Р Е Ш Е Н И Е
№ 68
гр. Габрово, 25.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ГАБРОВО в открито съдебно заседание, проведено на двадесети и шести
април, две хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИЯН АТАНАСОВ
ЧЛЕНОВЕ:
ЕМИЛИЯ КИРОВА-ТОДОРОВА
ДАНИЕЛА ГИШИНА
при секретаря Радослава Райчева
и с участието на прокурор Александров от
Окръжна прокуратура – Габрово, като разгледа докладваното от съдията
КИРОВА к.а.н.д. № 55 от 2023 г. по описа на същия съд, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН.
Делото е образувано въз основа на депозирана в деловодството на Административен съд – Габрово жалба, вх. № СДА-01-477 от 14.03.2023 г., подадена от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Медицински надзор" /ИАМН/, с адрес: гр. София, бул. “Георги Софийски“ № 3, чрез надлежно упълномощен юрисконсулт, съгласно пълномощни № П-8 и № П-4 от 17.03.2023 г. /л.6 и л.19/. Оспорва се решение № 188 от 30.12.2022 г. на Районен съд – Габрово, постановено по н.а.х.д. № 247/2022 г. по описа на същия съд, с искане за неговата отмяна.
С атакуваното съдебно решение е отменено
наказателно постановление № НП-23 от 21.02.2022 г., издадено от изпълнителен
директора на ИА "Медицински надзор", гр. София, с което на д-р И.С.Ф.
е наложено административно наказание "глоба“ в размер на 300.00 /триста/
лева на основание чл. 53 от ЗАНН във връзка
с чл. 235 от Закона за здравето /ЗЗдр./ за нарушение на чл. 86,
ал. 1, т. 3 вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗдр.
В жалбата се твърди, че решението на ГРС е
неправилно и незаконосъобразно, поради нарушение на материалния закон,
съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост. Изразява се
несъгласие с мотивите на първоинстанционния съд и се развиват съображения, по
които се прави искане за отмяна на съдебното решение и потвърждаване на
издаденото наказателно постановление /НП/. Претендират се разноски.
По допустимостта на жалбата: за постановяване
на оспореното решение касаторът е бил уведомен чрез изпращане на съобщение,
което е получено от ст.юрисконсулт Л.П. на 26.01.2023 г. Жалбата е подадена по
пощата на 06.02.2023 г. и заведена в ГРС с вх. № 985/08.02.2023 г., т. е. в
рамките на 14-дневния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК. Съдът е сезиран от
процесуално легитимирано лице – страна в първоинстанционното производство,
оспорващо подлежащ на касационна проверка съдебен акт. Поради това касационната
жалба се явява допустима и следва да бъде разгледана по същество с оглед
нейната основателност.
По делото касаторът се представлява от старши
юрисконсулт Л. П., който поддържа жалбата и навежда съображения по съществото
на спора в постъпило по делото писмено становище /молба/, вх. № СДА-01-742/
24.04.2023 г.
Ответникът по касационната жалба се
представлява от адвокат Т. М.от АК– Габрово с договор за правна защита и
съдействие и пълномощно от първа инстанция /л.73 от АНД № 247/2022 на ГРС/,
който се явява в о.с.з. и излага доводи, по които счита жалбата за
неоснователна и моли за потвърждаване на съдебния акт.
Представителят на Окръжна прокуратура – Габрово дава
заключение за неоснователност на жалбата. Пледира за потвърждаване решението на
Районен съд – Габрово като правилно и законосъобразно.
Настоящият съдебен състав, след като взе
предвид наведените от страните доводи, заключението на представителя на ОП –
Габрово и обсъди поотделно и в съвкупност събраните в хода на
първоинстанционното производство писмени и гласни доказателства, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Нарушението, за което е издадено процесното НП, е
извършено на 13.04.2021 г. и се изразява в следното: в качеството ѝ на
служебно назначен лекуващ лекар д-р И.Ф. е оставила без необходимата лекарска
грижа Д.М.по време на неговата хоспитализация в МБАЛ „*******“ ЕООД, където
санкционираното лице заема длъжността управител и лекар в Отделение „Вътрешни
болести“. В периода на болнично лечение от 09.04.2021 г. до 13.04.2021 г.
пациентът е с неизяснен и диагностициран Ковид 19, поради непровеждане на тест
за наличие на тази инфекция. Изписан е на 13.04.2021 г., но поради влошено
състояние на следващия ден е приет в „********“ ЕООД /СБАЛББ/, където въпреки
предприетото лечение пациентът е починал.
По повод подадена от негов
роднина жалба до ИАМН, със заповед № РД-13-833/29.09.2021 г., изм. с последваща
заповед № РД-874/29.09.2021 г. на изпълнителния директор е наредено извършване на
проверка по случая. По време на проверката е установено, че д-р Ф. е нарушила
изискванията на чл. 86, ал. 1, т. 3 от ЗЗдр., като ѝ е бил съставен АУАН
№ А-148/07.12.2021 г. от д-р А.А.– главен инспектор в Агенцията. Впоследствие е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300.00 лева с
наказателно постановление № НП-23/21.02.2022 г., издадено от д-р Г.Х.–
изпълнителен директор на ИАМН. По подадена от санкционираното лице жалба е
образувано н.а.х.д.
№ 247/2022 г. по описа на Районен съд – Габрово, по което е постановено оспореното в настоящото производство решение
№ 188 от 30.12.2022 г. за отмяна на издаденото наказателно постановление.
За да постанови решението си районният съд е
събрал писмени и гласни доказателства и въз основа на тях е приел за
категорично установени фактическите обстоятелства, които са от значение за
спора. Като свидетели по делото са разпитани д-р А.– актосъставител, Г.Б.–
свидетел при съставянето на АУАН, д-р Т.В. и д-р Н.С.– лекари във Вътрешно
отделение на МБАЛ „*******“ ЕООД, както и д-р И.С.– директор на СБАЛББ, гр.
Габрово. Техните показания са намерили
отражение в изясняването на спора от фактическа страна.
Установено е също така, че с постановление от
18.05.2022 г. на прокурор от Окръжна прокуратура – Габрово /л.107-108/ е
образувано наказателно производство за престъпление от общ характер –
причиняване смъртта на Д.М., поради немарливо изпълнение на
правнорегламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност –
изпълнение на лекарска дейност в периода 09.04.2021 г. – 13.04.2021 г., когато
пострадалото лице е било на лечение в МБАЛ „*******“ ЕООД – престъпление по чл.
123, ал. 1 от НК. Образувано е следствено дело № 15/2022 г. по описа на Окръжен
следствен отдел в ОП – Габрово, като видно от
приложено по делото писмо /л. 106/ от следовател Ат. Й., заведено в РС-Габрово
с вх. № 6569/ 18.10.2022 г., по делото няма привлечено към наказателна
отговорност обвиняемо лице.
Районен съд – Габрово, преценявайки събраните
доказателства, е извел две основания за цялостна отмяна на оспореното
наказателно постановление. Първото се свежда до съществуването на висящо
наказателно производство в ОП – Габрово, като съдът е приел, че е налице
категорично и пълно съвпадане между изследваните в хода на воденото досъдебно
производство факти с тези, предмет на атакуваното НП. Според ГРС съществува
конкуренция между образуваните административно и наказателно производство, като
наличието на наказателно производство изключвало възможността за провеждане на
административното производство, което самостоятелно обуславяло
безалтернативната отмяна на санкционния акт. Настоящият касационен състав на АС
– Габрово не споделя извода на районния съд за отмяна на оспореното НП на това
основание по следните съображения:
Действително, съществува частично припокриване
на фактическите обстоятелства, залегнали в основата на санкционния акт и тези,
които се разследват в хода на образуваното следствено дело, но не е налице
пълно такова. Съгласно чл. 33, ал. 1 от ЗАНН, когато за дадено деяние
е възбудено наказателно преследване от органите на прокуратурата,
административнонаказателно производство не се образува. А възбуждане на
наказателно преследване срещу конкретно лице се счита за започнато с
привличането му в качеството на обвиняем. В случая, от доказателствата по
делото не се установява към наказателна отговорност да е привлечено конкретно
длъжностно лице, свързано с диагностично–лечебния процес и оказаната медицинска
помощ на пациента Д.М.. Нещо повече – следственото дело е образувано по чл. 123, ал. 1 от НК срещу неизвестен
извършител.
С обжалваното наказателно постановление е
ангажирана административно-наказателната отговорност на д-р И.Ф. и по делото
няма данни срещу нея да е образувано наказателно производство, при наличие на
които би намерила приложение разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от ЗАНН. Отделно от
изложеното, независимо от това, че има досъдебно производство за установяване
дали лице е извършило престъпление, не е основание за прекратяване на
административнонаказателното производство, когато то касае нарушения, които по
същество са с друг предмет, както е в разглеждания случай. АУАН №
А-148/07.2.2021 г. и издаденото въз основа на него НП № НП-23/21.02.2022 г. касаят
извършено административно нарушение – непредоставяне на дължима медицинска
грижа, а именно - непровеждане на тест за COVID 19 инфекция при хоспитализация
на пациент, а доколко това бездействие е в причинно следствена връзка с
настъпилия впоследствие летален изход за пациента, е отделен предмет,
разглеждан в ход на разследването по образуваното наказателното производство.
Тази последица нито е съставомерна в производството по н.а.х.д., нито е
доказана като намираща се в причинно-следствена връзка с лечението на пациента.
Второто, изведено от районния съд, основание
за отмяна на оспореното наказателно постановление е неизпълнение от страна на
административнонаказващия орган на задължението му да опише ясно и точно всички
елементи на вмененото нарушение. Настоящият състав на Административен съд –
Габрово споделя изцяло достигнатите от въззивния съд правни изводи, довели до
отмяна на обжалваното наказателното постановление на това основание – описаните
като нарушени разпоредби на чл. 86, ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 79, ал.
1 от ЗЗдр. са общи, безспорно бланкетни
по своя правен характер и прогласяващи правото на всеки пациент на достъпна и
качествена медицинска помощ, която се осъществява чрез прилагане на утвърдени
от медицинската наука и практика методи и технологии. Действително, липсва
достатъчна конкретика защо в случая е налице несъответстваща с утвърдените
стандарти медицинска помощ спрямо пациента Д.М.от страна на санкционираното
лице. Както правилно е приел първоинстанционният съд, АНО е посочил
несъобразяване с изискванията и указанията, залегнали в „Разработеното
ръководство в изпълнение на заповед № РД-02-59/12.06.2020 г. на Министъра на
здравеопазването“, както и на тези, залегнали в негова заповед №
РД-01-610/22.10.2020 г., които обаче не създават стандарти в областта на
дължимата медицинска грижа при COVID 19 инфекция. Правилно съдът е отбелязал,
че цитираните две заповеди са твърде трудно приложими към особеностите на
разглеждания случай, поради което не може АНО да се позовава на тях в
санкционния акт.
Посочената като виновно нарушена разпоредба на
чл. 86, ал. 1, т. 3 от
Закона за здравето, гласи че "Всеки пациент има право на достъпна и качествена
медицинска помощ". В обстоятелствената част на АУАН и на НП са описани
детайлно клиничната картина и медицинските манипулации, осъществени по
отношение на пациента Д. Мишков за периода на хоспитализацията му в двете
лечебни заведения до момента на леталния изход, така както са отразени в
неговата история на заболяването и съпътстващата медицинска документация. Но не
се сочат и мотивират никакви изводи какво административнонаказващият орган
приема за безспорно установено от правна страна. Посочената като виновно
нарушена разпоредба на Закона за здравето и в АУАН и НП има
бланкетен характер. Същата не съдържа правило за поведение, което да изведе
ангажиране на административнонаказателната отговорност на конкретно лице, която
съгласно разпоредбите на чл. 24, ал. 1 от ЗАНН е лична.
Съгласно чл. 81, ал. 2, т. 1 от
Закона за здравето всеки български гражданин има право на достъпна медицинска помощ при
условията и по реда на Закона за здравето и
Закона за здравното
осигуряване, като един от принципите, по които се осъществява това право, е
"своевременност, достатъчност и качество на медицинската помощ".
Пациентът има право на достъпна и качествена здравна помощ, както и на
сигурност и безопасност на диагностичните и лечебните процедури провеждани по
време на лечението му. Качеството на медицинската помощ се основава на
медицински стандарти утвърдени по реда на чл. 6, ал. 1 от Закона за
лечебните заведения и Правилата за добра медицинска практика приети и утвърдени по реда на чл. 5, т. 4 от Закона за
съсловните организации на лекарите и лекарите по дентална медицина. В случая това са
задължителните за всички практикуващи лекари „Правила за добра медицинска практика по
здравни грижи в Република България“, издадени
от министъра на здравеопазването, oбн., ДВ, бр. 105 от 11.12.2020 г., където
качеството също е изведено като принцип за добра практика по здравни грижи.
В нормативната уредба не се съдържа легална
дефиниция за "качество на медицинската помощ". В оспореното
наказателно постановление са изписани характеристики на това понятие –
предоставяне на всеки пациент на достатъчно видове диагностични и терапевтични
дейности, които да осигурят по-добър резултат по отношение на здравето. Тези
характеристики обаче са се наложили в практиката, а не са медицински стандарт,
приет по реда на чл. 6 от ЗЛЗ, нито са правила.
Неполагане на дължима медицинска грижа би било
налице, напр., в случай на неизвършено лечение или изследване по
лечебнодиагностичните алгоритми на съответните клинични пътеки, по които са
приети пациентите, т.к. тези КП са задължителни вече като минимален медицински
стандарт при оказване на здравна помощ на лица, приети за лечение по
конкретните КП. За да се установи такова нарушение обаче е необходимо в НП да е
посочено по коя КП е прието и лекувано лицето и кой от елементите на този
алгоритъм точно не е бил спазен.
Цитираната в процесното НП Заповед № 55 от
1.12.2020 г. касае алгоритъм за
поведение при прием на пациенти с ковид инфекция, но в НП не се сочи, че
пациентът е приет с такава диагноза. Пациентът е приет и лекуван по друга КП и
от друго заболяване- КП № 84 – „Диагностика и лечение на остър и хроничен
обострен пиелонефрит“ /бъбречно заболяване/ с придружаващо заболяване – ХОББ.
С оглед на това, посочената в оспорения акт
като нарушена разпоредба на чл. 86, ал. 1, т. 3 от ЗЗдр.
в частта „качествена медицинска помощ“ във вр. с чл. 79, ал. 1 от с.з. няма самостоятелно
приложение. Същата не съдържа конкретен състав на административно нарушение, а
нормативноустановен принцип, което само по себе си не е достатъчно за
индивидуализацията на административното нарушение. Тази разпоредба следва да се
прилага наред с конкретно посочено задължение от съответния утвърден медицински
стандарт, което наказващият орган приема за нарушен. Липсата на такива позовавания на разписани
правила за дължимо поведение, прави невъзможно осъществяването на контрол от
страна на съда, дали конкретни действия или бездействия осъществяват състава на
административно нарушение. Неизписването на конкретни правни основания, въз
основа на които наказващият орган е извел своите изводи относно наличието на
елементите на посоченото в НП административно нарушение, се явява процесуално
нарушение, което е съществено по своя характер, засяга правото на защита на
санкционираното лице и е абсолютна предпоставка за отмяната му.
Следва да се посочи също така, че от
оспореното НП не става ясно и по какъв точно критерии именно д-р Ф. е
санкционирана, доколкото от данните по делото е видно, че пациентът е
преглеждан и от други лекари във Вътрешно отделение на МБАЛ „*******“ ЕООД.
Както сам сочи АНО, последният възможен ден за провеждане на тест за наличие на
инфекцията е 13.04.2021 г. – денят на изписване от болничното заведение, тоест
тестът е могъл да бъде направен във всеки един момент от престоя на пациента в
периода 09.04.2021 г. – 13.04.2021 г., през който той несъмнено е преглеждан и
от други лекари в МБАЛ, а не само от служебно назначената като лекуващ лекар д-р
Ф.. В този смисъл, спазването на нормативните изисквания за законосъобразност
при издаване на наказателното постановление освен, че служи за преценка относно
правилността на правната квалификация на нарушението, то гарантира и
възможността на нарушителя да разбере фактическите и правни рамки на
административното обвинение, респ. упражняване на правото му на защита в пълен
обем в съдебното производство.
По изложените съображения се налага изводът,
че липсват основания за отмяна на решението на ГРС. Като е постановил решение,
с което е отменил обжалваното пред него наказателно постановление, съдът е
постановил правилен, валиден и допустим съдебен акт, който следва да бъде
оставен в сила.
Ответната страна не претендира присъждане на
разноски за настоящата съдебна инстанция, поради което и съдът не присъжда
такива.
Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл.
“първо” от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА като правилно и законосъобразно Решение № 188 от
30.12.2022 г. на Районен съд – Габрово, постановено по АНД № 247 по описа на
съда за 2022 година.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Препис от
решението следва да се връчи на страните в едно със съобщението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.