РЕШЕНИЕ
№ 116/04.07.2012г., гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Хасково, в открито заседание на тридесет и първи май през две хиляди и дванадесета година, в състав:
Съдия: Ива Байнова
при секретаря...................Д.А.……………………………..и в присъствието на прокурор...........………………………………………………………………..............като разгледа докладваното от съдия Байнова Адм. дело № 58 по описа за 2012 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.215 ал.1, във вр. с чл.214 т.3 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/.
Образувано е по жалба на Д.П.Д. ***, против Заповед №ДК-02-ЮЦР-143/20.12.2010г. на Началника на РДНСК Южен централен район.
Жалбоподателят твърди, че на 17.08.1999 г. с Договор за покупко-продажба,
вписан в службата по вписванията при РС Свиленград на 27.08.1999 г., по реда на
ЗОС и въз основа на проведен търг за продажба на недвижими имоти - частна
общинска собственост, след решение на Общинския съвет - гр.Любимец, е придобил
от Община Любимец строежа, представляващ масивна двуетажна сграда /бивше
училище/, със застроена площ от 156 кв.м., т.нар. „Хижа „Арда”, построена през
1949 г. в землището на с.Д., бивше с.С.Д., общ.Л.. Имотът бил деклариран след
придобиването му. От построяването му до покупката, имотът бил държавна или
общинска собственост и винаги бил в експлоатация, ползвал се или бил в
разпореждане на държавни и общински организации и спортен клуб „Тракия”. По
силата на ЗОС станал частна собственост, за което били издадени актове за
частна общинска собственост. Съгласно данните от констативен акт
№СД-80/14.10.2010 г., съставен в
отсъствие на жалбоподателя, била направена констатация, че той е
извършител на назаконно строителство, които констатации били направени без да е
извършена проверка за статута на имота и не отговаряли на действителните
обстоятелства. Констатациите и обжалваната заповед били противоречиви и
неверни, с което органите на РДНСК извършили съществени нарушения както на
процесуалните, така и на материалноправните норми на ЗУТ, АПК, ЗС и ЗОС, които
нарушения правели обжалвания акт незаконсъобразен и необоснован. Притежаваната
от жалбоподателя сграда попадала в обхвата на разпоредбата на §16 ал.1 от ЗУТ,
предвид обстоятелствата, че била построена през 1949 г., преди 07 април 1987 г.
била въведена в експлоатация и се ползвала от различни държавни и общински
органи и организации, а също била придобита от общински орган чрез законно
проведен търг. Разпоредбата на §16 ал.1 от ЗУТ изключвала приложението на
чл.148 и чл.178 от ЗУТ по отношение на описаните в нея недвижими имоти. От
друга страна със заповедта се нарушавали гражданските права на жалбоподателя,
гарантирани с разпоредбита на чл.17 ал.3 от Конституцията на РБългария и чл.28
ал.1 от ЗС, целяло се да бъде лишен по недопустим начин от собствеността върху
законно придобит от държавен орган имот, който освен това бил изграден и
ползван от държавата преди покупката му. Обжалваната заповед била изадена и в
нарушение на чл.35 и чл.36 ал.1 от АПК, не били събирани никакви доказателства.
Не били съобразени и изпълнени изискванията на чл.6 и чл.7 от АПК и било налице
несъответствие с целта на закона. Претендира
се отмяна на заповедта като
незаконосъобразна и немотивирана, издадена при съществено нарушение на
процесуалните правила, в нарушение на материалния закон и целта на закона.
Ответникът - Началник на РДНСК Южен централен район, чрез процесуален представител излага съображения за отхвърляне жалбата като неоснователна и потвърждаване на заповедта като законосъобразна и правилна.
Административен съд - Хасково, като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:
Със Заповед №98/18.02.1966 г. на Председателя на Окръжен народен съвет – Хасково, на основание §33 от Правилника за държавните имоти, /Изв.бр.59/1952 г./ се прехвърля за безвъзмездно ползване сграда бивше училище в село С.Д. на окръжен съвет на Български туристически съюз гр.Хасково, считано от датата на предаването и приемането на същата.
С Акт за общинска собственост на недвижим имот №2/14.02.1994 г. на Общински съвет гр.Любимец., на основание §7 т.6 от ЗМСМА и писмо №120 от 26.10.93 г. на Туристическо дружество „Аида” е актуван следният имот, с местонахождение „землище на бившето село „С.Д.” и съседи „чашката на язовир „Ивайловград”: 1. Дворно място с площ 2000 кв.м. и 2. Хижа „Арда” - 2-етажна сграда с масивна конструкция, с площ 156 кв.м., година на построяване 1949 г.; I –ви етаж – състои се от търговска зала с бар-плот, кухн.бокс, склад и спално помещение; II-ри етаж – състои се от коридор, три спални помещения, тераса, като имотът е предоставен за оперативно управление на Общински съвет. В АОС е посочен и номер на по-рано съставен акт за имота „№719”, без дата.
С Акт за публична общинска собственост №18/13.01.1998 г., съставен на основание чл.2 ал.1 т.6 от ЗОС е актуван имот с местонахождение землище на бившето село „С.Д.” при граници чашката на язовир „Ивайловград”, описан както следва: Дворно място с площ 2000 кв.м.; Хижа „Арда” – застроена площ 156 кв.м. на два етажа, масивна конструкция, построена 1949 г. В акта е посочен като бивш собственик на имота Туристическо дружество „Аида” гр.Хасково.
С Решение №141 на Общински съвет гр.Любимец, прието с протокол №25 от 04.03.1997 г. се отписва като публична общинска собственост и се обявява за частна такава „сградата на бившето училище с.С.Д.”. На основание Решение №141 на Об.с., е съставен Акт за частна общинска собственост №201/16.08.1999 г. на Община Любимец, за имота, описан идентично с по-рано съставения Акт за ОбС №18/13.01.1998 г.
Със Заповед №304/20.08.1999 г. Кметът на Община Любимец е назначил комисия от специалисти в Общинска администрация, със задача да изследва дали „Хижа Арда” и бившето училище на с.С.Д. по плана от 1970 г. са една и съща сграда. Според Констативен протокол на Комисията с дата 23.08.1999 г., същата е извършила проверки и е констатирала, че от плана, изработен от ОНС, отдел „Архитектура и благоустройство” с дата 25.11.1970 г., представляващ топографо-геодезичен план на местността на бившето село С.Д. /Овъ – Бюкъ/ има заснета масивна сграда с размери 8,75 м. на 20,30 м. – отразена на плана като хижа. От местното население свидетелстват, че тази хижа е същото бивше училище на с.С.Д., което е останало при преселването на селото съгласно Постановление №30 от 18.02.1961 г. на Министерския съвет за изселване на селища, попадащи в чашката на язовир „Ивайловград”. При огледа на хижата се вижда че основите и носещите зидове са от повече от 20 години. Комисията е възприела изцяло, че хижата по плана от 1970 г., наречена хижа „Арда” и бившето училище на бившето село С.Д. в тези си размери 8,75 м. на 20,30 м. масивна сграда, са една и съща сграда. В протокола е посочено също, че към хижата е пристроена тераса от около 83 кв.м. на бетонни колони, терасата е съществувала към м.април 1994 г., когато хижата е отдадена под наем на А.С., времето на построяването на терасата и от кого е изградена не може да се установи. По сведение от местните лица към хижата, за лагеруващите в нея спортисти, е била изградена баня на площ 48,40 кв.м., която в момента се използва за гълъбарник, без да е преустройвана и без промени в конструкцията.
С Решение №275 на ОбС гр.Любимец, прието с протокол №39 от 28.07.1999
г. на основание чл.21 ал.1 т.8 от ЗМСМА е решено да се извърши продажба чрез
търг на хижа „Арда” – застроена площ 156 кв.м., масивна конструкция, построена
върху държавна земя в чашата на язовир „Ивайловград”.
С Решение №276 на ОбС гр.Любимец, прието с
протокол №40/13.08.1999 г., Решение №275 е изменено и допълнено, като е
посочено, че хижа „Арда” е сграда на бившето училище в бившето село С.Д./ и е
построена през 1949 г. съгласно акт №18/13.01.1998 г.
Видно от вписан на 27.08.1999 г. в Службата по вписвания при Свиленградски районен съд Договор за продажба на Общински недвижим имот по реда на Закона за общинската собственост /ЗОС/, на 17.08.1999 г. Д.П.Д. е закупил /по реда на ЗОС, чл.35 ал.1, ал.3 и ал.4 и Протокол от 16.08.99 г. на комисията за провеждане на търгове за продажба на общински имоти/ от Община Любимец недвижим имот, описан като Хижа „Арда”, представляваща масивна двуетажна сграда /бивше училище/, със застроена площ от 156 кв.м., находяща се в землището на бившето село С.Д., построена през 1949 г. при граници на сградата – чашката на язовир „Ивайловград”.
Под вх.№2053/23.09.1999 г. Д.П.Д. *** молба, в която заявява, че архитектурните и други проекти, по които е строена закупената от него сграда и евентуално променяна около 1970 г. не са му предадени при покупката и вероятно са загубени, поради което моли да бъдат възстановени с проект – заснемане на извършения строеж, който да бъде одобрен от общината на основание чл.231б от ППЗТСУ и му бъде издаден акт за узаконяване.
По делото са представени Скица №474/19.08.1999 г. издадена от отдел ТРС при Община Любимец на Д.П.Д. за изготвяне на строителни книжа на основание чл.231б от ППЗТСУ за хижа „Арда” /бивше училище/ в селище С.Д., както и Проект за обект „Заснемане с цел узаконяване на вилна сграда „Хижа Арда” – землище в.з. С.Д., Община Любимец с части архитектурна, конструктивна, електро и ВиК инсталация, ведно със съгласувателни писма. Според Обяснителната записка към проекта, на 20.07.1999 г. се извършило подробно заснемане на обекта. Сградата била строена преди около 70 години за училище, в последствие била преустроена в „Хижа Арда”, като е пристроена покрита тераса на кота +2,80 на юг. В момента функционирала като вилна сграда. Според Конструктивното становище към проекта, отразяващо състоянието на сградата към месец юли 1999 г., състоянието й е много добро, сградата е в състояние да изпълни предназначението си и може да бъде узаконена.
Според представения по делото Протокол №9, на 29.10.1999 г. се е провело заседание на Архитектурно градоустройствена комисия при Община Любимец, на което са разгледани Строителни книжа на основание чл.231”Б” от ППЗТСУ за Хижа „Арда” /Бивше училище/ в село С.Д.. Били са представени проекти – Архитектурна с конструкции; Електро част, ВиК част, съгласувани с РСПАБ Свиленград, ЕТД „ВиК ООД” Хасково и ХЕИ Хасково. АГК е взела решение „Предлага за одобрение без забележки представените строителни книжа”.
С Удостоверение изх.№1706/29.06.2011 г., Главният архитект на Община Любимец удостоверява, че процедурата по узаконяването, започната с издадена Виза на 19.08.1999 г. за изготвяне на строителни книжа по чл.213б от ППЗТСУ за обект „Вилна сграда” собственост на Д.П.Д. не е приключила към настоящия момент.
По делото са събрани като доказателства още Декларация по §16 ал.3 от ПР на ЗУТ /ДВ бр.1/02.01.2001 г./ с вх.№81/10.06.2001 г. в Техническата служба на Община Любимец, подадена от Д.П.Д. за деклариране на незаконен строеж, започнат след 30.06.98 г. и Констативен акт №20/02.07.2001 г., с който работна група от служители на Община Любимец констатира завършен до деня на проверката, с „време на започване на преустройството – септември 1999 г.”, незаконен строеж в процесната сграда, собственост на Д.П.Д.. На последния е съставен Акт №20 от 02.07.2001 г. на основание чл.36 от ЗАНН за това, че е нарушил чл.37 ал.1, чл.164 ал.1 от ЗТСУ, чл.224 ал.1 от ППЗТСУ, чл.137 ал.1, чл.148, чл.178 ал.1 от ЗУТ, като във функциите си на инвеститор е допуснал преустройство на хижа Арда за почивна база и пристройка към нея, без строителни книжа в нарушение на чл.37 ал.1, чл.164 ал.1 от ЗТСУ /отм./ и чл.224 ал.1 от ППЗТСУ /по сега действащите нормативи – чл.137 ал.1 и чл.148 ал.1 от ЗУТ/ Време на започване на строежа – септември 1999 г. и завършен до 02.07.2001 г. С писмо от Кмета на Община Любимец рег.№1290/13.07.2001 г. Констативния акт №20/02.07.2001 г. и Акт №29/02.07.2001 г. по ЗАНН са изпратени до Началника на РДНСК гр.Хасково.
От арх.О. Б. – Гл.архитект на Община Любимец е издадено Становище изх.№82/13.07.2001 г. относно обект „Преустройство на бивша хижа за почивна база и пристройка към нея, находяща се в землището на бившето село С.Д.”, община Л.. Реализираният обект е описан като съществуваща масивна сграда на два етажа, досегашна хижа – преустроена за почивна база без необходимите строителни книжа и пристройка към нея изпълнена допълнително. Според становището, преустройството и пристройката могат да бъдат узаконени, тъй като попадат в разпоредбите на §16 ал.3 от ЗУТ.
Съгласно Констативен акт №СД-80, работна група в състав от специалисти в Сектор Пазарджик при РДНСК Южен централен район, е извършила на 14.10.2010 г. проверка на строеж "Вилна сграда /бивше училище/", намиращ се в землище на с.Д., община Л., язовир „Ивайловград” – чашка на язовира – заливен обем. С констативния акт е установено, че имотът е държавна собственост, а строежът е собственост на Д.П.Д. ***, изпълнител е Д.П.Д.. Констатирано е, че не са представени одобрен проект, съгласуване с контролни органи, разрешение за строеж, протокол за откриване на строителна площадка и за определяне на строителна линия и ниво, не е представена заповедна книга. Видно от констативния акт, строежът представлява Вилна сграда с четирискатен покрив, покрит с керемиди, на 2 етажа, кота стреха – 6 метра, размери в план – дължина – 20 м., ширина – 11 м., иззидано от тухли с дебелина 0,25 м., изградена веранда от дървена конструкция по южната фасада на сградата с дължина 20 м., ширина – 5,00 м., сградата е в завършен вид, захранена с вода и електрическа енергия. Приложена е окомерна скица на разположението на строежа спрямо пътя и скица с посочване на размерите му. Установено е, че коментираният строеж е извършен без необходимите строителни книжа и документи, с което са нарушени разпоредбите на чл.148 от ЗУТ. Констативният акт е съставен в отсъствието на жалбоподателя и е подписан от свидетелите С.Т. и Д.Б.. В Констативния акт е посочено, че е съобщен по реда на §4, ал.1, изр.2 от ДР на ЗУТ чрез поставяне на Съобщение №СД-80/14.10.2010 г. и Служебна бележка на строежа и на таблото за съобщения на Община Любимец, като копия от съобщението и служебната бележка са приложени по делото.
Под вх.№ЮЦР-Х-463-00-830/25.10.2010 г. до РДНСК ЮЦР в Пловдив е постъпило Възражение от Д.П.Д., подадено срещу Констативен акт №СД-89/14.10.2010 г. за строеж на вилна сграда на територията на бившето село С.Д., в което се възразява, че строежът е в режим на търпимост.
Със Заповед №ДК-02-ЮЦР-143/20.12.2010 г. Началникът на РДНСК Южен централен район е констатирал, че строеж "Вилна сграда /бивше училище/", представляващ реализирана двуетажна масивна вилна сграда с тухлени оградни зидове, с размери в план – 20,00х11,00 м., покрита с четирискатен покрив с керемиди, с Кстр.=+6,00 м. /от прилежащия терен/, по южната фасада на сградата е изградена веранда – дървена конструкция, с размери в план – 20,00х5,00 м., собственост на Д.П.Д., е изграден върху терен държавна собственост, на хоризонтал – 125,00 м., заливен обем – чашка на язовир „Ивайловград”. Приел е, че не са приложими разпоредбите на §16 ал.3 от ЗУТ, тъй като са представени безспорни доказателства за времето на реализиране на строителството, преди 30 юни 1998 г., няма представени доказателства за действал или действащ подробен градоустройствен план, както и няма доказателства /няма представени от Община Любимец/, строежът да е бил деклариран от собственика на строежа /към 30 юни 1998 г. Д.П.Д. не е собственик на незаконния строеж/ пред одобряващите органи – Община Любимец. От Община Любимец няма представени данни за включване на земеделски земи в строителни граници на населени места или в други селищни образувания в едногодишния срок от влизането на ЗИД на ЗТСУ /обн.ДВ бр.79/10.07.1998 г./. Производството по параграф 27 може да започне само, ако декларацията е подадена от собствениците на имота и този имот следва да попада в строителните граници на населените места. В случая тези условия не са налице, следователно за строежа не са приложими разпоредбите на параграф 27 от ЗТСУ. За незаконното строителство няма подадено заявление и няма образувана преписка по реда на §184 от ЗУТ, както и започнато производство по реда на §183 от ЗУТ. Строежът е незаконен, тъй като е извършен без одобрени инвестиционни проекти и без разрешение за строеж, в нарушение на чл.137 ал.3 и чл.148 ал.1 от ЗУТ и предвид безспорните констатации за наличието на незаконен строеж по смисъла на чл.225 ал.2 т.2 от ЗУТ и на основание чл.222 ал.1 от ЗУТ Началникът на РДНСК Южен централен район е наредил незаконният строеж да бъде премахнат. Видно от направеното отбелязване, цитираната заповед е връчена лично на жалбоподателя срещу подпис на 26.01.2011 г.
По искане на жалбоподателя по делото се събраха гласни доказателства чрез разпита на свидетелите К. Д. М. и Д. П. К..
Свидетелят М. сочи, че е роден в с.С.Д., където е живял до 1964г., след което поради построяването на язовира се изселил заедно със семейството си. Познавал сградата, собственост на Д.Д., която тогава била в сегашния си вид с изключение на сега съществуващата тераса. През периода 1962-1964г. сградата се ползвала като училище. Спомените на свидетеля за този период били съвсем ясни, тъй като посещавал това училище. Знаел, че преди това на същото място имало училище – кирпичена сграда,построено някъде около 1913г. от бежанците от Беломорска Тракия. След това селото взело решение да се събори старата кирпичена сграда и било построено сегашното училище, което съществувало и до момента. През 1968г. – 1969г. и след това сградата се ползвала като хижа като през годините била отдавана под наем от държавата. След като я взели гребците на „Тракия” – Пловдив, започнали да строят там. Направили навеси за канутата и тогава направили и пристройката, а именно терасата, която била точно от този период - около 1983г. По това време свидетелят помагал на друго лице / визира свидетеля К./ при строежа на започната вила, завършена през 1984г. – 1985г. През това време терасата, която съществувала сега, била вече направена. Оттогава нямало никакви промени в сградата като Д. направил само огради и благоустроил района отвън. След това нямало никакви преустройства, разширения или някакви строежи. Сградата съществувала както си била през 1962г. и това било селското училище.
Свидетелят К. заявява, че познава имота, собственост на Д.Д., тъй като през 1984г. – 1985г. започнал да строи вила на 50м от неговата. Познавал не само имота, но и цялото село. Когато започвал да строи собствената си вила, сградата била в състоянието, в което е сега. От 1984г. до сега нищо не било правено по тази сграда, само някаква поддръжка. Нямало преустройства, разширявания, пристроявания и други неща. Преди да започне строежа на вилата си, свидетелят не познавал имота, тъй като не бил местен.
По делото бе назначена и изслушана съдебно-техническа експертиза. Съгласно т.1 от заключението по същата , сградата на бившето училище в с.С.Д., построено през 1949г. , преустроено в хижа през 1970г. е с размери 20,20м./8,50м и застроена площ 171,70 кв.м., заснета към 1970. Към 1961-1962г. сградата е допустима по действащите към този момент нормативи, съгласно Закона за планово изграждане на населените места, Правилника за прилагането му и Строителни правила и норми, и съгласно разпоредбите на §16 ал.1 от ЗУТ е търпим строеж. Във връзка с поставената в т.2 от експертизата задача вещото лице дава подробно описание на процесния обект към настоящия момент. Сочи, че външните размери на сградата към настоящия момента са идентични с тези на сградата, заснета през 1970г. Новоизградена след това заснемане е тераса, пристроена на юг към втори етаж на кота 2,80 м, с размери 20,20м/4,25м и застроена площ 85,85 кв.м. , представляваща самостоятелна конструкция , отделена на фуга от основната сграда. Върху терасата има изградени две бани-тоалетни с антрета към спалните помещения, с преграден зид между тях. Изградена е и преградна стена. Моментът на изграждане на терасата, баните и преградната стена експертизата не може да установи. Вещото лице посочва, че според вписването и в АОС №2/14.02.1994г. терасата е съществувала към 1994г., а изградените върху нея две бани и преградна стена са отразени в проекта - „Заснемане с цел узаконяване на вилна сграда Хижа „Арда” , изготвен през м.юли, 1999г. Вещото лице сочи също, че през годините след 1966г. са правени вътрешни подобрения на процесната сграда / настилки, шпакловки, облицовки/, смяна на дограма, ремонт на покривната конструкция , които имат характер на ремонтни работи, а не на ново строителство.
При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:
Жалбата е подадена в срок срещу годен за обжалване административен акт и от надлежна страна, за която е налице правен интерес от търсената защита, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
Оспорваната заповед е постановена на основание чл.222 ал.1 т.10 от ЗУТ, съгласно която Началникът на ДНСК или упълномощено от него длъжностно лице издава заповеди за премахване на незаконни строежи. Представена е Заповед №РД-13-446/01.11.2010 г., според която Началникът на ДНСК - София е предоставил /делегирал/ на началниците на регионалните дирекции за национален строителен контрол правомощия да издават заповеди по чл.222 ал.1 т.10 и чл.225 ал.1 от ЗУТ - за премахване на незаконни строежи, т.е. актът е издаден от административен орган, разполагащ с материална и териториална компетентност.
Обжалваната заповед е обектирана в писмена форма и мотивирана с изложени фактически и правни основания за издаването й. Постановяването й се предхожда от съставен констативен акт, който е задължителен етап в административната процедура, съгласно чл.225 ал.3 от ЗУТ. В случая констативният акт е съобщен по реда на §4 ал.1 изр.2 от ДР на ЗУТ. Цитираната разпоредба допуска отсъстващите лица да бъдат уведомени чрез залепване на съобщението на жилището им или на недвижимия имот, за който се отнасят устройственият план, инвестиционният проект, оценката, искането, отговорът, възражението, заповедта или другите книжа и чрез поставянето на същото на видно място в сградата на общината, района или кметството, като така направеното съобщение се удостоверява в служебна бележка с подписите на две длъжностни лица. Именно тази процедура е изпълнена в случая. Следва да се отбележи, че уведомяването по реда на §4, ал.1, изр.2 от ДР на ЗУТ се прилага тогава, когато са неприложими разпоредбите на АПК и действително се касае за "отсъстващи" лица по смисъла на цитираната разпоредба. По делото се установява, че към момента на извършване на проверката и съставяне на констативния протокол са били налице пълни данни за извършителя на строежа, вкл. адрес, поради което съдът счита, че неправилно е приложена процедурата по §4, ал.1, изр.2 от ДР на ЗУТ. Независимо от последното съдът намира, че това нарушение в случая не следва да се отчита като съществено, тъй като не е ограничило или лишило жалбоподателя от право на защита срещу оспорената заповед - крайния акт, с който приключва образуваното с констативния акт производство. Обжалвайки този краен акт пред съда, жалбоподателят е имал възможност да изложи всички свои съображения и да представи доказателства, което би направила и при връчване на констативния акт. Предвид изложеното съдът приема, че не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаване на оспорената заповед. От друга страна ангажираните от страна на жалбоподателката в съдебното производство доказателства по никакъв начин не налагат извод за различен от постановения с процесната заповед краен резултат.
Преценена по същество, заповедта е съответна и на материалния закон.
Съгласно разпоредбата на чл.148, ал.1 от ЗУТ строежи могат да се извършват само ако са разрешени съгласно този закон. От представените по делото доказателства се установява по категоричен и несъмнен начин, а и не е било спорно между страните, че в случая е налице строеж по смисъла на §5, т.38 от ДР на ЗУТ. Установено е също, че процесният строеж е изпълнен без необходимите строителни книжа. Спорен се явява въпросът попада ли процесният строеж в хипотезите на пар.16 от ПР на ЗУТ , при наличие на които е налице пречка за премахването му. Във връзка с последното оспорващият твърди, че строежът е търпим при условията на §16 ал.1 от ЗУТ, тъй като закупената от него сграда е построена през 1949г., преди тази датата е въведена в експлоатация и се е ползвала от различни държавни и общински организации, придобита е от общински орган въз основа на законно проведен търг.
Съдът намира, че в настоящия случай не са налице предпоставките на нито една от визираните в пар.16 от ПР на ЗУТ хипотези. Тези предпоставки следва да се преценяват за строежа във вида му, установен към момента /датата на премахването/, а данните и доказателствата по делото сочат, че той се различава от придобития с Договор №149/17.08.1999г. , доколкото е преустройван и то без необходимите за това книжа. В подкрепа на последното са представените Констативен акт №20/02.07.2001 г., както и Становище изх.№82/13.07.2001 г. относно обект „Преустройство на бивша хижа за почивна база и пристройка към нея, находяща се в землището на бившето село С.Д.”, община Л.. С оглед установения в тях период на извършване на преустройството – започнато през м.септември,1999г, реализирано от жалбоподателя и завършено към момента на проверката /02.07.2001г./, се налага безспорния извод, че имотът е претърпял промени след закупуването му през м.август,1999г., а последното изключва приложимостта на §16 ал.1 от ПР на ЗУТ по отношение на него в настоящия му вид. В тази връзка съдът не възприема експертното заключение в частта му по т.1 . Становището на вещото лице, че строежът е търпим съгласно §16 ал.1 от ПР на ЗУТ, тъй като е бил допустим по действащите към 1961-1962г. нормативи /една от алтернативните хипотези на разпоредбата/ може да бъде споделено само при положение, че строежът към настоящия момент е запазил първоначалния си вид, което обстоятелство в случая не е налице.
По отношение на процесния строеж не са налице и предпоставките, визирани в §16 ал.2 от ПР на ЗУТ. В случая строежа нито е започнат във визирания в разпоредбата времеви период, нито към този период жалбоподателят е негов собственик.
Съдът намира, че процесния строеж не попада и в хипотезата по §16 ал.3 от ПР на ЗУТ. Видно от представената по делото Декларация вх.№81/10.06.2001г. , подадена от жалбоподателя на основание тази разпоредба, същият е посочил, че незаконният строеж е този, описан в Договор №149/17.08.1999г. и е изграден след 30.06.1998г. Безспорно строежът не е узаконен до обнародването на ЗУТ /Д.в. бр.1/02.01.2001г./, но по отношение на него не се установява да са налице останалите кумулативно изискващи се предпоставки, посочени в нормата. Не е спорно между страните, а и се установява от доказателствата по делото, че за периода, визиран в разпоредбата на пар.16 ал.3 от ПР на ЗУТ за територията, в която се намира процесния строеж - землището на с.Д., включващо и землището на бившето с.С.Д., са налични план за земеразделяне, влязъл в сила през 1994г. /писмо №Д-24/12.01.1999г. на ДНСК/, както и кадастрален план на местност „Ваканционно селище Арда” в землището на с.Д. /по делото е представено заверено копие на извадка от същия/, одобрен със Заповед №РД-02-14-1038/06.06.2000г. Не е бил налице действащ ПУП, по предвижданията на който да се изследва допустимостта на процесния строеж, което Последното се дължи на факта, че към този период с.С.Д. е заличено, който факт не е спорен между страните и се установява от приложеното към делото ПМС №30/1961г.
Процесният строеж не е допустим и по сега действуващите правила и нормативи. Доколкото видно от доказателствата по делото строежът попада в заливаемата зона на яз.”Ивайловград”, в имот държавна собственост, извън регулация, същият няма как да е допустим по действащ подробен устройствен план и съответно - не попада в хипотезите на пар.16 от ПР на ЗУТ.
От събраните по делото доказателства не се установява за процесния строеж да е започнала процедура за неговото узаконяване по реда на § 184 от ПРЗ на ЗИД на ЗУТ. Такава е била започната на основание чл.231б от ППЗТСУ/отм./ като се представя Удостоверение от Главния архитект на Община Любимец, че процедурата не е приключила. Съдът не споделя така удостовереното от Главния архитект на Община Любимец. Видно от представения по делото Протокол №9/29.10.1999г. на Архитектурно-градоустройствената комисия при Община Любимец е предложила да бъдат одобрени представените за процесния строеж проекти, след което съгласно чл.220 ал.1 от ППЗТСУ/отм./е следвало те да бъдат одобрени от главния архитект на общината. Това не е станало в срока по ал.4 на посочената норма, поради което съдът счита, че е налице мълчалив отказ за узаконяване на строежа и то влязъл в сила такъв, доколкото липсват каквито и да било данни, както и твърдения той да е обжалван.
По изложените съображения по съществото на спора съдът счита за установено по категоричен и несъмнен начин, че процесният строеж е незаконен по смисъла на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ, тъй като е изпълнен без да са издадени предвидените в закона строителни книжа. Като е разпоредил премахването му, Началник РДНСК Южен централен район е постановил административен акт, издаден в съответствие с материалните разпоредби и целта на закона, поради което и жалбата срещу него се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
Водим от горното и на основание чл.172 ал.2 от АПК съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д.П.Д. ***, против Заповед №ДК-02-ЮЦР-143/20.12.2010г. на Началника на РДНСК Южен централен район.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.
Съдия: