РЕШЕНИЕ
№ 95
гр. Кубрат, 11.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КУБРАТ, II - РИ СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Диана П. Петрова Енева
при участието на секретаря Павлина П. Иванова
като разгледа докладваното от Диана П. Петрова Енева Гражданско дело №
20233320100027 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по предявени от ищците за съвместно разглеждане обективно и
субективно съединени искове с правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК, във връзка с чл.77 от
ЗС, и чл. 537, ал.2 от ГПК.
Ищците – Г. Ш. И., ЕГН ********** и Х. М. Х., ЕГН ********** и дв. от ***, със
съд. адрес в ***, чрез адв. С. В., АК – Разград, като твърдят, че са придобили на правно
основание – продажба, която не е сключена с нотариален акт, и на основание давностно
владение продължило повече от 10 години, правото на собственост върху: Урегулиран
поземлен имот № XXII – 661 от кв. 2 по ПУП на ***, одобрен със Заповед № 280/ 31.05.1979
г., с площ по скица 786 кв.м., находящ се в строителните граници на ***, на ***, при
граници и съседи: ***, УПИ № XXIII – 660, УПИ № V – 657, УПИ № VI – 657, УПИ № XXI
– 662, заедно с построената в имота Жилищна сграда с декларирана застроена площ по
удостоверение за данъчна оценка от 56.00 кв.м., подобрения и трайни насаждения, по
отношение на който ответника М. Х. Ш., ЕГН ********** от ***, техен син, твърди че е
придобил правото на собственост по давност, удостоверено в негова полза с приложения
към исковата молба констативен НА № 82, том I, рег. № 1431, н.д. № 71/ 2020 г. на нотариус
Б. Б., както и че на 05.07.2022 г. с договор за продажба, сключен с НА, е прехвърлил правото
на собственост върху процесния имот на втората ответница, като купувач, Молят да бъде
постановено съдебно решение, с което да бъде признато за установено по отношение на
ответниците М. Х. Ш., ЕГН ********** от ***, и на М. М. О., ЕГН ********** от ***, ***,
1
че те са собственици на процесния недвижим имот, придобит от тях по продажба и
придобивна давност, и да бъде отменен издадения в полза на първия ответник констативен
НА № 82, том I, рег. № 1431, н.д. № 71/ 2020 г. на нотариус Б. Б.. Претендират разноски.
Ответникът - М. Х. Ш., ЕГН ********** от ***, уведомен – чрез упълномощената
адв. Кр. К., АК – Разград, на 20.03.2023 г., изпраща писмен отговор в 1-месечния срок,
постъпил с вх. № 980/ 07.04.2023 г., с който заявява становище за допустимост, но
неоснователност на исковата претенция. Признава, че претендираният недвижим имот е
купен от ищците, но за него, преди повече от 15 години; фактическата власт върху имота му
е предадена от ищците – негови родители. Той е упражнявал фактическа власт като
собственик на имота, вложил е пари в ремонт и за подобрения на имота; декларирал е имота
като своя собственост пред Община – Завет и плащал данък и такса смет за нето през
предходните години; със знанието и съгласието на родителите си – ищците, се е снабдил с
констативен нотариален акт за собственост, защото за продажбата, респ. за дарението в
негова полза, извършени преди 15 години, не са съставяни нотариални актове.
Конституираната като ответник по делото М. М. О., ЕГН ********** от ***, ***,
уведомена – чрез упълномощената адв. Кр. К., АК – Разград, на 20.03.2023 г., изпраща
писмен отговор в 1-месечния срок, постъпил с вх. № 980/ 07.04.2023 г., с който заявява
становище за допустимост, но неоснователност на предявената срещу нея установителна
искова претенция – придобила е правото на собственост по отношение на процесния имот
по договор за продажба, сключен с нотариален акт, който не подлежи на отмяна по реда на
чл. 537, ал. 2 ГПК.
И двамата ответници сочат съдебен адрес: ***, чрез адв. Кр. К., а видно от молба вх.
