№ 26530
гр. София, 27.06.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 56 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:НЕДЕЛИНА Д. СИМОВА
МИТОВА
като разгледа докладваното от НЕДЕЛИНА Д. СИМОВА МИТОВА
Гражданско дело № 20231110118951 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 140 ГПК .
Подадена е искова молба, уточнена с молби от 15.05.2023 г., 29.09.2023 г. и
12.03.2024 г. от „ТЕСДО“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Васил Левски“ № 70, ет. 2, ап. 8, срещу „АЙ ТИ ЕФ
ГРУП“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„Сребърна“ № 16, бл. „Парк Лейн Офис Център“, ет. 8.
Ответникът – „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“ АД, е подал писмен отговор на исковата молба
в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК.
Съдът, след като провери редовността на исковата молба и допустимостта на
предявените искове, намира следното:
Направеното в отговора на исковата молба оспорване на договор за цесия,
представен от ищеца за доказване на материалната му легитимация по исковата
претенция, посочено да е такова „на основание чл. 193 ГПК“, се нуждае от
конкретизация, поради което на ответника следва да бъде дадена възможност да уточни
същото.
По доказателствените искания:
Представените по делото писмени доказателства са допустими и относими към
предмета на доказване по делото и следва да се приемат.
С оглед оспорванията на ответника направеното в исковата молба
доказателствено искане за назначаване на съдебно-счетоводна експертиза следва да
бъде уважено.
Доказателственото искане на ищеца за задължаване на ответника по реда на чл.
190 ГПК да представи оригинали или заверени преписи на договорите за
потребителски кредити следва да бъде оставено без уважение, доколкото заверени
копия от договорите са представени от ищеца с исковата молба и същите не се
оспорват от ответника.
Доказателственото искане на ищеца за задължаване на ответника по реда на чл.
1
190 ГПК да представи извлечение от счетоводството си за всички плащания по
договорите за потребителски кредит с цедента не следва да бъде допускано, тъй като за
изясняване на тези обстоятелства по делото съдът намира, че са необходими специални
знания, което обосновава нуждата от назначаване на допуснатата съдебно-счетоводна
експертиза.
Доказателственото искане на ищеца за издаване на съдебни удостоворения, с
които да се снабди с информация от „Юробанк България“ АД, „Банка ДСК“ АД,
„Обединена българска банка“ АД, „Първа инвестиционна банка“ АД, „Уникредит
Бълбанк“ АД, „Централна кооперативна банка“ АД и „Райфайзен България“ АД, за
извършените парични преводи в полза на „Ай Ти Еф Груп“ АД от цедента следва да
бъдат оставени без уважение, тъй като същото не е необходимо, доколкото
обстоятелствата за извършените от цедента плащания ще бъдат установени
посредством допуснатата съдебно-счетоводна експертиза.
Доказателствените искания на ищеца за издаване на съдебни удостоверения,
чрез които да се снабди с информация от „Изипей АД“ и Централния кредитен
регистър съдът вече е уважил, поради което не дължи отново произнасяне.
Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито
съдебно заседание, като на страните следва да се съобщи проектът за доклад по делото.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
УКАЗВА на ответника в срок до насроченото с настоящото определение
съдебно заседание да конкретизира направеното в отговора на исковата молба
оспорване на договор за цесия, като уточни дали оспорва неговата доказателствена
стойност или друго.
ПРИЕМА представените по делото писмени доказателства.
ДОПУСКА изготвянето на съдебно-счетоводна експертиза, която да отговори
на формулираните от ищеца въпроси в уточнителната молба от 15.05.2023 г.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за възнаграждение и разноски за вещото лице в размер на
1320 лева, вносими от ищцовото дружество по сметка на СРС в 1-седмичен срок от
връчването на определението.
ОПРЕДЕЛЯ за вещо лице П.А.Д..
Вещото лице да се призове след представяне на доказателства за внесен
депозит.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателствените искания на ищеца по реда на
чл. 190 ГПК за задължаване на ответника да представи оригинали или заверени
преписи на договорите за потребителски кредити, извлечение от счетоводството си за
2
всички плащания по договорите за потребителски кредит с цедента, както и искането
на ищеца за издаване на съдебни удостоворения, с които да се снабди с информация от
„Юробанк България“ АД, „Банка ДСК“ АД, „Обединена българска банка“ АД, „Първа
инвестиционна банка“ АД, „Уникредит Бълбанк“ АД, „Централна кооперативна банка“
АД и „Райфайзен България“ АД, за извършените парични преводи в полза на „Ай Ти
Еф Груп“ АД.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД по делото:
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно
основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД във връзка с чл. 99, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът твърди, че „ТЕСДО“ ЕООД е дружество с ограничена отговорност,
чийто основен предмет на дейност е насочен към предоставяне на информация,
подпомагане и консултации на физически лица, ползвали т.нар. „бързи кредити“.
Излага твърдения, че между дружеството и Иван Марио Калпушков е сключен договор
за цесия от 07.04.2022 г., с който последният е прехвърлил на „ТЕСДО“ ЕООД
вземания в общ размер на 8874,42 лева, представляваща сбор от платени без основание
суми от цедента на ответника като неустойка за непредоставяне на обезпечения по 11
бр. договори за кредит, а именно: Договор за кредит № 185009/01.09.2017 г., Договор
за кредит № 191356/23.10.2017 г., Договор за кредит № 219389/03.04.2018 г., Договор
за кредит № 225773/14.05.2018 г., Договор за кредит № 228869/30.05.2018 г., Договор
за кредит № 232170/22.06.2018 г., Договор за кредит № 249948/05.10.2018 г., Договор
за кредит № 266610/07.01.2019 г., Договор за кредит № 277402/12.04.2019 г., Договор
за кредит № 282616/30.05.2019 г. и Договор за кредит № 461364/17.02.2022 г. Ищецът
излага твърдения, че между ответника и цедента са сключени множество договори за
потребителски кредит по реда на ЗПК и ЗПУФР, като същите са сключвани в офис на
ответника, както и чрез две интернет платформи, управлявани от ответника:
https://getcash.bg/ и https://w\\w.smileeredit.bg, а договорите за потребителски кредит
били типови и клаузите на всички били идентични в по-голямата си част. Ищецът
твърди, че цедентът е изпълнил своите задължения и е погасил изцяло дължимите суми
по договорите за кредит, включващи главница и възнаградителна лихва към датата на
погасяване на задълженията по договора. Всеки договор съдържал клауза, съгласно
която до края на деня, следващ този на сключване на договора, кредитополучателят е
длъжен да предостави обезпечение под формата на банкова гаранция или
поръчителство под формата на поне две физически лица, които да отговарят солидарно
за задълженията на кредитополучателя по договора. Поръчителите следвало да бъдат
физически лица и да отговарят на следните условия: да имат нетен размер на
осигурителен доход в размер на 1500 лева; да бъдат лица над 20-годишна възраст; да
работят на безсрочен трудов договор; да имат не по-малко от 05 години трудов и
осигурителен стаж; да не са кредитополучатели или поръчители по друг договор за
кредит, включително и такъв с кредитодателя; да нямат неплатени осигуровки за
последните две години; да нямат задължения към други кредитни или финансови
институции, а ако имат - кредитната им история в ЦКР към БНБ една година назад да е
със статус не по-лош от „редовен". Относно банковата гаранция в договора било
упоменато, че тя трябва да покрива размера на всички суми, които кредитополучателят
дължи на кредитодателя по договора за кредит и да има срок на валидност не по-
кратък от срока на кредита плюс 6 месеца. В договорите било посочено, че в случай на
непредоставяне на обезпечение кредитополучателят дължи неустойка, чийто размер
бил индивидуално определен и средно възлизал на 50 % - 100 % от главницата, и се
3
заплащал заедно с погасителната вноска съгласно погасителния план. Ищецът
поддържа, че видно от посочените клаузи изискването за обезпечение представлява
едно неизпълнимо или трудноизпълнимо условие, като страните са били наясно още
при подписването на договора, че то няма да бъде изпълнено и ще служи единствено
като основание за начисляване на неустойка за непредоставяне на обезпечение.
Поддържа, че непредоставянето на обезпечение не води до настъпването на вреди за
кредитора, а с включването на неустойката в погасителните вноски същата има
качеството на добавка към възнаградителната лихва и представлява сигурна печалба за
кредитора. Поддържа, че клаузата за неустойка за непредоставяне на обезпечение е в
пряко противоречие с целта на Директива 2008/48 на Европейския парламент и на
Съвета от 23.07.2008 г. относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на
Директива 87/102/ЕИО на Съвета. Поддържа, че в случая не е налице нито една от
двете хипотези на чл. 26, ал. 4 ЗЗД и договорите за кредит са нищожни поради
противоречие с добрите нрави, тъй като драстично нарушават принципите на
добросъвестност и справедливост. Ищецът поддържа още, че договорите за кредит са
нищожни и на основание чл. 11, ал. 1, т. 10 вр. чл. 22 ЗПК , тъй като в тях липсва
съществен елемент от тяхното съдържание, а именно – годишният процент на
разходите по кредита /ГПР/. Ищецът твърди, че неустойката за непредоставяне на
обезпечение не е включена в ГПР по договорите за кредит, поради което в тях е
посочен грешен размер на ГПР. Твърди, че доколкото неустойката не изпълнява своите
присъщи функции, а представлява скрито възнаграждение за кредитора, същата следва
да бъзе включена в ГПР. Ищецът излага твърдения, че грешното посочване на размера
на ГПР представлява заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал.
1 и ал. 2, т. 1 ЗЗП. Ищецът поддържа, че договорите за кредит, в чийто ГПР не е
включена неустойката за непредоставяне на обезпечение са нищожни поради
заобикаляне на изискването на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Ищецът поддържа, че договорите
са нищожни и поради липса на съгласие, тъй като на кредитополучателя не са
предоставени общи условия при сключването на договора, както и преддоговорна
информация. Ищецът поддържа, че договорите са нищожни и на основание чл. 10,
ал. 1 ЗПК във връзка с чл. 22 ЗПК и чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 147 ЗЗП
поради това, че не всички елементи от договорите са представени с еднакъв по вид,
формат и размер шрифт не по-малък от 12; към същите не са представени погасителни
планове, Стандартни европейски формуляри и Общи условия в два екземпляра - по
един за всяка от страните по договора; нарушено е и изискването договорите да са
написани по ясен и разбираем начин; в договорите за кредит не се съдържа наличието
или правото на отказ на потребителя от договора, срока, в който това право може да
бъде упражнено, и другите условия за неговото упражняване, включително
информация за задължението на потребителя да погаси усвоената главница и лихвата,
както и размерът на лихвения процент на ден. Поради това, ищецът твърди, че се
нарушава и разпоредбата на чл. 147 ЗЗП, по този начин е налице неяснота, която
заблуждава средностатистическия потребител да вземе решение, което в противен
случай не би взел, което по своята същност представлява нелоялна търговска практика.
Ищецът твърди, че във всеки един от процесните договори за кредит липсва посочване
на годишен лихвен процент /ГЛП/, тъй като е посочен само общият размер на лихвата
по заемите, както и нейното процентно изражение на ден, но не е ясно как тези
стойности се съотнасят към ГПР по договорите. Освен това, ГЛП по всеки договор за
кредит е над 30 % , съответно този размер надхвърля три пъти размера на законната
лихва, поради което размерът на лихвата противоречи на добрите нрави, а съответната
клауза от договорите, регламентираща такава лихва е нищожна. Поради нищожността
4
на клаузата за възнаградителна лихва, нищожни се явяват и договорите за
кредит. Ищецът поддържа, че договорите за кредит са нищожни и на основание чл.
11, ал. 1, т. 10 ЗПК , тъй като във всеки от тях ГПР е посочен единствено като процент
и не са посочени данните, послужили за неговото изчисление, както и не е ясно
разписана методика, по която се изчислява. Във връзка с всичко изложено ищецът
поддържа, че договорите за потребителски кредит са неравноправни поради
нарушение на чл. 143 ЗЗП, защото клаузите, съдържащи се в тях не позволяват на
потребителите да преценят икономическите последици от сключването на договорите.
Ищецът твърди, че договорите за потребителски кредит са бланкови и на
потребителите не е дадена възможност да влияят върху тяхното съдържание, съответно
същите не са индивидуално уговорени. Ищецът поддържа и, че клаузата за
неустойка е нищожна на основание чл. 146, ал. 1 вр. чл. 143, ал. 1 вр. ал. 2, т. 10
ЗЗП като неравноправна, тъй като същата е във вреда на потребителя, не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и
задълженията на доставчика и потребителя, и противоречи на принципите за
добросъвестност и справедливост. Ищецът поддържа, че неправилното посочване на
ГПР не позволява на потребителя да прецени икономическите последици от
сключването на договора и клаузата за неустойка е нищожна на основание чл. 19, ал. 5
ЗПК. Ищецът поддържа, че клаузата за заплащане на такса за събиране на
вземанията по кредитите е нищожна като противоречаща на чл. 33 ЗПК и чл. 10а,
ал. 2 ЗПК. Предвид гореизложеното, ищецът моли съда да постанови решение, с което
да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 1000 лева, предявена като частична
от сума в общ размер от 8871,42 лева, и формирана от следните суми:
50 лева, като част от сумата 464,16 лева, представляващи платени без основание
суми за неустойка по чл. 3.3 от Договор за кредит № 185009 от 01.09.2017 г. между
„АЙ ТИ ЕФ ГРУП“ АД и цедента;
400 лева, като част от сумата 991,44 лева, представляващи платени без
основание суми за неустойка по чл. 3.3 от Договор за кредит № 191356 от 23.10.2017 г.
между „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“ АД и цедента;
50 лева като част от сумата 758,52 лева, представляващи платени без основание
суми за неустойка по чл. 3.3 от Договор за кредит № 219389 от 03.04.2018 г. между
„АЙ ТИ ЕФ ГРУП“ АД и цедента;
50 лeва като част от сумата от 631,60 лева, представляващи платени без
основание суми за неустойка по чл. З.З от Договор за кредит № 225773 от 14.05.2018 г.
между „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“ АД и цедента
50 лева като част от сумата от 758,52 лева, представляващи платени без
основание суми за неустойка по чл. 3.3 от Договор за кредит № 228869 от 30,05,2018г.
между „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“ АД и цедента;
200 лeва като част от сумата от 1193,16 лева, представляващи платени без
основание суми за неустойка по чл. 3.3 от Договор за кредит № 232170 от 22.06.2018 г.
между „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“ АД и цедента;
150 лева като част от сумата от 631,60 лева, представляващи платени без
основание суми за неустойка по чл. 3.3 от Договор за кредит № 249948 от 05.10.2018 г.
между „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“ АД и цедента;
20 лeва като част от 1047,84 лева, представляващи платени без основание суми
за неустойка по чл. З.З от Договор за кредит № 266610 от 07.01.2019 г. между „АЙ ТИ
ЕФ ГРУП“ АД и цедента;
5
10 лeва като част от сумата от 792,10 лева, представляващи платени без
основание суми за неустойка по чл. З.З от Договор за потребителски кредит №277402
от 12.04.2019 г. между „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“ АД и цедента;
10 лeва като част от сумата 984,24 лева, представляващи платени без основание
суми за неустойка по чл.3.3 от Договор за кредит № 282616 от 30.05.2019 г. между „АЙ
ТИ ЕФ ГРУП“ АД и цедента;
10 лева като част от сумата от 618,24 лева, представляващи платени без
основание суми за неустойка по чл. 5.6 от Договор за кредит № 461364 от 17,02,2022г.
и чл. 10 от Приложение № 1 към него, сключен между „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“ АД и
цедента.
Ответникът е подал писмен отговор в рамките на законоустановения срок за
това, в който оспорва предявените искове като неоснователни. Прави възражение за
нищожност на договора за цесия поради липса на съгласие, евентуално поради
невъзможен предмет, тъй като в него прехвърлените вземания не са били
индивидуализирани. Поддържа, че уведомлението за извършеното цедиране на
вземания е опорочено. Оспорва твърдението на ищеца, че клаузата за заплащане на
неустойка в случай на непредставяне на обезпечение е нищожна. Поддържа, че ГПР по
договорите за потребителски кредит е съобразен с всички изисквания на ЗПК, а
начислената неустойка представлява обезщетение за неизпълнение на задължението на
кредитополучателя да предостави обезпечение по договора, и то само за периоди, през
които кредитите са били необезпечени. Твърди, че размерът на неустойката е
индивидуално уговорен. Оспорва твърдението на ищеца, че договорите за
потребителски кредит са недействителни поради непосочване на начина на
изчисляване на ГПР. Оспорва твърденията, че не са спазени изискванията на чл. 10, ал.
1 ЗПК и на кредитополуателя не е предоставена преддоговорна информация. Оспорва
твърденията, че договорите са нищожни поради липса на условията за прилагане на
договорения лихвен процент, както и че уговорената възнаградителна лихва
противоречи на добрите нрави. Твърди, че не е налице заблуждаваща търговска
практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 ЗЗП поради непосочване в договорите
за кредит на действителен размер ГПР. Оспорва твърденията за нищожност на клаузата
за заплащане на такса за събиране на суми по кредитите. Оспорва обстоятелството, че
кредитополучателят е изпълнил своите задължения и е погасили изцяло дължимите
суми по договора.
По исковете с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД във връзка с чл.
99, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже: извършено плащане по договорите за
потребителски кредит от кредитополучателя Иван Марио Калпушков на ответното
дружество на всяка една от твърдените в исковата молба суми; прехвърляне на
вземанията по договорите за кредит от кредитополучателя на ищцовото дружество и
уведомяване на ответника за извършената цесия.
При установяване на горните обстоятелства в тежест на ответника е да докаже:
наличие на валидно основание за задържането на процесните суми; наведените
правопогасяващи и правоизключващи възражения, включително че договорите за
прехвърляне на вземания са нищожни на посочените в отговора на исковата молба
основания.
6
На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и чл. 153 ГПК като неоспорени от ответника
следва да се отделят следните обстоятелства: че между Иван Марио Калпушков и
ответното дружество са сключени посочените в исковата молба договори за
потребителски кредит.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на г.
от 01.10.2024 г. от 15.30 ч., за когато се призовават страните – с препис от
определението.
НАПЪТВА страните към медиация или друг способ за доброволно уреждане на
спора, включително сключване на съдебна или извънсъдебна спогодба, като им
УКАЗВА, че медиацията, като безплатна, доброволна и поверителна процедура за
извънсъдебно решаване на спорове, приключва със споразумение, което се одобрява от
съда и има силата на съдебна спогодба. За провеждане на процедурата страните следва
да се обърнат към действащата при СРС Програма „Спогодби“, в Центъра за спогодби
и медиация.
УКАЗВА на страните, че при приключване на делото със съдебна спогодба,
същата има силата на влязло в сила решение, спорът ще се реши в по-кратки срокове, а
и на основание чл. 78, ал. 9 ГПК половината от внесената държавна такса се връща на
ищеца, като разноските остават за страните, както са ги направили, ако не е уговорено
друго.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 237 ГПК, когато ответникът признае
иска, по искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение
съобразно признанието, както и че признанието на иска не може да бъде оттеглено.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 238 ГПК, ако ответникът не е
представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по
делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може
да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли
иска. Ако ищецът не се яви в първото заседание по делото, не е взел становище по
отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие,
ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или
постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца. Неприсъственото решение не
подлежи на обжалване.
УКАЗВА на страните, че ако неоснователно причинят отлагане на делото,
понасят независимо от изхода му разноските за новото заседание и заплащат глоба на
основание чл. 92а ГПК в размерите по чл. 91 от ГПК.
ДА СЕ ВРЪЧИ, на основание чл. 146, вр. чл. 140, ал. 3 ГПК, препис от
настоящото определение на страните, ведно с проекта за доклад по делото, като на
ищеца се връчи и препис от отговора на исковата молба, като страните могат да вземат
становище по доклада и дадените в него указания най-късно в първото по делото
съдебно заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
Препис от настоящото определение да се връчи на страните както следва:
на ищеца – на посочения по делото адрес: гр. София, бул. „Васил Левски“ №
7
70, ет. 2, ап. 8
на ответника – на посочения по делото адрес за връчване: гр. София, ул.
„Шейново“ № 18, ет. 1.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8