ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№
гр.Русе, 29.06.2020 г.
Административен
съд-Русе, 7 състав,
в закрито заседание на 29 юни, през две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: Йълдъз Агуш
като разгледа докладваното от съдията
адм. д. № 117 по описа за 2020 г.,
за да се произнесе, съобрази следното:
Образувано е по жалба на А.М.Ц. *** срещу
решение № 344/04.12.2019г. на директора на ТД на НАП Варна, с което е оставена
без уважение жалба, с вх.№ 37689/19.08.2019г., подадена от А.М.Ц., срещу Акт за
установяване на задължение № ПО-03001819057272-91-001/01.08.2019г. на главен
инспектор по приходите в офис Русе на ТД на НАП Варна.
С определение от 05.03.2020г. по
адм.д. № 117/2020г. съдът е указал на оспорващия, че следва да посочи изрично
кой е оспорения акт и в какво се състои искането.
С молба, с вх.№ 1148/18.03.2020г. по
описа на АС Русе, оспорващият А.М.Ц. *** е посочил изрично, че оспореният акт е
решение № 344/04.12.2019г. на директора на ТД на НАП Варна, издадено по повод
АУЗД № ПО-03001819057272-91-001/01.08.2019г. на главен инспектор по приходите в
офис Русе на ТД на НАП Варна във връзка с първия АУЗД №
ПО-03001818059857-91-001/11.07.2018г.
Съгласно чл.144, ал.1 от ДОПК, чл.155, ал.1 и ал.2 ДОПК
и чл.156, ал.1 от ДОПК вр.с чл.4 от ЗМДТ, предмет на съдебно оспорване може да
бъде само АУЗД, но не и потвърждаващото го решение на решаващия орган.
При
действието на чл. 156, ал. 1 от ДОПК на обжалване пред съда подлежи АУЗД, в частта, в
която не е отменен при оспорването по административен ред. Юрисдикционния акт
на решаващия орган не е предмет на съдебен контрол дори в хипотезата на
разпоредено с него изменение на установените с АУЗД задължения. Без да съществува право на съдебно
оспорване /вж. чл. 159, т. 1 от АПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК/ е недопустимо
съдебното производство.
Изложените в жалбата основания, както
и в допълнителната молба, са относими към обосноваване на незаконосъобразността
на решение № 344/04.12.2019г. на директора на ТД на НАП Варна, като липсва
формулирано искане да се отмени Акт за установяване на задължение №
ПО-03001819057272-91-001/01.08.2019г. на главен инспектор по приходите в офис
Русе на ТД на НАП Варна.
В жалбата са изложени множество
факти, свързани с Акт за установяване на задължение №
ПО-03001819057272-91-001/01.08.2019г. на главен инспектор по приходите в офис
Русе на ТД на НАП Варна, както и с АУЗД №
ПО-03001818059857-91-001/11.07.2018г., като и двата АУЗД са посочени и в
допълнителната молба.
Съдът приема, че жалбата на А.М.Ц. ***
срещу решение № 344/04.12.2019г. на директора на ТД на НАП Варна, е
недопустима, поради което следва да се остави без разглеждане, а образуваното
съдебно производство следва да се прекрати. В този смисъл е и определение №
11695/05.11.2015г. на ВАС по адм.д. № 12259/15г., I отд.
По изложените съображения и на
основание чл.144, ал.1 от ДОПК, чл.151, ал.2 ДОПК вр.с чл.4 от ЗМДТ, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на А.М.Ц. *** срещу решение №
344/04.12.2019г. на директора на ТД на НАП Варна, като недопустима.
ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 117/2020г. по описа на Административен
съд – Русе.
Определението може да се обжалва с частна
жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му
на страните.
СЪДИЯ: