РЕШЕНИЕ
№ 183
гр. гр. Добрич, 02.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на трети ноември
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Галатея П. Ханджиева Милева
Членове:Галина Д. Жечева
Жечка Н. Маргенова Томова
при участието на секретаря Павлина Ж. Пенева
като разгледа докладваното от Жечка Н. Маргенова Томова Въззивно
гражданско дело № 20213200500476 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по реда на глава ХХ от ГПК по въззивна
жалба вх.№261361/21.06.2021г. от Н. М. АВР. с ЕГН **********, с адрес гр.
К., ул. Г.С.Р.*, срещу решение №260059/09.06.2021г. по гр.д.№752/2019г.на
РС-К.,в частта, в която е осъден ДА ЗАПЛАТИ на Гаранционен фонд С., със
седалище и адрес на управление: гр. С., ул. "Г.И.**, представляван заедно от
Изпълнителните директори Б.М. и С.С., сумата от 621,30 лв. (шестстотин
двадесет и един лева и тридесет стотинки), представляваща изплатено от
Гаранционен фонд на пострадалото лице К.А.С., обезщетение за причинени
имуществени вреди на лек автомобил "Хонда Прелюд" с ДК № ***, във
връзка с ПТП, станало на 01.09.2015 г., за което е била образувана щета №
110856/15.09.2015 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от
датата на подаване на исковата молба – 11.12.2019 г. до окончателното
изплащане на сумата.
Обжалваното решение намира за незаконосъобразно. Обосновава се с
доводи, свеждащи се до липсата на основание за отговорността му, тъй като
нямало влязла в сила присъда, задължителна за гражданския съд,
1
наказателното постановление срещу него било отменено с решение по
НАХД№260/2015г.на КРС. Протокола за ПТП съдът приел като
доказателство въпреки, че съставителя не е участвал в огледа на
автомобилите. Приета била административно-наказателната преписка без
снимките при ПТП от 01.09.2015г., каквито не били направени съобразно
изискванията на наредба №1 за документите и реда за съставянето им при
ПТП. Приложените снимки били направени от застрахователя, които не
можели да служат като доказателства, защото били направени 10 дни след
ПТП. Подробно се обсъждат гласните доказателства и се мотивира извод за
тяхната неубедителност.
По жалбата е подаден писмен отговор от Гаранционен фонд – гр.С. с
доводи за неоснователност на жалбата и правилност на решението. По всички
доводи и възражения на въззивника в хода на първоинстанционното
производство ищецът бил изложил становище, което поддържа. За
ангажиране на деликтна отговорност не било необходимо решение на
наказателния съд. Иска потвърждаване на решението.
При данни, че постановеното неизгодно за въззивника решение му е
съобщено на 14.06.2021г., въззивната жалба, се явява подадена в срока по
чл.259, ал.1 от ГПК, от процесуално легитимирано лице, с правен интерес от
обжалване на неизгодното за него първоинстанционно решение.
По повод жалбата Добричкият окръжен съд разгледа съдържащите се
в нея оплаквания, становището на противната страна и с оглед на тях и
събраните по делото доказателства провери обжалваното решение и
основателността на исковете, като приема за установено следното:
Предмет на обжалване от ответника е решението в неговата осъдителна
част. Подадената жалба подлежи на разглеждане по същество в съответствие
с уредените в чл.269 ГПК правомощия на настоящата инстанция– служебна
проверка на валидността на цялото решение, по допустимостта в обжалваната
част, а по правилността – в рамките на посоченото в жалбата. При липсата на
релевирани в жалбата конкретни оплаквания – само от гледна точка на
съобразяване на съдебния акт с императивните правни норми. В случая
решението е постановено от надлежен орган, функциониращ в надлежен
състав, в пределите на правораздавателната му власт, в писмена форма,
подписано, като волята на съда е изразена по начин, който позволява да се
2
изведе нейното съдържание. Постановено е при надлежно упражнено право
на иск по чл. 558, ал. 7 от КЗ от Гаранционен фонд- гр.С. срещу Н. М. АВР. с
ЕГН **********, с адрес гр. К., ул. Г.С.Р.*, за сумата от 650.71лева, която
сума е изплатил по щета №110856/15.09.2015 г. за увредения при ПТП,
настъпило на 01.09.2015 г. в гр. К., л.а. „Хонда Прелюд” с ДК ***,
собственост на К.А.С..
Твърди се в исковата молба виновен за ПТП да е ответникът Н. М.
АВР., който управлявайки собствения си л.а. „Мерцедес 190Д” с ДК ***,
движейки се по ул. „Н.В.” пред дом №* е ударил паркирания л.а. „Хонда
Прелюд”, като така е причинил ПТП, респ.увреждания на л.а. „Хонда
Прелюд” с ДК ***, собственост на К.А.С.. Твърди се, че в нарушение на чл.
249, във вр. с чл. 259 от КЗ (отм.), сега чл. 461, във вр. с чл. 483 от КЗ,
ответникът да е управлявал увреждащия автомобил без сключена
задължителна застраховка „Гражданска отговорност”. С регресна покана
ищецът поканил ответника да възстанови платеното от Гаранционния фонд,
но плащане не е последвало.
Ответникът е оспорил отговорността си за ПТП и претърпените вреди,
обезщетени чрез плащането от ищеца, с доводи да е отменено с решение № 24
по НАХД № 260/2015г. на КРС наказателното постановление, с което му е
била вменена вина за извършено на 01.09.2015 г. ПТП, да не му е връчена
регресна покана-представената разписка за връчване на регресна покана да е
антидатирана и да не съдържа неговия подпис.
За успешното провеждане на иск с правно основание чл. 558, ал. 7 от
КЗ в тежест на ищеца, съгласно установеното в разпоредбата на чл. 154, ал. 1
от ГПК, е да установи при условията на пълно и главно доказване факта на
виновно предизвикано от ответника застрахователно събитие-ПТП и
плащането на обезщетение на увреденото лице, което не е могло да бъде
удовлетворено от застрахователя на причинителя на вредите, поради липсата
на задължителна застраховка "Гражданска отговорност", т.е. сам по себе си
фактът на извършеното в полза на третото лице плащане не е достатъчен да
легитимира ищеца като носител на регресно вземане срещу ответника. За
възникване на регресното вземане е без значение и връчването на покана
причинителя на вредите.
Показанията на разпитаните свидетели А.А.А., Ж.Д.Д., К.А.С. и Н.Д.Т.
3
са източник на информация относно механизма на ПТП, поведението на
участниците в него преди и след. От значение за решаването на настоящия
спор са именно събраните чрез устният им разпит по реда на чл. 170-чл. 171
ГПК гласни доказателства, а не гласните доказателства събрани по друго дело
или в друго производство. Недопустими са и свидетелски показания, дадени в
писмена форма, какъвто характер имат обективираните в протоколите на
разследващия орган обяснения на разпитаните от този орган свидетели.
И свидетелят А. и свидетелят Д. са категорични, че са видели и
разпознали ответникът Н.А. като водач на автомобила причинил ПТП. На
01.09.2015 г. сутринта свидетелят А. е бил в двора на дома си намиращ се на
ул. „Н.В.” №**, пиел кафе с леля си. Чул силен трясък, отишъл до дворната
порта и видял автомобил „Мерцедес” , управляван от ответника, който се е
блъснал в паркираната на улицата кола на съседа му К.. Възприел е
непосредствено обстоятелството, че в момента на ПТП ответникът е ядял
баничка, че след сблъсъка е напуснал мястото на произшествието, потеглил
първо назад, после заобиколил блъснатия автомобил, продължил напред в
посоката в която се движел преди произшествието и завил в първата улица в
дясно. Видял го и известно време след това да се е върнал пеш на
местопроизшествието, огледал щетите по блъснатата кола и продължил в
посока към пазара. След възприемане на инцидента свидетелят звъннал на
съседа си К. А. и му съобщил, че автомобилът му е блъснат от Н..
Свидетелят Д. е видял движещия се по ул. В. от към пазара автомобил,
видял шофьорът му който ядял баничка. Свидетелят видял и самия сблъсък,
предвидил настъпването му по причина да е възприел, че шофьорът яде
закуска и няма видимост. Свидетелят е категоричен, че автомобилът
причинил катастрофата, описан от него като „мерцедес, цвят златисто-
тютюнев“ е бил управляван от ответника Н.А.. Видал и, че след удара водачът
дал малко назад, поогледал какво е станало и си заминал.
Според свидетелят С., собственик на пострадалия автомобил, за
инцидента му съобщил по телефона с.А., който му посочил и извършителя на
ПТП- Н. по прякор „Л.”. Свидетелят се прибрал в къщи и след като видял
автомобила си веднага сигнализирал в полицията. Служителите на полицията
дошли на място и предприели действия по установяване на извършителя,
посочен от св.А.. Самият С., заедно със свидетеля А. също се опитали да
4
намерят Н.А. но не успели. По късно служителите от полицията го
уведомили, че са намерили автомобила на Н. скрит в някакъв гараж. В
последствие С. разбрал, че освен А. е имало и друг свидетел на катастрофата -
Ж. Д.. Свидетелят С. отремонтирал автомобила си в нелицензиран автосервиз,
а в последствие получил обезщетение от Гаранционния фонд по банкова
сметка.
Свидетелят Т. е служителя на РУ К., съставител на констативния
протокол, след получаване на сигнал за настъпило ПТП на 01.09.2015г., е
посетил местопроизшествието със служебния автомобил. Там установил
собственика на увредения автомобил, който му дал информация за
произшествието и причинителя, посочил и свидетел на произшествието – А.
А., който дал подробна информация за автомобила и извършителя. След
предприето издирване водачът и автомобилът били установени. Посочения за
причинител Н.А. отрекъл да е бил участник в произшествието. На база
свидетелските показания и направените огледи на автомобилите св.Т.
съставил в присъствието на А. и собственика на пострадалия автомобил
протокол за ПТП. Отв.А. отказал да подпише протокола. Препис от
протокола бил връчен на собственика на увреденото МПС.
Действително, съставеният за процесното ПТП констативен протокол
има характера на официален удостоверителен документ само за лично
установените от полицейските служители и удостоверени в протокола
обстоятелства - мястото на произшествието, участници, месторазположението
на автомобила и настъпилите по него видими щети, т.е.същият няма
доказателствена сила за механизма на ПТП и поведението на участниците
непосредствено преди и по време на инцидента, поради липса на
непосредствено формирани впечатления на съставителя за тези факти.
Констативният протокол установява единствено настъпило на посочената
дата ПТП, но не и факта на извършено от ответника противоправно и виновно
нарушение на Закона за движение по пътищата. Наказателно производство
срещу ответника не е било образувано. Издаденото наказателно
постановление № 15-0283-000171, с което на Н. М. АВР. е наложена глоба в
размер на 20 лева за нарушение на чл. 185 от ЗДвП и глоба в размер на 150
лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 4 месеца – за
нарушение на чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, е отменено с решение
№24/18.03.2016 г. по НАХД № 260/2015 г. на РС К.. Задължителни за съда
5
обаче са само съдебните актове по чл. 296, чл. 297 и чл. 300 от ГПК и
документите с материална доказателствена сила/каквито актовете на
Гаранционен фонд не са, тъй като се постановяват в едностранно
извънсъдебно производство/. В този смисъл по въпроса за вината на ответника
в случая не е налице постановен акт/обвиняващ или оневиняващ/, който да е
задължителен за гражданския съд. Това обаче не изключва, а напротив,
предпоставя необходимостта от доказването и с всички допустими по ГПК
доказателства и ангажираните по делото такива от ищеца, преценени в
тяхната съвкупност дават основание за извод, че ответникът е осъществил
фактическия състав на непозволеното увреждане, като на 01.09.2015г.
сутринта, в гр.К., по ул.“Н.В.“ , управлявайки собствения си автомобил
„Мерцедес 190Д“ с ДК № ****, е блъснал паркирания пред дом №4 на същата
улица лек автомобил "Хонда Прелюд" с ДК № ***, собственост на К.А.С.,
при което му причил материални щети, чиято действителна стойност според
заключението на вещото лице възлиза на 621.30 лева.
По делото липсва спор, а и от приобщените по делото доказателства, се
установява, че към датата на процесното ПТП по отношение на лекият
автомобил „Мерцедес 190Д“ с ДК № **** не е имало действаща застраховка
"Гражданска отговорност ".
Не е бил спорен, установен е по делото и факта на изплащане на
обезщетение от страна на ищеца в полза на собственика на увредения
автомобил след проведено производство по щета № 110856/15.09.2015 г.. Във
въззивната жалба не се съдържат и възражения по повод вида на
материалните щети и стойността им, установени от районния съд чрез
заключение на привлеченото вещо лице, поради което и не подлежат на
проверка от настоящата инстанция. Доказано е от ищеца основанието за
възникване на регресна отговорност на ответника до размера на
действителните вреди, който не надхвърля извършеното застрахователно
плащане.
Задължението на делинквента към застрахователя е задължение без срок
за изпълнение, към което, с оглед регресния характер на вземането, не може
да се приложи разпоредбата на чл. 84, ал. 3 ЗЗД. Ирелевантен е и моментът на
извършеното плащане, което има значение само за възникване на регресното
право, но не и за поставяне на длъжника в забава /моментът на настъпване на
6
изискуемостта не съвпада с момента на забавата/. Ето защо, за поставяне на
длъжника в забава е необходима покана. Длъжникът изпада в забава считано
от деня, следващ този на получаването на поканата. В процесния случай обаче
обезщетение за забава за период от преди завеждане на делото не се
претендира, при което е без значение връчена или не е регресната покана.
Обезщетение за забава следва да се уважи за период от завеждане на делото,
до окончателното плащане.
Въззивният съд напълно споделя фактическите и правни изводи на
първоинстанционният съд, вкл.крайният резултат по спора. Пред въззивната
инстанция не са посочени нови факти и не са представени нови
доказателства. По тия съображения не е необходимо повторно да бъдат
обсъждани всички доказателства, доводи и възражения на страните и тъй
като решаващата дейност е еднаква по обем за двете инстанции, на основание
чл.272 от ГПК обжалваното решение следва да бъде потвърдено, при
препращане към мотивите на първоинстанционния съд, включително в частта
относно разпределяне отговорността за разноските.
С оглед изхода от спора право на разноски във въззивното
производство има въззиваемата страна, но същата не е удостоверила
сторването на такива, респ. такива не и се следват.
С оглед гореизложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №260059/09.06.2021г. по гр.д.
№752/2019г.на РС - К..
Решението не подлежи на обжалване съгласно чл.280, ал.3 от ГПК
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7