№ 105741
гр. София, 28.08.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и осми август през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА
като разгледа докладваното от КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА Гражданско дело
№ 20221110116378 по описа за 2022 година
Производството е образувано по иск, предявен от Е. Д. М. срещу Апелативен
специализиран наказателен съд /АСНС/. Ищецът твърди, че е признат за виновен с влязла в
сила присъда за грабеж по ВНОХД № 102/2018 г. на Апелативен специализиран наказателен
съд /потвърдена с решение по н. д. № 1018/2019 г. на ВКС/. Сочи, че противоправното
деяние на АСНС се изразява в това, че е осъден по непредявено обвинение – за деяние,
което не е предмет на делото и не е отразено в обвинителния акт по пр. пр. № 431/2013 г. на
СП. В производството пред АСНС били разкрити нови фактически положения, поради което
било нарушено правото на ЕС – правото на справедлив процес, правото на защита,
нарушена била забраната за злоупотреба с права, забраната за дискриминация, нарушавало
се достойнството на ищеца, както и принципите на правовата държава и зачитането на
правата на човека. Във връзка с това ищецът претърпял неимуществени вреди, които
претендира в настоящото производство. По делото е постъпила уточнителна молба от ищеца
/л.34-35 от делото/, като съдът намира, че в указания за това срок, ищецът не е мотивирал
правен интерес от предявения иск срещу Апелативен специализиран наказателен съд, който
ответник съдът намира, че не е пасивно легитимиран да отговаря по предявения иск.
Отделно от това от извършена служебна справка по деловодната система съдът
констатира, че предмет на висящото производство по гр.д. № 65380/2021 г. по описа на СРС,
88 с-в е именно иск срещу касационната инстанция във връзка с наказателно производство
по повдигнато обвинение по пр. пр. № 431/2013 г. на СП, като това дело е прекратено в
частта по исковете срещу АСНС. Съдът намира, че частноправните субекти могат при
определени условия да получат обезщетение за вредите, които са им причинени поради
нарушение на правото на Съюза, допуснато с решение на национална юрисдикция, която се
произнася като последна инстанция /виж решения на СЕС от 30.09.2003 г./. От практиката
на СЕС следва, че са недопустими исковете за вреди, причинени от нарушения на правото
на ЕС с решение на национална юрисдикция, когато искът е насочен срещу орган на
националната юрисдикция, който не се е произнесъл като последна инстанция. В настоящия
1
случай твърденията в исковата молба са за претенция за вреди, причинени от съдебен акт на
АСНС, който не действа като последна инстанция при постановяването на акта. Ищецът не
твърди, нарушението на АСНС да е извършено от юрисдикция, действаща като последна
инстанция, а това е условие, без което не се разглежда наличието на материално-правните
предпоставки за основателност на иска по чл. 2в ЗОДОВ. Следва изводът, че съобразно
твърденията в исковата молба АСНС не е надлежен ответник да отговаря по предявения иск.
Ищецът е насочил иска си и срещу юрисдикцията, действаща като последна инстанция по
спора. Актът на АСНС е подлежал на инстанционен контрол, осъществен от ВКС, който се
явява и надлежно легитимиран да отговаря по така предявения иск. При липса на
процесуална легитимация, като абсолютна положителна процесуална предпоставка за
надлежното упражняване на правото на иск, производството спрямо ответника АСНС е
недопустимо. Всякакви нарушения на правата гарантирани от правото на ЕС, настъпили от
подлежащ на обжалване съдебен акт могат да бъдат отстранени по пътя на инстанционния
контрол /така определение № 45 от 03.02.2016 г. на ВКС по гр. д. № 4823/2015 г., на III г. о./.
Недопустими са исковете за допуснати нарушения на правото на ЕС с решение на съда,
когато не са предявени срещу последната инстанция по спора – изрично в този смисъл -
определение № 60354 от 04.11.2021 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1126/2020 г. на IV г. о.,
определение № 2399 от 1.07.2019 г. на САС по в. ч. гр. д. № 2846/2019 г. АСНС не е
последна инстанция по спора, поради което и не отговаря за вредите, причинени от
националния съд от нарушение на приложимото право на ЕС. Предвид изложеното,
предявеният иск срещу АСНС е недопустим, исковата молба следва да бъде върната, а
производството по делото- прекратено.
Мотивиран от горното на основание чл.130 ГПК вр. чл. 129, ал. 3 ГПК, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ВРЪЩА искова молба вх.№60983/29.03.2022 г. и ПРЕКРАТЯВА гр.д.№16378/2022 г.
по описа на СРС, 29-ти състав в останалата непрекратена част.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд
в едноседмичен срок от съобщението до ищеца чрез адв. И. Ю. от САК за
постановяването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2