№ 191
гр. Сливница, 28.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, VI-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Ангелина Г. Гергинска
при участието на секретаря Мария В. Иванова
като разгледа докладваното от Ангелина Г. Гергинска Административно
наказателно дело № 20241890200431 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите ЗАНН.
Образувано е по жалба от „**, чрез адв. А. В. – САК, със съдебен адрес:
**, с която на основание чл. 59, ал. 1 и ал. 2 ЗАНН се обжалва електронен фиш
за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна
система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП № ********** от
30.08.2021 г., издаден от Агенция “Пътна инфраструктура” към МРРБ, с което
на дружеството-жалбоподател е наложено административно наказание
„имуществена санкция“ в размер на 2500 /две хиляди и петстотин/ лева на
основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, във връзка с чл. 179, ал. 3б от Закона за
движението по пътищата (ЗДвП) за нарушение по чл. 102, ал. 2 от ЗДвП.
В жалбата се твърди, че ЕФ е незаконосъобразен, тъй като не е
извършено твърдяното в него нарушение. Твърди се също, че електронният
фиш е издаден в нарушение на административнопроцесуалните правила, при
неяснота и неправилно приложение на съответните законови
материалноправни разпоредби.
Жалбоподателят излага доводи за това, че от приложения към жалбата
тристранен договор от дата 04.05.2020 г., е видно, че ** /собственик на
процесното ППС/ е изпълнило точно всички свои задължения по чл. 102, ал.2,
във вр. чл. 187а, ал.2, т.3, във вр. чл. 179, ал.3б от ЗДвП, да не допуска
движение на ППС, без да е платена таксата по чл. 10, ал.1 от ЗП, като
процесното ППС е било своевременно снабдено с бордово устройство за
1
отчитане на дължима пътна такса, като твърди, че в конкретния случай на
собственика на ППС не може да бъде вменено каквото и да било нарушение
на посочените в ЕФ законови разпоредби. Жалбоподателят сочи, че към
момента на съставяне на електронния фиш и датата и часа на твърдяното
нарушение /което е няколко минути преди първия момент на отчитане на
данни за конкретната дата/, поставеното в процесния автомобил бордово
устройство би могло да бъде в неизправност, като е било включено, но, поради
технически проблем същото не е функционирало, съответно е могло да отчита
изминатото разстояние, респективно да предава информация за дължимите
такси своевременно, като това би могло да бъде и резултат от неизправност на
самата система на АПИ, временна липса на мобилна мрежа и др. Според
жалбоподателя, за изправността на бордовото устройство отговорност не носи
собственикът/ползвателят на превозното средство, като задължението му за
плащане на дължимите тол такси се простира дотам – да избере съответния
начин за заплащането, респективно – да сключи договор със съответния
доставчик на услуга за електронно събиране на такси за изминато разстояние
по републиканската пътна мрежа, след което, след определяне и начисляване
на дължимите такси, да заплати същите.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се
представлява. Депозирана е писмена защита от същия, чрез процесуалния му
представител по делото – адв. В., който моли, съдът да уважи жалбата по
мотивите, изложени в нея. Прави възражение за прекомерност, при евентуална
претенция от страна на АНО за присъждане на разноски за адвокатско или
юрисконсултско възнаграждение.
Административнонаказващият орган - Агенция „Пътна инфраструктура“
при МРРБ, редовно призована, се представлява от юрисконсулт **, който
оспорва жалбата като неоснователна и недоказана, и моли процесният
електронен фиш да бъде потвърден като правилен и законосъобразен.
Претендира юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 /сто/ лева.
Съдът, като обсъди доводите на жалбоподателя и събраните по
делото доказателства, намери за установено следното:
На 30.08.2021 г. в 13.01 часа, с устройство № 40672, представляващо
елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от
ЗП, е било регистрирано движението на пътно превозно средство (ППС)
товарен автомобил марка „МЕРЦЕДЕС“, модел „4144 К АКТРОС“, с рег. №
**, с технически допустима максимална маса 41000, брой оси 4, екологична
категория ЕВРО 5, без ремарке, по път I-8, км. 41+234 в Община Божурище, с
посока Намаляващ километър (включен в обхвата на платената пътна мрежа),
като за посоченото ППС изцяло не е била заплатена дължимата пътна такса
съгласно чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата (ЗП), тъй като за него не е
2
имало валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за
преминаването му. Поради това и на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, във връзка
с чл. 179, ал. 3б ЗДвП, е ангажирана административнонаказателната
отговорност на собственика на горепосоченото ППС, а именно: „**.
Същевременно на 04.05.2020 г. е сключен тристранен договор между „**
и дружеството-жалбоподател – **, по силата на който „ИТС“ АД и „** се
задължават да предоставят на **, срещу заплащане, услуга за електронно
събиране на пътни такси. Във връзка с този договор е издадена фактура №
**********/02.09.2021 г. от „** на ** на стойност 10 865,89 лева, която, видно
от преводно нареждане /лист 59 от делото/ е заплатена изцяло на 09.09.2021 г.
Изложената фактическа обстановка, съдът прие за безспорно установена
въз основа на приетите по делото писмени доказателства, а именно:
извлечение от електронната система на АПИ; два броя статични изображения
във вид на снимков материал на ППС с рег. № **; електронен фиш за налагане
на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за
събиране на пътни такси по чл. 10, ал.1 от ЗП № **********; известие за
доставяне; създаден доклад от Елекронната система за събиране на пътни
такси по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП за установени нарушения по чл. 179, ал. 3 - 3в
от ЗДвП; становище от Отдел „УИСИ на НТУ; справка за собственост на
МПС; тристранен договор от 04.05.2020 г., сключен между „** и дружеството-
жалбоподател – **; фактура № **********/02.09.2021 г. от „** на ** на
стойност 10 865,89 лева; преводно нареждане от 09.09.2021 г.
За разкриване на обективната истина по делото способстват писмените
доказателства по делото. Същите са надлежно приобщени към
доказателствените материали по делото, затова съдебният състав ги
кредитира. Цялостният анализ на всички доказателствени материали според
съдебния състав води до еднозначен и категоричен извод относно
фактическата обстановка по конкретния случай. Релевантните по делото
факти са установени с достатъчно, при това валидни и категорични
доказателства по делото.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи
следните правни изводи:
В административнонаказателното производство съдът е длъжен
служебно за издири обективната истина чрез събиране на допустими и
относими доказателства, както и приложимия материален закон. Съдът
осъществява контрол за законосъобразност на издадените от административен
орган наказателни постановления и електронни фишове.
Предвид правомощията си, настоящата инстанция констатира, че
3
жалбата е процесуално допустима - депозирана е от надлежно легитимирана
страна, в преклузивния 14-дневен срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН и е
насочена срещу акт, подлежащ на съдебен контрол.
С измененията на ЗДвП и ЗП /ДВ, бр. 105/2018 г./ е предвиден нов начин
на заплащане на такси за преминаване по платената пътна мрежа, при която се
въвежда смесена система за таксуване на различните категории пътни
превозни средства - винетни такси и такси на база време и на база изминато
разстояние. Това изменение въвежда съответно и различни санкционни
последици за нарушенията, свързани с неплащане на дължимите такси.
Съгласно чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП за преминаване по платената пътна
мрежа се дължи такса за изминато разстояние - тол такса за пътни превозни
средства по чл. 10б, ал. 3 /с обща технически допустима максимална маса над
3,5 тона, извън тези по чл. 10а, ал. 9/. В разпоредбата се посочва още, че
заплащането на тол таксата дава право на едно пътно превозно средство да
измине разстояние между две точки от съответния път или пътен участък,
като изминатото разстояние се изчислява въз основа на сбора на отделните
тол сегменти, в които съответното пътно превозно средство е навлязло, а
дължимите такси се определят въз основа на сбора на изчислените за
съответните тол сегменти такси; таксата за изминато разстояние се определя в
зависимост от техническите характеристики на пътя или пътния участък, от
изминатото разстояние, от категорията на пътното превозно средство, броя
на осите и от екологичните му характеристики и се определя за всеки отделен
път или пътен участък.
Разпоредбата на чл. 10б, ал. 4 от ЗП предвижда, че размерът на
дължимата за плащане тол такса се определя въз основа на реално получени
декларирани тол данни, удостоверени по реда, предвиден в наредбата по чл.
10, ал. 7 от ЗП или чрез закупуването на еднократна маршрутна карта, която
дава право на ползвателя на пътя да измине предварително заявено от него
разстояние по определен маршрут.
Съгласно чл. 139, ал. 5 от ЗДвП, движението на пътни превозни средства
по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, се извършва след
изпълнение на съответните задължения, свързани с установяване размера и
заплащане на пътните такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, а в чл. 139,
ал. 7 от ЗДП е въведено изричното задължение за водача на пътно превозно
средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата, преди
движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, да закупи
маршрутна карта за участъците от платената пътна мрежа, които ще ползва,
или да изпълни съответните задължения за установяване на изминатото
разстояние и заплащане на дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за
пътищата, освен когато тези задължения са изпълнени от трето лице.
4
В разпоредбата на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП е въведено задължение за
собственика да не допуска движението на пътно превозно средство по път,
включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за пътното превозно
средство не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера
и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата
/според категорията на пътното превозно средство/. Ако в свидетелството за
регистрация е вписан ползвател, задължението се изпълнява от него. С
посочената разпоредба законодателят е предвидил отговорност за
собственика, респ. ползвателя на превозното средство, чието задължение е да
установи размера и да заплати пътната такса.
Когато собствениците или ползвателите на ППС не заплатят дължимата
пътна такса при преминаване по платената пътна мрежа, нарушението се
документира от Електронната система за събиране на пътни такси, съгласно
чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП. Тя създава доклад с приложени към него статични
изображения във вид на снимков материал (представени по делото). Докладът
и снимките, съгласно чл. 189е, ал. 8 от ЗДвП, в своята съвкупност,
представляват доказателства за отразените в тях обстоятелства. Характерът на
отразените в Електронната система за събиране на пътни такси данни е
изрично прокламиран и в разпоредбата на чл. 189е, ал. 8 от ЗДвП, а именно:
контролните органи могат да извършват справки в електронната система за
събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, като
отразените в нея данни се считат за доказателства във връзка със следните
обстоятелства: мястото, датата, точният час на извършване на нарушението,
регистрационният номер на пътното превозно средство, както и данни,
свързани с движението по участък от път, включен в обхвата на платената
пътна мрежа, данни за липса или наличие на декларирани тол данни и
наличие или липса на заплащане на дължимите такси.
В случая, от обективна страна се установи, че на 30.08.2021 г.
електронната система за събиране на пътните такси е засекла товарния
автомобил с рег. № **, който се е движел по по път I-8, км. 41+234 в Община
Божурище, с посока Намаляващ километър (включен в обхвата на платената
пътна мрежа) и е създала доклад за извършено нарушение.
Настоящият състав приема, че макар и обективно да е било допуснато
нарушение на чл. 179, ал. 3а ЗДвП, тъй като е налице несъответствие между
платената и дължимата тол такса, то деянието е малозначително.
За да достигне до този извод, съдът съобрази обстоятелството, че
предвиденият в чл. 179, ал. 3б от ЗДвП размер на наказанието противоречи на
чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17
юни 1999 година относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили
за използване на определени инфраструктури (Директива 1999/62/ЕО).
5
Цитираният текст от Директива 1999/62/ЕО въвежда задължение за
държавите-членки, установените наказания за нарушение на директивата да
бъдат ефективни, съразмерни и възпиращи. Съгласно практиката на съда на
Европейския съюз (съединени дела C-497/15 и C-498/15) чл. 9а от Директива
1999/62/ЕО трябва да се тълкува в смисъл, че предвиденото в този член
изискване за пропорционалност не допуска система от наказания, която
предвижда налагането на фиксирана глоба за всички нарушения на правилата,
относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на
пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им.
В българския закон - чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, санкцията е абсолютно
определена, т.е. фиксирана и не предвижда възможност за преценка на
конкретните факти и тежестта на нарушението – размерът на наказанието е
еднакъв, без да се прави разлика дали е налице отсъствие на каквото и да е
плащане на таксата или плащането се отнася до различен маршрут, какво е
отклонението от заплатения маршрут, дали е заплатена за различна категория,
екологични характеристики и пр.
В този смисъл, според настоящия съдебен състав, предвиденото в чл.
179, ал. 3б от ЗДвП наказание противоречи на чл. 9а от Директива 1999/62,
поради нарушение на изискването за пропорционалност. Както е известно,
при нетранспониране в срок на директива или при неправилното й
транспониране, се поражда директен ефект, който позволява непосредствено
приложение на съответните текстове на директивата.
Следва да се има предвид и че в чл. 12 от ЗАНН е посочено, че
административните наказания се налагат с цел да се предупреди и превъзпита
нарушителят към спазване на установения правен ред и да се въздейства
възпитателно и предупредително върху останалите граждани. Налагането на
административно наказание не е, а и не следва да бъде самоцел на държавата
– то трябва преди всичко да е в съответствие с тежестта на извършеното
административно нарушение. Този принцип се извежда от разпоредбата на чл.
35, ал. 3 от НК, според който наказанието трябва да е съответно на
извършеното престъпление, т.е. по аргумент от чл. 11 от ЗАНН и
административното наказание трябва да е съобразено със степента на засягане
на обществените отношения от извършеното административно нарушение.
В националната ни съдебна практика е изяснено, че спазването на
принципа за пропорционалност се осъществява чрез преценката по чл. 28 от
ЗАНН, който урежда процедурата при извършването на маловажни
административни нарушения. След като нарушението е извършено преди
влизането в сила на разпоредбата на чл. 189з от ЗДвП (нов - ДВ, бр. 109 от
2020 г., в сила от 24.12.2021 г.), съгласно който за нарушенията по този закон
не се прилагат чл. 28 ЗАНН, то по силата на чл. 3, ал. 2 от ЗАНН, чл. 28 от
6
ЗАНН може да бъде приложен като по-благоприятен за нарушителя закон.
В този смисъл, според настоящия съдебен състав, след като
извършеното от страна на жалбоподателя административно нарушение е
маловажен случай, то атакуваният електронен фиш се явява
незаконосъобразен, поради което и следва да бъде отменен.
По разноските:
Съгласно чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН страните имат право на разноски по
реда на АПК. Според чл. 143, ал. 1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания
административен акт или отказа да бъде издаден административен акт,
държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един
адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета
на органа, издал отменения акт или отказ.
В случая жалбоподателят е бил представляван от адвокат, но по делото
липсват каквито и да било доказателства за сторени от жалбоподателя
разноски за адвокатско възнаграждение, както и претенции от страна на
същия за присъждане на такива, поради което съдът не дължи произнасяне в
този смисъл.
По изложените съображения, Районен съд – Сливница
РЕШИ:
ОТМЕНЯ електронен фиш за налагане на имуществена санкция за
нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по
чл. 10, ал.1 от ЗП № ********** от 30.08.2021 г., издаден от Агенция „Пътна
инфраструктура“ към МРРБ, с който на „**, със седалище и адрес на
управление: гр. Д**, представлявано от управителя **, ЕГН **********, е
наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на
2500 /две хиляди и петстотин/ лева, на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, във
връзка с чл. 179, ал. 3б от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), за
нарушение по чл. 102, ал. 2 от ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – София
област в 14-дневен срок от получаване на съобщението за постановяването му.
Съдия при Районен съд – Сливница: _______________________
7