№ 816
гр. Казанлък, 03.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:КЕТИ М. КОСЕВА
при участието на секретаря ГАЛИНА М. ГИЛЕВА
като разгледа докладваното от КЕТИ М. КОСЕВА Гражданско дело №
20255510101062 по описа за 2025 година
Предявени са три установителни иска с пр.осн. чл.422 ГПК във връзка с
договорните отношения между страните.
Ищецът „МАКСО БЪЛГАРИЯ“ АД ЕИК ********* моли съда да
постанови решение, с което да приеме за установено, че Д. И. И. с ЕГН:
********** дължи на „Максо България“ АД, следните вземания, за които е
издадена заповед за парично изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. №
167/2025 г. по описа на Районен съд - Казанлък: 2 906,41 лева главница по
договор за кредит, ведно със законната лихва върху тази сума, от момента на
подаване на заявлението - 23.01.2025 г. до окончателното й изплащане, 821,72
лева договорна лихва за периода 01.04.2024 г. до 06.01.2025 г. и 39,71 лева
наказателна лихва за периода 01.05.2024 г. до 06.01.2025 г.
Моли съда на осн. т.12 от ТР№ 4 от 18.06.2014 г. по т.д. № 4/2013 г. на
ОСГК на ВКС да му присъди сумата от 125,36 лева разноски по ч. гр. д. №
167/2025 г. по описа на Районен съд - Казанлък, от които разноски по делото за
държавна такса - 75,36 лева и 50,00 лева - юрисконсултско възнаграждение,
както и направените разноски в настоящото производство, за доплатена
държавна такса в размер на 140,89 лв. и за юрисконсултско възнаграждение в
размер на 360,00 лева, на основание чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането
1
на правната помощ, приета с ПМС № 4 от 6.01.2006 г., във връзка е чл.78. ал. 8
ГПК.
Твърди, че на 02.03.2024 г. Д. И. И., ЕГН ********** кандидатствал
онлайн за отпускане на потребителски кредит от „Максо България“ АД с
ЕИК: *********. Процедурата започнала с попълване на заявление за
отпускане на кредит от разстояние /“Заявлението“/ на интернет страницата на
Дружеството, а именно - https://xtra.bg /“Сайта“/. В зададените полета в
заявлението длъжникът попълнил личните си данни: три имена, единен
граждански номер, номер на документ за самоличност, постоянен и настоящ
адрес, електронен адрес за получаване на документи и кореспонденция,
мобилен телефон, допълнително лице за контакт и др., както и приложил
снимки на личната си карта. При подаване на заявлението лицето посочило и
желания размер на кредита, срока на договора за кредит, наименованието на
кредитния продукт, при условията на които желае да ползва кредита и
желания начин за усвояване на сумата.
На посочения в заявлението от г-н И. електронен адрес, а именно: *****,
при сключване на договора за кредит с „Максо България“ АД са изпратени
автоматично договор № *****/04.03.2024 г., ведно с Приложение 1 към него,
Общи условия /“ОУ’7 и Стандартен европейски формуляр /„СЕФ“/. Освен
това, на сайта на дружеството гореизброените документи били налични и
преди сключване на договора, съдържащи цялата необходима преддоговорна
информация за желания кредит, предоставени в ясен и четим вид, на
български език и при съблюдаване на приложимите нормативни изисквания.
На ответника бил предоставен достъп до проект на договора за кредит и
приложението към него, в които са посочени дължимите от него суми -
заявения размер на главницата и размера на възнаградителната лихва при
заявения период на погасяване.
След запознаване с всички условия във връзка с кредита, Д. И. И. с ЕГН:
********** маркирал чекбокса с текст „С натискането на бутона "Вземи
парите сега!" декларирам, че съм се запознал със СЕФ, проверил съм
въведените данни и приемам ОУ и Договора“, както и маркирал чекбокса, че е
уведомен за обработката на личните му данни. С натискане на бутона за
“Вземи парите сега“ на указаното за това място на сайта от кредитополучателя
заявил съгласието си да бъде обвързан от процесния договор за кредит, СЕФ и
2
ОУ.
Съгласно раздел III „Кандидатстване за кредит XТРА“, т. 10 от ОУ с
извършване на гореописаните действия заявлението се счита за подадено от
кредитополучателя, а ОУ и договорът за кредит - приети и подписани от
същия. Кредитополучателят се съгласява, че всяко едно от посочените в т.III.2.
и т.2III.3 изявления го индивидуализира лично, направено от него като техен
автор, както и че това изявление представлява електронно изявление с
електронен подпис по смисъла на чл. 13, ал. 1 от ЗЕДЕУУ, който по силата на
чл. 13, ал. 4 от ЗЕДЕУУ има силата на саморъчен подпис. След подаване на
заявлението предоставил на кредитополучателя на посочения в заявлението/в
Профила e-mail актуалните ОУ и сключения от него договор за кредит.
В резултат между „Максо България“АД в качеството на кредитор от една
страна и Д. И. И. с ЕГН: ********** в качеството му на кредитополучател - от
друга на 02.03.2024 г. е сключен във формата на електронен документ договор
за кредит № *****/„договора“/с краен срок на погасяване на предоставената
заемна сума - 28.02.2027 г. Неразделна част от договора представляват СЕФ,
ОУ и Приложение № 1 „Условия на кредита“, съдържащо погасителен план.
Сключването на договора във формата на електронен документ е
обвързано изцяло с изискванията на Закона за предоставяне на финансови
услуги от разстояние, Закона за електронния документ и електронните
удостоверителни услуги, Закона за потребителския кредит /ЗПК/ и всички
други относими норми на действащото законодателство.
Въз основа на така сключения договор за кредит, „Максо България“АД
изпълнило своето задължение и предоставило на Д. И. И. заем, в размер на
2950.00 лв. (две хиляди деветстотин и петдесет лева) при лихва и други
условия, подробно уговорени в договора, Приложение 1 към него, СЕФ и ОУ.
По договора за кредит от длъжника има извършено 1 (едно) плащане в
размер на 300,00 (триста) лева на дата 10.09.2024 г. чрез извършен превод на
каса на Изипей.
С горепосоченото плащане ответникът погасил 1-вата вноска от договора
за кредит №*****/02.03.2024 г. съгласно погасителния план в Приложение
№1, неразделна част от договора за кредит. Плащането доказва признание за
съществуването на валидно сключения договор за кредит №*****/02.03.2024
г. между г-н И. и дружеството.
3
Ответникът не е погасил в срок шест погасителни вноски по договора за
кредит, което съгласно Раздел X, чл.3.1 от ОУ, неразделна част от договора за
кредит е основание за обявяване на договора за кредит за предсрочно
изискуем. Договорът за кредит е обявен за предсрочно изискуем посредством
изпращане на e-mail на посочения в договора за кредит от г-н И. негов
електронен адрес за кореспонденция на 10.01.2025 г.
Предвид липсата на доброволно изпълнение от страна на длъжника,
ищцовото дружество предприело действия за събиране на дължимите му се
суми по съдебен ред. Издадена е заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 Г’ПК, с която е разпоредено Д. И. И. с ЕГН **********
да заплати на „Максо България“ АД сумите: 2 906,41 лева /главница/, 821.72
лева /договорна лихва/ и 39,71 лева /наказателна лихва/, както и 125,36 лева
разноски по делото за държавна такса - 75,36 лева и 50,00 лева -
юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът Д. И. И., ЕГН ********** с постоянен адрес: гр. ******
оспорва изцяло предявените искове по основание и размер, счита ги за
неоснователни и недоказани и като такива моли съда да ги отхвърли изцяло
като му присъди сторените от него разноски в настоящото производство.
Твърди, че договорът не е сключван нито реално, нито формално и не
може да породи твърдените от ищеца правни последици. Ако съдът счете
договорът за сключен твърди, че договорът за кредит за нищожен, поради
изначалната недействителност на съществен елемент от договорното
съдържание по чл. 11, ал. 1. т. 9 от ЗПК - договорната лихва, която не е
породила валидни правни последици на основание на нейното противоречие с
добрите нрави /чл. 26, ал.1, предл. 1 от ЗЗД/, поради значителна
нееквивалентност на насрещните престации по договорното съглашение,
водеща до злепоставяне на интересите му на потребител на финансовите
услуги на ответника с цел извличане на собствена изгода за кредитора.
Кредиторът не изпълнил и изискването на чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК да
разпише в съдържанието на договора условията за прилагане на
възнаградителната лихва.
Договорът се явява нищожен и като сключен при неспазване на
изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК във вр. с чл. 10, ал. 1, във вр. с чл.19,
4
ал. 1 и ал. 2 във вр. е чл. 21 и с чл. 22 от ЗПК, тъй като разписаният ГПР е
неточен и подвеждащ, на първо място защото не е ясно как е формиран и на
второ - защото ГПР излиза извън законоустановените рамки, съгласно чл. 19,
ал. 4 от ЗПК.
По силата на чл. 22 във вр. чл.21 ЗПК, неизпълнението на изискванията в
договорното съдържание да бъдат включени точни, верни и действителни
съществени елементи на договора за потребителски кредит води до изначална
недействителност на кредитната сделка с произтичащите от това последици
по чл. 23 от ЗПК, а именно потребителят дължи връщане само на чистата
стойност на паричния заем, но не дължи лихва и други разходи по заема.
От събраните по делото доказателства преценени по отделно и в
съвкупност съдът намира за установено следното:
Въз основа на подаденото на 22.01.2025 година заявление е образувано
частно гражданско дело №167 по описа на РС-Казанлък за 2025 г., по което
съдът със заповед № 104 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от
ГПК от 27.01.2025 г., на основание неизпълнение на задължение, произтичащо
от договор за потребителски кредит № ***** от 02.03.2024 г., сключен между
„Максо България“ АД и Д. И. И., е разпоредил Д. И. И., ЕГН **********, с
настоящ адрес: град ***** да заплати на кредитора „Максо България“ АД ”
ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: град ******;
представляван от С.Е.Ц. и Г.Х.К. – изпълнителни директори, сумата 2906,41
лева - главница, представляваща задължение по договор за кредит № *****,
сключен на 02.03.2024 г. между „Максо България“ АД и Д. И. И.; 821,72 лева –
договорна лихва за периода от 01.04.2024 г. до 06.01.2025 г.; 39,71 лева –
наказателна лихва за периода от 01.05.2024 г. до 06.01.2025 г. и законна лихва
върху главницата, считано от 23.01.2025 г. до изплащане на вземането, както и
сумата 125,36 лева - разноски по делото, от които 75,36 лева – държавна такса
и 50,00 лева – юрисконсултско възнаграждение.
Срещу така издадената заповед, на 10.03.2025 година Д. И. И., чрез
пълномощника си адв. Д. е подал възражение вх. № 4091/10.03.2025 г., че не
дължи изпълнение на вземането по издадената заповед като е поискал да му
бъдат платени разноските направени за правна помощ, а именно 720 лв. адв.
възнаграждение.
5
По делото е представен договор за потребителски кредит ХТRА№
*****/02.03.2024 година сключен между „Максо България“ АД, като
заемодател и Д. И. И. като заемател, в чийто чл. 5 страните са уговорили, че
договорът, приложените към него Общи условия за предоставяне на кредити,
заявлението на Д. И. И., Тарифата и дадените от заявителя съгласия и
декларации представляват едно цялостно и единно споразумение между
страните с предмет завения кредит.
С договорът кредитора се задължава да отпусне на кредитополучателя
потребителски кредит при условията на този договор под условие, че
подаденото от кредитополучателя заявление бъде одобрено.
Параметрите на кредита са: размер на предоставения кредит: 2950 лв.;
срок на кредита: 36 месеца; брой погасителни вноски: 36; размер на
погасителната месечна вноска: 141,92 лв.; фиксиран годишен лихвен процент:
40,00%; ГПР по кредита: 48,21%; общ размер на всички плащания -5109,12
лв.
Представеният договор не съдържа информация, от която да е видно,
отпусната ли е парична сума като кредит на ответника, какъв е размерът на
тази сума, ако е отпусната и при какви условия. Това е така тъй като
представеното по делото неподписано от никоя от страните Приложение №1 –
погасителен план представено от ищеца има стойност единствено на
становище на кредитора. Приложението няма правна стойност, т.е. необвързва
страните още повече, че в самия договор за кредит са изчерпателно изброени
документите, очертаващи съдържанието на правоотношението, а те са:
договорът, приложените към него Общи условия и Заявлението. По делото
не се представя заявление подадено от Д. И. И., т.е. неговото съдържание по
делото е неустановено. Липсват доказателства по делото заявление подадено
от Д. И. И. да е било одобрено от кредитора, а одобряването му е условието,
при наличието на което кредиторът се задължава да отпусне на
кредитополучателя потребителски кредит.
Сумата по одобрения кредит се усвоява по посочения в заявлението на
кредитополучателя начин, това са уговорили страните в договора за кредит, но
по делото липсва информация какъв е посочения в заявлението на Д. И. И.
начин на усвояване на кредита. Въпреки изрично дадените на страната с
протоколно определение рег. № 888/17.09.2025 г. указания, ищецът не
6
представи доказателства за твърдението си, че чрез трето лице – „Изипей“ АД
е предало на ответника паричната сума от 2950 лв. Твърдението на ищеца, че
длъжникът е уведомен за цесията на посочената от него в договора електронна
поща с имейл от 10.01.2025 г. не е подкрепено с доказателства.
От така приетите за установени факти и обстоятелства съдът прави
следните изводи:
Предявените установителни искове са неоснователни и следва да бъдат
отхвърлени изцяло.
За основателността на обективно предявените искове в тежест на ищеца
е да докаже при условията на пълно и главно доказване настъпването на
фактите, от които черпи права и изгодни правни последици, а именно, че е
активно легитимиран да предяви иск за вземането, че това вземане е валидно
възникнало и има твърдяното от него съдържание, че вземането е ликвидно и
изискуемо, т.е. не е погасено.
Ищецът не представи доказателства, от които да се установи по един
безспорен и несъмнен начин съществуването на валидно сключено заемно
правоотношение между „Максо България“ АД и ответника И. с параметрите и
съдържанието на представения по делото договор потребителски кредит
ХТRА № *****/2024 г.
Не се установи ответникът да е отправял искане за заем до „Максо
България“ АД, а заявлението съгласно чл.5 от представения договор е част от
съдържанието на същия.
Недоказано по делото е и твърдението на ищеца, че при сключването на
процесния договор на ответника е предоставена цялата информация,
изискуема по закон. Липсват доказателства за водена кореспонденция между
страните каквато трябва да има, ако договорът е сключен от разстояние.
Липсва основание да се приеме, че страните са договорили конкретен
начин на подписване на договора от разстояние, който е в съответствие с
чл.13, ал.4 от ЗЕДЕУУ и който начин е бил реализиран.
Не се твърди на коя дата е направено плащане на сумата по договора за
кредит, не се представиха доказателсва, че ищецът е платил на ответника и
ответникът е получил от ищеца в заем сумата 2950 лв.
7
Страните представят списък на разноските.
Разноските на ищеца възлизат на 140,89 лв. за държавна такса по
настоящото граждански. По повод претенцията на ищеца за присъждане на
360 лв. юрисконсултско възнаграждение съдът определя на ищеца
възнаграждение за представителството осъществено от юрисконсулт А.Б. в
размер на 240 лв.
Разноските на ищеца по ч.гр.д. № 167/2025 г. по описа на РС-Казанлък
възлизат на 125,36 лв., от които 75,36 лв. за държавна такса и 50 лв.
юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът претендира разноски по ч.гр.д. № 167/2025 г. по описа на
РС-Казанлък в размер на 720 лв. с ДДС за адвокатско възнаграждение.
Ответникът Д. И. в производството по ч.гр.д. № 167/2025 г. по описа на РС-
Казанлък е представляван от адв. М. Д. Д. с пълномощно и договор за правна
защита и съдействие от 10.03.2025 година - претендира разноски в размер на
платените в брой 720 лв. за адвокатско възнаграждение
Пълномощникът на ответника И., адв. Д. претендира в настоящото
производство да й бъде определено възнаграждение по чл.38, ал.1, т.2 от ЗА за
представителството на ответника И.. Представен е в оригинал двустранно
подписан договор за правна защита и съдействие между ответника и адв. М. Д.
от 24.06.2025 година, въз основа на който е договорено безплатно, на
основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА „оказване на правна защита и съдействие“.
С оглед липсата на фактическа и правна сложност на подаденото от
длъжника чрез адв. Д. Възражение вх.№4091/2025 г., представляващо
попълване на стандартизиран типизиран формуляр, предоставян на страната
от съда наред с издадената заповед /независимо, че видът на депозираното по
делото възражение се различава от стандартизираната бланка/, съдът счита,
че възнаграждението от 720 лв. за прекомерно и определя като относим към
свършената работа размер на възнаграждението на пълномощника сумата 120
лв.
С оглед липсата правна сложност на предмета на спора, предвид
многобройната, трайна съдебна практика и избраното от ответника пасивно
процесуално поведение съдът счита, че на процесуалния представител на
8
ответника следва да бъде определено възнаграждение по воденото исково
производство в размер на 600лв. с ДДС.
Поради отхвърляне на предявените искове ищецът следва да заплати на
ответника направените от него разноски в заповедното производство в размер
на 120 лв.
Поради отхвърляне на предявените искове ищецът следва да заплати на
пълномощника на ответника, адв. М. Д. възнаграждение в размер на 600 лв. с
ДДС.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като недоказани предявените от „МАКСО БЪЛГАРИЯ“
АД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град *****,
представлявано заедно от изпълнителните директори С.Е.Ц. и Г.Х.К. против
Д. И. И., ЕГН ********** с постоянен адрес: гр. ****** искове съдът да
признае за установено, че Д. И. И. с ЕГН: ********** дължи на „Максо
България“ АД по издадената по ч. гр. д. № 167/2025 г. по описа на Районен съд
- Казанлък заповед № 104/27.01.2025 г. за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 от ГПК, сумите: 2 906,41 лева главница по договор за кредит, ведно
със законната лихва върху тази сума, от момента на подаване на заявлението -
23.01.2025 г. до окончателното й изплащане, 821,72 лева договорна лихва за
периода 01.04.2024 г. до 06.01.2025 г. и 39,71 лева наказателна лихва за
периода 01.05.2024 г. до 06.01.2025 г.
ОСЪЖДА „МАКСО БЪЛГАРИЯ“ АД ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: град *****, представлявано заедно от изпълнителните
директори С.Е.Ц. и Г.Х.К. да заплати на Д. И. И., ЕГН ********** с
постоянен адрес: гр. ****** сумата 120 лв., представляващи разноски за
адвокатски хонорар направени по ч.гр.д. № 167/2025 г. по описа на РС-
Казанлък.
ОСЪЖДА „МАКСО БЪЛГАРИЯ“ АД ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: град *****, представлявано заедно от изпълнителните
директори С.Е.Ц. и Г.Х.К. да заплати на адв. М. Д. Д., ЕГН ********** с
адрес: гр. ***** сумата 600 лв. с ДДС, представляваща възнаграждение по
9
чл.38, ал.1, т.2 от ЗА за оказана на Д. И. И. правна защита и съдействие.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването
му пред ОКРЪЖЕН СЪД - Стара Загора.
Съдия при Районен съд – Казанлък: _______________________
10