№ 997
гр. София , 23.12.2020 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ НАКАЗАТЕЛЕН в публично
заседание на шестнадесети декември, през две хиляди и двадесета година в
следния състав:
Председател:Камен Иванов
Членове:Пламен Дацов
Светла Букова
Прокурор:Ангел Попколев
като разгледа докладваното от Светла Букова Въззивно частно наказателно
дело № 20201000601220 по описа за 2020 година
при секретаря Р. Йорданова и с участието на прокурора А. Попколев, като разгледа
докладваното от съдия Букова внчд № 1220 по описа за 2020 г. и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.440, ал.2 от НПК, вр. чл.341, ал.2, вр. чл.345 от
НПК.
Образувано е по жалба от осъдения К. И. М. срещу определение на ОС -
Кюстендил от 29.09.2020 г. по нчд № 484/20 г., с което е оставена без уважение
молбата на М. за условно предсрочно освобождаване от изтърпяваното към момента
наказание лишаване от свобода. Направено е искане за уважаване молбата на осъдения,
тъй като същият имал примерно поведение за целия престой в затвора, полагал е труд
и е изтърпяна повече от половината част от присъдата. Наличието на голям остатък от
наказанието е обяснимо с по-големия му срок, а рискът от рецидив неправилно е бил
приет за висок от съда, тъй като същият е оценен на 19 точки.
С оглед изричното искане на осъдения да бъде непосредствено изслушан от съда,
въззивният съдебен състав е постановил разглеждане на депозираната жалба в съдебно
заседание с призоваване на страните.
В съдебно заседание осъденото лице се защитава сам, като заявява, че още при
изтърпяване на присъдата в Кралство Великобритания е изпълнявал съвестно плана на
същата, полагал труд и участвал в различни провеждани курсове, за успешното
завършване на които представя съответни удостоверения. По този повод през м.
1
януари 2014 г. е бил заменен режимът му в по-лек. През м. октомври 2015 г. бил
депортиран в затвора – гр. ***, а през 2017 г. е преместен в затвора – гр. ***. През
целия си престой на лишаване от свобода е полагал труд и има множество награди, с
което счита че са изпълнени условията за условно предсрочно освобождаване.
Акцентира и на това, че големият остатък от наказанието му не е достатъчно
основание да се отхвърли молбата му, като се отчете и обстоятелството, че би следвало
да се спазва начина за изтърпяване на присъдата, постановена от чужда държава, а не
същата да се утежнява. Въз основа на това и осъзнатата си вина, моли да му бъде
предоставена възможност да продължи живота си заедно с близките си, на които да
помага.
В съдебното заседание не се явява началникът на затвора – гр. *** или негов
процесуален представител, но е представено становище за неоснователност на жалбата,
чието отхвърляне се иска по вече изложени съображения в депозирано по искането
мнение, като е приложена и актуална справка за правното положение на лишения от
свобода М..
Представителят на Софийска апелативна прокуратура излага становище за
неоснователност на жалбата, поради липсата на предвидените в закона основания за
реализиране на процедурата по условно предсрочно освобождаване, поради което
счита, че първоинстанционният съдебен акт следва да се потвърди.
САС, като обсъди доводите на страните и се запозна с материалите по делото,
относими към настоящото производство, прие за установено следното:
Депозираната жалба срещу атакуваното определение е допустима като изхождаща
от легитимирана страна, но по същество същата е неоснователна.
Лишеният от свобода К. М. изтърпява наказание лишаване от свобода от двадесет
години, определено му по приетата за изпълнение с нчд № 4369/15 г. на СГС присъда
спрямо него на Кралство Великобритания и Северна Ирландия за престъпление,
съответстващо на чл.242, ал.4, вр. ал.2, пр.1, алт.1, вр. чл.20, ал.2 от НК на България.
Началото на изпълняваното наказание лишаване от свобода е поставено на 07.01.2011
г., като към 25.11.20 г. след зачитане на предварителен арест и положен труд осъденият
е изтърпял 12 г., 5 м и 7 дни, а остатъкът от същото е в размер на 7г., 6 м. и 23 дни.
Според приложения по делото доклад М. няма констатирани нарушения на реда и
наложени наказания и е награждаван, като след първоначален престой в Затвора - гр.
*** /от 16.10.15г./ , на 14.02.2017 г. е бил преведен в затвора – гр. ***. Първоначално
определеният му строг режим е бил заменен в общ от 15.08.2019 г. Назначен е на
работа като „отговорник вещеви склад“ и имал дължимото поведение без агресивни
прояви. Като дефицитни зони при него са били очертани начинът на живот и
2
обкръжение и отношението му към правонарушението, конкретно изразяващи се в
прибързаност при вземането на самостоятелни решения /подаване на редица молби за
промяна на правния статус/, показващи желание да бъде водещ в реализиране на
заложеното в плана на присъдата, както и в неосъзнатата вреда, причинена на
обществото и омаловажаване на извършеното с избягване на отговорността за деянието
и вмъкване на близките, с което показва разграничение от престъплението. В тази
връзка от първоначалните стойности на риска от рецидив – оценен на 21 т., същият е
променен на 19 т. Планът за изпълнение на присъдата, обаче не е реализиран в цялост,
тъй като били заложени цели, свързани с отчетените дефицити, като е акцентирано на
необходимостта да се следва прогресивната система и лишеният от свобода да премине
на общежитие от открит тип, за да се проследи поведението му в условията на свобода
чрез награда и да се прецизира риска от вреди спрямо обществото. Даденото по
молбата на осъдения становище от администрацията при затвора е отрицателно, като е
посочено, че макар да са налице формалните предпоставки за условно предсрочно
освобождаване и добро поведение на осъдения, все още не са изпълнени целите и
задачите, заложени в плана на присъдата. За да остави без уважение молбата за
предсрочно освобождаване съдът е отчел изтичането на повече от половината от
наложеното наказание, но е приел, че не е налице поправяне в нужната степен с оглед
твърде краткия престой на лицето в затвора гр. ***, наличния голям неизтърпян
остатък от наказанието от близо 8 години, както и неизпълнения план на присъдата с
прилагане на прогресивната система за плавно преминаване към по-облекчени условия
на надзор и охрана с цел намаляване на риска от рецидив.
Настоящият съдебен състав сподели така направения извод на първата инстанция,
като прие, че законосъобразно е отчетено наличието на предпоставките по чл.70, ал.1,
т.1 от НК по отношение на осъдения М., но не и тази по чл.439а НПК за наличието на
достатъчно доказателства за поправяне на лицето. За да мотивира решението си,
окръжният съд е обсъдил изготвения доклад за лицето, позовавайки се и на даденото
становище по молбата от страна на затворническата администрация, което е напълно
логично, след като именно лицата, натоварени с дейността по изпълнение на
наказанието имат най- непосредствени и преки впечатления от този процес. Тяхното
мнение, макар и необвързващо преценката на съда, следва да бъде отчитано и е от
значение за изводите относно наличието на предпоставките по чл.439а НПК, още
повече когато то е подкрепено и от останалите данни по делото и не е опровергано
дори и от самите твърдения на осъденото лице. В процесния случай в жалбата се
акцентира на безспорно установената негова трудова ангажираност, липсата на
наказания, които очевидно са били адекватно отчетени като започнал поправителен
процес. От решаващо значение е обаче обстоятелството, че все още не са преодолени
очертаните проблеми, свързани с начина на живот и обкръжение и отношението към
правонарушението, заради което предстои изпълнение на заложените в плана на
3
присъдата му цели с подготовка и наблюдение на риска от вреди спрямо обществото
чрез предложения на ИСДВР за награда „домашен отпуск“. Макар настоящият престой
на осъдения в пенитенциарно заведение да е първи по ред, осъждането му за тежко
общоопасно престъпление сочи за необходимостта от въздействие спрямо него в по-
продължителен времеви период, през който да се приложи в пълнота плана на
присъдата му и да се гарантира трайност на отчетения като започнал поправителен
процес. Поради това без да се отрича настъпилата положителна промяна, както и
необходимостта осъденият да продължи живота си в семейна среда, се налага изводът,
че към настоящия етап все още се налага продължаване на корекционната работа с него
съобразно плана на присъдата с прилагане принципа на прогресивната система.
Предвид изложените съображения, настоящият съдебен състав счете, че следва да
потвърди атакуваното определение на окръжния съд като правилно и обосновано.
Водим от горното, САС
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение на ОС - Кюстендил от 29.09.2020 г. по нчд №
484/20 г., с което е оставена без уважение молбата на К. И. М. за условно предсрочно
освобождаване от изтърпяваното към момента наказание лишаване от свобода.
Определението е окончателно.
Особено мнение на съдия С. Букова по внчд № 1220/20 по описа на САС, 8 с-в
За разлика от мнозинството на съдебния състав считам, че депозираната жалба срещу
разпореждането на ОС - Кюстендил е основателна, предвид неправилно извършената от
съда преценка за наличието на достатъчно доказателства за поправянето на осъденото лице.
В основата на направените в тази насока изводи е поставено даденото от затворническата
администрация отрицателно становище и доклад за лишения от свобода, като е счетено и че
при реализираното престъпление наличният немалък остатък от наказанието налага
последователно прилагане на прогресивната система на въздействие спрямо лицето.
Решаващото ми съображение, обаче да считам, че в конкретния случай молбата на осъдения
4
следва да се приеме за основателна е обстоятелството, че представените по делото писмени
доказателства удостоверяват несъмнено постигане на търсеното с наказанието въздействие
спрямо К. М.. На първо място за целия си престой в местата за лишаване от свобода, в който
следва да се включи и този в осъдилата го държава, същият е имал изрядно поведение,
полагал е труд, повишавал е квалификацията си и е бил награждаван. Действително
посочените характеристики на поведението му следва да се считат обичайно дължимо, като
едва с надграждането му принципно може да се приеме, че е доказано трайното и
необратимо поправяне на лицето. В процесния случай, обаче още към момента на
определяне на наказанието му от съд на Кралство Великобритания и Северна Ирландия, е
била направена преценката за възможността при конкретното осъдено лице целите на
наложеното му наказание да се постигнат с лишаване от свобода за срок от десет години,
които да се изтърпят ефективно, като остатъкът от наказанието в размер на десет години то
ще може да изтърпи сред обществото под наблюдение от страна на Националната
пробационна служба. След като още с произнасянето на присъдата е прието, че
необходимото въздействие спрямо осъдения чрез изолирането му от обществото следва да е
с продължителност от десет години, то при вече изтекъл такъв дори по-голям срок на
лишаване от свобода в съвкупност с очертаното му изцяло примерно поведение в
различните пенитенциарни заведения, в още по-голяма степен следва да се счете за
гарантиращо настъпилото поправяне. Поради това и считам, че остатъкът на наказанието му
не следва въобще да се отчита като основание за отказ на депозираната молба.
На следващо място сочените от страна на затворническата администрация аргументи
в подкрепа на депозираното отрицателно становище по молбата му са лишени от
конкретика, а дори и сочат за напълно неправилна преценка на претендираното от страна на
жалбоподателя право да бъде освободен предсрочно като злоупотреба от негова страна.
Така изрично в изготвения за него доклад е отбелязано като отрицателна характеристика
прибързаността му за подаване на молби за промяна на правния му статус и за игнориране
на предварително договореното с него, както и показаното желание да бъде водещ при
реализирането на заложеното в плана за изтърпяване на присъдата. Тези прояви на
осъдения, обаче по никакъв начин не биха могли да се окачествят като негови негативни
характеристики, а още по-малко да дадат основание да се счита, че сочат за прибързани и
самостоятелни решения, целящи пренебрегване на заложените при изпълнение на
наказанието му цели. Без съмнение изпълнението на плана и прилагането на сочената
прогресивна система е в правомощията на затворническата администрация и същата по
никакъв начин няма данни да е била затруднена и обективно възпрепятствана да реализира
същите в рамките на времевия престой на М. в затворите на България, като е следвало да се
събере информация и оцени и поведението му по време на престоя в местата за лишаване от
свобода в осъдилата го държава. Едва в съдебно заседание пред въззивния съд, проведено
по инициатива на осъдения, от него са представени множество сертификати,
удостоверяващи успешно завършените образователни курсове, включително и такъв за
„Поведенческа промяна“ по време на изтърпяване на наказанието извън България, които
5
обаче въобще не са намерили място в изготвения за него доклад и съответно не са били
отчетени в подкрепа на твърденията му за постигната положителна промяна. Не би могло да
се приеме, че е налично и сериозно практическо затруднение да се провери твърдяното от
него заменяне на режима му в по-лек още преди трансферирането му, за да се направи извод
за регистрирано в този по-ранен момент поправяне на лицето. Обяснима при това
положение е и активността на М. да отстоява тезата си, че поведението му може и следва да
получи положителна оценка, а не да се изтъква като аргумент за обратното. Такъв подход би
могъл да позволи далеч по-съществена промяна в оценката на риска от рецидив, както и
своевременно реализиране на заявеното като част от предстоящите мерки облекчаване на
условията на надзор спрямо осъдения, след което да не са налице сочените пречки за
реализиране на възможността за условно освобождаване с евентуалното прилагане на
пробационни мерки в рамките на определен изпитателен срок.
.Предвид тези съображения подписвам определението на САС с особено мнение.
Съдия:
/С. Букова/
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6