Решение по дело №371/2022 на Апелативен съд - Бургас

Номер на акта: 224
Дата: 20 декември 2022 г.
Съдия: Кремена Илиева Лазарова
Дело: 20222000500371
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 30 септември 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 224
гр. Бургас, 20.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на шестнадесети
ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Румяна Ст. Калошева Манкова
Членове:Калина Ст. Пенева

Кремена Ил. Лазарова
при участието на секретаря Марина Д. Димова
като разгледа докладваното от Кремена Ил. Лазарова Въззивно гражданско
дело № 20222000500371 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по въззивна жалба вх.№
263210/04.07.22г. на БОС от Н. И. И., ЕГН: ********** и Д. А. И., ЕГН:
********** и двамата с пост.адрес: ****, чрез адв. Т.И., служ.адрес: ****,
против решение № 260216 от 10.06.22г. по гр.д.№ 1299/2019 г. на БОС, в
частта, с която е уважен предявеният от поставената под пълно запрещение
И. В. С., с ЕГН: **********, чрез адв. Б. Д., иск с правно основание чл.40 ЗЗД
за обявяване за недействителен на сключения с н.а. № 30, т.ІІІ, рег.№ 6409,
н.дело № ***** на нотариус С.И., гр.Бургас, рег.№ 699 на НК договор за
прехвърляне на недвижим имот срещу поето от Х. Я. И. задължение за
издръжка и гледане, в частта, с която по отношение на въззивниците е
установена собствеността на И.С. върху описания в диспозитива на съдебното
решение имот и са осъдени да й предадат владението върху него, както и да
заплатят разноски по делото, включващи държавни такси и върху признатите
и извършени от тях подобрения в имота. Твърдят неправилност на решението,
излагат подробни оплаквания по преценката на събрания доказателствен
материал и формираните изводи, мотивирали съда да уважи иска с правно
основание чл.40 ЗЗД. Молят за отмяна на решението в обжалваните части,
като излагат и аргументи за отхвърляне на съединените при условията на
евентуалност искове. Имат доказателствени искания. Претендират разноски.
Въззиваемата И. С., поставена под пълно запрещение и действаща
чрез назначения й от съда особен представител адв.Б.Д., оспорва въззивната
жалба в депозирания по реда на чл.263 ГПК отговор и въведените с нея
доказателствени искания. В случай, че бъдат уважени, също моли за
допускане на нови доказателства. Излага подробни аргументи за
1
потвърждаване на решението в обжалваните части.
Х. Я. И. не изразява становище по въззивната жалба, няма
доказателствени искания, не претендира разноски.
По делото е депозирана и втора въззивна жалба вх.№
263652/08.08.2022г. на БОС от Н. И. И. и Д. А. И., двамата чрез адв.Т.И.,
против решение № 260231 от 12.07.22г. по гр.д.№ 1299/2019 г. на БОС, с
което е отхвърлена молбата им за допълване на вече постановения съдебен
акт, като върху признатата с решението сума на извършените в имота
подобрения, бъде присъдена и законната лихва, считано от подаване на
отговора против исковата молба, до изплащането й. Твърдят, че е неправилно
и молят да бъде отменено, като бъде постановено ново, в горния смисъл. В
случай, че съдът не уважи тази жалба, заявяват пред тази инстанция
претенция за присъждане на изтекли лихви, считано от предявяване на
отговора против исковата молба.
Въззиваемата И. С., представлявана от адв.Б.Д., оспорва втората
въззивна жалба. Моли да бъде отхвърлена.
Х. Я. И. не депозира отговор против втората въззивна жалба.
Жалбите са подадени в срока по чл. 259 ГПК от легитимирани лица и
са допустими.
БОС е разгледал обективно и субективно съединени искове с правни
основания чл.40 ЗЗД и чл.108 ЗС, както и възражение за извършени в
процесния имот подобрения, като е признал по реда на чл.72, ал.3 ЗС право на
въззивниците да задържат имота до заплащане на сумата на подобренията.
Съдът, като взе предвид събраните доказателства, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа и правна
страна следното:
Производството пред БОС е образувано по искова молба от И. В.С.,
поставена под пълно запрещение, чрез П.К. – длъжностно лице, изпълняващо
временно настойнически функции към Органа по настойничество и
попечителство при Община Бургас, против Х. Я. И., ЕГН: **********, с пост.
и настоящ адрес: ****. Твърди се в исковата молба, че с решение №
298/10.09.2014г. по гр.д.№ 422/2014г. на БОС И. С. е поставена под
ограничено запрещение, като за времето от 22.08.2017г. до 04.07.2018г. за
неин попечител е назначен Г.И.С., ЕГН: **********, от ******.
С решение № 203/07.07.2018г. по гр.д.№ 1577/2017г. БОС С.а е
поставена под пълно запрещение и с решение на Органа по настойничество и
попечителство при Община Бургас П.К. е назначена за неин временен
настойник.
Преди поставянето й под пълно запрещение, обаче, с нотариално
заверено пълномощно от 07.09.2017г., С., действаща лично и със съгласието
на своя попечител Г.С., упълномощила Х. Я. да се разпореди със собственото
й жилище, включително и да договаря сам със себе си. На 29.09.2017г.
въззиваемият Х.И., в качеството си на пълномощник на ограничено
запретената С., прехвърлил на себе си жилището й, срещу поето задължение
за издръжката и гледането на прехвърлителката лично или чрез трето лице,
като се задължил да й осигури спокоен и нормален живот, какъвто е водила
2
досега, при старост и болест.
Въпреки поетото по договора задължение, преустановил изпълнението
му и с н.а. № 165/27.11.2017г. т.ІІІ, рег.№ 8143, н.д.№ 501/2017г. на нотариус
С. И. - гр.Бургас, И. продал имота на съпрузите Н. И. И. и Д. А. И. и
абсолютно се дезинтересирал от задълженията си да гледа и издържа С.,
както и да й осигури достоен живот. Поради влошеното си психично
състояние, въззиваемата С. започнала за нощува под терасите на жилищния
блок, където било жилището й и психотичните епизоди на поведението й
зачестили. Тя била отведена и хоспитализирана в ЦПЗ „Проф. д-р
Ив.Темков“. При изложените факти, с исковата молба се претендира
разваляне на сключения с н.а. № *******, рег.№ 6409, н.д.№ ***** на
нотариус С.И.гр.Б., договор за прехвърляне на процесния имот в полза на Х.
И., срещу поето от него задължение към прехвърлителката за издръжката и
гледането й. По причина, че преди завеждане на исковата молба,
преобретателят И. вече се бил разпоредил с имота и по правилото на чл.88,
ал.2 ЗЗД купувачите запазват правата си, е отправен следващ петитум да бъде
осъден Х. И. да заплати на И.С. сумата от 55 000евро, представляваща
вписаната в н.акт продажна цена на жилището, с която И. неоснователно се
обогатил, ведно със законната лихва върху сумата от датата на предявяване на
иска, до окончателното й изплащане. Претендирала е разноските по делото.
С определение № 1972/17.10.2019 г. по гр.д.№ 1299/2019г. на БОС на
С. е предоставена правна помощ по реда на чл.94 и сл. ГПК и за неин особен
представител е назначен адв.Б.Д. – АК Бургас.
С молба вх.№ 812/15.01.2020г. на БОС са предявени нови искове:
Твърди се, че И. С. не знае, че е подписала пълномощно в полза на Х. И. и не
е посещавала нотариус М.А., гр.Ш., извършила заверката на подписа на
упълномощителката. На основание изложеното се оспорва наличието на
валидното упълномощаване за разпореждане от страна на Х.И. с имота. На
следващо място се твърди, че с действията си по продажба на имота, Х.И. е
увредил интересите на С. – негов кредитор по алеаторния договор.
Ето защо е предявен иск по реда на чл.135 ЗЗД за обявяване на
договора по н.а. № 165/27.11.2017г. т.ІІІ, рег.№ 8143, н.д.№ 501/2017г. на
нотариус С.И.гр.Б. за недействителен по отношение на прехвърлителката.
В условията на евентуалност, в случай, че предявеният иск с правно
основание чл.135 ЗЗД не бъде уважен, моли да договорът за бъде развален,
поради неизпълнение, като при приложение на правилото на чл.88, ал.2 ЗЗД
моли Х.И. да бъде осъден да й заплати обезщетение в размер на пазарната
цена на имота към влизане в сила на решението за разваляне на договора.
Исковете са насочени не само срещу Х. И., но и срещу ответниците Д.
и Н. И.и, конституирани в процеса.
По указания на съда исковата молба е уточнена с допълнителна молба
вх.№ 4378/28.09.2020г. на БОС. Искът с правно основание чл.135 ЗЗД е
оттеглен и са въведени: оспорване на подписа, положен върху пълномощно
рег.№ 5080/09.07.2017г. на нотариус М.А., гр.Ш., ерго – основание за
установяване на липса на надлежно упълномощаване, искове с правно
основание чл.40 ЗЗД – за обявяване за недействителен на договора, извършен
с н.а. № *****, т.ІІІ, рег.№ 6409, н.д.№ ***** на нотариус С.И. гр. Б.,
3
установяване на собствеността на И. С. върху имота и предаване на
владението му от ответниците Д. и Н. И.и – иск с правно основание чл.108 ЗС.
Впоследствие, с допълнителна молба – стр. 213 по гр.д.№ 1299/2019г.
БОС, е предявен и още един иск – за обявяване на договора по н.а. №
165/27.11.2017г. на нотариус С.И. гр. Б. за нищожен, поради липса на
съгласие. Последният иск е основан на твърдението, че полученото от БРС
разрешение по реда на чл.165, ал.4 СК, вр. с чл.130,ал.3 от СК за изповядване
на договора, е по молба на И. С., действаща лично и със съгласието на своя
попечител Г.С., която молба не е подписана от И. С.. Този иск е преценен от
съда като иск с правно основание чл.27, предл.І ЗЗД – за унищожаемост,
поради неспазване на формата на договора, именно при липса на
задължителен елемент от сложния фактически състав по разпореждане с
имот, собственост на недееспособно лице.
При условията на евентуалност е предявен иск против Х. Я. И. за
разваляне по реда на чл.87, ал.3 ЗЗД на договора за прехвърляне на процесния
имот срещу поето от него задължение за издръжка и гледане, като в случай,
че този иск бъде уважен, при наличието на вече извършена от Х.И.
разпоредителна сделка с имота в полза на въззивниците Д. и Н. И.и, се
претендира заплащане на получената и вписана като реална пазарна цена в
н.а. № 165, т.III, рег.№ 8143, д.№ 501 от 27.11.2017г. на нотариус С.И. гр. Б.
сума в размер на 55 000 евро, ведно със законната лихва, считано от
завеждане на исковата молба. Претендират се разноски.
Въззивниците Д. и Н. И.и са оспорили исковете в надлежно
депозирания, чрез процесуалния им представител адв.Т.И., в срока и по реда
на чл.131 ГПК отговор. Заявяват, че не са основателни. Излагат подробни
аргументи за отхвърляне на иска с правно основание чл.40 ЗЗД и иска с
правно основание чл.27, предл.І ЗЗД. Твърдят, че са добросъвестни
преобретатели на имота. Заявяват, че след сключване на прехвърлителния
договор, Х. И. е полагал грижи за въззиваемата С., но тя е бягала от наетото
от него жилище, като по този начин е препятствала изпълнението на поетото
задължение да я гледа и издържа, да й осигури спокоен и нормален живот.
Твърдят, че доколкото се касае за лице с тежки поражения върху съзнанието,
в резултат от установеното и прогресиращо психично заболяване, сключеният
договор за прехвърляне на имота от И. С., действаща лично и със съгласието
на попечителя си Г.С., е напълно в неин интерес. Твърдят, че тя не може да
живее самостоятелно и да се грижи за себе си, че жилището й е било
абсолютно непригодно за живеене и че за нея най-добре би било трето лице
да поеме грижите за здравето и издръжката й. Обосновават и други аргументи
за отхвърляне на исковете. Не оспорват предявения против Х. И. иск с правно
основание чл.87, ал.3 ЗЗД
В случай, че договорът по н.а. № 165/27.11.2017г. на нотариус С.И. гр.
Б., за прехвърляне на недвижим имот срещу поето задължение за издръжка и
гледане бъде признат за недействителен или унищожен, с отговора против
исковата молба Д. и Н. И.и са въвели възражение за задържане на имота до
изплащане на извършените от тях подобрения, след закупуването му.
Претендират сума в размер на 47 700лв., съответстваща на ремонтните работи
и вещите, трайно прикрепени към жилището, подробно описани по пера в
отговора против исковата молба. Също претендират разноски.
4
Въззиваемият Х. И. също е оспорил исковете в депозирания чрез
процесуалния му представител адв.К. отговор срещу исковата молба в срока и
по реда на чл.131 ГПК. Заявява, че сключеният договор за прехвърляне на
имот срещу поето задължение за издръжка и гледане е изцяло в интерес на И.
С.. Твърди, че се познават от деца и в годините, след смъртта на родителите
й, винаги се е грижел за нея – подпомагал я е със средства, храна, заедно с
майка си чистели дома й и етажната площадка, където тя трупала отпадъци от
казаните. Твърди, че е почистил дома й, след като С. предизвикала пожар,
излага и други факти в подкрепа на защитата си. Заявява, че е наел жилище и
жена, която да се грижи за И., но тя избягала от него и така препятствала
престиране на грижи и издръжка. Моли за отхвърляне на исковете. Също
претендира разноски.
Фактическата обстановка по делото е изключително подробно и ясно
описана от БОС и настоящият състав приема, че не следва да я описва отново.
Накратко изложени, фактите са следните: Въззиваемата И. С. страда от
психическо заболяване и се води на диспансерен отчет към ЦПЗ Бургас от
08.03.1999г. с диагноза: „параноидна шизофрения, с параноидна-
халюцинаторна симптоматика“ През 1999г. била лекувана в ОДПЗ – Бургас.
През 2005г. бил наблюдаван втори психотичен епизод. Последвали
многобройни хоспитализации в различни лечебни заведения за лица с
психични заболявания – през 2008г., 2009г., 2011г., 2013г. С решение №
298/10.09.2014г. по гр.д.№ 422/2014г. БОС С. била поставена под ограничено
запрещение по инициатива на служители на ЦПЗ Бургас – св.Д. и й били
назначени служебен попечител и заместник-попечител.
Поставянето й под запрещение било предхождано от продължителен
период, през който никой не полагал грижи за нея или полаганите грижи били
спорадични и несъответни на състоянието й. Съдът не дава вяра изцяло на
показанията на св.Д., св.Х. и св.К., че преди поставянето й под ограничено
запрещение и след назначаването на служебен попечител и заместник-
попечител, И. С. била в много добро състояние – приветлива и усмихната,
защото описаните впечатления са от моментите, в които тя лично е
посещавала свидетелките. Това се случвало през месец-два, когато тя сама
реши да отиде. Впоследствие посещенията се разредили и те разбрали, че е
започнала да спи под терасите на съседни блокове. Явно е, че свидетелките
имат впечатления от светлите й периоди, след проведено лечение, а и по-горе
беше описано колко често е лекувана принудително, което сочи на
заключение за преценка, че е била опасна за себе си и околните.
От показанията на ангажираните от въззивната страна свидетели се
установява, че след смъртта на баща си през 1996г. (св.П.) и преди да почине
майка й през 2009г. (стр.179), въззиваемата започнала да води клошарски
живот. Тя скитала безпризорна из града, ходела гола по улиците, събирала
боклуци от казаните, които носела в апартамента, превърнала семейния дом и
площадката пред него в сметище, което миришело, самата тя миришела силно
на урина и нечистотии, не спазвала никаква лична хигиена, дотам, че не
можели да се приближат към нея. Горното съдът установи от разпита на св. Б.
и св.П. – съседи от входа, където се намира процесното жилище, с преки,
лични и безпристрастни впечатления. От показанията на св.П. се установява,
че докато майка й лежала болна в апартамента за период от няколко години,
5
въззиваемата-ищца не пускала никой да влиза и да й носи храна. Вуйчо й
неколкократно опитал да посети майка й, но С. го била и той спрял да идва.
От време на време буйствала, чупела нещо в апартамента, удряла, събирала
компании, с които употребявали алкохол, тоалетната била запушена,
канализацията от мивката в кухнята разбита. Двукратно С. предизвикала
пожари в жилището и при гасенето им апартаментът на долния етаж
(собствен на майката на въззиваемия Х.И.) бил наводнен с вода и фекалии.
Освен това, видно от показанията на св.П., тя започнала да води всякакви
мъже в апартамента и явно да проституира, понеже възникнал конфликт с
момче, което С. заключила в апартамента и не разрешавала да излезе, защото
не й бил платил. Според същата свидетелка, С. спяла под терасите на
близките блокове и под терасите на бл.65, ж.к. *****. В един период спала
там цяло лято, докато хората от блока не я изгонили, защото много миришела
– св.П..
Според разпитаните свидетели – св.Б., св.П., св.Д., св.Я., преди
разпореждането в полза на въззивниците, жилището било в ужасно състояние
– с течове в стаите, мръсно, опожарено, пълно с отпадъци, с ужасна миризма
на урина, негодно за нормално обитаване. Самата С. често не живеела в него,
хранела се на площадката на етажа, ходела по нужда между етажите, скитала
из града и спяла под терасите на съседни блокове, както и на близкото
заведение.
Всичко така описано води до несъмнен извод, че се касае за лице с
тежки увреждания на психиката, с липса на критичност към себе си, което се
съпротивлява да се лекува самостоятелно – не приема доброволно
предписаната й терапия, през 2017г. самоволно напуснала ЦПЗ – Бургас, в
резултат от което става опасно за себе си и околните. От данните по делото се
установява, че зиме и лете С. ходела облечена с ватенка, носела нож и била
агресивна. През 2017г. заплашила с нож деца и майките им на детска
площадка, преди това била вуйчо си, като явно в резултат от преустановяване
на приема на медикаменти ставала неконтролируема. Горното се установява
от обстоятелствената част на приложеното по делото решение №
203/07.06.2018 г. по гр.д.№ 1577/2017 г. по описа на БОС.
При описаната накратко фактическа обстановка, по инициатива на
въззиваемия Х.И., св.Г.С. изразил желание да бъде назначен за попечител на
въззиваемата С. и подал документи в Община Бургас, до Органа по
настойничество и попечителство. Не се спори, че молбата била удовлетворена
и за периода 22.08.2017г. – 04.07.2018г. С. изпълнявал функции на попечител
на ограничено запретената.
Непосредствено след назначаване на попечител, на 25.08.2017г.
въззиваемата С.а била настанена за срок от три месеца за лечение в Държавна
психиатрична болница – Ц.Б. в изпълнение на Решение № 1389/24.08.2017г.
по НЧХД № 3965/017г. по описа на БРС – стр.17 по гр.д.№ 1299/2019г. БОС –
стр.261. Около две седмици по-късно, на 07.09.2017г. нотариус М.А., с район
на действие - Районен съд Ш., извън кантората си удостоверила подписите на
въззиваемата-ищца като упълномощител, действаща лично и със съгласието
на попечителя си Г.С. и на самия Г.С., както и съдържанието на пълномощно,
от което е видно, че със знанието и съгласието на попечителя си,
упълномощила Х. И. да извърши разпоредителна сделка със собствения й
6
недвижим имот, находящ се в ******, описан по пълномощното, като сключи
договор за прехвърляне на правото й на собственост срещу задължението да
се поемат издръжката и гледането й, докато е жива. Изрично е записано
правото на упълномощения да договаря сам със себе си или с лица, които
представлява, както и да се снабдява с документи за сделката. От
извършената по делото СТЕ се установява, че подписът на приложеното на
стр.32 пълномощно, с удостоверени подписи и съдържание от нотариус М.А.,
гр.Ш., за „Упълномощител“ е изпълнен от С..
По молба от И. С., действаща лично и със съгласието на попечителя си
Г.С., вх.№ 35829/25.09.2017г. на БРС, е образувано ч.гр.д.№ 7056/2017г. за
снабдяване с разрешение по чл.165, ал.4 СК, вр. с чл.130, ал.3 от СК за
разпореждане с жилището. От извършената по делото СТЕ се установява, че
положеният подпис, след „С уважение“ не е изпълнен от С. (стр.202).
Въпреки това, съдът, който не е задължен в това производство да изследва
автентичността на подписи, е удовлетворил молбата и е постановено
Определение от 25.09.2017г. по цитираното дело, с което е допуснато
разпореждането – стр.185.
С н.а. № *******, рег.№ 6409, н.д.№ ***** на нотариус С. И. -
гр.Бургас, въззиваемият Х.И., действащ в качеството си на пълномощник на
ограничено запретената И. С. и със съгласието на попечителя й Г.С.,
прехвърлил на себе си като преобретател собствения на въззиваемата-ищца
апартамент, срещу задължението да поеме гледането и издръжката в бъдеще
на прехвърлителката, лично или чрез трето лице, както и да й осигури
спокоен и нормален живот, какъвто е водила досега при старост и болест.
Два месеца по-късно, непосредствено след изписване на С. от
Държавна психиатрична болница – Ц.Б., И. продал имота на Д. и Н. И.и за
сумата от 55 000евро - н.а. № 165/27.11.2017г. на нотариус С.И. гр. Б.. Около
4-5 месеца въззиваемата-ищца обитавала бившето си жилище – св.Г., като
през м.март, 2017г. ключовете били предадени на новите собственици –
въззивниците. След м.март 2018г., С., с ясното съзнание, че апартаментът й е
продаден – св.П., го напуснала и започнала да спи пред близкото заведение за
обществено хранене, където прекарала цялото лято. Впоследствие съседи й
дали матрак и завивки и тя спяла на него под терасите на бл.65 в ж.к. *****.
От събраните по делото доказателства се установява, че съседи започнали да
се обаждат на органите на реда и след като веднъж избягала и се скрила, на
следващия път я отвели и била отново настанена за лечение в Държавна
психиатрична болница „Д-р Георги Кисьов“ – гр.Р., считано от 07.12.2018г. –
стр.14 по делото.
При установеното като фактическа обстановка по делото, настоящият
състав изцяло споделя по реда на чл.272 ГПК изводите на БОС относно
наличието на недобросъвестност и вреда при сключване на договора за
прехвърляне на недвижим имот от ограничено запретената И. С., действаща
лично и със съгласието на попечителя си Г.С., чрез пълномощника Х.И. в
собственост на същото лице, срещу поето от него задължение да я гледа и
издържа. Макар и формално прехвърлянето на имота срещу задължение за
издръжка и гледане да е в интерес на прехвърлителката, в конкретния случай
е съвсем ясно и недвусмислено, че договорът е нанесъл вреда. Наистина,
въпрос е, в случай, че бе запазено правото й на пожизнено ползване върху
7
имота, какво би се случило, ако С., оставена да живее самостоятелно в
жилището и изцяло неуправляема, при описаните психотични прояви,
продължи да не приема медикаменти (което е било обичайното положение,
когато не е под надзор в специализирано лечебно заведение) и възстанови
предишния си начин на живот на скитничество, клошарство, просия,
изстъпления по отношение на имуществото в него и гражданите и употреба
на алкохол. От друга страна е съвсем явно, че преобретателят Х.И.,
едновременно и пълномощник на прехвърлителката, не е имал и най-малко
намерение да изпълнява договора. Напротив – оставил я е няколко месеца да
живее в жилището, след изписването й от болница, докато свърши зимния
период и след това абсолютно е преустановил грижи, ако изобщо е имало
такива. Настоящият състав приема, както е приел и окръжният съд, че
закупуването на дребни хранителни стоки, безалкохолно, предоставянето на
средства в минимални размери, съвсем не сочат на намерение това лице да
бъде обгрижвано.
Ето защо и след като се съобрази с Тълкувателно решение № 5 от
12.12.2016 г. на ВКС по т. д. № 5/2014 г., ОСГТК, Решение № 178 от
12.03.2020 г. на ВКС по т. д. № 1991/2018 г., II т. о., ТК, Решение № 65 от
21.03.2017 г. на ВКС по гр. д. № 639/2016 г., IV г. о., ГК, Апелативен съд –
Бургас приема, че се установи наличието на фактическия състав по
хипотезата на разпоредбата на чл.40 ЗЗД, а именно: наличието на обективен
елемент – договор, сключен във вреда на представлявания и на субективен
елемент - недобросъвестност на представителя и контрагента по договора за
увреждането на представлявания.
Установяването на елементите на фактическия състав по хипотезата на
чл. 40 ЗЗД, обосновава уважаване на иска да се приеме, че договорът е
недействителен в отношенията на страните по него. Решението на окръжния
съд е постановено и при пълно съобразяване със задължителните разяснения
на т. 3 от Тълкувателно решение № 5 от 22.12.16 г. по тълк. дело № 5/14 г. на
ОСГТК на ВКС и с Решение № 285 от 12.06.2019 г. на ВКС по гр.д. №
1511/2018г., IV г.о., ГК.
При изложеното подлежи на разглеждане предявеният иск с правно
основание чл. 108 ЗС, а именно – за предаване на владението на имота. За да
бъде уважен искът за ревандикация, е необходимо да са налице три условия:
да се установи, че ищецът е собственик на процесната вещ, че ответниците я
държат и нямат основание за това.
С оглед възприетата относно прехвърлителната сделка от 29.09.2017 г.
недействителност по отношение на преобретателя се налага извод за
наличието на собственически права в патримониума на въззиваемата ищца
върху спорния имот, следователно е налице първият елемент на фактическият
състав от релевантни факти по чл.108 ЗС.
По делото безспорно се установява, че двамата въззивници държат имота
като свой и упражняват фактическа власт върху него. В същото време, при
всичко описано по-горе, не бе мотивирано правно основание за държането и
това налага извод за доказаност и основателност на ревандикационния иск,
затова и в тази част решението на Окръжен съд Бургас следва да бъде
потвърдено.
8
Що се отнася до втората въззивна жалба вх. № 263652/08.08.2022 г. на
БОС от Н. И. И. и Д. А. И., двамата чрез адв.Т.И., против решение № 260231
от 12.07.22 г. по гр.д. № 1299/2019 г. на БОС, с което е отхвърлена молбата им
за допълване на вече постановения съдебен акт, като върху признатата с
решението сума на извършените в имота подобрения, бъде присъдена и
законната лихва, считано от подаване на отговора против исковата молба, до
изплащането й: Жалбата не е основателна, доколкото молба за присъждане на
законна лихва върху сумата на присъдените подобрения не е въвеждана до
приключване на устните състезания пред Окръжен съд - Бургас. Искането е
направено с допълнителна молба, когато вече решението по делото е било
постановено и обявено. Ето защо решение № 260231 от 12.07.22 г. по гр.д.№
1299/2019 г. на БОС е правилно и следва да бъде потвърдено.
Въпреки това, трайно установената съдебна практика (Решение № 265 от
8.01.2020 г. на ВКС по гр. д. № 760/2019 г., III г. о., ГК, докладчик съдията
Даниела Стоянова) приема, че „По аргумент от чл. 214, ал. 2 от ГПК
прибавянето на лихвите след завеждане на исковата молба не е предявяване
на отделен иск…. Ищецът следва да е заявил претенцията най-късно до
приключване на устните състезания във второинстанционното производство
и първоинстанционното решение да не се обжалва единствено от ответника,
както е в настоящия случай. Затова искането за присъждане на законна лихва
върху признатите с решението подобрения следва да бъде уважено, като в
полза на Д. и Н. И.и бъде присъдена законната лихва, считано от предявяване
на претенцията - 27.08.2020 г. до окончателното изплащане на сумата.


Всичко така описано и изложените правни изводи, водят до
постановяване на решение в горния смисъл. Претенцията за присъждане на
законна лихва не се счита за отделен иск, затова в полза на въззивниците не
се дължат разноски за въззивното производство.
Мотивиран от изложеното, Бургаският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260216 от 10.06.22 г. по гр.д. №
1299/2019г. на БОС в обжалваната част.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260231 от 12.07.22 г. по гр.д.№ 1299/2019
г. на БОС.
ПРИЗНАВА правото на Н. И. И. , ЕГН: ********** и Д. А. И., ЕГН:
********** и двамата с пост.адрес: ****, ДА ЗАДЪРЖАТ следния недвижим
имот, собственост на И. В. С., поставена под пълно запрещение, с ЕГН:
**********, с постоянен адрес: *****: ЖИЛИЩЕ с административен адрес:
******, с площ от 79,94 кв.м. с прилежащо избено помещение № 24, с площ
от 4,00 кв.м., както и 1,48 % ид.ч. от общите части на сградата при съседни
самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж
07079.501.9.1.74,07079.501.9.1.50, под обекта 07079.501.9.1.47 и над обекта
07079.501.9.1.52, до заплащане от страна на И. В. С. и на законната лихва
9
върху признатата с решение № 260216 от 10.06.22г. по гр.д.№ 1299/2022г. на
БОС сума на извършени в имота подобрения в размер на 43 314лв., считано
от 27.08.2020г. до окончателното изплащане на сумата.
Решението подлежи на касационно обжалване в 1-месечен срок от
връчване на препис от него на страните пред ВКС.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10