Р Е Ш Е Н И Е
№ 2007
гр. Пловдив, 28 октомври 2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, І отделение, ІX състав, в
публично съдебно заседание на осми октомври две хиляди двадесет и първа година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ СТОЯНОВ
при секретаря Петя
Добрева, като разгледа докладваното
от съдия Стоянов адм. дело № 1879 по
описа на съда за 2021 год., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145, ал. 2, т. 1 от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 215, ал. 1 от Закон за устройство на територията /ЗУТ/.
Производството
по делото е образувано по жалба на „Стат-2“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. Пловдив, ул. ***срещу заповед № ЗРИ -334 от 21.06.2021 г. на кмета на район „Източен“, с която на жалбоподателя
в качеството на извършител на събарането на сградата на ***, в следствие
на чиито действия е компрометирана устойчивостта на съседна сграда, находяща се
на ***, е
наредено в 30- дневен
срок от получаването на заповедта да извърши за своя сметка възстановяване на
сградата на *** при
спазване на нормите за безопасност.
В
жалбата са изложени съображения за нищожност на заповедта поради липса на
материална и лична компетентност на актосъставителя. Твърди се, че не е спазена
законоустановената форма. Навеждат се доводи, че обжалваната заповед е немотивирана, издадена е без установяване на фактическата
обстановка по възникване на аварията, както и не е приложена правилната правна норма.
Адресатът на заповедта бил сгрешен. Били допуснати значителни нарушения на
административнопроизводствени правила и същият е постановен в противоречие с
материално- правните разпоредби.
В
проведеното по делото открито съдебно заседание жалбата се поддържа изцяло чрез
пълномощника на жалбоподателя адвокат А. , който в пледоарията по съществото на
спора в с. з. на 08.10.2021 г. претендира при уважаването й в полза на
доверителя му да бъдат присъдени и направените съдебни разноски. Подробни
съображение по същество се представят с депозирана писмена защита.
Ответникът
- кмет на район „Източен“ при
Община Пловдив,
чрез процесуалния си представител – С. - служител с юридическо образование, поддържа становище за
неоснователност на жалбата. Твърди, че са налице фактическите и правни
основания за издаването й.
Окръжна прокуратура – Пловдив, редовно призована, не изпраща
представител и не изразява становище по основателността на жалбата.
За
допустимостта:
Жалбата
е подадена в предвидения преклузивен процесуален срок и при наличието на правен
интерес, поради което се явява ДОПУСТИМА.
Като
прецени процесуалната допустимост на жалбата съдът прие за установено следното
по нейната основателност:
От фактическа страна се установява следното.
Като писмено доказателство по делото е прието заявление с
вх. № 9400-1288/21,06,2021 г. подадено от П. Г. К. до кмета на район Източен. В
заявлението е посочено, че на 18,06,2021 г. е започнало събарянето на съседна
сграда, намираща се на ***, която граничеща със сградата на П. К. намираща се на ***. Вследстие на
изкопните дейности къщата му започнала да се пропуква и накланя на една страна.
Всички стени били с големи пукнатини, част от покрива бил паднал.
На М. Т. , С. Т. , И. М. , Л. Ц. и Стат-2 ЕООД е издадено
разрешение за строеж № 18/13,05,2021 г., на основание чл. 148 и чл. 142, ал. 6, т. 2 ЗУТ, с което се
разрешава строежа на жилищна сграда с надземни гаражи с местонахождение УПИ IV-528.492, жилищно
застрояване, кв. 27 по плана на кв. Чайка, гр. Пловдив, ПИ 56784.528.492, ***.
На 25,06,2021 г. в Община Пловдив, район Източен е
постъпило писмо от началника на РДНСК Пловдив, който информират кмета на район
Източен, че в УПИ
IV-528.492, жилищно застрояване, кв. 27 по плана на кв. Чайка, гр. Пловдив, ПИ
56784.528.492, *** е изпълнен масов изкоп до средна кота 2,10 м.за изпълнение
на строеж жилищна сграда с надземни гаражи.
В ПИ 56784.528.492 е извършено премахване на съществуваща сграда. В
следствие на това е настъпила авария на сграда намираща се в съседния УПИ V-283, с ПИ с идентификатор
56784.528.493. В резултат на извършените в позмлен имот с идентификатор
56784.528.492 СМР, е последвало пропадане на основите и калканния зид.
Аварирала е сграда в ПИ с идентификатор 56784.528.493, която е със силно компроменторана
конструкция и е опасна за обитаване. Съставен
е и протокол на техническа експертна комисия за обследваяне на възникналата
авария около 14.00 часа на 21,06,2021 г. съгласно констативен протокол на РДНСК
Пловдив, с който е установено, че е възикнала авария на строеж жилищна
сграда с надземни гаражи с местонахождение УПИ IV-528.492, жилищно
застрояване, кв. 27 по плана на кв. Чайка, гр. Пловдив, ПИ с идентификатор
56784.528.492, ***. Авариралата сграда
се намирала в съседния УПИ V-283, с ПИ с
идентификатор 56784.528.493. Представлявала двуетажна жилищна сграда, с носеща
конструкция стени от тухлена зидария с гредоред и скадна дървена конструкция с
покритие от керемиди. Основите са плитки, изпълнени от каменна зидария.
Според
констативен
протокол от 21.06.2021 г. комисия, назначена със
заповед № ЗРИ333/21.06.2021 г. на кмета на район Източен, е извършила проверка на сграда на ***. Констатирано е, че при събаряне на
стара постройка на сграда, която е била на калкан с жил. Сграда, находяща се на
***, основите са поддали, в резултат на което са се образували множество
пукнати по фасадните стени. Сградата е изгубила конструктивната си устойчивост
и е опасна за обитаване. Фирмата Стат-2 ЕООД е извършила събарянето на старата
сграда на ***. Необходимо било незабавно укрепване.
Кметът
на район
Източен, Община
Пловдив
е издал заповед № ЗРИ -334 от 21.06.2021 г., с която на основание чл.
195, ал. 4, във вр. с чл. 3 и чл. 196, ал. 3 е наредил на Стат- 2 ЕООД в качеството на извършител на
събарането на сградата на ***, в следствие на чиито действия е компрометирана
устойчивостта на съседна сграда, находяща се на ***, в 30- дневен срок от получаването на
заповедта да извърши за своя сметка възстановяване на сградата на *** при спазване на нормите за
безопасност.
Така
събраният по делото доказателствен материал и изградените въз основа на него
фактически констатации дават основание на съда за следните правни изводи:
Жалбата
е подадена пред надлежен съд, от легитимирано лице с правен интерес от
оспорването по чл. 147, ал. 1 от АПК. Заповедта представлява
индивидуален административен акт по чл. 214, т. 1 от ЗУТ, подлежащ на обжалване и
съдебен контрол за законосъобразност. Тя е съобщена устно на жалбоподателя, като по
делотото липсват данни заповедта да е била връчена писмено, с оглед на което жалбата
му срещу нея следва да се приеме, че е подадена в законоустановения 14-дневен
преклузивен срок по чл. 149, ал. 1 от АПК и като такава е
процесуално допустима.
Разгледана
по същество жалбата се явява основателна по следните съображения:
Предмет
на оспорване в настоящото производство е индивидуален административен акт –
Заповед № ЗРИ -334 от 21.06.2021 г. на кмета
район Източен, Община
Пловдив, с която е наредено
жалбоподателят, в качеството си на извършител да извърши за своя сметка възстановяване на сградата на *** при спазване на нормите за
безопасност.
При
извършена служебна проверка по чл. 168, ал. 1 от АПК съдът констатира, че
обжалваната заповед е издадена от компетентен орган. Съгласно чл. 195, ал. 4 от ЗУТ – на което основание е
издадена процесната заповед, компетентен да разпореди необходимите
ремонтни и възстановителни дейности за поправяне и възстановяване или
заздравяване е кметът
на общината. Съгласно § 1, ал. 3 от Допълнителните
разпоредби /ДР/ на ЗУТ, кметът на общината може да предостави свои функции по този закон на заместниците си, на
главния архитект на общината и на други длъжностни лица от общинската
/районната/ администрация. Видно от приложената по преписката Заповед № 21ОА-1418/10.06.2021 г. /л. 46 – л. 49/, т. 17, на основание § 1, ал. 3 от ДР на ЗУТ, във връзка с чл. 195, ал. 4 – ал. 6 и чл.
196, ал. 3 от ЗУТ, Кметът на Община Пловдив е предоставил на кмета на район Източен, Община
Пловдив свои
функции по ЗУТ, а именно: да издава заповеди за поправяне, заздравяване или
премахване на строежи и елементи и оборудване на приемно- предавателни станции. При така извършеното
надлежно делегиране на компетентност по чл. 195, ал. 4 и чл. 196, ал.
3 от ЗУТ на кмета на район Източен, и с оглед приложената на
л. 26 от административната
преписка Заповед № ЗРИ-298/08,06,2021 г. на кмета на район Източен, с която А. С. К. – заместник-кмет на Район
"Източен"
при Община Пловдив,
е определен
за изпълнява
длъжността кмет на Район "Източен"
при Община Пловдив от 08,06,2021 г.
до 11,07,2021 г., оспорената
Заповед се явява издадена от компетентен административен орган, в кръга на
неговите правомощия. Заповедта за заместване е
издадена на основание регламентираното изискване на 161, ал. 1 ИК във
вр. с чл. 39, ал. 2 ЗМСМА кметът на района да определи със заповед
при отсъствието си от нея заместник-кмет, който да изпълнява функциите му. След
като по делото са представени достатъчно убедителни доказателства, от които с основание
да се заключи, че на 21.06.2021 г. кметът на район Източен Община Пловдив действително е отсъствал
от работа поради участието си в изборите за народни представители на
11,07,2021 г.,
то се налага извод, че при изцяло изпълнен фактически състав на заместването -
обоснована необходимост от заместването поради отсъствието на титуляра на
длъжността и своевременно издадена заповед за заместване, заместващият кмета на
район
Източен е
разполагал с компетентност да издаде на 21.06.2021 г. обжалваната по делото
заповед № ЗРИ-334 /21,06,2021 г. Поради
това не е налице основание за оспорването й по чл. 146, т. 1 АПК вр. чл. 219, ал. 1 ЗУТ.
Съответно
на задължително необходимите по чл. 59, ал. 2 АПК елементи от съдържанието
на издаваните в писмена форма индивидуални административни актове, заповедта
съдържа като реквизити наименование на органа, който я е издал, адресат,
фактически и правни основания за издаването и разпоредителна част, поради което
липсва основание за оспорването й и по смисъла на чл. 146, т. 2 АПК.
В
чл. 196, ал. 1 и 2 ЗУТ са нормативно разписани
процедурните изисквания, предшестващи издаването на заповедите за поправяне,
заздравяване или премахване на строежите. В категорията на обхванатите от
разпоредбата индивидуални административни актове попадат и заповедите по чл. 195, ал. 4 ЗУТ, с които при наличието на
регламентираните предпоставки се разпорежда извършване на необходимите ремонтни
и възстановителни дейности за поправяне или заздравяване на строеж. Поради това
издаването им при всички положения трябва да се предхожда от обследване на
строежа от назначена за целта от кмета на общината комисия от общинската
администрация, която в съставен за работата си протокол следва да обективира
констатациите си за състоянието на строежа и да посочи какви точно ремонтни и
възстановителни дейности е необходимо да се извършат за поправянето или
заздравяването му. С протокола на комисията по чл. 196, ал. 1 ЗУТ, която съгласно изричното
предписание на закона може да действа както служебно, така и по искане на
заинтересуваните лица, се поставя началото на административното производство, приключващо
със заповедта по чл. 195, ал. 4 ЗУТ.
Формално
погледнато, процедурното изискване на чл. 196, ал. 1 и 2 ЗУТ в случая изглежда спазено
като се има предвид, че от доказателствата по делото се установява, че назначената
с кметска заповед № ЗРИ-333/21.06.2021 г./л.12/тричленна комисия по чл. 196, ал. 1 ЗУТ е извършила оглед на място
на процесния строеж – жилищна сграда с надземни гаражи с местонахождение УПИ IV-528.492, жилищно
застрояване, кв. 27 по плана на кв. Чайка, гр. Пловдив, ПИ с идентификатор
56784.528.492, ***, както и на авариралата сграда намираща се на *** и е обективирала констатациите си в нарочен
протокол от 21.06.2021 г. От съдържанието на протокола
се установява, че при събаряне на стара постройка на сграда, която е била
на калкан с жил. Сграда, находяща се на ***, основите са поддали, в резултат на
което са се образували множество пукнати по фасадните стени. Сградата е
изгубила конструктивната си устойчивост и е опасна за обитаване. Фирмата Стат-2
ЕООД е извършила събарянето на старата сграда на ***. Необходимо е незабавно
укрепване, за което да се изготвят проекти по част: „Конструктивна“. Подобни констатации по
никакъв начин не дават яснота какви точно несъответствия с изискванията на чл. 169, ал. 1 и 3 ЗУТ са открити, които да
обуславят необходимост от привеждането им в добро състояние чрез извършване на
ремонтни и възстановителни работи за поправянето или заздравяването им.
Отсъствието на яснота за необходимите ремонти и възстановителни дейности е довело до нарушаване и на
другото въведено с чл. 196, ал. 1 ЗУТ изискване към работата на
комисията - да установи с протокола конкретно необходимите за извършване
ремонтни и възстановителни дейности. В решението си комисията е
направила общо предложение към кмета, че следва да нареди на се предприемат
действия по укрепване на пострадалата сградата.
Чисто
формалното спазване на чл. 196, ал. 1 ЗУТ при съставянето на
протокола от работата на комисията, без той да отразява нужните установявания
при обследването според изрично въведените за тях нормативни изисквания, сочи
на допуснато процесуално нарушение при издаването на финализиращата административното
производство заповед по чл. 195, ал. 4 ЗУТ, което следва да се
определи като съществено като се има предвид, че именно въз основа на
направените най-общи констатации и най-общи предписания на комисията за укрепване на
пострадала сграда
чрез предприемане на неясно какви ремонтни и възстановителни работи по тях
кметът на район Източен Община
Пловдив е издал обжалваната по
делото заповед № ЗРИ- 334 от 21,06,2021 г.
Липсата
на обстойно обследване от комисията на пострадала сграда и новостроящата се, след като самият закон
разписва като задължително необходима предпоставка за издаването на заповедта
по чл. 195, ал. 4 ЗУТ извършването на
предварителна преценка от комисията по чл. 196, ал. 1 ЗУТ на състоянието на обектите
и на нужните за заздравяването им ремонти и възстановителни дейности. Подобно
законодателно разрешение е напълно обосновано като се има предвид, че за
преценката на състоянието на един обект и на ремонтно-възстановителните
дейности, които следва да се извършат по него, са нужни специални познания.
Всякаква друга информация извън протокола по чл. 196, ал. 1 ЗУТ, още по-малко пък взета
наготово от РДНСК Пловдив,
макар и за същите обекти, е изцяло неотносима и не може да послужи като
основание за издаването на процесната по делото заповед по чл. 195, ал. 4 ЗУТ и на разпоредените с нея
дейности.
Разпоредбата
на чл. 195, ал. 4 от ЗУТ овластява кмета на
общината да издаде заповед, с която да задължи собственика на строеж, който не
се поддържа в добро състояние съобразно изискванията на чл. 169, ал. 1 и ал. 3 от ЗУТ, да извърши в определен
срок необходимите ремонтни и възстановителни дейности за поправяне или
заздравяване. Необходимостта от извършване на посочените дейности се установява
от комисията по чл. 196, ал. 1
от ЗУТ,
като въз основа на констатациите си комисията предлага издаването на заповед по
чл. 195, ал. 4 от ЗУТ. В заповедта следва да се
съдържат фактически съображения за това какви дейности да извърши собственика и
кое налага извършването на тези дейности. В обжавлана заповед е посочено, че се нарежда на Стат-2
ЕООД да предприеме незабавани действия за своя сметка за възстановяване на
сграда, находяща се на ***.
Настоящият съдебен състав намира, че разписаната в заповедта
разпоредителна част е неизпълнима, поради липсата на каквато и да било
конкретика за необходимите ремонтни и възстановителни дейности.
Разпоредителната част на заповедта не съответства на нормата на чл. 195, ал. 4 от ЗУТ, тъй като на собственика
на имота не е възложено да извърши конкретни ремонтни и възстановителни
дейности за поправяне на пострадалата сграда, т. е. заповедта съдържа и неясна
разпоредителна част. Волеизявлението на органа е формулирано по начин, който не
позволява да се направи извод относно съдържанието на разпоредените с акта
задължения и който да позволява тяхното изпълнение, тъй като конкретни ремонтни
и възстановителни дейности не са посочени, а извършването на строителни и
ремонтни работи, както и установяването на техния вид и характер, са поставени
в зависимост от личната преценка на собственика на обекта с единственото
указание да се спазват нормите за безопасност. Използването на лексиката
на закона чрез буквалното приповтаряне на част от текста на чл. 195, ал. 4 ЗУТ по никакъв начин не
създава яснота какви всъщност трябва да са тези ремонтни и възстановителни
дейности, както в процесния строеж, така и в авариралата сграда. Допуснатите формални
нарушения са съществени, тъй като препятстват установяването на действителния
смисъл на направеното от органа волеизявление и са самостоятелно основание за
отмяна на административния акт.
Относно
релевираното в жалбата възражение за допуснато съществено нарушение на
административнопроизводствените правила съдът намира следното:
Неспазването
на изискването за изслушване на заинтересованите страни от комисията съставлява
съществено процесуално нарушение/ Решение № 10282 от 11.10.2021г. постановено по адм. дело № 6066/2021 г. по описа на
ВАС/. В
нормата на чл. 196, ал. 2 от ЗУТ изрично е
предвидено, че комисията е задължена да събере всички необходими данни за вида
и състоянието на строежа и да изслуша заинтересованите страни, като
изслушването следва да предхожда констатациите в съставения протокол.
Процедурата по ЗУТ е специална, като уведомяването на заинтересованите страни,
съгласно чл. 26 от АПК за започване на
административното производство, не може да замести изслушването им от
комисията. Това уведомяване не е достатъчно, за да се приеме изпълнение на
императивното изискване на закона за изслушване на заинтересованата страна. В
конкретния случай това не е направено, което се отразява на правото на защита
на адресата на заповедта и представлява съществено нарушение на предвидената в
закона процедура.
В
съвкупността си изложеното сочи на наличието на основание по смисъла на чл. 146, т. 3 АПК вр. чл. 219, ал. 1 ЗУТ за оспорване на обжалвания
индивидуален административен акт по чл. 214, т. 1 ЗУТ.
При този изход на
спора претендираните от жалбоподателят разноски следва да му се присъдят на основание чл.
143, ал. 1 от АПК, като същите се установяват в размер на 50 лв. за държавна такса и 1080 лв. –
адвокатско възнаграждение. Предвид изрично заявеното възражение за прекомерност
на заплатеното адвокатско възнаграждение, съдът съобрази следното:
Според чл.78, ал.5 от Гражданския процесуален
кодекс (ГПК), във връзка с чл.144 от АПК, ако заплатеното от страната
възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и
фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да
присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от
минимално определения размер съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата (ЗАдв).
Според чл.36, ал.2 от ЗАдв, размерът на възнаграждението се определя в договор
между адвоката и клиента; размерът на възнаграждението трябва да бъде
справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в наредба на
Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа, каквато в случая се
явява Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения (Наредба №1/09.07.2004г.). Съгласно установеното от нормата на
чл.8, ал.2, т.1 от Наредба №1/09.07.2004г., за процесуално представителство,
защита и съдействие по административни дела по ЗУТ за една инстанция
минималното адвокатско възнаграждение е 900,00 лева. Според точка 3. от Тълкувателно
решение №6 от 6.11.2013г. на ВКС по тълк. д. №6/2012г., ОСГТК, докладчик
съдиите Елеонора Чаначева и Албена Бонева, при намаляване на подлежащо на
присъждане адвокатско възнаграждение, поради прекомерност по реда на чл.78,
ал.5 ГПК, съдът не е обвързан от предвиденото в §2 от Наредба №1/09.07.2004г.
(отменена разпоредба) ограничение и е свободен да намали възнаграждението до
предвидения в същата наредба минимален размер.
По Договор за правна защита и съдействие от
09.08.2021г. (лист 102) с адвокатско дружество „Демерджиев, Петров и Баев“ от жалбоподателя Стат-2 ООД е заплатена в
брой сумата от 1080 лева с ДДС/ 900 лв. +
180 лв. ДДС/ .
При това положение направеното възражение от
ответика за прекомерност на договореното и заплатено възнаграждение за правна
помощ и съдействие на процесуалния представител на жалбоподателя, с правно
основание в чл.
78, ал. 5 от ГПК във връзка с чл.
144 от АПК, е неоснователно.
Предвид изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 АПК, съдът
Р Е Ш И
:
ОТМЕНЯ Заповед № ЗРИ -334 от
21.06.2021 г. на
кмета на район „Източен“ Община Пловдив.
ОСЪЖДА Община Пловдив да
заплати на „Стат-2“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.
Пловдив, ул. ***сумата
от 1130
лева (хиляда сто и
тридесет лева )
разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен
административен съд на Република България в четиринадесетдневен срок от
съобщаването му с препис за страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: