Р Е
Ш Е Н
И Е
№ III-288
02.09.2020 год. гр. Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаски окръжен съд трети въззивен граждански
състав
на четвърти август две хиляди и двадесета година,
в открито заседание в следния
състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Р. ПАРАШКЕВОВ
ЧЛЕНОВЕ:
1. КРЕМЕНА ЛАЗАРОВА
2. ЙОРДАНКА МАЙСКА
при участието на секретаря Жанета Граматикова,
като разгледа докладваното от съдия Майска
въззивно гражданско дело № 1547 по описа за 2020
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано
е по въззивна жалба от
„Първа Инвестиционна Банка” АД с ЕИК ********* против Решение № 1078/29.04.2020 г. по гр.д.№ 7763/2019 г. по описа на Районен
съд-Бургас.
С обжалваното решение са отхвърлени предявените от ПИБ
АД искове за установяване по отношение на Р.Н.Д., ЕГН: **********, че
последният дължи на въззивника сумата 2
000 лв., представляваща главница
по договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и
предоставяне на овърдрафт № 114РКО-А-473/03.12.2007г., ведно със законната
лихва върху нея, считано от 24.01.2019г. до окончателното плащане; сумата 5 172,27 лв. – договорна лихва за периода от
19.08.2010г. до 04.12.2018г. и сумата 5 096,88
лв. – наказателна лихва за
времето от 19.08.2010г. до 23.01.2019г., за които са издадени Заповед за
изпълнение по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист по ч. гр. дело № 636/2019г. на
РС Бургас, поради погасяване на вземанията по давност, като в тежест на
въззивника са възложени и сторените от насрещната страна съдебни разноски.
Твърди се, че обжалваното
решение на БРС е неправилно и незаконосъобразно. Посочва се, че при правилно
изяснена фактическа обстановка, в обжалваното решение неправилно е прието, че
задълженията произтичащи от договора за погасени по давност. Навежда се в
жалбата, че за да достигне до този извод районният съд, в мотивите неправилно е
било прието, че срокът за ползване на овърдрафта-03.12.2009г., съвпада със
срока за погасяването му/падежа/, от когато започва да тече погасителна
давност, като в същото време е налично противоречие в мотивите на
първоинстанционното решение, в което основателно е прието и че съобразно
клаузите процесният договор се подновява автоматично за по още една година.
Извежда се твърдение, че не е сторено разграничение между срок на ползване на
овърдрафта-03.12.2009г. и срок за
прекратяването на договора, който е уговорен с писмено уведомяване-съответно в
срок от 60дни за кредитополучателя и 30дни за банката,данни за каквото не са
налични по делото. Твърди се, че давността е започнала да тече от датата на
която банката е уведомила писмено кредитополучателя за прекратяване на
договора-09.10.2018г./дата на получаване на уведомлението от адресата/, поради
което и задълженията на ответника не са погасени по давност.
Претендира
се отмяна на решението на БРС и постановяване на решение, с което искът се
уважава в пълен размер. Няма искания по доказателствата. Претендира разноски в
двете инстанции.
Въззиваемата страна Р.Д., представляван от процесуалния си представител адв.Е.Кокаларова
от АК Бургас, е представила
в срока по чл.263 от ГПК писмен отговор на въззивната жалба, с който я оспорва
като неоснователна и недоказана. Твърди се, че са правилни и обосновани
изводите на първоинстанционния съд, че исковата претенция на въззивника е
неоснователна поради изтекла погасителна давност. Твърди, че наведените във
въззивната жалба оплаквания са изцяло неоснователни и не кореспондират със
събраните в хода на делото доказателства. Моли обжалваното решение да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно. Не сочи доказателства. Моли за
присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 от ЗА.
Въззивната
жалба е подадена против подлежащ на обжалване съдебен акт, в законовия срок по
чл. 259, ал. 1 ГПК, от надлежно упълномощен представител легитимирано лице,
което има правен интерес от обжалване, и съдържа необходимите реквизити по чл.
260, ал. 1, т. 1, 2, 3, 4 и 7 ГПК и чл. 261, т. 1 и 4 ГПК, поради което е процесуално допустима.
Предявените искове пред районния
съд са с правно основание чл.422 ГПК, вр.чл.79, ал.1, вр.чл.86, ал.1 ЗЗД,
вр.чл.430, ал.1 и ал.2 ТЗ.
Съдът,
като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, на основание чл. 12 ГПК приема за установено от фактическа
страна следното:
Първоинстанционното
производство е образувано по иск по чл.422, ал.1 от ГПК от „Първа Инвестиционна Банка” АД с ЕИК ********* да бъде прието за установено по отношение Р.Д., че съществува
вземането на банката против длъжника за сумата 2 000 лв., представляваща
главница по договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с
чип и предоставяне на овърдрафт № 114РКО-А-473/03.12.2007г., ведно със
законната лихва върху нея, считано от 24.01.2019г. до окончателното плащане;
сумата 5 172,27 лв. – договорна лихва за периода от 19.08.2010г. до
04.12.2018г. и сумата 5 096,88 лв. – наказателна лихва за времето от
19.08.2010г. до 23.01.2019г., за които са издадени Заповед за изпълнение по
чл.417 от ГПК и изпълнителен лист по ч. гр. дело № 636/2019г. на РС Бургас. В
срока по чл.414 ГПК е подадено възражение от длъжника, поради което и от страна
на банката е предявена установителната искова претенция.
Ответникът е оспорил исковете по основание и размер;
навел е и възражение за изтекла погасителна давност.
С обжалваното решение БРС е приел, че процесният
договор е сключен между страните; банката е предоставила на ответника овърдрафт
в размер на 2000лв., който не е бил върнат от Д., но предявените искове са
отхврлени, поради погасяване на вземанията по давност.
С подадената въззивна жалба банката релевира доводи за
неправилност на изводите на БРС досежно приетото погасяване на процесните вземания
по давност.
Правомощията на въззивният съд съобразно
разпоредбата на чл.269 от ГПК са да се произнесе служебно по валидността на
първоинстанционното решение и допустимостта в обжалваната му част, а по
останалите въпроси – ограничително от посоченото в жалбата по отношение на
пороците, водещи до неправилност на решението.
При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269
от ГПК настоящата инстанция констатира, че постановеното решение е издадено от надлежен съдебен състав, в рамките на
предоставената му правораздавателна власт и компетентност, поради което е
валидно и с оглед
обхвата на обжалването – и
допустимо.
Правилно е прието от първостепенния съд при изложение
на фактическата обстановка, че от събраните по делото доказателства се установява,
че между „Първа инвестиционна банка“ АД и ответника Р.Д. е възникнало валидно
облигационно правоотношение по силата на сключен между тях договор за кредит.
Въз основа на така възникналото договорно правоотношение „Първа инвестиционна
банка“ АД е изпълнил задължението си да предостави на Д. револвираща и
международна кредитна карта с чип и предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка № 114РКО-А-0473 от
03.12.2007г. с лимит от 2000 лева, като срещу това задължение ответникът се
задължил да връща усвоените суми, платими по ред предвиден в Общите условия.
Ответникът е навел възражение за изтекла погасителна давност на процесните
вземания, на което основание исковата претенция е била отхвърлена от
първостепенния съд. Действително в настоящия случай е приложим общият
петгодишен давностен срок по чл. 110 ЗЗД, а по отношение на вземането за лихва
е приложим тригодишен давностен срок. Съгласно чл. 114, ал. 1 от ЗЗД давността за всяко вземане – главно или
акцесорно за лихви, започва да тече от деня, в който е станало изискуемо.
Установява се от
разпоредбата на чл.3, че срокът на договора е две години-до 03.12.2009г., като
същият се подновява автоматично при условия, че никоя от страните не е
уведомила другата страна за прекратяване на същия по реда на т. 19.2 от ОУ. Прието
е, че с подписване на договора, титулярът се е запознал с ОУ и приема
прилагането им при уреждане на отношенията между него и банката. Съгласно чл.19
от ОУ срокът за ползване на кредитния лимит /овърдрафта/ е съгласно договора, като
същият се удължава автоматично всеки път за нов едногодишен период, при
условие, че никоя от страните не е уведомила другата за прекратяването му
най-малко 60 дни преди изтичане на текущия срок. Съгласно чл.7 от договора за
всички операции, изпълнени до размера на текущия кредитен лимит, отчетени през
съответния период, титулярът има право на гратисен период, при условие, че до
датата на падежа на съответния отчетен период погаси задълженията си до пълния
размер на дебитното салдо, формирано през същия отчетен период. Към датата на
подписване на процесия договор гратисният период е 45 дни.
Не се твърди от страните, съответно не са ангажирани
доказателства за отправено от коя да е от страните по договора до другата
предизвестие за прекратяване на договорната връзка, поради което съдът счита,
че същият не е прекратен.
По делото не се установява задължението
по договора да е било обявено за предсрочно изискуемо по реда на чл.60, ал.2 от
ЗКИ в предшестващ предявяването му по съдебен ред период, в съответствие с
постановките, приети в т.18 от ТР №4 от 18.06.2014г. по тълк. д. №4/2013г. на
ОСГТК на ВКС. Следователно към датата на предявяване на иска между страните по
делото е налице действащ валиден договор за кредит.
Съгласно чл. 13.1 от ОУ е предвидено, че банката има право да обяви ползвания
овърдрафт за изцяло или предсрочно изискуем след писмено уведомление до
картодържателя. Обявяването на предсрочната изискуемост по см. на чл. 60 ал. 2
ЗКИ предполага изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения
остатък за предсрочно изискуем, включително и за вноските с ненастъпил падеж.
Предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на
волеизявлението на кредитора. Липсват приложени доказателства за това, че банката
изрично е заявила, че упражнява правото си да обяви кредита за предсрочно
изискуем, което волеизяв ление да е достигнало до длъжника. Нито Договорът,
нито Общите условия в своите разпоредби предвиждат настъпване на изискуемостта
на сумите по кредита от блокиране на кредитната карта. Не са ангажирани
доказателства относно наличие на някое от обстоятелствата, водещи до автоматич
ната предсрочна изискуемост на кредита, съгласно чл.13.2 от Договора и глава
ХІІI от Общите условия, в т.ч. и превишаване на кредитния
лимит.
Предвид изложените съображения, съдът приема, че
вземането не е станало изискуемо и процесните суми не са погасени по давност,
доко лкото не се доказа договорът между страните да е бил прекратен или да е
обявена в съответствие с постановките, приети в т.18 от ТР
№4 от 18.06.2014г. по тълк. д. №4/2013г. на ОСГТК на ВКС предсрочната изискуемост на кредита от ответната банка преди предявяване на
претенцията, като това е сторено с връчване на исковата молба и приложенията
към нея. Считано от датата на получаване на преписа от ИМ –
24.09.2019г. длъжникът е уведомен за предсрочната изискуемост на задължението
по кредита.
Предвид спецификата на договора
за офърдрафт погасяването на задълженията по него не се изпълнява на
предварително договорени анюитетни вноски. При ползването на овърдрафт,
кредитополучателят има възможност да тегли суми в брой или да нарежда плащания
за суми до определен лимит, надвишаващ наличността по банковата сметка.
Кредитният лимит може да се използва при
необходимост и се погасява с всяко постъпване на средства по сметката, като
няма определена месечна вноска и лихвата, която се заплаща, се начислява само
върху ползваната част и за дните, през които тя е ползвана. Това означава, че в
конкретния случай договорната лихва има характер на периодично плащане с
начален момент на изискуемостта, считано от датата на начисляването като
дължима при съобразяване със съответните условия на договора, вкл. и по
отношение на процента, в който е определена. Наказателната
лихва, начислявана в конкретния случай също носи всички белези на „периодично плащане“ по смисъла на чл.111, б.в
от ЗЗД. Понятието "периодични плащания" се характеризира с изпълнение
на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи
единен правопораждащ факт, чийто падеж настъпва през предварително определени
интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или
определяеми, без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са
еднакви.
В този смисъл вземанията за
договорна и за наказателна лихва с падеж три години преди подаване на исковата
молба, а именно за периода от 19.08.2010г. до 23.01.2016г. са погасени по
давност. Доколкото са налице данни в заключението на вещото лице и при извършено
служебно изчисляване /по арг. от чл.162 от ГПК/ размера на договорната лихва за
периода от 24.01.2016г. до 04.12.2018г. възлиза на сумата от 1082,16 лева, а
размера на наказателната лихва за периода от 24.01.2016г. до 23.01.2019г.
възлиза на 1742,27 лева, до които размери искът следва като основателен и
доказан да бъде уважен. Постановеното от исковия съд решение в съответната част
следва да бъде отменено и постановен акт по същество на спора в съответствие с
установеното по-горе.
С оглед горното следва
произнасяне досежно разноските. На адв.Кокаларова се определя възнаграждение по
чл.38, ал.2, вр.ал.1, т.2 ЗА в размер на 898,07лв., платимо от насрещната
страна. При направено искане от
пълномощника на въззиваемия за присъждане на разноски при оказана безплатна
адвокатска помощ на основание чл.
38, ал. 1, т. 2 от Закон за адвокатурата (на материално затруднено
лице), както е в настоящия случай съгласно договор за правна защита и съдействие
(л. 60 от гр.д. № 7763/19г. на БРС), адвокатското възнаграждение се определя от
съда. Съгласно чл.
38, ал. 2 ЗА, когато адвокатът е оказал безплатна правна помощ, при
постановяване на благоприятно решение по спора за представлявания, съдът осъжда
насрещната страна да заплати на адвоката възнаграждение в размер, не по-нисък
от предвидения в наредбата на Висшия адвокатски съвет по чл. 36, ал. 2 ЗА.
За целта на общо основание адвокатът трябва да е направил искане да му се
присъди възнаграждение (лично на него), което не е обусловено от това, дали са
били присъдени разноски в полза на неговия доверител. Такова изявление е
направено от адв. К. в исковата молба (въпреки непрецизната му формулировка),
поради което и следва да му се присъди адвокатско възнаграждение. Като съобрази
разпоредбите на чл. 7, ал. 2, т. 4
и ал. 9 от Наредба №
1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
(за краткост Наредбата), фактическата и правна сложност на делото, извършените
от адвоката процесуални действия и броя на проведените съдебни заседания, съдът
намира за справедлив размер на адвокатското възнаграждение от 898,07лева, които въззивникът следва да заплати
на адв. Кокаларова.
Разноски въззиваемия не е направил, поради което и
не следва да му се присъждат суми.
С оглед резултата от спора
въззиваемия следва да заплати на въззивника сторените от него разноски
съразмерно уважената част от претенциите, както следва: за заповедното
производство в размер на 116,15лв.; през
исковия съд – 371,74лв. и за въззивното производство – 255,19лв..
Воден от изложените съображения,
съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 1078/29.04.2020г.,
постановено по гр.д.№ 7763/2019г. по описа на РС-Бургас, В ЧАСТТА, в която е ОТХВЪРЛЕН предявения от ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА
БАНКА АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Изгрев, бул. „Драган
Цанков" № 37, установителен
иск с правно основание чл.422 от ГПК, за установяване по
отношение на Р.Н.Д., ЕГН: **********, че последният дължи на въззивника сумата 2 000 лв., представляваща главница по договор за издаване на
револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на овърдрафт №
114РКО-А-473/03.12.2007г., ведно със законната лихва върху нея, считано от
24.01.2019г. до окончателното плащане; сумата за горницата над 1082,16 лева
до 5 172,27 лв. – договорна лихва за периода от
19.08.2010г. до 04.12.2018г. и сумата за горницата дан 1742,27 лева до 5 096,88 лв. – наказателна лихва за времето от
19.08.2010г. до 23.01.2019г., за които са издадени Заповед за изпълнение по
чл.417 от ГПК и изпълнителен лист по ч. гр. дело № 636/2019г. на РС Бургас,
поради погасяване на вземанията по давност,
като вместо него ПОСТАНОВЯВА :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО, че съществува вземането на ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА
БАНКА АД, ЕИК ********* срещу Р.Н.Д., ЕГН: **********, за сумата 2 000 лв., представляваща главница
по договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и
предоставяне на овърдрафт № 114РКО-А-473/03.12.2007г., ведно със законната
лихва върху нея, считано от 24.01.2019г. до окончателното плащане; сумата 1082,16 лева договорната лихва за
периода от 24.01.2016г. до 04.12.2018г. и сумата 1742,27 лева– наказателна
лихва за времето от 19.08.2010г. до 23.01.2019г., за които са издадени
Заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист по ч. гр. дело №
636/2019г. на РС Бургас
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА на осн. чл.
38, ал. 2, вр.ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата „Първа
инвестиционна банка“ АД, с ЕИК *********, да
заплати на адвокат Елена Методиева Кокаларова от АК - Бургас сумата от 898,07лв./осемстотин
деветдесет и осем лева и седем ст./, представляваща възнаграждение за оказана
безплатна правна помощ на Р.Н.Д. с ЕГН-********** по настоящото дело.
ОСЪЖДА на осн.чл.78, ал.1 ГПК Р.Н.Д. с ЕГН-********** да
заплати на „Първа инвестиционна банка“ АД, с ЕИК ********* сторените съдебни
разноски съобразно уважената част от иска,
както следва: за заповедното производство по ч.гр.д. № 636/2019г.
по описа на РС-Бургас в размер на 116,15лв/сто и шестнадесет лева и петнадесет
ст./.; пред исковия съд по гр.д. №
7763/2019г. по описа на РС-Бургас – 371,74лв./триста седемдесет и един лева и
седемдесет и четири ст./ и за настоящото въззивно производство –
255,19лв./двеста петдесет и пет лева и деветнадесет ст./.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: