Решение по дело №57/2018 на Окръжен съд - Ловеч

                                    Р   Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

                                                         №……

 

                                             Гр.Ловеч, 11.04.2018 г.

 

 

ЛОВЕШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД  гражданско отделение в открито заседание на шести март хиляди и осемнадесета година в състав:

 

                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА

                                                  ЧЛЕНОВЕ: ПОЛЯ ДАНКОВА                                                                       

                                                                       П. ПЕНОВ

 

при секретаря Дарина П. като разгледа докладваното от съдия М.Вълчева в.гр.д.  № 57 по описа за 2018 година и за да се произнесе, съобрази:

 

           Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.

С решение № 394/23.11.2017 год., постановено по гр.д. № 315/2017 год., Троянският районен съд е признал за установено по реда на чл. 54, ал. 2 от ЗКИР по отношение на ответника Н.И.Б. с ЕГН **********, адрес: ***, че ищците Н.К.П. с ЕГН **********, адрес: ***, Д.П.М. с ЕГН **********, адрес: *** и М.П.П. с ЕГН **********, адрес: ***, към момента на одобряването на Кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Троян, със Заповед РД-18-11/20.04.2007 год. на Изпълнителният директор на АГКК са собственици на част от имот с идентификатор № 73198.501.142, с площ на частта от 13 кв. м., заключена между зелената линия (А, Б, В, Г) и червената линия (3, 4, 5) и обозначена с червен цвят на комбинираната скица към приетото на 26.10.2017 г. заключение на вещото лице инж. Вълко Присадашки по назначената съдебно-техническа експертиза, като скицата към заключението е неразделна част от решението, както и че е налице грешка в същата кадастрална карта, изразяваща се в неправилното заснемане на тази част от имота като част от имот с идентификатор №73198.501.142, вместо като част от имот с идентификатор №73198.501.151.

Със същото решение ТРС е осъдил Н.И.Б.  да заплати на Н.К.П. сумата 283,33 лв. сторени съдебно-деловодни разноски, а на Д.П.М. и М.П.П. по 133,33 лв. съдебно-деловодни разноски.

Срещу решението на РС-Троян е подадена въззивна жалба от Н.И.Б.  чрез пълномощника адв.Ст.С., в която молят същото да бъде отменено и постановено друго, с което се отхвърли предявения иск и му се присъдят направените съдебно-деловодни разноски. Счита, че решението е незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществени процесуални нарушения. Излага, че в мотивите на решението липсва всестранен и пълен анализ на доказателствата по делото, както и отговор на доводите и възраженията на ответника. Твърди, че от събраните по делото е установено, че спорната квадратура е владЯ. само от него и наследодателите му, поради което е придобил спорната ивица земя освен по наследство и на основание давностно владение. Счита, че не може да се приеме, че при изработването на кадастралната карта на гр.Троян не са били съобразени материализираните граници между двата имота както по плана от 1965 г., така и по плана от 1980 г. и настоящия момент. На следващо място посочва, че между изявлението на вещото лице в съдебно заседание, текстуалната част на експертизата и графическата й част има много неточности и разминавания., като излага подробни съображения в тази насока. Пра ви искане за допускане на допълнително заключение, което да бъде изготвено от вещо лице геодезист и отговори на два поставени във въззивната жалба въпроси.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от Н.К.П., Д.П.М. и М.П.П. чрез пълномощника адв.С.Д., в който молят съда да потвърди решението на ТРС като правилно и законосъобразно, като им присъди направените по делото разноски за втората инстанция. Излагат съображения за неоснователност на направените от въззивника възражения. Считат, че районният съд е изложил подробни мотиви защо приема определен факт за доказан, като е подкрепил правния си извод с конкретни доказателства. Правилно първоинстанционният съд е приел, че от приложените по делото доказателства безспорно се установява, че одобреният регулационен план от 1965 г. е приложен, обсъдил е показанията на разпитаните свидетели, както и заключението на СТЕ, според което спорната граница не е отразена вярно в КК. По отношение на направеното от въззивника искане за допускане на допълнително заключение счита, че следва да се остави без уважение, тъй като не са налице условията на чл.266 от ГПК и е преклудирано.

            Въззивникът редовно призован за съдебното заседание се явява лично и чрез процесуалния си представител адв.Ст.С. поддържа подадената въззивна жалба на изложените в нея основания. Подробно съображенията си излага представената писмена защита, като моли да му се присъдят направените по делото разноски за двете инстанции.

Въззиваемите се явяват лично в съдебно заседание и чрез пълномощника си адв.Д. молят съда да постанови решение, с което потвърди решението на ТРС като правилно и законосъобразно, като им присъди направените по делото разноски за настоящата инстанция в размер на сумата 250.00 лв. адвокатско възнаграждение.

Жалбата е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, от страна с правен интерес срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.   

Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Постановеното от РС Троян решение е валидно и допустимо.

Съдът като взе предвид доводите на страните и събраните доказателства по гр.д. № 315/2017 год. на ТРС и изложените в жалбата оплаквания, намира за установено следното от фактическа страна:

   Производството по гр.д. № 315/17 год. по описа на РС Троян е образувано по повод постъпила искова молба от   Н.К.П., Д.П. *** и М.П. ***, чрез пълномощника си адв. С.Д. против Н.И.Б. *** с посочено правно основание на предявения иск  чл. 54 ал. 2 от ЗКИР. В нея ищците излагат, че са наследници по закон на П. Д. П., б. ж. на гр. Троян, починал на 10.09.2007 г. Твърдят, че на основание Нотариален акт за покупко-продажба № 143 от 13.06.1960 г., том I, дело № 226/1960 г. на ТРС;   Нотариален акт № 54, том I, дело №116/08.04.1967 г. за продажба на ТРС и  Нотариален акт за продажба на недвижим имот срещу гледане и издръжка № 40, том I, дело № 107/1983 г. на ТРС, техният наследодателя  е придобил собствеността върху недвижими имот, представляващ на дворно място, находящо се в гр.***, попадащо в парцел ІІІ, пл. № 122, кв. 226 по рег. план на гр. Троян, цялото от около 425 кв.м., заедно с построените в него едноетажна масивна жилищна сграда, гараж и лятна кухня, при граници: улица, И. Б., КОС и И. С. М., който е идентичен с ПИ с идентификатор 73198.501.151 по КККР на гр. Троян, одобрени със заповед РД-18-11/20.04.2007 г. на Изпълнителния директор на АГКК. Посочват, че преди повече от една години са установили, че в КККР е допусната грешка при нанасянето на границата между собствения им имот и съседния 73198.501.142, като същата неправилно е отразена по продължение на жилищната сграда на ищците, вместо на 60 см от имотната граница. Твърдят, че при строежа на жилищната сграда са получили изрично съгласие на собственика на ПИ с идентификатор 73198.501.142 по сега действащата КККР да изградят жилищната сграда на отстояние 60 см. от имотната граница. Мястото зад жилищната сграда с ширина 0.60 см. и дължина 32 м. или общо 19.2 кв.м. е тяхна собственост и неправилно е заснето като част от имот с идентификатор 73198.501.142, вместо като част от имот с идентификатор 73198.501.151. Считат, че предявения иск е допустим и за тях е налице правен интерес от предявяване на иск на основание чл.54, ал.2 от ЗКИР. Молят съда да постанови решение, с което признае за установено по отношение на ответника Н.И.Б., че ищците Н.К.П., Д.П.М. и М.П.П. към момента на одобряването на Кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Троян със Заповед РД-18-11/20.04.2007 год. на Изпълнителният директор на АГКК са собственици на част от имот с идентификатор № 73198.501.142, с приблизителна площ на частта от 19.2 кв. м., както и че е налице грешка в същата кадастралната карта, изразяваща се в неправилното заснемане на тази част от имота като част от имот с идентификатор 73198.501.142, вместо като част от имот с идентификатор 73198.501.151.

    В срока по чл. 131 от ГПК ответникът Н.Б. е подал отговор, в който оспорва предявения иск. Твърди, че границата е нанесена правилно и не е налице грешка в КККР.

    От представното удостоверение за наследници на П. Д. П., поч. на 10.09.2007 г. е видно, че ищците по делото са негови законни наследници.

         От приложения по делото нотариален акт за покупко-продажба № 143 от 13.06.1960 г., том I, дело № 226/1960 г. на ТРС се установява, че М. К. Г. и П. Д. П. са закупили от А. И. Б. неурегулирано дворно място в м.”Велчевска”-гр.Троян от около 3 ара, което е при граници: шосето Троян-Ловеч, н-ци на В. Д.В., И. К. Б. и н-ци на С. Г..

 С нотариален акт № 54, том I, дело № 116/08.04.1967 год., М. К. Г. и П. Д. П. са признати за собственици по дворищно-регулационния план върху придаваемо място от около 92 кв.м. към тяхната парцела IХ, пл. № 126 в кв.10 по плана на кв.В., гр.Троян, което се придава от пл.№ 125, собственост на И. К. Б. и Я. В. Б.. В нотариалния акт е посочено, че придаваемото място се оценява на 229.30 лв., изплатени с банково бордеро от 30.03.1967 г. на БНБ-Троян, като собствениците на придаваемото място могат да бъдат въведени във владение на имота по реда на пар. 100 от ППЗПИНМ.

            С нотариален акт за продажба на недвижим имот срещу гледане и издръжка № 40, том I, дело № 107/1983 г. на ТРС, М. К. Г. е продала на сива си П. Д. П. собствения си недвижими имот, а именно: ½ ид.ч. от дворно място, цялото от 425 кв.м. попадащо в парцел ІІІ, пл. № 122, кв. 226 по рег. план на гр. Троян, заедно с ½ ид.ч. от построените в него едноетажна масивна жилищна сграда, гараж и лятна кухня, при граници: улица, И. Б., КОС и И. С. М..

            От ищците по делото е представена декларация от И. К. Б. /наследодател на ответника/, с която е дал съгласието си М. К. Г. /майка на наследодател на ищците/ да си построи жилищна сграда – етаж и половина, при квадратура каквото пожелае на разстояние 60 см. от граничната линия на дворното му място в м.”Велчевска”, капката от къщата при това положение ще капе в тези 60 см., като прозорци в сградата към граничната линия да не се поставят.

             Ответникът по делото се легитимира като собственик на ПИ с идентификатор 73198.501.142 по наследство от В. Д. В. и Я. В. Б., за което е представил публично нотариално завещание от 01.05.1946 г., решение по гр. дело № 302/1954 г. на ТРС и протокол за съдебна делба по гр. дело № 518/1960 г. на ТРС и нотариален за собственост за собственост върху недвижими имот, придобит по давностно владение и наследство № 52, том IV, рег. № 4238, дело № 58 от 24.08.2006 г. на Нотариус Борис Кожуаров.

 Видно от приложеното писмо на Община Троян от 30.11.2016 г., адресирано до ответника и първата ищца, Н.Б. ***, вследствие на което е извършена проверка на място и е установено, че има несъответствие между материализираната на място граница /каменен дувар/ зад жилищната сграда и границата между двата имота по действащата кадастрална карта на гр. Троян. Констатирано е, че е налице грешка, която може да бъде поправена чрез наличните документи, както и да бъде извършено трасиране на границата за установяване на точното й местоположение.

От ответника по делото е представил и протокол за трасиране от 04.12.2016 г., извършено от инж. С. С..

  От показанията на разпитаните по делото свидетели Х. Л., И. П. и П. В., допуснати по искане  на ответника по делото се установява, че между двата съседни имота има дувар. Свидетелят Х. Л., който живее срещу имота на ответника излага, че помни дуварите между двата имота и те са съществували от много отдавна. Твърди, че има дувар отпред и един, който върви от къщата на Н. нагоре. Свидетелят помни и построяването на къщата на Н.К., която е построена на границата, където е дувара. Б.  имал там няколко реда малини, които е обработвал до преди 8-10 години.

  Свидетелят И. П. който е съсед на двата имота, също излага в показанията си, че е съсед и знае, че между двата имота има  дувар, който съществувал преди да се направи къщата на Н.. Знае, че ответника и родителите му са обработвали мястото, което е до дувара по протежение на границата с Н..

  В показанията си св.П. В., който знае имотите повече от 20 години твърди, че през цялото време там е бил дувар, като мястото между дувара е обработвано само от Н.Б..

   От заключението на приетата по делото и неоспорена от страните съдебно-техническа експертиза се установява, че процесният поземлен имот на ищците с идентификатор 73198.501.151 е идентичен с имот пл. № 122 по предходния кадастрален план и сега действащ регулационен план на кв. "Велчевско", гр. Троян, одобрен със заповед № 325/20.06.1980 г., което се отнася и за северозападната му граница по точки 3, 4 и 5 от изготвената към заключението скица.

  При извършената проверка вещото лице инж.Вълко Присадашки е констатирал, че първоначално процесният поземлен имот на ищците  е закупен с нотариален акт № 143 от 13.06.1960 г. като дворно място от около 3 ара, което представлява част от имот с пл. № 126 по действащия към онзи момент кадастрален план със северозападна граница по букви Ж, 3, Б, В, Г. През 1965 г. този имот е урегулиран като парцел IX-126 в кв. 10. по регулационен план на кв. "Велчевско", одобрен със заповед № 2389/24.07.1965 г., като неговата северозападна граница се измества по букви А, Б, В, Г, представляваща каменен дувар. Придаваемото място А, Б, 3, Ж с площ около 92 кв. м, което се придава от пл. № 125 към парцел IX, е закупено с нотариален акт № 54 от 08.04.1967 г. Граница по букви А, Б, В, Г, въпреки че е материализирана като каменен дувар, не е била нанесена в следващия кадастрален план от 1980 г., който план едно към едно е преобразуван в кадастралната карта от 2007 г. Според експерта това е причината за несъответствието на съществуващата на място граница и границата по кадастралната карта. В приложената към заключението комбинирана скица са отразени промените относно процесния имот с идентификатор 73198.501.151 и съседния  с идентификатор 73198.501.142 по плановете от 1954 г., 1965 г. и 1980 г.

 Според заключението на съдебно-техническата експертиза, по действащия регулационен план на кв. "Велчевско" - гр. Троян, одобрен със заповед № 325 от 1980 г. липсва дворищна регулационна линия между процесиите поземлени имоти с идентификатори 73198.501.151 и 73198.501.142 по КККР на гр. Троян, тъй като и двата имота са част от парцел III в кв. 226, отреден "За жилищно строителство".

По регулационния план на кв. "Велчевско" от 1965 г., процесните имоти са урегулирани в кв. 10 като парцели IX-126 и VIІІ-125 с граница помежду им по зелената линия към скицата по букви А, Б, В и Г, която същевременно е и кадастрална граница. Същата обаче не е отразена в кадастралната карта от 2007 г.

При извършения на място оглед вещото лице е установило, че по границата между имоти с идентификатори 73198.501.151 и 73198.501.142 по КККР на гр. Троян съществуват части от 50 сантиметров каменен дувар, който е нанесен в приложената към СТЕ комбинирана скица със зелена линия, обозначена с букви А, Б, В, Г. Разстоянието от средата на дувара (точка В) до ръба (точка 4) на жилищната постройка на ищците е 55 см. В съдебно заседание вещото лице инж.Присадашки уточнява, че е налице разминаване между ъгъла на къщата и стария каменен дувар. Те не са на една линия и има разстояние между кащата и стария камене дувар.

Имотната граница между поземлен имот с идентификатор 73198.501.142 и поземлен имот с идентификатор 73198.501.151 по кадастралната карта е идентична с имотната граница между имоти с пл. № № 121 и 122 по предходния кадастрален план от 1980 г., но не съответства на имотната граница между имоти с пл. № 125 и 126 (зелен цвят) по кадастралния план от 1965 г. Според експерта представения от ответника протокол за трасиране е извлечен от кадастралната карта. Трасираните и означени на място гранични точки отговарят на тези от кадастралната карта, но е налице отклонение от съществуващия на място каменен дувар, нанесен като кадастрална и регулационна граница в кадастралния и регулационен план на кв. "Велчевско" от 1965 г., обозначена в приложената към СТЕ комбинирана скица със зелена линия, определена по букви А, Б, В, Г. Според вещото лице е налице грешка при отразяване в кадастралната карта на процесната граница, която се състои в неотразяване на съществуваща на място материализирана граница - каменен дувар, предмет на кадастралното геодезическо заснимане. Спорната граница е отразена в КККР на гр. Троян с червена линия по точки с номера 3, 4, 5 в приложената към СТЕ комбинирана скица с червена линия. Между така описаните граници се намира процесната площ от 13 кв.м - между зелената линия (А, Б, В, Г) и червената линия (3, 4, 5).

 В приложената комбинирана скица с червени линии и надписи е обозначено местонахождението на два броя дървени бараки, находящи се в северозападния край на поземления имот на ищците с идентификатор 73198.501.151. Находящата се непосредствено в северозападния ъгъл на имота отстои от кадастралната граница на разстояние 45 см от нея (измерено е разстоянието от дървеното колче на трасираната чупка, обозначена с точка номер 3). Другата дървена барака, която е продължение на сграда номер 2 в имота на ищците, стъпва върху половината на стария каменен дувар, т. е. до средата му, която се приема за гранична линия между двата имота на страните. При проверката вещото лице е установило, че за дървените бараки нямат строителни книжа.

  Съгласно заключението на съдебно-техническата експертиза, заетата квадратура на процесната площ от 13 кв. м. не надвишава определената по формулата в чл. 19 на Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016 год. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри /обн. ДВ бр. 4 от 13.01.2017 г/., средна стойност от 13.5 кв. м (средната стойност от двете изчисления: 12 кв. м и 15 кв. м), т. е. същата е в рамките на допустимото отклонение.

При така приетата за установена фактическа обстановка, настоящата инстанция споделя изцяло направените от  районния съд правни извод. С оглед изложените от ищците твърдения, свързани с наличието на неточно отразяване на границите на правото на собственост в кадастралната карта, които обосновават правния интерес от предявения иск, съдебния състав приема, че ТРС е бил сезиран с положителен установителен иск по чл.54, ал.2 от ЗКИР. В случая ищците навеждат доводи за грешка в кадастралната карта на гр.Троян, одобрена със Заповед РД-18-11/20.04.2007 год. на Изпълнителният директор на АГКК, изразяваща се в грешно заснемане на част от техния имот в границите на съседния поземлен имот с идентификатор 73198.501.142. Уреденият в разпоредбата на чл.54, ал.2 от ЗКИР иск по своята правна природа е установителен иск за собственост към минал момент, а именно този на влизане в сила на кадастралния или регулационен план, възприемани като графичен начин на отразяване на пространствените предели на правото на собственост. В рамките на предмета на спора, ищците наред с факта на несъответствие, следва да установят и основанията за притежаване правото на собственост в твърдените параметри при спор за нарушено материално право.

В случая от приетото и неоспорено от страните заключение на съдебно-техническата експертиза се установява, че регулационният план на кв. „Велчевско”, гр. Троян, е одобрен със заповед № 2389/24.07.1965 г., към който момент е действал Закона за плановото изграждане на населените места /ЗПИНМ/. Съгласно разпоредбата на чл. 39, ал. 3 от ЗПИНМ /отм./, собствеността на придадените по дворищно-регулационния план недвижими имоти към парцели на други лица се придобива по силата на самия план. Цитирайки съдебна практика на ВКС, правилно в мотивите на обжалваното решение районният съд е приел, че дворищно - регулационният план има отчуждително действие по отношение на придадените по регулация към съседни имоти части, но това действие е условно. След заплащането и завземането на придадените места по съответния ред, приключва процеса по прилагане на регулацията и тя е стабилизирана. Тогава планът се счита за приложен и създадените с него граници следва да се считат за имотни такива при изработване на следваш кадастрален и регулационен план съгласно чл. 33, ал. 3 във вр. ал. 1 и ал. 2 ЗТСУ (отм.). Ако до изработването на следващ регулационен план регулацията не е приложена, то отчуждителното действие на плана се прекратява и съществуващите стари имотни граници следва да послужат за основа при изработване на новия план. В случая от приложения по делото нотариален акт № 54, том I, дело № 116/08.04.1967 год. и заключението на вещото лице инж.Вълко Присадашки по безспорен начин се установява, че одобрения регулационен план на кв.”Велчевско”, гр.Троян от 1965 г. е приложен. Придаваемият от имота на наследодтелите на ответника част от 92 кв.м.е заплатен от наследодателите на ищците, спазен е редът, уреден в § 106 и § 108 от ППЗПИНМ (отм.) за уреждане на сметките, както и за въвод във владение.

Според експерта, въпреки че е материализирана на място, спорната граница не е нанесена в следващия кадастрален план от 1980 г., който е преобразуван в кадастралната карта от 2007 год. Именно това е довело до несъответствието на съществуваща на място граница и границата по кадастралната карта. Следва да се отбележи също, че вещото е констатирало, че по действащия регулационен план на кв.”Велчевско” – гр.Троян, одобрен със заповед № 325/20.06.1980 год. липсва дворищно регулационна линия между процесните имоти с идентификатор 73198.501.142 и с идентификатор 73198.501.151 по КККР на гр.Троян, тъй като и двата имота са част от парцел ІІІ в кв.26, отреден „За жилищно строителство”.

На следващо място по отношение на част от спорните 13 кв.м., заключени между букви Б, В и Г и т.4 и 5 от приложената към заключението на вещото лице комбинирана скица също следва да се направи извод, че регулацията от 1965 г. е влязла в сила. По делото не се установява, че тя предвижда отнемане на част от имота на ответника и придаването му към парцела на ищците, съответно наличието на неуредени сметки, поради което дворищно-регулационния план следва да се счита приложен, а по силата на § 5 ПЗР на ЗУТ парцел с приложена дворищна регулация става поземлен имот. В заключението на СТЕ /т.А.1/ вещото лице изрично е посочило, че закупеното от наследодателите на ищците с н.а. № 143/13.06.1960 г. дворно място от около 3 ара,  представлява част от имот с пл.№ 126 по действащия  към онзи момент кадастрален план със северозападна граница по букви Ж, З, Б, В и Г. При одобряването на регулационният план на кв. „Велчевско”, гр. Троян със заповед № 2389/24.07.1965 г., този имот е урегулиран като парцел ІХ-126 в кв.10, като спорната северозападна граница минава по букви А, Б, В, и Г, представляваща каменен дувар. В подкрепа на този извод е и представената от ищците декларация от наследодателя на ответника И. К. Б., която е приета като доказателство по делото и не е оспорена от ответната страна по предвидения от процесуалния закон ред. Наистина същата няма дата, но при съвкупния анализ с останалите приети по делото доказателства може да се направи извод, че същата е дадена преди изграждането на жилищната сграда в имота на ищците, за която И. К. Б. е дал съгласие да се построи на разстояние 60 см. от граничната линия с неговия имот. При тези данни съдебният състав счита, че дворищно регулационния план от 1965 г. е приложен и регулационните граници са се трансформирали в имотни.

От показанията на разпитаните по делото свидетели също се доказва, че материализирания на място каменен дувар служи като граница между двата процесни имота.

От изложеното следва извода, че при изработването на кадастралния план от 1980 год., послужил за основа за изготвянето на кадастралната карта от 2007 год. е допуснато нарушение на действащия към този момент чл. 33, ал. 3 във вр. ал. 1 и ал. 2 ЗТСУ (отм.), тъй като създадените имотни граници не са съобразени при изработването му, което е довело и до грешка при изготвяне на кадастралната карта, одобрена със  Заповед РД-18-11/20.04.2007 год. на Изпълнителният директор на АГКК , като част от ПИ с идентификатор № 73198.501.151 с площ от 13 кв. м., е заснета в границите на ПК с идентификатор № 73198.501.142. Ето защо настоящата инстанция счита за неоснователни направените във въззивната жалба възражения.

Поради изложените съображения и съвпадане на направените изводи от въззивната инстанция, атакуваното решение на РС-Троян като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.

При този изход на процеса  въззивникът следва да бъде осъден да заплати на въззиваемите направените по делото разноски за настоящата инстанция в размер на сумата 250.00 лв.  адвокатско възнаграждение. 

Водим от горното и на осн.271, ал.1 от ГПК  съдът

                            

 

                              Р       Е       Ш       И       :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 394/23.11.2017 год., постановено по гр.д. № 315/2017 год. по описа на Районен съд – гр.Троян.

ОСЪЖДА Н.И.Б., ЕГН ********** да заплати на Н.К.П. с ЕГН **********, Д.П.М. с ЕГН ********** и М.П.П. с ЕГН ********** направените по делото разноски за настоящата инстанция в размер на сумата 250.00 лв.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                                           1.

                                                                       ЧЛЕНОВЕ:

                                                                                           2.