РЕШЕНИЕ
дата 955 30 юни 2021г. град Бургас
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – Бургас, ХIII-ти състав,
в публично заседание на 17 юни
2021г., в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЕН ЙОСИФОВ
ЧЛЕНОВЕ: 1. ПАВЛИНА СТОЙЧЕВА
2.
ВЕСЕЛИН БЕЛЕВ
Секретар: И. Г.
Прокурор: Дарин Христов
разгледа докладваното от съдия
СТОЙЧЕВА
КНАХ дело № 730 по
описа за 2021г. и за да се произнесе
взе предвид следните обстоятелства:
Производството
е по реда на чл.208 и сл. от Административно процесуалния кодекс, във вр. с
чл.63 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на „Хом Кеър хотелс“ ООД, гр.София против Решение №
260008/08.02.2021г. постановено по НАХД № 433/2020г. по описа на Районен съд –
Царево, с което е потвърдено Наказателно постановление №
02-0003185/11.11.2020г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда” –
гр.Бургас, с което, за нарушение на чл.152 от Кодекса на труда и на основание
чл.416, ал.5 във връзка с чл.414, ал.1 от с.к., на касатора е наложена
имуществена санкция в размер на 1 500лв.
Съдебното решение се обжалва като неправилно и
необосновано. Касаторът по същество отрича извършването на вмененото му
нарушение, като възразява, че представените графици и присъствени форми не
отразяват действителното фактическо и правно положение относно работното време
и осигуряването на междудневна почивка на работниците в дружеството. Посочва,
че промени в графиците се налагат често, като има пропуски в документалното им
оформяне. Излага доводи за приложение на чл.415в от КТ. Иска се отмяна на
съдебния акт и на потвърденото наказателно постановление.
В съдебно заседание касаторът се представлява
от пълномощник, който поддържа жалбата на сочените в нея основания.
Ответникът по касация се представлява от
юрисконсулт, който оспорва основателността на касационната жалба, претендира
разноски.
Прокурорът от Окръжна прокуратура – Бургас
дава становище за неоснователност на жалбата и оставяне в сила на съдебния акт.
Касационната жалба е процесуално допустима,
като подадена от надлежна страна и депозирана в законоустановения срок.
Разгледана по същество е неоснователна.
Административният съд обсъди доводите на касатора, а съобразно разпоредбата
на чл.218, ал.2 от АПК, извърши и служебна проверка относно допустимостта,
валидността и съответствието на постановеното решение с материалния закон.
Касаторът е санкциониран за това, че при извършена на
28.07.2020г. проверка в стопанисвания от него обект – хотел „Приморско дел
Сол“, находящ се в гр.Приморско, са установени редица нарушения на трудовото
законодателство, като впоследствие, след извършена документална проверка е
установено, че в качеството си на работодател, същият не е осигурил дължимата
междудневна почивка на работещото при него лице Г.Н., работещ на длъжност
„барман“ за дните 6 юли 2020г. и 7 юли 2020г., като в работния график за тези
дати е било посочено, че този работник е бил на смяна на 6 юли от 13,00 часа до
22,00 часа и на 7 юли – от 7,00 часа до 16,00 часа. Съставен е АУАН, като впоследствие, въз
основа на него е издадено процесното НП, с което, на основание чл.416, ал.5 във
връзка с чл.414, ал.1 от КТ, на търговеца е наложена имуществена санкция в
размер на 1 500 лв., за нарушение на чл.152 от КТ, с фактическо описание на
нарушението, идентично с посоченото в акта. Съдът е обосновал извод за
съставомерност на констатираното деяние и правилно ангажиране отговорността на
търговеца, поради което НП е потвърдено.
Напълно се
споделят мотивите на съда относно доказания факт на извършване на нарушението
от страна на касатора. Изводът за съставомерност на констатираното нарушение
районният съд е обосновал въз основа на представени на контролните органи
документи, свързани с разпределението на работното време и положения труд от
работещите в обект – хотел „Приморско Дел Сол“ представени от самия търговец в
хода на административнонаказателното производство. Тезата на санкционираното
дружеството, че в същите са налице документални пропуски и реално не отразяват
фактическата организация на работа, както и че е била съобразявана липсата или
наличието на поток от туристи, не могат да обосноват отпадане на отговорността
му. За подобни документални пропуски и несъответствия санкционираният търговец
не е твърдял пред наказващия орган, респ. подписал е акта без възражения, още
повече, че в работния график за м.юли има изрично отбелязване за отработване на
смените съгласно отразеното в графика. Няма основание да се кредитира нов
вариант на график представен пред настоящата инстанция, като за него няма данни
нито кога е съставен, нито има положени подписи на работниците. Динамиката на
туристическия поток е обстоятелство неотносимо към съставомерността на
деянието. С основание районният съд е
кредитирал свидетелските показания и на самия работник Г.Н., който при разпита
е заявил, че се е случвало след отработена втора смяна да поема на следващия
ден първа такава, като изрично посочва и часовете на работа от 07,00 до 16,00ч.
за първа смяна и от 16,00 до 22,00 часа за втора смяна. Дали работникът
доброволно се е съгласявал на работа при такъв график е без правно значение за
съставомерността на нарушението.
Неоснователно е и поддържаното искане
за квалифициране на установеното нарушение като „маловажен случай“. С
разпоредбата на чл. 415в от КТ законодателят е регламентирал
маловажните случаи и предпоставките за тяхното квалифициране като такива, а
именно - нарушението да е отстранено веднага и от него да не са произлезли
вредни последици, като вместо освобождаване от административнонаказателна
отговорност е предвидил санкция в минимален размер от 100 лв. до 300 лв.
Отнасяйки нормата към настоящия случай, видно е, че същата е неприложима, тъй
като естеството на нарушението не предполага възможност за неговото
отстраняване веднага след установяването. Законодателят е предвидил 12 часова
междудневна почивка и след като Г.Н. е бил лишена от полагащата му се
нормативна междудневна почивка в един предходен момент, то няма как това
нарушение да бъде преодоляно и отстранено чрез последващи действия на
работодателя към момента на проверката. В този смисъл не е налице едно от
поставените от закона условия за квалифициране на нарушението като маловажен
случай по смисъла на КТ.
Съобразно този изход на процеса в
полза на ответната страна следва да се присъдят разноски по делото в минимален
размер от 80лв.
Поради
отсъствие на отменителни основания съдебният акт следва да се остави в сила,
поради което Административен съд гр.Бургас, ХІII-ти състав
РЕШИ:
ОСТАВЯ в
сила Решение № 260008/08.02.2021г.
постановено по НАХД № 433/2020г. по описа на Районен съд – Царево.
ОСЪЖДА „Хом
Кеър хотелс“ ООД, гр.София, РАЙОН „Красно село“, бул.“Христо Ботев“№ 31, ет.1,
с ЕИК *********, да заплати на Дирекция „Инспекция по труда“ Бургас сумата от
80лв. разноски по делото.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: