№ 175
гр. Пловдив, 20.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети януари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Божидар Ив. Кърпачев
при участието на секретаря Станка Т. Деведжиева
като разгледа докладваното от Божидар Ив. Кърпачев Административно
наказателно дело № 20215330204662 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
Обжалвано е Наказателно постановление № 317р-7571/04.06.2021,
издадено от Директор на Областна дирекция на МВР - Пловдив, с което на
Е.И. Б. – П. е наложена глоба в размер на 300лв.
С жалбата и в съдебно заседание се излагат конкретни съображения за
незаконосъобразност на НП и се моли за неговата отмяна. По-конкретно се
сочи, че в случая следвало да намери приложение чл. 28 ЗАНН, доколкото:
-жалбоподателката не била застрашила живота и здравето на никого,
тъй като в близост до нея в магазина не били налични други граждани;
-в магазина по времето на посещението й нямало много хора;
-жалбоподателката страдала от ниско кръвно, което било причина да не
носи маска;
- нарушението било извършено във време, когато в обществото било
създадено очакване пандемията да приключи и ограничителните мерки да
бъдат отменени.
Въззиваемата страна взема становище за неоснователност на жалбата.
Моли за потвърждаване на НП. Не претендира разноски.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
1
легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред,
поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по
същество.
Само за пълнота на изложението следва да се отбележи, че видно от
отбелязването върху НП, същото е връчено на дата 30.06.2021г., върху
жалбата е поставен датен печат на ОДМВР-Пловдив от дата 06.07.2021г., от
което следва, че 7-дневния преклузивен срок по смисъла на чл. 59, ал.1 ЗАНН
се явява спазен.
Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди
доводите изложени в жалбата и служебно провери правилността на
атакуваното постановление, намери, че са налице основания за неговото
потвърждаване по следните съображения:
ПО ФАКТИТЕ И ДОКАЗАТЕЛСТАТА
В АУАН и НП е приета за установена следната фактическа обстановка:
На 04.05.2021г., около 18.15 часа в гр. Пловдив, на бул.
„Освобождение“ № 43а, в магазин „Декатлон“, Е.И. Б., на закрито
обществено място - търговски обект /магазин „Декатлон“/, била клиент, без
да има поставена защитна маска за лице за еднократна или многократна
употреба, с което е нарушила въведената в т.7 от заповед № РД-01-
273/29.04.2021 г. на Министъра на здравеопазването противоепидемична
мярка по чл.63, ал.4 от Закона за здравето, а именно: „Всички лица, когато се
намират на закрити обществени места... в които се обслужват или имат
достъп гражданите в т.ч. търговски обекти... са длъжни да имат поставена
защитна маска за лице за еднократна или многократна употреба...“
Посочената фактическа обстановка съдът намира, че съответства на
действителността, доколкото се установява:
- от показанията на актосъставителя, който при разпита си в съдебно
заседание изцяло потвърди констатациите в АУАН;
-показанията на свидетеля по акта Х., които макар и производни по
характер (доколкото свидетелят заяви, че не е имал непосредствен досег със
жалбоподателката, а знае за случая от разказаното от колеги), могат да се
2
използват като аргумент за кредитиране на първичните по характер показания
на актосъставителя, доколкото е налице пълно съответствие между тях
относно основното съставомерно обстоятелство по делото, а именно, че
жалбоподателката на закрито обществено място е била без поставена
предпазна маска.
В този смисъл е и трайната съдебна практика, според която
производните доказателства могат да се използват за проверка
достоверността на първичните доказателства, като наличието на
идентичност или сходство между първичните и производните е индиция за
правдивостта на първичните доказателства.
Така изрично Решение № 374 от 19.11.2015 г. по н. д. № 1107 / 2015 г.
на Върховен касационен съд, 3-то нак. отделение, Решение №113/23.06.2015
по дело №93/2015на ВКС, Решение №92/05.07.2018 по дело №298/2018 на
ВКС, Решение № 90 от 04.03.2014 г. по нак. д. № 167/2014 г. на Върховен
касационен съд, Решение №62/02.08.2019 по дело №138/2019 на ВКС.
Допълнителен аргумент за кредитиране на показанията на
актосъставителя е и обстоятелството, че те всъщност не се оборват от
показанията на двамата доведени от жалбоподателката свидетели- Л. и П..
Единственото несъществено противоречие между показанията на
актосъставителя от една страна и показанията на св. Л. и П. е досежно
точното положение на маската на жалбоподателката:
-според актосъставителя маската е била под брадичката;
-според двамата- свидетели под носа.
Съдът намира, че всъщност противоречието е мнимо, привидно, а не
действително, доколкото тримата свидетели възпроизвеждат различни
моменти от престоя на жалбоподателката в магазина, като е изцяло
логично и възможно:
- към момента, в който свидетелите Л. и П. са имали видимост към
жалбоподателката маската й да е била под носа,
- а към 18.15 часа (за който час всъщност е повдигнато
административното обвинение с АУАН и НП), по време на разговора с
актосъставителя, тя вече да е била с маска свалена и под брадичката.
В този смисъл са и показанията на двамата свидетели-Л. и П., че не са
били постоянно с жалбоподателката и не са имали непрекъснато зрителен
3
контакт с нея, поради което изложеното от тях по никакъв начин не
противоречи на изложеното от актосъставителя.
Още повече, че деянието се явява съставомерно независимо дали
маската е поставена под брадичката или под носа. Това е така, доколкото:
- в сочената като нарушена т. 7 от Заповед РД-01-273/29.04.2021 г. на
Министъра на здравеопазването е посочено, че маската следва да се носи
съобразно изискванията на Приложение 3 към заповедта;
- в точка едно от Приложение № 3 изрично е посочено, че Защитната
маска трябва да покрива изцяло носа и устата - от основата на носа до
брадичката.
ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА ПРОЦЕСУАЛНИЯ ЗАКОН
Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна до
следните правни изводи:
Компетентността на актосъставителя и на административно наказващия
орган не е оспорена от страните, а и се установява от доказателствата по
делото:
-компетентността на наказващия орган произтича директно от нормата
на чл. 209а, ал.4, пр.2 от Закона за здравето, вр. с приложената по делото
Заповед № 8121к-8110/25.06.2021г.,
- компетентността на актосъставителя произтича от чл. 209а, ал.3 от
Закона за здравето, вр. с представената по делото Заповед № 317з-
2274/24.03.2020г.
При съставянето на АУАН и издаването на НП не
са нарушени сроковете по чл. 34 ЗАНН. АУАН е издаден на деня на
извършване и установяване на нарушението-04.05.2021г., а НП - на
04.06.2021г., тоест преди погасяване на административно наказателната
отговорност на дееца.
При съставянето на АУАН и НП не са допуснати съществени
процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на
жалбоподателя. Фактическата обстановка, изложена в АУАН, изцяло
кореспондира на тази посочена в НП. Както в АУАН, така и в НП подробно
са изброени обективните признаци на допуснатото нарушение и нарушените
4
правни норми.
АУАН е съставен в присъствието на нарушителя и лично е подписан от
нея, поради което и в максимална степен е охранено правото на защита на
наказания субект.
Във връзка със служебното начало в наказателния процес съдът дължи
нарочни мотиви и относно изявлението на свидетеля по акта Х., че не е
разбрал за какво е АУАН. Тези твърдения на свидетеля съдът дискредитира,
доколкото:
-от разпита на всички свидетели се установи, че АУАН е съставен пред
входа на магазин Декатлон, точно където сам заяви, че се е намирал и
свидетеля Х.;
-от друга страна след предявяване на АУАН, св. Х. потвърди, че
подписа под номер 2 е негов, тоест акта му е бил надлежно предявен за
подпис и той е имал възможност да го прочете и да се запознае със
съдържанието му. Обстоятелството, че той не се е възползвал от тази
възможност не представлява нарушение на процесуалните правила, а още по-
малко същото е съществено като се има предвид, че:
-свидетелят Х. реално е присъствал при съставяне на АУАН и се е
подписал в него;
-свидетелят Х. реално разпозна в съдебно заседание жалбоподателката и
обстойно описа обстоятелствата досежно извършеното от нея нарушение;
-актът е съставен в присъствието на жалбоподателя и от нея не са
правени възражения досежно процедурата по съставяне;
-актът е съставен в присъствието и на друг свидетел, освен св. Х.,
чийто подпис също е надлежно положен в АУАН.
В тази връзка следва да се съобрази и трайната практика на
Административен съд- Пловдив, че дори и да са налице пороци, свързани със
свидетелите, присъствали при съставяне на АУАН, тези пороци не са
съществени и са санируеми по реда на чл. 53, ал.2 ЗАНН, щом фактическата
обстановка по делото е установена по несъмнен начин, точно какъвто е и
процесния случай.
Така изрично Решение № 390 от 22.02.2021 г. по к. адм. н. д. № 2961 /
2020 г. на XIX състав на Административен съд - Пловдив Решение № 4 от
04.01.2021 г. по к. адм. н. д. № 2951 / 2020 г. на XXIV състав на
5
Административен съд – Пловдив, Решение № 1411 от 30.07.2020 г. по к. адм.
н. д. № 1164 / 2020 г. на XXI състав на Административен съд - Пловдив
Решение № 2367 от 20.11.2019 г. по к. адм. н. д. № 2207 / 2019 г. на XXI
състав на Административен съд и много други.
ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА МАТЕРИАЛНИЯ ЗАКОН
При правилно установена фактическа обстановка, правилно е приложен
и материалния закон.
В чл. 209а, ал.1 ЗЗ е предвидено, че се наказва с глоба от 300 до 1000
лева лице, което наруши или не изпълни въведени от министъра на
здравеопазването или от директор на регионална здравна инспекция
противоепидемични мерки по чл. 63, ал. 4 или 7 и чл. 63а, ал. 1 или 2 ЗЗ.
От друга страна в чл. 63, ал.4 ЗЗ е уредено, че при обявена извънредна
епидемична обстановка министърът на здравеопазването въвежда със
заповед временни противоепидемични мерки по предложение на главния
държавен здравен инспектор за територията на страната или за отделна
област.
Именно тези норми са посочени в НП като санкционна и като
нарушена.
Същевременно от тяхната словесна редакция е видно, че същите са
бланкетни, като за съдържанието на конкретната нарушена
противоепидемична мярка препращат към съответната заповед на министъра
на здравеопазването, която съгласно чл. 63, ал.11 от ЗЗ представлява общ
административен акт и подлежи на предварително изпълнение.
В конкретния случай приложимата заповед е надлежно очертана, както
в АУАН, така и в НП, а именно Заповед РД-01-273/29.04.2021 г. на министъра
на здравеопазването, като въведената с т.7 от нея противоепидемична мярка
изцяло съответства на установената по делото фактическа обстановка.
Изрично следва да се уточни (във връзка с придобилата обществена
гласност и медийна разпространеност неправилна практика на съдилища
от други съдебни райони), че употребената законодателна техника в случая е
изцяло допустима.
За да е спазен принципът за законоустановеност на административното
6
нарушение и на административната санкция е напълно достатъчно съставът
на дадено административно нарушение и предвижданата за него санкция да
са предвидени в нормативен акт. Това изискване в случая е спазено,
доколкото в чл. 209а, вр. чл. 63, ал.4 ЗЗ е обявено за наказуемо по
административен ред неспазването на противоепидемичните мерки, въведени
със заповед на министъра на здравеопазването.
Вече се отбеляза, че досежно съдържанието на конкретно нарушената
мярка, нормите имат бланкетен характер, като съгласно задължителната
тълкувателна практика на стария Върховен съд и на ВКС законовия бланкет
може да се запълва, както с правила от нормативен, така и с правила от
ненормативен акт (какъвто се явява общия административен акт- заповед на
министъра на здравеопазването).
Така изрично т.6 от Постановление № 2 от 27.IX.1979 г., Пленум на
ВС, (изм. с Постановление № 7 от 6.VII.1987 г.). Нещо повече тази
възможност е изрично предвидена в чл. 2, ал.2 от ЗАНН.
В смисъл, че при идентична фактическа обстановка приложимите
правни норми са именно чл. 209а, ал.1 ЗЗ (като санкционна) и чл. 63, ал.4,
вр. с конкретната точка от Заповедта на министъра на здравеопазването, която
въвежда конкретната противоепидемична мярка е и трайната практика на
Административен съд- Пловдив.
В този изричен смисъл Решение № 1407 от 08.07.2021 г. по к. адм. н. д.
№ 1294 / 2021 г. на XX състав на Административен съд – Пловдив, Решение
№ 2317 от 25.11.2021 г. по к. адм. н. д. № 2208 / 2021 г. на XXI състав на
Административен съд - Пловдив, Решение № 1910 от 21.10.2021 г. по к. адм.
н. д. № 1546 / 2021 г. на XIX състав на Административен съд – Пловдив.
От особено значение е и Решение № 1392 от 06.07.2021 г. по к. адм. н.
д. № 1187 / 2021 г. на XXVI състав на Административен съд – Пловдив, в
което са изложени мотиви аналогични на възприетите от настоящия състав.
Съгласно чл. 3, ал.1 ЗАНН за всяко административно нарушение се
прилага нормативният акт, който е бил в сила по време на извършването
му.
Сочената като нарушена в АУАН и НП Заповед РД-01-273/29.04.2021 е
в сила от 29.04.2021 г.., отменена е със Заповед № РД-01-373 от 27.05.2021 г.,
7
поради което се налага извод, че именно тя е била действащото право към
датата на извършване на нарушението-04.05.2021г..
Само за пълнота на изложението следва да се отбележи, че въпреки, че
конкретната Заповед РД-01-273/29.04.2021 понастоящем е отменена,
правилото за поведение визирано в т.7 от същата присъства във всички
последващи заповеди и продължава да е действащо право, поради което
деецът не би могъл да се позове на действието на по-благоприятен закон.
Нещо повече дори и след постановяване на решението на Районния съд
до влизането му в сила да последва нова заповед, в която да не се съдържа
правило за поведение, аналогично на уреденото в т.7 от Заповед РД-01-
273/29.04.2021., отговорността на нарушителя не би могла да отпадне.
Това е така, доколкото съгласно трайната съдебна практика чл. 2, ал.2
НК (респективно чл. 3, ал.2 ЗАНН, на основание чл. 11 ЗАНН) не намира
приложение при отпадане на правила за поведение, запълващи
законовия бланкет, ако тези правила за поведение са били задължителни
за изпълнение не само за дееца, но и за други участници в обществените
отношения към даден период от време.
Така изрично Постановление № 1 от 28.IХ.1977 г. по н. д. № 2/77 г.,
Пленум на ВС, Решение № 572 от 21.01.2010 г. по нак. д. № 626/2009 г. на
Върховен касационен съд, Решение № 1190 от 30.X.1974 г. по н. д. № 1100/74
г., III н. о., Решение №206/22.01.2020 по дело №874/2019 на ВКС. , Решение
№ 357 от 27.12.2011 г. по нак. д. № 1906/2011 г. на Върховен касационен съд
ВКС, Решение № 406 от 03.11.2014 г. по нак. д. № 1019/2014 г. на Върховен
касационен съд.
Посоченото в трайната съдебна практика разрешение е изцяло
обосновано и логично и изцяло се възприема от настоящия състав.
Напълно възможно, очаквано и желано от цялото общество е в даден
бъдещ момент извънредната епидемиологична обстановка да отпадне. С това
ще отпадне и задължението за носене на маски. Посоченото обаче не може да
промени факта, че към сочната в АУАН и НП дата неносенето на маска е
било противоправно и обществено опасно и респективно деецът следва
да понесе отговорност за противоправността на поведението си именно
към този момент.
8
Действително при извършена служебна проверка се констатира, че в
АУАН е налице частична неточност при правната квалификация. Надлежно е
посочена т.7 от Заповед РД-01-273/29.04.2021, но същата е привързана с чл.
63, ал.1, вместо с чл. 63, ал.4 от Закона за здравето.
Този пропуск, обаче е констатиран от наказващия орган и е отстранен
по реда на чл. 53, ал.2 ЗАНН.
С този си начин на процедиране наказващия орган:
-по никакъв начин не е накърнил правото на защита на наказания
субект, доколкото фактите, по които той се е защитавал са били с
надлежно и идентично описание, както в АУАН, така и в НП;
-стриктно е спазил правомощията си, произтичащи от процесуалния
закон.
В този смисъл са задължителните указания на ТР № 3 от 10 май 2011 г.
на ВАС, според което „…неточната квалификация на нарушението в
акта за установяването му е без правно значение, ако нарушената правна
норма е правилно посочена в наказателното постановление. Това е видно
от правомощието на наказващия орган по чл. 53, ал. 2 ЗАНН да издаде
наказателно постановление и при допусната нередовност в акта, стига да е
установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността
на нарушителя и неговата вина…“
В този смисъл са и указанията на имащото базисно значение ТР № 8 от
16/09/2021 на ВАС по тълкувателно дело № 1/202, с което се препотвърди
трайно установеното в теорията и съдебната практика положение, че водещо
за гарантиране правото на защита на наказаното лице е в санкционния
акт да са надлежно очертани фактите, въз основа на които се налага
санкцията. Именно срещу тези факти нарушителят се защитава, а тяхната
правна квалификация и правилното приложение на материалния закон са в
контролните правомощия на съда, който при надлежно изложение на фактите
има възможност да преквалифицира нарушението.
На още по-силно основание, при надлежно изложение на фактите в
АУАН и НП, наказващия орган разполага с възможност да отстрани
несъществено несъответствие в правната квалификация, посочена в
АУАН, без това да се отразява по какъвто и да било начин на правото на
защита на наказания субект
9
ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА ЧЛ. 28 ЗАНН
Съгласно ТР 1/2007 по тълкувателно дело 1/2005г. на ВАС преценката
за маловажност на случая е такава по законосъобразност, а не по
целесъобразност. От изложеното следва, че изводът, че нарушителят следва
да бъде реално санкциониран, задължително следва да бъде предшестван от
обсъждане на въпроса позволява ли констатираната действителна
обществена опасност да деянието ангажиране на държавна репресия
спрямо дееца.
Настоящият състав изцяло споделя трайно утвърдените в практиката
принципни съображения, че при липса на изрична законова дефиниция (към
момента на извършване на нарушението) на понятието маловажен случай
в ЗАНН, на основание чл. 11 ЗАНН субсидиарно приложение следва да
намери НК, според чл. 93, т.9 на който маловажен случай е налице когато с
оглед липсата или незначителността на вредни последици или с оглед на
други смекчаващи обстоятелства, деянието представлява по-ниска степен
на обществена опасност, в сравнение с обикновените случаи на
престъпление от съответния вид.
Според съда конкретното нарушение е такова, което в никакъв случай
не разкрива по-ниска степен на обществена опасност от останалите
нарушения с подобна правна квалификация. Това е така, доколкото
установените по делото обстоятелства сочат на даже завишена степен на
опасност на извършеното:
-нарушението е извършено не на открито място, където е ноторно
известно, че вирусът се разпространява по-трудно, а в закрит търговски
обект, до който имат достъп неограничен кръг от лица, в търговската
зала, което говори за създадена завишена опасност за накърняване на
общественото здраве. В тази връзка изцяло неоснователни са възраженията,
че обществените отношения не били засегнати, доколкото в магазина и в
близост до самата жалбоподателка нямало много посетители. На първо
място следва да се отбележи, че нарушението по чл. 63, ал.4 от Закона за
здравето не е резултатно, тоест за неговата съставомерност не е необходимо
реално да е увредено или застрашено здравето на трето лице, а е на
формално извършване, като за да е осъществен предвидения
10
административен състав, е достатъчно реализирането на самото
изпълнително деяние, като законодателят е счел, че то само по себе си носи
обществена опасност, която оправдава ангажирането на административно-
наказателна репресия. Свидетелство за изключително високата обществена
опасност на нарушението по чл. 63, ал.4 ЗЗ е и обстоятелството, че за същото
изпълнително деяние „неизпълнение на противоепидемични мерки“ е
предвиден и състав на престъпление по чл. 355, ал.2 НК. Още повече, че в
процесния случай търговският обект е бил в работен режим, като в него е
имало и други посетители, което (независимо от конкретния им брой) е
достатъчно, за да се приеме (макар това да не е необходимо за
съставомерност на деянието) , че жалбоподателката реално е поставила
под риск здравето на други субекти. Все в същата насока следва да бъдат
отчетени и присъстващите работници в магазина, охранители и
пристигналите на място полицаи, с които жалбоподателката
демонстративно провела разговор, без да постави маската си.
- като обстоятелство, което чувствително завишава обществената
опасност на извършеното, следва да се отчете проявената особена
упоритост и дързост у нарушителката –тя демонстративно отказала да се
съобрази с неколкократни подканяния на охраната да сложи маската си,
което наложило извикването за съдействие на органите на реда. Нещо повече,
установи се, че дори след влизането на контролните органи в обекта,
жалбоподателката не поставила маската си, като точно обратното-
направила опит да изземе правомощията на Конституционния съд и на
Върховния административен съд на Република България като оспорвала
конституционосъобразността на предприетите въз основа на законова
делегация противоепидемични мерки. Посоченото е една индиция, че не се
касае за единичен случай, а за трайно обществено неприемливо отношение
към въведените в страната противоепидемични мерки.
- не на последно място следва да бъде отчетено, че нарушението е
извършено повече от година след началото на извънредната обстановка,
което представлява достатъчен период от време, през който гражданите е
могло да се запознаят с изискваното от тях поведение, гарантиращо здравето
на цялото общество.
Изцяло неоснователно е възражението, че неизпълнението на
законовото задължение се дължало на обективни причини- на
11
жалбоподателката й прилошавало от носенето на маската, поради ниско
кръвно. Този довод потенциално би могъл да се поставя, ако обекта, в който е
извършено нарушението е бил такъв от безусловна необходимост-например
аптека, магазин за хранителни стоки и др. В процесния случай е ноторно
известно, че Декатлон е магазин за спортни и развлекателни стоки, тоест
такива, които не са първа необходимост . От гореизложеното следва, че
жалбоподателката:
- при положение, че е знаела, че има непоносимост към носенето на
маска
- е била длъжна да се въздържи от влизане в магазина , а не упорито
да не спазва въведените в страната противоепидемични мерки, въпреки
предупрежденията на охраната в магазина и на извиканите за съдействие
полицаи.
Още повече, че от водените от самата жалбоподателка свидетели се
установи, че тя е била в магазина заедно с мъжа и детето си, тоест
необходимите покупки е било изцяло възможно да се извършат от тях, без да
се поставя под риск общественото здраве.
Неоснователно е и възражението, че до извод за приложение на чл. 28
ЗАНН водело времето на извършване на деянието, а именно когато
обществото очаквало пандемията най-накрая да приключи и ограниченията да
бъдат вдигнати. В отговор на този довод следва единствено да се отбележи,
че именно поради:
- такива необосновани субективни очаквания и
- немарливо отношение към въведените в страната противоепидемични
мерки, подобно на демонстрираното от жалбоподателката
понастоящем страната:
-е в разгара на пета силна вълна на заразата;
-и което е по-важно съществува реален риск да се превърне в
ендемичен център на вируса в Европа.
Действително по делото са налице смекчаващи обстоятелства, като
например липсата на данни за други противообществени прояви, но те са
съобразени от наказващия орган чрез налагане на санкция в минимален
размер, при положение, че законоустановената санкция е от 300 до 1000 лева.
12
Поради всичко гореизложено НП като законосъобразно и налагащо
санкция в справедлив размер следва да се потвърди.
ПО РАЗНОСКИТЕ
При този изход на спора, съгласно новелата на чл. 63, ал.3 ЗАНН
въззиваемата страна би имала право на разноски, включително и ако е
защитавана от юрисконсулт. Такива обаче, в конкретния случай не могат да
се присъдят доколкото липсва нарочно искане за присъждане на разноски
по смисъла на т.11 от ТР 6/2012 ОСГТК на ВКС, съгласно която претенцията
за разноски следва да бъде изрично заявена и това може да стане най-късно
в съдебното заседание, в което е приключило разглеждането на делото
пред съответната инстанция.
В този смисъл е и трайната практика на Административен съд Пловдив,
съгласно която за да бъдат присъдени разноски, те следва да бъдат
поискани и сторването им да бъде доказано най-късно до приключване
на последното открито заседание по АНД.
Сам по себе си фактът на уважаване, респ. отхвърляне на жалбата, не е
достатъчен, за да бъдат присъдени на страната направените разноски.
Присъждането им не е автоматична последица от постановяването на
благоприятно за страната решение и по дължимостта им съдът не се
произнася служебно. Така изрично Решение № 1411 от 30.07.2020 г. по к.
адм. н. д. № 1164 / 2020 г. на XXI състав на Административен съд – Пловдив.
По изложените по-горе съображения във връзка с крайните срокове, в
които могат да се поискат разноски и да се представят доказателства за
реалното им сторване, пропускът да се направи това преди обявяване на
делото за решаване, не може да се санира, с по-късното предприемане на
тези действия по реда на чл. 306 НПК или чл. 248 ГПК .
Така изрично т.8 и 11 от ТР 6/2012 ОСГТК на ВКС, Определение №
743 от 22.10.2014, ч.т.д. № 2228 / 2014 год. на ВКС., Определение № 356 от
02.10.2020 г. по ч. гр. д. № 1922/2020 г. на ВКС, Определение 39 от 27.02.2020
по гр.д. 3666/2019 на ВКС.
Констатира се обаче, че на съдебна фаза са сторени разноски в размер
на 50 лв., за разпит на явили се свидетели очевидци. Предвид изхода от
13
правния спор, на основание т.2.а от Тълкувателно решение № 3 от 8.IV.1985
г. по н. д. № 98/84 г., ОСНК , същите следва да се възложат върху
жалбоподателя
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 317р-7571/04.06.2021,
издадено от Директор на Областна дирекция на МВР - Пловдив, с което на
Е.И. Б. – П. е наложена глоба в размер на 300лв
ОСЪЖДА Е.И. Б. - П., ЕГН ********** да заплати по сметка на РС-
Пловдив, в полза на бюджета на съдебната власт сумата от 50 лева,
представляваща разноски по делото
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен
съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за
постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
14