МОТИВИ към Присъда № **0073/14.05.2021 г.
по НЧХД № 4961/2020 г. по описа на РС-Бургас
Производството по делото е образувано
въз основа на частна тъжба на Г.Й.А. с ЕГН: **********, с която против Х.П.П. с ЕГН: ********** е повдигнато обвинение за извършено
престъпление по чл. 130, ал. 2 НК, а именно за това, че на 09.09.2020г. около 17.00 часа в гр. Бургас, на ул. „С.“ № ** П.
е нанесъл удари с юмрук в областта на рамото на А., с което му е причинил лека
телесна повреда, изразяваща се в болка, без разстройство на здравето.
В първото съдебното заседание съдът е
приел за съвместно разглеждане и граждански иск от частния тъжител, с който се
иска осъждане на подсъдимия да му заплати сумата от 3000 лева, представляваща
обезщетение за причинени с гореописаното деяние неимуществени вреди.
Пред съда, производството по делото
протече по общия ред, като бяха разпитани всички свидетели, посочени от
частното обвинение и от защита и бяха приобщени относимите и необходими писмени
доказателства. Няколкократно съдът напъти страните към помирение, но такова не
беше постигнато.
Подсъдимият П. депозира обяснения пред
съда, в които заяви, че действително на посочената дата е възникнал скандал
между него и тъжителя А., но отрече да го е удрял. Вместо това застъпи, че
самият той е станал жертва на агресия от страна на тъжителя, който го е
заплашил с нож.
В пледоарията си пред съда повереникът
на частния тъжител – адв. С. – БАК застъпва, че деянието е доказано по безспорен
начин, както от фактическа, така и от правна страна. Спира се върху
свидетелските показания, като достига до извод, че трябва да се кредитират
тези, които подкрепят тезата на частното обвинение, доколкото те са
последователни и взаимосвързани. Моли за
осъдителна присъда и уважаване на гражданския иск в пълен размер.
Частния тъжител и граждански ищец се
присъединява към казаното от неговия повереник. Допълва, че между него и
другите живущи в блока и в частност подсъдимия има дългогодишни търкания, които
с времето ескалират. Излага своята версия за събитията като заявява, че
действително е извадил нож, но това е било, за да се защити. Счита, че
подсъдимият следва да бъде признат за виновен и осъден за деянието си.
Защитникът на подсъдимия - адв. Д. – БАК, счита, че подзащитния му следва да бъде призната за невиновен.
Прави анализ на приобщените доказателствени материали и в частност на
свидетелските показания, като достига до извод, че следва да се даде вяра на
показанията на свидетелите, подкрепящи тезата на подсъдимия. В тази връзка се
спира подробно върху противоречията в показанията на останалите свидетели,
както и на обстоятелството, че тъжителят не е представил нито един медицински
документ, от който да се установява, че действително е получил някакви телесни
повреди. Пледира за постановяване на оправдателна присъда и отхвърляне на
гражданския иск. Моли за присъждане на разноски.
Подсъдимият П. заявява, че се придържа към становището
на неговия защитник, като в предоставената от съда възможност за последна дума заявява,
че иска да бъде оправдан.
Съдът, след като обсъди събраните доказателства и
доказателствени средства по отделно и в тяхната съвкупност и в съответствие с
разпоредбите на чл. 13 и чл. 18 НПК, намери за установено следното:
От фактическа
страна:
Подсъдимият
Х.П.П. с ЕГН: ********** е роден на *** ***. Той е
българин, български гражданин, със средно образование, женен, работи като главен
специалист в ***. П. е неосъждан и живее в гр. Бургас, ул. „С.“ № **, ет.2, ап.
десен.
В същата
жилищна сграда на ул. „С.“ № ** живее и частният тъжител А.. От много години
отношенията между А. и неговите съседи в блока били напрегнати, като поводите
за това били най-различни и датирали още от строежа на самата сграда.
На
приземния етаж жилищна кооперация разполагала с три помещения (гаражи), като
гледано с лице към сградата най-вляво бил разположен гаражът на подс. П., който
той бил трансформирал в магазин за ловни стоки. До него в дясно бил разположен
гаражът на тъжителя А., а в дясно от него се намирал трети гараж, който се
използвал от св. П. и който по настоящем функционирал като магазин за плод и
зеленчук. В дясно от третото помещение се намирала и метална врата (портал),
през която се влизало във вътрешния двор на сградата, където живущите паркирали
автомобилите си.
На 09.09.2020 г. подсъдимият закупил велосипед на
дванадесетгодишната си дъщеря, като около 16.00 часа двамата се намирали пред
сградата на ул. „С.“ № **. Детето било щастливо от новата си придобивка и било
спряло колелото на тротоара между гаража на тъжителя А. и магазина на св. П..
По това време пред магазина освен подс. П. и дъщеря му се намирала и самата св.
П.. Там бил и св. К.К.(съсед), който тъкмо отивал в
магазинчето, за да пазарува. В този момент пред сградата дошъл и тъжителят А.,
който управлявал личния си автомобил - джип *** с рег. № ***. Тъжителят решил
да спре джипа върху тротоара, пред своя гараж, както обичайно правел, след
което да слезе, да отвори порталната врата и да вкара автомобила си във
вътрешния двор. При спирането на автомобила обаче тъжителят закачил леко
велосипедът на дъщерята на подсъдимия. Това било забелязано от подс. П. и
другите присъстващи, но никой не реагирал. След това, вместо да даде назад,
подсъдимият придвижил автомобила си напред и отново ударил велосипеда, този път
по-силно. Това провокирало подс. П. да се приближи към шофьорската врата на
автомобила и да поиска обяснение от тъжителя за действията му, като го попитал:
„нямаш ли задна скорост“, на което А.
отговорил, че не е нужно той да дава автомобила назад, а подсъдимият е този,
който следва да премести колелото. Между подсъдимия и тъжителя възникнал поредния
скандал, при което тъжителят свалил стъклото на вратата си, извадил джобен нож
и го размахал срещу подсъдимия с думите, че ще убие него и семейството му. От
своя страна П. се стреснал и се дръпнал настрани, за да не бъде наранен. Междувременно
дъщерята на подсъдимият се била качила до жилището си, за да пие вода и да се
похвали на майка си – св. С.П. за новото колело. Св. П. чула кавгата на улицата
и се показала през терасата на втория етаж, за да види какво се случва. Видяла
спрения джип както и тъжителят, който държал нож срещу съпруга й, при което
решила да слезе и да види какво се случва. Излязла на улица, отишла от другата
страна на джипа и отворила пасажерската врата, за да потърси сметка на А. за
действията му. Двамата си разменили реплики, като в този момент А. насочил ножа
и срещу нея. Св. П. се стреснала, дръпнала се настрани и решила да се обади на
тел. 112 и да съобщи за случилото се. Повикването било прието и на място бил
изпратен полицейски патрул, но междувременно тъжителят А. паркирал автомобила
си в двора на сградата и пеша се запътил в посока към ул. ***, без да изчака
пристигането на полицейския патрул. Малко по-късно той се обадил на св. Ц.Ц. – полицейски инспектор, отговарящ за района и му
съобщил, че е възникнал инцидент. Понеже полицейският служител бил ангажиран с
други дейности, той казал на тъжителя, че след малко ще мине през адреса, за да
разбере какво се е случило. Малко по-късно св. Ц. *** и там се срещнал с подс. П.,
който му заявил, че съпругата му вече е отишла в 01 РУ-Бургас, за да подаде
сигнал за случилото се. Полицаят се върнал в сградата на управлението и приел
сигнала от св. П.. На 16.09.2020 г. св. Ц. поканил тъжителя също да се яви в
управлението и провел беседа и с него. В хода на беседата тъжителят не отрекъл
за вникналия инцидент, но в писмено сведение посочил, че подсъдимият ударил с
юмрук по капака на колата му, след което му отворил врата и му нанесъл удар с
юмрук по рамо. Посочил също, че св. П. е отворила другата врата на джипа и го е
наругала. Не посочил да е вадил нож. По
преписката било снето сведение и от св. С. В., който заявил, че е станал
свидетел на инцидента, потвърждавайки, че именно П. е нанесъл удари на А.. Не
заявил да е виждал нож. Полицейският инспектор издал писмено разпореждане на
тъжителя да се въздържа от каквито и да е противоправни дейности и всички
спорни въпроси с подсъдимия да урежда по законовия ред, след което изпратил материалите
по преписката в РП-Бургас. С постановление от 29.09.2020 г. наблюдаващият
прокурор приел, че няма достатъчно данни за извършено престъпление по чл. 144,
ал. 3 НК и отказал да образува досъдебно производство.
На 20.11.2020 г. тъжителят А. *** процесната тъжба, като заявил, че на 09.09.2020
г. около 17.00 часа бил удрян с юмрук от подс. П. в областта на рамото.
Посочил, че свидетели на случката са двама негови съседи от ул. „С.“.
По доказателствата:
Изложената фактическа обстановка се установява по
безспорен начин от доказателствата и доказателствените средства, преценени по
отделно и в тяхната съвкупност, както следва:
От гласните доказателствени средства: от показанията на св. Ц.Ц.
(л. 41-42); св. М. П. (л. 42 - 43); св. К.К. (л. 44);
св. С.П. (л. 53-55) и обясненията на подс. Х.П. (л. 65-66), както и частично от
показанията на св. С. В. (л. 27-28); св. Р.Р. (л. 39-41)
и св. С.И. (л. 52-53).
От писмените доказателства: справка за съдимост (л. 25); писмо от тел. 112 (л.
37) и протокол за полицейско предупреждение (л. 7 от приложената преписка с вх.
№ 431000-71**/10.09.2020 г. на 01 РУ-Бургас).
От веществените доказателствени средства: диск със записи от тел. 112 (л. 36).
Съдът направи оценка на горепосочените доказателствени
източници на основание чл. 305, ал. 3 НПК, както поотделно, така и съвкупно,
като достигна до следните изводи.
Между страните няма спор, а и от доказателствата по делото
безпротиворечиво се установява, че на процесната дата в гр. Бургас, на ул. „С.“,
пред № ** е възникнал конфликт между тъжителя и подсъдимия по повод спирането
на автомобила на тъжителя на тротоара и разположението на велосипеда на
дъщерята на подсъдимия. Дали въпросният велосипед е бил поставен върху
тротоара, така както възприема съда на база на показанията на св. П., К. и П. и
обясненията на подс. П., или се е намирал на уличното платно в близост до
тротоара, така както твърди тъжителят, е без голямо практическо значение за
конкретния казус, поради което и съдът не се спира подробно на него. По-важното
е, че във връзка с автомобила и колелото (както и да е било позиционирано то) е
възникнал поредният конфликт между подсъдимия и тъжителя, като основният спор
по делото е съсредоточен около това, дали в следствие на този конфликт
подсъдимият е ударил с юмрук тъжителя по рамото или не.
Относно този, съществен и до определящ факт, по делото
се събраха две противоречиви групи свидетелски показания. Според първата - св. С. В., Ради Радев и С.И.
– подсъдимият е ударил няколко пъти тъжителят с юмрук по рамото, докато според втората
група - св. С.П., М. П. и К.К. – удари от страна на П.
към А. не е имало, а тъкмо напротив - частният тъжител е този, който е проявил
агресия, изваждайки джобен нож и насочвайки го към подсъдимия и в последствие
към неговата съпруга. Съдът положи максимални усилия, за да провери
достоверността на двете групи свидетелски показания, като дори извърши оглед на
местопроизшествието и проведе на мястото следствен експеримент, за да добие
пълна и непосредствена представа за разположението на автомобила и хората около
него, както и за да провери дали от местата, на които всички свидетели твърдят,
че са се намирали, обективно има възможност да се възприемат събитията, които
всеки един от тях описва в показанията си. След провеждане на тези действия
съдът непосредствено се убеди, че принципно е възможно всеки един от
свидетелите да е възприел събитията, за които свидетелства, от мястото, на
което се твърди, че се е намирал, както и че принципно е възможно по начина, по
който е бил паркиран автомобилът на тъжителя (без значение дали така както
заявява А. или по начина, по който твърдят подсъдимия, св. П., П. и К.) да има пряк физически контакт между подсъдимия и
тъжителя. Поради това, за да прецени на коя от двете групи свидетелски
показания да даде вяра, съдът ги съпостави както помежду им, така и с другите
събрани доказателства, а най-накрая и с правилата на житейската логика, като
достигна до следните изводи.
И в двете групи свидетелски показания се наблюдават
известни разминавания, които са напълно логични и закономерни, както с оглед
изминалия период от време, така и с оглед индивидуалната възможността на всеки
отделен човек да възприема, запаметява и възпроизвежда факти и обстоятелства.
Въпреки това съдът счита, че разминаванията в показанията на свидетелите от
първата група са далеч по-драстични и сериозни, като изявленията на някои от
свидетелите, освен, че влизат в противоречие с останалите гасни доказателствени
средства, противоречат и на правилата на житейската логика, поради което и не
могат да бъдат кредитирани с доверие от настоящия състав. Това е така по
следните причини.
Свидетелят С. В. заявява, че инцидентът се е развил за
около минута-минута и половина, като той се е намирал на около четири метра от
случката, но не се е намесил, защото бил физически слаб. Заявява обаче, че е
говорил на място с лице с малко име „С.“*** (по-късно установен като св. С.И.),
който дори също е искал да се намеси, но е бързал. Същевременно обаче в разпита
си св. С.И. заявява, че е наблюдавал инцидента от терасата си и не е говорил с
никого и дори не познава С. В.. Присъствието на св. В., който по негови думи е
отстоял на около 4 метра от събитията, не е възприето от никой от другите
свидетели, освен от тъжителя. Св. В. заявява, че случката се разиграва около
15.00-17.00 часа, докато св. И. мисли, че е било преди обяд. Св. В. е
категоричен, че в рамките на тези
няколко минути, докато е бил на място е видял как тъжителят А. вкарва джипа си
в двора. От своя страна св. И. заявява, че след инцидента са минали
десет-петнадесет минути, през които А. е стоял в автомобила си и едва след това
го е вкарал в двора. Св. В. заявява, че джипът е бил паркиран наполовина върху
тротоара, докато св. И. е категоричен, че е бил паркиран изцяло върху пътното
платно. Св. В. заявява, че на мястото е имало детско колело (в която посока са
и изявленията на частния тъжител, включително и в хода на проведения на място
следствен експеримент), докато св. И. и св. Радев заявяват, че не са видели
такова.
И докато част от горните разминавания могат да се
приемат за незначителни, то по мнение на съда не така стои обстоятелството с
това дали тъжителят е вадил нож или не, което пак по мнение на настоящия състав
освен, че е важно за цялостната картина на събитията, има отношение и към
преценката за добросъвестността на свидетелите. Нито един от тези трима
свидетели не заявява да е виждал тъжителят да вади нож или да го размахва към
подсъдимия или в последствие към съпругата му, въпреки, че всички заявяват, че
са имали добра видимост към събитията, а св. В. и св. И. са наблюдавали
случващото се до прибирането на автомобила в двора. Фактът обаче, че нож е бил
изваден от А., се подкрепя не само от показанията на втората група свидетели, косвено
от приложените записи от тел. 112 и от показанията на св. Ц., но и от самия
тъжител, който в пледоарията си пред съда изрично заяви, че е извадил такъв
нож. По мнение на съда обстоятелството, че нито един от тримата свидетели от
първата група не споделя да е видял такова действие от А., но пък за сметка на
това с подробности възпроизвежда всички останали събития, е индиция за не дотам
добросъвестно споделяне на фактите и сериозно разколебава заявеното от тях.
Отделно от това подозрително от чисто житейска гледна точка се явява
обстоятелството, че нито св. В., нито св. Радев са предприели каквото и да е
след като са видели, че бият техния познат. Те нито са останали на място, нито
са сигнализирали полицията, нито са потърсили контакт с А., дори след като
инцидентът е приключил и вече не е имало никаква опасност за тях. На съвсем
отделен коментар подлежи обстоятелството, че присъствието на св. Радев е
останало незабелязано за всички останали, дори за частния тъжител.
Не може да се подмине и че св. В. и Радев са познати
на тъжителя, а св. И. заяви, че макар да не е в никакви отношения с тъжителя
или подсъдимия, все пак е с лоши впечатления от П., който му е „правил проблеми“, макар и да няма личен
конфликт с него. Всичко това сочи на потенциална субективност и лесно обяснява
стремежа на тази група свидетели да представят фактите в максимално изгодна за
тъжителя светлина, включително и заявявайки, че не са видели той да вади нож.
От друга страна показанията на втората група свидетели
са далеч по-убедителни, последователни и вътрешно непротиворечиви. И тримата
свидетели са категорични за причината довела до инцидента, за начина на
паркиране на джипа и за действията на П. и А., като ясно заявяват, че
подсъдимият не е удрял А., а тъкмо напротив – тъжителят е бил този, който е
извадил нож срещу него. Съдът не намира разминавания в показанията на втората
група свидетели относно тези факти, включително и относно факта, изтъкнат от
повереника - дали по време на маневрата и на инцидента дъщерята на подсъдимия е
била на улицата или не. Относно това обстоятелство св. П. е заявила: „Беше с детето. То май после влезе вътре.“…
„Дъщерята на Х. беше долу и се прибра за малко горе. Когато майката е чула
скандала през терасата и слезе, детето беше с майката. Когато е ударено
колелото , в момента на маневрата, не мога да кажа дали детето беше там и беше
свидетел“. От своя страна св. К. е заявил, че: „Дарито, дъщеричката на Х., също беше там и в
един момент се качи нагоре, защото може би се притесни и уплаши“.
Подсъдимият също заявява: „Детето беше
там когато А. направи маневрата за паркиране, след което се качи горе да си
вземе вода...., …но майка й вижда случващото се и двете слизат долу“. Св. П.
също потвърждава, че: „слизайки, понеже и
детето слезе с мен, видях…“.
Видно от съпоставката на показанията на тези свидетели
и обясненията на самия подсъдим, относно обсъдения факт, се налага извод, че не
е налично противоречие, още повече съществено. Св. П. е заявила, че
първоначално детето е било долу на улицата, като в последствие се е качило при
майка си, но не може да каже дали това е станало преди или след маневрата. Св. К.
също потвърждава, че първоначално детето е било долу, а след това се е качило,
като допълва, че това е станало след началото на ескалацията на напрежението, в
която насока са и обясненията на П..
Единствените разминавания между показанията на тези
свидетели се коренят около паркирането на автомобила и то не относно начина, по
който това е било сторено, а единствено относно това - на какво разстояние е
бил спрян джипът от сградата. Св. П. и К. заявяват, че е бил на 30-40 см., а
св. П. заявява, че е бил на 50-60 см. Съдът счита, че в конкретния случай това
разминаване е минимално, незначително и
без практическо значение доколкото обективно няма как да се очаква, че на око и
тримата свидетели биха могли да преценят какво точно е било разстоянието в
сантиметри. По важното е, че и тримата (включително и подсъдимият) са
категорични, че начинът на паркиране е бил близо до стената, по начин, че
вратата на водача не е могла да се отвори достатъчно. Между другото при
проведения следствен експеримент на място съдът също констатира, че при
паркиране на джипа на разстояние от 55 см. от сградата вратата, която е с
размер от 1 метър, се отваря само частично, което не изключва автоматично и
изцяло възможността за евентуално физическо взаимодействие през образувалия се
отвор, но го прави малко вероятно и неудобно.
Съдът си дава ясна сметка, че св. П. е в много влошени
взаимоотношения с тъжителя и по нейни думи е става жертва на предишна негова
агресия, а св. П. е съпруга на подсъдимия и в момента също води дела с
тъжителя, което и по отношение на двете потенциално сочи на пристрастност и
предубеденост. В случая обаче, за разлика от показанията на свидетелите от
първата група, съдът не намира никакви съществени разминавания или
непоследователност в заявеното от тях. Показанията им напълно кореспондират със
заявеното от св. К., който по мнение на съда е единственият напълно
безпристрастен свидетел на събитията, поради което и съдът няма как да
дискредитира изложеното от тях, само поради влошените им отношения с А..
Поради всичко изтъкнато по-горе съдът счита, че в
случая, относно противоречивите твърдения, следва да се довери на изложеното от
втората група свидетели за сметка на първата. Именно поради това съдът приема,
че на процесната дата подсъдимият П. не е нанесъл
удари с юмрук по тялото на тъжителя А..
Между другото изводът, че подсъдимият не е нанесъл
няколко удара с юмрук по рамото на тъжителя (св. В. говори за серия от удари;
според св. Радев става дума за „…един,
два, три…“, а според св. И. става дума поне за няколко удара), намира
своята косвена опора и в това, че в крайна сметка тъжителят не твърди да е
получил каквито и да е наранявания, не е посещавал лекар и не се е снабдил с
каквато и да е документация. Съдът придоби непосредствени впечатления както от
тъжителя, така и от подсъдимия, като напълно споделя няколкократно изразеното
от А. виждане (включително и в тъжбата), че подсъдимият е значително по-едър и
видимо по-силен от него. При това положение не са необходими специални знания,
за да се достигне до извод, че ако действително физически по-силният П. беше
нанесъл серия от юмручни удари, концентрирани в областта на рамото на значително
по-слабия седемдесетгодишен тъжител, то това неминуемо би оставило някакви
следи – най-малкото синини, натъртвания, ожулвания и др., които биха били
видими и лесно биха могли да бъдат документирани от медицинско лице. В случая
тъжителят не е посетил лекар, не е показал евентуалните наранявания нито на св.
В., който твърди, че го е посетил в последствие, нито на полицейския служител –
св. Ц., на който е споделил за инцидента. Всичко това е крайно нелогично и
допълнително разколебава позицията на тъжителя.
Допълнителни съмнения в твърденията на тъжителя внася
и обстоятелството, че самият той заявява, че е извадил нож на подсъдимия (факт
премълчан в тъжбата и в сведенията пред полицията, но потвърден в хода на
съдебните прения). По мнение на съда - малко вероятно е щом срещу подсъдимия е
било насочено острие на нож, той да извършва активни действия и да удря
тъжителя, най-малкото защото би рискувал сам да се „наниже“ на ножа, така както
правилно отбелязва в показанията си св. К.. Между другото фактът, че тъжителят
сам потвърди, че е извадил нож опровергава и позицията на св. В. и Радев, че
той само се е бил свил на седалката и е махал с ръце, за да се защити, което
допълнително разколебава достоверността на показанията на тези свидетели.
Съдът кредитира и обясненията на подс. П.. Действително
в теорията и практиката се приема неотклонно, че обясненията на подсъдимия имат
двойствена природа – на доказателствено средство и на основно средство за
осъществяване на защитата на подсъдимия. Доколкото обаче в конкретния случай,
изложеното от подс. П. не се оборва по убедителен начин от другите кредитирани доказателствени
материали – съдът му дава вяра. Заявеното от П. е в пълно съответствие с
показанията на свидетелите, чиито показания съдът кредитира, поради което и
съдът се доверява на изложеното от подс. П..
Съдът кредитира изцяло показанията на св. Ц., като не
намира причина да се усъмни в неговата добросъвестност. Този свидетел не е
възприел пряко процесните събития, но показанията му допринасят за по-пълно и
цялостно очертаване на картината на събитията, поради което и съдът ги намира
за относими.
Съдът цени и приложеното по делото веществено
доказателствено средство – диск със записи от телефон 112. Въпросните записи
бяха възпроизведени в присъствие на страните, като съдържанието и
достоверността им не бяха оборени от тях. От това доказателствено средство се
установява, че действително св. П. е тази, която е потърсила съдействие, като
от самото начало последователно и неотклонно е поддържала позицията, че А. е
заплашил с нож нея и съпруга й.
Съдът кредитира и всички приложени писмени
доказателства, доколкото те са приобщени по надлежния ред, кореспондират с
останалия кредитиран доказателствен материал и по никакъв начин не бяха
оспорени от страните.
От правна
страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 304 НПК,
съдът постановява оправдателна присъда, когато не се установи, че деянието е
извършено от подсъдимия. Такова произнасяне по същество държи сметка
за правото на защита, неразривно свързано с необходимостта съдът да признае
подсъдимия за виновен само когато обвинението е доказано по несъмнен начин, в
който смисъл са и разпоредбите на чл. 6 от ЕКЗПЧОС и чл. 14, б. „d” от МПГПП.
От своя страна разпоредбата на чл. 103, ал. 1 НПК
възлага в тежест на частния тъжител да докаже обвинението по дела, които се
образуват по тъжба на пострадалия. В конкретния случай, както стана ясно, съдът
приема, че инкриминираното деяние въобще не е било извършено от подсъдимия,
доколкото частният тъжител не успя да ангажира доказателства, които безспорно
да докажат изложеното в тъжбата нанасяне на удари и причиняване на телесна
повреда.
Доколкото съдът
приема, че деянието въобще не е извършвано от подсъдимия безпредметно се явява
да се обсъждат в детайли обективните и субективни признаци на престъпния състав
на телесната повреда,
С оглед на всичко изложено
настоящият състав на БРС намира, че подс. П. не е извършил деянието, предмет на
обвинението по чл. 130, ал. 2 НК, поради което и на основание чл. 304 от НПК съдът го оправда по него.
По гражданския иск:
Съобразно извода, че подсъдимият
не е извършил вмененото му престъпление, то и съдът приема, че липсва първата
предпоставка за уважаване на приетия за съвместно разглеждане граждански иск, а
именно извършено деяние – абсолютно задължителен елемент, за да е налице гражданскоправен деликт по
смисъла на чл. 45 и сл. ЗЗД. Поради това и предявеният граждански иск се явява
недоказан по основание и като такъв следва да бъде отхвърлен от съда.
По разноските:
По делото има сторени разноски
и от двете страни, като с оглед обстоятелството, че подсъдимият бе признат за невиновен
в извършване на вмененото му престъпление, то и на основание чл. 190, ал. 1 НПК
разноските следва да бъдат възложени в тежест на частния тъжител. В случая
подсъдимият е ангажирал доказателства (л. 24) за реално сторени разноски в
размер на 1000 лева за заплатен адвокатски хонорар, като в хода на съдебните
прения е направено искане за присъждане на тази сума, поради което и частният
тъжител А. следва да бъде осъден заплати на подс. П. сумата от 1000 лева.
По веществените доказателства:
По делото има приложени
веществени доказателствени средства – един брой диск със записи от телефон 112,
който предвид характеристиките си следва да остане приложен по делото в срока
на неговото съхранение в архив, след което да се унищожи заедно с делото по
предвидения в ПАС ред.
По тези
съображения съдът постанови присъдата си.
Да се съобщи писмено на страните, че мотивите на
присъдата са изготвени.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /М. Баев/
Вярно
с оригинала: Д.М.