РЕШЕНИЕ
№ 2106
гр.Бургас, 04.12.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Бургас, тринадесети касационен състав, в открито
заседание на 07 ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Румен Йосифов
ЧЛЕНОВЕ : 1. Павлина Стойчева
2. Веселин Белев
при участието на
секретаря В. С., в присъствието на прокурора Христо Колев, като разгледа
докладваното от съдията-докладчик Белев КАНД № 1980 по описа на съда за 2019г.
и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс.
Касатор е Г.А.Д. ЕГН:********** със съдебен адрес ***, оф.5. Касаторът участва в
производството чрез пълномощник – адвокат Н.Д. ***.
Ответник по касация е Териториална дирекция „Южна Морска“
гр.Бургас, към агенция Митници гр.София (ТДЮМ)). Ответникът по касация взема
участие в касационното производство чрез пълномощник – юрисконсулт Л.Д..
Жалбата е насочена срещу решение № 29/19.07.2019г. по АНД
№ 59/2019г. на Районен съд Малко Търново. С обжалваното решение е потвърдено
наказателно постановление № 188/18.06.2019г. на зам.директор на ТДЮМ, с което на
Г.А.Д. е наложена глоба в 1 000лв. за извършено административно нарушение по чл.18
ал.1 вр. с чл.14а ал.1 от ВЗ вр. с 4 т.3 и чл.5 ал.1 от Наредба Н-1 за
пренасянето през границата на страната на парични средства, благородни метали,
скъпоценни камъни и изделия със и от тях и водене на митнически регистри по
чл.10а от Валутния закон, както и на основание чл.20 от МЗ е постановено
отнемане в полза на държавата като предмет на нарушение 6 инкрустирани чаши от
сребро, проба 925, общо 1 140 гр., с обща пазарна стойност на чашите 4 560лв.
В обстоятелствената част на наказателното постановление
административнонаказващият орган е приел за установено, че на 01.02.2019г.
около 12.45 часа, на митнически пункт Малко Търново, на трасе вход, Д.
пристигнал от Турция като водач на автобус МАН с рег.№ В 7637 РТ на фирма
Нишикли. След приключването на
паспортния контрол актосъставителят попитал водача и пътниците имат ли за
деклариране – стоки с търговски характер, валута и валутни ценности, акцизни
стоки, при което получил отрицателни отговори. При последвалата проверка
митническите служители Х. и Б. открили в задната част на пътническия салон на
автобуса полиетиленова торба, съдържаща 6 инкрустирани чаши от бял метал с
маркировка 925. При запитване Д. отговорил на служителите, че това е пратка,
дадена му от офиса на фирмата в Турция, която трябвало да достави в България.
На самата полиетиленова торба имало етикет, сочещ имена на изпращач от гр.Истанбул
и имена на получател в гр.Бургас. Установило се и това, че общия грамаж на чашите
е 1 140 гр. За тези вещи не била подадена декларация. Чрез извършена
експертиза митническите органи установили посочените в постановлението материал
и цена на вещите.
За да потвърди наказателното постановление, в мотивите си
първоинстанционният съд е приел за установена фактическата обстановка по
постановлението, а именно, че привлеченото към отговорност лице е внесло от Турция през границата на страната посочените сребърни вещи, без
да ги декларира. Приел е, че АНО не е допуснал съществени нарушения на процесуалните
правила и правилно е квалифицирал и санкционирал констатираното деяние.
В касационната жалба се заявява, че оплакванията срещу
НП, съответно и срещу първоинстанционното съдебно решение, са такива, каквито
са и в първоначалната жалба. Прави се оплакване, че съдът не е обсъдил доводите
на жалбоподателя за липса на умисъл на привлеченото към отговорност лице. В
тази връзка се сочи, че Д. не знаел какво има в торбата, която са му дали да
пренесе през границата и да достави в гр.Бургас. Другото основно възражение е
срещу постановеното отнемане на недекларираните вещи в полза на държавата, като
се правят доводи, че макар и в съответствие с чл.20 от ВЗ, такова отнемане стои
в противоречие с нормативен акт от по-висок ранг – чл.1 от Протокол 1 от ЕКЗПЧОС, постановяващ възможността гражданите свободно
да се ползват от притежанията си. В тази връзка се изтъква, че при наличието на
наложена глоба и при съобразяване с всички останали обстоятелства по случая,
кумулативното отнемане на недекларираните вещи се явява мярка, несъразмерно
тежка на извършеното нарушение. Иска се отмяна на постановеното съдебно решение
и постановяване на нов съдебен акт по същество, с който наказателното
постановление да се отмени. Не се сочат нови доказателства.
Ответникът по касация счита касационната жалба за
допустима, но неоснователна. Счита, че оплакването за липса на знание относно
съдържанието на торбата със сребърните вещи, съответно и умисъл за
недекларирането им, е недоказано, тъй като направените възражения за получено
служебно разпореждане за пренасянето на торбата през границата и доставката и в
гр.Бургас, са недоказани – не е представен документ, възлагащ на привлеченото
към отговорност лице служебно задължение да осъществи такъв превоз. Счита, че
правилно е разпоредено отнемане на вещите на основание чл.20 от ВЗ, тъй като
законът изисква такова отнемане да се извърши независимо чия собственост са
вещите. Счита, че цитираните в жалбата решение по приложението на ЕКЗПЧОС и
решение по прилагане правото на ЕС са неотносими към процесния случай, тъй като
касаят пренасянето през границата на пари в брой.
Участващият в производството прокурор излага становище за
неоснователност на жалбата и иска потвърждаване на първоинстанционното решение.
Не сочи нови доказателства.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.211 от АПК,
от страна, за която първоинстанционното съдебно решение е неблагоприятно,
поради което е допустима.
За да се произнесе по законосъобразността на обжалваното
наказателно постановление съдът взе предвид следното.
По делото липсват оплаквания на страните, отнасящи се до
валидността и допустимостта на обжалваното решение. При извършена служебна
проверка в тази насока на основание чл.218 ал.2 АПК съдът прие, че
първоинстанционния съдебен акт е валиден и допустим. За да прецени правилността
на обжалвания съдебен акт съдът взе предвид следното.
Фактите по делото са правилно установени въз основа на
събраните доказателства и са описани по-горе в настоящите мотиви. Въз основа на
тях правилно е квалифицирано деянието и съответно правилно е приложен закона,
включително и в частта относно предвиденото в чл.20 ал.1 от ВЗ отнемане на
недекларираните вещи.
Неоснователно е оплакването на касатора за липса на
умисъл. Няма спор, че Г.Д., пристигайки с управлявания от него автобус от
Турция на ГКПП Малко Търново и влизайки на територията на България, е
упражнявал професионална дейност като шофьор. Затова в рамките на службата си Д.
е бил наясно, че е длъжен и е могъл да знае какви вещи превозва и носи
отговорност при пренасянето им през границата. От тази гледна точка е
безпредметно да се събират доказателства дали лично се е уверил какво е
съдържанието на торбата със сребърните предмети – това не е необходимо за да се
реализира търсената административнонаказателна отговорност.
Несъстоятелни са доводите на жалбоподателя за
противоречие на постановеното на основание чл.20 ал.1 от ВЗ отнемане на
сребърните вещи в полза на държавата, с изискването на чл.9 пар.1 от Регламент
№ 1889/2005 относно контрола на пари в брой, които се внасят и изнасят от
Общността. Доводите си жалбоподателя основава на тълкуването, дадено от СЕС с
определение от 12.07.2018г. по дело С-707/17, според което регламентът не
допуска национална правна уредба, която като санкция за неизпълнение на
задължението за деклариране по чл.3 от Регламент № 1889/2005 предвижда, от една
страна, отнемане на недекларираната сума в полза на държавата, и от друга
страна, наказание лишаване от свобода до шест години или глоба в размер
двойната сума на предмета на престъплението. Цитираният акт на СЕС касае
тълкуването на Регламент № 1889/2005, който се отнася само до пренасянето през
границата на пари в брой. В т.33 от определението на СЕС изрично се припомня,
че целта на Регламент № 1889/2005 е да се попречи на въвеждането на печалбите
от незаконни действия във финансовата система. Това автоматично извежда от
разглежданата регулация материята с пренасянето през границата на благородни
метали и изделия от тях и направеното в тази връзка възражение е несъстоятелно.
Направеното възражение, че приложението на чл.20 ал.1 от
ВЗ в конкретния случай стои в противоречие с чл.1 от Протокол 1 от ЕКЗПЧОС, е
относимо, но неоснователно. Съгласно текста на протокола всяко физическо или юридическо лице има право
мирно да се ползва от своята собственост. Никой не може да бъде лишен от своята
собственост освен в интерес на обществото и съгласно условията, предвидени в
закона и в общите принципи на международното право. Преходните разпоредби не
накърняват по никакъв начин правото на държавите да въвеждат такива закони,
каквито счетат за необходими за осъществяването на контрол върху ползването на
собствеността в съответствие с общия интерес или за осигуряване на плащането на
данъци или други постъпления или глоби.
В жалбата си касаторът се позовава на тълкуването на
горната норма, дадено с решението ЕСПЧ по делото Т. срещу България. Според това
решение, при неизпълнение на задължението за деклариране относно имущество,
което едно лице принася през границата, кумулативното налагане на санкция и
отнемане изцяло на пренасяното имущество е допустимо само ако с оглед
конкретните специфики на случая последната мярка е пропорционална от гледна
точка на необходимостта за осъществяването на контрол върху ползването на
собствеността в съответствие с общия интерес. При липса на последното условие,
отнемането на недекларираните имущества стои в противоречие с чл.1 изр.1 от
Протокол 1 към ЕКЗПЧОС. За да приеме несъразмерност на мярката по конкретното
дело, ЕСПЧ е взел предвид, че лицето преминава границата по личен повод, а не в
изпълнение на професионални задължения; лицето е представило доказателства за
придобиването на съществена част от пренасяното имущество; оказвало е
съдействие при извършената проверка, като само е посочило на контролните органи
пренасяното имущество и документите си за придобиването му, липсват данни за
извършено престъпление.
В процесния случай съдът намира, че не е налице несъразмерност
на мярката. Г.Д. е пренасял през границата сребърните вещи в изпълнение на
професионална дейност, спрямо която следва да се прилагат завишени изисквания
относно стриктното спазване на закона, включително и поради това, че преминаването
през границата не е инцидентно, а регулярно. При проверката жалбоподателят е
заявил, че няма нищо за деклариране и не е оказал съдействие на контролните
органи. Затова прилагането на чл.20 ал.1 от ВЗ в случая не противоречи на чл.1
изр.1 от Протокол 1 към ЕКЗПЧОС.
Предвид неоснователността на направените от жалбоподателя
оплаквания и въз основа на извършената служебна проверка за съответствие с
материалния закон съдът прие, че на основание чл.221 ал.2 АПК обжалваното
първоинстанционно решение следва да се остави в сила.
Мотивиран от изложеното Административен съд Бургас
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 29/19.07.2019г.
по АНД № 59/2019г. на Районен съд Малко Търново.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.