Р Е Ш Е Н И Е № ..........
10.10.2022 г.,
град Свиленград
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД -
СВИЛЕНГРАД, І граждански състав, на тринадесети септември през две хиляди двадесет
и втора година, в публично заседание, в състав :
СЪДИЯ : ЖИВКА ПЕТРОВА
при секретаря Цвета Данаилова,
като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 280
по описа на съда за 2018 година, за да се произнесе, съобрази:
Производството е
образувано по иск за делба на недвижим имот, с правна квалификация чл.34, ал.1
от ЗС. Движи се по реда на чл.341 и следващите от ГПК и се намира във втора
фаза – по извършване на делбата.
С влязло в сила
Решение № 338 от 31.07.2019 г., постановено по делото, е допусната съдебна
делба между страните Г.М.Ф., М.И.Д. и Д.И.П., при съответни квоти от правото на
собственост, върху следния недвижим имот: Поземлен имот с идентификатор
65677.701.9494 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.
Свиленград, одобрени със Заповед № РД-18-107/ 13.12.2016г. на Изп. директор на
АГКК, с адрес: гр. ************, с площ: 455 кв.м., с трайно предназначение на
територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10
м./, с номер от предходен план: 2869, 2870, квартал 46, парцел 16, при съседи:
65677.701.9007, 65677.701.9119, 65677.701.1544, 65677.701.2868.
В първото съдебно
заседание след влизане в сила на решението по допускане на делбата, страните не
предявяват вещни и облигационни претенции помежду си във връзка с делбената
общност.
Относно способа за
извършване на делбата ищецът Г.М.Ф. излага становище съсобствеността да се
прекрати чрез изнасяне на имота публична продан. Ответниците М.И.Д. и Д.И.П.
считат, че има възможност съсобственият имот да бъде реално поделен и съответно
новообразуваните имоти да се разпределят между съдебителите.
Съдът, след преценка на събраните в
хода на процеса доказателства, прие за установено следното:
Предмет на съдебната делба е недвижим
имот, чиято индивидуализация е променена в хода на процеса, посредством
административна процедура, така че от два поземлени имоти с идентификатори
65677.701.2869 и 65677.701.2870 по кадастралната карта и кадастралните регистри
на град Свиленград, е образуван нов поземлен имот, а именно: делбения поземлен
имот с идентификатор 65677.701.9494.
Във втората фаза на делбата са
представени писмени доказателства, от които се установява, че преди
финализиране на горепосочената административна процедура ищецът Г.М.Ф. е учредил в полза на трето за
спора лице – Д.И.Г., вещно право на ползване върху 1/2 ид. част от поземлен имот с идентификатор 65677.701.2869
и върху 1/2 ид. част от поземлен имот с идентификатор 65677.701.2870, съответно
с Нотариален акт за учредяване на вещно право на ползване на недвижим имот №
154, том І, рег. № 1248, дело № 119/ 2018 г. на нотариус с рег. № 420 по РНК, и
Нотариален акт за учредяване на вещно право на ползване на недвижим имот № 153,
том І, рег. № 1247, дело № 118/ 2018 г. на нотариус с рег. № 420 по РНК. Т.е,
следва да се приеме, че върху 1/2 ид. част от процесния имот - ПИ
65677.701.9494, образуван от обединяването на ПИ 65677.701.2869 и ПИ 65677.701.2870,
има учредено вещно право на ползване и това обстоятелство да се отрази в
диспозитива на решението.
По
делото се изискани и постъпили становища на главния архитект на Община
Свиленград, дадени на основание чл.201, ал.1 от ЗУТ – вх.рег. №
16597/23.10.2019г. и вх. рег. № 260740/21.07.2022г., видно от които допуснатият
до съдебна делба УПИ е реално неподеляем, тъй като не отговаря на изискванията
на ЗУТ за необходимата площ.
От заключението на
назначената по делото съдебно – техническа експертиза, което съдът цени като
компетентно и безпристрастно дадено, става ясно, че справедливата пазарна
стойност на допуснатия до съдебна делба недвижим имот е 79 546 лв. В
заключението се посочва, че процесният имот може да бъде разделен на два
поземлени имота, всеки един с площ 227,50 кв.м., ако се приложат разпоредбите
на чл.16, ал.5 или ал.6 от ЗУТ. В съдебно заседание вещото лице изяснява, че
процесният имот е с предназначение „За жилищно строителство“ и с такова
предназначение е реално неподеляем. Изяснява, че ако не се смени
предназначението на имота чрез процедура, наречена изменение на подробен
устройствен план /ПУП/ – план за регулация /ПР/, в този си вид имота е неделим,
доколкото за имоти, предназначени за жилищно застрояване, има изисквания за
минимална площ и минимално лице.
В хода на процеса ответниците на два
пъти са инициирали административни процедури за изменение на ПУП – ПР /със
заявления от 03.12.2019г. и 28.05.2021г., представени по делото/. Въпреки обаче
многократно предоставената им възможност, не се представиха по делото
доказателства, от които да е видно как са приключили тези процецури.
Относно първата инициирана от ответниците
административна процедура, същите са представили Решение № 245/25.06.2020г. по
адм. дело № 81/2020г. по описа на Административен съд – Хасково и Решение №
1929/15.02.2021г. по адм. дело № 9293/2020г. по описа на ВАС, Второ отделение,
от които се установява, че се отменя Заповед № 2071/30.12.2019г. на Кмета на
Община Свиленград, с която той отменя предходна своя Заповед №
3-69/06.12.2019г., с която, на основание чл.135, ал.3 от ЗУТ, е допуснато да се
изработи проект за изменение на ПРЗ на процесния ПИ 65677.701.9494, като имотът се раздела на две УПИ, които се отреждат
за „Общ. обслужващи дейности“. По делото не се представя самата Заповед
№3-69/06.12.2019г. на Кмета на
Община Свиленград, нито доказателства, от които да е видно, че същата е влязла
законна сила.
Относно втората
инициирана от ответниците административна процедура, също се не представят
доказателства, от които да е видно, че същата е приключила с влязъл в сила
административен или съдебен акт. Напротив, ответниците не са се възползвали от
многократно дадената им от съда възможност да представят доказателства за хода
и евентуалното приключване на административната процедура, въпреки че на два
пъти са били предупредени, че ако не представят такива доказателства, делото ще
се реши при наличните доказателства.
От събраните по делото доказателства е
видно, че допуснатият до съдебна делба поземлен имот е реално неподеляем, тъй
като не отговаря на изискванията на ЗУТ, за да бъде разделен. При тази
констатация следва извода, че прекратяването на съсобствеността следва да стане
чрез основния предвиден в ГПК способ – изнасяне на имота на публична продан,
поради невъзможността да се спази принципа в чл.69, ал.2 от ЗН – всеки
съделител да получи дял в натура.
Страните ще бъдат осъдени, на основание чл.355
от ГПК, да заплатят държавна такса в размер на 4% от стойността на дяловете им,
съгласно чл.8, във вр. с чл.1 от Тарифа за държавните такси, които се събират
от съдилищата по ГПК. Стойността на дяловете ще се определи, съобразно
пазарната стойност, дадена от съдебно-техническата експертиза по делото.
Ищецът Г.М.Ф. претендира направени по делото разноски, за което представя списък по
чл.80 от ГПК. Направените от
ищеца разноски по делото се установиха в размер на 950,00 лв., включващи
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 800,00 лв. и внесено
възнаграждение за съдебно-техническата експертиза в размер на 150,00 лв.
Съгласно чл.355 от ГПК, при делбени дела
страните заплащат разноските съобразно стойността на дяловете им, а по
присъединените искове разноските се определят по чл.78 от ГПК. В съдебната
практика се приема, че при липса на оспорване на правата на съделителите всеки
съделител понася сам направените разноски за процесуално представителство от
адвокат. Ето защо, предвид факта, че ответниците не са оспорили правата на
съделителите, направените от ищеца разноски за адвокат ще останат в негова
тежест. В тежест на ищеца ще остане и внесеното възнаграждение за
съдебно-техническата експертиза, доколкото то е съответно на квотата му
съсобствеността.
Мотивиран от гореизложеното, Съдът
Р Е Ш И :
ИЗНАСЯ
НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН допуснатия до съдебна делба недвижим имот: Поземлен имот с идентификатор 65677.701.9494
по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Свиленград, одобрени със
Заповед № РД-18-107/ 13.12.2016г. на Изп. директор на АГКК, с адрес: гр. ************,
с площ: 455 кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, с
начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м./, с номер от предходен
план: 2869, 2870, квартал 46, парцел 16, при съседи: 65677.701.9007,
65677.701.9119, 65677.701.1544, 65677.701.2868, като върху 1/2
ид. част от същия имот има учредено вещно право на ползване в полза на Д.И.Г.,
с ЕГН: **********, със справедлива пазарна стойност на имота 79 546,00
лв. /седемдесет и девет хиляди петстотин четиридесет и шест лева/, като получената от публичната продан сума да
се подели между съделителите Г.М.Ф., с ЕГН: **********, М.И.Д., с
ЕГН: ********** и Д.И.П., с ЕГН: **********, съобразно квотите им от правото на собственост, а именно 1/2 ид.
част – за Г.М.Ф.; 1/4 ид. част – за М.И.Д., 1/4 ид. части – за Д.И.П..
ОСЪЖДА Г.М.Ф.,
с ЕГН: **********, да заплати по сметка на Районен съд – Свиленград държавна
такса в размер на 1590,92 лева.
ОСЪЖДА М.И.Д.,
с ЕГН: **********, да заплати по сметка на Районен съд – Свиленград държавна
такса в размер на 795,46 лева.
ОСЪЖДА Д.И.П.,
с ЕГН: **********, да заплати по сметка на Районен съд – Свиленград държавна
такса в размер на 795,46 лева.
Решението подлежи на
обжалване пред Окръжен съд – Хасково в двуседмичен срок, считано от връчването
му на страните.