Р Е Ш Е Н И Е № 455
гр. Монтана, 30 септември 2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – МОНТАНА, в открито съдебно заседание на 17 септември 2019 г. в състав:
Председател: РЕНИ ЦВЕТАНОВА
при секретаря: ДИМИТРАНА ДИМИТРОВА като разгледа
докладваното от СЪДИЯ РЕНИ ЦВЕТАНОВА, пети състав, Адм.д. № 322 по описа за 2019
г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по жалба на Г.С.М., чрез пълномощник
С. С*** М.,*** против Мълчалив отказ за издаване на решение на Комисия за
защита от дискриминация /КЗД/, гр. София, както и против отказ
за незабавно
свикване на заседание на КЗД и вземане на решение за преустановяване на
нарушенията и възстановяване на първоначалното положение по казуса на Г.М., обективиран в Писмо
от 13.05.2019 г. на Председателя на КЗД - писмено
изявление /л. 26/
В жалбата се
твърди, че на 22.04.2019 по електронен път от него е изпратено искане за незабавно
насрочване на заседание на КЗД за вземане на решение за преустановяване на
нарушенията и възстановяване на първоначалното положение по казуса на Г.М., заведено под вх. № 14-30-51/23.04.2019
г. в деловодството на КЗД. Поради липса на разпореждане за свикване на
комисията, респ. уведомление за неговото присъствие на заседанието подава
настоящата жалба и моли съда, както следва:
1. срочна отмяна на мълчаливия
отказ
2. да задължи КЗД да се произнесе
с решение по чл. 47, т. 2 от ЗЗДискр. за възстановяване на предишното положение
на Г.М. в заседание съгласно визираните искания и постановяване на решение за
предотвратяване на вредоносния резултат и възстановяване на първоначалното
положение на Г.М..
3. дейността на съда по отношение
на предстоящото съдебно производство следва да се счита за задължение на
държавата по отношение на преустановяване на вредите за Г.М., което задължение
достатъчно е добре описано и посочено в приложенията към искането.
В
писмени бележки пълномощникът на оспорващата твърди и обосновава наличието на
мълчалив отказ, поддържа искането си за възстановяване на първоначалното
положение на Г.М., тъй като това е възможно, както по съдебен ред, така и по
административен, съгласно чл. 47, т. 2 от ЗЗД и счита, че влязлото в сила
съдебно решение на ВКС няма отношение към настоящото производство.
Ответната страна – в
писмено становище оспорва жалбата като изложените съображения са припокриват с
отговора изпратен до процесуалния представител на оспорващата страна. В
допълнение е посочено, че образуването на дисциплинарни производства е от
компетентността на Комисията, поради което този въпрос е ирелевантен за
подадената жалба и съдът не следва да се произнася по такова неоснователно
искане.
По делото и при
условията на чл. 16 от АПК Прокурор Г. Александрова при ОП Монтана дава писмено
заключение за неоснователност на жалбата. За да е налице мълчалив отказ следва
да има бездействие на административен орган срещу негово задължение да се
произнесе по направено пред него искане и то в нормативно установения срок. В
първа точка на искането на жалбоподателя, същият преповтаря основното си искане
за незабавно насрочване на заседание на
КЗД и вземане на решение за преустановяване на нарушенията и възстановяване на
първоначалното положение на Г.М., което искане така формулирано е неясно. Не е
изяснено какво има предвид под „възстановяване на първоначалното положение на Г.М.“,
дали това е възстановяването й на работа, или положението преди произнасянето
на комисията по нейната първа жалба, предмет понастоящем на образуваното и
неприключило пред ВАС касационно дело. И в двата случая така отправеното искане
е неоснователно, тъй като трудово-правните спорове, съгласно разпоредбата на
чл. 360, ал. 1 от КТ са подсъдни на съдилищата и се разглеждат по реда на ГПК. КЗД
не разполага с правомощия да постанови възстановяване на работа на служител,
чието правоотношение е прекратено. Възстановяване на служителя на заеманата длъжност преди уволнението
е в правомощията само на съда, не и на КЗД. На следващо място, ако
жалбоподателят с искането си „възстановяване на първоначалното положение
на Г.М.“ е имал предвид състоянието преди произнасяне на комисията, то следва
да се отбележи, че същото отново е невъзможно, поради вече извършено такова
произнасяне с Решение на петчленен разширен заседателен състав № 208 от 17.05.2018 година. Това решение е
обжалвано пред Административен съд Монтана, впоследствие
обжалвано и пред ВАС като към настоящия момент не е приключило, а КЗД не
разполага с правомощия да преразглежда свой акт, който е предмет на съдебен
контрол.
Искането,
формулирано в точка 2 - „Да се разпореди на главния секретар на КЗД незабавно
да препарати по ел. път на служебните адреси настоящето искане на всички членове на КЗД за запознаване и
информация“ представлява дейност по администрирането на жалбата/искането и
жалбоподателят не разполага с правна възможност да дава каквито и да било
указания по движението на неговата жалба – как, кога, по какъв начин членовете
на комисията ще се запознаят с нея, ще предприемат ли действия и какви и т. н.
В пункт 3, 4 и
6 от искането жалбоподателят настоява
от членовете на комисията да бъде извършена дейност, свързана с
обсъждане и анализ на практиката на ЕС и СЕС, създаването на нови теоретични
положения, произнасяне относно приоритетността на европейското право над
вътрешното и др. Всичко изброено е дейност, която е извън правомощията на КЗД.
Съгласно чл. 40, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД комисията е независим специализиран
държавен орган за предотвратяване на дискриминация, защита от дискриминация и
осигуряване равенство на възможностите, като с дейността си осъществява контрол по прилагането и
спазването на този или други закони, уреждащи равенство в третирането.Това са
правомощията на комисията и в тях не е дадена възможност за теоретични наблюдения
и анализ на европейското право и възможностите за прилагането му при отделни
казуси във вътрешното право. КЗД организира своите заседания и взема решенията
си само въз основа на установеното по
всеки отделен казус при спазване на
разпоредби на ЗЗД /където са и изчерпателно изброени и релевантни актове от
Европейското законодателство/ и правилника за неговото прилагане.
В точка 5 от
искането си жалбоподателят настоява да бъде разпоредено образуване на дисциплинарни производства и да
бъде наложено наказание „уволнение“ на експертите от Дирекция „СПАП“, работили
по преписката на тъжителката и неизпълнили задълженията за предоставяне на
становища на членовете на КЗД, като за резултата от дисциплинарните
производства да бъде уведомен жалбоподателя, за да направи той лична преценка
на отговорното отношение към задълженията по закон. И това искане е
неоснователно. Дали ще бъде образувано дисциплинарно производство срещу
служител или не и какво ще бъде
наказанието на служителя в случай, че се
установи нарушение, не е въпрос, по който може да прави преценка жалбоподателят,
още повече и да бъде уведомяван той самият за изхода на такова дисциплинарно
производство, за да упражни контрол. В
съдебно заседание посочва, че по оспореният от ВАП Правилник на комисията, няма
влязло в сила съдебно решение, поради което същият е действащ и неговите
правила се считат за законосъобразни до приемане на обратното.
Доказателствата по
делото са писмени.
С Определение от
28.08.2019 г. е разпределена доказателствената тежест между страните.
Административен съд
Монтана след като обсъди сочените в жалбата основания във връзка със събраните
по делото доказателства и при служебната проверка за законосъобразност на
административния акт по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК, приема за установено
следното:
С писмо до Комисия
за защита от дискриминация /КЗД/ С.М., в качеството си на управител на ГС „Регионално
бъдеще” е отправил различни искания, всички целящи незабавно свикване на
заседание на КЗД и вземане на решения за преустановяване на нарушенията и
възстановяване на първоначално положение по казуса с Г.М.. Посочил е и правното
основание, а именно: чл. 47, т. 2 от ЗЗДискр. С искането лицето настоява
незабавно:
1. КЗД да свика заседание
съгласно чл. 9, т. 3 от Правилника за устройство и дейността на КЗД (ПУДКЗД) с
дневен ред - приемане на решение по чл. 47, т. 2 ЗЗДискр и чл. 6, т. 2 от ПУДКЗД
за преустановяване на нарушенията и възстановяване на първоначалното положение
по казуса на Г.М. при материали по преписката № 442/2013 г. Решението КЗД
следва да бъде постановено с явно гласуване, съгласно изискванията на чл. 25,
ал. 7, 8 и 9 от ПУДКЗД и следва да е в унисон с представената съдебна практика
на СЕС, какво следва да завърши административен орган натоварен със задължения
на държавата по прилагане на правото на ЕС.
2. главния секретар на КЗД незабавно да препрати по електронен
път на служебните е-майл адреси настоящото искане на всички членове на КЗД за
запознаване и информация съгласно чл. 25, ал. 4 от ПУДКЗД.
3. заседанието следва да бъде
открито или закрито с негово задължително участие, съгласно чл. 25, ал. 2 и ал.
3 от ПУДКЗД, на което заседание да се обсъди нарушенията на правото на ЕС и
съдебната практика на Съда на Европейския съюз посочени в настоящото искане и
предприемане на предвидените в това право и съдебна практика мерки за
компенсиране на нанесените вреди и възстановяване на първоначалното положение.
4. да разпореди на директора на
Дирекция „Специализирано производство, анализ и превенция“ да изготви срочно
становища, които да предостави на членовете на КЗД преди заседанието на КЗД във
връзка с:
обстоятелствата свързани с чл.
25, т.2 от ПУДКЗД относно практиката на СЕС:
обстоятелствата свързани с чл.
25, т. 4 от ПУДКЗД относно правото на ЕС;
обстоятелствата свързани с чл.
25, т. 5 от ПУДКЗД относно приоритетноста на нормите международните договори по
силата на чл. 5, ал. 4 от Конституцията на Република България.
5. да разпореди образуване на
дисциплинарни производства и да наложи наказание „уволнение" на експертите
от Дирекция „СПАП" работили по преписка № 442/2013 г. и неизпълнили
задълженията да предоставят становищата по чл. 25, т. 2, т. 4 и т. 5 от ПУДКЗД
на членовете на заседателния състав по преписката, за резултата от което да бъде
уведомен.
6. да разпореди ново разработване
на ПУДКЗД и ППКЗД, като конкретно се разпишат в детайли как КЗД ще извършва:
предотвратяване на нарушенията
свързани с дискриминацията;
преустановяване на нарушенията
свързани с дискриминацията;
предотвратяване на вредните
последици от нарушенията свързани дискриминацията;
отстраняване на вредните
последици от нарушенията свързани с дискриминацията.
Горните искания
молителят обосновава с наличието на пълно несъответствие между ЗЗДискр. и ПУДКЗД
и Правилата за производство пред КЗД (ППКЗД), в които няма разписани никакви
норми отнасящи се до превенцията на дискриминацията, няма яснота по какъв начин
се извършва в частност предотвратяване на вредните последици и най-вече
отстраняването на вредните последици. В казуса Г.М. неправомерно е предприето
издаване на разпореждане за образуване на преписка и нейното разглеждане от
петчленен състав, който петчленен състав има правомощия единствено по чл. 65 от
ЗЗДискр. Въпросът за предотвратяването и преустановяването на нарушенията и
възстановяване на първоначалното положение е правомощие единствено на КЗД по
силата на чл. 47, т. 2 от ЗЗдискр. и се извършва чрез заседание на КЗД с
участие на всички членове на КЗД. На следващо място твърди, че постановеното
решение по преписка № 442/2013 г. не е влязло в сила и неговото съществуване не
е пречка КЗД да вземе колективно решение по въпроса за отстраняване на вредните
последици. Настоява още КЗД да изслуша коментарите на членовете относно
посочени от него в Приложение № 1, Приложение № 2 и Приложение № 3 норми и
практика на ЕС, а експертите от дирекция СПАП да оформят становища по реда на
чл. 25, т. 5 от ПУДКЗД в контекста на материалите по преписка № 442/2013 г.,
както и да получи тези становища преди заседанието на КЗД. Настоява да му се
предостави становището на дирекция СПАП относно предложението за решение на КЗД,
с което да осъществи КЗД своите правомощия относно представената съдебна
практика на СЕС, в контекста на правомощията по чл. 47, т. 2 от ЗЗДискр. по
отношение на обезщетенията за вреди посочени в съдебната практика и
възстановяване на първоначалното положение поради крайна необходимост.
Счита,
че КЗД е задължена да изпълни и защити от дискриминация лицата и да осъществи
целта на закона - равенство пред закона на Г.М. и ефективно нейна защита. Указва,
че в рамките на административните производства заведени срещу КЗД и намиращи се
на касационна инстанция във ВАС ще направи искане за задължително преюдициално
запитване до СЕС, с което казуса ще отиде на разглеждане в СЕС и там ще станат
ясни нарушенията, които са направени и непрекратяването и преустановяването на
26 на брой дискриминационни деяния, с което бездействие е дадена възможност на
недобросъвестния работодател да продължи със своите издевателства над
достойнството и честта на Г.М.. Твърди непознаване на европейското право и
конкретно на член 24, във връзка с член 24, параграф 3, буква „с" от
раздел II на Приложението към ЕСХ (ревизирана) ратифицирана и влязла в сила
съгласно чл. 5, ал. 4 от Конституцията, тъй като по преписка № 422/2013 г. е
следвало незабавно да се уведоми работодателя, за да се преустановят каквито и
да са действия по отношение неоснователното освобождаване от работа поради
обръщение към КЗД. В резултат на това са последвали вреди за Г.М., в имуществен
и неимуществен аспект, които някой трябва срочно да обезщети тези вреди. Налице
са множество дискриминационни деяния, които следва Комисията да установи, да
преустанови нарушенията и да възстанови първоначалното положение на Г.М..
Във връзка с така
направеното искане, с писмо изх. № 14-30-62 от 13.05.2019 г., Председателят на
Комисия за защита от дискриминация уведомява лицето С.М., че с влязло в сила
Решение на ВКС исковете на Г.М. срещу „Б*** България" ЕООД, с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ за
признаване за незаконно и отмяна на уволнението; за възстановяване на заеманата
до уволнението длъжност и за осъждане на последното да заплати обезщетение за
оставане без работа, са отхвърлени. В тази връзка посочва, че трудовоправните
спорове по силата на чл. 360, ал. 1 от КТ са подведомствени на съдилищата и се
разглеждат по реда на ГПК и извън правомощията на Комисия за защита от
дискриминация е да постанови „възстановяване на първоначалното положение по
казуса с Г.М. при материали по преписка № 442/2013“ Само и единствено в
правомощията на съда е да възстанови служителя на заеманата преди уволнението
му длъжност. Още повече, че уволнението на М. е разгледано от три съдебни
инстанции и е признато за законосъобразно. По аргумента на чл. 297 от
Гражданско процесуален кодекс, влезлите в сила съдебни решения са задължителни
за всички съдилища, учредения и общини в Република България. В случая с Г.М.,
КЗД е приела липса на нарушение на антидискриминационното законодателство и е
постановила Решение № 208/17.05.2018 г., по преписка № 442/201З г., поради
което липсва правна възможност същите да бъдат преразглеждани, още повече, че
към настоящия момент производството е висящо пред Върховен административен съд.
Решението е предмет на съдебно обжалване, което все още не е приключило с
влязъл в сила съдебен акт. Подадената от Г.М. жалба с вх.№ 14-30-165/28.11.2013г.
е разгледана при спазване на административно производствените правила от
петчленен заседателен състав, съгласно чл. 48 от ЗЗДискр. Посочената норма
постановява, че Комисията разглежда и решава заведените пред нея преписки в
заседателни състави, които се определят or председателя на комисията, а не от
пълния 9-членен състав на административният орган, каквото искане е направено. По
така изложените правни и фактически съображения, КЗД приема, че искането за
незабавно свикване на заседание на КЗД и вземане на решения за преустановяване
на нарушенията и възстановяване на първоначалното положение по казуса с Г.М. не
може да бъде удовлетворено.
По делото са приети
като доказателства още Решение № 7597/15.06.2017 г. по адм.д. № 569/2016 г. на
ВАС, Решение № 208 от 17.05.2018 г. на КЗД, постановено по преписка № 442/2013
г., Решение № 70/12.02.2019 г. по адм.д. № 506/2018 г. по описа на
Административен съд Монтана, чийто предмет е Решение № 208 от 17.05.2018 г. на
КЗД, постановено по преписка № 442/2013 г. и Резолюция на Прокурор във ВАП, с
която е решено екземпляр от същата, ведно с жалбата на М. и копие на писмо на
КЗД изх. № 20-00-37/10.06.2019 г. да се изпратят за разглеждане и произнасяне
по компетентност на ВКП с оглед твърденията за извършено престъпление от общ
характер. От тази резолюция е видно, че ВАП констатира нарушения на
процедурните правила по приемане на правилника на Комисията за защита от
дискриминация, за което е изготвила протест, който предстои да бъде внесен за
разглеждане във ВАС.
При
така изложената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
Жалбата е подадена на 13.05.2019
г., видно от датата на електронното извлечение /л. 4 на адм.д. № 5845/2019 г.
на АССГ/ против мълчалив отказ по искане подадено на 22 април 2019 г.,
впоследствие с писмено изявление се поддържа и изрично направеният такъв с
Писмо изх. № 14-30-62 от 13.05.2019 г. на Председателя на Комисия за защита от дискриминация.
Настоящият състав
приема, че Писмо изх. № 14-30-62 от 13.05.2019 г. на Председателя на Комисия за
защита от дискриминация представлява своеобразен отказ за оспорващата, с което
се засягат нейни законни права, а именно: отказ да се образува производство
пред КЗД за установяване на нарушение на този или други закони,
уреждащи равенство в третирането, извършителя на нарушението и засегнатото лице
или жалбата е допустима за разглеждане по същество. В тази връзка следва да се
има предвид, че съгласно чл. 49, ал. 1, т. 1 от ЗЗДискр. комисията
се представлява от нейния председател, поради което този отказ не следва да
бъде подписван от всички нейни членове. Отказът от образуване на производство
пред административен орган представлява различен ИАА от същностното произнасяне
на комисията с решение по вече образувано производство пред същия този
административен орган или в случая не се установява некомпетентност.
Същевременно с оспореното писмо, Председателят на КЗД не се е
произнесъл по всички направени искания, поради което в тази част, съдът ще
разглежда твърдението на процесуалния представител на оспорващата за мълчалив
отказ.
Съгласно чл. 47, т.
2 от ЗЗДискр. - Комисията за защита от дискриминация: постановява
предотвратяване и преустановяване на нарушението и възстановяване на
първоначалното положение.
Съгласно чл. 50, т.
1 от ЗЗДискр. - Производство пред комисията се образува по жалба на засегнатите
лица.
Съгласно чл. 360, ал. 1 от КТ - Трудовите спорове се разглеждат
от съдилищата. Те се разглеждат по реда на Гражданския процесуален кодекс, доколкото в
този кодекс не е предвидено друго.
В
случая оспорващата - Г.М., в лицето на нейния представител и баща С.М.,
настоява за свикване на заседание от КЗД, по подадена от нея жалба през 2013 г.,
по която вече е образувана преписка – 442/2013 г. и е постановено решение.
В тази връзка
тълкуването на чл. 47, т. 2 от ЗЗДискр., че както съдът, така и КЗД има
правомощия да възстановява „първоначалното положение” е вярно дотолкова,
доколкото касае упражняването на съответните законови правомощия от тези органи
и единствено в рамките на тези правомощия, без същите да се припокриват,
застъпват или дублират.
Действително оспорващата
не уточнява какво първоначално положение желае да й бъде възстановено, но с
оглед навежданите по делото доводи, съдът прави извод, че под възстановяване на
първоначално положение оспорващата търси, както постановяване на решение, с
което КЗД да установи дискриминационно положение спрямо Г.М., така и същата да
бъде възстановена на заеманата преди прекратяване на трудовото правоотношение
длъжност.
В тази връзка следва
да се има предвид, че от една страна КЗД е разгледала жалба на лицето,
потърсило защита срещу всички форми на
дискриминация и съдейства за нейното предотвратяване, а именно: образувана е преписка № 442/2013 г., по която е постановено Решение
№ 208/17.05.2018 г., последното постановено, след съдебна отмяна на предходни
нейни Решения № 106 и 141 от 2015 г. Това второ решение на Комисията е предмет
на съдебен контрол, като към настоящия момент няма влязло в сила съдебно
решение, което да задължава този орган да се произнесе с ново решение, респ.
този орган да има процесуалната възможност отново да преразглежда въпросът,
предмет на образуваната пред него преписка, поради което и същият не може да
разпореди/постанови решение за възстановяване на първоначалното положение на Г.М.
преди постановяване на Решение № 208/17.05.2018 г. или това искане се явява
неоснователно.
От друга страна, законовите
правомощия на КЗД, визирани в чл. 47, т. 2 от ЗЗДискр., свързани с преустановяване на нарушението и възстановяване на
първоначалното положение са само една част от изброените общо в 13 пункта
компетенции. Това означава, че за всеки конкретен случай се предприемат
съответните и меродавни за случая действия. В тази връзка, с влязло в съдебно
решение на ВКС е оставено в сила като законосъобразно прекратеното трудовото
правоотношение на оспорващата, който въпрос е от компетентността на този съд,
не и на КЗД, респ. на административните съдилища. Това решение на ВКС действително
е ирелевантно за решавания пред КЗД спор, но както се каза по-горе, въпросът по
установяване на дискриминация спрямо Г.М., по преписка № 442/2013 г., е предмет
на разглеждане от съда, по все още висящо административно производство, което е
пречка административният орган да предприема ново разглеждане на същия този
въпрос. В това висящо административно производство подлежат на разглеждане и въпросите
за евентуално допуснати процесуални нарушения на Комисията по движение на
цитираната преписка, включително и твърдените нарушения на Европейското
законодателство, сочени в Приложенията към искането - т. 2, 3 и 4, респ. други
нарушения, които счита за извършени, поради което правилно
Председателят на Комисията е отказал да предприеме действия по свикване на
заседание и образуване на ново производство, именно поради наличието на вече
образувано и неприключило такова по преписка № 442/2013 г.
Искането
за разпореждане за образуване на дисциплинарни производства срещу служители от
Дирекция „СПАП” е несъстоятелно, тъй като по такова искане Комисията не дължи
произнасяне и не се формира отказ, било той изричен или мълчалив, тъй като
решенията за образуване на дисциплинарни производства е в изключителните нейни
прерогативи. Поради това, в тази част, жалбата е недопустима, поради липса на
годен за обжалване ИАА, тъй като за да е налице мълчалив отказ на административен
орган, следва за същия да съществува законово негово задължение за произнасяне,
каквото в случая липсва.
Искането за разработване
на нов ПУДКЗД и ППКЗД, също е в изключителната компетентност на Комисията и не
може да бъде вменено в нейно задължение да се произнесе по същото, поради което
и в тази част жалбата се явява недопустима, поради липса на акт, подлежащ на
обжалване. В тази връзка процесуалният ред по оспорване на приетите актове е
друг, а видно от резолюцията на ВАП, компетентни органи са предприели
съответните процесуални действия.
За пълнота на
изложението съдът следва да отбележи, че изцяло споделя и подробно развитите
съображения за неоснователност на така отправените искания, изложени в
писменото заключение на Прокурор Г. Александрова - ОП Монтана, отразени по-горе в настоящото
решение.
При така изложеното,
жалбата в т. 2 против отмяна на отказ и задължаване КЗД да се произнесе с
решение по чл. 47, т. 2 от ЗЗДискр. за възстановяване на предишното положение
на Г.М. по визираните искания, се явява неоснователна и като такава следва да
бъде оставена без уважение.
Жалбата в т. 1
против мълчаливия отказ на КЗД, касаеща искане за разпореждане за образуване на
дисциплинарни производства срещу служители от Дирекция „СПАП”; разпореждане до главния
секретар на КЗД за извършването на незабавни действия, включ. указания по
насрочване на заседанието и спазване на 22, т. 2, 3 и 5 и чл. 25, ал. 2 и ал. 3
от ПУДКЗД; разпореждане за образуване на дисциплинарни производства на експерти
от Дирекция „СПАП”, работили по преписка № 442/2013 г., както и за разработване
на ПУДКЗД и ППКЗД, се явява недопустима, поради липса на предмет по изложените
по-горе съображения.
Жалбата в т. 3
касае разпореждане до съда да разгледа подадената жалба, което дори и да не
беше посочено, следва от правомощията на този съдебен орган. Същевременно е поискано
този съд да установи извършени от КЗД нарушения, които нарушения, както се
посочи по-горе в мотивите, биха били предмет на обсъждане на вече образуваното
съдебно производство по постановеното Решение № 208/2018 г. на петчленен
разширен състав на КЗД по преписка № 442/2013 г. по описа на Комисията.
С оглед на
изложеното и предвид изричната разпоредба на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът намира
оспореният административен акт за издаден от компетентен орган, в кръга на
неговите правомощия и в съответната форма, при спазване на материалния и
процесуалния закон, както и на неговата цел.
Мотивиран от
горното и на основание чл. 172 от АПК съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Г.С.М., чрез пълномощник С. С*** М.,*** против мълчалив
отказ на КЗД по т. 2, 3, 4, 5 и 6 от искане с вх. № 14-30-51/23.04.2019 г. на
КЗД, респ. т. 1 от жалбата.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на Г.С.М., чрез пълномощник С. С*** М.,*** против Отказ на КЗД да свика
заседание и приеме решение по чл. 47, т. 2 от ЗЗДискр и чл. 6, т. 2 от ПУДКЗД
за преустановяване на нарушенията и възстановяване на първоначалното положение
по казуса на Г.М. при материали по преписката № 442/2013 г. – т. 1 от искане с
вх. № 14-30-51/23.04.2019 г. на КЗД, респ. т. 2 от жалбата.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 14 дневен срок пред Върховен
Административен Съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: