РЕШЕНИЕ
Номер: 11.02.2020 г. гр.Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
Старозагорският районен съд Шести наказателен състав
На пети февруари Година: 2020
В публичното заседание в следния състав:
Председател:
Златко Мазников
Съдебни заседатели:
Секретар: Светла Иванова
Прокурор:
Разгледа докладваното от съдията Златко Мазников
а.н.дело № 11 по описа за 2020 година
и
за да се произнесе, съобрази:
Обжалвано е наказателно
постановление (НП) № 24-002213 от 12.03.2019 год. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр.Стара
Загора.
Жалбоподателят ДП „Транспортно строителство и възстановяване” –
Поделение Пловдив твърди, че НП е незаконосъобразно, и моли същото да бъде
отменено, алтернативно – изменено, като се приложи чл.415в от КТ или се намали
размера на наложената му имуществена санкция,
поради тежкото му финансово състояние. Претендира за направените по
делото разноски.
Въззиваемата страна Дирекция
„Инспекция по труда” гр.Стара Загора счита, че жалбата е неоснователна, и моли
НП да бъде потвърдено като законосъобразно.
Съдът, като прецени
събраните доказателства и служебно провери изцяло законосъобразността на НП,
намери за установено следното:
С обжалваното НП, издадено
въз основа на акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 24-002213 от 12.02.2019 год., жалбоподателят е санкциониран на основание
чл.414, ал.1 от КТ - Кодекс на труда („Работодател, който наруши разпоредбите на трудовото законодателство извън
правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, ако не
подлежи на по-тежко наказание, се наказва с имуществена санкция или глоба в
размер от 1500 до 15 000 лева…”) за нарушение на чл.245, ал.1 от КТ („При добросъвестно изпълнение на трудовите задължения на
работника или служителя се гарантира изплащането на трудовото възнаграждение в
размер на 60 на сто от брутното му трудово възнаграждение, но не по-малко от
минималната работна заплата за страната”), изразяващо се в това, че в качеството си на работодател
по смисъла на пар.1, т.1 от ДР на КТ в срок до 30.01.2019 год. (съгласно
уговореното в трудовите договори и утвърдените Вътрешни правила за организация
на работната заплата) не е изплатил трудовите възнаграждения за м.декември 2018
год. на всички 9 работници и служители в Складовата му база в с.Калояновец,
община Стара Загора, в размер на 60 на сто от брутните им трудови
възнаграждения, но не по-малко от минималната работна заплата за страната (510
лева съгласно ПМС № 316/20.12.2017 год.), ако размерът на съответното брутно
трудово възнаграждение е по-малък от размера на минималната работна заплата, като
изрично са посочени имената и ЕГН на 9-те работници или служители, брутните и
нетните им трудови възнаграждения, респективно сумите за изплащане на всеки от
тях (60 на сто от брутното трудово възнаграждение или минималната работна
заплата за страната, ако размерът й е по-голям от съответното брутно трудово
възнаграждение).
Фактическите
констатации, отразени в АУАН и възпроизведени в НП, се потвърждават от събраните
в хода на съдебното следствие гласни (показанията на актосъставителя Е.М.Ж. и
свидетелите по акта П.Ж.Ж. и К.П.П.) и писмени доказателства, цитирани изрично
и в НП (ведомост за заплати, справка за изплатени трудови възнаграждения,
трудови договори, Вътрешни правила за организация на работната заплата и
Колективен трудов договор), а и същите не се оспорват от жалбоподателя (в
жалбата се навеждат единствено доводи за формална неизрядност на АУАН и НП и
относно причината за неизплащане на процесните трудови възнаграждения), поради
което съдът намира за доказани описаното в НП нарушение и извършването му от
жалбоподателя.
В
изпълнение на служебната си проверка за законосъобразност съдът не констатира и
съществени нарушения на процесуалните правила, допуснати при съставянето на
АУАН и/или издаването на НП и опорочаващи последното до степен на
незаконосъобразност, налагаща отмяната му, в частност – административнонаказателното
обвинение е формулирано от фактическа и правна страна достатъчно точно и ясно,
щото жалбоподателят да може да го разбере в неговата цялост и пълнота, за да
организира адекватно защитата си. В този смисъл е и решението на АС-Стара
Загора, с което първоначално постановеното от районния съд решение е отменено,
а делото – върнато за ново разглеждане.
Що се отнася до наложеното
с обжалваното НП наказание – „имуществена санкция” в размер на 3000 лева, т.е.
над, но по-близо до минималното наказание, предвидено в закона за извършеното
нарушение, отколкото до максималното такова или дори до средния размер на
наказанието, с други думи – при значителен превес на смекчаващите отговорността
обстоятелства, каквото съставлява финансовото затруднение на жалбоподателя по
независещи от него причини (вж. показанията на св.Ж.), съдът намира, че същото (наложеното наказание) съответства
на тежестта на конкретното нарушение, тъй като се касае за неизплащане на
гарантираното по закон минимално трудово възнаграждение на общо 9 работници
и/или служители.
Неоснователно е и искането
за приложението на чл.415в от КТ, тъй като предпоставка за това е отстраняване на нарушението веднага след установяването му, а в случая, дори да се приеме, че представеното от жалбоподателя
извлечение от банковата му сметка (л.52-54 от а.н.дело № 941/2019 год. на
РС-Стара Загора) удостоверява изплащането на процесните трудови възнагреждения,
то това е станало едва през м.юни 2019 год., т.е. около 4 месеца след
установяване на нарушението (съставянето на АУАН) и около 3 месеца след
издаване на НП.
С оглед на изложените
съображения съдът намира, че обжалваното
НП е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Водим от горните мотиви,
съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 24-002213 от 12.03.2019 год. на Директора на Дирекция
„Инспекция по труда” гр.Стара Загора.
Решението подлежи на
касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е
изготвено, пред Административен съд Стара Загора.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: