Р Е Ш Е Н И Е
27.05.2019 Дупница
Номер Година Град
В ИМЕТО НА НАРОДА
НО, ІІІ
Районен съд – Дупница състав
09 май 2019
на Година
В публично съдебно заседание в следния състав:
Светла Пейчева
Председател
Членове
Съдебни заседатели:
1.
Росица
Ганева
2.
Секретар:
Прокурор:
Председателя на
състава
Сложи за разглеждане докладваното от
НАХ 377 2019
дело № по описа за година.
Д.И.А., с ЕГН **********,***, Кюстендилска област, е обжалвал Наказателно постановление № 18-5310-001909, издадено на 19.02.2019 г. от Началник Група „КПДГПА“ при ОД на МВР гр. Кюстендил, с което му е наложено административно наказание на основание чл. 179 ал. 2, предл. І-во от ЗДвП “глоба” в размер на 200.00 (двеста) лв. Прави оплакване за незаконосъобразност, необоснованост и неправилност на атакуваното наказателно постановление, тъй като са допуснати съществени нарушения на материалноправния и процесуалноправния закон, като желае атакуваното НП да бъде отменено. Като алтернатива е посочено, че се касае за „случайно деяние“ по смисъла на чл. 15 от НК.
Въззиваемата страна не взема становище по жалбата.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства, гласни и писмени, поотделно и в съвкупност, прие за установено
от фактическа и правна страна следното:
На 01.12.2018 г. около 01.30 часа актосъставителят мл. инсп. А.В., на длъжност мл. автоконтрольор при КПД ГПА гр. Кюстендил и свидетеля при съставянето на акта за установяване на административно нарушение- Г.К. са констатирали, че жалбоподателят извършил следното нарушение: На 01.12.2018 г. около 01.30 часа, на ПП- I Е -79, при км. 326+056 в посока Кулата, управлявайки лек автомобил марка и модел „БМВ 525 Д” 5”, с рег. № Х 2901 КК, собственост на Сабин Хубенов Исаев, с ЕГН **********, като вследствие на движение с несъобразена скорост при възникнала опасност на пътя ( пресичане на кон) не успява да спре и реализира ПТП с материални щети по МПС. Водачът е изследван за наличие на алкохол в издишания въздух, която е била отрицателна. Описано е, че е нарушен чл. 20, ал. 2 от ЗДвП. АУАН е предявен на нарушителя, който е отразил в графата за обяснения и възражения, че ще представи писмени възражения. Писмено обяснение в срока по чл. 44 от ЗАНН са депозирани пред АНО, в което жалбоподателят твърди, че конят се е появил на пътната лента изневиделица, от лявата страна на автомобила. Още повече, че е било през тъмната част на деня, когато видимостта е била само досежно мястото до което фаровете осветявали пътя.
АНО е възприел същата фактическа и правна обстановка.
Свидетелят поддържа констатациите отразени в акта, като доуточнява, че причината за възникналото ПТП е била възникнала внезапно, тъй като кон е пресякъл пътната лента, без за целта да има поставен знак за преминаващи наблизо домашни животни. На място е имало още един водач на МПС, който се е движел с автомобила си по жалбоподателя, като вследствие н удара от автомобила управляван от жалбоподателя, конят се ударил и в движещият се след него автомобил.
Допуснат е до разпит и свидетеля доведен от жалбоподателя- Борислав Васев, който твърди, че се е прибирал от София, посока Дупница, като при разклон Пиперево видял от лавата страна на пътя, застанали точно на банкета 3-4 коня, като едно жребче се насочило към пътя, по който минават автомобили. Кончето започнало да тича на пътното платно, като първо се ударило в автомобила движещ се пред свидетеля Васев, а след удара кончето се ударило в предното стъкло на автомобила, управляван от св. Васев. Двамата водачи, докато шофирали, нямали видимост на далече, тъй като било през тъмната част на денонощието и не предполагали, че от банкета кончето ще побегне и ще влезе на пътната настилка. Кончето навлязло бързо и внезапно на пътната лента и единствено, че двамата водачи карали автомобилите с по-ниска скорост, при двата удара кончето останала живо и побягнало навътре в поляната. При идването на патрулния автомобил дежурния екип не установил кончето. Съставили и на двамата водачи АУАН.
По делото е приложена фотоснимка от АНО, видно от която е посочен с предупредителен знак, че наблизо преминават домашни животни.
Горната фактическа обстановка се доказа по
безспорен начин от събраните по делото гласни и писмени доказателства:
С оглед
на така установеното, съдът счита че жалбата е основателна, поради което следва
да бъде отменено наказателното постановление. Съображенията за това са
следните:
Жалбата е
подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН и е допустима, а разгледана по същество
е основателна.
При така установената фактическа обстановка съдът намира, че атакуваното наказателно постановление е съставено при допуснати съществени нарушения на установените в ЗАНН процесуални правила.
АУАН е съставен от лице притежаващо материална компетентност и от един свидетел. Съгласно разпоредбата на чл. 40, ал.1 от ЗАНН, акта за установяване на административно нарушение следва да бъде съставен в присъствието на свидетели, присъствали при извършването или констатирането на нарушението. Когато липсват такива свидетели – очевидци (които обаче не са участници в ПТП), актът следва да бъде съставен в присъствието на други двама свидетели, като това обстоятелство съгласно нормата на чл.40, ал.3 от ЗАНН се отразява изрично в самия акт. Присъствието на свидетели при съставянето на акта не е необходимо единствено в хипотезата, когато самото нарушение е установено, въз основа на официални документи (чл. 40, ал.4 от ЗАНН). Законът изисква още в акта да са посочени трите имена и точните адреси на свидетелите и техните ЕГН, като поне един от свидетелите да подпише акта. При съставянето на АУАН е спазена разпоредбата на чл.40, ал.1 от ЗАНН. Съгласно разпоредбите на ЗАНН АУАН следва да бъде съобразен с изискванията на закона и да бъде обоснован. Същият следва да бъде съставен в писмена форма и да съдържа реквизитите по чл. 42 ЗАНН. Освен тези реквизити, следва да се обърне внимание на още едно важно изискване и то е свързано с подписването на акта. Принципно това е "завършекът" на формата на акта. Изискванията в това отношение са актът да бъде подписан от неговия съставител, поне от един от свидетелите и от нарушителя - чл. 43, ал. 1 ЗАНН. Подписите на посочените субекти нямат еднакво процесуално значение. На съдбата на акта биха могли да се отразят само подписите на актосъставителя и на нарушителя. Липсата им прави акта недействителен от процесуална гледна точка и производството не следва да се счита образувано. Смисълът на подписа на нарушителя е същият да бъде запознат със съдържанието на акта и така да бъде наясно за какво конкретно нарушение ще му се търси отговорност. За целта актът трябва да му бъде предявен. Видно от процесния АУАН, същият е предявен и подписан от нарушителя, като му е предоставена възможност да се запознае с неговото съдържание, както и да се противопостави, да възрази срещу обвинението, което му се отправя, тъй като съставеният акт има и тази функция - официално обвинение в извършване на правонарушение. Нарушителят е в правото си да се защити още в момента на съставяне на акта и не е бил лишен от това право. Подписването на акта от страна на нарушителя е не само формален, но и съдържателен елемент. Тук стои въпросът за предварителната защита на нарушителя, която предхожда налагането на имуществената санкция. Изразява се във възможността нарушителят да направи възражения срещу обвинението, че е извършил административно нарушение и това в случая му е осигурено.
Липсата на подпис на свидетел в АУАН не е порок от категорията на съществените по арг. и от чл. 40 ЗАНН съгласно разпоредбите, на който е предвидена възможност актът да се състави и в отсъствието на свидетели. Нарушението на процедурата по установяване на административното нарушение и ангажиране на съответната отговорност ще е съществено, ако е довело до неизясняване на делото от фактическа страна, правещо невъзможна проверката за установяване, на деянието и дееца, обстоятелствата препятстващи диренето на отговорност или обосноваващи освобождаването от такава, както и когато е ограничило правата на някоя от страните в процеса. В случая, липсата на подпис в АУАН на свидетеля К., посочен като присъствуващ при установяване на нарушението не е ограничило нито възможността на АНО да докаже извършването на нарушението, посочено в АУАН и издаденото въз основа на него НП, нито е ограничило правото на защита на соченото за нарушител лице, по фактите или по правото, в някоя от фазите на производството.
Настоящият състав намира, че при съставянето на АУАН и НП са допуснати съществени процесуални нарушения които водят до отмяната на атакуваното НП по отношение на вменено на жалбоподателя нарушение. В АУАН и издаденото въз основа на него НП не са посочени всички реквизити, изискуеми от разпоредбите на чл. 42 и 57 от ЗАНН по отношение на нарушението. Според съда касае за непълнота в описанието на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено.
Разпоредбата на чл.20 ал.2 от ЗДП задължава водачите на ППС да избират такава скорост на движение която да бъде съобразена със всичко посочени в законовия текст фактори, за да могат за спрат или намалят при възникване на опасност.
В обжалваното наказателно постановление административнонаказващия орган е приел, че жалбодателят при движение с несъобразена скорост с пътните условия блъска домашно животно (кон), след което формално е преписал разпоредбата на чл. 20, ал.2, предл. първо от ЗДвП, като извършил дословно следното: не избира скоростта на движение, съобразена с атмосферните условия, с релефа, условията на видимост, интензивността на движението и др. обстоятелства, за да спре пред предвидимото препятствие или създадена опасност за движението. Твърде общо е посочено, че нарушението се е изразило в управление на МПС с несъобразена скорост, без обаче да се сочи конкретно с кои фактори на пътната обстановка не е съобразена тази скорост. Последното е от изключително значение за реализиране правото на защита на жалбоподателя, още повече, че разпоредбата на чл. 20, ал.2 от ЗДвП визира няколко обстоятелства, с които следва да е съобразена скоростта на движение на автомобила. В АУАН такова посочване с кое точно обстоятелство от изброените в чл. 20, ал.2 от ЗДвП не се е съобразил жалбоподателя липсва. Последното процесуално нарушение е пренесено и в НП, като от обстоятелствената му част не става ясно с какво точно не се е съобразил при избора на скоростта на движение жалбоподателя, което както вече бе отбелязано е съществено процесуално нарушение, което води до отмяна на НП на самостоятелно основание. Тоест по никакъв начин цитираната хипотеза на чл.20, ал.2, предл. първо на ЗДвП не съответства на отразеното като фактическа обстановка в обстоятелствената част на наказателното постановление. В тази връзка съдът намира, че дори законовата норма на чл.20, ал.2 от ЗДвП не е приложена правилно. Самата тя, както се посочи по – горе, предвижда две хипотези, като съгласно първата, цитирана от административнонаказващия орган, водачите следва да съобразят скоростта с посочените фактори, за да могат да спрат пред предвидимото обстоятелство и съгласно втората – за да могат да намалят и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението. В конкретния случай се вменява нарушение по чл.20, ал.2, предл. първо, но нито е описано предвидимото препятствие, нито от свидетелските показания се установява наличието на конкретно такова по време на инцидента, пред което жалбоподателят е следвало да спре. Нарушението, предвид че в обстоятелствената част на наказателното постановление бланкетно се намеква за несъобразена скорост при други обстоятелства- пресичане на кон, е евентуално по предл. второ, което вменява задължение на водача да избере скорост, съобразена с тези пътни условия, така че да може да намали (и само при необходимост да спре), когато възникне опасност по пътя, но такова нарушение не му е вменено с наказателното постановление.
Въпреки наличието на формални основания съдът изложи съжденията си по съществото на спора. От проведеното в съдебното производство доказване, посредством разпита на свидетелите по акта, административнонаказващия орган върху когото лежи и доказателствената тежест в процеса, не съумя по категоричен и несъмнен начин да докаже извършването на административно нарушение от жалбоподателя.
Не може да се направи несъмнен и без да е лишен от доказателствена основа извод, че единствено несъобразената скорост е причина за станалото ПТП. Законосъобразното налагане на административно наказание за неизпълнение на установеното в цитираната за нарушена разпоредба на чл.20, ал.2 от ЗДвП задължение е обусловено в конкретния случай от доказването на факта, че нарушителят в качеството му на водач на ППС при избиране на скоростта на движението не се е съобразил с релефа на местността и състоянието на пътя. Изискването за съобразяване на скоростта има за цел да обезпечи възможността на водача да спре пред всяко предвидимо препятствие, т. е. следва да е налице възможност за субекта на задължението да управлява ППС със скорост, която му позволява да спре пред всяко обективно предвидимо препятствие съобразно конкретната пътно-транспортна обстановка. От възприетата по–горе фактическа обстановка по делото, между впрочем залегнала и в обстоятелствената част на двата административни акта се установява, че катастрофирането на водача е в резултат на внезапно изскочило на пътя домашно животно (кон), което не е от категорията предвидими препятствия, относими към факторите на пътната обстановка, съобразно установените в чл. 20, ал. 2 от ЗДвП критерии. В конкретния случай, от обективна страна не са осъществени признаците от състава на нарушението, предмет на обжалваното НП. Хипотезата на „несъобразена скорост“ е изключена от наличието на причинна връзка между повредената пътна настилка и настъпилото произшествие. Отрицателна материалноправна предпоставка за извършване на твърдяното нарушение е обстоятелството, че настъпването на процесното ПТП е обусловено от внезапно изскочило на пътя животно. Съответно и "препятствието" по смисъла на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, съобразяването с което представлява и целта на установеното задължение за избиране на скоростта на движение, не е „предвидимо“. Налагането на административно наказание е обусловено от установяването по безспорен начин на извършването на нарушението, предмет на административно-наказателното производство. Наличието на съмнение относно този факт изключва и правомощието на административно-наказващия орган да ангажира отговорността на нарушителя. Независимо от това, дори да се приеме, че жалбоподателят като водач на МПС е нарушил изискването да съобрази скоростта си с обхвата на видимост и възможността да спре в осветената част на късите или дълги светлини (обстоятелство което не е изяснено по делото), това нарушение не е в причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат, тъй като, както бе отбелязано по-горе, животното се е появило в полезрението на жалбоподателя странично на светлинния сноп от фаровете. В тази хипотеза не може да се приема, че водачът е имал възможност да възприеме животното. Изложеното пък дава основание да се приеме, че жалбоподателят не е нарушил чл. 20, ал. 2 ЗДвП,тъй като опасността за движението е възникнала внезапно и непредвидено, поради което по-скоро е налице случайно деяние по смисъла на чл. 15 НК.
Поради изложеното и на основание чл.63 ал.1 предл.3-то от ЗАНН съдът намира,че наказателното постановление следва да бъде отменено.
Мотивиран така, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 18-5310-001909, издадено на 19.02.2019 г. от Началник Група „КПДГПА“ при ОД на МВР гр. Кюстендил, с което на Д.И.А., с ЕГН **********,***, Кюстендилска област, за нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП му е наложено административно наказание на основание чл. 179 ал. 2, предл. І-во от ЗДвП “глоба” в размер на 200.00 (двеста) лв., като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Кюстендилски административен съд по реда на АПК, в 14-ет дневен срок от деня на получаване на съобщението, че решението е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: