РЕШЕНИЕ
№ 106
гр. Кюстендил, 04.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на пети април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Мая Анд. Миленкова
при участието на секретаря Даниела Й. К.а
като разгледа докладваното от Мая Анд. Миленкова Административно
наказателно дело № 20221520200235 по описа за 2022 година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН
„ДАЦ 2000 Транс“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр.Кюстендил, ул. „Търговска“ №33, представлявано от
управителя А.С., чрез адв. М.К. от АК – Кюстендил, е подало жалба против
наказателно постановление № 42-0000160/18.01.2022г., издадено от
директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ -
гр.София, с което на основание чл.96г, ал.1, предл.2 от Закона за
автомобилните превози /ЗАвтПр/ е наложено на дружеството
административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 3000,00 /три
хиляди/ лева за нарушение на чл. 57, ал.1 от Наредба №11 от 31.10.2002г. на
Министъра на транспорта и съобщенията.
Иска се отмяна на наказателното постановление, като се сочат
допуснати нарушения на процесуалните правила и недоказаност на
нарушението. Твърди се неправилно прилагане на материалните норми.
Претендират се разноски.
Административнонаказващият орган не изпраща представител в
съдебно заседание, но в придружително писмо с вх. № 2024 от 09.03.2022г.,
1
ведно с което жалбата е депозирана в съда, изразява становище за
неоснователност на същата и предлага НП да бъде потвърдено.
Като разгледа събраните по делото писмени и устни
доказателства при условията на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът прие за
установено следното:
На 10.12.2021 година, около 11:30 часа в гр. Кюстендил, пл. „Генерал
Иван Колев“ №1 в сградата на Областен отдел „Автомобилна администрация“
гр. Кюстендил, при извършване на тематичната проверка на
административнонаказаното лице, притежаващо лиценз на ЕО № 19565 от
13.07.2018 г. за международен автомобилен превоз на товари за чужда сметка
административнонаказващият орган е установил, че превозвачът е допуснал
до управление водачът на влекач МАН с рег. № ... Г. А., видно от извлечение
на дигиталния тахограф, да осъществи обществен международен превоз на
товари, видно от CMR - товарителница от 22.10.2021г., без описания водач да
притежава валидно удостоверение за психическа годност за превоз на товари
към датата на превоза.
Въз основа на тази констатация, св. СЛ. ИВ. К. – инспектор в РД
„Автомобилна администрация“ – София, в присъствието на свидетеля АЛ. Г.
П., съставил на жалбоподателя АУАН № 298549 от 10.12.2021г., серия А-
2021, с който е започнато административнонаказателно производство срещу
превозвача за описаното нарушение. Актосъставителят дал правна
квалификация на нарушението – чл. 57, ал.1 от Наредба №11 от 31.10.2002г.
на Министъра на транспорта и съобщенията. АУАН е предявен и връчен по
надлежния ред на управителя на дружеството Ацо Спасовски на 10.12.2021г.,
видно от разписката в самия акт. В законовия срок не са представени
възражения по акта.
Въз основа на съставения АУАН, административнонаказващият орган е
приел, че актуваното лице е нарушило чл. 57, ал.1 от Наредба №11 от
31.10.2002г. на Министъра на транспорта и съобщенията, поради което на
основание чл. 96г, ал. 1, предложение второ от Закона за автомобилните
превози /ЗАвтПр/ е наложил на „ДАЦ 2000 Транс“ ЕООД, с ЕИК *********
административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 3000 /три
хиляди/ лева. В атакуваното НП е възпроизведена фактическа обстановка,
идентична с тази по акта. Обоснован е извод за извършено нарушение, на
2
което е дадена аналогична правна квалификация, дадена в акта.
Наказателното постановление е връчено на лицето Любка Анкова
Лазова на 07.02.2022г.
В хода на съдебното следствие са разпитани свидетелите на наказващия
орган - актосъставителя С.К. и свидетеля А.П.. В показанията си пред съда,
двамата пресъздават констатациите, отразени в АУАН, като поясняват как е
установено нарушението, описано в АУАН и НП.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът
намира следното:
Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна и срещу подлежащо на
обжалване наказателно постановление, поради което се явява процесуално
допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна. Съображенията за това
са следните:
От събраните в хода на делото доказателства не се установиха всички
съществени елементи от обективната страна на състава на нарушението. За
съда остава неизяснено кога е осъществен превоза на товари с товарен
автомобил, индивидуализиран в АУАН и НП само с регистрационен номер.
Не се установява въобще дали превозното средство е собственост на
наказаното дружество, съответно не се установява с необходимите
индивидуализиращи белези кой е водача, за който няма издадено
удостоверение и дали въобще той е служител на жалбоподателя. Следва да се
посочи, че в тежест на административнонаказващия орган е да докаже от
обективна и субективна страна административното нарушение, съобразно чл.
103, ал. 1 от НПК, приложим по силата на чл. 84 от ЗАНН. Безспорно е, че в
преценката си дали да издаде НП, АНО се основава на констатациите в
АУАН и те в рамките на производството по налагане на административни
наказания се приемат за верни до доказване на противното. Това не е така
обаче в съдебното производство, тук те нямат обвързваща доказателствена
сила. В него съдът е длъжен да изясни фактическата обстановка, чрез
допустимите доказателствени средства и да прецени има ли извършено
нарушение.
Не се установи и момента на извършване на нарушението, като за такъв
момент е посочена датата и часа на проведената тематична проверка –
3
10.12.2021г. в сградата на Областния отдел „Автомобилна администраиця“ гр.
Кюстендил. Съгласно чл. 96г, ал.1, предл. второ, който допусне водач, който
не отговаря на някое от изискванията, определени с този закон и на
подзаконовите нормативни актове по прилагането му, да управлява превозно
средство за обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници или
товари, се наказва с глоба или имуществена санкция в размер 3000 лева.
Видно е от разпоредбата, на базата на която е ангажирана
административнонаказателната отговорност на превозвача, че за дата на
извършване на нарушението в настоящата хипотеза би следвало да бъде
времето, през което водачът, който не отговаря на необходимите изисквания,
управлява превозното средство за обществен превоз на пътници/товари, а не
както е в случая – датата на извършване на проверката.
Освен това, съдът установява наличие на нарушение по чл. 42, т. 3 от
ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН поради неправилно посочване на мястото
на извършване на нарушението, като за такова е посочен адреса на
териториалното подразделение на проверяващия орган. Наказаният правен
субект е търговско дружество с издаден лиценз на Общността за извършване
на международен превоз на товари и в тази връзка субектът на нарушението е
юридическо лице, поради което мястото, на което наказаното лице е
допуснало извършването на нарушението е неговото седалище и адрес на
управление.
От друга страна, както стана ясно, отговорността на санкционираното
лице е ангажирана на основание чл. 96г, ал. 1, предл. второ от ЗАвтПр,
предвиждащ специална санкция за лице, което допусне водач, който не
отговаря на някое от изискванията, определени с този закон и с
подзаконовите нормативни актове по прилагането му, да управлява превозно
средство за обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници или
товари. Задължението на превозвача да не допуска управляването на МПС от
водач, който не отговаря на изискванията за психологическа годност,
произтича от нормата на чл. 7а, ал. 2 от ЗАвтПр, т. е. касае се за изискване,
определено с този закон. По силата на чл. 152, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ЗДвП,
министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията
определя изискванията за психологическа годност на водачите на моторни
превозни средства и условията и реда за психологическото изследване на
4
водачите, извършващи обществен превоз или превоз за собствена сметка на
пътници или товари, както и на председателите на изпитни комисии. В тази
връзка е приета Наредба № 36 от 15.05.2006 г. за изискванията за
психологическа годност и условията и реда за провеждане на
психологическите изследвания на кандидати за придобиване на
правоспособност за управление на МПС, на водачи на МПС и на
председатели на изпитни комисии и за издаване на удостоверения за
регистрация за извършване на психологически изследвания. Според чл. 5 от
цитираната Наредба № 36 от 15.05.2006 г. психологическата годност се
установява с психологическо изследване, а според чл. 36, ал. 2 от същата
наредба след приключване на психологическото изследване на всички лица,
получили положително заключение, се издава удостоверение за
психологическа годност. При тази нормативна уредба е видно, че
съответствието на водача с изискванията за психологическа годност се
удостоверява единствено със съответно удостоверение, издадено по реда на
цитираната наредба.
От представеното по делото становище с превод относно успешно
преминаване на шофьорски психологичен преглед при акредитирана
практика /л.40 и 41 от делото/, издадено на 10.01.2019г. в Чешка република и
със срок на валидност до 10.01.2022г. за лицето Горан Атанасов, е видно, че
към момента на твърдяното нарушение е било налице положително
становище за психическото състояние на водача, притежаващо необходимите
реквизити, посочени в чл. 36, ал. 3, 4 и 5 от Наредба № 36 от 15.05.2006 г.
Наредбата не задължава становището за психологическа годност да бъде
издавано само на територията на Република България, съответно
задължението за регистрация посредством специализирания програмен
продукт /чл.36, ал.1 от Наредбата/ и издаването на протокол след регистрация
/чл.36, ал.7 от Наредбата/ не е част от фактическия състав по издаване на
удостоверение за психологическа годност, поради което не може в
настоящият случай да се приеме, че такова въобще не е издавано, каквото е
изискването на използваната санкционна норма на чл. 96г, ал. 1, предл. второ
от ЗАвтПр.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че в съдебното производство
не се доказа по безспорен начин наличието на извършено нарушение, вменено
на жалбоподателя и поради това атакуваното наказателно постановление
5
следва да бъде отменено.
При този изход на делото е основателна претенцията на жалбоподателя
за присъждане на направените по делото разноски, като ответникът следва да
бъде осъден да заплати на жалбоподателя сумата от 300,00 лева разноски по
делото, представляващи договорено и заплатено адвокатско възнаграждение,
съгласно представен договор за правна защита и съдействие.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА наказателно постановление № 42-0000160/18.01.2022г.,
издадено от директора на Регионална дирекция „Автомобилна
администрация“ - гр.София, с което на основание чл.96г, ал.1, предл.2 от
Закона за автомобилните превози е наложено на „ДАЦ 2000 Транс“ ЕООД, с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.Кюстендил, ул.
„Търговска“ №33, представлявано от управителя А.С. административно
наказание „имуществена санкция“ в размер на 3000,00 /три хиляди/ лева за
нарушение на чл. 57, ал.1 от Наредба №11 от 31.10.2002г. на Министъра на
транспорта и съобщенията.
ОСЪЖДА Изпълнителна Агенция „Автомобилна администрация“ гр.
София да заплати на „ДАЦ 2000 Транс“ ЕООД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в гр.Кюстендил, ул. „Търговска“ №33
направените по делото разноски за настоящата инстанция в размер на 300
/триста/ лева за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд -
Кюстендил.
Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________
6