РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ
О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1332
гр. Пловдив, 07 септември 2022 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД, ІІ отделение, ХVІІ състав, в закрито
заседание на седми септември през две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА
ПЕТРОВА
разгледа докладваното от Председателя адм. дело № 2306 по описа за 2022 год.
и взе предвид следното :
В
Окръжен съд – Пловдив е било образувано гр. дело № 2153 по описа за 2022 г. на същия
съд, по искова молба предявена от „Фортуна транс 2013“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от С.П.М., чрез адвокат В.М., против Община Пловдив, с която е поискано да
бъде признато за установено по отношение на ответника – Община Пловдив, че ищецът
не дължи изчерпателно посочените в исковата молба суми, представляващи задължения
за данък върху превозните средства, установени с АУЗД № 818-1/07.07.2021 г. Исковата
си претенция ищецът основава на изтекла погасителна давност по отношение на посочените
задължения, за които към настоящия момент са предприети действия по
принудителното им събиране по ИД № 20228180400093 на ЧСИ К.П., рег. № 818, с
район на действие Окръжен съд - Пловдив.
С Определение № 1949 от 15.08.2022 г., Окръжен съд
– Пловдив, І гр. състав, е прекратил производството по гр. дело № 2153 по описа
за 2022 г. на съда, а делото е изпратено за разглеждане на Административен Съд
– Пловдив. По този именно повод е образувано и настоящото дело. За да постанови този резултат, окръжният съд е
приел, че е предявен иска с правно основание чл. 292 АПК, а според чл. 293, ал.
3 АПК искът се предявява пред административния съд по местонахождение или
седалище на взискателя.
При това положение е формиран крайния извод, че
производството по гр. дело № 2153 по описа за 2022 г. на Окръжен съд – Пловдив
следва да бъде прекратено, а след стабилизиране на определението, делото следва
да се изпрати за разглеждане на надлежния да го разгледа съд, а именно
Административен съд – Пловдив.
Настоящият съдебен състав, след като прецени служебно
предпоставките във връзка с подсъдността на заявената от ищеца претенция
насочена срещу Община Пловдив, намира тази претенция да не му е подсъдна. Съображенията
в тази насока са следните:
Компетентността на административните съдилища е
лимитативно очертана в разпоредбата на чл. 128 АПК. При данните по делото следва
да се приеме, че търсената от ищеца правна защита не може да се квалифицира
като предявен отрицателен установителен иск по чл. 292 АПК, доколкото
изпълнителното производство се провежда не по реда на АПК, а по ГПК. Защитата
по чл. 292 АПК е допустима единствено в изпълнително производство по реда на
чл. 267 и сл. АПК, каквато хипотеза не е налице в случая.
Все в тази
насока следва да се посочи, че съгласно чл. 163, ал. 1 ДОПК публичните
вземания, каквито безспорно с оглед разпоредбата на чл. 162, ал. 1, т. 1 и 3 ДОПК са задълженията за данък върху превозните средства, се събират по реда на Данъчно-осигурителния
процесуален кодекс, но само ако в закон не е предвидено друго. В чл. 4, ал. 2 от
Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ) обаче, изрично е предвидено друго -
принудителното събиране на данъци се извършва от публичен изпълнител по реда на
Данъчно-осигурителния процесуален кодекс или от съдебен изпълнител по реда на
Гражданския процесуален кодекс. Законодателят изрично, ясно и недвусмислено е
установил първо, правото на органа, компетентен да установи публичните
задължения, да възложи събирането им или на публичен изпълнител, или на съдебен
изпълнител. И второ, изрично, ясно и недвусмислено е определил реда, по който
всеки от изпълнителите събира публичното вземане. Право на органа в общината,
който е натоварен с правомощието за събиране на неплатените в срок публични
общински вземания, е да прецени дали неплатеното вземане ще бъде събрано по
реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс от служители на общинската
администрация, които са натоварени с функциите на публичен изпълнител, съгласно
чл. 4, ал. 3 и 4 ЗМДТ, или това ще стори съдебен изпълнител. Но тогава, когато
събирането на публичното вземане е възложено на съдебен изпълнител той действа
по реда на Гражданския процесуален кодекс и защитата срещу неговите действие се
осъществява именно по този ред.
В конкретния случай, каза се, общината е предпочела
принудителното събиране на публичното задължение да се извърши от частен
съдебен изпълнител по реда на ГПК. Образувано е ИД № 20228180400093 от ЧСИ К.П.,
рег. № 818, с район на действие Окръжен съд – Пловдив, на ищеца е изпратена
покана за доброволно изпълнение по реда на чл. 428, ал. 1 ГПК. Следователно
разпоредбите на чл. 266 и сл. от ДОПК, регламентиращи обжалване действията на
публичен изпълнител, не биха могли да намерят приложение, тъй като са налице
изключенията по чл. 163, ал. 1 и ал. 4 от ДОПК - принудителното изпълнение се
развива не по реда на ДОПК, а по реда на ГПК, тъй като публичните вземания са възложени за събиране на
съдебен изпълнител.
След като събирането на публичното вземане е
възложено на частен съдебен изпълнител и същият извършва процесуални действия
по реда на ГПК, то защитата на длъжника по исков ред срещу принудителното
изпълнение следва да бъде реализирана по реда на чл. 439, ал. 1 от ГПК.
Ето защо, настоящият съдебен състав намира, че
коментираната искова претенция е подсъдна на общия граждански съд и
по-конкретно на Районен съд – Пловдив, съобразно правилата възведени в
разпоредбата на чл. 103 във връзка с чл. 104, т. 4 ГПК.
Изложеното до тук обосновава наличието на
хипотезата на чл. 135, ал. 7 от АПК, според която, когато съдът, на който
делото е изпратено по реда на ал. 2, намери, че то е подсъдно на трети съд, той
го изпраща за определяне на подсъдността на съда или състава по ал. 3, 4 или 5
в зависимост от положението на третия съд. Съгласно чл. 135, ал. 5 от АПК
споровете за подсъдност между общите и административни съдилища се решават от
състав, включващ трима представители на Върховния касационен съд и двама
представители на Върховния административен съд.
При това положение производството по адм. дело №
2306 по описа за 2022 г. на Административен съд
- Пловдив следва да бъде прекратено, а делото изпратено по компетентност на смесен петчленен състав по чл. 135,
ал. 5 от АПК за определяне на подсъдността.
В този смисъл Определение № 18 от 05.05.2021 г. по
адм. д. № 24/2021 г., Определение № 42 от 30.07.2020 г. по адм. д. № 33/2020
г., Определение № 81/21.09.2019 г. по адм. дело № 31/2018 г., Определение № 63
от 17.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 47/2017 г., Определение № 45 от 8.07.2016
г. по адм. д. № 21/2016 г., Определение № 8/31.01.2013 г. по адм. дело № 1/2013
г., Определение № 28/29.05.2013 г. по адм. дело № 7/2013 г. и др., на 5-членни смесени
състави на ВКС и ВАС.
Така мотивиран, Пловдивският административен съд,
ІІ отделение, ХVІІ състав
О П Р Е Д Е Л И :
ПРЕКРАТЯВА
производството по адм. дело № 2306 по описа за 2022 г. на Административен
съд - Пловдив.
ИЗПРАЩА делото по компетентност на смесен петчленен състав по чл. 135,
ал. 5 от АПК за определяне на подсъдността.
Определението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: