№ 14817
гр. София, 30.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 69 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА
при участието на секретаря СВЕТЛА Р. ЛАЗАРОВА
като разгледа докладваното от ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА Гражданско
дело № 20221110159484 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на „****************“
ЕАД срещу П. И. Е. и Г. Елхан Е. , с която са предявени осъдителни искове с
правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
осъждане на ответниците в условията на разделна отговорност при равни
квоти да заплатят на ищеца следните суми :
1. за Г. И. Е. : сумата от 1237,48 лв. – главница, представляваща цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се
в гр. ***************, с абонатен № *****, за периода от м.05.2019 г. до
30.04.2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба в съда – 02.11.2022 г., до изплащане на вземането; сумата от 208,88 лв.,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 17.10.2022 г.;
сумата от 22,54 лв., представляваща цена на услугата за дялово разпределение
за периода от м.09.2019 г. до м.04.2021 г., ведно със законната лихва от датата
на исковата молба в съда -02.11.22г. до изплащане на вземането, както и
сумата от 4,94 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху главницата за цена на услугата дялово разпределение за
периода от 31.10.2019 г. до 17.10.2022 г.;
2 . за П. И. Е. : сумата от 1237,48 лв. – главница, представляваща цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се
1
в гр. ***************, с абонатен № *****, за периода от м.05.2019 г. до
30.04.2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба в съда – 02.11.2022 г., до изплащане на вземането; сумата от 208,88 лв.,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 17.10.2022 г.;
сумата от 22,54 лв., представляваща цена на услугата за дялово разпределение
за периода от м.09.2019 г. до м.04.2021 г., ведно със законната лихва от датата
на исковата молба в съда -02.11.22г. до изплащане на вземането, както и
сумата от 4,94 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху главницата за цена на услугата дялово разпределение за
периода от 31.10.2019 г. до 17.10.2022 г.;
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с
ответниците в качеството на собственици на топлоснабдения имот – ап.39 в
гр. *************** , аб. № ***** за процесния период м. 05.19г.- м. 04.21г.
въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия,
чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е
необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи
условия е доставил за процесния период до топлоснабдения имот, собственост
на ответницата, топлинна енергия, като купувачът не е заплатил дължимата
цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки,
изготвени по реда на дяловото разпределение. Твърди, че съгласно чл. 33, ал. 1
и ал. 2 ОУ потребителите дължат плащане в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се издава фактура, а при неизпълнение в срок на
задълженията по изравнителната сметка клиентите дължат обезщетение за
забава. Сочи, че въз основа на чл. 139 ЗЕ разпределението на топлинна
енергия между потребителите в сграда - етажна собственост се извършва по
системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице, вписано
в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. С решение на общото събрание на
етажната собственост на сградата е взето решение дяловото разпределение да
се извършва от „****** “ ЕАД, което дружество е изготвило изравнителни
сметки на база реален отчет на уредите на дялово разпределение. Ето защо
моли за уважаване на предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът Г. И. Е. е подал отговор на
исковата молба чрез назначения особен представител адв. К. от САК , с който
исковите претенции се оспорват като неоснователни и недоказани. Направено
е възражение за погасяване на вземанията по давност .
Ответникът П. И. Е. не е депозирал отговор на исковата молба и не е взел
становище по исковете.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно
чл. 235, ал. 2 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и
2
възраженията на ответника, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Предявени за разглеждане са обективно кумулативно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ.
В тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно
правоотношение по договор за продажба между него и ответниците, по силата
на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества, а за
ответниците е възникнало задължение при посочените квоти за плащане на
уговорената цена в претендирания размер, както и че през исковия период в
сградата, в която се намира процесния топлоснабден имот, е извършвана
услугата дялово разпределение и че е възникнало задължение за заплащане на
възнаграждение в претендирания размер.
При установяване на горепосочените обстоятелства в тежест на
ответниците е да докажат, че са погасили претендираните вземания.
По възражението за изтекла погасителна давност в тежест на ищеца е да
докаже наличието на обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на
давността съгласно чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.
Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ „битов
клиент“ на топлинна енергия е физическо лице – ползвател или собственик на
имот, който купува отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или
природен газ за собствени битови нужди. Разпоредбата императивно урежда
кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие,
като меродавно е единствено притежанието на вещно право на собственост
или вещно право на ползване върху имота. В този смисъл са и задължителните
разяснения, дадени в т. 1 на ТР № 2/17.05.2018 г. по тълк. дело № 2/2017 г. на
ОСГК на ВКС. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата,
собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са по
подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са
адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на
топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна
енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното
предприятие с предмет доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл.
153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия. Писмената
форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване.
От приложения по делото Нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот №Т.*РЕГ.**,Д№**/2008г. се установява, че на 09.06.2008г. Е.
И., род на 21.09.57г. в Турция, гражданин на Турция със статут на постоянно
пребиваващ в РБ чужденец е закупил апартамент № 39 в гр.
*****************. Видно от удостоверение за наследници на И. Е. /л.11 от
делото/ същият е починал на 15.09.15г., като е оставил за свои наследници П.
И. Е. / дъщеря/ и Г. И. Е. /син/. Със заявление- декларация И. Е. е поискал от
3
„****************“ ЕАД да му бъде открита партида на адреса на процесния
имот. Оттук следва, че за исковия период правото на собственост върху имота
принадлежи на ответниците при равни квоти. При горните обстоятелства и
съобразно разясненията, дадени в горецитираното ТР № 2/17.05.2018 г. по
тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, ответниците се явяват клиенти
/потребители/ на топлинна енергия за имота и като такива се намират в
облигационно правоотношение с ищцовото дружество, поради което дължат
заплащане на цената на доставените услуги при посочените квоти – 1/2 за П.
Е. и 1/2 за Г. Е. .
Както се отбеляза по-горе, съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на
топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на
топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни
общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от
КЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се
публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в
градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им
публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от
потребителите (чл. 150, ал. 2 ЗЕ). В случая несъмнено е, че приложимите в
отношенията между страните за процесния период Общи условия, одобрени с
Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, са влезли в сила, доколкото се
установи, че са били публикувани. Съответно, според нормата на чл. 150, ал. 3
ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите,
които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно
предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото
обаче не са ангажирани доказателства и няма данни, че ответниците са
упражнили правото си на възражение срещу Общите условия.
Предвид всичко гореизложено, при условията на пълно и главно
доказване се установява, че за процесния период е налице твърдяното
облигационно правоотношение между „****************“ ЕАД и двамата
ответници, възникнало по силата на договор за покупко-продажба на
топлинна енергия в процесния период, като в отношенията между страните за
исковия период са приложими Общи условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от „****************“ ЕАД на клиенти в град
София, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на
топлинната енергия в сграда - етажна собственост се извършва по система за
дялово разпределение, а дяловото разпределение на топлинна енергия между
страните в сградата се осъществява от топлопреносното предприятие или от
доставчик на топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице,
вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ.
В настоящия случай, видно от представените по делото писмени
доказателства - протокол от проведено на 26.07.2002 г. ОС на ЕС с адрес гр.
************* , в която се намира процесният имот, ведно със списък на
4
присъстващите етажни собственици, Договор от 23.09.2002 г. между „ ******
**********“ООД и процесната ЕС и представените от третото лице помагач
документи за извършено дялово разпределение и за годишни отчети, дяловото
разпределение в сградата в режим на етажна собственост за исковия период се
е извършвало именно от конституираното по делото трето лице помагач
„****** “ АД. Ето защо съдът приема, че за процесния топлоснабден имот е
налице валидно сключен договор с фирма за дялово разпределение.
Топлинната енергия за отопление на сграда в режим на етажна
собственост се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна
енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според чл. 145, ал. 1 ЗЕ
топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост
при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се
определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.
Действащата през процесния период нормативна уредба – чл. 155, ал. 1 ЗЕ,
предвижда, че потребителите на топлинна енергия в сграда - етажна
собственост заплащат доставената топлинна енергия по един от следните
начини: 1) на 11 равни месечни вноски и една дванадесета изравнителна
вноска, респ. на 10 равни вноски и 2 изравнителни, 2) на месечни вноски,
определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска
и 3) по реална месечна консумация. а консумация за сградата, и една
изравнителна вноска и 3) по реална месечна консумация. Следователно, при
определяне стойността на действително потребената през процесния период
топлинна енергия следва да бъдат взети предвид резултатите от
изравнителните сметки в края на отчетния период, които показват дали
фактурираните през този период суми са били завишени или занижени, като
отразяват реално доставеното количество енергия след проверка на място на
показанията на индивидуалните уреди за измерване.
В случая ответниците не оспорват факта на доставяне от ищеца на
топлинна енергия в имота в твърдените количества и обем, нито твърдят и
доказват плащане на претендираните задължения за процесния период.
Ето защо съдът намира, че общият размер на дължимата сума за
топлинна енергия за топлоснабдения имот за периода от м.05.2019 г. до
м.04.2021 г. е този посочен от ищеца – общо 2 474,95 лв., като в случая следва
да се вземат предвид установените по-горе обстоятелства, че всеки от
ответниците отговаря в качеството си на собственик за 1/2 от общия размер на
задължението, или за сумата от по 1237,48 лв.
В настоящото производството ответниците са обикновени другари. При
обикновеното другарство делата на другарите не са идентични, поради което
могат да бъдат решени различно съобразно различното материалноправно
положение на другарите. Процесуалните действия и бездействия на един от
другарите нито ползват, нито вредят на останалите. Всеки другар води сам
своя процес в рамките на общото производство. В случая различното
5
материалноправно положение на ответниците следва от различното им
процесуално поведение, предвид релевираното своевременно от ответника Г.
Е. чрез назначения особен представител адв. К. от САК възражение за изтекла
погасителна давност. Ответницата П. Е. не е депозирала отговор на исковата
молба, съответно не е направила възражение за погасяване по давност.
Съгласно разпоредбата на чл. 120 ЗЗД давността не се прилага служебно.
Ето защо, съдът следва да разгледа възражението за изтекла погасителна
давност и евентуално да приложи последиците на давността само по
отношение на задълженията на ответника Г. Е. .
Според чл. 33, ал. 1 от приложимите Общи условия от 2016 г. клиентите
са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, от което следва
извод, че се касае за срочно задължение. Съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността
започва да тече от момента на изискуемостта на вземането, като при срочните
задължения давността тече от деня на падежа. Следователно, за всяко едно от
претендираните от ищцовото дружество месечни задължения, включени в
процесния период, давностният срок тече от момента, в който изтече срокът за
тяхното заплащане. Съгласно задължителната съдебна практика /ТР №
3/18.05.2012 г. по тълк. д. № 3/2011 г. на ОСГК на ВКС/ вземанията за
доставена топлинна енергия се погасяват с изтичане на тригодишна давност,
тъй като се касае за „периодични плащания“ по смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД.
От друга страна, съгласно чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по
време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание
от 13.03.2020 г., и за преодоляване на последиците, за срока от 13.03.2020 г. до
отмяната на извънредното положение спират да текат давностните срокове, с
изтичането на които се погасяват или придобиват права от частноправните
субекти. Съгласно § 13 от Преходните и заключителните разпоредби към
Закона за изменение и допълнение на Закона за здравето /ДВ, бр. 44/2020 г., в
сила от 14.05.2020 г./ сроковете, спрели да текат по време на извънредното
положение по Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г., и за
преодоляване на последиците, продължават да текат след изтичането на 7 дни
от обнародването на този закон в „Държавен вестник“, като обнародването му
е извършено на 13.05.2020 г. Следователно, за времето от 13.03.2020 г. до
20.05.2020 г. включително погасителната давност е била спряна по силата на
закона и този факт трябва да се отчете от съда при определяне на крайния
момент, когато давността изтича. По тази причина към 3-годишния давностен
срок следва да се прибави и периодът на спиране на давностния срок, чиято
продължителност е 69 дни /от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г./.
В случая исковата молба е подадена на 02.11.22г. , поради което
погасени по давност са вземанията на ответника Г. Е. за стойността на
доставената топлинна енергия, чиято изискуемост е настъпила преди м.
07.2019г. , а това са задълженията за периода от м.05.2019 г. до м.06.2019 г.
включително.
6
Размерът на задължението за стойността на доставената топлинна
енергия за периода, за който не е изтекла погасителната давност – от м.07.2019
г. до м.04.2021 г. включително, съдът определи на сумата от 81,04 лв. въз
основа на приложените по делото Обща фактура за отчетен период 01.05.2019
г. – 30.04.2020 г, като възприе посочените в тях стойности на общото
задължение за всеки от отчетните периоди и приспадна вземанията за
главница за топлинна енергия, погасени по давност.
Доколкото претенцията на ищеца за главница срещу ответника Г. Е. е
заявена за сума в по-висок от установения размер, предявеният срещу него иск
следва да се уважи частично за сумата от 1156,44 лв. и да се отхвърли за
разликата до пълния предявен размер от 1237,48 лв. Върху главницата се
дължи и законна лихва от датата на подаване на исковата молба в съда –
02.11.2022 г., до окончателното плащане.
Претенцията на ищеца за главница срещу ответника П. Е. се явява
изцяло основателна и следва да бъде уважена за сумата от 1237,48 лв. Върху
главницата се дължи и законна лихва от датата на исковата молба – 02.11.2022
г., до окончателното плащане.
Към посочените по-горе суми следва да се добавят дължимите годишни
такси за извършваната услуга за дялово разпределение, които съобразно
разпоредбите на чл. 22, ал. 2 и чл. 36 от Общите условия от 2016 г., чл. 61, ал. 1
от Наредба № 16-ЗЗ4/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и чл. 10 от Общите
условия на договорите между „****************“ ЕАД и търговец за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия между
потребителите в сграда етажна собственост се заплащат от потребителите на
топлинна енергия на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща
цената за извършените услуги на дружествата за дялово разпределение.
Извършването на услугата се установява от приетите по делото писмени
доказателства - протокол от проведено на 25.11.2002 г. ОС на ЕС, Договор №
4864/25.11.2002 г. между „**********“ ЕООД и процесната ЕС и
представените от третото лице помагач документи за извършено дялово
разпределение и за годишни отчети и Договор между „****************“
ЕАД и „****** “ ЕАД за извършване на услугата дялово разпределение на
топлинна енергия.
Ответниците не твърдят и не доказват плащане на претендираните такси
за услуга дялово разпределение за процесния период, поради което съдът
намира, че общият размер на дължимата сума за дялово разпределение за
периода е претендирания от ищеца –като в случая следва да се вземат предвид
установените по-горе обстоятелства, че всеки от ответниците отговаря в
качеството си на собственик за по 1/2 от общия размер на задължението, или
за сумата от по 22,54 лв., което вземане не се явява погасено по давност
Ето защо претенциите на ищеца за главница за дялово разпределение
срещу ответниците следва да се уважи за пълния претендиран размер от по
22,54 лв. Върху главницата се дължи и законна лихва от датата на подаване на
7
исковата молба в съда – 02.11.2022 г., до окончателното плащане.
По акцесорните искове с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
В тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг и
изпадането на длъжника в забава – уговорен падеж за плащане на цената на
доставена топлинна енергия, респ. датата на публикуване на общите фактури,
както и отправена и получена от ответниците покана за заплащане на таксата
за дялово разпределение.
Съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение
длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на
забавата. В чл. 84, ал. 1 ЗЗД е предвидено, че когато денят за изпълнение на
задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му, а
според ал. 2, когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в
забава, след като бъде поканен от кредитора.
За процесния период от 15.09.2020 г. до 17.10.2022 г. намират
приложение Общите условия на ищеца, одобрени с Решение № ОУ-
01/27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно тях клиентите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия, определени по прогнозна
консумация в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят
(чл. 33, ал. 1 от ОУ), като след отчитане на средствата за дялово разпределение
и изготвяне на изравнителните сметки топлофикационното дружество издава
за отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите, определени
по прогнозна консумация, и фактура за потребеното количество топлинна
енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки (чл.
32, ал. 3 от ОУ). Съгласно чл. 33, ал. 2 от ОУ клиентите са длъжни да заплащат
стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество
топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. Изрично е предвидено, че само ако последните
задължения не са платени в определения срок /45 дни от срока, за който се
отнасят/, клиентът дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва –
чл. 33, ал. 4 от ОУ. От цитираните разпоредби се налага изводът, че по ОУ от
2016 г. „****************“ ЕАД начислява обезщетение за забава само за
задълженията по общата фактура.
При това положение, с оглед на възприетата за основателна претенция за
главница по отношение на Г. Е. , предвид направеното възражение за давност
и частичното му уважаване, мораторната лихва за забава върху непогасената
главница възлиза на 199,38лева , изчислени на основание чл. 162 ГПК чрез
общодостъпен интернет калкулатор.
Претенцията на ищеца за обезщетение за забава върху главницата за
топлинна енергия срещу ответницата П. Е. , следва да бъде уважена за пълния
предявен размер.
Що се отнася до цената за услугата дялово разпределение, липсва
предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия,
поради което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД.
8
По делото не са представени доказателства за отправени покани от кредитора
за плащане на това задължение от дата, предхождаща подаването на исковата
молба в съда , поради което акцесорната претенция за мораторна лихва срещу
двамата ответници, заявена спрямо всеки един от тях за сума от по 4,94лева ,
за периода от 31.10.2019 г. до 17.10.2022 г. се явява изцяло неоснователна и
следва да бъде отхвърлена.
По разноските:
С оглед изхода на спора разноски се следват на ищеца и на ответниците
. Доколкото ответниците не са заявили претенции за разноски и не са
ангажирали доказателства за извършване на такива, разноски не следва да им
бъдат присъждани.
Разноски следва да бъдат присъдени на ищеца – в размер на 149лв. за
държавна такса, 100лева за юрисконсултско възнаграждение в минимален
размер, както и 400лева за депозит за особен представител на ответника Г. Е./
съразмерно на уважените искове/.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал.
1 ЗЗД, Г. И. Е. с ЕГН ********** да заплати на „****************“ ЕАД,
ЕИК ************, с адрес на управление гр. ***********, следните суми:
сумата от 1 156,44 лв. – главница, представляваща цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр.
***************, с абонатен № *****, за периода от м.07.2019 г. до
30.04.2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба в съда – 02.11.2022 г., до изплащане на вземането; сумата от 199,38 лв.,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 17.10.2022 г.;
сумата от 22,54 лв., представляваща цена на услугата за дялово разпределение
за периода от м.09.2019 г. до м.04.2021 г., ведно със законната лихва от датата
на исковата молба в съда -02.11.22г. до изплащане на вземането, КАТО
ОТХВЪРЛЯ ИСКОВЕТЕ за цена на топлинна енергия над уважения размер
от 1156,44лева до пълния предявен размер от 1237,48лева и за периода м. 05 и
м.06.2019г., за мораторна лихва върху цена на топлинна енергия за разликата
над уважения размер от 199,38лева до пълния предявен размер от 208,88лева ,
както и изцяло иска за сумата от 4,94 лв., представляваща обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху главницата за цена на услугата
дялово разпределение за периода от 31.10.2019 г. до 17.10.2022 г.;
ОСЪЖДА на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД, П. И. Е. , род . на 06.05.1981г. с адрес град *************** да
заплати на „****************“ ЕАД, ЕИК ************, с адрес на
управление гр. ***********, следните суми: сумата от 1237,48 лв. –
9
главница, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна
енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. ***************, с абонатен
№ *****, за периода от м.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва
от датата на подаване на исковата молба в съда – 02.11.2022 г., до изплащане
на вземането; сумата от 208,88 лв., представляваща обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от
15.09.2020 г. до 17.10.2022 г.; сумата от 22,54 лв., представляваща цена на
услугата за дялово разпределение за периода от м.09.2019 г. до м.04.2021 г.,
ведно със законната лихва от датата на исковата молба в съда -02.11.22г. до
изплащане на вземането, КАТО ОТХВЪРЛЯ ИСКА за сумата от 4,94 лв.,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата за цена на услугата дялово разпределение за периода от 31.10.2019
г. до 17.10.2022 г.;
ОСЪЖДА Г. И. Е. с ЕГН ********** да заплати на „****************“
ЕАД, ЕИК ************, с адрес на управление гр. ***********, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 490,53 лв. – разноски за настоящото
производство, съразмерно на уважените спрямо ответника искове – за
държавна такса, юрисконсултско възнаграждение и особен представител.
ОСЪЖДА П. И. Е. , род . на 06.05.1981г. с адрес град ***************
да заплати на „****************“ ЕАД, ЕИК ************, с адрес на
управление гр. ***********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 124,47
лв. – разноски за настоящото производство, съразмерно на уважените спрямо
ответника искове – за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице помагач
„****** „ АД , ЕИК *********.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10