Р Е Ш
Е Н И Е № 260
гр.Враца,22.08.2018г.
Врачанският окръжен
съд,гражданско отделение,в открито съдебно заседание на 22.06.2018г.,в състав:
Председател:Мирослав Досов
Членове:Пенка Т.П.
мл.с.:Светозар Г.
при участие на секретаря Виолета Вълкова,като разгледа
докладваното от съдия П.П. в.гр.д.№ 246/2018г.,за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството се движи по реда на чл.258 и
сл.ГПК.
Образувано е по въззивна жалба,подадена
от М.Г.Г.,чрез пълномощник С.Г.И.,*** от 01.12.2017г.,постановено по гр.д.№
4794/2016г.,в частта,в която е отхвърлен предявения от нея установителен иск с
правно основание чл.124 ал.1 за установяване,че е собственик на недвижим
имот,находящ се в землището на с.***,обл.Враца и представляващ нива от 82,978
дка,както и в частта,в която е уважен предявения инцидентен установителен иск с
правно основание чл.124 ал.1 ГПК,като е прието,че ищците по него са
съсобственици по силата на наследствено правоприемство по отношение на
припадащите им се идеални части от същия наследствен имот.Поддържа се във въззивната
жалба, че решението в обжалваните части е неправилно - постановено при
съществени нарушения на материалния закон и процесуалните правила.Поддържа
се,че решението в обжалваните части било и необосновано,тъй като изводите на
съда не се подкрепят от доказателствата по делото.Иска се отмяна на решението,и
вместо него постановяване на друго,с което бъде уважен изцяло предявения от
въззивницата иск и отхвърлен предявения инцидентен установителен
иск.Претендират се разноски за двете инстанции.
Постъпила е въззивна
жалба и от ответницата по инцидентния установителен иск С.Г.И. и помагач на
ищцата М.Г.Г. по главния иск,чрез процесуален представител адв.М.Г. от ВрАК,с
която се обжалва горното решение в частта,в която е отхвърлен главния
иск,предявен от М.Г.Г.,и в частта,в която е уважен предявения против нея/С.И./
инцидентен установителен иск.И в тази жалба се навеждат доводи за неправилност
и необоснованост на решението.Иска се отмяна на решението в обжалваните части,и
вместо него постановяване на друго,с което се уважи главния иск и в
отхвърлената му част,и се отхвърли предявения против нея инцидентен
установителен иск.
Постъпила е по делото и
частна жалба от М.Г.Г.,чрез пълномощник С.Г.И.,и от С.Г.И. в качеството и на
ответник по инцидентния установителен иск и трето лице помагач на ищцата по
главния иск, против определението на съда от 14.02.2018г.по гр.д.№
4794/2016г.,с което е отхвърлена молбата им по чл.248 ГПК за изменение
решението по делото в частта относно разноските,както и направеното възражение
от С.И. за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищците по инцидентния
установителен иск.Иска се отмяна на обжалваното определение,и вместо него
постановяване на друго,с което се уважат молбите по чл.248 ГПК.
Ищците по инцидентния
установителен иск,чрез процесуалния си представител адв.П.П. от ВрАК оспорват
въззивните жалби.Молят първоинстанционното решение да бъде потвърдено.
Останалите страни не
са ангажирали становище по въззивните и частната жалби.
Пред въззивната
инстанция не са събирани нови доказателства.
Настоящият състав
намира въззивните жалби за процесуално допустими.Подадени са в преклузивния
срок по чл.259 ал.1 ГПК,от страни в процеса,имащи право и интерес от
обжалване,и против акт на съда,подлежащ на обжалване по смисъла на чл.258 ал.1 ГПК.
Процесуално допустима
се явява и частната жалба,по която въззивният съд е обявил,че ще се произнесе с
решението по въззивните жалби.
По същество въззивните
жалби се явяват основателни.
Въззивницата М.Г.Г. *** е предявила иск
за установяване по отношение на въззиваемите – наследници на И.И.П.,б.ж.на с.***,обл.Враца,починал
на 05.10.1955г., че е единствен собственик на недвижим имот - нива с площ от
82,978 дка, представляваща имот № 065033 по плана за земеразделяне землището на
с. ***,обл.Враца, находяща се в местността „Лицето/Сливова дръмка/“.Поддържа се
в исковата молба, че въззивницата е придобила имота от своите родители /Г.Г.И.
и С.Г.И./ по силата на договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален
акт № 157, т. 1, рег. № 4543 по нот. д. № 323/2014 от 26.09.2014 г. на нотариус
И.Л.,с район на действие РС Враца и рег. № 339 в НК. Сочи се, че нейните
праводатели са се легитимирали като собственици на имота с нотариален акт за
признаване право на собственост на недвижим имот по давност № 153, т. II, рег.
№ 4444, нот. д. № 320/2014 г. от 19.09.2014 г. на нотариус И.Л.. Също така се
сочи, че с влязло в сила решение № 673/30.07.2015 г. по гр. дело № 4333/2014 г.
по описа на РС Враца, съдът е допуснал извършването на делба на процесния имот
между ответниците по иска-настоящи въззиваеми, като делото понастоящем се
намира във фазата по извършване на делбата. Поддържа се, че имотът, предмет на
делбеното производство по гр. д. № 4333/2014 г. е нейна изключителна
собственост.
В законоустановения срок е подаден отговор
от ответницата Й.Д.И.,която оспорва предявения иск. Поддържа, че ищцата е
придобила правото на собственост върху процесния имот от несобственици, тъй
като нейните праводатели не са владели необезпокоявано имота десет и повече
години като собствен.
Със съвместно подаден писмен отговор
ответниците В.О.Я., В.Г.И. – К. и Д.Г.И. също оспорват предявения иск. Сочат,
че ищцата е придобила имота от несобственици, тъй като нейните праводатели не
са били придобили собствеността върху същия.
В срок са подадени отговори на исковата
молба и от ответниците К.П.И. и Р.П.И.. И двамата признават предявения иск,
като считат същия за основателен. Сочат, че действително Г.Г.И. е владял
процесния имот повече от 20 години, в периода от
С подадения отговор на исковата молба от
ответника Г.Г.И., последният излага подробни съображения относно
основателността на предявения иск от неговата дъщеря -въззивница. Сочи, че ищцата
е придобила собствеността върху имота още преди образуване на гр. дело №
4333/2014 г. по описа на РС Враца, по което е допуснато извършването на съдебна
делба. Поддържа, че той е започнал да владее процесния имот непосредствено след
постановяване на решение № 235/07.09.1994 г. на ПК Враца, с което било
възстановено правото на собственост на наследниците на общия наследодател И.П.,
като владението е продължило непрекъснато, явно и несмущавано от никого до
снабдяването му с нотариален акт за собственост по давностно владение.Поддържа,
че заедно със съпругата си С. Гр.И. са владели и ползвали имота като свой
повече от 20 години. Ежегодно са обработвали и почиствали имота със свои
средства. Никой от сънаследниците не възразил срещу ползването на имота, като
някои от тях дори подписали декларации, с които заявили, че нямат претенции от
имота и се отказват от него.
Останалите страни не са ангажирали становище по предявения иск,с
изключение на Г. К.И.,Г. И.Г. и Н.Х.И.,които в с.з.са заявили,че нямат
становище по спора.
С протоколно определение от 20.09.2017 г. съдът е конституирал на
основание чл. 218 ГПК С.Г.И. като трето лице помагач на страната на ищцата по
главния иск.
За съвместно разглеждане в съдебния
процес с определение от 27.06.2017 г. е приет за разглеждане инцидентен
установителен иск с правно основание чл. 124 ГПК, предявен от Й. Д.И., В.О.Я., В.Г.И.
– К. и Д.Г.И. за признаването за установено
по отношение на ответницата С.Г.И. /праводател на ищцата по главния иск/, че са
съсобственици на процесния имот по силата наследствено правоприемство от общия
им наследодател И.И.П., б.ж. на с.***,обл.Враца, починал на 05.10.1955г.В
исковата молба/по ИУИ/ се излага, че твърдението на ответницата и на съпруга й Г.И.,
че са придобили процесния имот на основание давностно владение, не отговаря на
действителната фактическа обстановка.Поддържа се, че имотът в действителност е
възстановен по силата на ЗСПЗЗ на наследниците на И.И.П. с влязло в сила
решение на Поземлена комисия гр. Враца. Поддържа се също, че признанието на
нотариуса, че ответницата и съпругът й са придобили имота по давностно
владение, не ги прави собственици. Сочат, че в действителност С.И. и Г.И. не са
владели имота десет и повече години като собственици по отношение
наследствените идеални части на останалите съсобственици, а са били държатели
на същите.Излагат, че ответницата и съпругът й никога не са пречили на ищците
да ползват и държат наследствения имот.
В подадения отговор ответницата С.Г.И.
поддържа, че предявеният иск е неоснователен и недоказан. Присъединява се към
подадения отговор от Г.Г.И. по първоначално предявения иск. Признава факта, че
с решение на ПК Враца № 235/07.09.1994 г. е възстановено правото на собственост
върху процесния имот на наследниците на И.И.П.. Непосредствено след това
ответницата и съпругът й Г.И. започнали да ползват процесния имот.Владеят имота
считано от
Установено е по делото,че с нотариален
акт за признаване право на собственост на недвижим имот по давност след
извършена обстоятелствена проверка №153, том II, рег. №4444, дело №320/2014 г.
от 19.09.2014 г. на нотариус И.Л., с район на действие РС Враца, Г.Г.И. е
признат за собственик на основание давностно владение на недвижим имот,находящ
се в землището на с. ***,обл.Враца,представляващ нива от 82.978 дка, земя втора
категория, имот № 065033, в местността “Лицето/Сливова дръмка/”.
С нотариален акт за продажба на недвижим
имот №157, том II, рег. №4543, дело №323/2014 г. от 26.09.2014 г. на същия нотариус И.Л., Г.Г.И. и съпругата му С.Г.И.
продали на ищцата по главния иск М.Г.Г. горния недвижим имот.
Видно от удостоверение за наследници на И.И.П.,
починал на 05.10.1955 г., след смъртта си последният е оставил за законни
наследници ответниците по исковата молба, респ. – техните праводатели.
Установено е,че с влязло в законна сила
решение № 673/30.07.2015 г. по гр. д. № 4333/2014 г. на Районен съд-Враца е допусната
делба между ответниците по делото на правото на собственост върху процесния
недвижим имот при съответни дялове/квоти/.
Като доказателства по делото
са приети декларации от ответниците И.Г.И., С.Г.И., Р.П.И., К.П.И., Г.И.К. и от
Ц.И.М./праводател на ответниците В.О.Я. и Е.Б.О./, с които декларират, като
наследници на общия наследодател, се отказват от полагащата им се част от имот
№ 065033 , като са посочили, че го предоставят
на ответника по делото Г.Г.И., който го обработвал и стопанисвал от 25 години .
С договори за отдаване под
наем на земеделска земя от 01.10.2014 г., 04.04.2015 г. и 21.05.2016 г., наемодателят
М.Г.Г. е предоставила на наемателя Г.Г.И. за временно и възмездно ползване
собствената си земеделска земя в землището на с. ***, с площ 82.978 дка, представляваща
имот № 065033.
Представени по делото са и доказателства,
че ищцата М.Г.Г. е подала декларация по чл.69 ал.1 от ППЗСПЗЗ във вр. с чл.37б
ал.1 от ЗСПЗЗ за стопанските 2015/2016 г. и 2016/2017 г. по отношение на
процесния имот в Общинска служба по земеделие гр. Враца.
По делото е представено
извлечение от регистър на земеделските земи, гори, земи и ГФ в землището на с. ***
по отношение на пълната история на имот №065033 към 05.10.2011 г. По делото е представена и декларация,
депозирана от ответницата Й.Д.И./без посочена дата/ до нотариус с район на
действие РС Враца, чрез Община Враца, с която е отправено искане за признаване
правото на собственост върху процесния имот чрез извършване на обстоятелствена
проверка . От отговора на сезираната община до Й.И., се установява, че тя е
депозирала декларацията на 01.10.2014 г. От изпратеното до И. уведомление е
видно, че ответницата е била уведомена, че за процесния имот вече е издаден
констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка.
Представено е решение № 235 на Поземлена
комисия при Община Враца от 07.09.1994 г.,от което е видно,че е възстановено
правото на собственост на наследниците на И.И.П., съгласно плана за земеразделяне
в землището на с. *** върху процесния имот – нива от 82.978 дка, № 065033.
С протокол № 359 на
Поземлена комисия - Враца, на 10.06.1999 г. наследниците на И.П. са въведени
във владение на имоти № 064028 и № 065011 в местността „Лицето“.
С протокол №107 от 11.02.1993
г. на Поземлена комисия гр. Враца по преписка №9238/28.02.1993 г. е признато и
определено за възстановяване правото на собственост на наследниците на И.П.
върху земеделска земя с план за земеразделяне на ниви, лозя и ливади в
местността „Сливова дръмка“ общо – 73,500 дка и в същото време е отказано да се
признае правото на възстановяване на собствеността с план за земеразделяне на
ливади, гори и лозя в местността „Сливова дръмка”, описани по площ и категория.Видно
е от решение от 13.10.1995 г. по гр. дело №1572/1994 г. по описа на Районен съд
Враца, че е отменено като незаконосъобразно горното решение на Общинска
поземлена комисия гр. Враца, в частта му, в която е отказано признаване правото
на възстановяване собствеността с план за земеразделяне на наследниците на И.П.
върху ливади от 7,000дка и лозя от 6,500дка в местността „Сливова дръмка” в
землището на гр. Враца,и вместо него е постановено възстановяване на правото на
собственост с план за земеразделяне.Представена е и декларация от 18.11.
Прието по делото е и решение
№ 235 от 07.09.1994 г. на Поземлена комисия – Враца, с което е възстановено
правото на собственост на Г.И. на нива от 9.996 дка, втора категория в местността
„Лицето“, имот №65004 по плана за земеразделяне в землището на с. ***,по
отношение на който е въведен във владение.
С нотариален акт за
собственост на недвижим имот, възстановен по Закона за собствеността и
ползването на земеделски земи от 5.12.1995 г., том IX, дело №3541/1995 г. на С.Г.
- нотариус при Районен съд-Враца, Г.И.И., въз основа на влязло в сила решение
№235 от 07.09.1994 г. на Поземлена комисия – Враца, е признат за собственик на
недвижим имот, находящ се в землището на с. *** и представляващ нива в
местността „Лицето/Сливова дръмка/” с площ 6.980 дка, от които 3.490 дка втора
категория, 3.489 дка пета категория, парцел №3 от масив №65, съставляващ имот
№65003 по плана за земеразделяне .
По делото са събрани и гласни
доказателства. От показанията на свидетелите Х.А., Ц.Н. и П.Д., се установява, че ответникът по главния
иск Г.Г.И. е ползвал процесния имот в продължение на около 20 години.
Свидетелите сочат, че имотът представлява ливада, като Г.И., след като изчистил тръните от него, го използвал
за косене на трева. Свидетелите през отделните години са помагали на Г.И. да
прибере сеното от имота. Свидетелите не знаят други лица да са предявявали
претенции към имота.От показанията на свидетеля Г.К., се установява, че познава
ищеца по инцидентния иск – Д.Г.И. във връзка с работата си. Сочи, че през
По
делото е изслушана и съдебно-техническа експертиза, чието заключение е прието
без възражения от страните и съда. От експертното заключение се установява, че
процесният имот 065033 е образуван от обединението на
имоти №065030 и 065015 като собственост на едни и същи лица - наследниците на И.И.П.,
който е възстановен с решение № 235/07.09.1994 г. Експертът сочи, че
първоначално при изготвяне на плана за земеразделяне на землище с.*** са
съществували върху процесния терен четири броя имоти:1/ имот със стар номер 65003 от 6.90 дка, възстановен на Г.И.И.
по преписка №7474, 2/имот със стар номер 65004
от 10. дка, възстановен на Г.И.И. по преписка
№7475, 3/имот със стар номер 65005 от 13 дка, възстановен на наследници на И.И.П.
по преписка №9238, 4/имот със стар номер 65006 от 63.86 дка, възстановен на Г.Т.М.
по преписка №7342. Общият сбор от посочените
имоти се равнявал на 93.76 дка. За имот № 064028 е посочено, че е в друг масив и не е възстановен
върху процесния терен.В експертизата е посочено, че по молба по чл.26 от
Наредба 49 за поддържане и осъвременяване на карта на възстановената
собственост се обединяват имотите с номера 065003 и 065004 и се образува нов
имот с номер 065011 с площ 16.976 дка със собственици наследниците на И.П..
Сочи се, че на 18.09.2003 год. се обединяват имоти с номера 065005 с площ
13.002 дка и новият имот 065011 с площ 16.9 дка, при което се образува последващ
обединен имот с нов номер 065015 с площ 29.978 дка.Вещото лице констатира, че
първоначално имот №065006 е бил с площ 63.86 дка на името на Г.Т.М., като той е
разделен на два имота: номер 065030 с площ 53.00 дка и имот номер 065031 с площ
10.861 дка.
Извършено е последно обединение - имот с номера 065015 с площ 29.978 дка се
обединява с имот 065030 с площ 53.00 дка и се образува процесният имот с номер
065033 с площ 82.978 дка. В
заключителната част на експертизата е посочено, че основният план на с. *** е
одобрен
В
съдебно заседание проведено на 01.11.2017 г. вещото лице е уточнило, че
подробно е описало имотите с номера 65003, 65004, 65005 и 65006, които са
постановени с първоначално състояние за план за земеразделяне,на кого са,и с
какви площи са, както и преписките, по които са възстановени. Според вещото
лице всички четири имота са върнати на общия наследодател И.П., като извод за
това вещото лице прави от факта, че са постъпвали молби за обединение, а по
правило имоти се обединяват, само когато са на един и същи собственик.
При така изяснената фактическа обстановка и събрани доказателства
първоинстанционният съд уважил предявения главен по отношение на страните,които
го признават,и които са подписали декларации -
И.Г.И.,С.Г.И.,Р.П.И.,К.П.И.,Г.И.К. и Г.Г.И.,като по отношение на
останалите го отхвърлил като неоснователен и недоказан.Изложил е,че за основателността на предявения иск в
тежест на ищцата е било да докаже,че е собственик на процесния имот на
твърдяното правно основание – договор за покупко-продажба,и правата на
праводателите й върху имота на твърдяното правно основание – придобиване на
имота чрез давностно владение, както и фактическия му състав - упражняване на
фактическа власт върху имота от праводателите,изтеклият период от време на
упражняване на фактическата власт,и че праводателите на имота са извършили
действия, с които са обективирали спрямо всеки един от останалите съсобственици
на имота по отделно намерението си да
владеят техните идеални части за себе си,и тъй като последната предпоставка не
била установена по категоричен начин,то искът спрямо страните,извън тези,по
отношение на които е уважен,се явява неосноватален.
Въззивната
инстанция не споделя крайните фактически и правни изводи на първата в тази им част,и
намира,че решението в тази му част е постановено при неправилно приложение на
материалния закон и доказателствата по делото.
От събраните по делото доказателства се установява ,както е приел и
първоинстанционния съд,че ищцата М.Г.Г. се легитимира като собственик на процесния имот на
твърдяното правно основание – договор за покупко-продажба на недвижим имот
№157, том II, рег. №4543, дело №323/2014 г. от 26.09.2014 г. на нотариус И.Л., с район на действие РС Враца, по
силата на който придобива собствеността върху имота от своите родители – Г.И. и
С. Г.И..
Праводателите
на ищцата Г. и С. И. се легитимират ,както се изложи,като собственици на
процесния имот въз основа на нотариален акт за признаване право на собственост
на недвижим имот по давност след извършена обстоятелствена проверка №153, том
II, рег. №4444, дело №320/2014 г. от 19.09.2014 г. на нотариус И.Л., с район на
действие РС Враца, по силата на който Г.И. е признат за собственик по давностно
владение на процесния имот в землището на с. ***, като С.И. е станала
съсобственик в качеството й на негова съпруга .Правилни са изводите на
първоинстанционния съд,че нотариалният акт, с който се
признава право на собственост върху недвижим имот по реда на чл. 587 ГПК, не се
ползва с материална доказателствена сила по чл. 179 ал.1 ГПК относно
констатацията на нотариуса за принадлежността на правото на собственост, тъй
като такава е присъща на официалните свидетелстващи документи за факти.Констативният нот.акт,обаче,има
легитимиращ ефект,съгласно приетото в ТР № 11/21.03.2013г. по т.д.№ 11/2012г. Този
легитимиращ ефект,според настоящият състав, не е оборен от ответниците по
главния иск и ищците по инцидентния иск.Напротив налице са доказателства в подкрепа на констатациите му.Легитимиращото
действие на нот.акт за принадлежността на правото на собственост се изразява в
обвързващата му доказателствена сила за третите лица и за съда,като ги
задължава да приемат,че посоченото в акта лице е собственик на имота до
доказване на противното с влязло в сила решение.Съгласно чл.537 ал.2 предл.3 ГПК нот.акт се отменя,ако бъде уважена претенция на трето лице срещу титуляра
на акта,т.е.когато по исков път бъде доказана неверността на извършеното удостоверяване
на правото на собственост.За да отпадне легитимиращото действие на акта е
необходимо да се докаже,че титулярът не е бил,или е престанал да бъде
собственик,като оспорващата страна носи тежестта за доказване.В случая
легимиращото действие на констативния нот.акт се оспорва единствено от ищците
по инцидентния установителен иск.Останалите страни не са се явили в с.з.и не са
ангажирали никакво становище по главния иск,респ.не го оспорват,с оглед на
което настоящият състав намира,че по отношение на тях следва да се зачете
легитимиращият ефект на констативния нот.акт,респ.предявеният иск по отношение
на тях се явява основателен и следва да се уважи.Спорен остава въпроса дали
главният иск е основателен по отношение на ищците по инцидентния установителен
иск.
Настоящият
състав приема изложените мотиви на първоинстанционния съд и относно същността и
характера на института на придобивната давност,и конкретно на придобивната
давност при наследяване.Придобивната давност е първично (оригинерно) основание за придобиване
право на собственост чрез фактическото упражняване съдържанието на това право
след изтичане на определен в закона период от време,като фактическият състав на
придобивната давност включва два елемента: владение и изтичане на определен срок.
Владението е упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи
лично или чрез другиго като своя. То има два елемента: обективен – упражняване
на фактическа власт,и субективен – намерение за своене на вещта. Обективният
признак е характеристиката на владението като фактическо упражняване на власт спрямо
конкретна вещ.Безспорно е установено в конкретния случай,че праводателят на
ищцата-въззивница, е упражнявал фактическа власт върху процесния имот в
продължение на 20 години. Субективният признак е характеристика на едно
субективно /лично/ поведение на владелеца - да се държи вещта като своя със
съзнанието, че той е собственик – титуляр на вещното право. Тъй като
намерението за своене е факт от душевния мир на човека, който трудно се
доказва, чл. 69 от ЗС е установил оборимата презумпция, че се предполага, че
владелецът държи вещта като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго.
Владението
следва да е непрекъснато - в смисъл да не е било прекъсвано за период по-дълъг
от 6 месеца, да е несъмнено - т.е. да няма съмнение не само относно факта, че
владелецът държи вещта, но и за това, че я държи за себе си. Намерението да се
държи вещта за себе си трябва да е изразено по ясен /несъмнен/ начин, начин
който не буди съмнение за отричане на чуждата власт по отношение на вещта и не
допуска чужди действия. Цялото поведение на владелеца не трябва да изразява
каквото и да е съмнение в намерението му да упражнява фактическата власт
единствено за себе си. Владението следва да е спокойно, когато не е установено
с насилие,и е явно, когато фактическата власт се упражнява така, че всеки
заинтересован да може да научи за това, да не е установено по скрит начин,
тайно от предишния владелец.
В
случая,както вече се изложи от събраните свидетелски показания е установено, че
ответникът по главния иск Г.Г.И. е упражнявал фактическа власт върху процесния
имот в един продължителен период от време - в продължение на около 20 години.
От показанията на свидетелите на ищцата по главния иск се установява още, че Г.И.,
след като изчистил тръните от имота, го
използвал за косене на трева през този период от време. И тримата свидетели
имат пряко и непосредствено възприятие за този факт, тъй като лично са били
ангажирани да помагат за косенето на тревата, нейното събиране и балиране.
Освен това, фактът на упражнявана повече от 20 години фактическа власт върху
имота от Г.И. се признава и от ответниците К. П.И. и Р. П.И. в депозираните
отговори на исковата молба,а също и от наследниците на общия
наследодател,подписали декларации,цитирани по горе.Настоящият състав,както и
първоинстанционния съд дава вяра на показанията и на петимата свидетели,които
са последователни,достоверни и непротиворечащи.Те познават имота и споделят
свои непосредствени впечатления.Фактът, че свидетелят Ц.Т.И. през
Първоинстанционният
съд е изложил,че за да бъде основателен предявеният иск ,обаче, последният
елемент от фактическия състав, който следва да бъде доказан ,е, че
праводателите на ищцата са извършили действия, с които са обективирали спрямо
всеки един от останалите съсобственици на имота намерението си да владеят
техните идеални части за себе си. Това е така, защото в случая се касаело за
сънаследствен имот, чиято собственост е възстановена на общия наследодател на
страните по делото.Безпротиворечива и константна била съдебната практика, че
когато след смъртта на общия наследодател един от наследниците му ползва целия
имот, той е владелец на собствената си идеална част от имота и държател на
идеалните части на останалите сънаследници. Държателят не може да придобие имот
по давност, независимо от продължителността на държането. За да се превърне във
владелец на целия имот и съответно след изтичане на давностния срок да стане
негов собственик, този сънаследник следва да отблъсне владението на останалите
сънаследници. Тоест той следва да доведе до знанието им намерението си да свои
имота. Поради това в едно производство по предявен на основание давностно
владение иск за собственост, за уважаването на иска не е достатъчно само
свидетелите да твърдят, че сънаследникът е ползвал, обработвал, косял тревата
от наследствения имот през последните 10 или 20 години. Необходимо е да се
докаже и че сънаследникът е отблъснал владението на останалите сънаследници
върху притежаваните от тях идеални части. Поради това сънаследникът, който
влиза във владение на наследствен имот, придобива качеството на съвладелец не в
резултат на това негово действие, а по силата на наследяването. Останалите
наследници и без да държат имота са негови съвладелци като по отношение на
техните идеални части положението на този, който упражнява фактическата власт
върху сънаследствения имот, е аналогично на това на наемателя или на заемателя
за послужване на чужд имот. За да са превърнали държането на чуждите идеални
части във владение, праводателите на ищцата , е следвало да превърнат с
едностранни действия държането им във владение,като тези действия, съгласно
приетото ТР № 1/2012г. на ОСГК на ВКС, трябва да са от такъв характер, че с тях по
явен и недвусмислен начин да се показва отричане владението на останалите
съсобственици. Трябва да се установи според првоинстанционния съд, че са
извършили такива действия, с които са престанали да държат идеалните части от
вещта за другите съсобственици и са започнали да ги държат за себе си с
намерение да ги своят, като тези действия са доведени до знанието на останалите
съсобственици. Тази промяна в намерението на владелеца за завладяване частите
на останалите сънаследници трябва изрично да се манифестира пред тях, като само
в този случай, от момента на манифестирането, в полза на владелеца започва да
тече придобивна давност. В противен случай той остава държател на притежаваните
от останалите сънаследници идеални части и не може да ги придобие чрез
давностно владение.
Първоинстанционният
съдът е приел, че този последен елемент от фактическия състав е частично
доказан от ищцата и отхвърлил главния иск частично,като го уважил по отношение
на призналите иска и подписалите дакларации,от които може да се приеме, че тези декларатори извънсъдебно
са признали факта на продължилото 25 години и по отношение на техните идеални
части владение от сънаследника Г. Г.И..Въззивната инстанция споделя правните разсъждения
на първоинстанционния съд относно постановките,залегнали в цитираното ТР на ВКС
относно придобивната давност,но не споделя крайния му извод,че липсват
доказателства по конкретното дело относно факта,че сънаследникът Г. Г.И. е
изменил основанието на своето владение по отношение на частите на останалите
наследници и от държател на техните части се е превърнал във
владелец,т.е.упражнявал е фактическа власт върху техните ид.части със
съзнание,че имотът е негов.Владението на Г. Г.И. е отпочнало с възстановяване
на имота през 1994г, и е било непрекъснато,спокойно,необезпокоявано и явно до
2014г.,когато се снабдил и с констативен нот.акт.Г. Гр.И. демонстрирал
собственическите си намерения по отношение на целия имот по отношение на
всички.Всеки,който се е интересувал от имота,е могъл да разбере за намерението
му да го свои.Всички сънаследници са се били дезинтересирали от имота,и не са се интересували от него,не са имали
абсолютно никакви претенции в продължение на повече от 20 години,поради което Г.
Гр.И. обективно не е бил в състояние да извърши каквито и да са действия спрямо
тях,и конкретно по отношение на ищците по инцидентния установителен иск,тъй
като те,както се изложи не са имали никакви претенции през тези 20 години.Категорични
са гласните доказателства,че Г.И. в продължение на 20 години свои имота,и това
и всичките му действия във връзка с ползване на имота пряко се възприемат от
останалите сънаследници и конкретно от ищците по инцидентния установителен иск,оспорващи
и главния,които не се противопоставят по никакъв начин и не препятстват по
никакъв начин в продължение на тези 20 години Г.И.,и то при сравнително
близкото си до имота постоянно местоживеене,което недвусмислено сочи на промяна
на намерението му за своене-в този смисъл Р № 3/25.01.2016г. по гр.д.№
3973/2015г.на ВКС,ГК,1-во г.о.И в самото ТР № 1/2012г.на ОСГК на ВКС изрично е
посочено в мотивите,че самото обективно съществуване на съсобственост и наличие
на изрична правна уредба на вътрешните отношения на съсобствениците в
хипотезата на съпритежание на правото на собственост не може да обоснове извод
за оборване презумпцията на чл.69 ЗС.Сънаследникът Г.И. е подал заявление за
възстановяване собствеността върху процесния имот,той е въведен във владение на
възстановения имот ,в имота,предмет на делото влизат имоти/след обединението им
според експертизата/ възстановени на неговия пряк наследодател Г.И.,той започва
да упражнява фактическа власт върху имота ведната след възстановяването му.Единствено
Г.И. упражнява фактическа власт върху имота,като го ползва,облагородява и
събира плодовете му/сено/,като с тези си действия настоящият състав приема,че е
превърнал държането по отношение ид.части на останалите сънаследници във
владение веднага след възстановяване на имота.Действята на Г.И. в тази насока
по явен и недвусмислен начин отричат владението на останалите съсобственици.По
този начин той е престанал да държи ид.части от вещта/имота/ за останалите
съсобственици,и е започнал да ги държи за себе си с намерение да ги свои,като
тези действия са доведени до знанието на останалите съсобственици,и са
манифестирани пред тях по недвусмислен начин.Приемайки,че Г.И. е променил
основанието на своето владение още със започване упражняването на фактическа
власт върху имота,и владеейки го в продължение на 20 години,той е станал
собственик на основание давностно владение,и е прехвърлил на ищцата по главния
иск-негова дъщеря правото си на собственост по отношение на имота,при което тя
се явява единствен негов собственик.Предявеният иск се явява основателен и
доказан и като такъв следва да се уважи,вкл.и по отношение на ищците по
инцидентния установителен иск.
С
оглед изложеното въззивната жалба в тази и част е основателна.Като такава
следва да се уважи в тази и част,като решението в тази му част се отмени,и
вместо него се постанови друго,с което се уважи предявения иск и в отхвърлената
му част.
За
основателността на предявения инцидентен установителен иск в тежест на ищците е
било да докажат, че са собственици на
процесния имот на твърдяното правно основание – наследствено
правоприемство.Ищците по инцидентния иск имат правен интерес от предявяване на
иск за собственост срещу лице, което се е разпоредило със спорния имот преди
завеждането на исковата молба,с оглед на което се явява допустим.Искът,обаче е
обусловен от изводите на съда по предявения главен иск,при което по същество се
явява неоснователен,и като такъв следва да се отхвърли.
Въззивната
жалба и в тази и част е основателна.Като такава следва да се уважи,като
първоинстанционното решение и в тази му част се отмени,и вместо него се
постанови друго,с което инцидентния установителен иск се отхвърли.
Производството
по подадената частна жалба с оглед изхода на делото следва да се
прекрати,поради отпаднал интерес за жалбоподателя.
При
този изход на делото ответниците по предявения главен иск,с изключение на
призналите го,вкл.и подписалите декларации,които с поведението си не са дали
повод за предявяването му, следва да заплатят на ищцата сторените от нея
разноски пред първоинстанционния съд в размер на 140 лв.-внесена д.т.
Ищците
по инцидентния установителен иск следва да заплатят на ответницата по него С.
Гр.И. сторените от нея разноски пред първоинстанционния съд в размер на 1150
лева,от които 950 лв.адвокатско възнаграждение и 200 лв.разноски за експертиза.
Ответниците
въззиваеми,посочени по-горе следва да заплатят на въззивницата М.Г.Г. разноски
пред въззивната инстанция в размер на 1020
лв.,от които 70,65 лв. – д-такса за въззивно обжалване и 950 лв.-адвокатско
възнаграждение,или по 40,80 лв.всеки.
Ищците
по инцидентния установителен иск следва да заплатят на С. Г.И. разноски пред
въззивната инстанция в размер на 126 лв.-внесена д.такса за въззивно
обжалване,или по 31,65 лв.всеки.
Водим от горното, ВОС
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решението на районен съд
гр.Враца от 01.12.2017г.,постановено по гр.д.№ 4794/2016г.и вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 124 ал. 1 ГПК в отношенията между М.Г.Г. от
една страна,и от друга Й.Д.И., В.О. Я. , Е.Б.О., В.Г.И. – К., Д.Г.И., Н.Х.И., Ц.К.А.,
Г.К.И. , И.В.И. , Р.К.К. , И.К.К., И.К.К. , Т.К.К. , Р.Д.Д. , Н.Д.Г., И.П.К., Б.И.П.,
М.И.П.-Д., Р.Г.В., И.П.И., Ц.Г.Н., О.Г.С. , Р.Н.И., Г.И.Г. и В.И.Г., че М.Г.Г. е собственик на
недвижим имот - нива с площ от 82,978 дка, представляваща имот № 065033
по плана за земеразделяне в землището на с. ***,обл.Враца, с ЕКАТТЕ № 81400 на
Община Враца, втора категория, находяща се в местността „Лицето/Сливова дръмка/”,
при граници /съседи/: път № 001121 – Път IV кл. на Община Враца, № 065002 –
Нива на Държавен поземлен фонд, Землищна граница, № 001125 – Полски път на
Община Враца, № 065008 – Нива на И.Н.М., № 065007 – Нива на „Ромфарм компани”
ООД, № 001125 – Полски път на Община Враца и № 065031 – Нива на „Агроенерджи
инвест” АДСИЦ.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и
недоказан предявения инцидентен установителен иск от В.Г.И. – К., Д.Г.И., Й.Д.И. и В.О.Я.,против С.Г.И.
за установяване,че първите са съсобсвеници по силата на наследствено
правоприемство по отношение на припадащите им се части от наследството на
горния недвижим имот: нива
с площ от 82,978 дка, представляваща имот № 065033 по плана за земеразделяне
землището на с. *** с ЕКАТТЕ № 81400 на Община Враца, втора категория, находяща
се в местността „Лицето/С.Д./”, при граници /съседи/: път № 001121 – Път IV кл.
на Община Враца, № 065002 – Нива на Държавен поземлен фонд, Землищна граница, №
001125 – Полски път на Община Враца, № 065008 – Нива на И.Н.М., № 065007 – Нива
на „Ромфарм компани” ООД, № 001125 – Полски път на Община Враца и № 065031 –
Нива на „Агроенерджи инвест” АДСИЦ.
ПРЕКРАТЯВА
производството по частна жалба вх.№ 3132/06.03.2018г.
ОСЪЖДА
Й.Д.И., В.О. Я., Е.Б.О., В.Г.И. – К., Д.Г.И.,
Н.Х.И., Ц.К.А., Г.К.И. , И.В.И. , Р.К.К. , И.К.К., И.К.К. , Т.К.К. , Р.Д.Д. , Н.Д.Г.,
И.П.К., Б.И.П., М.И.П.-Д., Р.Г.В., И.П.И., Ц.Г.Н., О.Г.С. , Р.Н.И., Г.И.Г. и В.И.Г.
да заплатят на М.Г.Г. разноски по делото пред районния съд в размер на 140
лв.-внесена д.т.,или по 5,60 лева всеки.
ОСЪЖДА
В.Г.И. – К., Д.Г.И., Й.Д.И. и В.О.Я. да заплатят на С.Г.И.
сторените от нея разноски пред районния съд в размер на 1150 лв.,от които 950
лв.адвокатско възнаграждение и 200 лв.-разноски за вещо лице,или по 287,50
лв.всеки.
ОСЪЖДА
Й.Д.И., В.О. Я., Е.Б.О., В.Г.И. – К., Д.Г.И.,
Н.Х.И., Ц.К.А., Г.К.И. , И.В.И. , Р.К.К. , И.К.К., И.К.К. , Т.К.К. , Р.Д.Д. , Н.Д.Г.,
И.П.К., Б.И.П., М.И.П.-Д., Р.Г.В., И.П.И., Ц.Г.Н., О.Г.С. , Р.Н.И., Г.И.Г. и В.И.Г.
да заплатят на М.Г.Г. разноски по делото пред въззивната инстанция в размер на 1020 лв.,от които 70,65 лв.внесена
д.т.и 950 лв.адвокатско възнаграждение,или по 40,80 лева всеки.
ОСЪЖДА В.Г.И. – К., Д.Г.И., Й.Д.И.
и В.О.Я. да заплатят на С.Г.И. сторените от нея разноски пред въззивната
инстанция в размер на 126,60 лв.-внесена
д.такса за въззивно обжалване,или по 31,65 лв.всеки.
Решението е постановено при участието на
трето лице-помагач С.Г.И. на страната на ищцата по предявения главен иск от М.Г.Г..
Решението може да се обжалва пред ВКС в
едномесечен срок от съобщаването му на страните.
Председател:
Членове:1/
2/