Р Е Ш Е Н И Е №
гр. Казанлък, 25.06.2012 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Казанлъшки районен съд, гражданска колегия, в публично заседание на 25.06.2012 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:НЕЙКО
НЕЙКОВ
при секретаря Р.А., като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 1338 по описа за 2012 година за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен иск с правно основание в чл. 59 ал.9 от СК.
В исковата молба ищецът твърди, че с ответницата са бивши съпрузи, като от брака си имат родени две деца. Сочи, че брака им бил прекратен след постигнато споразумение, в което страните се съгласили родителските права спрямо синовете им да се упражняват от майката, като уговорили режим на лични контакти между бащата и двете деца и размер на месечната издръжка, която да им заплаща, като същото било възприето от съда и отразено в постановеното и влязло в законна сила решение по гр.д. № г. по описа на РС- Казанлък. Твърди, че ответницата изцяло абдикирала от задълженията си на родител, не контактувала с децата, не им давала издръжка и единствено той полагал грижи по отглеждането и възпитанието на синовете им. Сочи, че майката от дълъг период от време живее и работи извън територията на гр. Казанлък, което му създава редица ограничения при вземане на решения, свързани с бъдещето на децата. Счита, че е налице промяна в обстоятелствата, което поражда правния му интерес от водене на настоящото производство.
Моли съда да постанови решение, с което да измени произнасянето на Казанлъшки районен съд по гр.д. № г. в частта, в която родителските права по отношение на децата Д., роден на ***г. и Н., роден на ***г. са предоставени за упражняване на майката, като постанови за в бъдеще те да се упражняват от бащата, като определи режим на лични контакти между майката и синовете им, както и размер на издръжката, която последната да заплаща.
Претендира за направените по делото разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК не е депозиран писмен отговор от ответницата. На същата е редовно връчен препис от съдебните книжа. В писмен отговор, депозиран извън законния срок ответницата моли съда да уважи иска като основателен и допустим. Признава отразеното в исковата молба за налична промяна в обстоятелствата, при които са постановени родителските права по гр.д. № г. по описа на РС- Казанлък. Ответницата не оспорва обстоятелството, че ищеца, в качеството на баща на двете деца се грижи за тях от един продължителен период от време и не се противопоставя за в бъдеще той да упражнява родителските права спрямо тях, като съда й определи режим на лични контакти и размер на месечната издръжка, която да им заплаща.
Заинтересованата страна – Дирекция „ Соц. подпомагане”, гр. К., редовно призовани, не се явяват и не изпращат представител в съдебно заседание. Депозират социален доклад, приложен по делото.
Заинтересованата страна – Дирекция „ Соц. подпомагане”, гр. Г., редовно призовани, не се явяват и не изпращат представител в съдебно заседание. Депозират социален доклад, приложен по делото.
От събраните по делото доказателства съдът намира за установено следното:
От приложеното към делото удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане № г. на Община К. е видно, че непълнолетният Д. Н. М., ЕГН ********** е роден на ***г. в гр. К. от майка С.Г.М., ЕГН ********** и баща Н.Д.М., ЕГН **********. По делото е приложено удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане № г. на Община К.,от което е видно, че детето Н. Н. М., ЕГН ********** е роден на ***г. в гр. К. от майка С.Г.М., ЕГН ********** и баща Н.Д.М., ЕГН **********.
Видно от приложеното към делото гр.д. № г. по описа на РС- Казанлък е, че с Решение № г. съдът е прекратил сключения на г. в гр. К. граждански брак между Н.Д.М. и С.Г.М., като дълбоко и непоправимо разстроен и е одобрил постигнатото споразумение по чл. 99 ал.3 от СК/ отм./, като е предоставил родителските права спрямо децата Н. и Д. на майката, дал е възможност на бащата да осъществява контакти с тях всяка първа и трета събота и неделя от месеца, от 9.00 часа в събота до 17.00 часа в неделя, както и по един месец през лятото, когато това не съвпада с платения отпуск на майката и е осъдил Н.М. да заплаща чрез С.М. месечна издръжка на детето Д., родено на ***гж.. в размер на 45лв. и на детето Н., родено на ***г. в размер на 35лв., считано от влизане на решението в сила, чрез пощенски запис и до настъпване на законни основания за изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска.
Към момента на присъждане на месечната издръжка детето Д. е бил на девет години и два месеца, а детето Н.- на шест години и два месеца. Събрани са доказателства за доходите на техните родители. Майката е имала средномесечен брутен доход в размер на 231,88лв., а бащата е представил доказателства за получавани средномесечни брутни възнаграждения в размер на 632,72лв.
Към настоящия момент непълнолетният Д. е на 14 години и един месец, а детето Н. е на 11 години и един месец.
По делото са приложени 2 бр. удостоверения, от които е видно, че Д. Н. М. е бил записан в седми клас за учебната 2011/2012г. в ОУ „ П.Х.”, гр. К. и редовно е посещавал учебни занятия, а брат му Н. Н. М. е бил записан в четвърти клас за същата учебна година в същото учебно заведение.
Видно от представеното по делото Разпореждане № ********** от г. на ТП на НОИ, гр. С. е, че на ищеца е отпусната лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване и лична социална пенсия за инвалидност в общ размер на 258.90лв. месечно.
От показанията на свид. Г. К. К. и свид. Г. Н. Т., без родство със страните по делото, се установява, че през последните пет- шест години ответницата е работила в Г. и в К., като през това време изцяло за децата се е грижил ищецът. Заявяват по категоричен начин, че бащата изключително съвестно е полагал грижи за двете деца.
Изслушан в съдебно заседание непълнолетният Д. М. заявява, че само баща му е полагал грижи за него и брат му. Твърди, че се е чувал по телефон с майка си и е ходил в гр. Н. при нея, когато тя била в Б.. Заявява, че желае да остане при баща си и той да полага грижи за него.
Изслушан в съдебно заседание малолетният Н. М. заявява, че само баща му е полагал грижи за него и брат му. Твърди, че майка му е работила в Г.. Сочи, че се чува по телефон с майка си и е ходил в гр. Н. при нея, когато тя била в Б.. Заявява, че желае да остане при баща си заедно с брат си и той да полага грижи за тях двамата.
В съдебно заседание соц. работник З. Г. взема становище, че децата следва да останат при баща си, като между тях и родителят им има изградена силна емоционална връзка и в техен интерес е да останат при него.
От заключението на изготвения социален доклад от Дирекция „ Социално подпомагане”, гр. К. е видно, че като се вземе предвид желанието на децата и незаинтересоваността на майката в техен интерес ще е родителските права спрямо тях да се упражняват от бащата Н.Д.М., който притежава необходимия родителски капацитет и умения адекватно да ги отглежда и възпитава. Според социалните работници децата Д. и Н. напълно са се примирили с липсата на майка си, за което напълно изключват възможността за съвместно съжителство с нея. От момента, в който С.М. е напуснала семейството единствено бащата е полагал грижи за двамата си синове. Предвид факта, че бащата е трудоустроен и получава социална пенсия за общо заболяване социалните работници считат, че той качествено се справя с отглеждането на Н. и Д.. Не предявява претенции относно сумата за издръжката, която ответницата да изплаща, но счита, че е от значение размера да е адекватен на нуждите и потребностите на децата. Отдел „ Закрила на детето” при Дирекция „ Соц. подпомагане”, гр. К. сочи в изготвения соц. доклад по делото, че е в интерес на двете момчета съдът да определи подходящ режим на лични контакти между тях и майката.
Видно от заключението на изготвения социален доклад от Дирекция „ Социално подпомагане”, гр. Г. е, че от г. ищеца и ответницата живеят разделени, като майката живее в гр. Н., а бащата заедно с двете деца- в гр. К.. С. М. поддържа контакти със синовете си, периодично им изпраща финансови средства, закупува им дрехи и подаръци. Емоционалната връзка между майката и двете деца е съхранена. Пред социалните работници ответницата е декларирала, че работи в „ П.” АД като „ продавач- консултант” с месечно възнаграждение в размер на 300лв. Предвид проведеното проучване отдел „ Закрила на детето” при Дирекция „ Соц. подпомагане”, гр. Г. счита, че в интерес на двете деца е съдът да определи режим на лични контакти с родителя, при когото няма да живеят и той следва да поеме своята отговорност и да им изплаща месечна издръжка, тъй като съгласно чл. 143 ал.2 от СК родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си.
От така приетите за установени факти и обстоятелства съдът прави следните правни изводи:
По предявения иск за изменение в определен режим на лични контакти между детето и родителят, на когото не са предоставени за упражняване родителските права с правно основание в чл.59 ал.9 от СК.
Съдът намира, че предявеният иск с правно основание в чл. 59 ал.9 от СК е основателен и доказан и като такъв следва да бъде уважен.
Разпоредбата на чл. 59 ал.1 от СК предвижда при развод съпрузите по общо съгласие решават въпросите относно отглеждането и възпитанието на ненавършилите пълнолетие деца от брака в техен интерес. Съгласно ал. 2 на същия член ако не се постигне споразумение по ал. 1, съдът служебно постановява при кого от родителите да живеят децата, на кого от тях се предоставя упражняването на родителските права, определя мерките относно режима на личните отношения между децата и родителите и издръжката на децата. Съгласно чл. 59 ал. 9 от СК ако обстоятелствата се изменят, съдът по молба на единия от родителите, по искане на дирекция "Социално подпомагане" или служебно може да измени постановените по-рано мерки и да определи нови.
Законът овластява родителите да се грижат за децата си, да ги отглеждат, възпитават и представляват. Всеки родител има правото и задължението да вижда детето си, да контактува с него, да го възпитава, да му отделя нужното внимание и да засвидетелства своите чувства към него. Тези контакти се отразяват благоприятно на психическото развитие на детето и оказват влияние върху оформянето на характера и възприятията му към обкръжаващия свят. От друга страна, правата и задълженията на родителите принадлежат и на двамата родители, като всеки от тях е носител на тези права и задължения в пълния им обем. Детето чувства естествена потребност да общува с всеки от тях, да търси подкрепата им, както и да изгради своя модел на поведение. Родителят не би могъл да осъществява това си право само ако интересите на детето налагат това.
По отношение на разпитаните свидетели, чиито показания съдът прецени с оглед на всички други данни по делото, като имаше предвид възможната тяхна заинтересованост, съдът им дава пълна вяра, тъй като същите са логични, безпротиворечиви и кореспондират с установеното по делото.
С оглед на така събраните доказателства съдът намира, че е настъпила промяна в обстоятелствата, досежно упражняването на родителските права. За изминалият период от време родителските права фактически се упражняват само от бащата, като майката в посочения период не се е заинтересувала и потърсила синовете си. Тези обстоятелства се признават изцяло от ответницата.
В обем на родителските права се включват и задълженията. По делото не се събраха доказателства, сочещи на това, че ищеца не е в състояние да упражнява родителските права в интерес на децата. Между бащата и децата има здрава емоционална връзка и в техен интерес е да живеят в тази среда.
Искът е основателен и доказан и следва да бъде уважен.
На ответницата следва да бъде осигурена възможност за режим на лични контакти с децата. Следва да бъде определен обичаен режим на свиждане, като се даде възможност на майката да вижда и взема двете деца всяка първа и трета седмица от месеца, от 18.00 часа в петък до 16.00 часа в неделя, с преспиване между дните, както и по един месец през лятото по време, което не съвпада с отпуска на бащата.
По искът за издръжка с правно основание в
чл. 143 от СК.
С оглед промяната в упражняването на родителските права и предвид т.18 от Постановление №5/16.11.1970 г. на ВС, чието действие не е отменено, съдът намира, че присъдената с горепосоченото съдебно решение, постановено по гр.д. № г. по описа на РС- Казанлък издръжка на децата следва да бъде прекратена и да се присъди друга, която ответницата да им заплаща.
Съобразно императивните разпоредби на СК, родителите са длъжни да издържат своите деца, като за ненавършилите пълнолетие деца това задължение е безусловно и неотменимо.
Настоящото производство е образувано след 01.10.2009г., т.е. след влизане в сила на новия Семеен кодекс. Съгласно разпоредбата на чл. 142, ал.2 от същия минималната издръжка на едно дете е равна на ¼ от размера на минималната работна заплата.
С Постановление № 300 от 10.11.2011 г. на Министерски съвет, минималната работна заплата за страната, считано от 01.05.2012г. е определена в размер на 290лв., от което следва, че гарантирания от СК минимален размер на издръжката не може да е под седемдесет и два лева и 50 стотинки.
Размера на издръжката следва да бъде съобразен както с нуждите на имащите право на издръжка, така и с възможностите на даващите издръжка/ ответницата/. От представения по делото трудов договор е видно, че месечното трудово възнаграждение на майката е 300лв. В съдебно заседание ответницата заявява, че месечното й трудово възнаграждение с бонуси е не повече от 350лв. Това обстоятелство не се оспори от ищеца. С оглед възрастта на непълнолетният Д., който в момента е на 14 години и един месец, разпоредбата на чл. 142 от СК, становището на ответницата, както и възможностите на двамата родители съдът счита, че следва да осъди ответницата да заплаща месечна издръжка за сина си в размер на 85лв., като останалите заедно с грижите следва да се осигуряват от бащата. Предвид възрастта на детето Н., който е на 11 години и един месец и като съобрази възможностите на двамата родители, разпоредбата на чл. 142 от СК, становището на ответницата, съдът счита, че следва да осъди ответницата да заплаща месечна издръжка за сина си в размер на 75лв., като останалите заедно с грижите следва да се осигуряват от бащата.
Издръжката се дължи считано от датата на постановяване на съдебното решение и до настъпване на основания за изменението или прекратяването й.
Върху размера на присъдената издръжка ответницата следва да заплати окончателна държавна такса в размер на 230.40лв. по сметка на РС- Казанлък.
Водим от гореизложеното съдът
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ постановените по гр.д.№ г. по описа на РС- Казанлък мерки за местоживеене на деца, упражняване на родителски права и режим на лични контакти, като вместо тях постановява нови такива, както следва:
ПОСТАНОВЯВА непълнолетният Д. Н. М., ЕГН ********** и малолетният Н. Н. М., ЕГН ********** да живеят при бащата Н.Д.М., ЕГН **********,***.
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права, спрямо децата Д. Н. М., ЕГН ********** и Н. Н. М., ЕГН ********** на бащата Н.Д.М., като дава възможност на майката С.Г.М. да осъществява режим на лични контакти с тях всяка първа и трета седмица от месеца, от 18.00 часа в петък до 16.00 часа в неделя, с преспиване между дните, както и по тридесет дни през лятото по време, което не съвпада с отпуска на бащата.
ПРЕКРАТЯВА присъдената по гр.д.№ г. по описа на РС-Казанлък месечна издръжка за децата Д. Н. М., ЕГН ********** и Н. Н. М., ЕГН **********, дължима от бащата Н.Д.М., ЕГН **********.
ОСЪЖДА С.Г.М., ЕГН ********** *** да заплаща на непълнолетния си син Д. Н. М., ЕГН **********, действащ със съгласието на баща си Н.Д.М., ЕГН **********, и двамата от гр. К. месечна издръжка в размер на 85.00лв./ осемдесет и пет лева/, считано от датата на постановяване на съдебния акт и до настъпване на основания за изменението или прекратяването й.
ОСЪЖДА С.Г.М., ЕГН ********** *** да заплаща на малолетния си син Н. Н. М., ЕГН **********, чрез неговия баща и законен представител Н.Д.М., ЕГН **********, и двамата от гр. К. месечна издръжка в размер на 75.00лв./ седемдесет и пет лева/, считано от датата на постановяване на съдебния акт и до настъпване на основания за изменението или прекратяването й.
ОСЪЖДА С.Г.М., ЕГН ********** *** да заплати по сметка на РАЙОНЕН СЪД- КАЗАНЛЪК окончателна държавна такса в размер на 230.40лв.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Стара Загора в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: