Присъда по дело №460/2016 на Районен съд - Силистра

МОТИВИ към присъдата по НОХД № 460

 по описа на С. районен съд за 2016г.

 

Районна прокуратура - С. е внесла обвинителен акт срещу Б.И.Г. ***, ЕГН **********, за престъпление по чл.343, ал.3, б.„а” предложение второ вр. ал.1 вр. чл.342, ал.1 НК,  затова че на 17.09.2012г. в гр.С., при управление на л.а.марка „Рено”, модел „Клио” с рег. № СС7884СА е нарушил правилата за движение по пътищата, визирани в чл.20, ал.2 ЗДВП – водачите са длъжни при избиране на скоростта да съобразят конкретните условия на видимост, за да са в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие, както и да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението, и да не управляват МПС под въздействието на алкохол, вследствие което по непредпазливост причинил средна телесна повреда на С.М.С. ***, ЕГН **********, изразяваща се в проникващо нараняване в черепната кухина, обусловило разстройство на здравето временно опасно за живота, като деянието е извършено в пияно състояние при концентрация на алкохол в кръвта 0,64 промила.

В съдебното производство като страна в процеса – в качеството на частен обвинител е конституиран пострадалия С.М.С. ***, ЕГН **********, представляван от упълномощен повереник адв.Д.Г..

Представителят на Районна прокуратура-Д. поддържа повдигнатото обвинение и изразява становище за категорична доказаност на извършеното деяние, механизма на настъпилото ПТП, причинените увреждания, и авторството на престъплението. Акцентира вниманието върху концентрацията на алкохол, установена в кръвта на подсъдимия, като подчертава, че това е спорния момент по делото. Прави анализ на доказателствата в тази насока и намира, че посоченото за изпиване на определено количество клеева тинктура от подс.Г. след настъпването на ПТП-то е негова защитна версия. Пледира за налагане на наказание лишаване от свобода към предвидения от законодателя за престъплението минимум поради съпричиняване на престъпния резултат от страна на пострадалия и чистото съдебно минало на дееца. Счита, че наказанието трябва да бъде търпяно ефективно с оглед наличието на пияно състояние.

Повереникът на частния обвинител изразява становище за безспорна установеност на неправомерно поведение от страна на водача-подс.Г., като обсъжда изяснените по делото данни досежно видимостта и разстоянието за възприемане на пострадалия от водача на лекия автомобил и категорично отхвърля становището за съпричинителство. Посочва, че твърдението на подсъдимия за изпиването на 12мл. клеева тинктура е защитна версия поради това, че посоченото количество представлява 12дневната доза от посочената хранителна добавка, а и този факт е бил изтъкнат две години след първоначалните разпити на подсъдимия по делото, както и с оглед подадените от него данни в протокола при вземането на кръвната проба. Пледира за признаването на Г. за виновен и предоставя на съда определянето на наказанието, като не следва да се приема, че пострадалият носи вина за ПТП-то.  

 Защитникът на подс.Г. – адвокат П.Й., заявява, че от страна на подсъдимия и неговата защита не се оспорва фактическата обстановка, която е визирана в обвинителния акт с изключение на факта за наличието на пияно състояние на Г.. Посочва, че е имало изпробване с техническо средство „Алкотест Дрегер”, последвало е изследване на кръвта чрез химически анализ с резултат 0,49 промила, а извършеното после изследване за концентрацията на алкохол е отчело 0, 64 промила, поради което не е ясно кой от трите резултата е верен. Пледира за оправдаване на подсъдимия по повдигнатата от обвинението квалификация и освобождаването му от наказателна отговорност за деяние за допуснато ПТП без наличие на пияно състояние. Счита, че наказанието по чл.343г НК следва да е в минимален размер, а при положение, че не се възприеме неправилност на дадената квалификация по чл.343, ал.3, б.а НК, да бъде наложено наказание с приложението на чл.66 НК към минималния размер.

Подсъдимият се възползва от правото си да не дава обяснения по обвинението. В пледоариите прави изявление, че наистина е видял пешеходеца след завоя и искрено съжалява за станалото ПТП. Посочва, че преди инцидента не е употребявал алкохол и почувствал кризи поради проблеми със стомаха, поради което се обадил на брат си да му донесе клеевата тинктура.

В последната си дума подс.Г. моли за минимално наказание, като решението бъде на съда.

Съдебното производство е протекло по реда на съкратеното съдебно следствие в хипотезата на чл.371, т.1 НПК, при предварително разясняване правата и възможностите по глава ХХVІІ НПК като цяло. С одобреното от съда съгласие на страните по делото, като доказателствен материал са приобщени показанията на свидетелите, разпитани на досъдебното производство и изготвените в същата фаза заключения по автотехническите и съдебно-психиатричните експертизи на св.С.С., с оглед констатацията, че тези доказателства са събрани по предвидените в НПК ред и правила, и не е необходим разпит на тези свидетели и изслушване на визираните вещи лица.

