МОТИВИ по
НОХД № 645/2017г. на Районен съд - Русе, ІХ н.с.
Районна прокуратура –
Русе е повдигнала обвинение срещу Е.П.Б., роден на *** ***, Руска Федерация, гражданин на
Руската Федерация, с постоянен адрес ***, със средно образование, неженен,
осъждан, безработен, ЕГН:**********, за това, че през периода от 22.10.2016г.
до 06.11.2016г. в гр.Русе, в условията на опасен рецидив и в условията на
продължавано престъпление – на четири пъти, чрез използване на техническо
средство отнел чужди движими вещи – 1 бр. съдомиялна машина марка „Arielli”,
модел „ADW6“, със сериен №3602А, 1 бр. електрическа бормашина марка „Skill”,
черна цвят, поставена в оригинал кутия, а кутията в найлонова чанта, 1 бр.
пластмасово куфарче (кутия) с инструменти – клещи, отвертки, крушки, 1 бр.
неопренов костюм за гмуркане, 1 бр. конвекторна печка марка „SYNCHRO“, модел
„CH 2000 BT“, 1 бр. колонен вентилатор, 1 бр. вентилаторна печка марка „TESY”,
модел „HL-211 V“, със сериен №12226819, 1 бр. вентилаторна печка, 1 бр.
четириместна палатка марка „ROCKTRAIL“, 1 бр. алуминиева стълба – сгъваема с
четири стъпала, и 1 бр. метална касичка – Лондонски автобус, с намиращите се в
нея монети на обща стойност 30 лева, собственост на И.Х.Г. *** бр. велосипед
марка „Wheeler“ с 21 скорости и 1 бр. проволка с шифър, собственост на Р.А.В. ***,
1 бр. велосипед марка „Пежо“ със седем вградени скорости и 1 бр. проволка,
собственост на М.С.М. *** бр. велосипед марка „Крос“ – детски, собственост на Х.А.Ц.
***, всичко на обща стойност 1 496,20 лева, от владението на И.Х.Г., Р.А.В.,
М.С.М. и Х.А.Ц.,***, без тяхно съгласие, с намерение противозаконно да ги
присвои - престъпление по чл.196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 2,
вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 26, ал.1 вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ НК.
В хода на производството е приет за съвместно
разглеждане граждански иск, с правно основание чл. 45 ЗЗД, предявен от едно от
посочените в обвинителния акт като пострадало от престъплението лице И.Х.Г.
срещу подсъдимия Е.П.Б., за сумата в размер на 285,20 лева (двеста осемдесет и пет лева и 20 стотинки), представляваща обезщетение за претърпени в резултат на деянието имуществени
вреди, досежно невъзстановените движими вещи.
Съдът е конституирал И.Х.Г., като граждански ищец в
наказателния процес
Съдебното производство е по реда на Глава ХХVІІ
„Съкратено съдебно следствие в производството пред първата инстанция” - чл. 370
и сл. НПК, в хипотезата по чл. 371, т. 2 НПК – при признание изцяло на фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, без да се събират
доказателства за тези факти.
В хода на съдебните прения, представителят на
държавното обвинение поддържа повдигнатото обвинение, със същата фактическа
обстановка и правна квалификация, както изложените в обвинителния акт. Пледира
за доказаност на обвинителната теза. По отношение размера на наказанието, което
следва да се наложи на подсъдимия, предлага същото да бъде ориентирано над
минимума и под средата на предвиденото, като бъдат отчетени като смекчаващи
отговорността на подсъдимия обстоятелства, направеното признание и оказаното
съдействие в хода на досъдебното производство, а като отегчаващи отговорността
обстоятелства да бъдат съобразени миналите осъждания на подсъдимия, извън това,
което е обосновало квалификация на деянието, както и да бъде съобразено, че се
касае за продължавано престъпление, разкриващо упоритостта в умисъла на дееца и
че същото е извършено в кратък период след изтърпяване на предходно наказание.
С оглед на това, предлага на подсъдимият да бъде наложено наказание „Лишаване
от свобода“ за срок от пет години, което на основание чл. 58а, ал. 1 НК да бъде
намалено с една трета на три години и четири месеца, което подсъдимият да
изтърпи при първоначален строг режим. По отношение на гражданския иск, предлага
същият да бъде уважен изцяло и на подсъдимия да бъдат възложени направените в
хода на производството разноски.
Гражданският ищец, в хода и по реда на съдебните
прения, релевира доводи за основателност и доказаност на заявената от него
претенция и моли предявеният граждански иск да бъде уважен изцяло.
Защитникът на подсъдимия, пледира, че при
определяне на наказанието, което следва да бъде наложено на подсъдимия, следва
да бъдат отчетени като смекчаващи отговорността обстоятелства оказаното пълно
съдействие в хода на досъдебното производство, направеното от подсъдимия
признание, изразеното съжаление и връщането на част от вещите, а като
отегчаващо отговорността на подсъдимия обстоятелство, следва да бъдат отчетени
предходните му осъждания и при отчитане на всички тези обстоятелства, на
подсъдимият да бъде наложено наказание „Лишаване от свобода“ в минималния
предвиден в особената част на НК за това престъпление размер, а именно три
години, което да бъде намалено на основание чл. 58а НК с една трета и да бъде
определено наказание „Лишаване от свобода“ в размер на две години. По отношение
на гражданския иск, заема становище за основателност и доказаност на същия.
Подсъдимият Б., упражнявайки правото си на лична
защита, поддържа изложеното от неговия защитник. Заема становище, че исканото
наказания от представителят на държавното обвинение е твърде сурово. Изразява
съжаление за случилото се.
Упражнявайки правото си на последна дума,
подсъдимият, изказва съжаление за извършеното от него деяние.
Подсъдимият Е.П.Б. е роден на ***
***, Руска Федерация, гражданин на Руската Федерация, с постоянен адрес ***,
със средно образование, неженен, осъждан, безработен, ЕГН:**********.
Осъждан е многократно като
последните му осъждания са както следва:
Със Споразумение №
501/22.12.2014г. по НОХД №2604/2014г. по описа на Районен съд гр.Русе, влязло в
сила на 22.12.2014г., подсъдимият Б. е
бил признат за виновен и осъден в извършване на престъпление по чл. 195, ал. 1,
т. 3, пр. 1 и т. 4, пр. 2 във вр. с чл. 194, ал.1 във вр. с чл.26, ал.1 във вр.
с чл. 20, ал. 2 НК и му е било наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок
от 1 година и 6 месеца, което трябвало да изтърпи при първоначален строг режим.
С Присъда № 15/29.01.2015г.,
постановена по НОХД № 2625/2014г. по описа на Районен съд - Русе, влязла в сила
на 17.02.2015г., подсъдимият е бил признат за виновен в извършване на
престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 2 във вр. с чл. 194, ал .1 във вр. с
чл. 26, ал.1 НК и му е било наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от
1 година и 4 месеца, което трябвало да изтърпи при първоначален строг режим.
С Определение № 738/05.05.2015г.
на Районен съд - Русе са били групирани наказанията по НОХД № 2604/2014г. и
НОХД № 2625/2014г. и двете по описа на Районен съд - Русе, като на подсъдимия Е.Б.
е било наложено едно общо наказание, в размер на най-тежкото от тях, а именно
„Лишаване от свобода“ за срок от 1 година и 6 месеца.
На 28.08.2015г. подсъдимият е
изтърпял наложеното му наказание.
С Присъда № 47/01.04.2016г.,
постановена по НОХД № 431/2016г. по описа на Районен съд – Русе, влязла в сила
на 19.04.2016г., подсъдимият е бил признат за виновен в извършване на
престъпление по чл. 195, ал.1, т. 3, пр. 1, т. 4, пр. 2 и т. 7, във вр. с чл.
194, ал. 1 НК и му е било наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 1
година, което трябвало да изтърпи при първоначален строг режим.
С Определение от 14.06.2016г. на
Районен съд - Русе са били групирани наказанията, наложени на подсъдимия по
НОХД № 2604/2014г., НОХД № 2625/2014г. и НОХД № 431/2016г. и трите по описа на
Районен съд - Русе, като на същия е било наложено едно общо наказание, в размер
на най-тежкото от тях, а именно „Лишаване от свобода“ за срок от 1 година и 6
месеца, като е приспадната изтърпяната част по така наложените му наказания.
Около средата на месец октомври
2016г. подсъдимият Е.Б. имал нужда от парични средства и решил да си набави
такива, като извършва кражби, след което да се разпорежда с откраднатите вещи.
Вечерта на 22.10.2016г., в
изпълнение на взетото решение да извършва кражби, подсъдимият Б. влязъл във
вход 1 на жилищна сграда, намираща се на ул. „Пенчо Славейков“ № 3 в град Русе.
Същият успял да влезе във входа, тъй като вратата му била отключена. Докато бил
вътре, подсъдимият установил, че едно от общите помещения на входа е отключено
и влязъл в него. В това помещение свидетелката Х.А.Ц. съхранявала велосипед
марка „Крос“, зелен на цвят и със скорости, който била закупила за малолетния
си син. Подсъдимият видял велосипеда и го взел със себе си.
Впоследствие, на неустановена
дата през месец октомври 2016г. подсъдимият Е.Б. посетил магазин-оказион
„Раяна“, находящ се в гр.Русе, пл. „Възрожденски“ №4, блок „Раяна“, вх. 1, като
носел със себе си велосипеда марка „Крос“. Същият обяснил на собственика на
магазина – свидетелят Светослав Минчев Ганчев, че велосипедът е негов и че иска
до го продаде. Свидетелят Ганчев се съгласил и закупил велосипеда от подсъдимия
за сумата от 30 лева. Двамата не изготвили никакви документи за
покупко-продажбата. Впоследствие свидетелят Светослав Ганчев продал велосипеда
на трето неустановено по делото лице.
На 23.10.2016г. около 18:30 часа
свидетелят Р.А.В. влязъл във вход 2 на жилищната сграда, находяща на ул. „Борисова“№
92 в гр.Русе, където се намирал домът му. Свидетелят В. бил с велосипеда си
марка „Wheeler“ с 21 скорости. Поради това отишъл в коридора, водещ към мазите
на партерния етаж на входа, за да остави велосипеда си. Посредством проволка с
шифър го заключил към парапета на стълбището в коридор, след което затворил
вратата към този коридор. От външната страна бравата на тази врата била с топка,
поради което вратата можела да се отвори единствено с ключ.
На неустановена дата през периода
след 18:30 часа на 23.10.2016г. до 18:00 часа на 29.10.2016г., в изпълнение на
взетото решение да извършва кражби, подсъдимият Е.Б. влязъл във вход 2 на
жилищната сграда, находяща се в гр. Русе, ул. „Борисова“№92. Чрез неустановено
по делото техническо средство отворил вратата на коридора, водещ към мазите на
партерния етаж на входа, където видял велосипеда на свидетеля В.. С
неустановено по делото техническо средство подсъдимият Б. премахнал проволката
с шифър, след което взел нея и велосипеда.
Впоследствие, на неустановена
дата през месец октомври 2016г. подсъдимият Е.Б. отново посетил
магазин-оказиона „Раяна“, като този път носел със себе си велосипеда марка
„Wheeler“. Подсъдимият обяснил на свидетеля Светослав Ганчев, че велосипедът е
на баща му и че иска до го продаде. Свидетелят Ганчев се съгласил и закупил
велосипеда от подсъдимият за сумата от 30 лева. Двамата не изготвили никакви
документи за покупко-продажбата. Подсъдимият се разпоредил и с проволката с
шифър, която взел при кражбата на велосипеда.
На 29.10.2016г. около 18:00 часа
свидетелят Р.В. отишъл да види велосипеда си, но установил, че същият заедно с
проволката с шифър липсват. По този повод на 02.11.2016г. подал заявление в
полицията.
В хода на проведените
оперативно-издирвателни мероприятия полицейските служители установили, че
велосипедът марка „Wheeler“ с 21 скорости се намира при свидетелят Светослав
Ганчев. Последният предал велосипеда на полицията с протокол за доброволно
предаване.
Свидетелят М.М. притежавал
велосипед марка „Пежо“, син на цвят и със седем вградени скорости, и го държал
във вход 1 на жилищна сграда, находяща се на ул. „Ниш“ № 63 в гр.Русе, където
живеел. Свидетелят оставял велосипеда си на първия етаж във входа, като го
заключвал с проволка през каплата, без да го захваща за други места. На
29.10.2016г. около 19:15 часа свидетелят М.М. се прибирал към дома си и видял,
че велосипедът му е на мястото, на което го е оставил.
На неустановена дата през периода
след 19:15 часа на 29.10.2016г. до 18:30 часа на 30.10.2016г., в изпълнение на
взетото решение да извършва кражби, подсъдимият Е.Б. влязъл във вход 1 на
жилищната сграда, находяща се в гр.Русе, ул. „Ниш“ № 63. Там видял на първия
етаж велосипеда марка „Пежо“ и го взел заедно с проволката, с която бил
заключен през каплата.
Впоследствие подсъдимият Е.Б.
махнал проволката от велосипеда марка „Пежо“ и на неустановена дата през месец
октомври 2016г. занесъл велосипеда в магазин-оказиона „Раяна“. Подсъдимият
обяснил на свидетеля Светослав Ганчев, че велосипедът е на жена му и че иска до
го продаде. Свидетелят Ганчев се съгласил и закупил велосипеда от подсъдимия за
сумата от 30 лева. Двамата не изготвили никакви документи за
покупко-продажбата. Впоследствие свидетелят Светослав Ганчев продал велосипеда
на трето неустановено по делото лице.
Подсъдимият Б. се разпоредил и с
проволката, която взел при кражбата на велосипеда „Пежо“.
Сутринта на 30.10.2016г., на
излизане за работа, свидетелят М.М. не обърнал внимание дали велосипедът му е
на мястото си. Вечерта, около 18:30 часа, когато се прибирал от работа, свидетелят
М. забелязал, че велосипедът му го няма.
По този повод на 31.10.2016г. подал заявление в полицията.
Свидетелят И.Г. живеел в
апартамент, находящ се в гр.Русе, ул.„Борисова“ № 63, вх.4. Към апартамента
имало избено помещение – маза № 3, където свидетелят Г. съхранявал различни
свои вещи. На 29.10.2016г. свидетелят посетил мазата си, като на излизане
загасил лампата в нея и заключил вратата ú. Частта с избените помещения
не била отделена чрез врата от останалата част от входа.
На неустановена дата в периода от
29.10.2016г. до 11:00 часа на 06.11.2016г., в изпълнение на взетото решение да
извършва кражби, подсъдимият Е.Б. влязъл във вход 4 на жилищната сграда,
находяща се в гр.Русе, ул. „Борисова“ № 63. Впоследствие отишъл в частта,
където се намират избените помещения във входа, и с неустановено по делото
техническо средство отключил вратата на маза № 3. Подсъдимият Б. светнала
лампата и поставил върху нея детска пластмасова кофичка, която намерил в
помещението. Разгледал какво има в избеното помещение, след което от там взел
със себе си следните вещи: 1 бр. съдомиялна машина марка „Arielli”, модел
„ADW6“, със сериен №3602А, 1 бр. електрическа бормашина марка „Skill”, черна
цвят, поставена в оригинал кутия, а кутията в найлонова чанта, 1 бр.
пластмасово куфарче (кутия) с инструменти – клещи, отвертки, крушки, 1 бр.
неопренов костюм за гмуркане, 1 бр. конвекторна печка марка „SYNCHRO“, модел
„CH 2000 BT“, 1 бр. колонен вентилатор, 1 бр. вентилаторна печка марка „TESY”,
модел „HL-211 V“, със сериен №12226819, 1 бр. вентилаторна печка, 1 бр.
четириместна палатка марка „ROCKTRAIL“, 1 бр. алуминиева стълба – сгъваема с
четири стъпала, и 1 бр. метална касичка – Лондонски автобус, с намиращите се в
нея монети на обща стойност 30 лева. На тръгване подсъдимият Б. затворил
вратата на мазата и я заключил с неустановено по делото техническо средство.
На 06.11.2016г. около 11:00 часа
свидетелят И.Г. решил да отиде до мазата си. Отключил вратата на избеното
помещение и видял, че вещите в помещението са разместени, както и че липсват
вещи. Освен това лампата в мазата била включена, като върху нея била поставена
детска пластмасова кофичка. След като установил, че е извършена кражба, свидетелят
Г. подал сигнал в полицията. Бил извършен оглед на избеното помещение и било
образувано настоящото наказателно производство.
След кражбата от избеното
помещение на свидетеля И.Г., подсъдимият Е.Б. се разпоредил с почти всички
вещи, които откраднал от там. Четириместната палатка марка „ROCKTRAIL“ дал на
свидетеля Велислав Величков, тъй като му дължал пари. Впоследствие свидетелят Величков
продал палатката на Николай Здравков Малчев. Няколко дена след кражбата подсъдимият
Б. продал съдомиялната машина марка „Arielli”, модел „ADW6“, със сериен №3602А,
на свидетеля Валери Василев за сумата от 110 лева. От всички вещи, които
откраднал от избеното помещение на свидетеля Г., подсъдимият оставил при себе
си единствено конвекторната печка марка „SYNCHRO“, модел „CH 2000 BT“, и
вентилаторната печка марка „TESY”, модел „HL-211 V“, със сериен №12226819. Тези
вещи подсъдимият държал в апартамент, находящ се в гр.Русе ул. „Видин“ № 55,
вх. 2, ет. 2, където живеел.
В хода на проведените
оперативно-издирвателни мероприятия полицейските служители намерили част от
инкриминирате вещи, като същите им били предадени с протоколи за доброволно
предаване. Свидетелят Валери Василев предал съдомиялната машина марка
„Arielli”, модел „ADW6“, със сериен №3602А, Николай Малчев – четириместната
палатка марка „ROCKTRAIL“, а подсъдимият Б. – конвекторната печка марка
„SYNCHRO“, модел „CH 2000 BT“, и вентилаторната печка марка „TESY”, модел
„HL-211 V“, със сериен №12226819.
В хода на разследването е била назначена
и изготвена съдебно ценова-икономическа експертиза. В заключението на
експертизата е посочено, че стойността на всяка от вещите е както следва: на
съдомиялната машина марка „Arielli”, модел „ADW6“, със сериен №3602А – 290
лева; на електрическата бормашина марка „Skill”, черна цвят, поставена в
оригинал кутия – 60 лева; на найлоновата чанта – 0,20 лева; на пластмасовото
куфарче (кутия) с инструменти – клещи, отвертки, крушки – 60 лева; на
неопреновия костюм за гмуркане – 100 лева; на конвекторната печка марка
„SYNCHRO“, модел „CH 2000 BT“ – 60 лева; на колонния вентилатор – 15 лева; на
вентилаторната печка марка „TESY”, модел „HL-211 V“, със сериен №12226819 – 10 лева;
на вентилаторната печка (с неустановени марка и модел) – 10 лева; на
четириместната палатка марка „ROCKTRAIL“ – 90 лева; на алуминиевата стълба –
сгъваема с четири стъпала – 30 лева; на металната касичка – Лондонски автобус –
10 лева; на велосипеда марка „Wheeler“ с 21 скорости – на 130 лева; на
проволката с шифър – 10 лева; на велосипеда марка „Пежо“ със седем вградени
скорости – 320 лева, на проволката – 6 лева; на велосипеда марка „Крос“ – 260
лева. Общата стойност на вещите, които подсъдимият Е.Б. откраднал, е
1 496,20 лева.
Изложената
фактическа обстановка, съдът прие за установена, въз основа на събраните в хода
на досъдебното производство гласни и писмени доказателства и писмени
доказателствени средства – показанията на свидетелите И.Х.Г. (лист 12 и 17), Велислав
Руменов Величков (лист 19 и 20), Валери Стефанов Василев (лист 21), Р.А.В.
(лист 22), М.С.М. (лист 24), Х.А.Ц. (лист 26), Светослав Минчев Ганчев (лист
28) и Петър Боцев Петров (лист 29), протокол за оглед на местопроизшествие
(лист 7-10), Гаранционна карта (лист 13), Заключението на назначената и
изготвена съдебно ценова-икономическа експертиза (лист 60-64), справка за
съдимост на подсъдимия (лист 65-68), автобиография и
декларация за семейно и материално положение и имотно състояние на подсъдимия
(лист 78-79).
По
отношение на разпитания в досъдебното производство в процесуалното качество на
свидетел Ивана Петрова Петрова, показанията на този свидетел не са годно
доказателствено средство, въз основа на които съдът да формира вътрешното си
убеждение, тъй като видно от материалите по делото посоченият свидетел е
извършил действия по разследването – разпит на част от свидетелите, поради и
което по отношение на този свидетел е налице отрицателната предпоставка по чл.
118, ал. 2 НПК.
Въз основа на така установената фактическа
обстановка, изведена след оценка на приобщените по делото доказателствени
източници, намиращи се в корелативно единство, както по между си, така и с
направеното от подсъдимия признание на фактите, изложени в обстоятелствената
част на обвинителния акт, съдът намира, че от правна страна следва да бъде
изведен единственият възможен извод, а именно, че подсъдимият е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 2, вр. чл. 194, ал. 1,
вр. чл. 26, ал.1 вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ от НК.
От обективна страна, подсъдимият през периода от 22.10.2016г. до 06.11.2016г. в гр.Русе, в условията на
опасен рецидив и в условията на продължавано престъпление – на четири пъти,
чрез използване на техническо средство отнел чужди движими вещи – 1 бр.
съдомиялна машина марка „Arielli”, модел „ADW6“, със сериен №3602А, 1 бр.
електрическа бормашина марка „Skill”, черна цвят, поставена в оригинал кутия, а
кутията в найлонова чанта, 1 бр. пластмасово куфарче (кутия) с инструменти –
клещи, отвертки, крушки, 1 бр. неопренов костюм за гмуркане, 1 бр. конвекторна
печка марка „SYNCHRO“, модел „CH 2000 BT“, 1 бр. колонен вентилатор, 1 бр.
вентилаторна печка марка „TESY”, модел „HL-211 V“, със сериен №12226819, 1 бр.
вентилаторна печка, 1 бр. четириместна палатка марка „ROCKTRAIL“, 1 бр.
алуминиева стълба – сгъваема с четири стъпала, и 1 бр. метална касичка –
Лондонски автобус, с намиращите се в нея монети на обща стойност 30 лева,
собственост на И.Х.Г. *** бр. велосипед марка „Wheeler“ с 21 скорости и 1 бр.
проволка с шифър, собственост на Р.А.В. ***, 1 бр. велосипед марка „Пежо“ със
седем вградени скорости и 1 бр. проволка, собственост на М.С.М. *** бр.
велосипед марка „Крос“ – детски, собственост на Х.А.Ц. ***, всичко на обща
стойност 1 496,20 лева, от владението на И.Х.Г., Р.А.В., М.С.М. и Х.А.Ц.,***,
без тяхно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои.
Непосредствен обект на защита са обществените отношения, осигуряващи
нормалното упражняване на правото на собственост по отношение на движими вещи
от страна на собствениците и лицата, упражняващи правомерна фактическа власт по
отношение на същите.
Предмет на престъплението извършено от подсъдимия са чужди движими вещи, подробно
индивидуализирани в обвинителния акт, намиращи се във фактическата власт на
техните собственици и лицата упражняващи правомерна фактическа власт върху
вещите.
Изпълнителното деяние е извършено от подсъдимия, чрез действие, изразяващо
се в прекъсване на правомерно упражняваната от собствениците на процесните вещи
фактическа власт върху същите и установяване на своя такава, без да е било
налице съгласие от тяхна страна.
Касае се за продължавано
престъпление, тъй като са налице четири отделни деяния, конкретизирани по
време, място и начин на извършването им, всяко от които поотделно осъществява
състава на престъплението по чл. 195 НК. Деянията са извършени през
непродължителен период от време – три седмици, при една и съща обстановка и
еднородност на вината – пряк умисъл, като всяко следващо се явява от обективна
и субективна страна продължение на предходното, доколкото са насочени към един
и същ обект на наказателноправна защита, а именно обществените отношения
гарантиращи нормалното упражняване на правото на собственост.
Деянието е осъществено при
наличието на квалифициращия признак по чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 2 НК, тъй като
подсъдимият е използвал неустановени технически средства, по отношение на две
от деянията, посредством които подсъдимият си е осигурил достъп до движимите
вещи.
Установеното квалифициращо
наказателната отговорност на подсъдимия обстоятелство, се е отразило съществено
върху тежестта на извършеното деяние, поради и което и по аргумент на
противното на чл. 26, ал. 4 НК, цялостната престъпна дейност на този подсъдим
следва да бъде подведена под по-тежкия престъпен състав.
Престъплението, за което е
ангажирана наказателна отговорност на подсъдимия е осъществено от него при
условията на опасен рецидив по чл. 29, ал. 1, б. „а” НК, тъй като същият е
извършил инкриминираното деяние след като е бил осъждан с влязла в сила
присъда, за извършено тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не
по-малко от една година, изпълнението на което наказание не е отложено по реда
на чл. 66 НК, както и от изтърпяването му до настоящото деяние не са изтекли
пет години.
Субект на престъплението е пълнолетно и
наказателноотговорно лице.
От субективна страна, деянието
е извършено от подсъдимия при форма на вината пряк умисъл. Налице са както интелектуалният, така и волевият
елемент на умисъла. В съзнанието на подсъдимия са намерили
отражение представи, относно всички обективни признаци на деянието, включително
и сигурното настъпване на съставомерния престъпен резултат, а именно, че процесните вещи са чужди, както и че не е било налице съгласие от
страна на собствениците на вещите, фактическата власт по отношение на тях да
бъде упражнявана от подсъдимия. Във волево отношение, подсъдимият е
предвиждал сигурното настъпването на общественоопасните последици от извършеното
от него деяние – прекъсване на упражняваната от собствениците на вещите
фактическа власт и установява на своя неправомерна такава, с намерението да
присвои вещите и пряко е целял настъпването на същите. Доказателства за това се
съдържат в извършеното от подсъдимия фактическо и юридическо разпореждане с по-голямата
част от вещите.
По изложените съображения, съдът призна подсъдимия Е.П.Б.
за виновен в извършването на престъплението по чл.196, ал. 1, т. 2, вр. чл.
195, ал. 1, т. 4, пр. 2, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 26, ал.1 вр. чл. 29, ал.
1, б. „а“ от НК, за което е предаден на съд.
При определяне размера на наказанието, което следва да
бъде наложено на подсъдимия, съдът намира, че следва да бъде приложена
разпоредбата на чл. 373, ал. 2, вр. чл. 372, ал. 4 НПК, вр. чл. 58а, ал. 1 НК,
като наказанието на подсъдимия следва да бъде определено съобразно разпоредбите
на общата част на наказателния кодекс, при спазване правилата на чл. 54 и чл.
36 НК и така определеното наказание да бъде намалено с една трета, доколкото по
делото не са налице многобройни или едно, но изключително смекчаващо
наказателната отговорност на подсъдимия обстоятелство, което да налага
приложението на чл. 55 НК по отношение на същия.
За състава на престъплението, за което е предаден на
съд подсъдимия се предвижда наказание „Лишаване от свобода” за срок от три до
петнадесет години.
При индивидуализацията на наказанието, което следва да
бъде наложено на подсъдимия Е.П.Б., съдът съобрази степента на обществената
опасност, която разкрива извършеното от него деяние и обществената опасност на
дееца, подбудите за извършване на деянието, а така също смекчаващите и
отегчаващи вината на подсъдимия обстоятелства.
Обществената опасност на деянието извършено от подсъдимия,
съдът намира за висока, с оглед конкретните особености на престъплението, за
което е предаден на съд подсъдимия. Касае се за продължавано престъпление,
включващо четири самостоятелни деяния, всяко едно от които осъществява състава
на престъплението по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195 НК. Съдът съобрази и
високата стойност на предмета на престъплението. С оглед изложеното е налице и
по – висока степен на засягане на обществените отношения обект на защита.
Обществената опасност на подсъдимия също е висока. По
отношение на този подсъдим многократно са упражнявани различни форми на
наказателноправно въздействие, които обаче не са способствали за неговото
поправяне и превъзпитание. Този си извод съдът основа на осъжданията на
подсъдимия, които не се включени при квалификацията на конкретното деяние като
такова по чл. 196, ал. 1, т. 2 НК. Отделно от това деянията предмет на
обвинението са извършени от този подсъдим в рамките на шест месеца, след
последното му осъждане, четири месеца след като са му били групирани наложените
наказания „Лишаване от свобода“ по три от осъжданията му и година и два месеца,
след като е изтърпял наложено му наказание „Лишаване от свобода“ за срок от
една година и шест месеца. Предходните осъждания на подсъдимия касаят основно
престъпления против собствеността, което от своя страна сочи на трайно
установени престъпни навици у подсъдимия, което също сочи по-висока степен на
обществената му опасност
Съдът прецени и обстоятелствата, свързани със
субективната страна на деянието, които обстоятелства се явяват подбудите за
извършване на деянието, а така също и другите смекчаващи и отегчаващи
отговорността обстоятелства, имащи пряко отношение при индивидуализацията на
наказанието и невключени като елементи на престъпния състав, възведени
съобразно неговата квалификация.
Отегчаващи наказателната отговорност на този подсъдим
обстоятелства, извън високата степен на обществената опасност на деянието и
дееца, не бяха констатирани.
Като смекчаващи наказателната отговорност на този подсъдим
обстоятелства, следва да бъде отчетено, оказаното от същия съдействие в хода на
досъдебното производство, в резултат на което са върнати част от вещите, на
техните собственици, направеното от подсъдимия признание в хода на досъдебното
производство, както и критичното му отношение към извършеното от него деяние.
Доколкото от доказателствата по делото се установява,
че подсъдимият е в работоспособна възраст, без данни да страда от заболяване,
което да препятства възможността му да полага труд, то подбудите за извършване
на деянието, касаят само и единствено желание на подсъдимия да се
облагодетелства по неправомерен и запретен от закона начин.
При отчитане на всички тези обстоятелства, съдът
намира, че наказанието, което следва да бъде определено на този подсъдим, по
правилата на чл. 54 НК следва да бъде индивидуализирано над минимума и под
средата на предвидената в особената част на НК за това престъпление санкция, а
именно „Лишаване от свобода“ за срок от пет години, което на основание чл.58а, ал.1 от НК вр. чл.373, ал.2, да бъде намалено
с една трета и да бъде определено наказание от три години и четири месеца
Лишаване от свобода, което да изтърпи, на основание чл. 41, ал. 6 НК и чл. 57,
ал. 1, т. 2, б. „б“ ЗИНЗС при първоначален строг режим, като на основание чл.
59, ал. 1 НК, следва да бъде приспаднато времето, през което подсъдимият е бил задържан и с мярка за
неотклонение „Задържане под стража”, считано от 11.11.2016г. до отмяна на
мярката му за неотклонение на 21.03.2017г.
Съдът намира, че с оглед на изложените обстоятелства,
релевантни за индивидуализацията на наказанието, и с оглед най-пълното
постигане на целите на наказанието, именно така определеното на подсъдимия
наказание, се явява в най-пълна степен съответно на извършеното от него, с
оглед конкретната обществена опасност на деянието и дееца и при отчитане на
всички останали обстоятелства, имащи отношение към индивидуализацията на
наказанието и като такова се явява справедливо и в най-пълна степен би
постигнало целите на наказанието по чл. 36 НК, както по отношение на личната
така и по отношение на генералната превантивна функция на наказанието.
Многократно по отношение на този подсъдим са били налагани наказания под
минимума на предвиденото, но видно от справката му съдимост, същите не само не са
постигнали целите на личната превенция и не са способствали да поправят и
превъзпитат подсъдимия, а напротив са затвърдили усещането му за безнаказаност.
Едно необосновано леко наказание не би постигнало и целите на генералната
превантивна функция на наказанието, с оглед създаденото в общественото усещане
на дефицит на справедливост и непърпимост към битовата престъпност.
Съдът като взе предвид, че след извършване на
настоящото деяние, подсъдимият е осъден по НОХД № 469/2017г., производството по
което е приключило със споразумение, влязло в сила на 02.03.2017г., за деяние
извършено през месец август 2016г. до 12.09.2016г., с което му е наложено
наказание „Лишаване от свобода“ за срок от една година и шест месеца, намира че
са налице предпоставките на чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 НК, за определяне
на подсъдимия на едно общо наказание измежду наказанието по настоящото дело и
наказание, наложено му по НОХД № 469/2017г. в размер на най-тежкото от тях, а
именно „Лишаване от свобода“ за срок от три години и четири месеца, което му е
наложено с настоящата присъда.
На основание чл. 41, ал. 6 НК и чл. 57, ал. 1, т. 2,
б. „б“ ЗИНЗС, съдът определи първоначален „Строг“ режим на изтърпяване на така
определеното общо наказание, като на основание чл. 25, ал. 2 НК приспадна
изцяло изтърпяната част от наказанията по тези осъждания.
По отношение на предявения граждански иск,
съдът намира, на първо място, че е налице активна процесуална легитимация на
лицето предявило исковата претенция, доколкото същото, се явява лице претърпяло
имуществени вреди в резултат на извършеното от подсъдимия престъпление. На
следващо място, с деянието си подсъдимият е осъществил фактическия състав на
непозволеното увреждане по чл. 45 ЗЗД, като е причинил имотна вреда в
патримониума на пострадалия, в размер на стойността на имущественото благо, от
което същият е бил лишен. Поради това, съдът осъди подсъдимия да заплати на
гражданския ищец сумата в размер на 285,20 лева, представляваща стойността на
невъзстановените движими вещи.
С оглед изхода на делото в тежест на
подсъдимия беше възложена и дължимата държавна
такса върху уважения размер на гражданския иск в размер на 50 лева и
направените в хода на досъдебното производство разноски в размер на 80 лева,
както и 5,00 лева – държавна такса за издаване на изпълнителен лист.
По гореизложените мотиви, съдът постанови присъдата
си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: