Р Е Ш
Е Н И
Е
гр.София, 22.10.2018 г.
В И МЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ-“б” въззивен състав, в открито заседание на дванадесети октомври през две хиляди и осемнадесетата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Мая Дамянова
ЧЛЕНОВЕ
: Теменужка Симеонова
мл.с.Ива
Нешева
при секретаря И.Коцева, като разгледа докладваното от съдия Симеонова в.р.дело
№ 16138 по описа за 2017 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 09.01.2017 г. по гр.д. № 29583/14 г.,
СРС, ІІ ГО, 56 с-в е отхвърлил предявения от Б.Ж.Е., ЕГН **********, с адрес: ***, П.В.Е., ЕГН **********,
с адрес: ***, Д.С.Н., ЕГН **********, с адрес: *** и Р.С.Н., ЕГН **********, с
адрес: ***, срещу И.Т.У., ЕГН **********,
с адрес: гр. София, ж. к. „*******, иск за делба на следния недвижим имот: жилище /апартамент/ № 3 на ет. 3, кота + 6,00 м., представляваща надстройка на двуетажна жилищна
сграда /2 + 1/, със застроена площ от 74,12 кв. м., състоящо се от дневна,
кухня с трапезария, спалня, сервизни помещения, килер и тераса, при граници:
калкан и от три страни двор, заедно с мазе, разположена в югоизточната половина
на сградата близнак, с площ от 16 кв. м., при граници: ко****р, двор, двор и
калкан, построена в УПИ IV - 621 от кв. 226 по плана на гр. София, м. *******,
при съседи на дворното място: ул. ********, УПИ III - 622, УПИ 1-619, 620, УПИ
V - 618. Осъдил е Б.Ж.Е., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на И.Т.У., ЕГН **********,
е адрес: ***, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 1 188,75 лв.,
представляваща разноски по делото.
Осъдил е П.В.Е., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на И.Т.У.,
ЕГН **********, с адрес: ***, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 1188,75
лв., представляваща разноски по делото. Осъдил е Д.С.Н., ЕГН **********, с
адрес: ***, да заплати на И.Т.У., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж к. „*******,
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 1188,75 лв., представляваща разноски
по делото. Осъдил е Р.С.Н., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на И.Т.У.,
ЕГН **********,***, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 1188,75 лв., представляваща разноски по делото. Осъдил е Б.Ж.Е.,
ЕГН **********, с адрес: *** да заплати по сметка на СРС сумата от 25 лв.,
представляваща държавна такса по делото, на основание чл. 9 от Тарифата за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. Осъдил е П.В.Е., ЕГН **********, с
адрес: ***, да заплати по сметка на СРС, сумата от 25 лв., представляваща държавна
такса по делото, на основание чл. 9 от Тарифата за държавните такси, които се
събират от съдилищата по ГПК. Осъдил е Д.С.Н., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати по
сметка на СРС, сумата от 25 лв., представляваща държавна такса по делото, на
основание чл. 9 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата
по ГПК. Осъдил е Р.С.Н., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати по сметка на СРС, сумата от
25 лв., представляваща държавна такса по делото, на основание чл. 9 от Тарифата
за държавните такси, които се събират от съдилищата по
ГПК.
Решението
е обжалвано с въззивна жалба от ищците Б.Ж.Е., ЕГН **********
и П.В.Е., ЕГН **********, двамата с адрес: ***, Д.С.Н., ЕГН **********и Р.С.Н.,
ЕГН **********,***, всички чрез пълномощника по делото адвокат Н. от САК, със
съдебен адрес: *** с мотиви, изложени в жалбата. Твърди се, че производството е
образувано по предявен иск за делба на недвижим имот, представляващ
жилище/апартамент/ № 3 на трети етаж, представляващо надстройка на двуетажна
жилищна сграда/ 2+1/ със застоена площ от 74,12 кв.м. По делото е установено,
че ищците са п****били чрез покупко-продажба съответно целият първи и целият
втори етаж от сградата и по 1/3 ид.ч. от дворното място върху което е построена
сградата, цялото с площ 334 кв.м. При извършване на сделките сградата се е
състояла от първи и втори етаж, като с продажбите собствеността върху цялата
сграда е преминала върху ищците. Продавачите са си запазили 1/3 ид.ч. от
дворното място и собствеността на построените в същото гаражи, узаконени и
описани като обект гараж. Към момента на продажбите продавачите са извършвали
основен ремонт на къщата и купувачите са се нанесли в нея на следващата година.
Извършвайки ремонта, продавачите са се снабдили с разрешение за строеж на
надстройка само на свое име, скривайки от техническите органи факта, че не са
единствените собственици на мястото-разрешение
за строеж № 117 от 07.11.2007 г. от СО, район „****“ за настройка на двуетажна
жилищна сграда/2+1/. Строежът е бил извършен преди ищците да се нанесат и за
него е бил издаден на 19.12.2009 г. Акт за приемане на конструкцията и
Удостоверение № 37/19.06.2008 г. за въвеждане в експлоатация на строеж
„надстройка на двуетажна жилищна сграда“. При продажбата продавачите не са си
запазили правото на надстрояване, не са изискали от купувачите документи за
учредяване на право на надстрояване. Купувачите са били въведени в заблуждение,
че ще бъдат единствените собственици на къщата и няма да търпят трети етажен
собственик. По-късно, на 20.11.2009 г. ответницата И.У. е п****била процесния
недвижими имот с н.а. № 192, д. № 165/2009 г. чрез дарение от К.С.и съпругата
му Е.С., заедно с тяхната 1/3 ид.ч. от дворното място и построеният при режим
на сключено застояване гараж, от което произтича и пасивната й легитимация като
ответник и съсобственик с право на 1/3 от правото на собственост върху процесния
имот. За да отхвърли иска, съдът се е позовал на чл.183, ал.4 от ЗУТ/ изм. ДВ
17/2009 г./, която норма санира извършеното нарушение и изключва възникването
на съсобственост върху процесния имот, както и на решение № 44/04.03.2014 г. по
гр.д. № 358/12 г. на ІV г.о. на ВКС, постановено по реда на чл.290 ГПК. Текстът
на чл.183, ал.4 от ЗУТ сочи, че за издаване на разрешение за нов строеж, съответно за
надстрояване или за пристрояване в съсобствен имот, предназначен за ниско
жилищно или вилно застрояване, не се изисква съгласие от останалите
съсобственици в случаите, когато те са реализирали, започнали са или имат права
за съответното строителство в имота. Заявява, че
съдът е тълкувал разширително термина „прехвърляне на права“, който според
въззивниците /ищци/ се отнася само до суперфициарни права между съсобственици.
Ето защо, ако ищците са притежавали на някакво основание каквото и да било
суперфициарно право и то след като е възникнала съсобствеността, то само тогава
съсобственикът би могъл да извърши ново строителство без тяхно съгласие. Целта
на закона е да се създаде равнопоставеност между съсобственици там, където не
може да се установи доброволно. В конкретния случай обаче, праводателите на
ответницата са били пълноправни собственици на имота и са могли да влияят на
съдържанието на сключените договори като си запазят правото на надстрояване или
го включат като условие в договорите. Могли са да започнат строителството преди
продажбите. След като продавачите са
избрали да продадат имотите си по този начин, тогава те не са неравнопоставени
и не могат да се ползват от закрилата на нормата на чл.183, ал.4 от ЗУТ. Ищците
са закупили имотите с убеждението, че няма да търпят друг етажен собственик в
къщата си. Много скоро след сделките, месец след втората, продавачите са
започнали надстрояването и са го завършили преди още купувачите да се нанесат в
имотите си, като купувачите не са разбрали, че се извършва надстрояване, защото
цялата къща била в ремонт. С надстройката са отнети от ищците и складовите
помещения в подпокривното пространство, които те са заплатили и които са неотделима
част от закупените имоти , явяващи се жилища и съобразно чл.40, ал.1 от ЗУТ към
тях следва задължително да има и складови помещения. Същите не са описани в
нотариалните актове. Понастоящем единственото складово помещение е мазе, което
се ползва от ответницата, а ищците са лишени въобще от складово помещение. Сочи, че в цитираното решение на ВКС като предпоставка за прилагането на правната
норма на чл.183, ал.3 ЗУТ е фактът, че съсобственикът не следва да притежава
обект в дворното място, но ответницата притежава гараж видно от н.а. № 192,
дело 165/2009 г. Моли съда да постанови решение, с което да отмени атакуваното
и да бъде допуснат до делба процесния имот при посочените квоти/ по 1/6 ид.ч.
за Б.Е. и П.Е., по 1/3 ид.ч. общо за Д. и Р.Н. в режим на СИО и 1/3 ид.ч. за
ответницата И.Т.У.. Моли решението да бъде отменено/изменено/ и в частта на
разноските. Претендира разноски за настоящата инстанция.
Въззиваемата страна И.Т.У., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез пълномощника си по делото
адвокат Е.П., със съдебен адрес:***, офис 9 оспорва въззивната жалба.
Претендира разноски.
Съдът констатира, че въззивната жалба е подадена в
срока по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима, а
разгледана по същество неоснователна.
Предявен е иск за делба във фазата по допускане на
делбата на недвижим имоти.
Ищците
Б.Ж.Е. и П.В.Е., двамата живеещи на ет.2 в гр.
София, ул. „*******твърдят, че на 28.06.2007
г. чрез договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 78, т. VI,
дело N 885/07 г. са закупили от К.П.С.и Е.С.С.следния недвижим имот: жилище,
находящо се в гр. София, район ****, на ет. 2 в югоизточната половина на двуетажна жилищна сграда - близнак на
ул. „********, състоящо се от една стая, хол, кухня и други сервизни помещения,
с площ от около 74 кв. м., при съседи: от три страни - двор, калкан с другата
половина на сградата - близнак, отгоре - таван, отдолу - първи етаж, заедно със
съответните идеални части от общите части на сградата, и заедно с 1/3 ид. ч. от дворното място, върху
което е построена сградата, цялото с площ от 334 кв. м., съставляващо УПИ IV -
621 от кв. 226 по плана на гр. София, м. *******, при съседи на дворното място:
ул. ********, УПИ III - 622, УПИ 1-619, 620, УПИ V - 618. Ищците Д.С.Н. и Р.С.Н., двамата живеещи на
ет.1 в гр. София, ул. „******** твърдят, че на 08.10.2007 г. чрез договор за покупко - продажба, обективиран в
нотариален акт № 1, дело № 1332/07 г. са закупили от К.П.С.и Е.С.С.следния недвижим имот: жилище,
находящо се в гр. София, район ****, на ет.
1 от двуетажна жилищна сграда на ул. „********, състоящо се от една стая,
хол, кухня и сервизни помещения, със застроена площ от около 74 кв. м., при
съседи: от три страни-двор, калкан с другата половина на сградата-близнак,
собственост на Н.С.И., отгоре - втори етаж, отдолу - избени помещения, заедно
със съответните идеални части от общите части на сградата, и заедно с 1/3 ид. ч. от дворното място, върху
което е построена сградата, цялото с площ от 334 кв. м., съставляващо УПИ IV -
621 от кв. 226 по плана на гр. София, м. *******, при съседи на дворното място:
ул. ********, УПИ III - 622, УПИ 1-619, 620, УПИ V - 618.
Ищците твърдят, че 26.11.2007 г. продавачът К.П.С.се е снабдил с разрешение за строеж № 117/07.11.2007 г., издадено от СО, район ****, на
основание одобрени инвестиционни проекти на 07.11.2007 г. за надстройка на
двуетажна жилищна сграда /2 + 1/ в УПИ IV - 621 от кв. 226 по плана на гр.
София, местност *******, ул. „********“, както и че строежът е завършен и приет
на 19.12.2007 г. с акт за приемане на конструкцията. По време на издаване на
строителните книжа и извършване на строежа ищците са били собственици на по 1/3 ид. ч.
от дворното място и от идеалните части на сградата. Заявяват, че не са
учредявали право на строеж за притежаните от тях идеални части от земята и от
сградата на К.П.С., и че на основание чл. 92 ЗС е налице съсобственост върху
нововъзникналия чрез надстрояване обект, представляващ жилище /апартамент/ № 3 на ет. 3,
кота + 6,00 м., представляващо надстройка на двуетажна жилищна сграда /2 + 1/,
със застроена площ от 74,12 кв. м., състоящо се от дневна, кухня с трапезария,
спалня, сервизни помещения, килер и тераса, при граници: калкан и от три страни
двор, заедно с мазе, разположено в югоизточната половина на сградата близнак, с
площ от 16 кв. м., при граници: ко****р, двор, двор и калкан. На 20.11.2009 г.
чрез дарение, обективирано в нотариален акт № 192, дело № 165/09 г., К.П.С.и
съпругата му Е.С.С.са дарили на ответницата И.Т.У. описания по- оре имот,
заедно с притежаваната от тях 1/3 ид. ч. от дворното място. Считат, че
ответницата е п****била правото на собственост само върху 1/3 ид. ч. от
процесното жилище, а за останалите 2/3 ид.ч. договорът за дарение не е породил
вещно- транслативен ефект, тъй като дарителите не са притежавали тези идеални
части. Молят съда да постанови решение, с което да допусне делба на следния
недвижим имот: жилище /апартамент/ № 3 на ет. 3, кота + 6,00 м., представляващо надстройка
на двуетажна жилищна сграда /2 + 1/, със застроена площ от 74,12 кв. м.,
състоящо се от дневна, кухня с трапезария, спалня, сервизни помещения, килер и
тераса, при граници: калкан и от три страни двор, заедно с мазе, разположено в
югоизточната половина на сградата близнак, с площ от 16 кв. м., при квоти: за
ищците Б.Ж.Е. и П.В.Е. - по 1/6 ид. ч. за всеки от тях; за ищците Д.С.Н. и Р.С.Н.
- общо 1/3 ид. ч. в режим на СИО; за ответницата И.Т.У. - 1/3 ид. ч.
Ответницата
И.Т.У. оспорва иска, като твърди, че е единствен
собственик на процесния имот. Надстрояването на трети жилищен етаж е извършено
в периода 2006 - 2007 г., т.е. преди ищците да п****бият правото на собственост
върху първия и втория етаж. Позовава се на разпоредбата на чл. 183, ал. 4 ЗУТ,
за която твърди, че представлява изключение от правилото, че п****биването на
вещното право на строеж може да стане чрез сделка. Прави възражение за изтекла
п****бивна давност, като присъединява владението на праводателите си и твърди, че
владението върху процесния имот е продължило от 03.10.2006 г. до вписването на
исковата молба явно, несъмнено и необезпокоявано, осъществявано на основание
договор за покупко- продажба и впоследствие на основание договор за дарение
Съдът
констатира следното:
От нотариален акт за покупко-продажба № 57, дело № 3016/55 г. се установява, че Г.М.Н.е
продал на И.Г.М.и Н.С.И.правото на собственост върху празно дворно място,
находящо се в землището на гр. София, м. ****, на ул. „********“, състоящо се
от 670 кв. м., образуващо парцел VI в кв. 226 по плана на гр. София, м. ****,
при съседи: ул. ********, Г.М.Н., Г.В., Г.М.и М.Г., което място е част от нива,
състояща се според нотариалния акт от 15,5 уврата, при съседи: М.П., наследниците
на Й.Б., наследниците на Ц. Б., наследниците на Ц.А., П.Т., П.Й.,
В.К.и Х.К.. От нотариален акт за право на строеж върху чужда земя- суперфиция № 170, том VI, дело N 1062/61 г. по описа на I - ви нотариус при СНС се установява, че Н.С.И.е
отстъпила на И.Г.М.правото да
построи върху съсобственото им дворно място, цялото от 670 кв. м., съставляващо
парцел VI - 1 от кв. 226 по плана на гр. София, м. Подуене - Редута, при
граници по скица: улица и парцел V, IV, III, VII и
VIII, безвъзмездно върху неговата
идеална част от мястото- югоизточната,
една жилищна сграда близнак, от която другата 1/2 или половина в югозападната част от мястото ще построи Н.С.И..
Къщата близнак, която ще застрои И.Г.М., ще се състои от два етажа, всеки един
от стая, хол и кухня. Съгласно удостоверение за наследници № 5183/30.08.2005
г., издадено от СО, район ****, И.Г.М.е починал на 26.03.1988 г. и е оставил за
свои наследници по закон - В.С.М.- съпруга, Р. И.Н.- дъщеря и Г.И.М.- син. По
делото е представен протокол от
29.11.1988 г. по гр. д. № 483/88 г. по описа на PC „Васил
Левски“, 7 състав, е видно, че е одобрена съдебна спогодба, сключена между В.С.М.,
Р. И.Н.и Г.И.М., според която страните са се съгласили да получат в своя
изключителна собственост при квоти - 4/12 ид. ч. - за В.С.М., 7/12 ид. ч. - за Р.
И.Н.и 1/12 ид. ч. - за Г.И.М., следния недвижим имот - имот № 621 от 334
кв. м., за който е отреден парцел IV от 238 кв. м. плюс 96 кв. м.,
предназначени за обществено жилищно строителство, в кв. 226 по плана на гр.
София, м. Подуене - Редута, при граници на имота: имот пл. N - 618, ул. ******, имот пл. N 622, имот пл. N 620, а на парцела - парцел V - 618, ул. ******, парцел III - 622, част от
имот пл. номер - 621, предназначен за обществено жилищно строителство. От позволителен билет за нова постройка № 104/06.05.1961 г., издаден от РНС „Васил
Левски“, Софийски градски народен съвет, е видно, че на И.Г.М.е разрешено да изгради нова
сграда в кв. 226 по плана на гр. София, м. Подуене - Редута, която „да се
подравни по цокъл и отвори на съществуващата сграда“, на 2 жилищни етажа, всеки
от 79,66 кв. м., и с кубатура на сградата от 702 куб. м. От представената
обяснителна записка от „С.“ при СГНС, построената сграда в кв. 226, п. VII -
Подуенски редут, е масивна двуетажна с ж. б. подова конструкция, с каменни
основи, застроена кубатура от 610 м 3,
квадатура - 80 м2,
кубатура на изкопа - 57 m3, светла височина - 2,80 м.
Според втората обяснителна записка за жилищна сграда на И.М.- кв. 226, п. VII,
м. Подуене - Редута, сградата е двуетажна, представлява останалата половина от
първоначалния проект за къща - близнак. В обяснителната записка е посочено, че
„изменението от първоначалния стар проект се налага поради завареното
положение. Новата пристройка ще има свое самостоятелно стълбище. Всеки етаж
съдържа по едно жилище, състоящо се от стая, хол, кухня и баня - клозет.
Сутеренът съдържа едно мазе, а останалата част не се копае. Тъй като
съществуващата сграда няма покрив, то корнизът и покривът й ще се изравнят с
тези на новопроектираната сграда“. От
нотариален акт за покупко - продажба № 113, том IV, дело № 655/06 г., се установява, че на 03.10.2006
г. И.Н.М.и Г.И.М.са продали на К.П.С.следния свой собствен недвижим
имот, п****бит по наследство и делба, находящ се в гр. София, район ****,
Изгрев, ул. „********“ /ул. ******/ № 35А, а именно - УПИ IV - 621
от кв. 226 по регулационния план на м. *******, с площ по скица от 334 кв. м., при съседи: ул. ********, УПИ III -
622, поземлен имот 620, УПИ V - 618, всички от кв. 226 по плана на гр. София,
м. *******, заедно с изградена в него
двуетажна масивна жилищна сграда, състояща се на ет. 1 от стая, хол, кухня и сервизни помещения, със застроена площ
от около 74 кв. м., при съседи на етажа: от три страни -двор, калкан с другата
половина на сградата - близнак, собственост на Н.С.И., отгоре - втори етаж,
отдолу - избени помещения, и на ет. 2,
находящ се в югоизточната половина на сградата - близнак, състоящ се от една
стая, хол, кухня и други сервизни помещения, при съседи: от три страни - двор,
калкан с другата половина от сградата - близнак, отгоре - таван, отдолу - първи
етаж, с площ от около 74 кв. м., заедно със зимнични помещения, разположени в
югоизточната половина на сградата - близнак, и тавански помещения без указани
квадатури по доказателствен акт за собственост, както и всички подобрения и
приращения, находящи се в УПИ. С нотариален акт за покупко - продажба на
недвижим имот № 78, дело № 885/07 г., на 28.06.2007
г. К.П.С.и Е.С.С.са продали на Б.Ж.Е. и П.В. Дичева следния свой
собствен недвижим имот - жилище, находящо се находящо се в гр. София, район ****,
на ет. 2 в югоизточната половина на
двуетажна жилищна сграда - близнак на ул. „********, състоящо се от една
стая, хол, кухня и други сервизни помещения, с площ от около 74 кв. м., при
съседи: от три страни - двор, калкан с другата половина на сградата - близнак,
отгоре - таван, отдолу — първи етаж, заедно със съответните идеални части от
общите части на сградата, и заедно с 1/3 ид. ч. от дворното място, върху което
е построена сградата, цялото с площ от 334 кв. м., съставляващо УПИ IV - 621 от
кв. 226 по плана на гр. София, м. *******, при съседи на дворното място: ул. ********,
УПИ III - 622, УПИ 1-619, 620, УПИ V - 618. С нотариален акт за покупко -
продажба на недвижим имот № 1, дело
№ 1332/07 г. , на 08.10.2007 г. К.П.С.и Е.С.С.са продали на Р.С.Н. и Д.С.Н. следния свой собствен
недвижим имот - жилище, находящо се в гр. София, район ****, на ет. 1 от двуетажна жилищна сграда на
ул. „********, състоящо се от една стая, хол, кухня и сервизни помещения, със
застроена площ от около 74 кв. м., при съседи: от три страни - двор, калкан с
другата половина на сградата - близнак, собственост на Н.С.И., отгоре - втори
етаж, отдолу - избени помещения, заедно със съответните идеални части от общите
части на сградата, и заедно с 1/3 ид. ч.
от дворното място, върху което е построена сградата, цялото с площ от 334 кв.
м., съставляващо УПИ IV - 621 от кв. 226 по плана на гр. София, м. *******, при
съседи на дворното място: ул. ********, УПИ III - 622, УПИ I - 619, 620, УПИ V
- 618. Представено е разрешение за строеж № 117/07.11.2007 г., издадено от СО, район ****,
на К.П.С., на основание одобрени инвестиционни проекти на 07.11.2007 г. от
главния архитект за надстройка на двуетажна жилищна сграда /2 + 1/ в УПИ IV -
621 от кв. 226 по плана на гр. София, местност *******, ул. ********. Видно от
акт за приемане на конструкцията, строежът е приет на 19.12.2007 г. Съгласно
удостоверение № 37/19.06.2008 г. за въвеждане в експлоатация на строеж „Надстройка на
двуетажна жилищна сграда /2 + 1/“, находящ се в УПИ IV - 621, кв. 226, м. *******
по плана на гр. София, издадено от гл. архитект на район ****, строежът е
изпълнен в съответствие с одобрени на 07.11.2007 г. проекти, издадено от район ****
разрешение за строеж №
117/07.11.2007 г., както и изискванията на строежите съгласно чл. 169,
ал. 1 и ал. 2 ЗУТ. На 20.11.2009 г.
чрез дарение, обективирано в
нотариален акт № 192, дело № 165/09 г., К.П.С.и съпругата му Е.С.С.са
дарили на ответницата И.Т.У.
следния имот: жилище /апартамент/ № 3 на ет. 3, кота + 6,00 м., представляващо надстройка на двуетажна жилищна сграда
/2 + 1/, със застроена площ от 74,12 кв. м., състоящо се от дневна, кухня с
трапезария, спалня, сервизни помещения, килер и тераса, при граници: калкан и
от три страни двор, заедно с мазе, разположено в югоизточната половина на
сградата близнак, с площ от 16 кв. м., при граници: ко****р, двор, двор и калкан,
заедно с притежаваната от тях 1/3 ид. ч.
от дворното място. По делото е била приета СТЕ, съгласно която изменението
на първоначалния архитектурен проект за двуетажната жилищна сграда - близнак,
одобрен на 25.08.1958 г., се е наложило поради обстоятелството, че сградата не
е построена едновременно в двете си части, а е изграден първо югозападният
близнак от сградата, а през 1961 г. е
одобрен нов архитектурен проект само за втория близнак-югоизточния. Ето
защо, новият архитектурен проект от 1961 г., респ. обяснителната записка към
него, изготвена от арх. Д. С., касае пристройка
към вече изградената югозападна част от сградата-близнак и тази пристройка
представлява югоизточния близнак от сградата. С проектът, одобрен през 1961 г.,
е предвидено изграждането на югоизточния близнак на сградата. Същият е двуетажен, с частичен сутерен и с
подпокривно пространство. Общата му застроена кубатура, посочена в
позволителния билет, е 702 куб. м., като от тази кубатура застроеният обем само
на подпокривното пространство, изчислено съгласно данните от архитектурния
проект и изискванията за изчисляване на БДС, е в размер на 118,72 куб. м.
При извършения оглед на място вещото лице по СТЕ е
констатирало, че югоизточният близнак от
сградата е изграден като триетажен, състоящ се от два жилищни етажа и трети
тавански жилищен етаж, т. е. югоизточният близнак е надстроен с тавански етаж
спрямо предвидения с проекта от 1961 г. двуетажен югоизточен близнак.
Таванският етаж е със застроена площ от 79,66 кв. м., като същият е с частично
скосени тавани на помещенията, а достъпът до него се осъществява от стълбищната
клетка. За надстроения тавански етаж на югоизточната част на
сградата - близнак по делото е приложено копие от одобрен архитектурен проект
от 07.11.2007 г. на главния архитект на СО, район ****, за „надстройка на
двуетажна жилищна сграда“, като въз основа на този проект е издадено и
разрешение за строеж N 117/07.11.2007 г. на главния архитект на СО, район ****.
Според заключението на СТЕ върху двата жилищни етажа на
северозападната част от сградата - близнак също е изграден тавански етаж, чиято
височина по разделителната обща за двете части на сградата - близнак стена, е
същата като височината на надстроения тавански жилищен етаж от югоизточната
част от сградата - близнак. Според заключението на СТЕ и
двата близнака на сградата са били построени в отклонение от одобрените
архитектурни проекти, като върху двата жилищни етажа са били изградени и
жилищни помещения в таванските им етажи. Ето защо, е налице разлика в обема на
югоизточния близнак, дължаща се на изграждането на тавански етаж, вместо
предвиденото с одобрения архитектурен проект от 1961 г. подпокривно
пространство. Съгласно първоначално одобрения архитектурен проект през 1958 г.
двуетажната сграда - близнак е била проектирана с общ вход и с обща стълбищна
клетка, като от стьлбищните площадки са били предвидени входове за жилищата,
разположени на първия и на втория етаж и в двете части на сградата. При огледа
на място вещото лице по СТЕ е констатирало, че сградата - близнак е с два
входа, разположени по североизточната й фасада, които са самостоятелни входове
със самостоятелни стълбищни клетки за отделните два близнака от сградата. Процесната двуетажна сграда - близнак не е
била изградена съгласно първоначално одобрения архитектурен проект от 1958 г.
Същата е изградена на два етапа. Първо е изградена северозападната част от
сградата, със самостоятелен вход и самостоятелна стълбищна клетка, а
впоследствие въз основа на одобрения през
1961 г. архитектурен проект е изградена и югоизточната част от сградата, като
пристройка към вече изградения северозападен близнак. Пристроеният
югоизточен близнак също е със самостоятелен вход и със самостоятелна стълбищна
клетка, предвидена за изграждане с одобрения през 1961 г. архитектурен проект.
За установяване на обстоятелствата във връзка с това кога е извършено
изграждането на обекта на кота + 6,00 м., за какви цели е бил използван през
периода 2006 - 2007 г., както и за установяване на твърдението на ответницата
за изтекла в нейна полза п****бивна давност върху процесния имот през периода
от 03.10.2006 г. до датата на вписване на исковата молба, както и дали при
закупуването на имотите ищците са правили оглед на таванското помещение,
запознати ли са били с разположението му, и дали е имало уговорка за
разпределение ползването на общите части, по делото са събрани гласни
доказателствени средства чрез разпит на
свидетелите Ж.Б.Е., Н.С.Н., Е.С.И.и И.Л.Б.. Свидетелят Ж.Б.Е. /баща на ищеца Б.Е./ посочва, че познава къщата - близнак и
че е ходил да види втория етаж от нея преди подписването на нотариалния акт, с
който синът му и жена му закупили втория етаж от къщата. Заявява, че не е
оглеждал тавана. Свидетелят Н.С.Н.
/брат на ищеца Д.Н./ посочва, че познава имота, тъй като е помагал на брат си
при сключването на сделката, с която е закупил първия етаж от къщата - близнак,
в т. ч. го придружавал при оглед на имота. Сочи, че при огледа къщата била в
ремонт и че не е извършван оглед нито на тавана, нито на мазетата, които също
се ремонтирали. Свидетелят Г.С.И. /син на Н.С.И./ заявява, че
познава имота, тъй като живее в едната страна от къщата - близнак. Първо била
построена къщата, в която живеела майка му Н.С.И.- през 1958 - 1959 г., а по –
късно, след две - три години и другата
част от къщата - близнак, като от самото начало и двете къщи имали отделни
стълбища. Твърди, че и двата близнака са били построени на еднаква височина от
самото начало, както и че неговата къща, така и съседната, имат два етажа и
тавански етаж. Заявява, че над двата жилищни етажа има жилищни стаи, а над тях
- „въздух с покрив“ - т. н. подпокривно пространство. Посочва, че познава К.С.,
който закупил преди около 10 години другата част от къщата от предишния
собственик. Почти веднага след като закупил имота, К.С. започнал основен ремонт
на къщата, санирал я, подменил покрива с нов, повдигнал външните фасадни стени.
Ремонтът продължил около половин година. Заявява, че не е чувал някой да е имал
„претенции към къщата на К.“. Свидетелят И.Л.Б.
твърди, че познава К.С. от тийнейджърска възраст, тъй като живеели в един и
същи квартал - „Редута“. Заявява, че преди десет години, докато празнували
рождения ден на брат му, К.С. му се обадил и го помолил да отиде да му помогне
при изнасянето на боклуци от двора и от тавана на къщата на ул. „********“.
Посочва, че на таванския етаж имало плоча, но отгоре се виждали гредите, като
до там се стигало по общото стълбище. Заявява, че не е виждал наемател на
таванския етаж, нито е чувал някой да има претенции за таванския етаж.
Строителните работи на таванския етаж приключили за около шест месеца.
По развитите във
въззивната жалба доводи, настоящата инстанция приема следното:
Предвид развитите доводи
във въззивната жалба, че строителството на таванския етаж е станало след
извършените продажби на втория и първия етажи през м.06. и м.10.2007 г., на първо място следва да бъде установено кога е извършено фактическото преустройство и
надстрояването на третия тавански жилищен етаж. От събраните по делото гласни
доказателствени средства, а именно от показанията на свидетелите Г.И.и И.Б.се
установява, че строителните работи в имота са започнали веднага след
закупуването на имота от К.П.С., а именно на 03.10.2006
г. От данните, съдържащи се в показанията на свидетелите, на ищците Ж.Е. и Н.Н.
се установява, че към момента на извършаване на огледа на имотите от купувачите,
строително-ремонтните дейности са продължавали. Ето защо, настоящата инстанция
също приема, че надстрояването е извършено през периода непосредствено след
закупуването на имота от К. С., а именно на 03.10.2006 г. до края на 2007 г.,
като трети тавански жилищен етаж не е съществувал до надстрояването му в
периода - 2006 - 2007 г. от праводателите П.С. и съпругата му на ответницата.
Към момента на надстрояването сградата е имала статут на етажна
собственост, а новопостроеният тавански етаж - статут на обща част по
предназначение. За да може таванът да бъде предмет на прехвърлителни сделки и
делба, следва предназначението му да е променено със съгласие на всички етажни
собственици. Към настоящия момент съгласието на ищците за промяна на
предназначението на тавана в жилище е изразено чрез конклудентни действия, чрез
предявяване на иск за делбата му, а съгласието на праводателите на ответницата
е изразено в подаването на документи за изготвяне на строителни книжа за
промяна на предназначението на тавана в жилище /разрешение за строеж/, както и
чрез дарението му като жилище, като в този смисъл е и Решение № 296/ 29.06.2011
г. на ВКС по гр. д. № 990/2010 г., I г. о., ГК, постановено по реда на чл. 290 ГПК.
Ищците
поддържат становище, че по силата на приращението е
налице съсобственост върху страните по делото върху надстроения тавански етаж,
поради което следва да се изясни на кого е принадлежало правото да се надстрои
таванския етаж. Както е посочено в решение № 44 /04.03.2013 г. по гр.д. №
358/2012 г., ІV г.о., ВКС, постановено по реда на чл.290 ГПК, при отговора на така
поставения въпрос следва да се вземе предвид разпоредбата начл.92 СVЗС, според която собственикът на земята е
собственик и на постройките и насажденията върху нея, освен ако е установено
друго и такова изключение се съдържа в чл.63, ал.1 ЗС и чл.181, ал.1 ЗУТ, които предоставят правна
възможност на собственика на земята да отстъпи на друго лице правото да построи
сграда върху нея, като последното п****бие собствеността на постройката отделно
от земята. Като ограничено вещно право, произтичащо от правото на собственост,
правото на строеж се състои от няколко отделни правомощия. Неговият носител има
право да построи сграда върху чужда земя и да п****бие собствеността на
постройката, както и да ползва земята в рамките на необходимото за пълноценното
ползване на постройката. Отделните правомощия не са самостоятелни и независими
едно от друго, те формират единно право, целта на което е да се притежава
самостоятелен обект отделно от земята в отклонение на принципа на приращението
почл.92 ЗС. С упражняване на правото на
строеж се постига крайната цел-п****биване на суперфициарна собственост. П****биването
на вещното право на строеж може да стане чрез сделка, най - често това е
договор за продажба, замяна или дарение, като същата трябва да бъде извършена
във формата на нотариален акт, като условие за нейната действителност.
Изключение от това правило е уредено в нормата начл.183, ал.4 ЗУТ /нова - ДВ бр. 17 от 2009 г./, при
действието на която е възможно съсобственикът, който не притежава отделен
обект, да извърши застрояване без съгласието на съсобствениците, които
притежават, започнали са или имат права за съответно строителство в имота на
самостоятелен обект. Липсва законово изискване в договора да участват всички
съсобственици, като условие за неговата валидност. 3аконът предоставя
възможност на всеки съсобственик и сам, без съгласието на останалите съсобственици,
да се разпореди със съсобствената вещ, тъй като при нарушаване разпоредбата начл.33 ЗС, изискваща при пордажба да се направи
предложение за изкупуване от другите съсобстваници, сделката не е нищожна.
Разпоредбите, касаещи разпореждането със съобствена вещ са относими и към
разпореждането с притежавани в съсобственост ограничени вещни права, доколкото
закона не предвижда изключения. Когато съсобственик учреди право на строеж, без
в учредяването да участва друг съсобственик, учредилият правото се е разпоредил
с права, в по-голям обем, отколкото той притежава, но договорът не е нищожен.
Над притежавания от учредилия суперфицията съсобственик обем права действията
му не пораждат вещен ефект и при евентуално реализиране на строежа съответни
идеални части от сградата по приращение ще се п****бият от неучаствалия в
учредяването съсобственик. Съсобственикът, който не е участвувал в учредяване
правото на строеж ще има право и чрез иск по чл.109 ЗС да иска прекратяване на създаващо пречки за ползване на
съсобствения имот неоснователно действие, съставляващо строеж, изграден в
отклонение на разрешението за строеж или в нарушение на действащи разпоредби,
тъй като разрешителното за строеж, архитектурният проект и другите строителни
книжа определят само техническата допустимост на строежа, но не установяват
дали подлежащите на осъществяване въз основа на тях права принадлежат само на
адресата на разрешението и че не се засягат чужди права / в този смисъл решение № 430 от 27.01.2010 г. по гр.д. № 312/2010 г. на Върховния касационен
съд, ІІг.о, постановено по реда на чл.290 ГПК/. При наличие на хипотезата на чл.184, ал.4 ЗУТ обаче, когато се осъществява нов
строеж от съсобственик в съсобствен имот, предназначен за ниско жилищно или
вилно застрояване, не се и изисква съгласие от останалите съсобственици в
случаите, когато те са реализирали, започнали са или имат права за съответното
строителство в имота Ето защо разпоредбата на чл.183, ал.4 ЗУТ, когато в хода на процеса се установи, че са налице
посочените в нея предпоставки, ще е приложима и към правоотношения, възникнали
преди нейното приемане, но действаща към момента на разрешаване на правния спор
за валидността на учреденото право на строеж при условията на чл.183, ал.1 ЗУТ - между съсобственици.
Настоящата инстанция също намира, че в
конкретния случай са налице предпоставките на визираната правна норма на
чл.183, ал.4 от ЗУТ, допускаща изключение, че вещното
право на строеж може да се п****бие само чрез сделка. От представеното по делото становище от 14.04.2016 г. на главния
архитект на район ****, Столична община се установява, че процесният
поземлен имот е бил предназначен за
ниско жилищно застрояване съгласно одобрения проект за частично изменение
на ЗП и ЧКЗСП и влязла в сила заповед № РД-09- 178/06.07.2001 г. на
кмета на район ****. Към момента на реализиране на правото на надстрояване на
процесния таванския етаж разпоредбата на чл. 183, ал. 4 ЗУТ не е била в сила,
но съгласно посочената по -горе задължителна съдебна практика същата се прилага
и по отношение на заварени
правоотношения, за да се санира съществуващото фактическо положение.
Установява се още, че страните по делото са съсобственици на процесното УПИ,
като ищците притежават права за съответно строителство в имота на самостоятелен
обект, а праводателите на ответницата са реализирали свое право на строителство
в имота, предвиден за нискоетажно застрояване. Неоснователно се явява
твърдението, че съдът е тълкувал
разширително термина „прехвърляне на права“, който според въззивниците/ищци/ се
отнася само до суперфициарни права между съсобственици. Текстът на визираната
права норма е ясен-става въпрос за издаване на разрешение за нов строеж, съответно за
надстрояване или за пристрояване в съсобствен имот, предназначен за ниско
жилищно или вилно застрояване.
Доводът, че ответницата притежава реален обект индивидуална собственост, а
именно гаражи, като това представлява необследвана от съда предпоставка във
връзка с прилагане именно на нормата на чл.183, ал.4 от ЗУТ, като въведен
за пръв път във въззивната жалба, се явява преклудиран по смисъла на т.4 от Т.Р. № 1 от 09.12.2013 г. по
тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК на ВКС, според която „възраженията на ответника срещу предявения иск
поначало се преклудират с изтичане на срока за отговор на исковата молба по чл.131, ал.1 ГПК, поради което не могат да се направят за първи път
пред въззивния съд. Това се отнася и за възраженията за погасителна и п****бивна
давност.“ Възражение в този смисъл не
е направено и в депозираното по делото становище по отговор на ответната страна
от 15.04.2016 г.
Изводът е, че ответницата е станала изключителен собственик на процесния
имот, представляващ жилище /апартамент № 3/ на ет. 3, кота + 6,00 м.,
представляващо надстройка на двуетажна жилищна сграда /2 + 1/, със застроена
площ от 74,12 кв.м., поради което искът за делба на този имот се явява
неоснователен.
Що се отнася до разноските, направени в първоинстанционното производство, то
следва да бъде отбелязано обстоятелството, че по повод направено във въззивната
жалба възражение за прекомерност на същите по отношение адвокатското
възнаграждение на пълномощника на ответницата, с определение от 03.07.2017 г.
по гр.д. № 29583/2014 г., СРС, ІІ ГО, 56 състав е отхвърлил молбата от Б.Ж.Е., ЕГН **********, с адрес: ***, П.В.Е., ЕГН **********, с адрес: ***,
Д.С.Н., ЕГН **********, с адрес: *** и Р.С.Н., ЕГН **********, с адрес: ***, за
изменение на решение от 09.01.2017 г. по гр. д. N 29583/14 г. на СРС, 56 състав, в частта относно
разноските, които всеки от тях е осъден да заплати на И.Т.У., ЕГН **********, с
адрес: ***, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Против това определение е подадена частна въззивна
жалба от ищците Б.Ж.Е., ЕГН ********** и П.В.Е.,
ЕГН **********, двамата с адрес: ***, Д.С.Н., ЕГН ********** и Р.С.Н., ЕГН **********,***,
всички чрез пълномощника по делото адвокат Н. от САК, със съдебен адрес: *** с
мотиви, че цената на целия имот е 72 637,10 лв., като спорното право е 2/3
от него, или 48 424,74 лв. и съгласно Наредба № 1 от 2004 г. адвокатският
хонорар би следвало да бъде 1983 лв. Моли да бъде изменено решението в тази
част, ако не бъде уважена въззивната жалба.
Ответницата по тази частна въззивна жалба И.Т.У., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез пълномощника си по делото
адвокат Е.П., със съдебен адрес:***, офис 9 оспорва същата като неоснователна.
Настоящата инстанция намира частната въззивна жалба за неоснователна. Дори
и да се приеме, че начинът на изчисление по депозирано едва във въззивната
жалба писмено доказателство, а именно ксерокопие от данъчна оценка на процесния
недвижим имот, неприето по делото, е само по реда на чл.7, ал.2, т.4 от Наредба
№ 1 от 9 юли 2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, при
което се получава сумата от 1983 лв., то следва да бъде отбелязано
обстоятелството,че съдът не е длъжен да присъжда адвокатско възнаграждение при
предвидения в тази Наредба минимален размер. Тук следва да бъдат отчетени и
други обстоятелства, а именно фактическа и правна сложност на делото, участие
на адвоката по делото в съдебни заседания и т.н., като в тази насока настоящата
инстанция препраща към мотивите на решението и определението на СРС. Дори и да
бъде извършено изчисление само по реда на Наредбата, то и видно от приетия във
въззивната инстанция н.а. № 192, дело № 165/2009 г. за дарение на процесния
недвижими имот, в него е посочена като данъчна оценка сумата от 134 022
лв. При съответното изчисление се получава сумата от 4550, 66 лв. Частната
жалба следва да бъде оставена без уважение.
Водим от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА
решение от 09.01.2017 г. по гр.д.
№ 29583/2014г. на СРС, ГО, 56 състав.
ОСТАВЯ без уважение частната въззивна жалба от ищците Б.Ж.Е., ЕГН ********** и П.В.Е., ЕГН **********, двамата с адрес: ***, Д.С.Н.,
ЕГН ********** и Р.С.Н., ЕГН **********,***, всички чрез пълномощника по делото
адвокат Н. от САК, със съдебен адрес: *** срещу определение от 03.07.2017 г. по гр.д. № 29583/2014 г., с което СРС, ІІ ГО, 56 състав е отхвърлил молбата от Б.Ж.Е., ЕГН **********, с адрес: ***, П.В.Е., ЕГН **********,
с адрес: ***, Д.С.Н., ЕГН **********, с адрес: *** и Р.С.Н., ЕГН **********, с
адрес: ***, за изменение на решение от 09.01.2017 г. по гр. д. N
29583/14 г. на СРС, 56 състав,
в частта относно разноските, които всеки от тях е осъден да заплати на И.Т.У.,
ЕГН **********, с адрес: ***, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Решението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от връчването
преписа на страните, а в частта, в
която има характер на частта жалба в едноседмичен срок от връчването преписа на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.