Решение по дело №148/2021 на Районен съд - Велинград

Номер на акта: 3
Дата: 3 юни 2021 г.
Съдия: Наташа Иванова Даскалова
Дело: 20215210200148
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 8 април 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 3
гр. гр.Велинград , 03.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД в публично заседание на деветнадесети
май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:НАТАША ИВ. ДАСКАЛОВА
като разгледа докладваното от НАТАША ИВ. ДАСКАЛОВА
Административно наказателно дело № 20215210200148 по описа за 2021
година
Производство по реда на чл. 145 АПК във връзка с чл. 72, ал. 4 от
Закона за Министерство на вътрешните работи.
АХМ. ХЮС. С. от с.Пашови,общ.Велинград,чрез адв. Й.А. , е
обжалвал Заповед за задържане на лице рег. № 367зз-74 от 02.04.2021 г.,
издадена от Р.А.К. – мл. разузнавач при РУ Велинград, с която на основание
чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е заповядано задържане на лицето за срок до 24
часа.С жалбата и уточнение на същата се иска съдът да постанови решение,
с което да отмени посочената заповед,като незаконосъобразна,поради липса
на компетентност от инсп. Бойкинов,неспазване на това,че е издадена от
некомпетентен орган,при явно противоречие с материалноправните
празпоредби и при пълно несъответствие със закона – лицето е задържано за
извършено престъпление по чл. 345а от НК,но впоследствие е повдигнато
обвинение по досъдебното п-во за престъпление по чл. 354а,ал.3,т.2 от НК; в
заповедта не са описани конкретни фактически обстоятелства; не може да се
установи каква е била конкретната цел за издаване на обжалваната заповед и
за постановеното с нея задържане; ефедрина не е наркотично вещество,а в
разпоредбата на чл. 354а от НК не се съдържа забрана за държане на
прекурсори. В ОСЗ са развити съображения и за тов,че е следвало да се
приложат мерките за процесуална принуда,предвидени в НПК.Направено е
искане за присъждане на разноски .
1
Органът, издал оспорвания акт-полицейски мл. разузнавач Р.А.К.
, в писмено становище и в открито съдебно заседание, излага доводи за
законосъобразност на издадената заповед и моли съда да отхвърли
жалбата,като неоснователна и необоснована.
Съдът, като взе предвид жалбата,писмения отговор на инсп.
Кундьов , приложената административна преписка и събраните
доказателства по време на съдебното п-во , счита че установено следното:
Със Заповед за задържане на лице рег. № 367зз-74 от 02.04.2021
г.,подписана от мл. експерт Р.А.К. - мл. разузнавач,група „КП“ при РУ
Велинград,на 02.04.2021 г. в 13:45 часа,на основание чл. 72,ал.1,т.1 от ЗМВР
и ЗМ № 168/02.04.2021 г. по описа на РУ Велинград- за извършено
престъпление по чл.345а от НК,- съхраняване на НВ – два броя ампули
„Ефедрин“ – 50 мг,без необходими документи ,е задържан за срок от 24
часа АХМ. ХЮС. С. от с.Пашови,общ.Велинград,ул.“***“№7,с ЕГН
**********,в помещението за временно задържане на РУ Велинград,като на
задържаното лице са разяснени правата по чл. 72,ал.3 ,4,5 и 6 и ч л. 73 от
ЗМВР. Оформена е разписка за получаване на екземпляр от заповедта от
посоченото лице,но в единия от представените екземпляри не е посочено
кога същото е освободено.Представени са два заверени преписа на същата
заповед,но в тях вече е посочено,че ЗМ е образувано за престъпление по чл.
354а и е налице отбелязване,че лицето е освободено в 13 и 35 или 45 / не се
разчита точно/ на 03.04.2021 г. На 02.04.2021 година е съставен Протокол за
обиск на лицето АХМ. ХЮС. С. от с.Пашови,общ.Велинград,ул.“***“№7,с
ЕГН ********** и на тази дата същото е подписало декларация по
образец.Представени са Фиш за СМП на посоченото лице от 02.04.2021 г. и
Писмо от 05.04.2021 година на Началника на РУ Велинград ,с което се
изпраща на РП Пазарджик,ТО Велинград ДП № 367 ЗМ 168/2021 г.
При поискване от РУ Велинград на всички материали по преписката,във
връзка с издаване на процесната заповед,с писмо от 10.05.2021 година са
изпратени посочените по-горе Заповед за задържане на лице, Протокол за
личен обиск на лице , Декларация и Фиш за СМП № 000519.
Съдът, като взе предвид изложеното до тук и с оглед
направените в жалбата оплаквания , извърши цялостна проверка на
законосъобразността на обжалвания административен акт, счита че:
2
Оспорването, като направено от легитимирано лице с правен
интерес, в законово установения срок и против акт, подлежащ на съдебно
обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.
Разгледана по същество жалбата е основателна,тъй като:
Упражняването на правомощието по 72 от ЗМВР е в условията на
оперативна самостоятелност и при предоставена на полицейския орган
възможност да прецени при наличие на нормативно установените фактически
предпоставки да наложи или не принудителната административна мярка.
Следователно извършваната от съда проверка при оспорване на заповед,
издадена на основание чл. 72, ал.1, т.1 от ЗМВР, обхваща преценката дали
административният орган е разполагал с оперативна самостоятелност и
спазил ли е изискванията за законосъобразност на административния акт,
очертани в нормата на чл. 146 от АПК.
- Обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган -
полицейски орган по смисъла на чл. 57, ал.1 от ЗМВР, и в кръга на
предоставените му от закона правомощия. При постановяването на заповедта
съдът не констатира допуснати нарушения на
административнопроизводствените правила. Спазени са законово
установените процесуални изисквания като на задържаното лице са разяснени
правата му на жалба и на адвокатска защита.
- Съгласно разпоредбата на чл. 74, ал.2 от ЗМВР, задължителните
реквизити на заповедта за задържане по чл. 72, ал.1 от ЗМВР, са името,
длъжността и местоработата на служителя, издал заповедта; основанията за
задържането; данни, индивидуализиращи задържаното лице; датата и часът на
задържането; ограничаването на правата на лицето по чл. 73 от ЗМВР и
правата на задържаното лице. В случая съдът намира, че оспорената заповед е
постановена в нарушение на нормативно регламентираните изисквания за
съдържанието на акта, тъй като не са посочени конкретни данни,
обосноваващи прилагането на принудителната административна мярка по чл.
72, ал.1, т.1 от ЗМВР. Действително в заповедта е посочено, че се издава във
вр. с ДП №ЗМ168/02.04.2021 г. по описа на РУ Велинград- за извършено
престъпление в един от екземплярите по чл. 345а от НК,а в други – по чл.
354а от НК,а именно – че съхранява НВ-два броя ампули „Ефедрин“ – 50
мг.,без необходими документи. Така направеното формално посочване на
3
данни за извършено престъпление, не е достатъчно за да се счита изпълнено
изискването на чл. 74, ал.2, т.2 от ЗМВР за посочване на основанието за
задържането – на първо място се сочат различни текстове от НК,като
разпоредбата на чл. 345а от НК не е в съответствие с посоченото описание –
същата се отнася за заличаване или подправка на идентификационен номер на
МПС, на второ място – налице е съкращение ,че съхранява „НВ“ т.е не може
да се гарантира,че предмета на престъплението по чл. 354а от НК
наркотични вещества,е станал ясен за задържаното лице и на трето място :
поставя се въпроса дали ампулите „Ефедрин“ са наркотично вещество.
Съдът не обсъжда доводите в жалбата дали прекурсор може да бъде предмет
на посоченото престъпление,тъй като този термин не е използван в
обжалваната заповед. В Закона за контрол върху наркотичните вещества и
прекурсорите е предвидено,че същият се прилага за всички растения и
вещества, класифицирани като упойващи и психотропни вещества, и
препаратите, в които те се съдържат и за всички вещества, използвани при
производството на упойващи и психотропни вещества, класифицирани като
прекурсори,както и че С наредба, приета от Министерския съвет, се определя
редът за класифициране на растенията и веществата като наркотични, като
наименованията на наркотичните вещества се съдържат в списъци, както
следва:
1. Списък I - Растения и вещества с висока степен на риск за
общественото здраве поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени
за приложение в хуманната и ветеринарната медицина;
2. Списък II - Вещества с висока степен на риск, намиращи
приложение в хуманната и ветеринарната медицина;
3. Списък III - Рискови вещества.
От направена справка и в трите списъка е видно,че не е посочено вещество
„ефедрин“.

За обосноваване на правото на органа да упражни предоставеното му
правомощие в рамките на неговата дискреционна власт и за осигуряване
възможност на адресата на акта да защити правата си, следва в заповедта за
задържане по чл. 72, ал.1, т. 1 от ЗМВР да са описани конкретни фактически
обстоятелства, сочещи на обосновано предположение, че лицето, спрямо
4
което се постановява задържането, може да е извършило престъплението или
да е съпричастно с него. Съгласно Решение от 24.06.2014 г. по жалби №
50027/08 и № 50781/095 - П. и П. срещу България на ЕСПЧ, не е достатъчно
заповедта за задържане да съдържа само позоваване на приложимите
разпоредби, без посочване на специфични обстоятелства или действия на
задържаното лице, релевиращи съпричастност към престъпно деяние.
Изхождайки от изискването "подозрението да се базира на разумни
основания, като съществена част от защитата срещу произволен арест и
задържане", ЕСПЧ приема, че при липсата на конкретна фактическа
обосновка на необходимостта от задържането, задържането се явява
несъвместимо с принципа за защита на лицата от произвол.
По своята правна същност Заповед за задържане на лице № 367зз-
261/19.11.2020. издадена на основание чл. 72, ал.1, т.1 от ЗМВР, представлява
принудителна административна мярка по смисъла на чл. 22 от ЗАНН. Като
всяка ПАМ Задържането за срок от 24 часа по чл. 72 от ЗМВР налага
неблагоприятни последици на адресата с цел постигане на правно определен
резултат. Мярката по чл. 72 от ЗМВР, в зависимост от конкретния случай, би
могла да има превантивен или преустановителен характер. В случая от
доказателствата по делото по никакъв начин не може да се установи каква е
била конкретната цел за издаването на оспорената заповед и постановеното с
нея задържане. От установената по делото фактическа обстановка,
хронологията и обстоятелства по задържането, може да се направи извод, че
упражненото от полицейския орган правомощие сочи на използване на
нормативно регламентираната възможност за налагане на административна
принуда за цел, различна от законово установената. Целта на чл. 72, ал.1, т.1
от ЗМВР е задържането като превантивна мярка да предотврати
възможността лицето, което има вероятност да е извършило престъпление, да
се укрие и спрямо него да не може да бъде приведено в действие наказателно
преследване. Посочената норма дава възможност на органите на МВР да
реализират законовите си правомощия по разкриването и предотвратяването
на престъпления чрез задържане на заподозряното лице за 24 часа, когато
резултатът не може да бъде постигнат без прилагането на тази принудителна
мярка. В този смисъл е и практиката на ВАС, обективирана в Решение № 59
от 05.01.2017 г. по адм. № 13359/2015 г., решение № 60 от 05.01.2017 г. по
5
адм.д. № 13251/2015 г., решение № 4712 от 18.04.2017 г. по адм. д. №
1155/2016 г.; решение № 1487 от 06.02.2017 г. по адм. д. № 2271/2016 г. и др.
В случая не са налице данни за извършените процесуално-следствени
действия по посоченото досъдебно производство – изпратено е само
писмо,ведно с досъдебното производство на РП Пазарджик,ТО Велинград,но
на съда не са предоставени доказателства относно предприети действия от
съотв. наблюдаващ прокурор по посоченото досъдебно производство. Това
означава, че в конкретния случай неоправдано и в нарушение на
материалноправните предпоставки на чл. 72, ал.1, т.1 от ЗМВР е приложена
процесната ПАМ. Административният орган е нарушил принципа на
съразмерност по чл. 6, ал. 2 от АПК, тъй като е засегнал права и законни
интереси на гражданин в по-голяма степен от най-необходимото от гледна
точка на целта, за която се издава акта. В случая издаването на заповедта
превишава целта на закона поради обстоятелството, че наказателната
отговорност и нейното реализиране не е обусловено от необходимостта
лицето да бъде задържано. Следва да се има в предвид, че става въпрос за
ПАМ, а не за наказание. Следователно, процесната ПАМ е наложена в
нарушение на закона и при несъответствие с целта му, без да е доказана
необходимостта от задържането на жалбоподателя,поради което следва да
бъде отменена.
Жалбоподателят претендира разноски, които в настоящият
случай са 10 лв. държавна такса и 300 лева за заплатен адв. хонорар.За
сторените разноски по делото са приложени писмени доказателства.

Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА Заповед за задържане на лице № 367зз-
74/02.04.2021г., издадена от полицейски орган –мл. експерт Р.А.К. - мл.
разузнавач ,група „КП“ при РУ Велинград към ОДМВР Пазарджик,с която
на основание чл. 72,ал.1,т.1 от ЗМВР, е задържано за срок от 24 часа лицето
АХМ. ХЮС. С. от с.Пашови,общ.Велинград,ул.“***“№7,с ЕГН **********.
ОСЪЖДА инспектор мл. експерт Р.А.К. - мл. разузнавач
6
,група „КП“ при РУ Велинград към ОДМВР Пазарджик, да заплати от
бюджета на РУ Велинград при ОДМВР Пазарджик, на АХМ. ХЮС. С. от
с.Пашови,общ.Велинград,ул.“***“№7,с ЕГН **********,сторените по делото
разноски в размер на 310/ триста и десет / лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – Пазарджик, в 14- дневен срок от съобщаването му на
страните.
Съдия при Районен съд – Велинград: _______________________
7