Пред съда е изследван въпроса относно начина на определяне концентрацията на алкохол в кръвта на водача-подсъдим към момента на процесното ПТП по изготвените две СМЕ от лекар и магистър-фармацевт, както и СМЕ за физическите увреждания на пострадалия С..

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната взаимовръзка, в съответствие със закона и по вътрешно убеждение, приема за установено следното:

Подсъдимият Б.И.Г. е роден на ***г., понастоящем живущ ***, български гражданин, с висше образование, не работи, вдовец, неосъждан, ЕГН **********, правоспособен водач на МПС, категория В и М. През 1998г. претърпял операция поради установена язва на стомаха, през 2005г. и 2006г. отново бил опериран заради възникнали впоследствие усложнения в организма му, като при лечението му били прилагани водно-солиеви и глюкозни разтвори, антибиотици, аналгетици.

На 17.09.2012г. подсъдимият Г. управлявал собствения си лек автомобил марка „Рено”, модел „Клио” с рег. № СС7884СА в град С., като времето било слънчево, сухо и с отлична видимост. Към 15.00ч. автомобилът се движел по бул.”В.Т.” в града в посока от бензиностанция „Шел” към сградата на „Енерго-Про”. След отминаване завоя срещу бензиностанцията се движел по двупосочно пътно платно с две ленти за движение, без видима осева линия между тях, като пътят бил прав, равен, със суха настилка. Вдясно на лентата, в чиято среда се движел Г., имало тротоар с плочки и с ширина 2, 95м. и височина на бордюра 0,09м. В същото време пострадалият св.С. вървял по пътното платно, в лентата на движение на подс.Г., като бил на разстояние 50-60см. от десния тротоар. Носел черна найлонов торба със стъклена бутилка мента „Пещера”.

Автомобилът на подсъдимия се движел със скорост 46,95 км/ч. по посочения пътен участък и водачът – след отминаването на завоя и навлизането по правия участък имал видимост 253,7м. към движещия се пред него и от неговата страна пешеходец. При наближаването на дом № 84 лекият автомобил се движел с посочената скорост, като подсъдимият реално възприел св.С., когато бил на около 60м. от него, но не намалил скоростта на движение. Внезапно св. С. предприел пресичане на пътното платно като се отклонил наляво, застанал косо и с гръб спрямо идващия към него автомобил, опората на тялото му била върху левия крак и се движел със скорост не по-малка от такава на бърз ход. В момента на отклоняването на пострадалия предният десен габарит на колата се намирал на разстояние 21, 62 м. от него. Подсъдимият възприел промяната в посоката на движение на пешеходеца, завъртял волана наляво, за да избегне удара и задействал спирачките на л.а. Въпреки предприетата маневра и действия от водача последвал удар между управлявания от него автомобил и св.С.. Колата ударила пострадалия с предния край на страничната дясна част на предния капак и с десния преден калник в областта на сакрума и последвало падане на тялото върху предния капак и удар на главата в предното панорамно стъкло, след което свидетелят паднал върху пътното платно до осевата линия, на лявата си страна, с глава към средата на пътя и краката към тротоара, главата му не била опряла асфалта, от лявото му ухо бликала кръв.

Подсъдимият подал сигнал за произшествието и на мястото пристигнал екип на ЦСМП-С., както и служители на сектор „Пътна полиция” – С.. Пострадалият бил отведен в отделение по Анестезиология и интензивно лечение при МБАЛ –С., където престоял от 17.09.2012г. до 25.09.2012г. поради установено тежко увредено общо състояние вследствие удара с лекия автомобил - контузия на главата, контузия на мозъчната кора, счупване на черепните кости вляво базално и ляво тилно, субдурален хематом вдясно челно-теменно, въздух в черепната кухина, травматична руптура на лявата тъпанчева мембрана с ликворхематорея от левия ушен проход, кръв в синусите, охлузвания по носа и челната област, контузия на гръдния кош и седалищната област с подкожен хематом в областта на сакрума. От заключението на СМЕ за пострадалия се констатира, че контузиите  на главата и на мозъчната кора, счупването на черепните кости проникването на въздух в черепната кухина, травматична руптура на лявата тъпанчева мембрана с ликворхематорея от левия ушен проход, представляват проникващо нараняване в черепната кухина, което обуславя наличието на разстройство  на здравето временно опасно за живота.

Водачът на автомобила бил тестван на мястото на инцидента за употреба наличие на алкохол с техническо средство „Алкотест Дрегер” 7410+, с фабр. № 0124, което средство отчело 0, 88 промила в издишания от Г. въздух.  Съставен му бил АУАН с бланков № 603918/17.09.2012г. и с рег. №1520/18.09.2012г. с отразяване времето на настъпване на инцидента 15.10ч. за нарушение по чл.5, ал.3 ЗДВП. Бил издаден и талон за медицинско изследване № 0315441/17.09.2012г., в който било определено време за даване на кръвна пробра в рамките на 45 минути. Подсъдимият отишъл в ЦСМП и при попълване на необходимите данни в Протокола за медицинско изследване за употреба на алкохол или друго упойващо средство от дежурния лекар посочил, че през нощта на 16.09.2012г. – в 23.30ч. употребил 300 грама алкохол, отрекъл да има заболявания и да е употребил лекарства в последните 24 часа, освен валидол, нямал други субективни оплаквания.

От извършеното химическо изследване, с отразен резултат в Протокол №1256/19.09.2012г., се установило, че към момента на вземане на кръвната проба – 15.55ч. концентрацията на етилов алкохол е била 0,49 промила. Впоследствие е била изчислена концентрацията на алкохола към момента на настъпване на процесното ПТП по метода на Видмарк, отразено в СМЕ № 543/2013г., като се установява, че тя е била 0,64 промила, което според вещото лице обуславя наличието на леко алкохолно опиване.

Поради визиране на ново обстоятелство в хода на разследването – на 03.12.2014г., че след настъпването на ПТП-то на процесната дата на мястото на инцидента е пристигнал св.Йордан Г.-брат на подсъдимия и му донесъл клеева тинктура, от която подсъдимият изпил 12мл., разредени с плодов сок и това дало отражение на резултата от химическото изследване на кръвта, е била назначена СМЕ по писмени данни № 746/2015г. с вещи лица - специалист по съдебна медицина и магистър-фармацевт. Поставената задача била да се извърши преизчисляване концентрацията на алкохол в кръвта на подс.Г. към момента на ПТП-то, след като същите съобразят факта на заболяванията на черния му дроб и язва на стомаха, както и приетите от него лекарства. В заключението си експертите са отчели установената от химическата експертиза стойност 0,49 промила към момента на вземане на пробата – един час след инцидента, и са изчислили по математическия метод, разработен от Видмарк – при който се взема константа 0,15 промила – стандартното количество, с което концентрацията на алкохол намалява за един час, че концентрацията на етилов алкохол в кръвта на подсъдимия при настъпването на произшествието е била 0, 64 промила. Изчислили са, че количеството етилов алкохол, съдържащ се в 12милилитра клеева тинктура, представляваща хранителна добавка, е 0,2 промила.

Пред съда вещите лица дават пояснения във връзка с двете СМЕ за определяне на алкохолната концентрация, поискано от защитата на подсъдимия. Макар и общоизвестно какво включва като съставки клеевата тинктура фармацевтът М. изрично визира, че това е прополис разтворен в 95% етилов спирт, като за получаване на  30% клеевата тинктура разтварянето на твърдото вещество следва да е в 100 гр.чист спирт. Пояснява, че 25мл. от тази тинктура се равнява на 20 мл. алкохол.

Становището на д-р И., че се сочи употреба на 12мл. клеева тинкура, е че тези 12мл. са дали отражение на установената концентрация 0,64 промила и като без тях – 0,2 промила, стойността на същата към момента на ПТП-то ще е под 0,5 промила – при отчитане на твърдението за употреба на тази хранителна добавка.

По отношение на пострадалия С.С. са били назначени четири последователни съдебно-психиатрични експертизи и съответно проведени изследвания на лицето по повод предоставената от Психиатрично отделение при МБАЛ-С. информация (изх. № 1630/25.09.2012г.), че същият е лекуван в отделението от „Рецидивиращо депресивно разстройство” и с оглед установяване годността му да дава правдиви показания. Заключенията по Комплексната съдебно-психиатрична и съдебнопсихологична експертиза и Тройната психиатрична експертиза са категорични, че паметта и интелекта на лицето количествено са намалели, но не са стигнали нивото на деменцията. Сочат, че св.С. страда от „Разстройство на личността и поведението в зряла възраст” и няма данни за наличие на пречки от медицинско естество, няма данни за болестен епизод към процесния момент, които да са го лишавали от годността му да разбира свойството и значението на ситуацията и да ръководи постъпките си. Становището на вещите лица е категорично, че св.С. има способността правилно да възприема и запаметява фактите, които имат значение за делото и дава достоверни сведения за тях като може да отговаря само на несложни въпроси заради лекото когнитивно нарушение предвид възрастта му. Другите две СПЕ са изготвени от вещото лице д-р Русчева, която визира непригодност на лицето правилно да възприема и запаметява фактите и съответно да ги възпроизвежда, тъй като същото страда от деменция.

Заключенията на двете комплексни съдебномедицински и автотехнически експертизи визират наличие на техническа изправност на л.а.„Рено Клио” с рег. № СС7884СА при настъпването на произшествието, към който момент скоростта на движение на същия е била 46,95км/ч. Това е била скоростта и към момента на възприемане на пешеходеца от страна на водача, когато се е намирал на 60м. от него. При тази скорост дължината на опасната зона на спиране е определена от 28,35м до 30,95м.,  като е посочено, че водачът не е имал техническа възможност да избегне удара чрез спиране, тъй като пешеходецът е попадал в нея. В момента на удара тялото на пострадалия е било в изправено положение с ляв опорен крак, обърнато косо към л.а. под ъгъл не по-голям от 30градуса по отношение на перпендикуляра към оста на пътя. Ударът е бил страничен, а не отзад, тъй като при попътен удар отзад торбата с покупките би паднала пред автомобила, ако е носена с лявата ръка, или вдясно от него при носене с дясната ръка, но не и вляво на автомобила. Експертите също сочат, че ако ударът е бил отзад чехлите на свидетеля щяха да паднат пред л.а., а в случая единият е бил зад него.  

Заключенията на експертите по първите две АТЕ – единична и тройна такава, съдържат отговори на поставените на вещите лица задачи, но поради необходимостта от провеждане на допълнителни действия по разследване относно обстоятелства, които не са били фиксирани към него момент, е последвало назначаване на горепосочените две комплексни експертизи.

Описаната фактическа обстановка съдът приема за установена по несъмнен начин на база събраните по делото доказателства – при тяхното обсъждане поединично и при съпоставянето им откъм хронология и логическа връзка -  том І ДП – Протокол за оглед на пътно-транспортно произшествие от 17.09.2012 г., ведно с изготвен фотоалбум от оглед на ПТП в гр.С., ул.”В.Т.” на 17.09.2012 г. (л.2-10), Справка за съдимост на Б.И.Г. рег.№ 1328/21.09.2012 г. /л.36/, заверени копия на Протокол за химическа експертиза за определение концентрацията на алкохол или друго упойващо вещество в кръвта № 1258/19.09.2012 г. (л.38), Талон за медицинско изследване бл.№ 0315441, връчен в 15.45 часа на 17.09.2012 г. на лицето Б.И.Г. (л.39), Протокол за медицинско изследване за употреба на алкохол или друго упойващо средство (л.40), Протокол за установяване на техническа изправност на автомобил „Рено Клио” с рег.№ СС7884СА, изх.№ 26/18.09.2012 г., изготвен от комисия на ЕТ „ЕЛИТ-АТАНАС ТОКУШЕВ” С. (л.45-46), заверени копия на лична карта, шофьорска книжка, КТ № 4264830 на подс.Б.И.Г., малък талон за лек автомобил с рег.№ СС7884СА (л.49-50), Комбинирана застрахователна полица № 01112000551576 и Удостоверение за техническа изправност на ППС (л.51-52),  писмо от сектор „ПП” при ОД на МВР – С., ведно със заверени копия на АКТ № 1520/18.09.2012 г. за установяване на административно нарушение, Констативен протокол за ПТП с пострадали лица рег.№ 16676/18.09.2012 г., Заповед за прилагане на принудителни административни мерки № 1520/18.09.2012 г. на Началника на сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР – С. (л.106-109), Епикриза ИЗ № 1099/10639 на С.М.С., приет на 25.09.2012 г., изписан на 11.10.2012 г., издадена от „МБАЛ С.” АД, Хирургично отделение (л.110-111), Амбулаторен лист № 322/21.03.2013 г. за С.М.Б. (л.112), Амбулаторен лист № 642/21.03.2013 г. за С.М.Б. (л.113), Епикриза ИЗ № 1055/12332 на С.М.С., приет на 05.11.2012 г., изписан на 15.11.2012 г., издадена от „МБАЛ С.” АД, Хирургично отделение (л.114-115), Амбулаторен лист № 1103/27.03.2013 г. за С.М.Б. (л.116), Епикриза на С.М.Б., постъпил на 19.08.2004 г., изписан на 21.09.2004 г., ИЗ № 9475, издадена от „МБАЛ С.” АД, „Психиатрично отделение (л.169), Епикриза на С.М.Б., постъпил на 03.05.2007 г., изписан на 15.05.2007 г., ИЗ № 9473, издадена от „МБАЛ С.” АД, „Психиатрично отделение (л.170), Епикриза на С.М.Б., постъпил на 28.11.2009 г., изписан на 16.12.2009 г., ИЗ № 12186, издадена от „МБАЛ С.” АД, „Психиатрично отделение (л.171), Епикриза на С.М.Б., постъпил на 30.06.2011 г., изписан на 22.07.2011 г., ИЗ № 6804, издадена от „МБАЛ С.” АД, „Психиатрично отделение” (л.172), Справка за съдимост на Б.И.Г. с рег.№ 1268/09.10.2014 г. (л.206), Декларация за семейно и материално положение и имотно състояние на Б.И.Г. от 01.10.2014 г. /л.207/, Протокол за разпит на посочения като пострадал С.М.С. в качеството на свидетел от 03.10.2012  г. /л.12-13,14/, Протокол за разпит на свид.С.М.С. от 14.01.2013  г. /л.15/ и л. 15, Протокол за разпит на свидетел Велико Павлов Павлов от 26.04.2013 г. /л.69/, Протокол за разпит на свидетел Виолета Жекова Кралева от 25.03.2013 г. /л.70/ ; Автотехническа експертиза, изготвена от в.л. Добрин Малчев Жеков /л.24-30/, Съдебнопсихиатрична експертиза на С.М.С. (Б.) изготвена от в.л. д-р Милена Симеонова Русчева /л.78-84/, Комплексна автотехническа експертиза изготвена от в.л. инж.Добрин Малчев Жеков, инж.Емил Стефанов Жечев и д-р Т.И.И. /л.88-97/, Комплексна съдебнопсихиатрична и съдебнопсихологична експертиза изготвена от д-р Петър Маринов Маринов и К. Павлов Куков /л.127-139/, Комплексна съдебномедицинска и автотехническа експертиза, изготвена от доц.д-р инж. Неделчо С.И., проф.дтн инж.Михаил Николов Серафимов  и д-р Вилиам Викторов Доков /л.145-160/, Съдебнопсихиатрична експертиза на С.М.С. (Б.) изготвена от в.л. д-р Милена Симеонова Русчева /л.173-179/;  и том ІІ ДП - Протокол за разпит на свидетел Йордан И.Г. от 03.12.2014 г. /л.8/, Протокол за разпит на свидетел С.М.С. от 15.07.2015 г. /л.41/, Протокол за разпит на свидетел Драган Тодоров Тодоров от 16.09.2015 г. /л.42/,  Протокол за разпит на свидетел Ганка Мирчева Тодорова от 16.09.2015 г. /л.43/, Протокол за разпит на свидетел Мита Драгнева Георгиева от 18.09.2015 г. /л.44/,  Протокол за разпит на свидетел Румяна Стойчева Димитрова от 18.09.2015 г. /л.45/ и Протокол за разпит на свидетел Драгомир С.М. от 18.09.2015 г. /л.46/, лабораторни резултати на Б.Г., от 20.10.2014 г., изготвени от МДЛ  С.” ООД (л.19), Епикриза на болен – Б.И.Г. в „Хирургично отделение” (л.20), Епикриза на Б.И.Г., ИЗ № 8214, приет на 29.07.2005 г., изписан на 03.08.2005 г., издадена от „Хирургично отделение” „МБАЛ С.” АД (л.21), Епикриза на Б.И.Г., ИЗ № 1066/9495, приет на 11.09.2006 г., изписан на 19.09.2006 г., издадена от „МБАЛ С.” АД „Хирургично отделение” (л.22), Епикриза на С.М.С., постъпил на 17.09.2011 г., изписан на 25.09.2012 г., ИЗ № 10289, издадена от Отделение по анестезиология и интензивно лечение при „МБАЛ С.”   (л.100-101), Епикриза на С.М.С., постъпил на 25.09.2012 г., изписан на 11.10.2012 г., ИЗ № 1099/10639, издадена от „МБАЛ С.” АД, Хирургично отделение (л.102-103), Епикриза на С.М.Б., постъпил на 05.11.2012 г., изписан на 15.11.2012 г., ИЗ № 1055/12332, издадена от „МБАЛ С.” АД, Хирургично отделение (л.104-105), писмо до Началник служба по геодезия, картография и кадастър – гр.С. рег.№ 651800-3512/10.07.2015 г. (л.109), писмо Началник СГКК – гр.С. изх.№ 20-39661/14.07.2015 г. до ОД на МВР – С., вх.№ 651800-3606/17.07.2015 г. , ведно с скица на пътен участък в гр.С., по ул.”В.Т.” № 84 и ул.”Петър Бояджиев” № 14б (л.110-111), писмо от „МБАЛ С.” АД изх.№ 1516/16.09.2015 г. до ОД на МВР – С. вх.№ 651800-4756/24.09.2015 г., ведно със заверени копия на Епикриза на С.М.Б., постъпил на 30.06.2011 г., изписан на 22.07.2011 г., ИЗ № 6804, издадена от „МБАЛ С.” АД, Психиатрично отделение (л.114), Епикриза на С.М.Б., постъпил на 28.11.2009 г., изписан на 16.12.2009 г., ИЗ № 12186, издадена от „МБАЛ С.” АД, Психиатрично отделение (л.115), Епикриза на С.М.Б., постъпил на 03.05.2007 г., изписан на 15.05.2007 г., ИЗ № 4973, издадена от „МБАЛ С.” АД, Психиатрично отделение (л.116), Епикриза на С.М.Б., постъпил на 19.08.2004 г., изписан на 21.09.2004 г., ИЗ № 9475, издадена от „МБАЛ С.” АД, Психиатрично отделение (л.117), Епикриза на С.М.Б., постъпил на 30.06.2011 г., изписан на 22.07.2011 г., ИЗ № 6804, издадена от „МБАЛ С.” АД, „Психиатрично отделение” (л.120), Епикриза на С.М.Б., постъпил на 28.11.2009 г., изписан на 16.12.2009 г., ИЗ № 12186, издадена от „МБАЛ С.” АД, Психиатрично отделение (л.121), Епикриза на С.М.Б., постъпил на 03.05.2007 г., изписан на 15.05.2007 г., ИЗ № 4973, издадена от „МБАЛ С.” АД, Психиатрично отделение (л.122), Епикриза на С.М.Б., постъпил на 19.08.2004 г., изписан на 21.09.2004 г., ИЗ № 9475, издадена от „МБАЛ С.” АД, Психиатрично отделение (л.123), Експертно решение № 3724/26.11.2013 г. на С.М.С. (л.124), Декларация за семейно и материално положение и имотно състояние на Б.И.Г. от 25.03.2016 г. /л.147/, Допълнителна Комплексна автотехническа експертиза, изготвена от доц.д-р инж. Неделчо С.И., проф.дтн инж.Михаил Николов Серафимов и д-р Вилиам Викторов Доков /л.49-57/, Съдебнопсихиатрична експертиза на С.М.С. изготвена от в.л. д-р Людмил Борисов Г., д-р Любка Цонева Мандева и д-р Соня Василиевна Трубачова /л.68-88/. както служебно изисканата и приложена по делото актуална Справка за съдимост на Б.И.Г. рег.№ 706 от 05.07.2016 г. издадена от Бюро Съдимост при Районен съд – С., Съдебномедицинска експертиза по писмени данни № 501/2012 г. за С.М.С., изготвена от д-р Т.И.И. (л.17-20, том І), изготвената  Съдебномедицинска експертиза по писмени данни № 543/2013 г. изготвена от д-р Т.И.И. (л.73-74, от том І), заключението по изготвената Съдебномедицинска експертиза по писмени данни № 746/2015 г. изготвена от   д-р Т.И.И. и магистър-фармацевт К.М. (л.10-12, том ІІ).

Подсъдимият не депозира обяснения по обвинението, възползвайки се от правото си да не дава такива, като в хода на съдебните прения сам посочва, че е видял пострадалия още след завоя. Фактът на движението на последния по пътното платно, а не по тротоара, се установява и от неговите показания –„вървях си по улицата, не по тротоара”, дадени след изписването му от болничното заведение. Съдът приема, че този свидетел е годен да дава достоверни данни относно процесния инцидент поради установеното по категоричен начин при изследванията на психическото му състояние към процесната дата, отразено в заключенията на Комплексната съдебно-психиатрична и съдебнопсихологична експертиза и Тройната психиатрична експертиза. Посочените две експертизи са възложени и респ. заключенията по тях изготвени от различни специалисти, чиито становища кореспондират помежду си, като дадени в различен етап от разследването и независимо едни от други. Поради това, както и от непосредствено придобитите впечатления от съдебния състав за състоянието на св.С. – явил се лично и заявил, че желае да упражни разяснените му права съобразно регламентираното в закона, съдът не цени констатациите на вещото лице д-р Русчева за наличие на деменция у свидетеля и съответно за неговата непригодност правилно да възприема и запаметява фактите и съответно да ги възпроизвежда. Същевременно неговото нормално психично здраве се констатира и при обсъждането на данните от показанията на св.Драган Тодоров, св.Ганка Тодорова, св.Мита Георгиева, св.Румяна Стойчева Димитрова и св.Драгомир С.М., които са еднопосочни, без противоречия помежду им и фиксират пълната пригодност на пострадалия към заобикалящата го социална среда.

Показанията на свидетелите Павлов и Кралева, съпоставени помежду им, фиксират по категоричен начин пряката връзка между действията на водача-подс.Г. по повод управлението на МПС-то и причинените на св.С. увреждания. Св.Кралева непосредствено възприела падналото на пътното платно към осевата линия тяло, неговото разположение, петното кръв до главата му, предметите около него, местоположението на л.а. на подсъдимия – на разстояние от пострадалия и с поражения по панорамното стъкло, присъствието на подс. Г. там, което кореспондира с показанията на св.Павлов относно присъствието на подсъдимия, местоположението и физическото състояние на пострадалия. Лечението на последния се установява от неговите показания съответстващи на цялостната медицинската документация, приобщена по делото, като видно и от епикризата от ОАИЛ-С. свидетелят е бил насочен и съответно проведено оперативно лечение в Хирургическо отделение.

Въз основа на данните от съставения на мястото на инцидента АУАН № 603918/17.09.2012г., които в обстоятелствената му част формулират административно обвинение за нарушение по чл.5, ал.3 ЗДВП, и показанията на св.Павлов, се установява, че подсъдимият е бил проверен с техническо средство дали е употребил алкохол преди да управлява МПС-то. Резултатът от тази проверка бил положителен  - с отчитане 0, 88 промила в издишания въздух, което обусловило и съставянето на акта. Видно от писмените доказателства  - Протокола, попълнен от дежурния лекар в ЦСМП-С. в 15.55ч.,  подсъдимият е дал кръв за изследване в рамките на указаното от контролния орган време - в определените 45 минути, с нарочно отразяване това да стане до 16.30ч. Спорният по делото момент е дали резултатът от химическото изследване - 0,49 промила включва в себе си 0,2 промила от употребата на 12мл. клеева тинктура поради наличието на етилов алкохол в същата и посочено, че е била изпита от подс.Г. след настъпването на ПТП-то. Данни за последното се съдържат в показанията на св.Йордан Г. – брат на подсъдимия, и които показания са били депозирани на 02.12.2014г. пред разследващия полицай т.е.повече от две години от образуването на наказателното производство и след неколкократното му прекратяване. Съдът приема, че изтъкнатото за употребата на визираната хранителка добавка не съответства на обективните обстоятелства към процесния момент и представлява защитна теза на подсъдимия. Същата е лансирана след представяне заключението на д-р И. по първата СМЕ № 543/2013г., визиращо, че към момента на настъпване на произшествието водачът е бил в лека степен на алкохолно повлияване с 0,64 промила. При съпоставяне на лично предоставените от подсъдимия данни, фиксирани в Протокола от 17.09.2012г. в ЦСМП, а именно, че е пил 300 грама алкохол в 23.30ч. на 16.09.2012г. и че след настъпването на ПТП-то не е вземал никакви лекарства или други вещества, освен успокоително-валидол, че не е имал никакви субективни оплаквания, включително и във връзка със стомаха, като отрекъл и наличие на заболявания, с момента на депозиране на показанията на брата – св.Йордан Г. – на 03.12.2014г. – един ден след разпита на подсъдимия на 02.12.2014г. като обвиняем, и с показанията на св. Великов и св.Кралева относно неприсъствието на други лица след катастрофата, освен шофьора и пострадалия, се налага извод за недостоверност на изложената версия. Редом с това съдът констатира от приложените медицински документи, че след проведеното му оперативно лечение на стомаха, при което не са били прилагани спиртосъдържащи медикаменти, не са били дадени указания да приема такива, нито пък фигурира нарочна препоръка от ОПЛ в тази насока с оглед някакви моментни оплаквания на подсъдимия. Поради това съдът приема за безспорно, че стойността на изчислената концентрация 0, 49  - от химическия анализ на кръвната проба, взета час след ПТП-то, не съдържа в себе си резултат от употреба на клеева тинктура, поради което концентрацията на алкохол в кръвта на водача към момента на настъпване на пътния инцидент 0, 64 промила е достоверна. Това сочи, че същият се е намирал в пияно състояние при управлението на автомобила си, тъй като при алкохолна концентрация от 0,50 промила нагоре психофизиологическото състояние на шофьора е повлияно и макар да не са налице външни прояви на алкохолно опиване, същият се явява непригоден да управлява безопасно МПС.

Същевременно водачът е допуснал и нарушения на правилата за безопасно движение по пътищата, тъй като след като е видял пешеходеца на пътното платно веднага след завоя и то от значително разстояние, е следвало да намали скоростта. Същата е била в рамките на разрешената за населеното място - под 50 км/ч., а именно 46,95 км/ч., но не е била съобразена с конкретните обстоятелства, а именно, че има пешеходец, който върви по пътното платно, а не по тротоара, и поради това негово неправомерно поведение водачът е следвало да намали скоростта при наближаването му с оглед възможността да спре. От заключенията на експертите по АТЕ се установява, че водачът „реално е възприел” пострадалия от 60м. преди опасната зона за спиране, която е с рамки от 28,35м. до 30,95м., и автомобилът е бил в техническа изправност. За водача е била налице обективната възможност своевременно да възприеме опасността поради отличната видимост и липсата на препятствия, да предприеме действия за предотвратяване на удара, като съобрази задълженията си по закон при управлението на автомобила.

При така изясненото е налице пряка причинна връзка между поведението на подсъдимия като водач на МПС и настъпилите физически увреждания по пострадалия св.С.. Последният с поведението си е допринесъл за настъпването на общественоопасните последици, тъй като не е изпълнил нормативно вмененото си задължение, съгласно чл.108, ал.1 ЗДВП, да се движи по тротоара при наличност на такъв и без предупреждение по какъвто и да е начин е предприел действие по пресичане на пътното платно на необозначено за това място.   

Установените факти очертават, че от обективна и субективна страна подсъдимият Г. е осъществил състава на престъплението по чл.343, ал.3, предл.първо, б.”а”, предл. второ вр. ал.1 вр. чл.342, ал.1 НК.

От обективна страна изпълнителното деяние е намерило израз в извършване на действия по управление на МПС при неспазване на законово регламентирани изисквания относно правилата за движение по пътищата. Подсъдимият Г., в качеството на водач е управлявал същото след употреба на 300 грама твърд алкохол късно през нощта преди деня на инцидента. Същият при лека степен на алкохолно повлияване -0.64 промила, не е изпълнил задължението си да бъде внимателен и предпазлив към уязвим участник в движението - пешеходец, тъй като при своевременното му възприемане не е предприел необходимите действия да съобрази скоростта на движение с оглед навременно реагиране и предотвратяване на произшествие. Вследствие това по непредпазливост причинил средна телесна повреда на С.М.С. ***, по смисъла на чл.129, ал.1 НК изразяваща се в проникващо нараняване в черепната кухина, обусловило разстройство на здравето временно опасно за живота. Съдът намира, че в конкретния случай е налице  съпричиняване на престъпния резултат и от страна на пострадалия поради неспазване и от негова страна изискването за съблюдаване правилата за движение като ползва тротоара и подаде знак, че иска да пресече.

От субективна страна деянието е осъществено от подсъдимия при форма на вина непредпазливост, като в конкретната ситуация същият не е целял настъпването на общественоопасните последици, но предвид дългогодишният му стаж като водач на МПС, поради осъзнаване обстоятелството, че е употребил алкохол при поемане управлението на превозното средство, е съзнавал общественоопасния характер на деянието, и е бил длъжен и могъл да предвиди последиците, след като е бил наясно, че не е съобразил и вменените му в качеството на водач на МПС задължения по визираните по-горе законоустановени правила – чл.5, ал.3, т.1 ЗДВП и чл.20, ал.2 ЗДВП.

При определяне вида и размера на наказанието съдът отчете чистото съдебно минало на Г., взе предвид, че алкохолното повлияване е било в лека степен, факта на тежките физически поражения, причинени на св.С., които с оглед възрастта – 69г. са по-трудно преодолими, съпричиняването на негативния резултат от страна на пострадалото лице. Предвид това съдът намира, че адекватно за оказване съответното въздействие с оглед постигане на целите на специалната превенция спрямо подсъдимия се явява наказание „лишаване от свобода” в предвидения минимален срок една година, което не е необходимо да бъде търпяно ефективно с оглед обстоятелствата по случая и ниската степен на обществена опасност на дееца. От изяснените по делото данни не се очертава наличието на многобройни смекчаващи или изключителни обстоятелства, което да мотивира съда да приложи разпоредбата на чл.55 НК. Подсъдимият като правоспособен водач на МПС следва да бъде лишен от възможността да управлява моторно превозно средство за срок шест месеца, в съответствие с императивната разпоредба на чл.343г НК, размера на което наказание съдът намира за адекватен при отчитане на изминалия период от време от процесния инцидент и липсата на данни за други нарушения след него.

Предвид изхода на делото подсъдимият Г.  следва да заплати на РС - С. сумата 60 (шестдесет) лева и на ОД МВР-С. сумата 2913 (две хиляди деветстотин и тринадесет) лева, представляващи направените по делото разноски.

Мотивиран от изложеното, съдът постанови присъдата си. 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: