РЕШЕНИЕ
№ 31
гр. Перник, 13.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети март през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:КАЛИН К. БАТАЛСКИ
Членове:АНТОНИЯ АТ. АТАНАСОВА-
АЛЕКСОВА
МАРИЯ В. МИЛУШЕВА
при участието на секретаря КАТЯ ХР. СТАНОЕВА
в присъствието на прокурора Анита Бл. Джамалова
като разгледа докладваното от КАЛИН К. БАТАЛСКИ Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20221700600009 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е въззивно и е по реда на гл. ХХІ от НПК.
С присъда № 260047 от 09.09.2021 г., постановена по НОХД № 00698/2020 г. по
описа на Районен съд - Перник подсъдимата М. Н. Г. е призната за виновна в това, че на
неустановена дата в периода от средата на месец *** г. до месец *** г., но преди *** г., в
***, съставила неистински официални документи /записи в трудова книжка № ** на Р. М. З.,
изпълнени на: страница 10, четвърти ред, четвърта колона - където положила подпис за
„***“, на страница 11, първи ред, шеста и девета колони - където положила подписи за
„***“/ с цел да бъдат използвани пред ТП на НОИ - гр. П. за удостоверяване на
осигурителен стаж на лицето Р. М. З. - престъпление по чл.308, ал.1 от НК. Съобразявайки
обстоятелствата, че подсъдимата е пълнолетна - родена на *** година, за това умишлено
престъпление се предвижда наказание “лишаване от свобода“ до три години, подсъдимата
не е осъждана за извършени от нея престъпления от общ характер, не е освобождавана от
наказателна отговорност по реда на глава 28 от НПК и от конкретното престъпление не са
причинени имуществени вреди, на основание чл.78а, ал. 1 от НК Районен съд - Перник я е
освободил от наказателна отговорност, като й е наложил административно наказание
“глоба“ в размер на 4000 лева. Със същата присъда, съдът е признал подсъдимата М. Н. Г. за
невиновна в това на неустановена дата в периода от средата на месец *** до месец *** г., но
преди *** г., в ***, като помагач в съучастие с Р. М. З., последният като извършител,
умишлено да е улеснила Р. М. З. в това съзнателно да се ползва /да представи пред
1
длъжностно лице в ТП на НОИ - гр.П. на дата *** г./ от официални документи с невярно
съдържание /удостоверение образец /УП-30/ с изх.№ *** г., записано, че е издадено от
МТИТ фирма „К.“ - гр.С.; както и записи в трудова книжка № ** на Р. М. З., изпълнени: на
страници 10 и 11 - целия изписан текст, всички положени подписи и всички поставени
печати /с изключение на следните записи: на страница 10, четвърти ред, четвърта колона -
положеният подпис за „***“; на страница 11, първи ред, шеста и девета колони -
положените подписи за „***“/; и също на страници 12 и 13, първи, втори, трети и четвърти
редове - целият изписан текст, всички положени подписи и всички поставени печати; от Р.
М. З. за самото съставяне не може да се търси наказателна отговорност, като помощта й се е
изразила в набавяне на попълнено удостоверение образец /УП-30/ с изх.№ *** г., записано,
че е издадено от МТИН фирма „К.“ - гр.С.; осигуряване на полагането на всички печати на
страници 10 и 11, както и на първи, втори, трети и четвърти редове на страница 13 в трудова
книжка № ** на Р. М. З.; саморъчно изписване на ръкописния текст в първи, втори и трети
редове на страници 10 и 11 в трудова книжка № ** на Р. М. З.; осигуряване на изписването
от неизвестно трето лице на ръкописния текст на предпоследен и последен редове на
страници 10 и 11, както и на първи, втори и трети редове на страници 12 и 13 в трудова
книжка № ** на Р. М. З.; осигуряване на полагането на подписи от неизвестно трето лице,
както следва - за „***“ на АПК „С.“, КБ „Акад.Д.К.“ /на страница 11,трети ред, седма колона
в трудова книжка № ** на Р. М. З./; за „***“ на фирма „К.“ /на страница 11, предпоследен и
последен редове, в колона 6, в трудова книжка № ** на . М. З./; за „***“ /на страница
13,първи ред, колони 6 и 9 в Трудова книжка № ** на Р. М. З./; за „***“ на фирма К. /на
страница 13, трети ред, колона 7 в трудова книжка № ** на Р. М. З.; и за „***“ на фирма „К.
/на страница 13, трети ред, колона 9 в трудова книжка № ** на Р. М. З./ - като
престъплението да е било довършено в *** на *** г. /с представянето на изброените
документи в ТП на НОИ - гр.П. от Р. М. З./ - престъпление по чл.316, във вр. с чл.308, ал.1,
във вр. с чл.20, ал.4, във вр.ал.1 от НК, поради което и на основание чл.304 от НПК я е
оправдал напълно по това обвинение.
На основание чл.189, ал.1 от НПК, съдът е осъдил подсъдимата М. Н. Г. да заплати
по сметка на ОД МВР - П. сумата от 353,60 лева, представляваща направени разноски в хода
на досъдебното производство за съдебно- графически експертизи, а по сметка на РС -
Перник сумата от 100 лв. направени разноски в хода на съдебното следствие.
Срещу присъдата в законоустановения срок по чл. 319, ал.1 от НПК са депозирани
въззивна жалба на подсъдимата М. Н. Г., подадена чрез нейния защитник адвокат Л.Т. от
АК-П., против присъда №260047 от 09.09.2021 г., постановена по НОХД №698/2020 г. по
описа на Районен съд - Перник, както и по протест на Районна прокуратура – П..
С посочената въззивна жалба се развиват оплаквания за това, че присъдата е
неправилна, несправедлива, незаконосъобразна и необоснована в частта, в която
подсъдимата е призната за виновна за извършване на престъпление по чл.308, ал.1 от НК.
Твърди се, че изводът за авторството на деянието не кореспондира със събраните в хода на
съдебното следствие писмени и гласни доказателства, поради което деянието се явява
недоказано както от обективна, така и от субективна страна. Жалбоподателката твърди, че
първоинстанционният съд е възприел неправилно фактическата обстановка по делото, а
събраните доказателства е тълкувал и анализирал неправилно, едностранчиво и превратно.
Сочи се, че съдът, в разрез с процесуалните правила, не е обсъдил допуснато нарушение в
производството по разпознаване. Относно наложеното наказание се изразява становище, че
същото е явно несправедливо и неправилно, като липсват точни и ясни мотиви за
формирането на волята на съда в тази част. В заключение се отправя искане за уважаване на
жалбата и отмяна на присъдата в обжалваната част.
Не е постъпило възражение от представител на Районна прокуратура - П. срещу
депозираната въззивна жалба.
С депозирания протест от представителя на Районна прокуратура - П. се протестира
първоинстанционната присъда в частта, в която подсъдимата е призната за невиновна за
извършване на престъпление по чл.316, във вр. с чл.308, ал.1, във вр. с чл.20, ал.4, във вр. с
2
ал.1 от НК. Прави се искане за отмяна на присъдата в протестираната част и постановяване
на нова, с която подсъдимата М.Г. да бъде призната за виновна по повдигнатите й
обвинения, като й бъде наложено и съответното по вид наказание - „лишаване от свобода“.
Не е постъпило възражение от подсъдимата М.Г. срещу депозирания протест.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция защитникът на подсъдимата –
адвокат Т., поддържа въззивната жалба по изложените в нея съображения, като моли за
отмяна на присъдата в осъдителната й част или за изменение на същата, като бъде намалено
наложеното наказание. В допълнение сочи, че в протестираната оправдателна част
присъдата е правилна и следва да бъде потвърдена.
Представителят на ОП-Перник поддържа изложеното в протеста си, като счита
присъдата за правилна, законосъобразна и обоснована в осъдителната й част, поради което
следва да бъде потвърдена. Относно частта, с която подсъдимата е призната за невиновна,
заявява, че са налице достатъчно доказателства по така повдигнатото обвинение и следва да
бъде постановена нова присъда, с която подсъдимата да бъде призната за виновна и по това
обвинение.
В последната си дума към съда, подсъдимата М.Г. заявява, че не е извършила
престъплението, за което е обвинена. Моли наложеното й наказание да бъде намалено с
оглед влошеното й здравословно състояние и ниските й доходи.
Пернишкият окръжен съд, след преценка на доказателствата по делото намира, че
както въззивната жалба, така и протестът са подадени в срока по чл.319, ал.1 от НПК и от
надлежно легитимирани лице, поради което се явяват процесуално допустима и подлежат на
разглеждане по същество.
След като обсъди доводите във въззивната жалба и протеста, както и тезите,
изложени от страните в съдебно заседание и в съответствие с чл.314 от НПК провери изцяло
правилността на атакуваната присъда, съдът констатира следното:
Първоинстанционният съд е направил съвкупен анализ на доказателствата, събрани в
хода на производството, като в резултат на това е установил правилно фактическата
обстановка по делото, а именно:
Подсъдимата М. Н. Г. е родена на *** година в ***, българка, с българско
гражданство, с *** образование, ***. Към датата на деянието и понастоящем, подсъдимата
живее в ***. Спрямо М.Г. е водено производство за престъпление по чл.308, ал.1 от НК по
НОХД № 3574/2010 г. по описа на С. районен съд, като същата е била призната за виновна и
спрямо нея са били приложени правилата на чл. 78а НК, като е освободена от наказателна
отговорност и й е било наложено административно наказание глоба по раздел ІV-ти на глава
VІІІ-ма НК.
През *** г. свидетелят Р. М. З., живущ в ***, решил да подаде документи пред ТД на
НОИ за получаване на право на пенсия, въпреки че му липсвали необходимия брой точки за
това. Свидетелят Р. З., при посещение в кафене в *** на неустановена дата, но преди средата
на месец *** г., чул разговор между лица, седящи на съседна маса, отнасящ се до жена на
име М., която изготвя документи, удостоверяващи трудов стаж. Р. З. се поинтересувал по -
подробно за координатите на въпросното лице с цел да си набави необходимите документи
за депозиране в НОИ, за да получи право на пенсия за трудов стаж и възраст. След като
получил нужната му информация, Р. З. се срещал на неустановена дата през лятото в *** с
подсъдимата М.Г. като поискал от нея да му изготви документ, че е работил като *** за пет
години.
За целта, подсъдимата Г. направила следното:
1. съставила неистински официални документи /записи в трудова книжка № ** на Р.
М. З., изпълнени: на страница 10, четвърти ред, четвърта колона - където положила подпис
за „***“; на страница 11, първи ред, шеста и девета колони - където положила подписи за
„***“/, с цел да бъдат използвани пред ТП на НОИ - гр. П. за удостоверяване на
осигурителен стаж на лицето Р. М. З. и
3
2. Подпомогнала набавяне на попълнено удостоверение образец /УП-30/ с изх. №
***г., записано, че е издадено от МТИТ фирма „К.“ - гр. С.; осигуряване на полагането на
всички печати на страници 10 и 11, както и на първи, втори, трети и четвърти редове на
страница 13 в трудова книжка № ** на Р. М. З.; саморъчно изписване на ръкописния текст в
първи, втори и трети редове на страници 10 и 11 в трудова книжка № ** на Р. М. З.;
осигуряване на изписването от неизвестно трето лице на ръкописния текст на предпоследен
и последен редове на страници 10 и 11, както и на първи, втори и трети редове на страници
12 и 13 в трудова книжа № ** на Р. М. З.; осигуряване на полагането на подписи от
неизвестно трето лице, както следва - за „***“ на АПК „С.“, КБ „Акад. Д. К.“ /на страница
11, трети ред, седма колона в трудова книжка № ** на Р. М. З./; за „***“ на фирма „К.“ /на
страница 11, предпоследен и последен редове, в колона 6 в трудова книжка № ** на Р. М.
З./; за „***“ /на страница 13, първи ред, колони 6 и 9 в трудова книжка № ** на Р. М. З./; за
„***“ на фирма К. /на страница 13, трети ред, колона 7 в трудова книжка № ** на Р. М. З./; и
за „***“ на фирма К. /на страница 13, трети ред, колона 9 в трудова книжка № ** на Р. М.
З./.
На *** г., св. Р. М. З. подал лично в ТП на НОИ- гр. П. заявление за отпускане на
пенсия за осигурителен стаж и възраст, към което приложил получените от М.Г. документи.
Заявлението било прието и от оправомощен за това служител - Б. П. в сектор „Пенсионно
обслужване“, и регистрирано с вх. № *** г., заедно с приложените от Р. З. удостоверение
образец /УП-30/ с изх. № ***г., издадено от МТИТ фирма „К.“ - гр. С. и трудова книжка №
*** г. на Р. М. З..
Пенсионната преписка била разпределена за проверка на лицето Е. В., *** в сектор
„Отпускане на пенсии“ към ТП на НОИ - гр. П.. При извършване на служебна проверка за
наличието на осигурителен стаж на свидетеля Р. З. било установено, че последният не
фигурира във ведомостите на осигурителя МТИТ фирма „К.“ - гр. С. за посочените периоди
от *** г. до *** г., както било посочено в трудовата книжка и удостоверение образец /УП-
30/ с изх. № ***г., издадено от МТИТ фирма „К.“ - гр. С..
Поради това на свидетеля Р. М. З. му било отказано от ТП на НОИ - П. отпускането
на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст с разпореждане № ********** г. Въз основа
на установеното била сигнализирана Районна прокуратура - П., която с постановление от
30.06.2016 г. образувала досъдебно производство № 55/2016 г. за престъпление по чл. 316,
ал. 1, във вр. с чл. 308, ал. 1 от НК. С постановление от 08.05.2020 г. производството е
частично прекратено спрямо Р. М. З., тъй като е прието за установено, че деянието му
попада в хипотезата на чл. 9, ал. 2 от НК. С постановление от 28.02.2020 г. М. Н. Г. е
привлечена като обвиняема за престъпление по чл. чл. 308, ал. 1 от НК и по чл. 316, във вр. с
чл. 308, ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 4, във с вр. ал. 1 от НК.
В хода на досъдебното производство са извършени множество процесуално-
следствени действия за изясняване на фактическата обстановка по повдигнатото обвинение,
в резултат на което са събрани всички доказателства, необходими за всеобхватното му
изясняване. Окръжен съд – Перник намира постановената присъда за обоснована, доколкото
при постановяване на същата, първоинстанционният съд е подкрепил формираните си
правни изводи като е посочил доказателствата, въз основа на които е установил
релевантните факти. Правилно първоинстанционният съд се е съобразил с експертните
заключения по изготвените графически експертизи, обективирани в протокол №*** г. и
протокол № ***. Безспорно, както е посочил съдът, цитираните експертизи внасят
категорични данни досежно характера на инкриминираните удостоверения и вписванията в
трудовата книжка с посочения работодател МТИТ фирма „К.“ - гр. С. като неистински, като
същите доказват по безспорен начин и авторството на деянието и неговият механизъм.
Ето защо, след обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по
делото, настоящият състав приема за установени по непротиворечив начин (както е приел и
първоинстанционният съд) следните обстоятелства, а именно: че на неустановена дата в
периода от средата на месец *** г. до месец *** г. /преди *** г./, в ***, подсъдимата М.Г.
съставила неистински официални документи /записи в трудова книжка № ** на Р. М. З.,
4
изпълнени: на страница 10, четвърти ред, четвърта колона – където положила подпис за
„***“, на страница 11, първи ред, шеста и девета колони – където положила подписи за
„***“/, с цел да бъдат използвани пред ТП на НОИ – гр.П. за удостоверяване на
осигурителен стаж на лицето Р. М. З.. Настоящият състав намира, че възражението на
защитника на подсъдимата, че присъдата в осъдителната й част почива единствено на
показанията на свидетеля Р. З., като твърди, че същите са едностранно и превратно
тълкувани, е неоснователно. Видно от мотивите на присъдата, първоинстанционният съд е
подложил на детайлен анализ показанията на свидетеля, които правилно е възприел като
последователни, логични и непротиворечиви. В допълнение, изложените в показанията на Р.
З. факти и обстоятелства се потвърждават и от останалата доказателствена съвкупност по
делото – писмени доказателства и експертни заключения. Поради това, крайният решаващ
извод на съда за безспорна установеност на времето, мястото, авторството на деянието,
както и причините за неговото извършване, е правилен.
Правилно Районен съд – Перник е приел, че подсъдимата М.Г. е осъществила както
от обективна, така и от субективна страна, фактическия състав на чл.308, ал.1 от НК, за
което й е повдигнато обвинение.
Безспорно е установено, че подсъдимата е осъществила изпълнителното деяние по
повдигнатото й обвинение като е съставила неистински официален документ като е
направила записи в трудова книжка № ** на Р. М. З., изпълнени: на страница 10, четвърти
ред, четвърта колона – където положила подпис за „***“, на страница 11, първи ред, шеста и
девета колони – където положила подписи за „***“. Авторството на извършените записи е
установено от заключението по извършеното почерково изследване, обективирано в
протокол № *** г. и правилно първоинстанционният съд го е съобразил при формиране на
решаващият си извод за виновността на подсъдимата. Доколкото М. Г. безспорно е
извършила записите в трудовата книжка, без да има качеството длъжностно лице и
съответно без да има възложени от закона правомощия да извършва такива, то посочените
документи категорично се явяват неистински, както правилно е посочил в мотивите си и
първоинстанционният съд.
Настоящият състав възприема извода на първия съд, че вписванията в трудовата
книжка са годен предмет на престъплението по чл.308, ал.1 от НК, доколкото същите
безспорно имат характер на „документ“, официален такъв. С оглед разпоредбата на чл.93,
т.5 от НК официален документ е този, който е издаден по установения ред и форма от
длъжностно лице, в кръга на правомощията му или от представител на обществеността в
кръга на възложената му функция.
Трайно установената съдебна практика на Върховния касационен съд приема, че
предмет на документните престъпления са конкретни и изрични писмени изявления на
определени лица, които имат пряко или косвено правно значение. Документът съдържа
факти или обстоятелства, или пък твърдения за съществуването или несъществуването на
такива факти или обстоятелства, които пораждат, изменят, погасяват или установяват права
и задължения или правоотношения. Правното значение е съществен елемент на документа,
поради което престъпният резултат от ползването на опорочения документ се изразява в
узнаването на документа от лицето, на което е представен, за да удостовери включените в
него факти.
Съставянето на неистинския документ по смисъла на чл. 93, т. 6 от НК представлява
първично обективиране на конкретно писмено изявление. То се изразява в непосредствено
материализиране на изявлението от лице, различно от посочения в документа автор. За
съставянето на неистински документ деецът ще носи наказателна отговорност и когато
отразените факти или обстоятелства са верни, защото когато документът е неистински,
верността на неговото съдържание е без правно значение (в този смисъл са постановление №
3 от 23.III.1982 г. по н. д. № 12/81 г., Пленум на ВС; решение № 482 от 21.12.1999 г. по н.д.
№ 468/1999 г., I н.о., докладчик съдията Е. С.).
Правилно и въз основа на съвкупния анализ на доказателствата по делото и
5
действията и личността на подсъдимата, първоинстанционният съд е приел, че М. Г. е
действала с пряк умисъл при извършване на деянието. Видно от материалите по делото, в
частност от производствена характеристика (л.27, т.І от ДП), щатно разписание (л.31, т.І от
ДП), протокол за предаване на печат от *** г. (л.33, т.І от ДП) и заповед № *** г. (л. 34, т.І
от ДП) подсъдимата е заемала длъжност „***“ в АПК „С.“, поради което безспорно може да
се приеме, че подсъдимата е знаела какъв е редът за вписване в трудова книжка и издаване
на удостоверения за пенсиониране. Подсъдимата М. Г. е съзнавала общественоопасния
характер на деянието при изготвянето на неистинските официални документи и е
предвиждала неговите общественоопасни последици. Основателно първоинстанционният
съд е приел, че подсъдимата е целяла настъпването на преките и непосредствени последици
от деянието, а именно да бъдат използвани от свидетеля Р. З. за установяване на трудов
стаж.
С оглед изложеното, настоящият състав намира наведените възражения във
въззивната жалба от защитника на подсъдимата за неоснователни. Не са налице твърдените
пороци в хода на производството, както и сочените пропуски в доказателствената
съвкупност, в частност в проведеното разпознаване на подсъдимата от свидетеля Р. З..
Процесуалният закон не придава различна доказателствена тежест на протокола от
разпознаването, в зависимост от това дали на разпознаващия е предявен снимков материал
или живи лица (в този смисъл решение № 77 от 14.09.2020 г. по н. д. № 102 / 2020 г. на
Върховния касационен съд, трето наказателно отделение). Видно от материалите в
досъдебното производство, а именно протокол за разпит на свидетеля Р. З. от *** г.,
протокол за разпознаване на лица по снимки от *** г. и приложения албум за разпознаване,
са спазени всички процесуални правила при провеждането на разпознаването, поради което
същото е годно доказателство и правилно съдът се е ползвал и от него при формиране на
решаващите си изводи за виновността на подсъдимата.
Настоящият състав намира за основателно единствено възражението на
жалбоподателката за прекомерност на наложеното от Районен съд – Перник
административно наказание „глоба“, като счита, че същото следва да бъде редуцирано до
размера от 1 000,00 лв. Основания за това дават събраните в хода на производството
доказателства за недоброто здравословно състояние на подсъдимата, също така
обстоятелството, че същата се намира в пенсионна възраст и вече не е трудово заета. Важно
обстоятелство в подкрепа на това решение е и фактът, че от извършеното деяние не са
настъпили вредни последици, което от своя страна е дало основание на съда да приложи и
разпоредбата на чл.78а от НК при определяне на наказанието. Всичко това идва да обоснове
нуждата от намаляване на така определеното наказание и определянето му в минимален
размер.
Окръжен съд – Перник намира присъдата в оправдателната й част за правилна и
законосъобразна, поради което счита, че не са налице основания за нейното отменяне или
изменяне в тази й част.
Спрямо подсъдимата М.Г. е повдигнато и обвинение за извършване на престъпление
по чл.316, във вр. с чл.308, ал.1 от НК в условията на съучастие под формата на
помагачество по смисъла на чл.20, ал.4 от НК.
Според българския съд съучастието като усложнена престъпна дейност винаги следва
да се отчита като престъпление с по-висока степен на обществена опасност. То е възможно
единствено в извършване на умишлено престъпление, тъй като то предполага задружно
умишлено участие на две или повече лица, чиито действия в своята цялост водят до
осъществяването на престъплението, при което те съзнават, че осъществяват същото заедно
с други лица.
При съучастие е необходим общ и единен наказателен процес за всички съучастници
и това е неизбежна последица от същността на този институт на материалното право, при
който от обективна и субективна страна е налице такава фактическа връзка, че поведението
и отговорността на който и да е от съучастниците е невъзможно да бъде изяснено, без се
6
изясни поведението и отговорността на останалите (в този смисъл тълкувателно решение №
5 от 21.05.2018 г. по тълк. д. № 5 / 2017 г. на Върховния касационен съд, ОСНК).
Върховните съдии отчитат, че отговорността на помагача може да бъде ангажирана само за
улесняване на това престъпление, което е извършено.
Помагачеството по своята същност е форма на физическо или интелектуално участие
в престъплението и допринася за неговото извършване чрез създаване на условия за това.
Поради това, отпадането изцяло на наказателната отговорност за извършителя на
престъплението – в настоящия случай спрямо Райчо Захариев, не позволява ангажиране на
отговорността на помагача – подсъдимата М.Г.. В този смисъл е налице трайно установена
съдебна практика, обективирана в решение № 154 от 28.09.2015 г. по н. д. № 229 / 2015 г. на
Върховния касационен съд, първо наказателно отделение; решение № 35 от 11.05.1990 г. по
н.д. № 32/90 г., ВК; решение № 48 от 24.II.1976 г. по н. д. № 39/75 г., ОСНК.
С постановление от 08.05.2020 г. за частично прекратяване на наказателното
производство спрямо Р. З. е прието, че макар да са изпълнени всички признаци на състава на
вмененото му престъпление по чл.316, във вр. с чл.308, ал.1 от НК от обективна и
субективна страна, то деянието, поради своята малозначителност не се явява престъпление и
е приложена разпоредбата на чл.9, ал.2 от НК. Постановлението за частично прекратяване
на досъдебно производство по отношение на Р. З. не е обжалвано и е влязло в законна сила,
поради което същото обвързва настоящия състав с отразените в него обстоятелства,
включително и крайния извод, че деянието не съставлява престъпление. Съобразно
изложеното и задължителната съдебна практика по въпроса, правилно
първоинстанционният съд е приел, че в конкретния случай е обективно невъзможно да бъде
ангажирана наказателната отговорност на подсъдимата М. Г. за помагачество на едно
несъставомерно деяние.
Изхождайки от изложеното, развитите възражения в протеста срещу процесната
присъда в оправдателната й част се явяват неоснователни, какъвто се явява и самият
протест, поради което същият следва да бъде оставен без уважение, а присъдата в тази й
част следва да бъде потвърдена.
При определяне на наказанието, Районен съд - Перник е изследвал всички
обстоятелства, имащи значение за постигане целите на индивидуалната и генералната
превенция. Правилно съдът е установил от съвкупната преценка на материалите по делото,
че са налице кумулативно изискуемите материални предпоставки за приложение на
правилата за освобождаване на подсъдимата М.Г. от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание по реда на чл.78а от НК. Както бе обсъдено по-горе обаче,
определеното наказание „глоба“ в размер от 4 000,00 лв. се явява прекомерно. Разпоредбата
на чл.78а от НК поставя граници на наказанието, които обхващат диапазона от хиляда до
пет хиляди лева. Настоящият състав на Окръжен съд – Перник намира, че не са налице
обстоятелства, даващи основание така определеното наказание да бъде определено в размер,
близък до горната граница, а счита, че същото следва да бъде редуцирано до минималния
посочен размер от 1 000,00 лв. В подкрепа на това решение са редица установени
обстоятелства по делото като недоброто здравословно състояние на подсъдимата, нейната
личност и обстоятелството, че същата се намира в пенсионна възраст и вече не е трудово
заета, както и липсата на отегчаващи отговорността обстоятелства.
За пълнота на изложението, макар спрямо подсъдимата вече да е бил прилаган
института на освобождаване от наказателна отговорност по реда на чл.78а НК, по НОХД №
3574/2010 г. по описа на С. районен съд, първоинстанционният съд правилно е съобразил, че
лицето, което е освободено от наказателна отговорност, може повторно да бъде освободено
от такава по чл. 78а от НК, ако е изтекла една година от наложената мярка за обществено
въздействие или глоба (постановление № 7 от 4.11.1985 г., по н.д. № 4/85 г.), какъвто е и
настоящият случай.
Правилно районният съд се е произнесъл и по въпроса за разноските по делото, като е
определил точно техния размер и съответно ги е възложил в тежест на подсъдимата М.Г..
7
Водим от изложеното и на основание чл.334, т.3 и т.6 от НПК, във вр. с чл.337 и
чл.338 от НПК, Пернишкият окръжен съд
РЕШИ:
Изменя присъда № 260047 от 09.09.2021 г., постановена по НОХД № 00698/2020 г. по
описа на Районен съд – Перник в частта за наказанието, като намалява размера на
наложеното на основание чл.78а, ал.1 от НК административно наказание на подсъдимата М.
Н. Г. от 4 000,00 /четири хиляди/ лева на 1 000,00 /хиляда/ лева.
Потвърждава присъдата в останалата й част.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8