Решение по дело №462/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

С решение № 125 от 15.09.2011 г., постановено по гр.д.№ 241/2011 г., КРС е признал уволнението на С. И. М. от С., О., за незаконно и е отменил заповед № 48/11.03.2011 г. на Д. на ЦСМП – Кърджали, с която на основание чл.328, ал.1, т.6 от КТ, считано от 12.03.2011 г. е прекратено трудовото правоотношение на С. И. М. на длъжността „шофьор” във ФСМП – гр.Д.към ЦСМП – Г.. С решението си съдът е възстановил С. И. М. на заеманата преди уволнението длъжност „шофьор” във ФСМП – гр.Д.към ЦСМП – Г. и е осъдил Ц. за С. М. помощ – Кърджали да заплати на С. И. М. сумата в размер на 2 185 лева, представляваща обезщетение за времето, през което е останал без работа поради уволнението, считано от 12.03.2011 г. до 12.09.2011 г., ведно със законната лихва от 10.05.2011 г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата в размер на 350 лева, представляваща възнаграждение за един адвокат. С решението съдът е осъдил Ц. за С. М. помощ – Кърджали да заплати по сметка на Р.С.М. сумата в размер на 197.40 лева, от които 87.40 лева държавна такса върху уважения размер на оценяемия иск по чл.344, ал.1, т.3 от КТ, 50 лева възнаграждение за вещо лице и по 30 лева за всеки от двата неоценяеми иска, с правно основание чл.328, ал.1, т.1 и т.2 от КТ.

Недоволен от така постановеното решение е останал въззивникът – Ц. за С. М. помощ – Кърджали, който чрез своя процесуален представител го обжалва в срок. Счита, че решението е неправилно – постановено в нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. В жалбата се излагат съображения, че правилно работодателят е приложил разпоредбата на чл.328, ал.1, т.6 от КТ за прекратяване на трудовото правоотношение с въззиваемия, като в тази връзка районният съд е допуснал нарушение на материалния закон приемайки, че в случая основанието за уволнение по чл.328, ал.1, т.6 от КТ е неприложимо. Моли съда да отмени атакуваното решение на районния съд и да реши спора по същество, като отхвърли предявените искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ като неоснователни. Претендира направени по делото разноски.

Въззиваемият С. И. М. не е подал в указания срок отговор на въззивната жалба. В съдебно заседание чрез своя процесуален представител оспорва подадената въззивна жалба.

Въззивният съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, констатира следното:

Атакуваното решение е валидно и допустимо, като не са налице основания за обявяването му за нищожно или обезсилването му като недопустимо.

Пред първата инстанция са били предявени искове за отмяна на заповед за уволнение, за възстановяване на предишната работа и за присъждане на обезщетение за времето през което ищецът е останал без работа поради уволнението, с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2, т.3 от КТ.

Установено е по делото, че С. И. М. (ищец по делото и въззиваем пред настоящата инстанция) е бил назначен на длъжността „шофьор" в ФСМП гр. Д.към Центъра за С. М. помощ (ЦСМП) гр. Кърджали, с код по НКПД 83222002 – „шофьор на линейка”, с трудов договор № 223/11.05.2009 г., като е започнал работа на 16.05.2009 г. На 11.03.2011 г. работодателят е връчил при условията на отказ, удостоверен с подписа а двама свидетели, предизвестие до С. М. по чл.326, ал.2 от КТ за прекратяване на трудовия му договор на основание чл.328, ал.1, т.6 от КТ поради това, че не притежава необходимата професионална квалификация за изпълняваната работа, съгласно изискванията на чл.6 от Наредба № І-141 от 18.09. 2002 г. за условията и реда, при които се ползва специален режим на движение от моторните превозни средства, тъй като е водач на МПС, който е лишаван от право да управлява МПС за нарушение на Закона за движение по пътищата.

Със заповед № 48/11.03.2011 г. на Д. на ЦСМП – Кърджали трудовия договор с ищеца С. И. М. е прекратен, на основание чл.328, ал.1, т.6 от КТ във връзка с чл.326, ал.2 от КТ и чл.6 от Наредба № І-141 от 18.09. 2002 г. за условията и реда, при които се ползва специален режим на движение от моторните превозни средства, поради това, че служителят не притежава необходимата професионална квалификация за изпълняваната работа съгласно изискванията на чл.6 от Наредба № І-141 от 18.09. 2002 г. за условията и реда, при които се ползва специален режим на движение от моторните превозни средства, тъй като същият като водач на МПС е лишаван от право да управлява МПС за нарушение на Закона за движение по пътищата, като е наказван за управление на МПС след употреба на алкохол с НП № 204/04.05.2004 г.

Установено е по делото, че с влязло в сила наказателно постановление № 204/04.05.2004 г. на началника на РПУ – М., С. И. М. е бил лишен от право да управлява МПС за нарушение на Закона за движение по пътищата.

От събраните по делото доказателства, в това число и от приложеното към настоящото дело гр.д.№ 11/2012 г. по описа на Р.С.М се установява, че при сключването на трудовия договор ищецът е представил удостоверение per. №2057/07.05.2009 г., издадено от началника на „Пътна полиция" при ОД на МВР – Кърджали, според което лицето не е наказвано с лишаване от правоуправление за виновно причиняване на пътно – траÝспортно произшествие. Впоследствие по искане на Д. на ЦСМП – Кърджали е било изпратено писмо per. №1113/24.02.2010 год. на ОД на МВР гр. Кърджали, от което се установява, че С. И. М. е наказван за управление на МПС след употреба на алкохол с наказателно постановление №204/04.05.2004 г., което е влязло в сила на 21.05.2004 година.

При тези доказателства, искът, с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ, за отмяна на заповед № 48/11.03.2011 г. на Д. на ЦСМП – Кърджали, с която на основание чл.328, ал.1, т.6 от КТ – поради това, че не притежава необходимата професионална квалификация за изпълняваната работа, считано от 12.03.2011 г. е прекратено трудовото правоотношение на С. И. М. на длъжността „шофьор” във ФСМП – гр. Д.към ЦСМП – Г., с код по НКПД 83222002 – „шофьор на линейка”, е неоснователен. Съгласно чл.6 от Наредба № І-141 от 18.09.2002 г. за условията и реда, при които се ползува специален режим на движение от моторните превозни средства (в редакцията от ДВ бр. 30/2009 г. в сила от 21.04.2009 г.), моторно превозно средство със специален режим на движение може да се управлява от водач, който не е лишаван от право да управлява моторно превозно средство за нарушение на ЗДвП. В тази връзка, установено е по делото, че ищецът не отговаря на изискванията на цитираната разпоредба, тъй като е бил лишаван от право да управлява моторно превозно средство за нарушение на ЗДвП с влязло в сила наказателно постановление, а изпълняваната от него работа е свързана с управление на МПС със специален режим на движение. Това се установява и от приложеното гр.д.№ 11/2012 г. на Районен съд – М., видно от което с влязло в законна сила решение трудовия договор на ищеца с ответника е обявен за недействителен поради това, че ищецът не отговаря на изискванията на посочената разпоредба.

От друга страна, фактът, че ищецът не притежава необходимата квалификация за изпълняваната работа, е станал известен на работодателя след сключването на трудовия договор с ищеца, което се установява от гореизложеното.

При това положение и с оглед доводите в исковата молба, настоящият състав намира, че атакуваната заповед е законосъобразна –същата е мотивирана, като при издаването й не е нарушен материалния закон, нито са нарушение процесуалните правила при прекратяване на трудовия договор. Поради изложеното, предявения иск, с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ, за отмяна на заповедта за прекратяване на трудовия договор е неоснователен. С оглед неоснователността на иска за отмяна на заповедта за прекратяване на трудовия договор с ищеца неоснователни се явяват и останалите обективно съединени искове – за възстановяване на предишната работа и за заплащане на обезщетение, за времето през което е останал без работа поради уволнението. Следва да се посочи също и че искът за възстановяване на предишната работа е неоснователен и поради това, че трудовия договор е обявен за недействителен, при което отпада спорното потестативно право.

Ето защо следва да се отмени решението на първоинстанционния съд и да се отхвърлят предявените искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ, като неоснователни. Следва решението да се отмени и в частта, с която Центъра за С. М. помощ –Кърджали е осъден да заплати на ищеца разноски за адвокат в размер на 350 лева, както и в частта, с която е осъден да заплати по сметка на районния съд общо сумата в размер на 197.40 лева.

При този изход на делото, с оглед разпоредбата на чл.359 от КТ, въззиваемия не следва да бъде осъждан да заплати държавни такси и направените разноски за вещо лице. Следва обаче същия бъде осъден да заплати на Ц. за С. М. помощ – Кърджали направените от последния разноски общо в размер на 318.70 лева, от които 240 лева – разноски за адвокат, 73.70 лева – разноски пред тази инстанция за държавна такса и 5 лева – разноски за удостоверение.

Водим от изложеното, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ изцяло решение № 125 от 15.09.2011 г., постановено по гр.д.╣ 241/2011 г. по описа на М.ския районен съд, вместо което постановява:

ОТХВЪРЛЯ предявените от С. И. М. от С., О., с ЕГН *, против Ц. за С. М. помощ – Кърджали, със седалище и адрес на управление Г., Б.Б. № 53, Булстат *********, искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ – за отмяна на заповед № 48/11.03.2011 г. на Д. на ЦСМП – Кърджали, с която на основание чл.328, ал.1, т.6 от КТ, считано от 12.03.2011 г. е прекратено трудовото правоотношение на С. И. М. на длъжността „шофьор” във ФСМП – гр. Д.към ЦСМП – Г. и за признаване на уволнението за незаконно; за възстановяване на предишната му работа на длъжност „шофьор” във ФСМП – гр.Д.към ЦСМП – Г. и за заплащане на обезщетение за времето през което е останал без работа поради уволнението в размер на 2 185 лева, за периода от 12.03.2011 г. до 12.09.2011 г., ведно със законната лихва за забава, считано от 10.05.2011 г. до окончателното изплащане на сумата, като неоснователни.

ОСЪЖДА С. И. М. от С., О., с ЕГН *, да заплати на Ц. за С. М. помощ – Кърджали, със седалище и адрес на управление Г., Б.Б. № 53, Булстат *********, направените по делото разноски общо в размер на 318.70 лева.

Решението подлежи на касационно обжалване, при наличие на предпоставките по чл.280, ал.1 от ГПК, пред Върховния касационен съд на Република България в едномесечен срок от съобщението му на страните.

Председател : Членове : 1. 2.