ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 260005
гр. Пазарджик, 11.01.2022 г.
Пазарджишкият
окръжен съд, търговско отделение, в закрито заседание на единайсети януари през
две хиляди двайсет и втора година, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: В.П.
като разгледа докладваното от съдията
т. д. № 66/2010 г. по описа на съда,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 729, ал. 1 от ТЗ.
По делото е депозирана частична
сметка за разпределение № 4, изготвена от синдика на „Б.М. - С.“ АД /н/, ЕИК ********* – И.К., с която се разпределя сумата от 540 000 лева измежду
кредитори с ред на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 7 и т. 8 от ТЗ. Същата
е обявена в ТРРЮЛНЦ на 02.12.2021 г.,
от когато тече 14-дневен
преклузивен срок за възражения срещу сметката, съгласно разпоредбата на чл. 727
от ТЗ.
1. В посочения срок срещу частичната сметка е подадено възражение вх. № 267892/10.12.2021 г. от
кредитора „Б.И.“ АД, ЕИК *********, чрез изпълнителния директор Л.А.К.. Аргументира
се, че незаконосъобразно синдикът вместо да разпредели сумата от 650 000
лева - така, както е Н.равил с предходно обявени частични сметки, е отделил
122 300 лева за разноски по несъстоятелността и е разпределил само
540 000 лева. Наред с това, сметката се оспорва и поради това, че не били
заделени на основание чл. 726, ал. 1 от ТЗ суми по предявения от кредитора „Б.И.“
АД положителен установителен иск по чл. 694, ал. 2, т. 1 от ТЗ за сумата от
819 072 лева - цена на доставка на натриев полуфабрикат и 29 122.56
лева - мораторна лихва върху главницата за периода 09.03.2021 г. - 14.07.2021
г., като се сочи, че настоящата сметка е депозирана в ТР на 26.11.2021 г. в
17:56 часа, след като кредиторът е депозирал иска си в ОС - Пазарджик на същата
дата.
2. Подадено е в срок и възражение
вх. № 267891/10.12.2021 г. от кредитора Л.А.К., срещу частичната сметка с
идентични на първото възражение доводи за незаконосъобразно разпределяне на
сума, която е с 110 000 лева по-малка от предходни суми, за които са били
изготвени (неодобрени) сметки за разпределение.
Постъпило е становище и на синдика И.К., в което излага, че преценката
за разпределяне на по-малка сума (540 000 лева) вместо тази, която е била
предвидена за разпределение по предходните две неодобрени сметки (650 000
лева) е предоставена на синдика, като в настоящия случай същата е Н.равена на
база бъдещи разноски по висящи дела и с оглед необходимостта от 2 300 лева
- 2 500 лева месечна издръжка за производството. Относно предявения иск по
чл. 694 от ТЗ сочи, че и към този момент не е уведомен за образувано
производство, тъй като не му е връчван препис от исковата молба, поради което е
нямало как да предвиди за заделяне процесните суми.
По допустимостта на възраженията:
Съдът приема, че и двете възражения са подаден в срок, от
легитимирани страни – кредитори в производството, които обосновават правен
интерес от оспорване на частичната сметка за разпределение, доколкото излагат
съображения за несъобразяване на синдика с разпоредбата на чл. 726, ал. 1 от ТЗ.
По същество:
Съгласно разпоредбата на чл. 720 от ТЗ, разпределение се
извършва, когато в масата на несъстоятелността се наберат достатъчно парични
средства. Тоест, предпоставка за разпределението е натрупване на
достатъчно средства за удовлетворяване на кредиторите, като дали наличността е достатъчна, е фактически въпрос, тъй като, за да е
целесъобразно разпределението, сумата, предвидена за него, следва да покрива
поне отчасти всички вземания от един от редовете по чл. 722, ал. 1
от ТЗ.
Законът предоставя на синдика преценката относно това, кога в масата са се
набрали парични средства, достатъчни за изготвянето на частична сметка за
разпределението им. Синдикът е този, който управлявайки длъжниковото
предприятие и в осъществяване на правомощията си по чл. 658 от ТЗ в тяхната пълнота, като най-добре запознат с длъжниковите
дела, фазата и нуждите на производството, включително и нуждата от налични,
ликвидни парични средства преценява, при това - под страх от отговорност за
вреди, в кой момент е целесъобразно да изготви частична сметка за
разпределение, както и каква, подлежаща според него - синдика, сума да
разпредели между кредиторите с приети вземания с тази конкретна сметка. В
отлика от други, императивно законоустановени правила за разпределение на
осребреното имущество (пр. относно реда на вземанията и др. п.), в тази им част действията на синдика са предоставени на
неговата преценка за целесъобразност, поради което и не подлежат на съдебен
контрол, който е винаги и само такъв за законосъобразност - срв. чл. 729, ал.
1, in fine от ТЗ (така Определение № 1392 от 11.06.2014 г. по т. д. (В) № 471/2014 г., Определение № 3094 от
16.12.2014 г. по т. д. (В) № 3267/2014 г. и Определение № 1643 от 4.07.2014 г. по т. д. (В) № 838/2014 г. на
Софийския апелативен съд).
В този смисъл, конкретният размер
на сумата от 540 000 лева, която синдикът
разпределя с настоящата частична сметка за разпределение (вместо този от
650 000 лева), включително и въпросът дали
същата е натрупаната по смисъла на чл. 720 от ТЗ са изключени
от контрола за законосъобразност по чл. 729, ал. 1, in fine от ТЗ.
Възражението е
неоснователно.
ІІ. При съставяне от синдика на сметката
за разпределение по чл. 721 от ТЗ,
съответно при одобряването й от съда, се прилагат правилата
на чл. 722 и сл. на ТЗ, установени относно привилегиите в търговската
несъстоятелност. Преценката се извършва, съгласно чл. 722, ал. 1 от ТЗ, „при
извършване на разпределението”, т. е. към момента на съставянето, респ. на одобряването
на сметката за
разпределение, като от значение са следните обстоятелства: 1/ размера, обезпеченията и привилегиите на вземанията, съгласно
одобрените от съда по несъстоятелността списъци на приетите вземания (основни и допълнителни); 2/ има ли висящи производства или влезли в сила решения по чл. 637, ал. 3 от ТЗ и
по чл. 694 от ТЗ, с оглед задължението за заделяне
на суми за оспореното вземане, обезпечение или привилегия по чл. 726, ал. 1 и
ал. 2 от ТЗ в сметката за разпределение, съответно зачитане на СПН на решението
и т. н.
При висящ съдебен спор относно
съществуване на вземането или обезпечението/привилегията му, правата на
кредиторите се гарантират чрез правилото на чл. 726 от ТЗ за заделяне в
сметката за разпределения на сума, която кредиторът би получил, ако спорът
не съществуваше, като реалното плащане на заделената сума е поставено в
зависимост от изхода на спора. Спорни производства с предмет
вземания/привилегии на кредитори на несъстоятелността са тези по чл. 637, ал. 3
и чл. 694 от ТЗ, като от изхода им зависи, дали заделената сума ще бъде
заплатена на кредитора.
В случая, по подадена от кредитора „Б.И.“
АД искова молба вх. №
4366/26.11.2021 г. е образувано т.
д. № 171/2021 г. по описа на ОС - Пазарджик за съществуване на вземане за сумата
от 819 072 лева - продажна
цена на доставен на длъжника натриев полуфабрикат и 29 122.56
лева - мораторна лихва върху главницата за периода 09.03.2021 г. - 14.07.2021
г., на основание чл.
694, ал. 2, т. 1 ТЗ. Действително синдикът е нямало как да съобрази подадената искова
молба доколкото същата е депозирана в съда в същия ден, когато ЧСР е
представена от него за обявяване в ТРРЮЛНЦ на 26.11.2021 г., а препис от нея и към този момент не му е връчен.
След като съдът извършва собствена преценка
за законосъобразност на сметката за разпределение към момента на одобряването ѝ, то незаделянето в изготвената от синдика сметка на
процесните суми по предявения от кредитора иск по чл. 694, ал. 2, т. 1 от ТЗ,
на основание чл. 726, ал. 1 от ТЗ (макар и по обективни причини), сметката се
явява незаконосъобразна, поради което не следва да се одобрява (отменя се).
Възражението е основателно.
По
обжалването:
Независимо от поддържаната съдебна практика, че неодобряването на сметка
за разпределение не подлежи на обжалване, с оглед изменението на чл. 729, ал.
3, изр. 2 ТЗ (още през 2016 г.): „определението може да се обжалва и от
кредитор, който не е подал възражение, когато сметката за разпределение се
изменя или отменя с
определението на съда по ал. 1“.
В този смисъл е практиката на
Върховния касационен съд, обективирана в Определение № 385 от
24.07.2017 г. на ВКС по ч. т. д. № 1609/2017 г., I т. о.:
„Съгласно изричните разпоредби на чл. 729, ал. 1 и ал. 3, изр. 2 ТЗ, сметката за
разпределение подлежи на обжалване пред съответния апелативен съд не само,
когато е одобрена от съда по несъстоятелността с или без изменения, но и когато
е отменена от него. Отказът да се одобри сметката за разпределение с указания
за изготвяне на нова такава, по своята правна същност представлява отмяна на изготвената от синдика сметка
за разпределение. Ето защо, актът по своя характер подлежи на обжалване, но при
условие, че е налице правен интерес за това по отношение на лицето, подало
жалбата“.
Воден от горното и на основание чл. 729, ал. 1 от ТЗ, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ОДОБРЯВА частична
сметка за разпределение № 4, изготвена от синдика на „Б.М. - С.“ АД /н/, ЕИК ********* – И.К. и обявена в ТРРЮЛНЦ на 02.12.2021 г., с която се разпределя сумата от 540 000 лева измежду кредитори с
ред на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 7 и т. 8 от ТЗ.
УКАЗВА на синдика И.К., да изготви нова
частична сметка за разпределение при съобразяване мотивите на съда, изложени в
настоящето определение
относно приложението на разпоредбата на чл. 726, ал. 1 от ТЗ.
Определението да се обяви в ТР при
АВп, с което кредиторите и длъжникът се смятат уведомени.
Определението подлежи на обжалване
пред Пловдивския апелативен съд в едноседмичен срок от обявяването му в
търговския регистър.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: