№ 162
гр. Б. 26.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – Б. ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Надя Узунова
Членове:Гюлфие Яхова
Диана К. Ангелова
при участието на секретаря Анастасия Фотева
като разгледа докладваното от Надя Узунова Въззивно гражданско дело №
20241200500952 по описа за 2024 година
Производството е образувано по въззивна жалба, подадена жалба от
адв. С. В. като процесуален представител на Д. А. О. против Решение №
245/09.04.2024 г., постановено по гр.д. № 1856/2022 г. по описа на РС – Б.
Жалбоподателят сочи, че решението е неправилно и необосновано,
постановено при неизяснена фактическа обстановка. Сочи, че доказателствата
установяват, че имотът не се владее от него, поради което предявения иск по
чл. 108 от ЗСоб. е неоснователен. Моли да се отмени решението на РС и се
постанови отхвърляне на иска. Претендира разноски.
Насрещната страна в отговора по въззивната жалба изразява
становище за неоснователност на жалбата. Сочи, че владението насрещната
стана осъществява заключвайки входната врата към общото стълбище. Моли
да се потвърди атакуваното решение. Също претендира разноски.
БлОС счита жалбата за допустима - подадена е от лице с правен
интерес, срещу подлежащ на атакуване съдебен акт, в предвидения в закона
срок.
С атакуваното решение РС е признал за установено по отношение на
1
Д. А. О., че К. И. Г. е собственик, на основание договор за покупко – продажба
от нотариален акт № 45 от 05.07.1996 г., том I и реализирано право на строеж,
на следния недвижим имот: гараж на три нива, с идентификатор
04279.628.153.2, разположен в поземлен имот с идентификатор 04279.628.153,
находящ се в гр. Б. ул. „Г.” № 9, и осъжда Д. А. О. да му предаде владението.
БОС счита решението за частично недопустимо предвид следното:
Ищецът твърди, че е собственик на недвижим имот сграда - гараж на
три нива с идентификатор 04279.628.153.2 съотв. на кота –минус 2,60 м.; на
кота 0,60 м.; и на кота + 2,20 м.
Твърди, че ответникът го е лишил от възможността да ползва част от
собствения му недвижим имот, визирайки две от нивата на сградата - гараж
съотв. нивото на минус 2,60 м. и нивото на кота + 2,20 м. като с петитума е
поискал да се осъди да му предаде владението на тези две нива.
Предвид петитума на исковата молба в срв. с произнасянето от РС,
включващо и нивото на кота 0.60 кв.м./второто ниво/, следва, че за това ниво
първоинстанционният съд се е произнесъл свърхпетитум, в разрез с основния
принцип в ГПК на диспозитивното начало закрепен в чл. 6, ал. 2 от ГПК,
според който предметът на делото и обемът на дължимата защита и
съдействие се определят от страните
Затова решението в тази му част на основание чл. 270, ал. 3 от ГПК,
съдът обезсилва.
За преценка законосъобразността на решението в останалата му част,
БлОС, въз основа на тезите на страните и събраните доказателства приема за
установено следното от фактическа и правна страна:
Ответникът Д. А. О. е собственик на поземлен имот с идентификатор
04279.628.153, ведно с построената в него сграда, заснета с идентификатор
04279.628.153.1, на основание влязло в сила на 18.5.2017 г. постановление за
възлагане на недвижим имот, издадено по изпълнително дело
20137950400078/2013 г. по описа на ЧСИ В.Т., с което имотът му е възложен.
В диспозитива на постановлението е допълнено при индивидуализация на
сградата и „съгласно акт за узаконяване № 289/07.11.2001 г. Общ. Б..
С протокол за въвод от 28.09.2017 г. ЧСИ е въвел ответника във
възложения му имот.
2
От заключението, изслушано от БлОС се установява, че сграда с
идентификатор 04279.628.153.2, намираща се в същия имот не е възложена на
О. и той не е въвеждан в нейно владение от ЧСИ, но тя е част от узаконения
обект с акт за узаконяване № 289/7.11.2001 г.
Констатирано е от вещите лица, чиито заключения са изслушани от РС и
от ОС, че в имот с идентификатор 04279.628.153 съществуват сградите с
двата идентификатора: двуетажна масивна жилищна сграда, с идентификатор
04279.628.153.1 и пристройка към нея, с идентификатор 04279.628.153.2.
От писма изпратени от Агенция по геодезия, картография с изх. № 20-
530-27.01.2025 г., ведно със Заповед № РД-18-32/10.05.2006 г. към него, както
и писмо с изх. № 20-590-29.01.2025 г. е видно, че идентификаторите на
сградите са отразени към момента на одобряване на КККР с посочената
заповед, като изрично е отразено от Агенцията, че това не е станало по молба
на заинтересовано лице и във тази връзка няма налична преписка в СГКК-Б.
От посоченото според съда не се установява идентификатор 04279.628.153.2
да е поставен по некоректно искане на заинтересованата по делото страна за
целите на настоящото дело, както твърди ответникът.
Установява се от заключението на в.л. Г., изслушано от РС, че сградата
с идентификатор 04279.628.153.1 е с два жилищни етажа, мазе и таван и че
връзката между жилищните етажи, мазето и тавана се осъществява с
вътрешно масивно стоманобетоново стълбище.
Установява се още, че по архитектурен проект от стълбището на
сградата с идентификатор 04279.628.153.1 няма предвидени подходи към
сградата с идентификатор 04279.628.153.2, тъй като нивата на двете сгради са
различни т.е. стълбището не осъществява връзка с другата сграда
04279.628.153.2.
Сочи експертът, че по архитектурния проект подхода за тавана на
сградата с идентификатор 04279.628.153.2 /т.е. за соченото от ищеца трето
ниво/ е през входната врата на сградата с идентификатор 04279.628.153.1,
собственост на ответника, по стълбището на същата, през входната антре и
кухнята на втори жилищен етаж и от тераса на западната фасада на същата
сграда.
От заключението, изслушано от РС се установява и че достъпът до
мазето на гаража /т.е. за соченото от ищеца за първо ниво/ по архитектурния
3
проект е предвиден през гаражна врата на западната фасада на сградата, чрез
преминаване през входната врата откъм улица “П.В.“ и през дворното място на
ответника. На място монтираната метална врата е 110/200 см., която е
затворена от ответника.
Изрично вещото лице сочи, че достъпа до гаража и работилницата се
осъществява от ищеца от ул. „Г.“, през гаражна метална двукрила врата,
монтирана на източната фасада на пристройката /сградата с идентификатор
04279.628.153.2/, с размери 2,62/,250 м.
При огледа вещото лице е слязло в мазето /т.е. в първото ниво според
исковата молба/ чрез отвор в стоманобетоновата плоча на пода на гаража /през
канал за ремонт на коли/ с широчина 1 м. и дълбочина 1,20 м., където е
монтирана еднораменна метална стълба.
От заключението, изслушано от БлОС е видно, че сграда с
идентификатор 04279.628.153.2 с оглед техническите й характеристики
представлява самостоятелен обект - гараж /има изграден канал за обслужване
на автомобили / и работилница.
Сочи вещото лице, че от работилницата по проект и на място има
поставена врата, през която се излиза на балкон, но тя е неизползваема,
защото балкона, на който се излиза е към кухнята на сградата с идентификатор
04279.628.153.1 т.е. сградата на ответника.
С оглед изложените приети за установени факти, БлОС счита
предявения иск по чл. 108 от ЗСоб. досежно предаване владението на двете
нива на сградата с идентификатор 04279.628.153.2 - на минус 2,60 м. /т.н.
мазе на гаража/ и на кота + 2,20 м./т.н. таван/, за неоснователен.
С ревандикационния иск по чл. 108 от ЗСоб. собственикът може да
иска своята вещ от всяко лице, което я владее или държи без да има основание
за това.
По делото не се установи поведение на ответника, с което да оспорва
собствеността на ищеца на мазето и на тавана, които са на съответните
визирани в исковата молба нива за първо и трето ниво, на сградата с
идентификатор 04279.628.153.2.
От материалите по делото се установява, че владение върху мазето
ищецът осъществява, като до него достига през гаража чрез отвор в
4
стоманобетоновата плоча на пода на гаража/т.е. от второто ниво през канал за
ремонт на коли/ с широчина 1м. и дълбочина 1,20 м., където е монтирана
еднораменна метална стълба. Ищецът изрично е заявил в исковата молба, че
има достъп до гаража, който пак според твърденията му се намира на второто
ниво на сочените в исковата молба коти от сградата 04279.628.153.2.
Не се установи ответникът да владее тавана на сградата чрез
непредаване на ключ от входната врата на собствената на ответника сграда, с
идентификатор 04279.628.153.2.
С непредаване на този ключ, ответникът препятства достъпа на ищеца до
вътрешността на жилището си, намиращо се на 2-ри жилищен етаж в
сградата с идентификатор 04279.628.153.1, тъй като достъпа до тавана според
заключението на Хр. Г. и изслушването му в с.з., се осъществява от
стълбището и през стаи от 2-ри жилищен етаж /антре и кухня, и от кухнята на
терасата към тавана/, собственост на ответника т.е. няма директен достъп от
стълбището на сграда 04279.628.153.1 до тавана. В този контекст с посоченото
поведение на ответника, съдът счита, че на ищецът не се възпрепятства
владението на тавана на сградата 04279.628.153.2, тъй като той следва да се
реализира владението си на тавана чрез изграждане на достъп през собствения
си имот. Ищецът с поведението си защитава собствеността си върху 2-рия
етаж. По изложените съображения за недоказване от ищеца поведение на
ответникът, с което да му оспорва собствеността чрез осъществяване владение
върху посочените коти от нивото на сградата с идентификатор 04279.628.153.2
иска следва да се отхвърли като неоснователен. Затова съдът отменя
атакуваното решение в необезсилената част и постановява отхвърляне на
иска.
С оглед изхода на делото на жалбоподателя на основание чл.78, ал. 1 и
3 от ГПК се дължат разноски. Съдът като съобрази доказателствата по делото
за сторените от него плащания за разноски, присъжда на Д. А. О. сумата от
1700 лв., за направените от него разноски пред РС, от които 1500 лв. за адв.
възнаграждение и 200 лв. за вещо лице; и на сумата от 2680 лв. за
направените разноски пред БлОС, от които 1500 лв. за адв. възнаграждение;
200 за ДТ и 980 лв. за вещо лице
Водим от изложеното на основание чл. 271, ал. 1 и чл. 270, ал. 3 от
ГПК, БлОС
5
РЕШИ:
Обезсилва решение № 245/09.04.2024 г., постановено по гр.д. №
1856/2022 г. по описа на РС – Б.в частта, с която се признава за установено по
отношение на Д. А. О., ЕГН **********, от гр. Б. ул. „Г.“ № 9, че К. И. Г., ЕГН
**********, от гр. Б. ул. „Г.“ № 9, вх. А е собственик, на основание договор за
покупко – продажба от нотариален акт № 45 от 05.07.1996 г., том I и
реализирано право на строеж върху нивото на кота 0.60 кв.м., от гараж, с
идентификатор 04279.628.153.2, разположен в поземлен имот с
идентификатор 04279.628.153, находящ се в гр. Б. ул. „Г.” № 9 и е осъдил Д. А.
О., ЕГН ********** да му предаде владението на това ниво на К. И. Г., ЕГН
************.
Отменя решение № 245/09.04.2024 г., постановено по гр.д. №
1856/2022 г. по описа на РС – Б.в останалата му част и вместо това
постановява:
Отхвърля предявения от К. И. Г., ЕГН ********** иск за признаване
за установено по отношение на Д. А. О., ЕГН **********, от гр. Б. ул. „Г.“ №
9, че е собственик, на основание договор за покупко – продажба от нотариален
акт № 45 от 05.07.1996 г., том I и реализирано право на строеж на недвижим
имот, а именно: нивата на кота минус 2,60 м. /мазе/ и на кота +2.20 /таван/ на
сграда /гараж/ с идентификатор 04279.628.153.2, разположена в поземлен
имот с идентификатор 04279.628.153, находящ се в гр. Б. ул. „Г.” № 9 и за
осъждането на Д. А. О., ЕГН ********** да му предаде владението им.
ОСЪЖДА К. И. Г., ЕГН ********** да заплати на Д. А. О., ЕГН
**********, от гр. Б. ул. „Г.“ № 9, сумата от 1700 лв. представляваща
направени разноски пред РС, както и сумата 2680 лв., представляваща
направени разноски за въззивното производство.
Решението може да се обжалва в едномесечен срок от връчването му
на страните пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
6
2._______________________
7