№ 996/ 07.04.2023 г. - чрез преупълн. адв. Г. З., САК, ***. Претендират разноски.
Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото писмени и
гласни доказателства и съобразявайки ги със становищата на страните, приема за установено
от фактическа страна следното: Видно от приложения към исковата молба –л. 5 от делото,
НА за собственост № 82, том I, рег. № 1431, н.д. № 71/ 22.10.2020 г. по описа на нотариус Б.
Б., вписана в регистъра на НК с № 728, с район на действие съдебния район на РС – Кубрат,
и в съответствие с представените от цитирания нотариус запазени документи от нот. дело –
Протокол за извършена на 21.10.2020 г. обстоятелствена проверка, чрез разпит на трима
свидетели – л. 87 от делото, на 22.10.2020 г., със съставянето му нотариус Б. Б. е признала
ответника по делото: М. Х. Ш., ЕГН **********, посочен с адрес в ***, ***, за собственик
по давностно владение, на следния недвижим имот: Урегулиран поземлен имот № XXII –
661 от кв. 2 по ПУП на ***, одобрен със Заповед № 280/ 31.05.1979 г., с площ по скица 786
кв.м., находящ се в строителните граници на ***, на ***, при граници и съседи: ***, УПИ №
XXIII – 660, УПИ № V – 657, УПИ № VI – 657, УПИ № XXI – 662, заедно с построената в
имота Жилищна сграда с декларирана застроена площ по удостоверение за данъчна оценка
от 56.00 кв.м., подобрения и трайни насаждения.
2
Видно от съставения за извършената от нотариуса обстоятелствена проверка от
21.10.2020 г. – л. 87 от делото, всеки един от разпитаните в нотариалното производство
свидетели – М. Ю., Н. М. и Ш. А., дава показания, че М. Х. Ш. от 15 години живее в имота
на ***, ползва, ремонтира и подобрява къщата – на един етаж с пет стаи, плаща си данъците,
тока, водата; демонстрира пред всички, че е собственик на имота; няма спорове за
владението и собствеността на имота с роднини и съседи. Нито един от свидетелите не дава
информация за това, кой и на какво основание е предал на М. Х. Ш. фактическата власт
върху описвания имот.
Разпитани в о.с.з. по инициатива на ответника, свидетелките М. Ю. и Н. М., се
отричат от предявените им, протоколирани като дадени от тях показания пред нотариус Б.
Б., и подробно обясняват, че всъщност имота на ***, е на родителите на М. – сочейки
ищците, първата от тях категорично отрича да е потвърдила пред нотариуса, че имота –
къщата, е на М., твърди, че е казала, че имота е на родителите му, а втората обяснява, че
имота е купен от родителите, когато М. е бил малък, за да има семейството къща; след това
купили за дъщеря си апартамент в ***; пред нея майката на М. – ищцата Г. И., казвала, че
къщата са я купили, за да „остане“ за сина им М.; с тяхно знание и съгласие, защото и те
нямали нотариален акт за собственост, през 2020 г. М. си „изкарал“ нотариален акт за имота;
независимо от това свидетелства, че и двете семейства – това на ищците, и това на
ответниците, ползват заедно жилищните сгради в имота – родителите живеят в лятната
кухня(пещник), а М. и М., къщата; майката плаща данъците за къщата; майката и бащата
идват повече в имота, отколкото М.; родителите купили имота за себе си, но живеели заедно
със сина си, когато са в България, а в Германия, където преобладаващо живеят, не живеели
заедно.
Разпитани в о.с.з. по инициатива на ищците, свидетели – Е. Х. и К. Д., дават
подробни показания, че процесния имот ищците са купили през 1994 г. от вдовицата на чичо
на Х. М., който се е казвал Ю.(в Скица № 289/ 12.10.2020 г. е посочен като Ю. *** с НА, д.
№ 324/ 1965 г.) записания в; непосредствено след това са заживели. в имота, заедно с децата
си, вкл. и с техния син М., който тогава е бил около 13-годишен; фактическа власт върху
имота, предадена от съпругата на чичото Ю. на Х. М., от тогава – 1994 г., и до сега се
упражнява от Х. М. Х. и фактическата му съпруга Г. Ш. И.; М., който трайно се е установил
да живее и работи в Германия, заедно със семейството си, при завръщанията си в страната
ползва жилището, прави ремонти в него, защото родителите му – ищците, са му
предоставили ползването – „родителите дадоха къщата горе, там да живеят“, но къщата е на
Х. М.; на свидетелите не е известна договорка между родителите и децата им, къщата да
остане за сина им М., а апартамента им, също в ***, да остане за дъщеря им; на св. Е. Х. е
известно, че страните са скарани, след като на родителите е станало известно, че М. е,
цитирам: „прехвърлил къщата на себе си“, както и по – късно е прехвърлил къщата на жена
си; поради изложеното и тези двама свидетели възприемат ищците за собственици, а
ответниците – фактически съпрузи, го обитават по волята на родителите на М., ищците.
Видно от събраните в нотариалното производство документи, приложени към
3
молбата – декларация на молителя М. М., процесния недвижим имот е регистриран в
разписните листи като собствен на Ю. *** с НА, д. № 324/ 1965 г., видно от Скица № 289/
12.10.2020 г.на Община – Завет – л. 89 от делото; по повод издаването на Удостоверение за
данъчна оценка № **********/ 16.10.2020 г. – л. 90 от делото, молителят М. М. е декларирал
имота като своя собственост пред Община - Завет, Отдел „МДТ“ – л. 80 от делото.
Между страните не се спори, че ищците съжителстват като съпрузи, както и че
ответниците също съжителстват като съпрузи, но фактически, без сключени граждански
бракове.
С НА № 84, том II, рег. № 2430, н.д. № 233/ 05.07.2022 г. по описа на нотариус И. Б. -
Й., вписана в регистъра на НК с № 573, с район на действие съдебния район на РС – Кубрат,
вписан в СВ при РС – Кубрат с вх. рег. № 1236/ 05.07.2022 г., - л. 72 от делото, първият
ответник – М. Х. М. продал на М. М. О. процесния недвижим имот за сумата 3 455.00 лева;
М. О. се съгласила и купила имота за посочената продажна цена, платена от нея напълно и в
брой на продавача.
Видно от цитирания НА, данъчната оценка на имота към този момент е удостоверена
в размер на 3 453.60 лева.
Предвид изложеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
Обективно съединените от ищците искове с правно основание съответно чл. 124, ал.1 от
ГПК, във връзка с чл.77 от ЗС, и чл. 537, ал.2 от ГПК са допустими, основателни и доказани.
Искът по чл. 124, ал.1 от ГПК, във връзка с чл.77 от ЗС, е допустим, защото
претендиращите положително установяване на правото си на собственост върху недвижим
имот могат да предявят иск за защита на това си право на собственост против лицето, в
полза на което е издаден по обстоятелствена проверка нотариален акт за собственост върху
същия имот, при положение, че ищците към момента на завеждане на исковата молба –
17.01.2023 г., твърдят и несъмнено продължават да упражняват фактическа власт върху
имота, независимо и въпреки издадения в полза на първия ответник констативен нотариален
акт за собственост № 82, том I, рег. № 1431, н.д. № 71/ 22.10.2020 г. по описа на нотариус Б.
Б., вписана в регистъра на НК с № 728, с район на действие съдебния район на РС – Кубрат,
и извършената между него и фактическата му съпруга – втората ответница, продажба на
същия, сключена с НА № 84, том II, рег. № 2430, н.д. № 233/ 05.07.2022 г. по описа на
нотариус И. Б. - Й., вписана в регистъра на НК с № 573, с район на действие съдебния район
на РС – Кубрат, вписан в СВ при РС – Кубрат с вх. рег. № 1236/ 05.07.2022 г.
Ищците разполагат с интерес и възможност да внесат яснота, относно субектите на
правото на собственост по отношение на процесния недвижим имот, чрез предявения
установителен иск. При уважаването на предявения иск констативният нотариален акт,
издаден в полза на ответника М. Ш., подлежи на отмяна, даже и да не е направено изрично
искане за това. При това, като приема, че претендираното от ищците право на собственост
несъмнено се смущава от издадения в полза на първия ответник констативен нотариален акт
за собственост, видно от който той е признат за собственик на процесния имот, както и че
4
същия НА го е легитимирал като собственик при извършването на договор за продажба на
процесния имот, видно от съставения НА за продажба, цитиран по – горе, ищцовата страна
има интерес от установяване на правото си на собственост по отношение на ответниците,
както и че резултата от същото ще рефлектира върху преценката за действителността на
извършения от първия ответник по отношение на 3-то лице – ответницата М. О., акт на
разпореждане с процесния имот.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установи по несъмнен
начин, че ищците Г. Ш. И. и Х. М. Х., съжителстващи на семейни начала от 80-те години, са
придобили правото на собственост по отношение на процесния недвижим имот, описан
подробно в исковата молба, идентично с описаните в констативен от 22.10.2020 г. и за
продажба 05.07.2022 г. нотариални актове, владението върху който им е предадено не по –
късно от 1994 г. от наследниците на предходния регистриран в разписните листи, водени в
Община – Завет, собственик Ю. *** с НА, д. № 324/ 1965 г. – чичо на ищеца, без
противопоставянето от страна на 3-ти лица, в съответствие с показанията на разпитаните по
инициатива на ищците и на ответниците свидетели. Видно от показанията им, към този
момент синът им – първият ответник, е бил около 13-годишен; семейството е имало нужда
от жилище, защото до тогава са живеели при родителите на ищеца Х. Х.; всеки от тях знае,
че синът им продължава да ползва една от жилищните сгради в имота, вкл. с фактическата
си съпруга – отв. М. О., и децата им, но по волята на родителите му - ищците, които
обитават друго жилище в същия двор.
Твърдяната и установена по делото продажба на процесния недвижим имот,
извършена от наследниците на Ю. ***, б.ж. на ***, в полза на на ищците, след като имота е
бил в тяхна фактическа власт – в имота останала да живее вдовицата му, имаща за предмет
право на собственост върху процесния недвижим имот, тъй като не е сключена в писмена
форма, с нотариален акт, няма вещно правно действие, но е сложила началото на
упражнявано от ищците съвместно владение върху претендирания недвижим имот, считано
от 1994 г. до 22.10.2020 г., протичащо необезпокоявано, явно и спокойно, като свой имот,
афиширано по отношение на всички, като лично, и в съжителство с малолетните си тогава
деца, са обитавали жилищната сграда, подобрявали са сградите, вкл. с допълващо
застрояване на лятна кухня и др. постройки, обработвали са останалата част от дворното
място.
Извършваните фактически действия от ищците са били явни и несъмнителни, могли
са да бъдат възприети от всички, включително и от наследниците на записания като
предходен собственик – Ю. ***, с регистриран нотариален акт за собственост. НА.енията им
за своене са също несъмнено установени по делото, с оглед несъмнено известното и
афиширано пред неограничен кръг лица – разпитаните по делото свидетели, основание на
завладяването – отстъпено им е в собственост от наследниците на предходния собственик.
НА.енията им за своене се разкриват по несъмнен начин и от обстоятелството, че за периода
на изтичане на 10 години владение ищците, чрез първия от тях, са декларирали правата си
на собственост по отношение на обособения недвижим имот пред Община – Завет, за което
5
пряко свидетелстват издадените от същата документи, приложени в нотариалното
производство по н.д. № 71/ 22.10.2020 г. по описа на нотариус Б. Б., и св. Н. М., цитирам:
„Майката – Г. Ш. И., плаща данъците на тази къща.“ – показания на л. 102 от делото.
Предвид изложеното, съдът приема за установени по инициатива на ищците
предпоставките по чл. 79, ал. 1 ЗС - повече от 10 години, считано от 1994 г. до 22.10.2020 г.,
когато първият ответник се снабдява с НА за собственост, удостоверена в негова полза, са
владяли съвместно процесния обособен недвижим имот: Урегулиран поземлен имот № XXII
– 661 от кв. 2 по ПУП на ***, одобрен със Заповед № 280/ 31.05.1979 г., с площ по скица 786
кв.м., находящ се в строителните граници на ***, на ***, при граници и съседи: ***, УПИ №
XXIII – 660, УПИ № V – 657, УПИ № VI – 657, УПИ № XXI – 662, заедно с построената в
имота Жилищна сграда с декларирана застроена площ по удостоверение за данъчна оценка
от 56.00 кв.м., подобрения и трайни насаждения; фактическата власт им е предадена от
наследниците на предходния собственик – доброволно и по продажба, извършена в тяхна
полза, след като имота е бил в тяхна фактическа власт и собственост, с начало на
владението не по – късно 1994 г., продължило до сега, без противопоставяне на
наследниците, поради което с изтичането на 10 годишния давностен срок в края на 2004 г.
или с изтичането на тази година на 31.12.2004 г. ищците са придобили по давност правото
на собственост върху същия, при равни права между тях. Съгласно разпоредбата на чл. 77
ЗС, правото на собственост се придобива по давност, и при доказването от ищците на
фактите и обстоятелствата от фактическия състав на чл. 79, ал. 1 ЗС, те следва да бъде
признати за собственици по давност на претендирания с исковата молба недвижим имот.
В тази връзка следва да се има предвид, че съобразно задължителните указания на ТР
№ 4 от 17.12.2012 г. по т. д. № 4/2012 г. на ОСГК, позоваването не е елемент от фактическия
състав на придобивното основание по чл. 79 ЗС, а само процесуално средство за защита на
материалноправните последици на давността, зачитани към момента на изтичане на
законовия срок. От което следва, че към 31.12.2004 г. ищците са придобили правото на
собственост върху процесния имот по давност, в съсобственост, при равни права, с оглед
фактическото им съжителство, обусловило съвместно владение.
Независимо от обстоятелството, че на 22.10.2020 г. в гр. Кубрат в полза на сина им –
отв. М. Х. Ш., ЕГН ********** от ***, е издаден НА за собственост № 82, том I, рег. №
1431, н.д. № 71/ 22.10.2020 г. по описа на нотариус Б. Б., вписана в регистъра на НК с № 728,
с район на действие съдебния район на РС – Кубрат, с който по обстоятелствена проверка
той е признат за собственик по давностно владение на процесния имот, съдът приема за
недоказани твърденията му за упражнявана от него фактическа власт върху същия – видно
от нотариалното производство и становище, изразено с писмения отговор на исковата
молба, постъпил с вх. № 980/ 07.04.2023 г., с който като признава, че той – имота, е купен
от ищците преди повече от 15 години, твърди, че те са договаряли в негова полза – т.е. за
придобие той права на собственост. Годни – писмени и/или гласни доказателства, в този
смисъл не са събрани. Не се установи фактическата власт върху имота да му е предадена от
ищците – негови родители, а обратно на това се установява, че ищците продължават да
6
упражняват същата съвместно, и са допуснали синът им да живее в една от жилищните
сгради и съвместно с тях да полза терена. За първи път отв. М. Ш. е афиширал завладяване
на чужд – собствен на родителите му недвижим имот, в процеса на снабдяване с документи,
необходими за заявената от него обстоятелствена проверка пред Община – Завет, чрез
попълване на Заявление – декларация от 16.10.2020 г. – л. 88 от делото, респ. заверяването й
в цитираната община, вкл. с деклариране пред отдел „МДТ“ права на собственост, и
депозирането му пред цитирания нотариус, за да образува той н.д. № 71/ 22.10.2020 г. по
свой опис, а че не е било налице съгласие от тяхна страна за това се установява от
несъмнения факт на предявяване на настоящата искова претенция на 17.01.2023 г.,
предшестван от фамилни скандали от лятото на 2022 г., за които свидетелства св. Е. Х..
Несъмнено е участвал с труд и пари в ремонти и изграждане на подобрения в имота, но в
качеството си на държател по см. на чл. 68, ал. 2 ЗС, допуснат от родителите си да ползва
жилищната сграда.
По делото не се установява ответника да е противопоставил на ищците – негови
родители, своите намерения да придобие по давност собствения им имот, 10 или 15 години
преди да се снабди с нотариален акт, издаден по обстоятелствена проверка, в него полза, и
не е установил фактическа власт върху него в нито един момент от 2005 до м.10.2010 г.
Подобни намерения се установяват единствено от факта на съставяне на НА за
собственост № 82, том I, рег. № 1431, н.д. № 71/ 22.10.2020 г. по описа на нотариус Б. Б.,
вписана в регистъра на НК с № 728, с район на действие съдебния район на РС – Кубрат,
вписан в СВ при РС – Кубрат с вх. рег. № 1910/ 22.10.2020 г., удостоверяващ права на
собственост върху процесния поземлен имот, но за да се придобие правото на собственост
по давност, не е достатъчно само съставяне на нотариален акт, който да удостоверява това
обстоятелство и то по реда на извършена обстоятелствена проверка – като видно от
протокола свидетелите дават информация за упражняваната от ответника фактическа власт
относно имота, но никой от тях не свидетелства от кой му е предадена тя, за да може да се
приеме за доказано явно, необезпокоявано и непрекъснато упражняване на фактическа
власт, с намерението да бъде придобита собствеността.
Несъмненият характер на владението върху един имот се преценява според това дали
в него са извършвани явни действия по стопанисването му, а не по това дали е бил
деклариран в данъчната администрация и дали заявилият се владелец се е снабдил с
нотариален акт по обстоятелствена проверка за него. В процесният случай отв. М. М. не
установява фактическата власт върху имота да му е предадена доброволно, по дарение от
ищците; не установява завладяване на имота, чрез отблъскване владението на ищците,
поради което съдът не може да приеме за установено, че той осъществява фактическа власт
върху имота с намерение за своенето му. Чрез стопанисването на имота се разкриват
признаците на владението, тъй като с това владелецът извършва действията, които са в
правомощията на собственика. Обстоятелството, че собствениците рядко посещават имота и
могат да имат затруднения при установяване на самоличността на владелеца, са
ирелевантни за придобивната давност.( Решение № 197 от 7.12.2017 г. на ВКС по гр. д. №
7
1024/2017 г., I г. о., ГК, Решение № 68 от 02.08.2013 г. по гр. д. № 603/2012 г. на ВКС, I ГО).
В процесният случай, обективираното едва през м. 10.2020 г. завладяване имота на
ищците от ответника М. М., независимо и въпреки отсъствието им от страната, е несъмнено
възприето от тях и е станало повод те – лично, връщайки се в страната, да реагират веднага,
както през лятото на 2022 г., когато са му противопоставили словесно несъгласието и
възраженията си, така й завеждайки настоящата искова молба.
Разпореждането със спорния имот с НА № 84, том II, рег. № 2430, н.д. № 233/
05.07.2022 г. по описа на нотариус И. Б. - Й., вписана в регистъра на НК с № 573, с район на
действие съдебния район на РС – Кубрат, вписан в СВ при РС – Кубрат с вх. рег. № 1236/
05.07.2022 г., предвид изложените по – горе съображения, е извършено от несобственик –
М. М., в качеството на продавач, и не е произвело вещно - прехвърлителен ефект в полза на
отв. М. О., като купувач, поради което и тя не се легитимира за негова – на процесния имот,
собственица на основание продажба.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, с оглед изхода от спора, основателна и доказана е
претенцията на ищците за присъждане на направените по делото разноски в размер на 54.50
лева, платена държ.такса. Ищците са представлявани по делото от адвокат, но по делото не
са представени доказателства за платено от тях адв. възнаграждение, както и не е представен
от страната списък на разноските по чл. 80 ГПК, с приложен по делото договор за правна
помощ, извън приложеното към исковата молба нот.заверено за подписи пълномощно – л. 7
от делото.
С оглед изхода на спора, неоснователна е претенцията на ответниците за възлагане
разноските им по делото – 1 074.00 лева, по списък по чл. 80 ГПК, л.95 от делото, в тежест
на ищците.
Воден от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено, на основание чл. 124, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.77, предл.
второ ЗС, по иск на Г. Ш. И., ЕГН ********** и Х. М. Х., ЕГН ********** и дв. от ***,
***, със съд. адрес в ***, чрез адв. С. В., АК – Разград, срещу М. Х. Ш., ЕГН ********** и
М. М. О., ЕГН **********, и дв. от ***, ***, съдебен адрес: чрез преупълн. адв. Г. З., САК,
***, че Г. Ш. И., ЕГН ********** и Х. М. Х., ЕГН ********** и дв. от ***, ***, са
собственици при равни между тях, на следния недвижим имот:
Урегулиран поземлен имот № XXII – 661 от кв. 2 по ПУП на ***, одобрен със
Заповед № 280/ 31.05.1979 г., с площ по скица 786 кв.м., находящ се в строителните граници
на ***, на ***, при граници и съседи: ***, УПИ № XXIII – 660, УПИ № V – 657, УПИ № VI
– 657, УПИ № XXI – 662, заедно с построената в имота Жилищна сграда с декларирана
застроена площ по удостоверение за данъчна оценка от 56.00 кв.м., подобрения и трайни
насаждения, на основание придобивна давност.
8
ОСЪЖДА М. Х. Ш., ЕГН ********** и М. М. О., ЕГН **********, и дв. от ***, ***,
на основание чл.78, ал.1 от ГПК, всеки от тях да заплати на Г. Ш. И., ЕГН ********** и Х.
М. Х., ЕГН ********** и дв. от ***, *** Г. К. К., ЕГН ********** от *** за направените от
тях съдебни и деловодни разноски, по 27.25 (двадесет и седем лева, двадесет и пет ст.)
лева.
ОТМЕНЯ, на основание чл. 537, ал.2 от ГПК, Нотариален акт за собственост на
недвижим имот № НА за собственост № 82, том I, рег. № 1431, н.д. № 71/ 22.10.2020 г. по
описа на нотариус Б. Б., вписана в регистъра на НК с № 728, с район на действие съдебния
район на РС – Кубрат, вписан в СВ при РС – Кубрат с вх. рег. № 1910/ 22.10.2020 г., с който
по обстоятелствена проверка М. Х. Ш., ЕГН ********** от ***, ***, е признат за собственик
по давностно владение, на описания на стр. 1 недвижим имот: Урегулиран поземлен имот №
XXII – 661 от кв. 2 по ПУП на ***, одобрен със Заповед № 280/ 31.05.1979 г., с площ по
скица 786 кв.м., находящ се в строителните граници на ***, на ***, при граници и съседи:
***, УПИ № XXIII – 660, УПИ № V – 657, УПИ № VI – 657, УПИ № XXI – 662, заедно с
построената в имота Жилищна сграда с декларирана застроена площ по удостоверение за
данъчна оценка от 56.00 кв.м., подобрения и трайни насаждения, изцяло.
Дава, на основание чл. 115 ЗС, шестмесечен срок, считано от влизането в сила на
решението, на Г. Ш. И., ЕГН ********** и Х. М. Х., ЕГН ********** и дв. от ***, ***, да
отбележат влезлия в сила съдебен акт в Службата по вписванията при Районен съд –
Кубрат.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му
на страните с връчване на препис пред ОС – Разград.
Съдия при Районен съд – Кубрат: _______________________
9