РЕШЕНИЕ
гр. София, 30 Май 2017
год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-15 състав в открито съдебно заседание на дванадесети
май две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: Катерина Енчева
като
разгледа докладваното от съдията гр.дело
№ 12531 описа за 2015 год. , за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е осъдителен иск за
присъждане на обезщетение за вреди по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ с правно основание чл.226 (1) КЗ (отм) във вр. с чл.45 от ЗЗД.
Ищцата Д.Ж.Ж. твърди, че пострадала
като пешеходец, при пътнотранспортно произшествие на 06/02/2013г. настъпило в
гр.Варна, на бул.“Осми приморски полк“, предизвикано от водача на лек автомобил
Нисан с рег.№ ******В.К.В.. Вина за произшествието имал водачът на лекия
автомобил, който се движил с висока скорост и не изчакал преминаването на
пешеходката. Гражданската отговорност на водача на лекия автомобил била
застрахована при ответника ЗК О.-К.Б.КЧТ. В резултат от произшествието ищцата
получила фрактура на диафизата на раменната кост, претърпяла оперативна
интервенция за открито наместване с вътрешна фиксация-хумерос. Предвид факта,
че не можела да се успокои и непрекъснато си представяла сцената на
произшествието, ищцата посетила и психиатър, който й поставил диагноза
посттравматично стресово разстройство и й назначил терапия. Ищцата твърди, че
претърпяла и последваща оперативна интервенция във връзка със загрозяващите
белези в областта на лявото рамо и лявата мишница. За лечение на травмите от
произшествието, ищцата направила разходи в размер на 2470.87 лева, изразяващи
се в заплатени такси за медицински прегледи и рехабилитация, закупуване на
медицински изделия, такси за лечебна гимнастика, закупуване на медикаменти.
Освен това тя претърпяла и неимуществени вреди, изразяващи се в травматичен
шок, емоционален стрес, болки и страдания в хода на лечението и
възстановяването й от травмите; останали също така и загрозяващи белези. Ищцата
предявява иск за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на
2470.87 лева, заедно с лихва от датата на извършване на всеки един от
разходите, както и за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер
на 70 000 лева, заедно със законна лихва от датата на произшествието.
Претендира и направените по делото разноски.
Ответникът ЗК О.-К.Б.КЧТ оспорва исковете,
тъй като не били налице всички елементи от фактическия състав, водещ до
възникване на отговорността на застрахователя. Счита, че не са налице
достатъчно данни произшествието да е причинено от водача на лекия автомобил
Нисан, както и че липсват данни за наличие на причинно-следствена връзка между
поведението на водача на лекия автомобил и настъпилите увреждания за ищцата.
Прави възражение за съпричиняване на вредите от ищцата, която предприела
пресичане в нарушение на нормите на чл.113 и чл.114 от ЗДвП, без да се съобрази
с движението на приближаващия автомобил. Размерът на иска за неимуществени
вреди намира за завишен. Моли исковете да бъдат отхвърлени, като претендира
разноски и юрисконсултско възнаграждение.
От събраните по делото доказателства
се установи, че на 06/02/2013г., в гр.Варна, на бул.“Осми приморски полк“, на
пешеходна пътека, настъпило ПТП, при което водачът на лек автомобил Нисан с
рег.№ ******– В.К.В., не пропуска пресичащата по пешеходната пътека Д.Ж.Ж. и я
блъска. Образуваното във връзка с произшествието наказателно производство е
прекратено с Постановление от 03/6/2013 год., поради желание на пострадалата.
На същата дата, ищцата Ж. е
постъпила в МБАЛ „Св.Ана“, с диагноза счупване на тялото (диафизата) на
раменната кост, закрито в ляво. Приложено е оперативно лечение, с поставяне на
ортеза. Ищцата е останала за болнично лечение до 11/2/2013 год.
На 05/3/2013 год. ищцата е посетила
доктор И., която й е поставила диагноза посттравматично стресово разстройство и
е предписана терапия деанксит и ривотрил.
В периода 27/3-03/4/2013 год. ищцата е била на лечение
в Специализирана болница по активно лечение по травматология, ортопедия и
спортна медицина в гр.София, с диагноза – лечение, включващо рехабилитационни процедури,
за преодоляване на последици от счупване на горен крайник. В периода 25/11/2014
год.-26/11/2014 год., ищцата е била на лечение във Военно медицинска академия
за оперативно лечение на цикатрикс.
По делото са представени фактури за
заплатени от ищцата суми, както следва: сумата 1550 лева – на 07/2/2013 год. за
медицински изделия; сумата 29 лева – на 06/2/2013 год. за потребителска такса;
сумата 11.60 лева – на 27/3/2013 год. потребителска такса за рехабилитация;
сумата 17.40 лева – на 27/3/2013 год. потребителска такса за рехабилитация;
сумата 200 лева – на 05/4/2013 год. за Пакет 5; сумата 200 лева – на 22/4/2013
год. Пакет 5 – дегенеративни ставни; сумата 60 лева – на 14/5/2013 год. за
лечебна гимнастика и лечебен масаж; сумата 40 лева – на 18/5/2013 год. за
лечебна гимнастика и частичен масаж; сумата 17.40 лева на 12/7/2013 год.
потребителска такса в първа травматологична клиника; сумата 21.38 лева – на
17/7/2013 год. за урго оптискин и ендотелон; сумата 264 лева – на 19/11/2013
год. за рехабилитация; сумата 60.09 лева – на 06/12/2014 год. за цика кеър за
белези. Общо разходите са в размер на 2470.87 лева.
Гражданската отговорност на водача
на лек автомобил Нисан с рег.№ ******е била застрахована от ЗК О.-К.Б.КЧТ в
периода 28/12/2012 год.-29/12/2013 год.
Вещото лице по назначената
медицинска експертиза дава заключение, че полученото от ищцата счупване на
лявата раменна кост е било сложно по вид, тъй като в зоната на фрактурата
останал отделен триъгълен фрагмент, който водел до нестабилност на металната
остеосинтеза, поставена след извършване на операцията.В резултат от счупването
ищцата имала затруднение в движенията на левия горен крайник за период от 10
месеца. Вещото лице заключава, че счупването се дължи на настъпилото
произшествие. Костта при ищцата зараснала за срок от 7 месеца, а общият лечебен
и възстановителен период продължил 10 месеца. Счупването довело до болки и
страдания за срок от 10 месеца, като през първите 2-3 месеца от счупването и
първите 30 дни от рехабилитацията те били интензивни. След това са останали
периодични, при промяна на времето и преумора на горния ляв крайник. Вещото
лице дава заключение за останали белези, въпреки проведената пластична
операция. Движенията на лявата ръка на ищцата били възстановени с остатъчно
намаление на движението с 15 градуса при отвеждане встрани, което било трайно и
10 градуса при ротативни движения. Според вещото лице представените разходни
документи, установяват правомерно извършени разходи за лечението на ищцата.
Вещото лице по автотехническата експертиза
дава заключение, че лекият автомобил се е движил със скорост между 30 и 50
км.ч., преди настъпването на удара. Пешеходката пресичала от ляво на дясно
спрямо автомобила. Според вещото лице действията на водача на лекия автомобил
са причина за настъпване на произшествието, тъй като той не е реагирал
своевременно да спре автомобила. Вещото лице заключава, че към момента, в който
пешеходката е слязла от десния тротоар, водачът на лекия автомобил е имал възможност
да я забележи и предотврати удара, без оглед на скоростта на придвижване на
пешеходката. Пешеходката също имала видимост към приближаващия автомобил и е
могла да изчака преминаването му, преди да навлезе в лентата му за движение,
въпреки, че е била върху пешеходната пътека.
В допълнителна експертиза, вещото
лице по автотехническата експертиза прецизира заключението си, че водачът на
лекия автомобил Нисан е имал обективна възможност да забележи пешеходката в
момента, в който тя се появи пред левия преден габарит на спрения в съседната
лента автомобил. В случай, че автомобилът се е движил с 20 км/ч той е имал
обективна възможност да спре; ако скоростта му е била 30 км/ч той не е имал
възможност да спре, тъй като опасната зона надхвърля отстоянието, на което се е
намирала пешеходката.
Свидетелят В.К.В. – водачът на лекия автомобил Нисан,
заявява, че се движил в крайната лява лента и от дясно наляво спрямо него
пресичала пешеходката. Той я видял в последния момент и не успял да спре. На
двете съседни ленти за движение имало автомобили, които пречели на видимостта.
Ищцата се движела по пешеходната пътека, другите коли спрели, самият свидетел
намалил скоростта също.
Свидетелката В.Ж.Х.– сестра на ищцата, заявява, че видяла
сестра си около седмица след злополуката. След изписването й от болница, сестра
й се прибрала вкъщи, но не можела да се обслужва сама, налагало се да й
помагат, ръката й била на екстензия. Психическото й състояние свидетелката
описва като невъзможност да спи, да учи, невъзможност да се концентрирал,
наложило се посещение при психиатър; ищцата изпитвала и болки. Ищцата
претърпяла няколко операции; проблемът с разгъването на ръката й останал и до
момента. Към момента ищцата имала видим белег, който се забелязвал с просто
око.
Изслушана в съдебно заседание, ищцата заявява, че
когато тръгнала да пресича нямало автомобили; тя видяла автомобила с
периферното си зрение, когато бил в непосредствена близост, когато била в
третата лента. В първите две ленти имало автомобили, но те спрели, за да я
пропуснат.
Горното се установява от събраните
по делото писмени и гласни доказателства и заключението на съдебно-медицинската
и автотехническата експертизи, приети от съда.
При така приетите за установени
факти, съдът намира следното от правна страна:
Ответникът е бил застраховател по
валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на водача на лек
автомобил Нисан – В.В. към датата на настъпване на произшествието. В това си качество той е поел риска да
застрахова отговорността на водача за вреди, за които последният би отговарял
по българското законодателство. Този риск ответникът е носел в периода, през
който е настъпило произшествието.
Застрахованото при ответника лице на общо основание
отговаря при причинено непозволено увреждане със застрахованото превозно
средство и тази отговорност е предмет на застраховката. Фактическият състав на непозволеното
увреждане включва виновно извършено и противоправно деяние, от което са
произлезли вреди – травматични увреждания и направени разходи за лечение,
наличие на причинна връзка между
деянието и вредите. В случая посочените елементи на фактическия състав,
пораждащ като последица и отговорността на ответника, се доказват събраните по
делото доказателства.
За да приеме, че поведението на водача на лекия
автомобил е противоправно, а така също и за да се произнесе по направеното
възражение за съпричиняване на вредите, поради противоправно поведение на
ищцата, като пешеходец, съдът съобрази следните правила за движение по
пътищата, уредени в Закона за движение по пътищата (ЗДвП):
По отношение на водача на лекия автомобил – водачът на
превозно средство е длъжен да бъде внимателен към уязвимите участници в
движението, какъвто е пешеходецът (чл.5 ал.2 т.2 от ЗДвП); водачът на превозно
средство е длъжен, при приближаване към кръстовище, да се движи с такава
скорост, че при необходимост да може да спре и пропусне участниците в
движението, които имат предимство (чл.47 от ЗДвП); водачът на превозно средство
е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците (чл.116 от ЗДвП); при
приближаване към пешеходна пътека, водачът на превозно средство е длъжен да
пропусне стъпилите на пешеходната пътека пешеходци (чл.119 от ЗДвП).
По отношение на пешеходеца – пешеходецът е длъжен,
преди да навлезе в платното за движение, да се съобрази с разстоянието до
приближаващо превозно средство и със скоростта му на движение (чл.32 ал.1 от ЗДвП); пешеходецът е длъжен при пресичане на платното за движение по пешеходна
пътека, освен спазване на горното задължение, да не удължава ненужно престоя си
на пешеходната пътека и да не спира без необходимост на пътното платно и да
спазва светлинните сигнали (чл.113 ал.1 т.1, т.2 и т.3 от ЗДвП); пешеходецът
няма право да навлиза
внезапно на платното за движение и да пресича платното за движение при
ограничена видимост (чл.114 т.1 и т.2 от ЗДвП).
Застрахованият при ответника водач на лек автомобил е
блъснал пешеходец на пешеходна пътека, при предприето пресичане от страна на
пешеходеца. Фактът, че пешеходецът е пресичал на пешеходна пътека съдът приема
за доказан с оглед всички събрани по делото доказателства, в това число и
показанията на водача на лекия автомобил, който е блъснал ищцата..
Поведението на деликвента е противоправно деяние, защото
нарушава цитираните по-горе правни норми, създаващи задължения за водача при
приближаване на кръстовище и пешеходна пътека да се движи по начин, който би му
позволил да избегне сблъсък с пешеходци. Водачът на лекия автомобил следва да
съобрази начина си на движение при приближаване на кръстовище с пешеходна
пътека с обстоятелството, че е възможно в кръстовището да има пешеходци.
Законът създава предимство на пресичащите пешеходната пътека пешеходци и
задължение на водача на превозното средство да отчита възможността за
присъствието им. Следва да се има предвид и обстоятелството, че на пътното
платно е имало и други автомобили, които са пропуснали пресичащата с предимство
ищца, тоест тя е била достатъчно дълго на пътното платно, за да бъде забелязана
от водача на приближаващото МПС, а последният от своя страна е следвало да
съобрази, при наличието на спрели автомобили пред пешеходна пътека, че е
вероятно на пътеката да се намира пешеходец.
Безспорно законът създава определени задължения и за
пешеходците, както беше посочено по-горе. В случая обаче не се установява тези
задължения да са били нарушени от ищцата. Липсват каквито и да било
доказателства, ищцата да е предприела внезапно пресичане на пътното платно, да
е възприела приближаващия автомобил, да е удължила престоя си на пътното платно,
или пък да е предприела пресичане при ограничена видимост. Очевидно е, че
пресичането на ищцата е било забелязано от останалите участници в движението,
които са отчели предимството й. Доказателствената тежест за установяване на твърдените
нарушения, извършени от ищцата се носи от ответника, но от събраните по делото
доказателства не може да се направи извод, че ищцата е допуснала нарушение на
задълженията си при пресичане. При липсата на доказателства, установяващи
противното, съдът е длъжен да приеме, че ищцата е пресичала платното за
движение при спазване на правилата за това.
Нарушението е извършено виновно. Не се доказват
обстоятелства, които да оборват презумпцията за вина на водача на лекия
автомобил Нисан.
От въпросното произшествие ищцата е претърпяла
травматични увреждания, доказани от писмените доказателства и заключението на
медицинската експертиза – счупване на раменната кост на ляв горен крайник.
Ищцата е търпяла болки и страдания от увреждането, продължили няколко месеца,
от които в началото за около 2-3 месеца – интензивни, а след това по-слаби по
интензитет, общо продължили около 10 месеца; след инцидента тя е трябвало да
ползва чужда помощ. От събраните гласни доказателства се установява и промяната
в емоционалното и психическо състояние на ищцата – тя изпитвала стрес, не е
можела да се концентрира, наложило се използване на помощ от психиатър и
медикаментозна терапия.
При това положение отговорността на ответника за
обезщетяване на вредите от настъпилия деликт, следва да бъде ангажирана.
Обезщетението за неимуществени вреди
следва да бъде определено от съда по справедливост – чл.52 от ЗЗД. Това
предполага съдът да съобрази периодът на възстановяване – около 10 месеца с
различни по интензитет болки и страдания, необходимостта ищцата да ползва чужда
помощ, негативните промени в ежедневието на ищцата и преживеният стрес от
произшествието. Съдът също така съобразява проведените общо три оперативни
интервенции на ищцата, както и остатъчните трайни ограничения в движенията на
ръката й, с които ищцата ще трябва да се справя до края на живота си. Като се
вземат предвид всички тези обстоятелства, съдът приема, че справедливо
обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди би била сумата от 40
000 лева. В останалата част до пълния предявен размер от 70 000 лева, искът за
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
Ответникът отговаря и за
претърпените от ищцата имуществени вреди под формата на намаляване имуществото
на ищцата с направени разходи за лечение и медикаменти. По делото се доказва
твърдените имуществени вреди да са настъпили, тъй като ищцата е заплатила
претендираните суми във връзка с лечението. Връзката на тези разходи с
настъпилите увреждания от своя страна се доказва от заключението на медицинската
експертиза, което не е оборено с други доказателства. Ето защо претенцията за
заплащане на имуществени вреди следва да бъде уважена в пълен обем.
В полза на ищеца трябва да се
присъди и законната лихва върху обезщетението за неимуществени вреди от датата
на настъпване на произшествието 06/02/2013 год. до окончателното изплащане на
главницата, както и законна лихва върху обезщетението за имуществени вреди от
датата на извършване на всеки един разход до окончателното изплащане на
главницата.
По
отговорността за разноски:
При този изход на спора и на основание чл.78 ал.1 от ГПК ответникът дължи на ищцата направените по делото разноски и адвокатско
възнаграждение.Ищцата е направила разноски в размер на 1416.27 лева и е
заплатила адвокатско възнаграждение в размер на 2800 лева. Ответникът е
направил възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение.
Възражението е неоснователно. Определено по реда на чл.7 ал.2 т.4 от Наредбата
за минималните адвокатски възнаграждения, върху цената на предявения иск,
възнаграждението на адвоката на ищеца е в размер на 2630 лева. С оглед
сложността на делото, направените от ответника възражения и оспорвания на
доказателства и разглеждането на делото в няколко съдебни заседания, съдът
приема, че заплатеното от ищцата възнаграждение е адекватно на оказаната й
защита във връзка с процесуалното й представляване пред съда. Ето защо
адвокатското възнаграждение, заплатено от ищеца, не следва да бъде намалено до
посочения минимален размер. С оглед уважената част от иска, ответникът дължи на
ищцата разноски и адвокатско възнаграждение в размер на 2409.30 лева.
Ответникът също има право на разноски, съобразно
отхвърлената част от предявения иск. Ответникът е направил 400 лева разноски по
делото. Относно размера на юрисконсултското възнаграждение, съдът намира, че
моментът, към който същото следва да бъде определено е моментът на
постановяване на съдебното решение. Именно тогава съдът преценява дали
юрисконсултско възнаграждение в полза на ответника се дължи и е логично тогава
съдът да определи в какъв размер следва да бъде присъденото юрисконсултско
възнаграждение. При това положение размерът на възнаграждението следва да се
определи при условията на чл.78 ал.8 от ГПК в размер на 300 лева. С оглед
отхвърлената част от иска, ищцата следва да заплати на ответника 300 лева за
юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът дължи да заплати в полза на СГС държавна
такса в размер на 1833.73 лева, тъй като ищцата е частично освободена от
задължение за заплащане на държавна такса.
Мотивиран от горното, Съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ЗК О.-К.Б.КЧТ, със седалище и адрес на
управление ***-***, да заплати на Д.Ж.Ж., ЕГН **********, съдебен адрес ***
– адв.Д.С., на основание чл.226, ал.1 КЗ (отм) във вр. с чл.45 от ЗЗД, сумата
40 000 лева обезщетение за неимуществени вреди, сумата 2470.87 лева обезщетение за имуществени вреди, настъпили в
резултат от пътнотранспортно произшествие от 06/02/2013г., ведно със законната
лихва върху сумата от 40 000 лева, считано от 06/2/2013 год. до
окончателното й изплащане, законна лихва върху сумата от 2470.87 лева, както
следва: за сумата 1550 лева – от 07/2/2013 год., за сумата 29 лева – от
06/2/2013 год. , за сумата 11.60 лева – от 27/3/2013 год., за сумата 17.40 лева
– от 27/3/2013 год. , за сумата 200 лева – от 05/4/2013 год. , за сумата 200
лева – от 22/4/2013 год. , за сумата 60 лева – от 14/5/2013 год. , за сумата 40
лева – от 18/5/2013 год., за сумата 17.40 лева от 12/7/2013 год. , за сумата
21.38 лева – от 17/7/2013 год., за сумата 264 лева – от 19/11/2013 год. , за сумата
60.09 лева – от 06/12/2014 год. до
окончателното изплащане на всяка една главница, като ОТХВЪРЛЯ иска за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди до
пълния предявен размер от 70 000 лева.
ОСЪЖДА ЗК О.-К.Б.КЧТ, със седалище и адрес
на управление ***-142А, да заплати на Д.Ж.Ж., ЕГН **********, съдебен адрес ***
– адв.Д.С., на основание чл.78 ал.1 от ГПК сумата 2409.30 лева разноски
и адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА ЗК О.-К.Б.КЧТ, със седалище и адрес
на управление ***-142А, да заплати на в полза на Софийски градски съд,
на основание чл.78 ал.6 от ГПК сумата
1833.73 лева държавна такса.
ОСЪЖДА
Д.Ж.Ж., ЕГН **********, съдебен
адрес *** – адв.Д.С. да заплати на ЗК О.-К.Б.КЧТ, със седалище и адрес
на управление ***-142А, на основание чл.78, ал.3 вр.ал.8 от ГПК сумата 300 лева разноски и юрисконсултско
възнаграждение..
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от
връчването му на страните с въззивна жалба пред Софийски Апелативен съд.
Председател: