РЕШЕНИЕ
№ 853
гр. Перник, 25.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:МАРИЕТА СТ. ДИНЕВА-
ПАЛАЗОВА
при участието на секретаря Г. Н. Т.
като разгледа докладваното от МАРИЕТА СТ. ДИНЕВА-ПАЛАЗОВА
Гражданско дело № 20221720100078 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 422 ГПК.
Образувано е искова молба с вх. № 454/12.01.2022 г., уточнена с молба с вх. №
2063/03.02.2022 г., подадена от “ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД срещу Б. ВЛ. Б., с
която са предявени следните кумулативно обективно съединени искове: 1. за
признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 4852,64 лева,
представляваща главница по договор за потребителски кредит №
**********/17.09.2016 г., договорната лихва в размер на 3442.68 лева, дължима за
периода от 02.02.2017 г. /падеж на първата неизплатена вноска/ до 02.11.2019 г. /падеж
на последната вноска/, и законна лихва за забава в размер на 172.99 лева, дължима за
периода от 25.07.2019 г.- датата на предсрочната изискуемост до 25.11.2021 г., ведно
със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение до окончателното изплащане на вземането, за които суми са
издадени заповед № 260764/17.12.2020 г. и заповед № 261293/25.05.2021 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 6506/2020 г. по описа
на Пернишкия районен съд; 2. За осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата
от 2531,40 лева, представляваща възнаграждение за закупен пакет допълнителни
услуги по договор за потребителски кредит № **********/17.09.2016 г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до
окончателното изплащане на сумата. Претендират се и съдебните разноски за
производството.
Ищецът твърди, че на 17.09.2016 г. е сключил договор за потребителски кредит
№ **********, по силата на който ответникът е получил сумата от 5000 лева в заем, от
които 313,75 лева са послужили за рефинансиране на предходно негово задължение
1
към “ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД, а остатъкът от 4686,25 лева е бил преведен
по банкова сметка на кредитополучателя на 17.09.2016 г. Посочва, че ответникът се е
задължил да върне обща сума в размер от 8783.28 лева, при ГПР от 49,89 %, годишен
лихвен процен от 41,17 %, и с включено възнаграждение за закупен пакет
допълнителни услуги на стойност 2683,44 лева за срок от 36 месеца на месечни
погасителни вноски съгласно приложен погасителен план. Признава, че отвеникът е
погасил общо сумата от 3589.20 лева по договора и 152.04 лева- по договора за 1
допълнителни услуги, от които 640 лева за погасили номинал по договора и 2949,20
лева е отишла за погасяване на законната лихва.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът Б. ВЛ. Б. не е подал отговор на исковата
молба. С възражение по чл. 414а ГПК ответникът е възразил, че частично е изпълнил
задължението си по заповедта за изпълнение, като е платил сумата в общ размер от
1360 лева.
В съдебно заседание ответникът оспорва исковете като частично погасени чрез
плащане, за което представя писмени доказателства.
С молба с вх. № 277720/22.11.2021 г. “ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД е
признал, че са извършени доброволни частични плащания от Б. ВЛ. Б..
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства,
съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа страна следното:
По делото е представен договор за потребителски кредит ПРОФИ КРЕДИТ
Стандарт № **********, сключен нa 17.09.2016 г. между “ПРОФИ КРЕДИТ България”
ЕООД като кредитор и ответника Б. ВЛ. Б. като кредитополучател. По силата на този
договор на кредитополучателя е предоставен кредит в общ размер от 5000 лева срещу
задължението на кредитополучателя да върне сума в общ размер от 8783,28 лв. на 36
месечни вноски от 243,98 лева, с падеж на първата вноска съгласно представен
погасителен план на 02.11.2016 г. и на последната на 02.10.2019 г., ден на плащане- 2-
ро число от месеца, при фиксиран годишен лихвен процент по заема от 41,17 % и
годишен процент на разходите от 49,89 %. Уговорено е още заплащането на
възнаграждение за допълнителни услуги в размер на 2683,44 лева, платимо на 36
месечни равни вноски от 74,54 лева. Общият размер на вноската, включваща главница,
договорна лихва и възнаграждение за допълнителни услуги, възлиза на 318,52 лева, а
общото задължение е на стойност 11466,72 лева. Страните са се съгласили част от
предоставения кредит в размер на 313,75 лева да послужи за рефинансиране.
Предоставено е споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги
към договор за потребителски кредит ПРОФИ КРЕДИТ Стандарт № **********, от
което се установява, че обсъжданите услугите на стойност 2683,44 лева се изразяват в
следното: 1. Приоритетно разглеждане и изплащане на потребителски кредит, 2.
възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски, 3. възможност за
намаляване на определен брой погасителни вноски, 4. възможност за смяна на дата на
падеж и 5. улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства. В
споразумението е уговорено, че кредитополучателят има право, но не е длъжен да
поиска фактическото предоставяне на горепосочените услуги през цялото време на
изпълнение на договора. Посочено е, че 15 % от възнаграждението за допълнителните
услуги, но не повече от 300 лева, представлява стойността на предоставената услуга
приоритетно разглеждане и изплащане на потребителски кредит.
Договорът за кредит е подписан на всяка страница от ответника, като на
последната страница собственоръчно са изписани и трите му имена. При липса на
възражения и доказателства, установяващи неистинността му, съгласно чл. 180 ГПК
договорът е доказателство, че изявлението е направено от страните по него.
2
Приложени са още подписани от страните по делото общи условия към договор за
кредит, погасителен план, стандартен европейски формуляр за предоставяне на
информация за потребителските кредити, искане за отпускане на потребителски
кредит.
С приложения анекс № 1 към договор за потребителски кредит №
**********/17.09.2016 г., сключен във връзка с постъпило на 13.01.2017 г. от
кредитополучателя искане за отлагане на вноски, страните са уговорили плащанията да
стават по нов погасителен план, неразделна част от анекса, както и промяна на
годишния процент на разходите на 46,48 %. При новия погасителен план са запазени
размерите на месечните вноски, срокът на договора е удължен на 37 месеца, уговорено
е да не се отложи вноската с първоначален падеж на 02.01.2017 г., като вместо това
същата се заплати като последна погасителна вноска на 02.11.2019 г. Останалите
клаузи по договора за кредит не са промени.
Представено е платежно нареждане от 17.09.2016 г., от което се установява, че
ответникът е получил по банковата си сметка, посочена в договора за потребителски
кредит, сумата в размер на 4686,25 лева, която е предмет на обсъждания кредит, както
и извлечение по сметка към договора, в което в таблица са отразени извършените от
ответника плащания на първите 2 погасителни вноски всяка по 318,52 лева по
първоначалния погасителен план и сумата от 2,96 лева, платена на 02.02.2017 г., а на
края на извлечението след таблицата е посочено, че общо към дата 04.01.2022 г. общо
платената сума е 3589,20 лева, а остатъкът на дълга към същата дата е 10826,72 лева.
С доклада по делото като безспорни са отделени обстоятелствата, че ответникът
е заплатил общо сумата от 3589.20 лева по договора, като 152.04 лева са заплатени по
договора за допълнителни услуги.
С приети като писмени доказателства по делото разписки, ответникът е
извършил следните плащания по договор № **********/17.09.2016 г. - на 05.05.2021 г.
е платил сумата 400 лева, на 23.07.2021 г. е платил 320 лева, на 25.08.2021 г. е платил
320 лева, на 24.09.2021 г. е платил 320 лева, на 21.10.2021 г. е платил 320 лева, на
29.11.2021 г. е платил 320 лева, на 23.12.2021 г. е платил 320 лева, на 25.01.2022 г. е
платил 320 лева, на 28.02.2022 г. е платил 320 лева, на 28.03.2022 г. е платил 320 лева,
на 26.04.2022 г. е платил 320 лева и на 30/не се чете месецът/ 2022 г. е платил 320 лева.
Следователно в хода на настоящото производство ответникът е платил сумата от общо
3920 лева, което обстоятелство съдът взема предвид съгласно чл. 235, ал. 3 ГПК като
факт, настъпил след предявяване на иска, който е от значение за спорното право.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът намира от
правна страна следното:
Районен съд-Перник е сезиран с обективно кумулативно съединени
установителни искове, предявени по реда на чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 и т. 3
ГПК и с правна квалификация чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9
ЗПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Приложено е ч.гр.д. № 6505/2020 г. по описа на ПРС, от което се установява, че
по заявление на “ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД с вх. № 268650/15.12.2020 г.,
срещу длъжника Б. ВЛ. Б. от гр. П. е издадена заповед № 260764/17.12.2020 г. по чл.
410 ГПК за сумата от 4852,64 лева, представляваща главница по договор за
потребителски кредит № **********/17.09.2016 г., сумата от 117,54 лева,
представляваща лихва за забава, дължима за периода от 03.02.2017 г. до 02.11.2019 г. и
за сумата от 3122,19 лева, представляваща лихва за забава, дължима за периода от
02.11.2019 г. до 14.12.2020 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на
3
вземането. По същото ч.гр.д. № 6505/2020 г. по описа на ПРС е издадена и заповед №
261293/25.05.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу
длъжника Б. ВЛ. Б. за договорната лихва в размер на 3442.68 лева, дължима за периода
от 02.02.2017 г. /падеж на първата неизплатена вноска/ до 02.11.2019 г. /падеж на
последната вноска/. Срещу заповедите е подадено възражение по чл. 414а ГПК от
длъжника, в което е посочено, че същият частично е изпълнил задължението си и е
представил платежни документи за извършени плащания на стойност 1360 лева. След
изпращане на препис от възражението по чл. 414а ГПК на заявителя и с оглед
постъпилото от него становище с вх. № 277720/22.11.2021 г., в което е посочено, че
действително са извършени частични плащания от длъжника, без да се конкретизира
какви, но се моли да се продължи производството по делото, на заявителя са дадени
указания за възможността да предяви установителни искове за съществуване на
вземанията. С разпореждане № 268097/17.12.2020 г. заявлението е отхвърлено за
сумата от 2531,40 лева, представляваща възнаграждение за закупен пакет
допълнителни услуги по договор за потребителски кредит № **********/17.09.2016 г.,
като на заявителя са дадени указания, че може да предяви осъдителен иск за това
вземане съгласно чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК.
В определения от съда срок не са предявени искове по чл. 422 ГПК за сумата от
117,54 лева, представляваща лихва за забава, дължима за периода от 03.02.2017 г. до
02.11.2019 г. и за сумата от 3122,19 лева, представляваща лихва за забава, дължима за
периода от 02.11.2019 г. до 14.12.2020 г., поради което в тази част заповед №
260764/17.12.2020 г. по чл. 410 ГПК подлежи на обезсилване от заповедния съд.
В настоящото производство е предявен иск за законна лихва за забава в размер
на 172.99 лева, дължима за периода от 25.07.2019 г.- датата на предсрочната
изискуемост до 25.11.2021 г., ведно със законната лихва, който се явява недопустим,
доколкото такова вземане не е предмет нито на заявлението по чл. 410 ГПК, нито на
издадените въз основа на него заповеди за изпълнение. В производството не се твърди
да е настъпила предсрочна изискуемост за вземанията по процесния договор, а
заявлението по чл. 410 ГПК е подадено на 15.12.2020 г.- преди посочената крайна дата
на тази законна лихва 25.11.2021 г. Поради това исковата молба следва да бъде върната
като недопустима в тази част, а производството по нея- прекратено.
В останалата им част установителните искове за вземанията по заповедите за
изпълнения и осъдителният иск са предявени в срока по чл. 415 ГПК, за което са били
представени доказателства пред заповедния съд, и са процесуално допустими.
От предмета на процесния договор, страните и съдържанието на правата и
задълженията, съдът прави извода, че е налице сключен от разстояние договор за
потребителски кредит по смисъла на чл. 9 от Закона за потребителския кредит.
Договорът е сключен в изискуемата се съгласно чл. 10, ал. 1 ЗПК писмена
форма, а съдържанието на неговите клаузи са изцяло съобразени със специалната
уредба на този вид договори, които са уредени в чл. 11 ЗПК.
В договора се съдържа информация за данните (име, адрес и ЕГН) на
кредитополучателя, срока на договора (първоначално уговорен от 36 месеца, променен
с анекс на 37 месеца), размер на кредита от 5000 лева при рефинансиране на предходен
договор за сумата от 313,75 лева; фиксиран годишен лихвен процент (41,17 %), ГПР в
размер на 49,89 %, променен с анекса на 46,48 %, и общата сума, дължима от
потребителя, в размер на 8783.28 лева, без възнаграждението за допълнителни услуги
от 2683,44 лева, поради което същият отговоря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 5, 6,
7, 8, 9 и 10 ЗПК. Посочено е и каква част от всяка погасителна вноска покрива
задълженията за главница, договорна лихва и допълнителни услуги. Както
националният закон, така и Директива 2008/48/ЕО не поставят като изискване към
4
съдържанието на договора посочване на компонентите на годишния процент на
разходите. Те са нормативно определени в чл. 19, ал. 1 ЗПК, респ. Приложение № 1
към ЗПК.
В договора се съдържа погасителен план, съдържащ информация за размера,
броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, което води до
извод за спазване на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК.
Съдът намира за действителна и клаузата за заплащане на договорна лихва,
въпреки че размерът на същата от 41,17 %- фиксиран годишен лихвен процент,
надвишава повече от три пъти размера на законната лихва за забава. Разбирането,
застъпено в съдебната практика за нищожност на клаузата за възнаградителна лихва,
надвишаваща трикратния размер на законната лихва, е било релевантно преди
приемането на чл. 19, ал. 4 и, ал. 5 от Закона за потребителския кредит (в сила от
23.07.2014 г.), докогато в закона не е била определена горна граница на договорната
лихва при потребителските кредити. При действието на чл. 19, ал. 4 и, ал. 5 от ЗПК се
регламентира по императивен начин предела на оскъпяване на кредита - годишният
процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната
лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на
Министерския съвет на Република България. С ПМС № 100 от 2012 г. се посочва, че
законната лихва представлява сбор от основния лихвен процент на БНБ плюс 10 %, т.
е. максималният размер по чл. 19, ал. 4 ЗПК възлиза на малко над 50 %. С поставянето
на максимална горна допустима граница на годишния процент на разходите,
законодателят е защитил правата на длъжника (кредитополучател) от едностранен
произвол на по-силната страна, каквато е кредитодателят. В този смисъл са и мотивите
на законодателя за тази промяна, които са обективирани в Стенограма от обсъжданията
на проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за потребителския кредит №
454-01-8 от 30.01.2014 г., 42-то НС), където се обосновават нужда от предоставяне на
по-високи лихвени лимити за финансови небанкови институции, чиято кредитна
дейност е застрашена с висока степен на несъбираемост и приходите от лихви следва
да покриват загуби от рисково кредитиране на неплатежоспособни длъжници,
формиращо 50 % от оборотната дейност (в този смисъл- Решение № 176 от 29.06.2020
г. по в. гр. д. № 234/2020 г. на Окръжен съд – Пазарджик, Решение № 119 от 29.04.2020
г. по в. гр. д. № 570/2019 г. на Окръжен съд – Враца, Решение № 22 от 24.02.2020 г. по
т. д. № 11/2020 г. на Окръжен съд – Русе, Решение № 260048 от 26.10.2020 г. по в. гр. д.
№ 218/2020 г. на Окръжен съд – Шумен, Решение № 183 от 25.02.2020 г. по т. д. №
1920/2019 г. на Окръжен съд – Варна, Решение от 22.03.2021 г. по в. гр. д. №
11513/2019 г. на Софийски градски съд, Решение № 260123 от 10.06.2021 г. по в. гр. д.
№ 114/2021 г. на Окръжен съд - Кюстендил и други). До предвидения размер в чл. 19,
ал. 4 ЗПК страните могат свободно да се договорят и потребителят може да извърши
преценка дали конкретните условия са изгодни за него, като с уговорения в процесния
договор ГПР в размер на 49,89 %, променен с анекса на 46,48 %, са спазени тези
изисквания, съответно клаузата за заплащане на договорна лихва от 41,17 % фиксиран
годишен лихвен процент се явява действителна.
От събраните по делото писмени доказателства се доказа изпълнението на
задължението на кредитора да преведе по банков път по сметка на кредитополучателя
остатъчния размер на кредита от 4686,25 лева след приспадане на сумата от 313,75
лева, послужила за рефинансиране на предходно задължение на ответника към
кредитора.
Падежът на всички вноски по процесния договор за кредит е настъпил преди
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК, тъй като падежът на последната погасителна
вноска е на 02.10.2019 г. Следователно за ответника е възникнало задължението да
5
заплати всички погасителни вноски.
След като процесният договор за кредит е с характер на потребителски договор,
то и на основание § 13, т. 1 ДР на Закона за защита на потребителите (ЗЗП) следва, че
освен правилата на ЗПК, които важат за всички договори за потребителски кредит и
уреждат императивните правила за определяне на тяхното съдържание и клаузи,
приложими са и правилата на ЗЗП. Нормите, уреждащи неравноправни
клаузи/нищожността на сделките са от императивен характер и за приложението им,
съдът следи и служебно, защото когато страна се позовава на договор, съдът е длъжен
да провери неговата действителност, респ. нищожност, пряко изводима от вида и
съдържанието на договора, респ. надлежно въведените в процеса, и без да има
позоваване на нищожност (в този смисъл решение № 384 от 02.11.2011 г. на ВКС по гр.
д. № 1450/2010 г., I г. о., ГК).
Според чл. 21, ал. 1 от Закона за потребителския кредит всяка клауза в договор
за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този
закон, е нищожна. С цитираното възнаграждение за допълнителен пакет от услуги
„бонус“ се заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, тъй като начисляването и
събирането на подобно възнаграждение не представлява плащане за услуга, а реално
представлява прикрити разходи по кредита, с които би се довело до надхвърляне на
ограниченията на закона за максимален размер на ГПР.
Същевременно следва да се отбележи, че се твърди предварително заплащане на
възнаграждението от потребителя, без значение е дали тези услуги ще бъдат
използвани от потребителя, т. е., то е дължимо само за „възможността за
предоставянето“ на услуги: 1. приоритетно разглеждане и изплащане на потребителски
кредит, 2. възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски, 3.
възможност за намаляване на определен брой погасителни вноски, 4. възможност за
смяна на дата на падеж и 5. улеснена процедура за получаване на допълнителни
парични средства. Принципите на добросъвестност и справедливост при договарянето
изискват потребителят да заплати такса за реалното ползване на определена услуга, а
не при хипотетично ползване на такава.
Също така, следва да се има предвид и факта, че с оглед на естеството на част от
посочените допълнителни услуги, на практика се въвежда задължение за потребителя
да заплати за нещо, което страната има по силата на закона (правото на страните да
инициират предоговаряне на срока на падежа на договора или плащане на вноските,
свободата да договорят отлагане на една или повече погасителни вноски), което води
до значителна неравнопоставеност на страните в облигационното правоотношение, тъй
като на практика излиза, че едната страна - потребителят, заплаща за правото си да
договоря с другата страна - кредитор за изменение на параметрите на сключения
договор, като на потребителя не му е гарантиран определен резултат, а той зависи от
волята на другата страна - кредитора.
Всичко това води до извод, че подобна клауза е нищожна на основание чл. 21,
ал. 1 от ЗПК, поради заобикаляне на установено законово изискване, регламентирано в
разпоредбата на чл. 10а, ал.2 ЗПК. В този смисъл следва да се отхвърли изсковата
претенция за сумата от 2531,40 лева – възнаграждение за предоставен допълнителен
пакет от услуги.
Предвид недействителността на клаузата за заплащане на възнаграждението за
допълнителен пакет услуги, ответникът е дължал заплащане единствено на главница и
възнаградителна лихва на обща стойност 8783.28 лева, за които месечната погасителна
вноска е в размер на 243,98 лева. С представеното извлечение по сметка към договора,
в което в таблица са отразени извършените от ответника плащания на първите 2
погасителни вноски всяка по 318,52 лева по първоначалния погасителен план и сумата
6
от 2,96 лева, платена на 02.02.2017 г., се установява, че на датите на падежа по
погасителния план и преди тях ответникът е заплатил общо сумата от 640 лева. С тази
сума ответникът в срок е погасил изцяло първите две погасителни вноски с падежи
02.11.2016 г. и 02.12.2016 г., а с остатъкът от 152,04 лева е погасил част от договорната
лихва на вноската с падеж 02.02.2017 г. По този начин ответникът е изпаднал в забава
да заплати главницата от 80,15 лева на вноската с падеж 02.02.2017 г., част от лихвата
на същата вноска на стойност 11,79 лева, както и останалите 33 погасителни вноски с
падежи от 02.03.2017 г. до 02.11.2019 г.
Съгласно подаденото заявление по чл. 410 ГПК кредиторът е начислил законна
лихва за забава, дължима съгласно чл. 86, ал. 1 ГПК за периода от 02.02.2017 г. до
14.12.2020 г./датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК/, върху тези
непогасенит в срок вноски на обща стойност 8143,28 лева, от които 4852,64 лева-
главница и 3290,64 лева- договорна лихва, чийто размер, изчислен от съда съгласно чл.
162, ал. 1 ГПК, използвайки публично достъпен калкулатор и съобразявайки
падежните дати на всяка вноска, както и обстоятелството, че за периода от 13.03.2020 г.
до 13.07.2020 г. не се начислява лихва съгласно чл. 6 от ЗМДВИППП, е на стойност
1764,79 лева.
С т. 1 от Тълкувателно решение № 3 от 27.03.2019 г. на ВКС по т. д. № 3/2017
г., ОСГТК е разяснено, че по отношение на изпълнението на паричните задължения
законът не прави разграничение между различните видове лихви - възнаградителна или
обезщетителна, договорна или законна. Неизпълнението на паричното задължение е
винаги забавено съгласно чл. 81, ал. 2 ЗЗД. Законодателно уредената отговорност на
длъжника при неизпълнение на парично задължение по чл. 86, ал. 1 ЗЗД е съизмерима
със законната лихва от датата на забавата без покана от кредитора, което определя
паричните задължения винаги като лихвоносни, независимо дали в договора има
уговорени от страните лихви. Законната лихва за забава става част от дълга при
неплащане на главницата с настъпване на срока за изпълнение за разлика от
договорните възнаградителни и другите определени в закона обезщетителни лихви,
които са елемент на дълга от момента на възникването му. Всички видове лихви са
акцесорни вземания спрямо вземането за главницата и точното изпълнение на
задължението включва погасяване на главницата и на определените по договора или
начислените до деня на плащането законни лихви. Интересът на кредитора от
изпълнението и принципът на неделимост на плащането в съчетание с коректива на чл.
66 ЗЗД, налагат тълкуването, че разпоредбата на чл. 76, ал. 2 ЗЗД предвижда еднаква
поредност за плащане на всички видове лихви. Правилото на чл. 76, ал. 2 ЗЗД отчита
интереса на кредитора - първо да се погасят лихвите, а непогасената главница да
продължи да се олихвява, както и предвид уредената по-кратка погасителна давност за
вземанията за лихви по чл. 111, б. "в" ЗЗД в сравнение с общата погасителна давност за
главницата.
С исковата молба, подадена на 10.01.2022 г., ищецът е направил признание, че
ответникът е заплатил общо сумата от 3589,20 лева. Съдът цени това признание
съгласно чл. 175 ГПК с оглед на всички данни по делото. След подаване на исковата
молба, видно от представените разписки, ответникът е извършил плащания, считано от
25.01.2022 г., на обща стойност 1600 лева. По този начин общият размер на погасената
от ответника по договора сума възлиза на 5189,20 лева. Съобразявайки приетото
разрешение на поставения въпрос с т. 1 от Тълкувателно решение № 3 от 27.03.2019 г.
на ВКС по т. д. № 3/2017 г., ОСГТК, съдът намира, че с платените от ответника суми за
погасени дължимата законна лихва на стойност 1764,79 лева, сумата от 3290,64 лева,
представляваща договорна лихва, както и 133,77 лева от главницата.
Следователно претендираното вземане за договорна лихва е изцяло погасено, а
7
от главницата остава дължима сумата от 4718,87 лева, за която сума установителният
иск се явява основателен, като същият следва да бъде отхвърлен за разликата над тази
сума до целия предявен размер от 4852,64 лева. Останалите искове за изцяло
неоснователни.
По разноските:
С оглед изхода на делото и съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право да му
се заплатят направените разноски за исковото и заповедното производство съобразно
уважената част на исковата претенция. По отношение на отхвърлената част от иска за
главница и иска за договорна лихва също следва да се присъдят разноски на ищеца,
доколкото причината за отхвърлянето на тези искове са извършени в хода на
производството плащания от ответника.
Ищцовото дружество е направило следните разноски в настоящото
производство: 219,99 лева – държавна такса за за предявените в настоящото
производство и 100 лева – юрисконсултско възнаграждение, определено от съда
съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната
помощ, т. е. общо 319,99 лева, от които следва му се присъдят 241,32 лева.
В заповедното производство разноските са следните: 50 лева - юрисконсултско
възнаграждение и 219,99 лева – държавна такса за предявените в настоящото
производство искове, т. е. общо 269,99 лева, от които следва му се присъдят 203,61
лева.
Съгласно чл. 78, ал. 3 и ал. 4 ГПК ответникът има право да му се заплатят
направените разноски съобразно отхвърлената част на исковата претенция и
прекратената част от производството. Същият обаче не претендира разноски и не е
представил доказателства за такива, поради което и не следва да му се присъждат.
Мотивиран от гореизложеното, Пернишкият районен съд
РЕШИ:
ВРЪЩА като недопустима искова молба с вх. № 454/12.01.2022 г., уточнена с
молба с вх. № 2063/03.02.2022 г., подадена от “ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „България“ № 49,
бл. 53Е, вх. „В“, срещу Б. ВЛ. Б. , с ЕГН **********, с адрес гр. П., ул. „К.“ № **, вх.*,
ет.* ап. *, в частта, с която е предявен иск по чл. 422 ГПК за признаване за установено,
че Б. ВЛ. Б. дължи на “ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД по договор за
потребителски кредит № **********/17.09.2016 г. законна лихва за забава в размер на
172.99 лева /сто седемдесет и два лева и деветдесет и девет стотинки/, дължима за
периода от 25.07.2019 г.- датата на предсрочната изискуемост до 25.11.2021 г., като
ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази част.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Б. ВЛ. Б., с ЕГН **********, с адрес гр.
П., ул. „К.“ № **, вх.*, ет. *, ап. ** ДЪЛЖИ на “ПРОФИ КРЕДИТ България”
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.
„България“ № 49, бл. 53Е, вх. „В“, на основание чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 79, ал.
1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата в размер на 4718,87 лева /четири хиляди
седемстотин и осемнадесет лева и осемдесет и седем стотинки/, представляваща
неплатена главница по договор за потребителски кредит № **********/17.09.2016 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК-14.12.2020 г. до окончателното изплащане на сумата, за
8
което вземане е издадена заповед № 260764/17.12.2020 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 6506/2020 г. по описа на Пернишкия районен
съд.
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК от
“ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. „В“, срещу Б. ВЛ. Б., с ЕГН
**********, с адрес гр. П., ул. „К.“ № **, вх. *, ет. *, ап. ** искове с правна
квалификация чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, за
признаване за установено, че Б. ВЛ. Б. ДЪЛЖИ на “ПРОФИ КРЕДИТ България”
ЕООД разликата над сумата от 4718,87 лева /четири хиляди седемстотин и
осемнадесет лева и осемдесет и седем стотинки/ до целия предявен размер от 4852,64
лева /четири хиляди осемстотин петдесет и два лева шестдесет и четири стотинки/,
представляваща неплатена главница по договор за потребителски кредит №
**********/17.09.2016 г., сумата в размер на 3442.68 лева /три хиляди четиристотин
четиридесет и два лева и шестдесет и осем стотинки/, представляваща договорна лихва,
дължима за периода от 02.02.2017 г. /падеж на първата неизплатена вноска/ до
02.11.2019 г. /падеж на последната вноска/, ведно със законната лихва върху тази част
от главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК-
14.12.2020 г. до окончателното изплащане на сумата, за които вземания са издадени
заповед № 260764/17.12.2020 г. и заповед № 261293/25.05.2021 г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 6506/2020 г. по описа на Пернишкия
районен съд.
ОТХВЪРЛЯ предявения по реда на чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК от
“ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. „В“, срещу Б. ВЛ. Б., с ЕГН
**********, с адрес гр. П., ул. „К.“ № 63, вх. *, ет. *, ап. **, искове с правна
квалификация чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, иск с
правна квалификация чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК за
осъждане на Б. ВЛ. Б. да заплати на “ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД сумата
от 2531,40 лева /две хиляди петстотин тридесет и един лева и четиридесет стотинки/,
представляваща възнаграждение за закупен пакет допълнителни услуги по договор за
потребителски кредит № **********/17.09.2016 г., ведно със законната лихва от датата
на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на сумата,
ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК-
02.03.2020 г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА Б. ВЛ. Б. , с ЕГН **********, с адрес гр. П., ул. „К.“ № **, вх. *, ет. *,
ап.**, ДА ЗАПЛАТИ на “ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. „В“, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 241,32 лева /двеста четиридесет и един
лева и тридесет и два стотинки/ - направени разноски в исковото производство, и
сумата от 203,61 лева /двеста и три лева и шестдесет и един стотинки/– разноски в
заповедното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Пернишки окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЛЕД влизане на решението в сила, изисканото ч.гр.д. № 6506/2020 г. по описа
на Пернишкия районен съд да бъде върнато на съответния състав, като към него се
приложи и препис от влязлото в сила решение по настоящото дело.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
9
10