Р Е Ш Е Н И Е
№262973/20.12.2021г.
Гр.Варна,
20.12.2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХLІІ-ри
състав, в открито съдебно заседание, проведено на деветнадесети ноември през
две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:МОНИКА
ЖЕКОВА
при участието на секретаря
Христина Х., като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 14772 по описа за 2020 година на Варненския районен съд, ХLІІ-ри състав, за
да се произнесе, взе предвид:
Производството по делото е образувано въз основа
на искова молба, предявена във ВРС на 6.11.2020 г., уточнена с допълнителна
молба от 2.12.2021г. от ищеца Д.Д.Ф., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адвокати Г.И. и адв. А.Д. от
ВАК против ответника К.И.Н., ЕГН **********, с адрес: ***.
Ищецът основава исковата си молба на следните
твърдяни факти и обстоятелства а именно:
Твърди се, че на 24.06.2018 г. в гр. Варна, ответникът К.И.Н., като непълнолетен, но
разбирайки свойството и значението на извършеното и като е могъл да ръководи
постъпките си, е причинил на ищеца Д.Д.Ф. средна телесна повреда, изразяваща се
в счупване на долна челюст в дясно на ниво долночелюстен ъгъл и счупване в ляво
в област между 3-ти и 4-ти зъб вляво, обусловило
затруднение на дъвченето и говоренето за период около 2-3 месеца при обичайно
протичане на оздравителния процес. За извършеното от К.Н. престъпление било
повдигнато обвинение по чл. 129, ал.2 вр.,ал.1, вр.
чл. 63, ал. 1, т. 3 НК и внесен обвинителен акт във Варненски Районен Съд. По
внесения обвинителен акт във ВРС между К.Н. ВРП било сключено споразумение,
одобрено от съда на 09.09.2020 г., респ. ответникът бил признат за виновен.
На второ място ищецът е пояснил, че през учебната 2017 – 2018 год страните
били ученици в едно и също учебно заведение, а именно „*“ - гр. Варна, като
ответникът К.И.Н. бил ученик в 10-ти клас, а ищецът в 8-ми клас. На
24.06.2018г., около 16.00-17.00 часа, Д.Ф. заедно със свои приятели се намирал в двора на детска градина, находяща се в гр. Варна, ж.к. „*“,
до гимназия „*“. В двора на детската градина имало и други
групи деца, в една от които бил отв. К. Н.. В един момент К.Н. се приближил до Д.Ф.,
и без никаква причина ударил силно с юмрук Ф. в областта на долната челюст от
дясната му страна, при което ищецът изпитал много силна болка, устата му
започнала да се пълни с кръв, а долната му челюст се изкривила. Минути
по-късно лицето му се зачервило и започнало да отича. Ф. разбрал, че
положението било много зле и веднага се обадил на брат
си Б.за помощ, разказал му до колкото можал, и го помолил да дойде да го
прибере в къщи. Б.Ф. едва разбрал какво се е случило, защото Д.
фъфлел по телефона, обадил се на свой близък приятел А. Г.и го помолил да отиде
до домът им и да вземе брат му, който бил пострадал сериозно и да го откара в
болнично заведение, той щял да ги чака там. Д. придружен от своите
приятели се прибрал в къщи от където го взел А. Г.и го закарал до МБАЛ „ * “-
Варна. В лечебното заведение ги посрещнал Б.Ф., който като видял брат си се
притеснил много, тъй като същият изглеждал много зле - челюстта му висяла,
течала кръв от нея, лицето му било отекло и подуто. Веднага на Ф. бил извършен
медицински преглед, при който препоръчали незабавно да посети МБАЛ „Св. М.“***,
за да му бъде направена рентгенова снимка, с която да
се установят какви са нараняванията и да се предприемат незабавни действия за
стабилизиране на състоянието му. На 25.06.2020 г. ищецът бил опериран за
фиксиране на счупената долна челюст, били му поставени шини. Два дни по - късно
ищецът бил изписан от лечебното заведение с препоръки за последващо лечение и
прегледи.
Ищецът твърди, че повече от месец се хранел само с течна храна, която
приемал чрез сламка, не можел да дъвче, отслабнал много, не можел да говори,
поради невъзможността да си движи свободно челюстта. Болката,твърди Ф. в
исковата си молба, че била непоносима, пиел лекарства, които временно
облекчавали състоянието му.През това време сочи
ищецът,че бил обгрижван от родителите си и брат си, често го посещавали
приятелите му, свидетели на инцидента, но като цяло ищецът се затворил в себе
си и не искал да говори за случилото се с никого. Едва след като му били
премахнати поставените при операцията шини, започнал да се възстановява, да
говори и да се храни нормално, но за пълното му физическо възстановяване било
необходимо доста дълъг период от време.
Случилото се, обобщава ищеца в исковата си молба, че му
се отразило тежко не само на физическото, но и на психическо и емоционално му
състояние, отключила се тревожност и непрекъснато безпокойство. Дълго време
след инцидента Д.Ф. сочи, че сънувал кошмари свързани с нанесеният му побой,
започнал да страни от приятелите си, не искал да излиза навън нито сам нито с приятели. Като цяло случилото се в онази детска градина
оставила траен отпечатък в съзнанието му.
Пояснено е още веднъж в исковата молба, че във връзка с извършеното от К.Н.
престъпление било образувано ДП № 5/2019г. по описа на
ОСлО в ОП - Варна, заведено и под № 8549/2018г. по описа на Районна Прокуратура
- Варна. Обвинителният акт бил внесен във Варненски районен съд, по който е
било образувано НОХД № 3112/2020г., приключило с одобрено от наказателният съд
споразумение, влязло в законна сила на 09.09.2020г. Позовавайки се на нормата
на чл.300 ГПК ( влязлата в сила присъда на
наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда последиците
от деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца), представеното
споразумение от 09.09.2020г. по НОХД № 3112/2020г. по описа на Варненски
районен съд (с което подсъдимият бил признат за виновен за извършеното от него
престъпление на 24.06.2018г.), сочи ищецът, че му дава основание да претендира
да бъде определено обезщетение за причинените му неимуществени вреди,
изразяващи се в понесени болки и страдания в следствие на подробно описаните
по-горе телесни увреждания, както и претърпени имуществени вреди, изразяващи се
в разходи за проведеното в следствие на уврежданията лечение.
Ищецът сочи, че във връзка с проведеното лечение на причинените телесни
повреди, направил разходи в общ размер на 205,00 лв.разпределени
както следва: Закупуване на сет за междучелюстна фиксация – 120 лв.; Ортопантомография
- 25.00 лв. и съдебномедицинско освидетелстване - 60 лв.
За обезщетяване на понесените от ищеца болки и страдания
- претърпени неимуществени вреди, в следствие на причинената му средна телесна
повреда от настъпилото събитие /описано по-горе в обстоятелствената част на
исковата молба/, ищецът претендира да бъде обезщетен със сумата от 25 000лв
/двадесет и пет хиляди лева/, ведно със законната лихва считано от датата на
подаване на исковата молба в съда 16.11.2020 г. и
до окончателното изплащане на вземането на осн. чл. 86, ал.1 ЗЗД . Размера на претендираното обезщетение ищецът заявява, че
е съобразил с критериите, утвърдени в съдебната практика при определяне на
обезщетенията за неимуществени вреди по чл. 52 от ЗЗД, като тежест на
причинените увреждания на здравето, периода на оздравяване, влиянието и
промяната в начина на живот на ищеца и други подобни, както и с
практиката на ВКС.До настоящия момент Д.Ф. твърди, че
не му е било изплатено обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди
- болки и страдания и имуществени такива, причинени в следствие на непозволено
увреждане, извършено от ответника, поради което за ищеца бил налице правен
интерес за предявяване на настоящите искови претенции с правно основание чл.45
от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
В подкрепа на твърденията и исканията си ищецът е направил и следните
доказателствени искания.
Изрично в изпълнение на дадените от съда указания в първото открито съдебно
заседание адв.И. е заявила, че са прецизирали исковете за
имуществените и неимуществени вреди, като поддържа и искането за законна лихва
по чл. 86, ал.1 ЗДД, така както е предявено с исковата молба – 16.11.2020 г.
датата на подаване на исковата молба /л. 4 и л. 24 от делото/.Действително
ищецът първоначално е формулирал три отделни искания , като е разделил претенциите си за обезвреда на
неимуществени и имуществени вреди,заявявайки че търси и законна лихва както
върху сумата от 25 000 лв., начиная от
датата на деликта , така и върху сумата от 205,00 лв. начиная от датата на
подаването на исковата молба. Ненужно ищецът е посочил първоначално трето искане за присъждане на законна
лихва върху главницата от датата на деликта до датата на исковата молба и
отделно от датата на исковата молба, до окончателното плащане на главницата от
25 000 лв. ,т.к. плащането на задължението за законна
лихва касае бъдещото поведение на ответника .В уточителната си молба ищецът е
прецизирал искането си, като от същото е видно, че предявеният иск съответства
на твърдяната от ищеца правна квалификация – чл. 45, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, при
ясното уточнение,че претендира законна лихва върху
двете отделни главници от датата на подаване на исковата молба в съда 16.11.2020 г. до окончателното
изплащане на вземането.
ИСКАНЕТО на ищеца по см. на чл. 127, ал. 1, т. 5 ГПК е: Да бъде постановено
Решение, по силата на което да бъде осъден ответника К.И.Н., ЕГН **********, с адрес: *** да ЗАПЛАТИ на ищеца Д.Д.Ф., ЕГН **********,***
сумите от:
25 000лв. /двадесет и пет хиляди лева/, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болки и
страдания в следствие на нанесената му на 24.06.2018г. средна телесна повреда,
изразяваща се в счупване на долна челюст в дясно на ниво долночелюстен ъгъл и
счупване в ляво в областта между 3-ти и 4-ти зъб, обусловило затруднение на
дъвченето и говоренето за период около 2-3 месеца при обичайно протичане на оздравителния процес, ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на исковата молба в съда – 16.11.2020г.,
до окончателното плащане на сумата, иск с правно
основание чл.45 от ЗЗД вр. чл. 86, ал.1 ЗЗД
205.00лв. /двеста и пет лева/, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от непозволено
увреждане, а именно заплатени разходи за проведеното му лечение, представляваща
сбор от сумите, както следва: 120лв. /сто и двадесет лева/- за закупуване на
сет за междучелюстна фиксация на 25.06.2018г, за което е издаден фискален бон
от тази дата; 25.00 лв. /двадесет и пет лева/ -
ортопантомография от 23.07.2018г., от която дата е издаден и фискален бон; 60
лв. /шестдесет лева/ - за съдебномедицинско освидетелстване, осъществено на
29.06.2018г. и издаден фискален бон от тази дата, ведно със законната лихва върху главницата от датата на
подаване на исковата молба в съда - 16.11.2020г. до окончателното
плащане на сумата, иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД,вр.
чл. 86,ал.1 ЗЗД.
В уточнителната си молба ищецът е посочил, че към момента на подаване на
исковата молба в съда - 16.11.2020 г., както ищеца Д.Д.Ф., така и ответника К.И.Н.
са пълнолетни лица.
Предвид разпоредбата на чл. 127, ал. 4 от ГПК ищецът е посочил следната банкова сметка ***: *****, BIC: *** „*“ АД
с титуляр Д.Д.Ф., ЕГН **********, по която ответникът К.И.Н.
може да заплати дължимите от него суми.
В рамките на срока и по
реда на чл. 131 от ГПК,ответникът по иска е депозирал отговор на исковата молба.
Отв. К. Н., чрез адвокат П.В.
***, със съдебен адрес:***, е изразил следното становище по исковата молба:
Ответника счита предявената искова претенция за неоснователна и необоснована,
поради което моли съда да постанови решение, с което да остави същата без уважение. В условията на евентуалност, в случай, че съда
счете исковата молба за основателна, отв. К. Н., чрез адв. В. моли ВРС да определи обезщетение в справедлив размер, съобразно
съдебната практика и конкретните факти и обстоятелства. Съображенията наведени
от ответника в отговора на искова молба за това са
следните: 1. Сключеното споразумение по НОХД № 3112/2020г. по описа на ВРС,
13-ти състав не отрича ответника,че е факт.В рамките
на това производство посочва ответника, че не се провеждало съдебно следствие а
от съдържанието на акта се установявало единствено и само признанието за
извършеното деяние. Фактите и обстоятелствата, имащи значение за ситуацията довела до процесния инцидент според ответника били следните:
Двете страни в производството били другари в обща
младежка компания, непълнолетни към деня на инцидента, ученици учащи се в * -
гр. Варна. Познавали се, поддържали нормални отношения помежду си като познати
съученици. Имали общи приятели, което означавало за ответника, че били със
сходни възгледи и интереси.
В деня на инцидента, двамата участници заедно с
други техни познати се намирали в двора на детска градина в Район * гр. Варна.
Мобилният телефон на К. прозвънял, поради което и К. се отдалечил от тълпата, за да проведе разговора. Направил няколко крачки, обърнат с гръб към останалите
от компанията.Изведнъж говорейки по телефона К. усетил
внезапна остра болка в задната част на черепа на главата си и се хванал
инстинктивно с дясна ръка за задната част на главата и се обрънал мигновено с
лице към компанията.
К.Н. твърди, че е с диагностицирано Фамилно обременен по майчина линия с главоболие. Главоболието му
било от ранна детска възраст водещо до пристъпи ,
които понякога завършвали с повръщане. При по-силен
допир или натиск на черепа му, изпитвал остра болка.
При удара с твърд предмет нанесен върху черепа на К., това предизвиквало у
него неистова болка, поставяйки го в състояние на абсолютна нетърпимост и
неадекватност водещи до загуба на самоконтрол на реакциите, която болка можело
да доведе и до загуба на съзнание.В случая това
внезапно страдание предизвикано у К. довело до загуба на самоконтрол, обръщайки
се К. мигновено и шокиран и изненадан с цел да се самосъхрани и защити от
удара, нанесъл удар в лицето на Д., тъй като в момента на обръщането с лице към
тълпата К. видял Д.,“ който се смеел
подигравателно, подсмихвал се“.Тази реакция на Д. накрала
К. за тези части от секундата да помисли, че той е нанесъл удара с тежък
предмет, поради което и в стремежа си да се самосъхрани,
самозащити и необуздан от неистовата болка ударил в лицето Д., след което обаче Д. също го ударил в лицето, /т.е.
отново в областта на главата/.Вторият удар вече предизвикал у К. пълна
нетърпимост към болките и той си тръгнал и се прибирал в дома си. Прибирайки
се вкъщи, К.Н. веднага споделил на баща си за инцидента и незабавно приел
лекарствата си за заболяването, което имал от дете-болкоуспокояващи, след което
заспал.Малко по-късно в същия ден вечерта К. узнал от
негов приятел, че Д. бил приет е Спешно отделение.Болката от удара и
предизвиканата криза на заболяването на К.Н. му отминала постепенно вечерта. К.
провел разговори с неговия приятел, от който разбрал,
че Д. не е нанесъл удара и К. решил да посети Д. в спешното отделение.
Същевременно обаче приятелят му уведомил К., че по-големият брат на Д. бил
силно афектиран от случилото се и се заканвал да отмъсти за брат си.Тази новина К. от своя страна, се твърди в отговора на
искова молба, че ответникът К.Н. приел като реална заплаха, поради което и се
отказал от това да посети Д. в болницата. Вследствие на това, разбирайки, че не
Д. нанесъл удара, К. съжалил искрено за
действието си и поднесъл извиненията си
на Д. в социалната мрежа публично, във Фейсбук. Около две седмици
по-късно,случайно ищецът и ответникът се срещнали в
квартал *, във Варна и отново „очи в очи“ с ищеца, ответникът му поднесъл
своите извинения. Д. не приел същите, а в отговор на
извиненията му, му казал, че ще се видят в съда.
От всичко изложено по-горе, според ответника ставало
става ясно, че страните били добри познати, че нанасянето на удар е било под
афект и неистова болка, предизвикана от удар с твърд предмет в черепа на К., че
същият не целял да нарани Д., реагирал под формата на самозащита, че в
последствие К. е поднесъл публично извинение за реакцията си.
Споразумението по наказателното дело за този инцидент, сочи
ответника в отговора си на искова молба, че доказвало още веднъж, че К. не
търсел начин да се защити или освободи от отговорността за реакцията си, но в
никой случай тази реакция не била целяна, а напротив била предизвикана и в
резултат на самозащита.
На следващо място в отговора на искова молба ответника се спира на
Постановление № 4/23.12.1968 г. на Пленума на Върховния съд, като намира, че
обезщетяване на вредите, в случая, се търсело в огромен размер, при все, че
дори и в Споразумението по НОХД № 3112/2020г. по описа на
ВРС било посочено, че оздравителния процес бил при обичайно протичане.
В случая заявява ответника, била налице самосъхраняваща се реакция, а именно
нанесен удар на лице, което с поведението си, а именно „присмиване“ породило
съмнение у извършителя, че именно това лице е нанесло в гръб удар с тежък
предмет по главата на извършителя.
В случая
страните по спора били двама познати, които нямат друга причина за какъвто и да
е конфликт помежду си, който да може да прерасне в удар.
Ответникът сочи, че била налице грешка, която идвала от там, че удар изобщо
не следва да има, но при неистова болка от твърдия предмет на черепа на човек
нанесена в гръб, счита, че никой не може да предвиди точната си реакция, още
повече при активно заболяване, наподобяващо по признаци мигрена.Ситуацията била нелепа, но за нея имало публично съжаление,
което също следвало да се вземе предвид при решаване на
спора.
Справедливостта се твърди, че се появила в отношенията между участниците в
настоящия процес , без да била необходима чужда намеса
в техните отношения.
На кратко: при решаване на настоящия спор и за определяне на справедливо
обезщетение, ответникът моли ВРС да вземе предвид: непълнолетието и на двамата
участници;ударът с тежък предмет в черепа на
ответника; подигравателното поведение на ищеца; заболяването на ответника
обуславящо последваща самозащитна реакция; афект; поднесеното публично
извинение от ответника към ищеца.
При всичко изложено по-горе ответникът моли съда да остави без уважение исковата претенция като неоснователна и
необоснована. В условията на евентуалност се желае ВРС да определи
обезщетение в справедлив размер.
Отделно от горното ответникът сочи, че ищецът не поддържал предявеният иск с правно основание чл. 86 от ЗЗД в уточняващата си молба,
поради което моли, производството в тази част да бъде прекратено. Обективирано
е искане и за присъждане на направените по делото съдебно-деловодни разноски и
адвокатски хонорар.
На последно място ответникът е изразил становище по доказателствените
искания направени от ищеца и направил искания за събиране на доказателства.
В проведеното по делото последно открито съдебно
заседание ищецът не се явява, представлява се от адв. Г.И., като чрез
процесуалният си представител изразява становище за основателност и доказаност
на предявения иск поради което желе уважаване на исковата претенция ведно с
присъждане на адвокатско възнаграждение.
В същото съдебно заседание ответникът явил се лично,
представляван от адв.Е. моли съда да
отхвърли изцяло предявените искови претенции ,акцентирайки
върху поведението и на Д. , не само на К., над възрастта на двамата участници,
над процесуалното поведение на К., т.е. на неговото абсолютно постоянно
присъствие в съдебна зала, на неговото сериозно отношение по така повдигнатия
спор.
В условията на евентуалност, ако съда приеме исковите
претенции за основателни, адв. Е. моли съда да определи справедлив размер , като вземе предвид медицинските документи , приложени от
ответника във връзка със заболяването на К. .В този смисъл процесуалният
представител на ответника моли за произнасяне. Изрично е направено възражение
за прекомерност на адвокатския хонорар , претендиран
от ищеца, като адв.Е. счита същия за завишен, поради което желае съдът да
намали размера на адвокатско възнаграждение. Двете страни по спора, чрез
процесуалните си представители са представили в рамките на предоставения срок
подробни писмени защити по същество на спора.
След
съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на
страните, съдът приема за установено следното от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Не е спорно
между страните до делото а и от приложеното към материалите по настоящото
производство НОХД № 33112 / 2020 г. по описа на ВРС ХІІІ-ти
състав ведно с приложеното към НОХД досъдебно производство,, се установява, че
спрямо ответника в настоящия граждански процес има постановено и влязло в законна
сила Протоколно определение № 260038/ 09.09.2020 г.,влязло в законна сила на
09.09.2020 г., по силата на което наказателния съд е одобрил на осн. чл. 382,
ал.6 от НПК и постигнатото между страните споразумение
в смисъл : Подсъдимия
К.И.Н., ЕГН *********, род . на *** г. в гр. *, с постоянен адрес *** е
осъществил от обективна и субективна страна състав на престъпление по чл. 129,
ал.2 , вр. с ал.1 , вр. чл. 63 , ал.1 , т.3 НК - Затова, че на 24.06.2018г.
в гр. Варна, като непълнолетен, но като е разбирал свойството и значението на
извършеното и е могъл да ръководи постъпките си ,
причинил на Д.Д.Ф. , средна телесна повреда , изразяваща се в счупване на долна
челюст в дясно на ниво долночелюстен ъгъл и счупване в ляво в областта между 3
–ти и 4 –ти зъб вляво, обусловило затруднение в дъвченето и говора за период от
около 2 - 3 месеца при обичайно протичане на оздравителния процес . Деянието е
извършено при форма на вината пряк умисъл.От деянието
не са настъпили имуществени вреди .
За извършеното от него деяние ПОДСЪДИМИЯТ се
признава за виновен, като на основание чл.129, ал. 2,
вр. ал.1 , вр. чл. 63 ,ал.1 т.3 от НК и чл. 55 , ал.1 т. 3 б. „б“ от НК приема за изтърпи наказание ПРОБАЦИЯ ,
изразяваща се в следните пробационни мерки : На осн. чл. 42 А
, ал.2 , т.1 от НК : „
задължителна регистрация по настоящ адрес „ за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА с периодичност на срещите два пъти седмично ,
На осн.чл. 42 А, ал. 2 , т.2 НК „ Задължителни периодични срещи с пробационен
служител „ за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА .
Подсъдимият
приема да заплати направените по делото разноски в размер на общо 1121,70 лв. , които да бъдат приведени по сметка на ОД МВР Варна. Осъжда
подсъдимия да заплати на частния обвинител разноски за адвокатско споразумение
в размер на 850,00 лв.
Видно от
л.28 – ми от цитираното НОХД споразумението е подписано от
прокурор при РП Варна К.К., защитник на подсъдимия адв.Д., подсъдимия К.Н., при
изрично подписване и дадено съгласие на
пострадалия и частен обвинител Д.Ф. и
процесуалния представител на Ф. адв. Д..
След като
наказателния съд е намерил, че предложеното и подписано от страните
споразумение съдържа необходимите реквизити посочени в чл. 381 ал.5 НПК и че не
противоречи на закона и на морала е одобрил постигнатото споразумение между
ВРП, подсъдимия и неговия защитник како
и частния обвинител и неговия процесуален представител , прекратявайки
наказателното производство на основание чл. 382,ал. 7
, вр. чл. 24, ал.3 НПК .
От изложеното по – горе се налага извода от фактическа
страна , че ответникът в настоящия процес е признат за
виновен за извършено спрямо ищеца престъпление от общ характер, съгласно
влязлото в законна сила на 09.09.2020 г. Споразумение по НОХД № 3112/2020 г. на
ВРС за деяние квалифицирано по чл. чл. 129, ал.2 , вр. с ал.1 , вр.
чл. 63 , ал.1 , т.3 НК, от
което е пострадал ищецът по настоящото дело. Установява се още от приобщеното
наказателно дело, че ищецът в настоящото производство не е бил конституиран в
качество на граждански ищец в наказателния процес, а единствено е имал качество
частен обвинител .
Спорът по настоящото дело е дали ищецът има
изключителна вина за съпричиняване на вредоносния резултат, дали въобще са
основателни исковете на ищеца и ако са основателни, доказани ли са по размер .
В настоящия процес както бе изложено по-горе, според
ответника (подсъдим в наказателното производство ) ответника не следва да носи
отговорност по чл.45 ЗЗД, т.к. е станала грешка, ответникът не можел да
ръководи постъпките си поради наличие на мигренозен пристъп ,провокирал
силната болка и поради това, че ищецът първи ударил ответника, както и поради
факта че ответникът поднесъл извиненията си на ищеца .
С доклада по делото съдът е обявил на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 и т. 5 от ГПК,че
страните признават следните факти и обстоятелства, които са безспорни и не се
нуждаят от доказване: Че по повод нанесената от ответника на ищеца средна
телесна повреда е водено НОХД №
3112/2020 г., по описа на РС Варна, производството по което е приключило
с одобрено от наказателния съд споразумение,влязло в
законна сила.
За пълното изясняване на фактическата страна по делото са събрани гласни
доказателства.Разпитани в качество на свидетели са
водените от ищеца Д. Д. Ф.– майка на ищеца, Ж. Д. П.– леля на ищеца , както и
водените от ответника свидетели – М. К. Н.– майка на ответника и Д.А. Д.–
единствен свидетел без родствени връзки със страните, заявил пред съда че е
приятел и на ищеца и на ответника .
Дадените гласни доказателства съдът ще анализира в съвкупност със събраните
в настоящото производство доказателства ,при спазване
на императивната разпоредба на чл.300 ГПК .
От обективно , компетентно и пълно заключение по
допусната по делото комплексна съдебно – медицинска, психиатрична и
психологична експертиза , възложена на вещите лица д-р Д. /съдебен медик /, д-р
Б. / съдебен психиатър / и кл. психолог Р.
Г., приобщено на листи 73- 79 , по същество на спора се установява и
изяснява следното :
Състоянието на ищеца след получаване на травматичните увреждания –
двустранно счупване на долна челюст , е налице болка,
оток, невъзможност за говор и невъзможност за хранене . Проведеното е било
оперативно лечение съобразно добрата медицинска практика, а именно метална
фиксация с обезболяващи и антибиотици. При такова травматично увреждане е
налице трайно затруднение във функцията на дъвченето и говора за период от
около 2 -3 месеца , като към настоящия момент
комплексната експертиза заключава, че оздравителния процес е приключил, а във
връзка с травмата не се очакват усложнения.
Дадено е заключение от КСМППЕ , че телесните
увреждания в началото са предизвикали стрес , но с течение на времето и особено
в последната една година, те са отзвучали и не внасят дисфокомфорт в
ежедневното функциониране на ищеца .
Изяснено е категорично чрез заключението по комплексната експертиза, че
непосредствено след травмата на 24.06.2018 г. ищецът е бил в състояние на остра
стресова реакция .Острата стресова реакция , се сочи в
експертизата, че отзвучава за 48 часа, като известно време след това ищецът е
изпитвал страх и неувереност в поведението . Видно от л.79 –ти от делото ,
вещите лица са дали заключението, че преживяното от ищеца Д.Ф.
не се е трансформирало в посттравматичен стрес у него, като в резултат на
преживения инцидент у ищеца Ф. не са регистрирани сериозни като интензитет и
продължителност преживявания и страдания, но са налице болка, невъзможност за
хранене, невъзможност за говорене, продължили до момента на отстраняване на
металната фиксация.
За да докаже ответника възраженията си залегнали в отговора на искова
молба, че инцидентът между него и ищеца е
станал по причина от здравословен характер – главоболие, по делото на л. 83 и
84 са приложени магнитен носител и разчитане на същия
с данните от проведено образно изследване – магнитно резонансна томография на
главен мозък. От разчитането на образното изследване,изготвено
от д-р Ц.при „* „ се констатира обективно ,че към датата на изследването, ответникът има
прояви на хипокампална склероза в дясно, с нормална проследимост на очните
нерви и зрителните пътица, турско седло и хипофиза – в норма, нормален костно
мозъчен сигнален итензитет . Допуснатата във връзка с тези писмени
доказателства експертиза по искане на ответника, в последното по делото открито
съдебно заседание е заличена, като са изложени обективни причини за това дори и
от процесуалния представител на ищеца – липса на вещо лице невролог, което да
даде отговор на поставените въпроси.
От съвкупния анализ на останалите ангажирани от ищеца с исковата молба
писмени доказателства : епикриза ИЗ № 27059/497 от
Клиника по лицево-челюстна хирургия при Университетска болница МБАЛ „Света М.”***;
лист за преглед на пациент в КДБ/СО № 021044; допълнителен лист към лист за
преглед на пациент в КДБ/СО № 021044; искане за рентгенологично изследване от
24.06.2018 г.; резултат от образно изследване от 26.06.2018 г.;
съдебномедицинско свидетелство № 42/2018 г. от Клиника по съдебна медицина при
МБАЛ „Св. М.” ЕАД; фискален бон от 25.06.2018 г.,
фискален бон от 23.07.2018 г. и фискален бон от 29.06.2018 г.се
установя и доказва вече изясненото и от наказателния съд , че ищецът е получил
средна телесна повреда,причинена му от ответника Ф., че след причиняването на
телесната повреда на 224.06.2018 г. ищецът е получил неотложна спешна
медицинска помощ, предприето е било съответното лечение описано и в КСМППЕ,
направил е разходи за лечение възлизащи точно на сумата от 205,00 лв.
Приобщените по делото на листи от 55 до 39 и представени от ответника с
отговора на искова молба заверени за вярност с оригинала копия на следните писмени доказателства, а именно: амбулаторен лист №
000259/01.06.2016 г.; амбулаторен лист № 005175/23.12.2020 г.; амбулаторен лист
№ 005177/23.12.2020 г.; амбулаторен лист № 1540/19.08.2004 г.; екранна снимка
от мобилно приложение отразяват обективното състояние на ответника към
периодите в които е посещавал медицински специалисти по повод фамилната му
обремененост от главоболие по майчина линия ,назначена
терапия и лечение .Що се касае до екранната снимка на л. 39 същата съдържа
данни затова, че ответника на 24 юни 2018 г. в 23 :08 се извинил на ищеца, а на
24 юни 2018 г. питал как е минала операцията . Данните от комуникацията между
ответника и ищеца чрез Фейсбук не са оспорени от ищеца .
Въз основа на изложената фактическа
обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните ПРАВНИ
ИЗВОДИ:
Предявеният иск от ищеца Д. Ф.против ответника К.Н. е заведен във ВРС на 16.11.2020 г. и намира правното си основание в
разпоредбата на чл. 45,вр. с чл. 86, ал.1 ЗЗД . Искът
е допустим, заявен при наличие на ясен правен
интерес и поради това и съдът дължи произнасяне по същество на спора.
За да прецени основателността и
доказаността на претенцията, съдът намира за необходимо да се спре на първо
място върху доказателствената тежест. При така предявената искова претенция,
квалифицирана от съда по 45 ЗЗД вр. с чл. 86, ал.
1 ЗЗД и депозиран отговор на искова
молба, съдът е разпределил доказателствената тежест между страните както следва:
На първо място съдът е обявил на страните, че доказателствената тежест в гражданския процес се разпределя съобразно правилото на чл. 154
от ГПК, като всяка страна в процеса
носи тежестта да докаже положителните твърдения за факти, от които извлича
благоприятни за себе си
правни последици и на които основава исканията и възраженията си.
На основание чл. 146 от ГПК съдът е указал на ищеца, че носи
доказателствената тежест да докаже, че на твърдяната от него дата , в град Варна е получил травматичните увреждания посочени
подробно в исковата молба, причинени му именно от ответника. В тежест на ищеца е било възложено да
установи при условията на пълно и главно доказване твърденията си затова, че на
24.06.2018 г. в гр.Варна, в резултат от нанасянето на
удар с юмрук в лицето от страна на ответника е получил средна телесна повреда (по см. на чл.129 НК), характера и вида на
всяко едно телесно увреждане, преживените от ищеца негативни емоции представляващи болки и страдания
(така както са описани в исковата молба) и пряката причинно - следствена връзка
между действията на ответника и претърпените от ищеца неимуществени вреди. В тежест на ищеца е било възложено и да установи и докаже,че по повод действията на
ответника е било водено наказателно производство, приключило със споразумение,
одобрено от съда .В тежест на ищеца по
предявения иск за обезвреда на претърсените неимуществени и имуществени вреди съдът е възложил и да установи и докаже не само
основанието на иска си, но и размера на претърпените от ищеца неимуществени
вреди и имуществени вреди.
Съдът на основание
чл.146 от ГПК е указал на ответника, че следва да докаже
положителните факти, на които се позовава, наведените възражения за
неврологично заболяване провокирало удара в лицето на ищеца, наличието на
„грешка“, публичното и лично поднесени извинения от ответника към ищеца за
случилото се. В тежест на ответника съдът е възложил и да наведе и други правоизклбючващи твърдения или
възражения, респективно правопогасяващи и или правоотлагащи.В
тежест на ответника съдът е възложил и да
ангажира доказателства в подкрепа на възражението си, че искът е прекомерно завишен по размер.
При така разпределената тежест на доказване,
съдът намира, че е безспорно и не може да бъде преразглеждано осъщественото от
ответника спрямо ищеца противоправно деяние, вината на ответника .Това е така
т.к. от материалите по НОХД № 3122/2020 г. по описа на ВРС ХIII –ти състав, с Протоколно
Определение № 260038/9.9.2020 г. е
одобрено споразумението между участниците в наказателното производство, с което
е отвеника К.Н. е признат за виновен затова,
че на дата 24.06.2018 г. в гр.Варна, като непълнолетен но като е разбирал свойството
и значението на извършеното и като е могъл да ръководи постъпките си , е причинил на ищеца Д.Ф., средна телесна повреда, изразяваща се счупване
на долна челюст в дясно на ниво долночелюстен ъгъл и счупване в ляво ,в
областта между 3 и 4 зъб в ляво, обусловило затруднение на дъвченето и говора
за период от около 2 -3 месеца, при обичайно протичане на оздравителния процес,
престъпление по чл.129, ал.2, вр.ал.1 ,вр. чл. 63 , ал.1 т.1 НК .
Фактът на постановяване на Споразумението на наказателния съд и влизането му в сила ,независимо от възраженията на ответника за останали неизяснени факти в
наказателния процес, е факт, който гражданският съд следва да съобрази
преценявайки основателността на предявения осъдителен иск.
Съгласно чл. 300 ГПК влязлата в сила Присъда на наказателния съд е
задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от
деянието относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и
виновността на дееца .Извън ясното съдържание на цитираната правна норма по
въпроса относно зачитането на влязлата в сила Присъда на наказателния съд,респ.Споразумение, е постановена и съдебна практика, част от която съдът намира за необходимо
да цитира .В този ред на мисли в Решение № 55 от
30.05.2009 г. на ВКС по т. д. № 728/2008 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Таня Райковска съставът на ВКС ясно е посочил
в постановения касационен акт, че : „ Влязлата в сила присъда (споразумение) има доказателствено значение за вината, противоправността и деянието само на
извършителя на престъплението, за деянието, за което му е било наложено
съответно наказание. Предмет на изследване в
наказателното дело е поведението на увредителя, затова преценката за
извършеното от него е задължителна за гражданския съд, а поведението на пострадалия не е предмет на присъдата, освен ако
съпричиняването не представлява елемент от състава на престъплението и не е
било предмет на изследване в наказателното производство по конкретното дело.
Практиката на ВКС, Наказателна колегия, в тази насока е относима
и към гражданските и търговските дела, предвид произнасяне по въпроси, които са
в някои от случаите преюдициални и определящи по отношение на съдебните
производства, основани на института на непозволеното увреждане или свързани с
прилагане на правилата на застрахователното право.”
Позовавайки се на нормата на чл. 300 ГПК и цитираната само част от
съдебната практика на ВКС, настоящият състав, намира за установено и доказано
по делото,че именно на 24.06.2018 г. ответникът е причинил на ищеца средна телесна повреда ,посочена и по-горе, поради което и на чл.129, ал.2, вр. ал.1 от НК, вр.63,ал.1 т.3 НК се е признал за виновен и е приел да
изтърпи наказанието „пробация „ .С протоколното определение на ВРС от
09.09.2020 г. окончателно е решен въпроса дали ответника е осъществил като
непълнолетен съставомерно деяние, спрямо кой пострадал, виновно ли е било
извършено .
При така установеното по-горе, съдът следва да се отговори на въпроса при
доказаност на вината, противоправността и деянието на извършителя на
престъплението, за деянието, за което ответникът е приел да
изтърпи съответно наказание – т.е. доказаност на иска с правно
основание чл. 45 ЗЗД , дали ищецът е доказал при
условията на пълно и главно доказване претърпените от него неимуществени и имуществени вреди, за които желае да бъде обезвреден от извършителя на
престъплението от общ характер .
Видно и от отговора на искова молба ответникът е
направил възражения за грешка ,че не е следвало да има удар, че ищецът първи го е ударил,
че ответникът е бил в афект и поради това че страда от години от главоболие,
болката му попречила да контролира реакциите си, както и че се е извинил на
ищеца .
За да се произнесе по възраженията на ответника,досежно причиняняването на вредоносния резултат съдът намира за необходимо да изложи следните правни
аргументи:
На първо място въпросът за вината и авторството на престъплението от общ характер е вече решен с влязло в сила протоколно определение на наказателния съд, с което е одобрено
споразумение по чл. 382, ал. 6 НПК, вляло в законна сила, приравняващо се на
влязла в сила осъдителна присъда.
На второ място по конкретното гражданско дело е проведена комплексна съдебно медицинска психиатрична и психологична експертиза, а заключенията на трите вещи лица участващи в експертизата са
дадени в писмен вид, поддържани и в отрито съдено заседание .
Съдът кредитира изцяло заключението по КСМППЕ като пълно и обективно обективни, почиващо и на обективните данни по делото , като счита, че комплексната експертиза изготвена
от трите вещи лица д-р Д., д-р Б. и кл.психолог Р.Г. кореспондира с ангажирания от ищеца писмен доказателствен материал ,
допуснатите в полза и на двете страни гласни доказателства ,независимо че от
всички общо разпитани свидетели само един не се намира в родствени връзки със
страните по спора .
Въз основа на заключенията на трите вещи лица, безспорно се установява и изяснява ,че
на твърдяната от ищеца дата и място същият е получил травматични увреждания
причинени му от ответника по делото по време , място и начин указан от самия
ищец и описани и от вещите лица, травматични увреждания които по
смисъла на НК представляват средна телесна повреда – чл.129, ал.2 ,вр. ал.1 НК
.
Сред тези увреждания е счупването на долна
челюст в дясно на ниво долночелюстен ъгъл и счупване в ляво в областта между 3
–ти и 4 –ти зъб вляво, обусловило затруднение на дъвченето и говора на ищеца за
период от около 2 -3 месеца при обичайно протичане на оздравителния процес, за която ответникът спори да е причинена по грешка или в състояние на афект или провокация от ищеца .
По този въпрос дори при прочит на диспозитива на Споразумението по НОХД № 3111 / 2020 г. по описа на ВРС ХIII – ти се вижда, че е налице произнасяне на наказателния съд.
Ето защо съдът приема, че дали ищецът е имал каквото и да касателство
към действията на ответника на инкриминираната дата 24.06.2018 г. е въпрос, който остава извън предметните предели на настоящия граждански
спор при императивната разпоредба на нормата на чл. 300 ГПК .Данни за афект, грешка и или реторсия в НОХД № 3111/2020 г. няма, което
прави изцяло неоснователни възраженията на ответника.
Релевантния в случая въпрос е дали ищецът е претърпял от нанесената му на 24.06.2018 г. средна телесна повреда от ответника неимуществени
вреди, в какво точно се изразяват
същите , какъв е техния интензитет и
доказани ли са по размер.
В тази връзка съдът въз основа на съвкупния
анализ на заключенията на вещите лица по допуснатата комплексна експертиза по настоящото дело и въз основа на пристрастните
показания на разпитаните по делото
свидетели ,намиращи се в родствени връзки с ищеца и
ответника, показанията и на св.Д.Д.( като цяло противоречиви ), съдът прави извод, че всички
телесни увреждания които са били причинени на ищеца от страна на ударите на
ответника на дата 24.06.2018 г.са довели първо до физически травми които са били лекувани в болнично заведение и само добрата медицинска практика е спомогнала
ищеца да се възстанови.
От разпита на в.л. д-р Д. / л.85/ се
установява,че лечението което е било извършено на ищеца, а именно метална
фиксация с шини се извършва точно затова, за да не настъпят усложнения , както
и че в конкретния случай и към момента няма данни за настъпили усложнения и
оздравителния процес е приключил абсолютно благоприятно за ищеца .Вещото лице
съдебен медик д-р Д. е пояснило пред съда,че обичайно шините, които се поставят
са за период не по-малко от 1 месец , изхождало се от това че първо се образува
костния калус за да се извърши напълно срастване на фрагмантите.
Във връзка с претъпените негативни емоции от
ищеца , при разпита си вещото лице клиничен психолог Р.Г. е пояснила, че ищецът
Д. е бил със шини и невъзможност да движи устатата си, което му се отразило с
това, че той започнал да повишава т.нар. невротичност, която била леко
повишена, т.е . фрустрирана била неговата гъвкавост,неговата пластичност да се
справя в по –трудни ситуации, започнал да нервничи, да има леко колебливи
емоционални състояния.Кл.психолог Р.Г. е обяснил пред съда, че е нормално
когато човек е фрустриран , когато има някакво препятствие той да повиши невротичността си , да има тези
колебливи емоционални състояния , да става по-лесно възбудим и леко
раздразнителен ,отбелязани в лека степен сега. На конкретно поставени
допълнителни въпроси в.л.Р.Г. категорично отговоря ,че при ищеца не е налице
синдром на посттравматично стресово разстройство , при него е налице т.нар.
остра стресова реакция , която отшумява изключително бързо, ищецът не си
спомнял точната дата на инцидента, оказало
е ,че дори и годината сбъркал, т.е. за клиничния психолог категорично
няма данни както за психично заболяване , така и психологически аспект.
При изслушване на комплексната СМППЕ вещото лице
психиатър д-р Б. е заявил пред съда , че е трудно да се каже точно време , в
което са отзвучали телесните увреждания , но сравнително бързо .Фактът,че не се
е наложила медикаментозна терапия, обяснява д-р Б. , дори и обстоятелството, че
ищецът не е бил консултиран от психиатър или психолог, за вещото лице д-р Б. е
едно косвено доказателство,че всъщност реакцията на ищеца е отшумяла
изключително бързо.
Вещото лице Р.Г. е допълнила изявлението на д-р Б.,
че ищецът в крайна сметка е млад човек.
В тази връзка от заключенията на вещите лица по
допуснатата и неоспорена КСМППЕ, съдебно – медицинските документи, представени
от ищеца още с искова молба, съдът приема, че в резултат от извършеното
съставомерно деяние от дата 24.06.2018 г. причинено виновно от ответника,
ищецът е претърпял описаната в петитума на иска средна телесна повреда, при
причиняването на която е изпаднал в състояние на остра стресова ситуация, отзвучала за 48 ч., а
самите телесни увреждания на ищеца свързаните с тях невъзможност за дъвчене и
говорене, респ. и хранене са отшумели особени през последната една година .
При тези обективни данни съдът намира,че към днешна дата ищецът вече не търси онези болки и страдания които е
изпитал в деня в който ответникът двустранно е счупил челюстта на ищеца, т.к.
от 24.06.2018 г. до сега болките и страдания от деянието са отшумели, травматичните и интензивни негативни
преживявания са отшумели в рамките на два три месеца след инцидента и основно през изминалата година .
Факт е и и доказано по несъмнен начин на база
макар и пристрастните показания на разпитаните свидетели, че този вид счупване
на челюстта на ищеца, причинено от ответника води до силни болки и до реакция
на остър стрес, че ищецът не е можел да се храни ,че се е самооизолирал което
прави предявения от ищеца иск напълно доказан по основание.Не следва да се
игнорира обаче факта,че ищецът е млад човек, съумял да се справи с
последствията в емоционален и психологичен план от травмата и без да търси
лекарска помощ , като този факт е доказан на база събраните гласни
доказателства – водените от ищеца свидетели .
От друга страна по делото са събрани гасни
доказателства чрез показанията на водените от ответника свидетели затова,че
ответникът се е извинил на ищеца , но въпреки и извинението травмата, болката,
стреса претъпени от ищеца подлежат на обезвреда .
Съвкупния анализ на всички доказателства по
делото мотивира съда да приеме ,че искът по чл. 45 ЗЗД както в частта за неимуществените
вреди , така и за имуществените е напълно доказан по основание. Преди съдът да определи размера на
обезщетението които неминуемо счита, че се следва при доказан фактически състав
на чл. 45 ЗЗД , следва да се произнесе по въпроса за твърдяното от ответника съпричиняване
от страна на ищеца на вредоносния резултат.Възражението
сторено от ответника е възражение по същество на спора, процесуално допустимо и
подлежи на разглеждане.Видно от материалите по приобщеното НОХД и ДП ответникът е
приел че деянието по чл.129 НК е извършено от него виновно, при форма на вина
пряк умисъл. Т.е. в съответствие с даденото
разрешение в Решение № 55 от 30.05.2009 г. на ВКС по т. д. № 728/2008 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Таня Райковска – гражданският съд не следва
да се произнася по това възражение по същество, т.к.наказателният съд вече го е
изследвал и обсъдил.Ако да е имало възражения на ответника в качеството му на подсъдим че е
осъществил състава на чл.129 НК в условия на афект, при грешка по см. на чл.15 НК, то тези оспорвания е следвало да бъдат направени в съдебна фаза на НОХД №
3111/ 2020 г.Приемайки и подписвайки споразумението , така както подсъдимия,
така и частния обвинител и процесуалните им представители са се съгласили със
реквизитите на споразумението , а и нещо повече : подсъдимия не е поискал
разглеждал на делото по общия ред .
Дори и в условията на евентуалност да се приеме,че
и гражданският съд следва да прецени дали не е налице съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на ищеца, то въз основа на непосредствено събраните пред
настоящият състав доказателства не може да се изведе извод за доказаност на
това възражение, т.к. ответникът не е ангажирал доказателства в подкрепа на този извод.В тази насока от показанията на св.Д./ л.83 / не
става ясно кога точно е причинена телесната повреда на ищеца,като самият
свидетел твърдейки че е приятел и на ищеца и на ответника и че е бил очевидец
на инцидента първо твърди, че някой уцелил К. , след това че не помни кой точно
го уцелил, сочейки че Д. посегнал на К. , отвърнал му , след това ги разтървали
. За останалите относими към спора факта свидетелят сочи ,че няма спомени ,като
твърди че К. нанесъл един удар на Д., Д. не го заболяло , нямал спомен счупен
зъб ли имал Д., ченето му ли било скупено,а преди Д. да напусне мястото където се случило това Д. се държал за устатата и нямало кръв . Тези
показания съдът намира за непоследователни,а и нелогични .При удар в лицето
довел до счупване на две места на челюст, поставяне на шини като част от
оздравителния процес, липсва житейска логика пострадалия да не изпитва каквато
и да е болка.Точно обратното е изложено от ищеца в исковата молба и напълно
доказано от комплексната експертиза и от разпитите на св.Ж.П.и М.Н..
С оглед направения от настоящият състав правен
извод, че искът с правно основание чл.45 ЗЗД е доказан по основание, съдът следва да определи съгласно нормата на чл. 51 ЗЗД обезщетение на ищеца за претърпените и доказани болки и страдания, в
резултат на деликта представляващ престъпление от общ характер в частност
съставомерно деяние ,квалифицирано по чл.129 НК и
извършено на 24.06.2018 г.
За да определи справедливо по размер обезщетение
за неимуществените вреди които ищецът е претърпял, съдът се позовава на възприетото
в чл.45 и чл.52 ЗЗД а именно, че всеки
който е причинил другиму вреда е длъжен да я поправи и че размерът на обезщетението се определя по
справедливост .В тази връзка
следва да бъде посочено че съдебната практика е
трайна ,че обезщетение се дължи за всички вреди, които
са пряка и непосредствена последица от увреждането, като обезщетението за
неимуществени вреди се определя в съответствие с принципа на справедливостта,
залегнал в чл.52 ЗЗД, като се отчитат всички обстоятелства по делото .
Понятието "справедливост",
съгласно даденото още с ППВС № 4/64 г.,задължително за съдилищата
разяснение, не е абстрактно понятие, поради което не предпоставя хипотетичен
размер на дължимото в хипотезата на неимуществени вреди, причинени от деликт
обезщетение, а всякога свързано с преценката на определени, конкретно
съществуващи обстоятелства, както и с общественото разбиране за същото, на
даден етап на развитие на самото
общество.Следователно,
за да удовлетвори така въведеният с чл. 52 ЗЗД критерий за справедливост, обезщетението
за възмездяване претърпените от деликт морални вреди трябва да е съразмерно с
техния действителен размер, който е обусловен, както от тежестта, характера,
продължителността и интензитета на конкретното неблагоприятно въздействие върху
личността на пострадалия, така и от икономическата конюнктура в страната към
момента на увреждането и установената в тази насока съдебна практика.
Съобразно задължителната и трайна практика съдът
счита, че претенцията в размер на 25 000 лева е силно завишена. Ако при едно математическо изчисление размера на тази претенция се раздели
на 2 – броя на годините изминали от датата на деликта
до сега , се получава сума от по 12 500 лв. на година лева или от около по 1041,00 лева на месец.
За да прецени съдът,че
претенцията е изключително завишена по размер отчита факта, че ищецът безспорно е преживял
физическите болки и страдания които неминуемо е изпитвал с най –голям интензитет
през първите няколко месеца –минимум поне 2 – 3 (според КСМППЕ ,а
и предвид храктера на телесната повреда описана в Споразумението по НОДХ
3111/ 2020 ) и след адекватното лечение ,поставяне на шини
,последствие премахването му , особено през последната една година болките на ищеца са намалели и оздравителния процес на физическите травми
приключил
Съдът отчита и факта, че ищецът е бил в силен стрес, но към датата на инцидента,
който стрес е отминал и дори в
интервюто с клиничния психолог ищецът не се е сетил за датата на инцидента и
годината , т.е. към момента
ищецът вече е в нормално състояние. В обобщение , съдът приема за доказано на база
неоспорената комплексна експертиза , почиваща на обективни данни и специални
познания на вещите лица, че състоянието на ищеца вече е нормално, обичайно и не е повлияно от
негативните изживявания, които е имал
към 24.06.2018 г. и няколко месеца след това.
Или в обобщение, след като въз
основа на събраните по делото доказателства ищецът не е установил и не доказал по несъмнен и категоричен начин, че болките му и
страданията продължават и до днес, а се констатира, че същите са
отшумели в рамките на месеци и през
последната година, то се
налага и извод, че обезщетението следва да се присъди в размер който отговоря на действително претъпените
вреди. За действителен, реален справедлив и достатъчен
размер по см. на чл. 52 ЗЗД настоящият състав приема сума от общо 5000,00 лева, сума която напълно може да репарира невъзстановените неимуществени вреди
причинени виновно от ответника на ищеца в резултат на съставомерното деяние от
24.06.2018 г. При определяне на този размер съдът отчита не само продължителността
на оздравителния процес, спецификите на средната телесна повреда, но и
възрастта на ищцеца, възраст която в съвкупност с личните му качества, подкрепата на близки и роднини още в
самото начало е довела до предприемането на адекватно лечение, изключило
потенциалната възможност за последващи усложения.Липсват данни по делото ищецът
към момента да има постравматично разстройство и или други било то психологични
или психиатрични изменения, провокирани от инцидента от 24.06.2018 г. и
непреработени емоции , както се установява от разпита на трите вещи лица по
комплексната експертиза.Ето защо вземайки предвид всички визирани по –горе
доказани по делото факти и обстоятелства свързани с личността на пострадалия,
датата на деликта ,продължителността на оздравителния процес,съдът приема че
след като у ищеца към момента не са налице болки и страдания които да подлежат
на обезвреда, общо за всички действително претърпени неимуществени вреди сумата
от 5000 лв. е справедливия размер на обезщетение .
Приемайки иска за доказан по основание и частично
по размер до 5000 лева съдът присъжда в полза на ищеца и законната
лихва върху тази сума начиная от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изпращане на вземането, съгласно исковата и уточителна молба и
изложеното от процесуалния представител на ищеца в първото открито съдебно
заседание.За останалата част от исковата претенция съдът
следва да отхвърли иска като недоказан по размер.
Досежно иска за имуществените вреди :
На база цитираните вече по –горе доказателства,
съдът приема иска за имуществени вреди за напълно доказан и по основание и по
размер.Впрочем ОСИ за репариране на
имуществените вреди не е оспорен от ответника, а вписания в исковата молба и
уточнителната петитум на иска за обезвреда на имуществените вреди, в резултат
на деликта е доказан на база писмените доказателства ангажирани от ищеца с
исковата молба , т.к. тези вреди са били претъпени именно с оглед наложилото се
лечение на ищеца и са в пряка причинно –следствена връзка със съставомерното
деяние по чл.129 НК .Ето защо съдът уважава иска за имуществени вреди за сумата
от 205,00 лв.,така както е уточнен в писмената молба от 2.12.2020 г., ведно със
акцесорното искане за законна лихва начиная от датата на подаване на исковата
молба в съда 16.11.2020 г. и до окончателното изплащане на вземането .
При този изход на спора
съдът дължи произнасяне по разноските по делото.
Видно от материалите по делото само ищецът
претендира разноски.
В оспорения от адв.Е. списък по чл. 80 ГПК ищецът
претендира един разход – сумата от 2500 лв. Видно от л. 19 и л.20 ищецът е
заплатил по банков път сумата от 2500 лв. за адвокатско възнаграждение,поради
което се налага извод,че плащането на договорения адвокатски хонорар от ищеца
към адв.Д. е доказано.Възражението с правно осн. чл. 78, ал.5 ГПК на адв.Е. в
качеството й на процесуален представител на ответника , съдът намира за
основателно .При предявени искове с цена 25 000 лв. и 205 лв. сборът от
дължимо се минимално адвокатско възнаграждение, определяем по реда на Наредба
1/ 2004 г. е равен на точно 1280 лв. плюс 300 лв. или общо 1580 лв.Съгласно чл.
7, ал. 9 от същата Наредба за дела с повече от две заседания за всяко следващо
се дължи възнаграждание от по 100 лева , или в случая при спазване на нормите
на чл. 7 ,ал.2 ,т.4 , т.2 и ал. 9 от
Наредба1/2004 г .съдът пресмята,че минимума на адвокатското възнагаждение е
равен на 1780 лв., което и взема предвид при уважаване на основателното
възражение за прекомерност .
При доказан минимален размер на дължимо се
адвокатско възнаграждение в полза на ищеца, след редуциране на размера по реда
на чл. 78, ал.5 ГПК съдът присъжда в полза на ищеца съдебно деловодни разноски
равни на уважената част на исковете, в процентно съотношение 0,21 % от реално
сторените разноски .Ето защо съдът присъжда в полза на ищеца сумата от общо
373,80 лв. , на осн. чл. 78,ал.1 ГПК.
С оглед характера на исковото производство,
съгласно нормата на чл. 78, ал.6 ГПК съдът следва да възложи в тежест на
ответника и в полза на бюджета на съда дължимите се държавни такси върху всеки
от двата уважени иска .По иска уважен за сумата от 5000 лв. д.т. е равна на 4 % от цената на иска или 200 лв., а по иска за
сумата от 205 лв. д.т. е равна на 50 лв. ,или общо дължимите се държавни такси
които следва да плати ответника по сметка на ВРС са точно 250,00 лв.
Водим от
горното
на осн.чл.235,236 ГПК , съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ответника К.И.Н., ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на ищеца Д.Д.Ф., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адвокати Г.И. и адв. А.Д. от ВАК ,следните парични вземания :
СУМАТА от общо 5000,00 лв. /пет хиляди лева /представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болки и
страдания в следствие на нанесената му на 24.06.2018г. средна
телесна повреда, изразяваща се в счупване на долна челюст в дясно на ниво
долночелюстен ъгъл и счупване в ляво в областта между 3-ти и 4-ти зъб,
обусловило затруднение на дъвченето и говоренето за период около 2-3 месеца при
обичайно протичане на оздравителния процес, ведно със законната лихва върху главницата от датата на
подаване на исковата молба в съда – 16.11.2020г.,
до окончателното плащане на
сумата, на основание чл.45 от ЗЗД вр. чл. 86, ал.1 ЗЗД, като ОХВЪРЛЯ ИСКА в ЧАСТТА за разликата в размера на главницата от установения от 5000,00 лв.
до претендирания 25 000лв. /двадесет и
пет хиляди лева/,като недоказан по размер;
СУМАТА от общо 205.00 лв. /двеста и
пет лева/, представляваща обезщетение
за претърпени имуществени вреди от
непозволено увреждане, а именно заплатени разходи за проведеното му лечение,
представляваща сбор от сумите, както следва: 120лв. /сто и двадесет лева/- за
закупуване на сет за междучелюстна фиксация на 25.06.2018г, за което е издаден
фискален бон от тази дата; 25.00 лв.
/двадесет и пет лева/ - ортопантомография от 23.07.2018г., от която дата е
издаден и фискален бон; 60 лв. /шестдесет лева/ - за съдебномедицинско
освидетелстване, осъществено на 29.06.2018г. и издаден фискален бон от тази
дата, ведно със законната лихва
върху главницата от датата на подаване на исковата молба в съда - 16.11.2020г.
до окончателното плащане на сумата, на основание чл. 45 от ЗЗД,вр. чл. 86,ал.1 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 127, ал. 4 от ГПК ищецът е посочил
следната банкова сметка ***: ****, BIC: *** „*“ АД
с титуляр Д.Д.Ф., ЕГН **********, по която ответникът К.И.Н.
може да заплати дължимите от него суми.
ОСЪЖДА ответника К.И.Н., ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на ищеца Д.Д.Ф., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адвокати Г.И. и
адв. А.Д. от ВАК СУМАТА от общо 373,80 лева (триста седемдесет и
три лева и осемдесет стотинки) - представляваща сторени от ищеца съдебно-деловодни разноски
пред настоящата инстанция,съобразно уважената част на исковата претенция за
заплатен адвокатски хонорар, след редуциране на адвокатското възнаграждение по реда на чл. 78,
ал.5 ГПК, на основание чл.78 , ал.1 ГПК .
ОСЪЖДА ответника К.И.Н., ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ в полза на ДЪРЖАВАТА по сметка на Районен съд Варна СУМАТА от общо 250,00 лева (двеста и петдесет лева ) – дължимата се държавна
такса върху уважените размери на предявените искове , на основание чл. 78, ал.6 ГПК .
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
ПРЕПИС от Решението
да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: