ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 935
гр. Пловдив, 23.09.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ в закрито заседание на
двадесет и трети септември, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Екатерина Вл. Мандалиева
Членове:Недялка Д. Свиркова Петкова
Величка З. Запрянова
като разгледа докладваното от Екатерина Вл. Мандалиева Въззивно частно
гражданско дело № 20215300502168 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 вр. с 413, ал. 2 от
ГПК.
Постъпила е частна жалба с вх.№8534/23.08.2021г депозирана от
„Юробанк България“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „Околовръстен път“ № 260, чрез адв. Д.Д., срещу
Разпореждане № 12123/23.06.2021 год., постановено по ч.гр. дело №
20215330109138/2021 год., по описа на Районен съд – Пловдив, XIV
граждански състав, с което е отхвърлено заявлението на „Юробанк България“
АД по чл. 417 ГПК, за издаване на Заповед за незабавно изпълнение.
Жалбоподателят посочва, че изводът на съда за липса на представен договор
от 17.03.2016 год. към заявлението за издаване на заповед за изпълнение, е
изцяло необоснован и не кореспондира с намиращите се по делото
доказателства. Дружеството на два пъти представяло препис от Заявка от
30.10.2021 год., което изявление на длъжника било прието от страна на
банката и съставлявало самият договор за създадено правоотношение.
Представени били и приложимите между страните общи условия, с което
заявителят изпълнил задължението си да предостави всички налични
доказателства, относими към процесното правоотношение. Вземанията били
установени и в представеното към заявлението по чл. 417 от ГПК извлечение
1
от счетоводните книги, с което били изпълнени всички изисквания по чл. 417,
т. 2 от ГПК. Предвид изложеното се иска отмяна на обжалвания съдебен акт и
разпореждане на въззивния съд за издаване на заповед за незабавно
изпълнение и изпълнителен лист за всички претендирани със заявлението
суми.
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД след като прецени събраните по
делото доказателства и доводите на страната, намира жалбата за процесуално
допустима, доколкото е подадена в законоустановения едноседмичен срок, от
легитимирана страна в спора, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, а
по същество за неоснователна по следните съображения:
Видно от данните по делото пред Районен съд – Пловдив е подадено
Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК от „Юробанк
България“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, бул. „Околовръстен път“ № 260, чрез адв. Д.Д. срещу Д. Д. П., ЕГН
**********, с адрес: гр. П., ул. „О.“ № .., ет. ... Поискано е издаването на
заповед за изпълнение и изпълнителен лист за парично вземане в размер на
1152,67 лв., ведно с възнаградителна лихва от 31,04 лв. за периода 13.07.2020
год. до 31.03.2021 год., такса в размер на 75 лв., дължима за периода от
13.07.2020 год. до 20.05.2021 год., разноски за уведомяване в размер на 60 лв.,
както и законна лихва от датата на подаване на заявлението до изплащане на
вземането. Иска се и присъждане на съдебни разноски, състоящи се от
държавна такса в размер на 26,37 лв. и адвокатски хонорар в размер на 360 лв.
с ДДС. Дължимостта на посочените суми се твърди да произтича от
неплащането на главница, лихва и такси по ползван от длъжника банков
потребителски кредит в лева, съгласно Договор за кредитна карта MC
STANDARD от дата 17.03.2016 год. Към подаденото заявление по чл. 417
ГПК е приложено извлечение от счетоводните книги на „Юробанк България“
АД за дължимите суми съгласно горепосочения договор, както и Заявление за
издаване на кредитна карта в заверено ксерокопие, с дата 31.10.2003 год.,
Общи условия, както и извлечения от ТРРЮНЦ. Налице е също така заверено
копие от Покана за изпълнение, касаеща Договор за кредитна карта
С03305077222 от дата 31.10.2003 год.
Подаденото заявление е разгледано от заповедния съд, като същият е
разпоредил на заявителя в тридневен срок от съобщението да отстрани
2
констатирани от съда нередовности, изразяващи се в липсата на препис от
Договора от 17.03.2016 год., който се посочва като основание за дължимост
на гореизброените суми, заедно с всички негови приложения и изменения,
както и приложимите Общи условия, ако има такива. С молба с вх. №
33665/22.06.2021 год., дружеството-заявител е представило Заявление от Д.П.
с № 103305077222 и Общи условия, и двата документа идентични на вече
представените със заявлението, като е уточнено, че към договора не са
сключвани анекси и други споразумения.
Заповедният съд е съобразил постъпването на молбата с приложенията,
като е достигнал до извода, че така представеният документ не удостоверява
правоотношението, на което се позовава кредитора, поради което е приел, че
е налице хипотезата на чл. 411, ал. 2, т. 1 от ГПК и заявлението следва да бъде
отхвърлено. Като допълнителна аргументация съдът е изложил, че от
представените доказателства не е видно да е настъпила предсрочната
изискуемост на задълженията, тъй като в приложената покана за изпълнение е
посочено правоотношение от датата 31.10.2003 год., а не такова от 17.03.2016
год.
При така изложеното съдът намира следното:
Оплакванията на жалбоподателя касаят формирания от съда извод, че
Заявление за издаване на кредитна карта с дата 30.10.2003 год., попълнено от
лицето Д. Д. П., не е по съществото си един и същи документ с цитирания в
Заявлението Договор за кредитна карта BG MC STANDARD от дата
17.03.2016 год. Твърди се, че този извод е необоснован, тъй като именно това
едностранно изявление, прието от страна на банката, съставлява и процесния
договор.
Настоящият съдебен състав намира наведения довод за неоснователен..
Не се установява в реквизитите на Заявлението за издаване на кредитна карта
да фигурира уговорка, според която при получаване на одобрение от
кандидата, съответната заявка се трансформира в договор. Съдържанието на
самото заявление от своя страна, не съдържа никоя от обичайните уговорки,
касаещи правните последици от сключването на договора – условия при
които същият се счита за изпълнен/неизпълнен/последици от неизпълнението
и пр., поради което не би могло да се приеме, че заявлението удостоверява
3
правоотношението, на което се позовава заявителя.
Отделно от това следва да се отбележи, че според Заявлението по чл.
417 ГПК, договорът за кредитна карта, от който се твърди да произтичат
търсените вземания е посочен като сключен на 17.03.2016 год, а
представената заявка е от 30.10.2003г. В конкретният случай изискуемостта
на вземането е по извлечение от счетоводните книги, но то е в зависимост,
както правилно е отбелязал районния съд, от настъпването на друго
обстоятелство, което следва да бъде удостоверено с официален или
изхождащ от страната документ и което обстоятелство да е упражнено от
заявителя да направи кредита предсрочно изискуем.
С оглед задължението на заявителя в заповедното производство да
представи документа, на който основава вземането си, липсата на описания в
заявлението документ от дата 17.03.2016 год. в приложение към него, е
достатъчно основание за да бъде отхвърлено подаденото Заявление за
издаване на заповед за незабавно изпълнение.
Предвид изложеното, постановеният от първоинстанционния съд акт се
явява правилен и законосъобразен, поради което следва да бъде потвърден , а
жалбата като неоснователна – оставена без уважение.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане №12123/23.06.2021год., постановено
по частно гражданско дело № 20215330109138/2021 год., по описа на Районен
съд – Пловдив, XIV граждански състав.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4
5