РЕШЕНИЕ
№ 256
гр. София, 07.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети април през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Дора Д. Михайлова
Членове:Росина Н. Дончева
Светослав Н. Николов
при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова
като разгледа докладваното от Дора Д. Михайлова Въззивно гражданско дело
№ 20211800500414 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 260019 от 05.03.2021 г., постановено по гр. д. №
396/2019 г., РС – гр. Костинброд е изнесъл на публична продан
поземлен имот с идентификатор № .............. с площ от 647 кв. м.,
находящ се в гр. К., попадащ в кв. .., УПИ ..., по плана на града, при
граници и съседи по скица: поземлен имот с идентификатор № ...........,
поземлен имот с идентификатор № ............, поземлен имот с
идентификатор № ............., поземлен имот с идентификатор №
.............., поземлен имот с идентификатор № ............., поземлен имот с
идентификатор № ..............; заедно със сградите, които попадат в
имота, а именно: сграда с идентификатор № ..............., със застроена
площ от 63 кв. м., на един етаж, сграда с идентификатор № ..............,
със застроена площ от 31 кв. м., на един етаж, сграда с идентификатор
№ ..............., със застроена площ от 24 кв. м., на един етаж – хангар,
депо, гараж, и сграда с идентификатор № ................., със застроена
площ от 11 кв. м., на един етаж, представляваща постройка на
допълващо застрояване. С решението районният съд е отхвърлил
предявени от В. Т. А. сметни претенции с правно основание чл. 30, ал.
1
3 ЗС на стойност 37 445 лева. Със съдебния акт съделителите са
осъдени да заплатят по сметка на районния съд държавна такса в
размер на от по 1861.40 лева.
Така постановеното решение е обжалвано от съделителя В. Т. А.
с оплаквания за необоснованост и материална незаконосъобразност.
Жалбоподателят твърди, че неправилно районният съд е отказал да му
възложи делбения имот на основание чл. 349, ал. 2 ГПК, независимо
от доказаните предпоставки за уважаване на тази претенция. Изводите
на районния съд за недоказаност на сметните претенции били също
погрешно изведени, поради което искането е за отмяна на решението
и в тази част и за постановяване на нов акт по същество, с който
сметните претенции на жалбоподателя бъдат уважени.
Насрещната по въззивната жалба страна – съделителите Л. Т. К..
и А. Т. А. - оспорват същата.
Съдът, като прецени доводите на страните, прие следното.
Съдебното производство е делбено, втора фаза на процеса – по
извършване на делбата.
С влязло в сила решение № 89/30.03.2020 г. по гр. д. № 396/2019
г. по описа на РС – гр. Костинброд, е допуснато да извърши съдебна
делба между В. Т. А., Л. Т. К.. и А. Т. А. при равни права (по 1/3 ид. ч.
за всеки) на поземлен имот с идентификатор № .............. с площ от 647
кв. м., находящ се в гр. К., попадащ в кв. .., УПИ ..., по плана на града,
при граници и съседи по скица: поземлен имот с идентификатор №
..........., поземлен имот с идентификатор № ............, поземлен имот с
идентификатор № ............., поземлен имот с идентификатор №
.............., поземлен имот с идентификатор № ............., поземлен имот с
идентификатор № ..............; заедно със сградите, които попадат в
имота, а именно: сграда с идентификатор № ..............., със застроена
площ от 63 кв. м., на един етаж, сграда с идентификатор № ..............,
със застроена площ от 31 кв. м., на един етаж, сграда с идентификатор
№ ..............., със застроена площ от 24 кв. м., на един етаж – хангар,
депо, гараж, и сграда с идентификатор № ................., със застроена
площ от 11 кв. м., на един етаж, представляваща постройка на
допълващо застрояване.
В срока по чл. 349, ал. 4 ГПК съделителителят В. Т. А. е
предявил възлагателна претенция с твърденията, че жилищният имот е
неподеляем, че при откриване на наследството е живял в него и че не
притежава друго жилище. В същия срок той е предявил срещу
съделителите Л. Т. К.. и А. Т. А. и искове с правно основание чл. 61,
2
ал. 2 ЗС за заплащане на сумата от по 7 481. 70 лева, представляваща
увеличена стойност на делбения имот в резултат на извършените от
него в периода от 1979 г. до 2018 г. подобрения, изразяващи се в:
изграждане на стоманобетонова ограда с височина на плътната част 80
см, облицована с камък и декоративни метални пана и врати от
метални пана, с дължина от 11.20 метра, изграждане на 30 кв. м.
тротоари, изграждане на 9 бр. скеле за лози и лозови насаждения,
построяване на гараж, изграждане на площадка пред къщата с четири
стъпала, цокъл на сградата (облицовка с цепен камък), смяна на
дограмата и поставяне на нови первази и водобрани под дограмата,
полагане на топлоизолация и мазилка на къщата, поставяне на
блиндирана входна врата, шпакловане на стените и тавана на антрето,
подмяна на всички вътрешни врати в къщата, полагане на нови подови
настилки – теракота в антре, кухня и баня, и ламиниран паркет в
трапезарията, дневната и спалнята, шпакловка на стените и таваните н
кухненския бокс, както и поставяне на фаянс, поставяне на моноблок,
бойлер и мивка, шпакловка на стени и поставяне на дървена обшивка
по тавана в хола, шпакловане на стени и тавани в спалнята, поставяне
на гипсокартон на всички тавани, изграждане на нова външна чешма и
беседка, полагане на варова мазилка по източна, южна и северна
фасада на лятната кухня, полагане на изолация по западната фасада на
лятната кухня, направа на нов цокъл (каменна облицовка) на лятната
кухня, подмяна улуците и водосточните й тръби, подмяна на входната
й врата, изграждане на площадка пред входната врата на лятната
кухня, шпакловане на стени и таван на входното антре на лятната
кухня и поставяне на теракота по пода, поставяне на дюшеме в стаята,
шпакловане на стени и поставяне на дървена облицовка на тавана,
направа на кухненски бокс, засаждане на 6 броя дървета – череша, три
сини сливи, две к.уши, изграждане на прозирна ограда от 30 м. по
северната граница. Съделителят В. Т. А. е предявил срещу Л. Т. К.. и
А. Т. А. и искове за заплащане на основание чл. 30, ал. 3 ЗС на сумата
от по 5 000 лева - необходими разноски според участието на всеки от
тях в съсобствеността за запазване на имота - ремонт на покрива на
къщата през 2006 г. (видно от молба за уточнение на исковете,
депозирана в хода на въззивното произвоство).
Установено е въз основа на заключението на вещото лице К. Н.
по допусната и изслушана в първоинстанционното производство
съдебно-техническа експертиза от 23.11.2020 г. и устните разяснения
на вещото лице в съдебно заседание, че средната пазарна цена на
процесното дворно място възлиза на 48 525 лв., на жилищната сграда
3
с идентификатор № ............... – 63 000 лева, на жилищната сграда с
идентификатор № .............. (лятната кухня) – 24 800 лева, на гаража –
2 400 лв., на постройката на допълващо застрояване– 880 лева.
Вещото лице сочи, че лятната кухня се състои от входно антре с
теракота по пода и латекс по стените и таваните, в дневната е
положено старо дюшеме по пода, латекс по стените и дървена
обшивка по тавана, кухненският бокс е на теракота по пода, с фаянс и
латекс по стените и латекс по тавана, в лятната кухня има баня –
тоалетна с теракота по пода, фаянс по стените и латекс по тавана.
Оборудвана е с душ, мивка, тоалетна чиния и казанче с бойлер.
Изследваният гараж, оценен на 2 400 лева, е паянтова постройка, с
ограждащи стени от талашитени плоскости. Вещото лице дава
заключение, че и дворното място, и жилищните сгради са
неподеляеми. Експертът е посочил и сумата, с която се е увеличила
стойността на имота в резултат на извършените подобрения –
изграждането на стоманобетонова ограда с височина на плътната част
80 см, облицована с камък и декоративни метални пана и врати от
метални пана, с дължина от 11.20 метра (2 200 лева), изграждането на
30 кв. м. тротоари (750 лева), изграждането на 9 бр. скеле за лози и
лозови насаждения (310 лева), изграждането на нова външна чешма
(500 лева), на беседка (350 лева), шестте дръвчета (90 лева) и
прозирната ограда от северната граница (360 лева) – е 4 560 лева за
дворното място, 26 430 лева – за жилищната сграда, и 4 035 лева – за
лятната кухня. Съгласно заключението на вещото лице Николов,
направените подобрения увеличават стойността на делбения имот
общо с 37 445 лева.
Според заключението на вещото лице Г. към изготвената в хода
на въззивното производство съдебно-техническа експертиза от
07.02.2022 г. и 28.02.2022 г. и устните разяснения на вещото лице, в
случай, че изследваните подобрения не са извършени, стойността на
жилищната сграда с площ от 63 кв. ч. би била 8 685 лева, а стойността
на лятната кухня – 4 274 лева., т. е. увеличената стойност на имота
възлиза на над 54 000 лева. Вещото лице дава заключение, че
стойността на извършените необходими и полезни разноски към
датата на осъществяването им възлиза на общо 31 259 лева (с ДДС).
Стойността на разходите за изграждане на нов покрив на сградата към
настоящ момент възлиза на 16 113.05 лева, съгласно заключението от
07.02.2022 г., а към 2006 г. – на 9 365.69 лева, съгласно заключението
от 28.02.2022 година.
Представени от съделителя В.А. са и стокови разписки и
4
фискални бонове за закупени строителни материали в периода 2016 г.
- 2018 година.
От показанията на свидетелите И. Д., В. М. и С. М., разпитани в
производството пред районния съд, които въззивният съд кредитира
като правдиви и безпротиворечиви, се установява, че до 2000 г. в
имота живеел съделителят А. Т. А., а от 2000 г. и досега – съделителят
В. Т. А., който живеел в имота и към 2011 г., когато починал бащата
на страните, и към 2019 г., когато починала тяхната майка. В.А.
извършил основен ремонт на жилищните сгради в имота – ремонтирал
покрива, направил замазки, шпакловки, положил настилки по
подовете, изградил скеле за лози, сменил вратите, ремонтирал баните,
изградил външна чешма, положил изолации по стените, изградил
тротоари, ограда, облагородил с насаждения двора.
Същите правнорелевантни факти се установяват и от
показанията на свидетеля М., разпитана в производството пред
окръжния съд - В. Т. А. живеел в имота и към датата на смъртта на
своя баща, и към момента на смъртта на своята майка, ремонтирал
изцяло лятната кухня и основната жилищна сграда, като започнал от
покрива. Санирал постройките, положил тротоарни плочки, сложил
гипсокартон по стените, ламинат по пода, сменил вратите и
прозорците, направил външна чешма и беседка в двора, а през 1974 г.
изградил и гаража в имота.
С декларация за семейно, материално и имотно състояние на
съделителя В.А. заявява, че не притежава друг жилищен имот, освен
делбения.
При тези факти съдът обоснова следните правни изводи.
Решението на районния съд е валидно и допустимо отчасти.
Недопустимостта касае онази част от произнасянето по сметните
претенции, която е вън от търсената защита.
Предмет на делба са дворно място, жилищна сграда, лятна кухня,
хангар – гараж и навес със стая, представляващ полумасивна
постройка на допълващо застрояване. Обектите са останали в
наследство от съпрузите Т. А., починал през 2011 г., и Р. А., починала
през 2019 г., и оставили за наследници по закон своите деца –
съделителите в настоящото производство.
Делбата е допусната при равни квоти между страните – по 1/3
ид. ч. за всеки от тях.
След влизане в сила на решението по допускане на делбата
съделителят В.А. своевременно е предявил претенция по чл. 349, ал. 2
5
ГПК за възлагане в негов дял на допуснатите до делба обекти като
сънаследник, който при откриване на наследството е живял в
делбения имот и не притежава друго жилище.
В тежест на заявилия възлагане по чл. 349, ал. 2 ГПК е да
установи, че имотът е жилищен по предназначение, т.е. служи за
задоволяване на жилищни нужди и отговаря на изискванията на ЗУТ
за самостоятелно жилище, че е реално неподеляем, че съсобствеността
е възникнала от наследяване, че е живял в имота към момента на
откриване на наследството, както и че няма друго жилище.
По въпроса за възможността във втората фаза на съдебна делба
да бъдат обособени реално няколко обекта, когато до делба е
допуснато дворно място, застроено със сгради на основното и
допълващото застрояване, е постановено решение № 89 от 12.07.2019
г. на ВКС по гр. д. № 3607/2018 г., I ГО. Съгласно разясненията в това
решение, застрояването в урегулираните поземлени имоти е основно и
допълващо - чл. 20, ал. 1 ЗУТ, чл. 18 от Наредба № 7 от 22.12.2003 г.
за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии
и устройствени зони. Основното застрояване съответства на
конкретното предназначение на имотите съгласно чл. 8, определено с
подробния устройствен план - чл. 20, ал. 2, чл. 37, ал. 1 ЗУТ, а
застрояването със спомагателни, стопански, обслужващи и
второстепенни постройки допълва основното застрояване в
урегулираните поземлени имоти - чл. 20, ал. 3, чл. 41, ал. 1 ЗУТ.
Според чл. 37, ал. 2 ЗУТ сградите на основното застрояване по
предназначение са жилищни, производствени, курортни, вилни,
обществено-обслужващи и други, както и сгради със смесено
предназначение. Постройките на допълващото застрояване се
предвиждат към сградите на основното застрояване и имат
спомагателни, обслужващи предназначение и функции, т. е.
обусловени са от основното застрояване. Като такива те не са
самостоятелни вещи, а са принадлежност към жилищните обекти и не
могат да се придобиват самостоятелно, а следват собствеността на
главната вещ. Делбата на такъв обект е допустима само заедно със
самостоятелния обект, чиято принадлежност са.
Когато предмет на делба е поземлен имот, застроен със сгради на
основното и на допълващото застрояване, и е неподеляем, е
невъзможно образуването на дялове, единият от които да включва
сградата на основното застрояване /жилищна/, другият - сградите на
допълващото застрояване, а третият - самия поземлен имот. Пречката
за такова обособяване на дялове произтича от обстоятелството, че
6
сградите на допълващото застрояване имат обслужващ характер
спрямо основното застрояване и не представляват самостоятелни
обекти, подлежащи на делба, отделно от сградата на основното
застрояване. В такъв случай както спомагателните постройки, каквито
са допуснатите до делба лятна кухня и сгради с идентификатор №
............... и ................., така и дворното място не могат да се отделят в
самостоятелен дял, а следват основния жилищен имот.
Невъзможността да се обособят самостоятелни дялове,
съответстващи на броя на съделителите, прави неприложим както
способа по чл. 353 ГПК, така и този по чл. 352 ГПК - извършване на
делбата чрез жребий. Що се отнася до приложението на чл. 348 ГПК,
неподеляемият имот се изнася на публична продан, само ако не може
да бъде поставен в един от дяловете. Разглежданият случай не е такъв.
Заявената от В.А. претенция за възлагане на имота по реда на чл.
349, ал. 2 ГПК е основателна. От показанията на всички разпитани
свидетели се установява, че съделителят е живял в делбения имот към
момента на смъртта на своите родители. Налице е и последното
изискване на закона - съделителят, предявил възлагателната
претенция, да не притежава друго жилище. Видно от декларацията за
семейно и материално положение и имотно състояние, В.А. притежава
единствено 1/3 ид. ч. от делбения имот.
При така установените факти настоящият съдебен състав намира,
че са налице елементите от фактическия състав на чл. 349, ал. 2 ГПК,
поради което направеното искане за възлагане на имота е основателно
и следва да бъде уважено. С приетата експертиза е установено, че
действителната стойност на имота възлиза на 139 605 лева. В.А. ще
придобие собствеността при условие, че за уравнение на дяловете на
основание чл. 349, ал. 5 ГПК в шестмесечен срок от влизането в сила
на решението заплати на всеки от Л. Т. К.. и А. Т. А. сумата от по
46 535 лева, заедно със законната лихва върху тези суми, считано от
влизане на решението в сила до окончателното им изплащане.
По делото е установено, от събрани гласни доказателства от
представените писмени доказателства (стокови разписки и фискални
бонове), заключенията на съдебно-техническите експертизи на вещите
лица Г. и Н., че В.А. е извършил необходими разноски за поддържане
на основната жилищна сграда в имота – ремонтирал е покрива й, и
подобрения: изграждане на стоманобетонова ограда с височина на
плътната част 80 см, облицована с камък и декоративни метални пана
и врати от метални пана, с дължина от 11.20 метра, изграждане на 30
кв. м. тротоари, изграждане на 9 бр. скеле за лози и лозови
7
насаждения, построяване на хангар-гараж, изграждане на площадка
пред къщата с четири стъпала, цокъл на сградата (облицовка с цепен
камък), смяна на дограмата и поставяне на нови первази и водобрани
под дограмата, полагане на топлоизолация и мазилка на къщата,
поставяне на блиндирана входна врата, шпакловане на стените и
тавана на антрето, подмяна на всички вътрешни врати в къщата,
полагане на нови подови настилки – теракота в антре, кухня и баня, и
ламиниран паркет в трапезарията, дневната и спалнята, шпакловка на
стените и таваните н кухненския бокс, както поставяне на фаянс,
поставяне на моноблок, бойлер и мивка, шпакловка на стени и
поставяне на дървена обшивка по тавана в хола, шпакловане на стени
и тавани в спалнята, поставяне на гипсокартон на всички тавани,
изграждане на нова външна чешма и беседка, полагане на варова
мазилка по източна, южна и северна фасада на лятната кухня,
полагане на изолация по западната фасада на лятната кухня, направа
на нов цокъл (каменна облицовка) на лятната кухня, подмяна улуците
и водосточните й тръби, подмяна на входната й врата, изграждане на
площадка пред входната врата на лятната кухня, шпакловане на стени
и таван на входното антре на лятната кухня и поставяне на теракота по
пода, поставяне на дюшеме в стаята, шпакловане на стени и поставяне
на дървена облицовка на тавана, направа на кухненски бокс,
засаждане на 6 броя дървета – череша, три сини сливи, две круши,
изграждане на прозирна ограда от 30 м. по северната граница -
подобрения, увеличаващи стойността на имота със сумата над 54 000
лева. Въззивният съд кредитира не заключението на вещото лице Н., а
заключението на вещото лице Г. относно този факт (каква е
увеличената стойност на имота в резултат на извършените
подобрения), тъй като същото е обосновано и компетентно изготвено
въз основа на инвестиционния метод, отчитащ чистата стойност на
активите (в заключението на вещото лице Николов липсва каквато и е
да обосновка на изведените изводи). При спазване на диспозитивното
начало в гражданския процес претенциите на В.А. срещу останалите
съсобственици за заплащане на сумата от по 7 481. 70 лева,
представляваща увеличена стойност на делбения имот в резултат на
извършените от него в периода от 1979 г. до 2018 г. подобрения,
следва да бъдат уважени в пълен размер. При обосноваване на извода
за това коя от двете стойности е дължима– тази на извършените
разходи или на увеличената стойност на имота, въззивният съд следва
да присъди по-ниската измежду тях (тази на извършените работи) при
съблюдаване на разясненията, дадени с т.5 на ППВС № 6/1974 година.
8
Разходите за запазване, както и подобренията в имота, са
извършвани от В.А. в качеството му на собственик на 1/3 ид. ч. и
държател на идеалните части на останалите съделители със знанието и
непротивопоставянето на съсобствениците на имота, поради което
правоотношенията му с останалите съсобственици за извършените
необходими разноски се уреждат по реда на чл. 30, ал. 3 ЗС, а за
подобренията – по реда на чл. 61, ал. 2 ЗЗД, доколкото работата е била
предприета и в интерес на подобрителя без противопоставянето на
останалите съсобственици.
Съгласно заключението на вещото лице Г. от 07.02.2022 г.,
стойността на разходите по отремонтиране на покрива на жилищната
сграда възлиза на 16 113.05 лева. От тази стойност съделителите-
ответници дължат на ищеца по 1/3, или сума от 5 371.02 лева, от която
се претендира от всеки от тях 5 000 лева. В този размер исковете по
чл. 30, ал. 3 ЗС са основателни и следва да се уважат.
Поради несъвпадане на изводите на въззивния съд с тези на
районния в обжалваното решение същото следва да бъде отменено в
частта, в която делбеният имот е изнесен на публична продан, а
вместо него – постановено ново, с което на основание чл. 349, ал. 2 в
дял на В. Т. А. следва да бъде поставен допуснатият до делба имот,
представляващ поземлен имот с идентификатор № .............. с площ от
647 кв. м., находящ се в гр. К., попадащ в кв. 98, УПИ XII, по плана на
града, при граници и съседи по скица: поземлен имот с идентификатор
№ ..........., поземлен имот с идентификатор № ............, поземлен имот с
идентификатор № ............., поземлен имот с идентификатор №
.............., поземлен имот с идентификатор № ............., поземлен имот с
идентификатор № ..............; заедно със сградите, които попадат в
имота, а именно: сграда с идентификатор № ..............., със застроена
площ от 63 кв. м., на един етаж, сграда с идентификатор № ..............,
със застроена площ от 31 кв. м., на един етаж, сграда с идентификатор
№ ..............., със застроена площ от 24 кв. м., на един етаж – хангар,
депо, гараж, и сграда с идентификатор № ................., със застроена
площ от 11 кв. м., на един етаж, представляваща постройка на
допълващо застрояване. Съделителят В. Т. А. следва да бъде осъден
да заплати в ШЕСТМЕСЕЧЕН СРОК от влизане на решението в сила
за уравнение на дяловете на Л. Т. К.. и на А. Т. А. сумата от по 46 535
лева, заедно със законната лихва върху тези суми, считано от влизане
на решението в сила до окончателното им изплащане. Решението
подлежи на отмяна в частта, в която предявените от В. Т. А. против Л.
Т. К.. и А. Т. А. претенции по сметки за присъждане на обезщетение за
9
подобрения и необходими разноски, направени в допуснатия до делба
имот, са отхвърлени за сумата от 12 481. 70 лева за всеки от
ответниците, като вместо него следва да се постанови решение, с
което Л. Т. К.. и А. Т. А. бъдат осъдени да заплатят на В. Т. А. на
основание чл. 30, ал. 3 ЗС (за необходимите разноски) 5000 лева и на
основание чл. 61, ал. 2 ЗЗД (за подобренията) сумата 7 481. 70 лева,
които суми представляват обезщетения за необходими разноски и
подобрения за имота, описан по-горе. В частта относно произнасянето
над сумата от 24 963. 40 лева решението на районния съд следва да
бъде обезсилено като постановено свръх петитум.
С оглед изхода на спора Л. Т. К.. и А. Т. А. следва да бъдат
осъдени да заплатят п о сметка на СОС сумата от по 499.27 лева –
държавна такса върху исковете за подобрения, а на В. Т. А. – сумата
от 2 330 лева – разноски за въззивното производство според
представения списък по чл. 80 ГПК.
Така мотивиран, Софийски ок.ъжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260019 от 05.03.2021 г., постановено по
гр. д. № 396/2019 г. по описа на РС – гр. Костинброд, В ЧАСТТА, в
която делбеният имот е изнесен на публична продан, ВМЕСТО
КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:
ПОСТАВЯ В ДЯЛ на основание чл. 349, ал. 2 ГПК на В. Т. А.
допуснатия до делба имот, представляващ поземлен имот с
идентификатор № .............. с площ от 647 кв. м., находящ се в гр. К.,
попадащ в кв. .., УПИ ..., по плана на града, при граници и съседи по
скица: поземлен имот с идентификатор № ..........., поземлен имот с
идентификатор № ............, поземлен имот с идентификатор № .............,
поземлен имот с идентификатор № .............., поземлен имот с
идентификатор № ............., поземлен имот с идентификатор №
..............; заедно със сградите, които попадат в имота, а именно: сграда
с идентификатор № ..............., със застроена площ от 63 кв. м., на един
етаж, сграда с идентификатор № .............., със застроена площ от 31
кв. м., на един етаж, сграда с идентификатор № ..............., със
застроена площ от 24 кв. м., на един етаж – хангар, депо, гараж, и
сграда с идентификатор № ................., със застроена площ от 11 кв. м.,
на един етаж, представляваща постройка на допълващо застрояване.
ОСЪЖДА съделителя В. Т. А. да заплати в ШЕСТМЕСЕЧЕН
СРОК от влизане на настоящото решение в сила за уравнение на
10
дяловете на Л. Т. К.. и на А. Т. А. сумата от по 46 535 лева на всеки от
тях, заедно със законната лихва върху тези суми, считано от влизане
на решението в сила до окончателното им изплащане.
ОТМЕНЯ решение № 260019 от 05.03.2021 г., постановено по
гр. д. № 396/2019 г. по описа на РС – гр. Костинброд , В ЧАСТТА, в
която в предявените от В. Т. А. против Л. Т. К.. и А. Т. А. претенции
по сметки за присъждане на обезщетение за подобрения и необходими
разноски, направени в допуснатия до делба имот, са отхвърлени за
сумата от по 12 481. 70 лева за всеки от ответниците, ВМЕСТО
КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Л. Т. К.. да заплати на В. Т. А. на основание чл. 30,
ал. 3 ЗС (за необходимите разноски – ремонт на покрива на къщата)
сумата от 5 000 лева, и на основание чл. 61, ал. 2 ЗЗД (за
подобренията) сумата 7 481. 70 лева, които суми представляват
обезщетения за необходими разноски и подобрения за имота, описан
по-горе.
ОСЪЖДА А. Т. А. да заплати на В. Т. А. на основание чл. 30, ал.
3 ЗС (за необходимите разноски – ремонт на покрива на къщата)
сумата от 5 000 лева, и на основание чл. 61, ал. 2 ЗЗД (за
подобренията) сумата 7 481. 70 лева, които суми представляват
обезщетения за необходими разноски и подобрения за имота, описан
по-горе.
ОБЕЗСИЛВА решение № 260019 от 05.03.2021 г., постановено
по гр. д. № 396/2019 г. по описа на РС – гр. Костинброд , В ЧАСТТА
относно произнасянето по сметните претенции над сумата от 24 963.
40 лева и прекратява производството по делото в тази част.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260019 от 05.03.2021 г.,
постановено по гр. д. № 396/2019 г. по описа на РС – гр. Костинброд,
В ЧАСТТА, в която съделителите са осъдени да заплатят държавна
такса върху стойността на дяловете си.
ОСЪЖДА Л. Т. К.. и А. Т. А. да заплатят по сметка на
Софийски окръжен съд сумата от по 499.27 лева – държавна такса
върху исковете за подобрения.
ОСЪЖДА Л. Т. К.. и А. Т. А. да заплатят на В. Т. А. сумата от
2 330 лева – разноски за въззивното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен
съд на Република България в едномесечен срок от съобщаването му на
страните с препис.
11
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12