Р Е
Ш Е Н
И Е
№……………………….. 2021 година,
гр. ВАРНА
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р О
Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр. Варна, ВТОРИ касационен състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДАНИЕЛА СТАНЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ГЕРГАНА СТОЯНОВА
ДИМИТЪР
МИХОВ
В
съдебно заседание на 22.04.2021 г. при
секретаря Добринка Долчинкова и с участието на прокурор Силвиян И. разгледа
докладваното от съдия Г. Стоянова КНАХД
№ 508/2021 година по описа на
Административен съд гр. Варна за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс АПК/ във връзка с
чл. 63, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано
е по касационна жалба на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна срещу Решение № 260111/26.01.2021
г., постановено по НАХД № 4996/2020 г. по описа на Районен съд – Варна /ВРС/, IV-ти състав, с което е отменено Наказателно постановление №
03-009244/16.03.2018 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна.
Касаторът
счита решението на ВРС за неправилно, постановено в нарушение на закона –
касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от Наказателно-процесуалния
кодекс. Развива обстойни доводи за наличието на елементи на възникнало трудово
правоотношение между наказаното лице и посочения в наказателното постановление
работник. Оспорва изводите на районния съд за липса на трудово правоотношение,
основани на влязло в сила съдебно решение за отмяна на постановлението за обявяване
на съществуването на трудово правоотношение. Въз основа на изложеното е
формиран петитум с искане за отмяна на въззивното решение и потвърждаване на
издаденото наказателно постановление.
В
съдебно заседание касационната жалба се поддържа от упълномощен процесуален
представител, който настоява за отмяна на оспорения съдебен акт. Претендира
присъждане на разноски по делото. Прави възражение срещу размера на
претендираното адвокатско възнаграждение.
Ответникът
по касационната жалба – В.И.В., чрез представител по пълномощие, оспорва
касационната жалба и моли за нейното отхвърляне като неоснователна. Счита
решението на Районен съд – Варна за правилно и обосновано по подробни
съображения, изложени в депозирано писмено възражение. Отправя искане за
присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение съгласно представен списък.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Варна дава заключение за неоснователност на
касационната жалба и пледира решението на ВРС да бъде оставено в сила.
Касационната
жалба е депозирана от надлежна страна, в законния срок, поради което е
ДОПУСТИМА.
Разгледана
по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
С
обжалваното пред районния съд наказателно постановление административнонаказателната
отговорност на В.И.В. е ангажирана за това, че в качеството на работодател е
допуснал лицето Д Х С да престира труд в негова полза, изпълнявайки трудовите
функции на длъжност „общ работник“ с определено работно място – строителен
обект – жилищна сграда, находяща се в гр. Варна, кв. „Аспарухово“, с.о.
„Боровец – север“, с ПИ № 1013.5401.2580, с определено работно време от 12:00
часа до 19:00 часа, и договорено трудово възнаграждение, без да е налице
сключен трудов договор в писмена форма между страните по трудовото
правоотношение.
Нарушението
е установено на 13.02.2018 г. при проверка, извършена от служители на Дирекция
„Инспекция по труда“ – Варна във връзка с получен сигнал за възникнал на същия
обект инцидент, при който е пострадало лицето П З Д . Констатирано е, че на
обекта, собственост на В.И.В., присъствали и други лица, сред които и Д Х С . В
хода на проверката е съставен констативен протокол, в който длъжностно лице на
контролния орган вписало, че Д Х С работи за В.И.В. в посочения обект, на
длъжност „общ работник“, считано от 13.02.2020 г., с работно време от 12:00
часа до 19:00 часа, без да е сключен трудов договор. В протокола не са
отбелязани данни за получаваното трудово възнаграждение.
Предвид
горните констатации срещу В.И.В. е съставен акт за установяване на
административно нарушение /АУАН/ № 03-009244/07.03.2018 г., в който описаните
обстоятелства са квалифицирани като нарушение на чл. 62, ал. 1 във връзка с чл.
1, ал. 2 и чл. 61, ал. 1 от Кодекса на труда КТ/. Въз основа на АУАН е
издадено оспореното пред районния съд наказателно постановление, с което на В.,
на основание чл. 414, ал. 3 от КТ, е наложено административно наказание „глоба“
в размер на 3000 лева.
Въззивният
съд приел, че от събраните по делото доказателства не се установява наличието
на трудово правоотношение между В.И.В. и Д Х С . За да достигне до този правен
извод, решаващият състав на ВРС се е позовал на отмененото постановление за
обявяване на трудово правоотношение между посочените лица, както и на липсата
на информация относно съществен реквизит от трудовото правоотношение, какъвто е
трудовото възнаграждение, в попълнения от служител на Дирекция „Инспекция по
труда“ – Варна констативен протокол. Изложил е мотиви, че вместо да проведе
разследване на спорните обстоятелства и да попълни преписката с доказателства
относно наличието на трудово правоотношение, административнонаказващият орган е
издал наказателното постановление, с което е допуснал нарушение на чл. 52, ал.
4 от ЗАНН, което е от категорията на съществените, тъй като е довело до
съществено накърняване на правото на защита на подведеното под
административнонаказателна отговорност лице. С тези съображения Районен съд –
Варна е отменил издаденото наказателно постановление.
Решението
е правилно.
Настоящият
състав на касационната инстанция напълно споделя достигнатите от ВРС правни
изводи за липса на съставомерност на описаното в АУАН и наказателното
постановление административно нарушение на чл. 62, ал. 1 във връзка с чл. 1,
ал. 2 и чл. 61, ал. 1 от КТ. От обективна страна, за съставомерността на
деянието по посочените разпоредби е необходимо да се установи, че работникът
полага труд за работодателя и са налице елементите на трудово правоотношение –
работно място, уговорено трудово възнаграждение, работно време, като полагането
на труд се осъществява без сключен трудов договор между страните по трудовото
правоотношение.
В
разглеждания случай липсват данни, че Д Х С е полагал труд в полза на В.В.. Независимо, че
последният е собственик на обекта, в който са извършвани строително-ремонтните
работи, това обстоятелство само по себе си не обосновава автоматично извод, че
работниците са наети именно от него. По административнонаказателната преписка
са налични доказателства /декларации и писмени обяснения/, от които се
установява, че ремонтните дейности са възложени не от В., а от неговия зет – П
И П , който е ползвал имота, като работниците са наети от лицето В С. Г , на
когото П е възложил извършването на
ремонта.
Извод
за наличие на възникнало между посочените в АУАН и наказателното постановление
лице не следва и от съставения по време на проверката констативен протокол.
Същият не е попълнен лично от Стефанов, а от служител на контролния орган,
който е вписал идентични данни за всички, присъствали на обекта, лица. Освен
това, правилно районният съд е отчел, че в протокола липсват данни за размера
на договореното трудово възнаграждение, което е един от основаните елементи на
трудовото правоотношение и задължителен реквизит на трудовия договор – аргумент
от чл. 66, ал. 1, т. 7 от КТ. Размер на договорено трудово възнаграждение не е
посочено нито в АУАН, нито в издаденото въз основа на него наказателно
постановление.
С
оглед горното правилен се явява достигнатият от ВРС правен извод за липса на
съществуващо трудово правоотношение между В.В. и лицето Д Х С . Същият е в
пълно съответствие с влязлото в сила на 04.11.2020 г. Решение № 1276/24.06.2019
г. на Административен съд – Варна, постановено по адм. дело № 1188/2018 г., с
което е отменено издаденото на 07.03.2018 г. от гл. инспектор в Дирекция
„Инспекция по труда“ – Варна постановление за обявяване съществуването на
трудово правоотношение между същите лица. С посоченото съдебно решение със
силата на пресъдено нещо е установена липса на трудово правоотношение между В.В.
и лицето Д Х С .
Предвид
направения коментар и доколкото при извършена, извън наведените в касационната
жалба оплаквания, служебна проверка на обжалваното решение съобразно
изискванията на чл. 218, ал. 2 от АПК, не се установяват пороци във връзка с
неговите валидност и допустимост, касационната инстанция, в настоящия й състав,
счита, че същото следва да бъде оставено в сила.
При
този изход на правния спор, с оглед своевременно заявеното искане и съобразно
представения списък на разноските по чл. 80 от ГПК и представените
доказателства за извършването им, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, във
връзка с чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, в полза на ответника по касация следва да се
присъдят разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 350 лева,
които касационният жалбоподател следва да бъде осъдена да му заплати. Така
договореният и заплатен от касационния ответник адвокатски хонорар е в по-нисък
размер от минималния, предвиден в чл. 18, ал. 2 във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 2
от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, поради което възражението на касатора за неговата прекомерност е
неоснователно.
Мотивиран
от горното, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, ІІ касационен състав при Административен
съд – Варна
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260111/26.01.2021 г., постановено по НАХД №
4996/2020 г. по описа на Районен съд – Варна, IV-ти
състав.
ОСЪЖДА Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна да заплати в полза на
В.И.В. ***, ЕГН **********, сумата от 350 /триста и петдесет/ лева,
представляваща разноски по делото.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:………..……...
ЧЛЕНОВЕ:
1………..……
2……………..