МОТИВИ към
Присъда №260013/09.07.2020г. по НОХД №114 по описа за
2020г. на РС – Омуртаг:
Подсъдимата С.М.Е. *** е предадена на съд с обвинение по
чл.172б, ал.1 от НК за това, че на 05.02.2020 г. около 10.00ч. в гр. Омуртаг, на
ул. "****", на зеленчуковия пазар, в магазин на ЕТ "МС - С.Е."
с управител и собственост на С.М.Е. ***, без съгласието на притежателя на
изключителното право, използвала в търговската дейност, продавайки търговските
марки:„ADIDAS“/Адидас/, „РНILLIPP PLEIN“/Филип Плейн/, „LOUIS VUITTON“ /Луи Вюитон/, „CALVIN KLEIN"/Келвин Клайн/ и „GUCCI“/Гучи/, без правно
основание, а именно:
- Стоки,
обозначени с марката „ADIDAS“/Адидас/
- 2бр. спортни екипи - горнище и долнище, всеки на стойност 191.00 лв. или общо
на стойност 382.00 лв., с носител на изключителното право на собственост на „ADIDAS AG“ – Германия и „ADIDAS
International Marketing BV“
– Нидерландия.
- Стоки,
обозначени с марката „РНILLIPP PLEIN“/Филип
Плейн/ - 5 броя зимни якета, всяко на стойност
1711.00 лв. или всички на стойност 8555.00 лв. и 1 бр. кожен колан на стойност
545.00 лв. или всичко на обща стойност 9100.00 лв., с носител на изключителното
право на собственост на „РНILLIPP PLEIN,СН"
- Стоки,
обозначени с марката „LOUIS VUITTON“ /Луи Вюитон/ - 2 броя кожени колани, всяко на стойност 880.00
лв., на обща стойност 1760.00 лв., с носител на изключителното право на
собственост „LOUIS VUITTON MALLEJIER,
FR".
- Стоки,
обозначени с марката „CALVIN KLEIN“/Келвин Клайн/-1 брой кожен колан
на стойност 97.00 лв., с носител на изключителното право на собственост на CALVIN KLEIN TRADEMARK TRUST C/O WILMIGTON TRUST CO, USA".
- Стоки, обозначени с марката „GUCCI“
/Гучи/ - 1 брой кожен колан на стойност 704.00 лв. с
носител на изключителното право на собственост на „GUCCIO
GUCCI“ S.p.A IТ“, или
всичко на обща стойност 12 043.00 лв.
В стадия на съдебното производство подсъдимата,
явяваща се лично и с упълномощения от нея защитник адв.
Е.Р. ***, признава изцяло всички факти, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт, съгласна е да не се събират нови доказателства, а да се
ползват вече събраните на досъдебното производство, и по нейно искане делото е
разгледано по реда на глава двадесет и седма от НПК – “Съкратено съдебно
следствие в производството пред първата инстанция”.
Представителят на Районна прокуратура - град Търговище
поддържа повдигнатото обвинение.
Съдът като прецени изявленията на подсъдимата, направени във фазата на
предварителното изслушване на страните, както и подкрепянето на нейните
самопризнания от събраните в досъдебното производство доказателства, на осн.чл. 373 ал.3 НПК прие за установена следната фактическа
обстановка:
Подсъдимата С.М.Е. била управител на ЕТ”МС - С.Е.”***,
като търгувала с дрехи, които продавала в магазин, намиращ се на зеленчуковия
пазар в гр.Омуртаг, ****. За да зарежда магазина си със стока, същата
посещавала периодично пазара в гр. Димитровград. При последното си посещение там
същата закупила облекла с поставени по тях марки: „ADIDAS“/Адидас/и„РНILLIPP PLEIN“/Филип Плейн/, както и
колани с поставени по тях марки „LOUIS VUITTON“ /Луи Вюитон/, „CALVIN KLEIN"/Келвин Клайн/ и „GUCCI“/Гучи/. Обвиняемата
изложила закупената стока в магазина си в град Омуртаг за продан. Продажбата на
посочените стоки била забелязана от представители на полицията, които на
05.02.2020г. около 10ч. извършили проверка в магазина на подсъдимата и установили,
че същата без съгласието на притежателите на изключителното право използва в
търговската си дейност марките „ADIDAS“/Адидас/, „РНILLIPP PLEIN“/Филип Плейн/, „LOUIS VUITTON“ /Луи Вюитон/, „CALVIN KLEIN"/Келвин Клайн/ и „GUCCI“/Гучи/. На място бил извършен оглед на местопроизшествие от
разследващ полицай, с което било започнато досъдебно производство. С протокол
за доброволно предаване подсъдимата Е. предала на свид.С.
М. - инспектор в РУ – Омуртаг, всички дрехи и колани от магазина, носещи
посочените марки, а именно: 5бр.зимни якета от марката „РНILLIPP
PLEIN“, 2бр.
дамски екипа/долнище и горнище/ на марката „ADIDAS“ -
син и жълт цвят, 2бр. кожени колани, марка „LOUIS VUITTON“,
1бр. кожен колан, марка „СК“,1бр. кожен колан, марка,
„GUCCI“ и 1бр. кожен колан, марка „РНILLIPP PLEIN“. На 07.02.2020г.
в сградата на РУ - Омуртаг бил извършен оглед на доброволно предадените вещи
като веществени доказателства. От заключението на вещото лице по извършената на
досъдебното производство съдебна маркова експертиза следва, че е налице : сходство
между изобразените върху иззетите стоки знаци и регистрираните марки „ADIDAS“/Адидас/, „РНILLIPP PLEIN“/Филип Плейн/, „LOUIS VUITTON“ /Луи Вюитон/, „CALVIN KLEIN"/Келвин Клайн/ и „GUCCI“/Гучи/, което сходство се дължи
на сходни словни и фигуративни елементи с отличителен характер, включени в
съставите им, и това обуславя сходно общо впечатление, създавано от знаците в
тяхната цялост; идентичност между иззетите стоки и стоките от клас 25 на МКСУ/Международната класификация на стоките и услугите/, за
които съответните регистрирани марки са получили закрила, като сходството на
знаците и идентичността на стоките може да доведе до объркване на потребителя,
което включва възможността за свързване на изобразените върху иззетите стоки
знаци с регистрираните търговски марки, притежание съответно на „ADIDAS AG“ – Германия, „ADIDAS
International Marketing BV“
– Нидерландия, „РНILLIPP PLEIN,СН“, „GUCCIO GUCCI“
S.Р.A IТ“, CALVIN KLEIN TRADEMARK TRUST, US" и
„LOUIS VUITTON MALLEJIER, FR". По ДП е налице справка от Патентното ведомство за
това, че не е установено наличието на информация за подадени искания за
вписване на лицензия относно марките ADIDAS“/Адидас/, „РНILLIPP PLEIN“/Филип Плейн/, „LOUIS VUITTON“ /Луи Вюитон/, „CALVIN KLEIN"/Келвин Клайн/ и „GUCCI“/Гучи/ в полза на подсъдимата С.М.Е. или на ЕТ”МС - С.Е.”.
При разпитите на досъдебното производство търговските представителите за
територията на Р България на притежателите на горепосочените търговски марки заявяват,
че нито подсъдимата Е., нито управляваната от нея фирма ЕТ”МС - С.Е.”***, са
получавали необходимото по закон съгласие на носителите на права върху марките „ADIDAS“/Адидас/, „LOUIS VUITTON“
/Луи Вюитон/, „CALVIN
KLEIN"/Келвин Клайн/ и
„GUCCI“/Гучи/с цел продажба
и разпространение на изделия с тези марки. Според данни от Патентното ведомство
марките „РНILLIPP PLEIN“/Филип
Плейн/са притежание на физическо лице с адрес в
Швейцария и са регистрирани само съгласно Мадридската спогодба за международна
регистрация на марки и Протокола към нея и съгласно Регламент /ЕС/ № 2017/1001
на Европейския парламент и на Съвета от 14.06.2017г. относно марката на
Европейския съюз /ЕС/, но не са регистрирани съгласно ЗМГО.
От заключението на извършената по ДП съдебно-оценъчна експертиза следва, че равностойността
на иззетите облекла по цени на дребно на правомерно произведени екземпляри,
идентични или сходни с тях е в общ размер от 12 043 лева, а по отделни
видове стойността им е следната: 5 бр.зимни
якета от марката „РНILLIPP PLEIN“
по 1711 лева всяко или на обща стойност 8 555.00лв., 2бр. спортни екипи/долнище
и горнище/ на марката „ADIDAS“по 191 лева всеки, на обща
стойност 382.00лв., 2бр. кожени колани,
марка „LOUIS VUITTON“, всеки по 880 лева, на обща
стойност 1 760.00лв., 1бр. кожен колан, марка „СК“,
на стойност 97.00лв., 1бр.
кожен колан, марка „GUCCI“ на стойност 704.00лв., 1бр.
кожен колан, марка „РНILLIPP PLEIN“,
на стойност 545.00лв.
Съдът прие за установена приетата от прокурора и
призната от подсъдимата фактическа обстановка в рамките на изложеното в
обвинителния акт доколкото правилата на глава 27 НПК задължават съда да стори
това при разглеждане на делото по реда на съкратеното съдебно следствие при
хипотезата на чл. 371 т.2 НПК.
От изложената фактическа обстановка се установява, че
подсъдимата е реализирала от обективна страна състава на престъплението по чл.172б,
ал.1 от НК, като от субективна страна деянието е извършено виновно под формата
на пряк умисъл, тъй като подсъдимата добре е съзнавала, че предлага на
потребителите в търговската мрежа не оригинални изделия на марките, отпечатани
върху стоките, а други такива, които имитират оригиналите, както и много добре
е знаела, че тя не притежава право да предлага стоки, носещи посочените
търговски марки, тъй като не разполага с отстъпени от притежателите им права. Като
лице, занимаващ се с търговия на стоки, подсъдимата е имала принципната
възможност да се осведоми за защита на съответните марки, които са достатъчно
известни, и за наличието на регистрация в Патентното ведомство от съдържащата
се на интернетстраницата на последното информация. Поради
липса на легално определение на понятието “право на търговска марка” в чл. 93 НК, законовата дефиниция на това понятие се открива в специалния закон ЗМГО. Съгласно чл. 9 ал.1 от ЗМГО/в
сила от 17.12.2019г./“марката е знак, който е способен да отличава стоките или
услугите на едно лице от тези на други лица и може да бъде представен в Държавния
регистър на марките по начин, който позволява ясно и точно да се определи
предметът на закрилата, предоставена с регистрацията. Такива знаци могат да
бъдат например: думи, включително имена на лица, букви, цифри, рисунки, фигури,
формата на стоката или на нейната опаковка, цветове, звуци или всякакви
комбинации от такива знаци“. Съгласно чл. 13, ал. 1 от ЗМГО
правото върху марка включва правото на притежателя й да я използва, да се
разпорежда с нея и да забрани на трети лица без негово съгласие да използват в
търговската си дейност знак за стоки и/или услуги, който е :1/идентичен на
марката и е използван за стоки или услуги, идентични на тези, за които марката
е регистрирана, 2/идентичен или сходен на марката и е използван за стоки или
услуги, идентични или сходни на тези, за които марката е регистрирана, ако
съществува вероятност за объркване на потребителите, която включва възможност
за свързване на знака с марката и 3/ идентичен или сходен на марката,
независимо дали е използван за стоки или услуги, които са идентични, сходни или
не на тези, за които марката е регистрирана, ако марката се ползва с известност
на територията на Република България и използването без основание на знака би
довело до несправедливо облагодетелстване от отличителния характер или
известността на марката или би ги увредило/чл. 13, ал. 1, т. 1 - т. 3 от ЗМГО/. Формите на "използване" на марка по
смисъла на чл. 13, ал. 1 от ЗМГО са посочени в ал. 2
на същата разпоредба, като една от тях е предлагането на стоките с този знак за
продажба или пускането им на пазара, съхраняването или държането им с тези
цели, както и предлагането или предоставянето на услуги с този знак. Използването
в търговската дейност на знак по смисъла на чл. 13, ал. 1 – 4 без съгласието на
притежателя на марката е прогласено от чл. 113 ал.1 от ЗМГО
за нарушение на изключителното право върху марката. В настоящия случай се
установи, че подсъдимата Е. е извършвала официално и регламентирано търговска
дейност като собственик на ЕТ „ЕТ”МС - С.Е.”***.
Именно тя лично е извършвала предлагане на иззетите като веществени
доказателства дрехи с отпечатани върху тях знаци на посочените търговски марки.
Разпоредбата на чл. 172 б ал.1 НК инкриминира използването на търговска марка в
търговската дейност. А съгласно т. I.4 от Тълкувателно решение № 1 от
31.05.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2013 г., ОСНК елементът "търговска дейност" от състава на
престъплението по чл. 172б от НК е налице при хипотезите на чл. 13, ал. 2 от ЗМГО, когато дейностите се извършват за реализиране на
икономически ползи и не е в зависимост от осъществявана от субекта дейност на
търговец по Търговския закон. Съгласно т.І.2 от цитираното ТР
понятията "знак, сходен с регистрирана марка" и "знак, идентичен
на регистрирана марка" се включват в състава на престъплението по чл. 172б
от НК по пътя на препращането към ЗМГО, като стоки с
оригинален знак не могат да бъдат предмет на престъпление по чл. 172б от НК, а в
неговия обхват попадат случаите, когато се използват идентични знаци във
варианта на чл. 13, ал. 1, т. 1 от ЗМГО и идентични
или сходни знаци във варианта по чл. 13, ал. 1, т. 2 от ЗМГО.
С оглед експертното заключение по марковата експертиза, направена на ДП,
следва, че този съставомерен признак в случая е
налице, защото е установено сходство и идентичност на предлаганите стоки с
регистрираните марки. Ето защо и предвид направеното от подсъдимата признание
на изложените в обвинителния акт факти, съдът прие гореизложената фактическа
обстановка за безспорно доказана и въз основа на същата призна подсъдимата за
виновна в извършването на престъпление по чл. 172б ал.1 НК.
При определяне вида и размера на наложеното на
подсъдимата наказание съдът спази изискването на чл. 373 ал. 2 от НПК, а
именно: при постановяване на осъдителната си присъда определи наказанието при
условията на чл. 58а от НК. За да спази принципа за прилагане на по -
благоприятния за дееца закон, съдът прецени предпоставките по чл. 58а ал.4 НК,
а именно налице ли са условията на чл. 55 от НК. При тази преценка съдът
съобрази като смекчаващи обстоятелства чистото съдебно минало на подсъдимата,
липсата на данни за извършени от нея други нарушения по ЗМГО
и на сведения за негативни характеристични данни за същата. От наличния по
досъдебното производство протокол за доброволно предаване следва извода, че
подсъдимата не е оказала съпротива при предаване на вещите, взети като
веществени доказателства, а ги е предоставила доброволно на органите на
полицията. Цялото процесуално поведение на подсъдимата сочи на оказано от
същата съдействие на разследването. Направените признания от подсъдимата съдът
не може в настоящия процес да определи като смекчаващо обстоятелство, тъй като
те сами по себе си обуславят приложението на благоприятната за дееца процедура
на глава 27 НПК, но не следва да се пренебрегва факта, че от самото начало на
разследването подсъдимата не е затруднявала същото. Изразеното от подсъдимата
осъзнаване на собствената вина и съжалението за извършеното се отчитат като
смекчаващи отговорността обстоятелства. Броят на иззетите стоки също не може да
се определи като голям в сравнение с други престъпления, осъществяващи същия
състав на НК. Изброените по – горе
обстоятелства мотивираха съда да приеме наличието на многобройни смекчаващи
отговорността на подсъдимата обстоятелства при извършване на престъплението.
Ето защо съдът определи наказанието при условията на чл. 55 ал.1 т.2 б.”б” НК
предвид липсата на предвиден специален минимум на наказанието в специалната
част, което позволява замяната на предвиденото наказание “лишаване от свобода”
с по – леко, а именно “пробация”. Предвид изложените
смекчаващи обстоятелства съдът определи размера на задължителните пробационни мерки към минималния такъв по чл. 42 ал.3 НК и
наложи на подсъдимата пробационните мерки: “задължителна
регистрация по настоящия адрес” за срок от шест месеца, считано от влизане на присъдата в законна сила, като
на основание чл. 42б, ал.1 от НК определи периодичност на явяването й пред пробационен служител два пъти седмично, и “задължителни
периодични срещи с пробационен служител” за срок от шест
месеца, считано от влизане на присъдата в законна сила. Тъй като престъплението
е извършено във връзка с упражняваната от подсъдимата търговска дейност, съдът
намери за необходимо с оглед постигане на целите на специалната превенция да
наложи и допълнителна пробационна мярка по смисъла на
чл.42а ал.2 т.6 НК – „безвъзмезден труд в полза на обществото“ в размер на 100
часа годишно в рамките на една година. Прилагането на разпоредбата на чл. 55 от НК при индивидуализиране на наказанията на подсъдимата наложи обсъждането на
приложимостта на чл. 55 ал.3 НК, а именно на възможността дали да се наложи на
подсъдимата и по – лекото предвидено наказание в кумулативната санкция – глоба
до 5000 лева. При решаване на този въпрос съдът съобрази приложената по ДП
декларация за имотното състояние на подсъдимата, според която същата има
месечен доход в размер на 610 лева и притежава лек автомобил „Фолксваген Голф“.
Това имотно състояние, което е определящ фактор при налагане на наказанието
„глоба“, засягащо най – вече имуществото на лицето, мотивира съда да приложи
предоставената от чл. 55 ал.3 НК възможност и да не наложи наказание “глоба“.
Противното /налагане на наказание глоба дори в общия му минимален размер от 100
лева/ не само би натоварило материално подсъдимата, но и не би имало някакъв
превъзпитателен ефект предвид факта, че наложеното наказание „пробация“ с трите пробационни
мерки би постигнал този ефект с оглед характеристичните данни на подсъдимата.
На основание разпоредбата на чл. 172 б ал.3 НК съдът
постанови отнемане в полза на държавата на всички иззети като веществени
доказателства вещи, представляващи предмет на престъплението, а именно : - 2
бр. спортни екипи - горнище и долнище, обозначени с марката „ADIDAS“/Адидас/, 5 броя зимни
якета, обозначени с марката „РНILLIPP PLEIN“/Филип Плейн/, 1 бр. кожен
колан, обозначен с марката „РНILLIPP PLEIN“/Филип Плейн/, 2 броя
кожени колани, обозначени с марката „LOUIS VUITTON“
/Луи Вюитон/, 1 бр. кожен колан, обозначен с марката
„CALVIN KLEIN“, 1 брой кожен колан, обозначен с марката „GUCCI“,
които подлежат на унищожаване.
В хода на цялото наказателно производство са направени
разноски за експертизи, поради което и на основание чл. 189 ал.3 НПК съдът
осъди подсъдимата да заплати по сметка на ОДМВР –
Търговище сумата в размер на 585.60 лева, представляваща общия размер на направените
на досъдебното производство разноски за съдебна маркова и съдебно – оценъчна експертизи.
С така наложеното наказание съдът счита, че ще бъдат изпълнени
специалната и генералната превенции по чл.36 от НК.
Поради тези съображения и в този смисъл съдът
постанови и настоящата си присъда.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:АНЕТА ПЕТРОВА