РЕШЕНИЕ
№ 1059
гр. София, 19.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 12-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ЯНА ЦВ. ДИМИТРОВА
при участието на секретаря ХЕЛИЯ СЛ. СИМЕОНОВА
като разгледа докладваното от ЯНА ЦВ. ДИМИТРОВА Административно
наказателно дело № 20251110201509 по описа за 2025 година
Намери за установено следното:
Производството е по реда на раздел V от ЗАНН и е образувано по повод жалба вх. №
94-00-153/21.01.2025 г. от А. И. П. с ЕГН ********** и адрес в село Б., обл. К., чрез адв. Ц.
М. И. с адрес в гр. С. ***, кв. „Б.“, ул. „О.“ № * срещу Наказателно постановление № 9067 от
18.12.2024 г. , издадено от началник отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа'' към
дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при Агенция „Пътна инфраструктура"
(АНО), с което на основание чл. 177, ал. 3, т. 1 от ЗДвП на жалбоподателят е наложена глоба
в размер на 500 лева за нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 2, предл. 1 от ЗДвП.
В жалбата се твърди, че НП е незаконосъобразно, неправилно и необосновано. Иска
се отмяна на НП. Алтернативно се се навеждат аргументи за приложението на чл. 28 от
ЗАНН.
В съдебно заседание жалбоподателят е редовно призован, не се явява и не се
представлява.
Постъпила е молба от адв. И. – процесуален представител на жалбоподателя , в която
се изразява становище за основателост на жалбата.
Претендират се разноски.
АНО, редовно призован не се явява. Представлявана се от юрк. Н., който оспорва
1
жалбата и иска НП да бъде потвърдено от съда. Претендира се юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът прие за установено от фактическа страна следното.
На 29.11.2024 г. св.Е. С. и А. А. – главни инспектори в АПИ били на работа , като
извършвали проверки на АМ Х. .
Около 09:30 ч. път АМ Х., км 0+200 на отбивна площадка в посока гр. София - гр. В.,
те спрели за проверка пътно превозно средство - състав от ППС с шест оси - МПС с три оси,
марка МАН, модел ТГА 26.463 с per. № *** и ремарке с три оси с per. № ***.
От проверката на документите се установило , че процесното ППС е с водач А. И. П.
с ЕГН ********** .
Служителите на АПИ извършили измерване с техническо средство ролетка № 1241/18
(50м) и установили, че процесното ППС е с дължина 20.30 м при допустима максимална
дължина на ППС 18.75 м, съгласно чл. 5, ал. 1, т. 3, б. „д“ от Наредбата, като превишаването
е с 1.55 м., съгласно чл. 5, ал. 1, т. 3, б. "Д" от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. МРРБ за
движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.
Превишаването на максимално допустимата дължина било с 1 метър и 55 сантиметра.
Проверяващите изискали от водача разрешително или квитанция за платени пътни
такси за движение на извънгабаритно ППС, но такава не им била представена.
В резултат от направените констатации св. С. съставил на А. И. П. с ЕГН **********
АУАН № 0010396 от 29.11.2024 г.
Контролният орган квалифицирал описаното в АУАН като нарушение по чл. 139, ал.
1, т. 2, пред. 1 от ЗДвП, вр. чл. 5, ал. 1, т. 3, б. "Д" от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ
за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.
Актът бил подписан от актосъставителя и един свидетел при установяване на
нарушението – А. А., след което бил предявен на нарушителя, който го подписал и написал
''възразавам''.
Въз основа на посочения АУАН , на 18.12.2024г. началник отдел „Контрол по
републиканската пътна мрежа'' към дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при
Агенция „Пътна инфраструктура" издал Наказателно постановление № 9067 от 18.12.2024 г.,
с което на основание чл. 177, ал. 3, т. 1 от ЗДвП на жалбоподателят е наложена глоба в
размер на 500 лева за нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 2, предл. 1 от ЗДвП.
Така изложената фактическа обстановка се установява по категоричен начин от
показанията на свС., като същият дава сведения за обстоятелства, в осъществяването на
които е участвал, или пряко е възприел по време на проверката. Показанията му са логични,
непротиворечиви и се подкрепят от писмените доказателства, поради което съдът ги
кредитира изцяло. Свидетелят подробно описа извършената проверка и направените
констатации относно дължината на превозното средство, и липсата на надлежен документ за
платена пътна такса.
2
Показанията на свидетеля изцяло кореспондират с отразеното в издадените АУАН и
НП, поради което съдът ги кредитира изцяло.
При така установеното , съдът намери от правна страна следното:
АУАН е съставен от компетентен орган. Нарушението е ясно, точно описано, като са
посочени датата, мястото, начинът на извършването му и нарушените законови текстове.
Актът е подписан от един свидетел и е бил връчен на жалбоподателя.
НП е издадено от компетентен за това орган, като в съдържанието му нарушението
отново е описано подробно по дата, място и начин на извършване, отразени са нарушените
законови разпоредби, както и основанието, на което се налага санкцията.
В този смисъл съдът намира, че съдържа всички съществени реквизити за редовност,
посочени в чл. 57 от ЗАНН и нарушителят е бил запознат с всички фактически и правни
основания на административнонаказателното обвинение.
Спазени са сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
При проверката на АУАН и НП съдът установи, че в процедурата по издаването им
не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до ограничаване
правото на защита на нарушителя.
Съгласно разпоредбата на чл. 5, ал. 1, т. 3, б. "Д" от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на
МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, допустимите максимални размери
на ППС за движение по пътищата, отворени за обществено ползване, са за: дължина на
моторно превозно средство с едно или повече ремаркета – 18 метра и 75 сантиметра, тоест
управляваното от А. И. П. с ЕГН ********** ППС към момента на проверката се явява
"извънгабаритно" по смисъла на § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на същата Наредба.
В случая безспорно е установено чрез измерване, че дължината на извънгабаритното
ППС е над максимално допустимите 18 метра и 75 сантиметра, а именно 20 метра и 30
сантиметра, като същевременно жалбоподателят не е разполагал с разрешение на
администрацията, поддържаща пътя, да извършва превоз с ППС с такива размери и не е
била платена съответната такса за извършване на превоз с извънгабаритно ППС.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1, т. 2, пред. 1 от ЗДвП, движещите се по пътя
пътни превозни средства трябва да бъдат с размери, които не надвишават нормите,
установени от министъра на регионалното развитие и благоустройството.
А. И. П. с ЕГН **********, като водач на посоченото ППС е действал умишлено.
Същият е извършвал дейност по занятие , респективно е знаел, че ППС , което управлява
навишава допустимите размери.
Предвид изложеното правилно е ангажирана отговорността на жалбоподателя на
основание чл. 177, ал. 3, т. 1, пред. 1 от ЗДвП, предвиждащ глоба в размер от 500 до 3000
лева за водач, който, без да спазва установения за това ред управлява пътно превозно
средство с размери, които надвишават нормите, определени от министъра на регионалното
развитие и благоустройството.
3
Наложената глоба в размер на 500 лева е в минималния, предвиден размер, което е
обосновано с оглед размера на констатираното превишаване и с обстоятелството, че се касае
за първо по ред административно нарушение от този вид.
Въпреки липсата на реални общественоопасни последици за пътната инфраструктура
и за безопасността на движението по пътищата, това деяние се явява със завишена степен на
обществена опасност и не обуславя приложението на чл. 28 от ЗАНН.
Жалбоподателят, като лице извършващо превоз на товари е длъжен да познава
разпоредбите във връзка с осъществяването на тази дейност и стриктно да ги спазва.
Липсата на вредни последици може да бъде отчетена като смекчаващо отговорността
обстоятелство, но не е основание за квалифициране на нарушението като маловажно, тъй
като то е формално и за осъществяването му не е необходимо да е настъпил някакъв
вредоносен резултат.
Само по себе си движението по пътищата с извънгабаритно ППС представлява
предпоставка за настъпване на ПТП или при настъпване на такова да настъпят по-тежки
последици.
С оглед на изложеното, наказателното постановление следва да бъде потвърдено
изцяло.
При този изход на спора и с оглед направеното искане от процесуалния представител
на наказващия орган за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съдът намира
същото за основателно.
Съгласно чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН, в полза на учреждението или организацията, чийто
орган е издал акта по чл. 58д, се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда,
ако те са били защитавани от юрисконсулт или друг служител с юридическо образование.
Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за
съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ.
На основание чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ,
възнаграждението за защита в производства по Закона за административните нарушения и
наказания е от 80 до 150 лева, поради което съдът намира, че следва да се присъди такова в
определения от закона минимум от 80 лева.
Водим от горното и на осн. чл. 63, ал. 2, т. 5 и чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 9067 от 18.12.2024 г. , издадено от
началник отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа'' към дирекция „Анализ на риска
4
и оперативен контрол“ при Агенция „Пътна инфраструктура", с което на основание чл. 177,
ал. 3, т. 1 от ЗДвП на А. И. П. с ЕГН ********** е наложена глоба в размер на 500 лева за
нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 2, предл. 1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА А. И. П. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на АПИ сумата в размер на 80
лева, представляваща разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - гр.
София по реда на Глава XII от АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5