Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 29.01.2020 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Софийски градски съд, Гражданско
отделение, IV-В с-в, в публичното заседание на десети декември през
2019 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА АЛЕКСАНДРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕНА ИВАНОВА
ЗЛАТКА ЧОЛЕВА
при секретаря Цветослава
Гулийкова, като разгледа докладваното от съдия
Александрова гр.д.№ 9798 по описа за 2019
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258-273 ГПК.
С решение от 28.02.2019 г.
СРС, 36 с-в, по гр.д.№ 27743/18 г. е отхвърлил предявените от „Е.к.“ ЕООД /с
ново наименование „Е.к.“ ЕООД/ срещу Т.М.Б. и А.Ц.П. с правно основание чл.79,
ал.1 вр. чл.266, ал.1 вр. чл.267, ал.2 ЗЗД и чл.79, ал.1 вр. чл.82 ЗЗД за
осъждане на всеки от ответниците да заплати сума в общ размер от 25 651,73
лв., представляваща както следва: 6 970,50 лв.-представляваща половината
от възнаграждението за реално извършени СМР по договор за извършване на
строително-монтажни работи от 30.05.2016 г.; 5 299,84 лв.-представляваща
половината от стойността на реално причинените на ищеца имуществени
вреди-закупени строителни материали за обекта; 13 381,40
лв.-представляваща половината от стойността на пропуснатите ползи в резултат на
разваляне на договора поради неизпълнението му от страна на ответниците със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба-11.09.2017 г. до
окончателното им изплащане.
Срещу
така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от ищеца- „Е.к.“ ЕООД.Въззивникът твърди, че така постановеното решение е
незаконосъобразно, необосновано, постановено в противоречие с материалния и
процесуалния закон.Излага оплаквания, че първоинстанционният съд не е уважил
доказателствени искания-допускане на свидетели и искания, заявени по реда на
чл.190 ГПК за задължаване на насрещната страна да представи документи във
връзка с направеното оспорване на датата на съставяне на заповедите в
заповедната книга-заповед на авторския надзор, с която е преодоляно
несъответствието в част „конструктивна“; заповед на проектанта за промяна на
хидроизолацията на обекта; цялата заповедна книга на обекта.Изразява становище,
че твърденията относно антидатиране на заповедната книга на обекта са се
потвърдили от свидетелските показания на свидетелите М.и Г..Излага оплаквания,
че първоинстанционният съд не е обсъдил събраните по
делото доказателства.Поддържа, че от показанията на свидетеля М.М.по делото е установено наличието и същността на
възникналите между страните противоречия, характера на инструкциите, дадени от
възложителя, извършените от ищеца дейности, изразяващи се в закупуването на строителни
материали, изграждане на временно водоснабдяване, доставяне на офис-контейнер и
електротабло и поставяне на подложен бетон.Свидетелят Г. също е потвърдил, че
дейността на обекта е започнала, като в изпълнение на договора ищецът е
поставил „канцелария“ или фургон, за който е заплатил разноски, представляващи
наемна цена, влагането на хидроизолацията, предвидена по одобрения проект.Моли
съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното решение и да уважи
предявените искове.Претендира разноски за държавна такса за настоящото
производство.
Ответниците
по въззивната жалба- Т.М.Б. и А.Ц.П. оспорват
същата.Твърдят, че решението на СРС се основава на събраните по делото
доказателства, както и на силата на присъдено нещо на влязлото в сила решение
по гр.д.№ 44740/16 г. на СРС, 43 с-в.Излагат доводи, че в първоинстанционното
производство ищецът не е представил нито едно доказателство, установяващо
реално извършване на строително-монтажни дейности или реалното извършване на
разходи на обекта съгласно разпределената му доказателствена тежест.Твърдят, че
е налице изрично признание на
процесуалният представител на въззивника, че на обекта не са били
извършвани такива дейности.Изразяват становище, че оспорването на датите на
заповедите в заповедната книга е необосновано, тъй като същите са приложени към
телепощата от 28.06.2016 г. и са възпроизведени
изцяло в документа със заверка на съдържанието, което доказва, че те са
съществували към 28.06.2016 г.От свидетелските показания на свидетеля Г. е
установено, че заповедната книга се е съхранявала на строителния обект и всеки
участник в строителството, вкл. въззивника, е имал достъп до нея.От показанията
на този свидетел, както и на свидетеля М.са установени и недостатъците на
излетия подложен бетон, както и липсата на предприети действия за
отстраняването им.Твърдят, че управителят на въззивника е забранил на
техническия ръководител да посещава обекта, което нарушава задължението на
строителя да изпълнява задълженията си с грижата на добрия търговец и така той
сам се е поставил в невъзможност да следи заповедите в заповедната книга.Молят
съда да потвърди обжалваното решение.Претендират разноски.
Срещу
определението от 06.06.2019 г. по чл.248 ГПК е постъпила частна жалба от Т.М.Б.
и А.Ц.П. с оплаквания, че същото е неправилно и необосновано.Жалбоподателите
твърдят, че първоинстанционният съд не се е съобразил с ТР № 6/06.11.2013 г. по
т.д.№ 6/12 г. на ОСГТК на ВКС.Излагат доводи, че отговорността за разноски в
обезпечителното производство се реализира при постановяване на решение, с което
се разглежда спора по същество и съобразно неговия изход.Молят съда да отмени
обжалваното определение и да измени решението от 28.02.2019 г., като осъди
ответника по частната жалба да им заплати разноските за касационно обжалване на
допуснатото обезпечение.
Ответникът
по частната жалба-„Е.к.“ ЕООД оспорва същата.Твърди, че постановеното
определение по чл.248 ГПК е правилно и законосъобразно.Излага становище, че
касационната жалба на ответниците по иска е била отхвърлена и направените в
това производство разноски за неоснователно предприети процесуални действия са
за сметка на извършилата ги страна.Твърди, че изходът от обезпечителното производство
е в негова полза и липсва правно основание за осъждането му за заплащане на
разноски.Моли съда да остави частната жалба без уважение.
Съдът,
като прецени становищата на страните и обсъди представените по делото
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Районният съд е
бил сезиран с искове с правно основание чл.267, ал.2 ЗЗД и чл.88, ал.1, изр.2 ЗЗД.Ищецът-„Е.к.“ ЕООД твърди, че на 30.05.2016 г. е подписал договор с ответниците Т.М.Б. и А.Ц.П. за строително-монтажни работи
/СМР/, по силата на който в качеството си на изпълнител е следвало да извърши
СМР до фаза „груб строеж“ на обект: жилищна сграда с гараж, намираща се в УПИ XI-333, кв.40, с.Нови Хан, община Елин Пелин на обща стойност
в размер на 74 341,07 лв. без ДДС /89 209,28 лв. с ДДС/.Веднага след
подписване на договора изпълнителят е изпълнил подготвителната фаза на
строителството, като е доставил на обекта химическа тоалетна, офис-контейнер,
изградил е временно водоснабдяване и е доставил електротабло, назначил е
технически ръководител на обекта, договорил е част от необходимите работи, а
други е закупил.Преди започване на СМР е получил инструкции от възложителя за
намаляване на обема на подложения бетон с цел реализиране на икономии, като
вместо предвиденото по проект изграждане на подложен бетон от 10 см, същият да
се изпълни с дебелина 5 см.Изпълнителят е изискал от възложителя съгласуване на
това изискване с конструктора на обекта, тъй като това изискване противоречи на
одобрения проект.След кореспонденция между тримата и потвърждаване на
изпълнението от страна на конструктора, окончателните изисквания на възложителя
са били да се изпълни подложения бетон с дебелина 7,5 см., въпреки
предупреждението на изпълнителя, че това ще доведе до напукването му.В хода на
тези преговори изпълнителят е установил грешка в проекта по част
„Конструктивна“, която прави невъзможно законосъобразното му
реализиране-армировъчният план предвижда по-голяма дълбочина за копане в
сравнение с кофражния план.Ищецът твърди, че двата проекта са несъвместими, а
предвидената кота по армировъчния план не отговаря и на разрешената от
компетентния орган кота „дъно“.Твърди, че разминаването в двата одобрени
проекта е съществено и възложителят е следвало да изготви и съгласува отново
проект по част „Конструктивна“, но е отказал да го направи.С констативен
протокол № УТ2-25-2115/15/2016 на община Елин Пелин е установено несъответствие
между армировка чертеж 4/23 „Рандбалки и сутеренни
стени“ и кофраж в чертеж 2/23 „кофражен план основи“ от одобрен проект по част
конструкции, респ. установено е несъответствие между отделните чертежи в част
„Конструкции“ на одобрен проект № 24/18.04.2016 г., като е отправена препоръка
към възложителите да внесат за преодобряване проектите
като промяна по време на строителството по чл.154 ЗУТ, с което да се отстранят
несъответствията, установени в част „Конструктивна“ по одобрен проект.Възложителят
е поискал промяна и в хидроизолацията на основите на сградата, като същата да
бъде бентонитова вместо предвидената в проекта
битумна хидроизолация, без да изисква промяна в проекта и/или съгласуването й с
проектанта.Твърди, че поисканата промяна не може да удовлетвори изискванията на
проектанта, за което възложителят отново е бил изрично предупреден.Възложителят
не е изпълнил предписанията на община Елин Пелин, което е довело до обективна невъзможност от
страна на изпълнителя за законосъобразно изпълнение на договора, а задължението
е трябвало да се изпълни непременно в уговореното време, поради което ищецът с
едностранно писмено изявление от 30.06.2016 г. е развалил договора. Твърди, че
до датата на разваляне на договора е извършил дейности на обща стойност от
13 941 лв., както следва: 163 лв.-доставка на химическа тоалетна; 450
лв.-контрол на изкопните дейности и даване на коти; 240 лв.-транспорт и
поставяне на офис контейнер; 100 лв.-геодезическо заснемане; 260 лв.-ръчно
подравняване на изкопа; 1 232 лв.-подложен бетон-първи пласт; 1 564
лв.-армировка на фундаменти; 2 513 лв. армировка рандбалки
и сутерен стени; 3 924 лв.-колони и 1 172,16 лв.-шайби.Твърди, че е
претърпял вреди от неизпълнение на договора, изразяващи се в разходи за
закупуване на строителни материали на обща стойност 10 599,67 лв. по
следните фактури: фактура за строителни материали № **********/22.06.2016 г.,
издадена от „Топливо 2“ ЕООД на обща стойност 4 572,07 лв.; фактура за закупуване
на строителни материали за изграждане на шахта за обекта №
**********/17.05.2016 г., издадена от „П.С.“ АД на обща стойност 345,91 лв.;
фактура за закупуване на електротабло и необходимите части за изграждането му №
**********/21.06.2016 г., издадена от „АСМ“ ООД на обща стойност 303,50 лв.;
фактура за строителни материали № **********/17.06.2016 г., издадена от
„Топливо 2“ ЕООД на обща стойност 5 346,33 лв. и фактура за строителни
материали № **********/18.05.2016 г., издадена от „П.С.“ АД на обща стойност
31,66 лв.Твърди, че е претърпял вреди и под формата на пропусната полза от
неизпълнение на договора от страна на възложителя в размер на 26 762,79
лв., представляващи обичайната печалба от 30% от стойността на договора.Моли
съда да осъди ответниците да му заплатят сумата в размер на 51 303,46 лв.
/по 25 651,73 лв. всеки от тях/, от която-13 941 лв.-стойността на
реално извършени СМР /по 6 970,50 лв./; 10 599,67 лв.-реално
причинени имуществени вреди от закупени строителни материали за обекта /по
5 299,84 лв./ и 26 762,79 лв.-стойността на пропуснатите ползи
вследствие развалянето на договора /по 13 381,40 лв./.
На 30.05.2016 г.
е подписан договор, по силата на който Т.М.Б. и А.Ц.П. са възложили на „Е.к.“
ЕООД да извърши срещу възнаграждение строително-монтажни работи до фаза „груб
строеж“ на жилищна сграда с гараж, намираща се в УПИ XI-333, кв.40, с.Нови Хан, община Елин Пелин съгласно
утвърден от възложителя и одобрен по реда на действащата нормативна уредба
технически проекти и изискванията на приложената в тях спецификация, както и по
вид и количество съгласно Приложение № 1-неразделна част от договора.Срокът за
изпълнение на договора е 165 календарни дни / с възможност за продължаването му
при спиране на строителството вследствие на непреодолима сила или извънредни
обстоятелства, както и при неблагоприятни метеорологични условия-чл.2/.Общата
договорена цена възлиза на 74 341 лв. без ДДС, като тя включва всички
необходими разходи на изпълнителя за изпълнението на обекта, включително за
подготовка на строителството, необходимото временно строителство, транспорта,
работната ръка, извънреден труд, охрана на труда, застраховка на всички видове
СМР, промени в организацията на строителството и всички други присъщи разходи,
неупоменати по-горе /чл.3.1/.С протокол от 03.06.2016 г. е констатирано
предаването на одобрения проект и разрешение за строеж от възложителя на
строителя.Страните са се подписали, че неотменна част от договора са описаните
в него приложения, сред които и технически проекти и спецификации от
инвестиционния проект-части Конструктивна, Архитектурна, ОВ, ВиК, Електроинсталации
/т.1/ и застраховка по чл.171-173 от ЗУТ на изпълнителя /т.4/.Предвидени са и
клаузи за неустойки за забава за извършване и предаване на работата в срок,
както и при забава в плащането /чл.18 и чл.19 от договора/.
Представено е
разрешение за строеж № 32/18.04.2016 г., в което е посочено, че инвестиционните
проекти са одобрени, както следва: част Архитектурна-одобрена с № 24/18.04.2016
г. и съгласувана; одобрени инженерни части на проекта: Конструктивна с ТК с
удостоверение рег.№ 00678 със срок на валидност до 24.01.2018 г., Електро, В и
К, ОВ, Геодезия, Газоснабдяване, Енергийна ефективност, ПБЗ, ПБ и ПУСО.
На 06.06.2016 г.
е съставен протокол за откриване на строителна площадка и определяне на
строителна линия и ниво на строежа.
Представено е
уведомление изх.№ 19/30.06.2016 г. на „Е.к.“ ЕООД, адресирано до Т.Б., в което
изпълнителят е посочил, че е налице съществена техническа грешка в част
„Конструкции“.Изпълнителят е посочил, че с оглед настояването на възложителя да
извърши строителството извън одобрените проекти /незаконно строителство/ и по
категорично неправилен начин, прекратява изпълнението на договора.
Представени са и
фактура за строителни материали № **********/22.06.2016 г., издадена от
„Топливо 2“ ЕООД на обща стойност 4 572,07 лв.; фактура за закупуване на
строителни материали за изграждане на шахта за обекта № **********/17.05.2016
г., издадена от „П.С.“ АД на обща стойност 345,91 лв.; фактура за закупуване на
електротабло и необходимите части за изграждането му № **********/21.06.2016
г., издадена от „АСМ“ ООД на обща стойност 303,50 лв.; фактура за строителни
материали № **********/17.06.2016 г., издадена от „Топливо 2“ ЕООД на обща
стойност 5 346,33 лв. и фактура за строителни материали № **********/18.05.2016
г. на „П.С.“ АД на обща стойност 31,66 лв.
Видно от
представената заповедна книга със заповед № 4/23.06.2016 г. инж.П.Г. след
посещение на обекта е констатирал множество цепнатини по бетона и съсъхване и е
разпоредил затваряне на цепнатините фино само по тях без излишно напластяване с
цимент и пресят пясък, като е дал конкретни разпореждания към изпълнителя.Със
заповед № 5/24.06.2016 г. проектантът-конструктор след посещение на процесния
обект е констатирал, че по дъно изкоп е изпълнен подложен бетон, който излиза значително
от бъдещото петно на основите и това значително би влошило ефективността на
евентуално вложен дренаж и е предпоставка за навлизане на вода под основите;
има единични неравности по повърхността на бетона; дебелината на подложния бетон е изключително неравномерна, на места дори
липсва, като на места се разкрива полиетилена, положен под него; на
повърхността на подложния бетон са се образували
пукнатини с ширина над 3-4 мм; за бетона не са полагани грижи и/или не е спазена
рецептурата за бетоновата смес; липсват документи за състав, клас на якост и
др. за бетона; съдейки по набитите на място колчета за нивелация положената
смес не образува хоризонтална повърхнина-на места те са напълно покрити, на
други стърчат значително над бетона.Проектантът-конструктор е дал предписания
за привеждане на извършените СМР в приемлив за приемане вид.На 27.06.2016 г. е
направено геодезическо заснемане на изпълнения изкоп и излетия подложен бетон,
като геодезистът е констатирал, че изкопът е изпълнен несиметрично спрямо
контурите на сградата и е с отклонение от 1,50 до 2 м от външните ръбове;
изпълненият подложен бетон по нива не отговаря на проектните; постигнатите коти
са с отклонение-4 см в южната част, -8 см в средата и в северната част.Ситуационно
подложеният бетон не е по контура на къщата и е с разминаване от 1 м по цялата
територия.
На 11.07.2016 г.
възложителят Т.Б., инвеститоският контрол-П.Г. и
свидетели С.В.-строителен инженер-ПГС ТК по част „Конструктивна“ на ИП и Х.К.-строителен
инженер-ПГС са подписали констативен протокол на основание заповед № 4 на
инвеститорския контрол на обекта от 05.06.2016 г. и заповед № 5 на проектанта
по част „Конструктивна“ за Авторски надзор от 27.05.2016 г. по смисъла на
заверената заповедна книга с констатации, че подложения бетон не е поправен, не
са запълнени цепнатините по бетона, не е изпълнена заповед № 4 и запечатани с
цимент и пресят пясък 1:1 докато е още пресен бетона, не са изпълнени никакви
мерки и по заповед № 5.
С констативен
протокол № УТ2-25-2115-15/11.08.2016 г. работна група към община Елин Пелин
след проверка на строеж „Жилищна сграда с гараж“ в УПИ XI-33 е констатирала, че е налице несъответствие между
армировка чертеж 4/23 „Рандбалки и сутеренни стени“ и
кофраж в чертеж 2/23 „кофражен план основи“ от одобрения проект по част
„Конструкции“ и е отправила препоръка към възложителя да се внесат за преодобряване проектите като промяна по време на
строителството по чл.154 ЗУТ за отстраняване на констатираните несъответствия в
част „Конструктивна“ по одобрения проект.В протокола е посочено, че заповедната
книга /представена при посещението на място/ е заверена от техническия
ръководител на 09.06.2016 г. с 5 броя заповеди /с допълнение към заповед № 5-2
страници от проектант-конструктор и проектант-геодезист/.
Представен е акт
за установяване състоянието на строежа при спиране на строителството, който не
е подписан от „Еднофамилни къщи Д.“ ЕООД и акт 10 от 06.10.2016 г. /допълнение
към акт от 06.10.2016 г./-обр.10, в който е констатирано, че излетият подложен
бетон излиза значително от бъдещото петно на основите поради неправилно
ограничение с греди 10/10 см; подложеният бетон не образува хоризонтална
повърхнина /заповед № 5/24.06.2016 г. от заповедната книга/; съгласно
резултатите от геодезическото замерване /документирано в заповед № 6/27.06.2017
г./ не е достигнато проектното ниво и има разлики от -4 см в южната до -8 см в
северната част спрямо проектната кота; установени са множество цепнатини от
съсъхване на бетона след полагане, получени от недостатъчна грижа /напр.
поливане и предварително полагане на грижи преди съсъхването му/; образуваните
пукнатини са с ширина над 3-4 мм.Необходимо е изкопа да бъде укрепен и
обезопасен съгласно одобрения проект и мерките, посочени в „ПБЗ“, като е необходимо
изкопа да се обезопаси с предпазни парапети и да се укрепят скатовете /поради
установено свличане при проверката/ с дадените от проектанта по част
„Конструкции“ предписания за детайл за укрепване на скатовете.Необходима е
поправка на подложния бетон чрез доливане за
достигане на проектната кота.
Възложителите са отправили
нотариална покана към изпълнителя с рег.№ 13683, представена на нотариуса на
28.06.2016 г., към която са приложени копия на заповеди № № 4 и 5 / с
препоръките на проектанта-конструктор/ от заповедната книга на строежа, с която
са му дали 10-дневен срок за отстраняване на недостатъците, в противен случай
поканата се явява предизвестие за прекратяване на договора.Поканата е оформена
като връчена чрез залепване на уведомление на 28.06.2016 г.Същите заповеди са
приложени и към представената покана изх.№ 17/28.06.2016 г. със заверка на
съдържанието, изпратена от възложителите до изпълнителя чрез Телепоща, връчена лично на В.Д. на 30.06.2016 г.
С писмо
изх.№ 18/16.07.2016 г. ответниците са уведомили ищеца, че след изтичане на
срока за доброволно изпълнение и наличието на изрично волеизявление на
изпълнителя, че не може и не желае да отстрани констатираните недостатъци, на
основание чл.87 ЗЗД вр. чл.262 и чл.265 ЗЗД развалят договора за СМР от
30.05.2015 г.
С констативен
протокол № УТ2-25-2115/26/27.09.2016 г., съставен във връзка с подадено
възражение от Т.Б. по КП № УТ2-252115/15/11.08.2016 г. и след проверка на място
и на допълнително представени документи, работна група при община Елин Пелин е
констатирала неизпълнение на задължения от страна на „Еднофамилни къщи Д.“ ЕООД
на чл.163, ал.1, ал.2, т.1,2,3,6, ал.3 от ЗУТ; чл.4, ал.2, чл.5, ал.1,2,6 от
Наредба № 3 за съставяне на актове и протоколи по време на строителството;
чл.171,172, ал.1, т.1 от ЗУТ; Наредба за условията и реда за задължителното
застраховане в проектирането и строителството; Наредба № 3 от 09.11.1994 г. за
контрол и приемане на бетонови и стоманобетонови конструкции.В протокола е
посочено, че констатираните в КП несъответствия по част „Конструктивна“ могат
да се отстранят със заповеди от авторския надзор, вписан в заповедната книга,
както и че строителят неправомерно е напуснал и изоставил строежа на 23.06.2016
г., като го е оставил без предпазни средства по ЗБУТ, не е спазил
отговорностите по ПБЗ, вменени по закон и договор, като не е обезопасил изкопа
с предпазни парапети и по този начин не е изпълнил проекта по част „ПБЗ“.
С наказателно
постановление № 1/14.03.2017 г. е наложена глоба на В.Д. като управител на
„Еднофамилни къщи- Д.“ ЕООД в размер на 500 лв. за констатираните нарушения.
С решение от
09.02.2017 г., влязло в сила на 09.02.2017 г., СРС, 43 с-в, по гр.д.№ 44740/16
г. е осъдил по реда на чл.238, ал.1 вр. чл.239, ал.1, т.1 и т.2 ГПК
„Еднофамилни къщи Д.“ ЕООД да заплати на Т.М.Б. и на А.Ц.П. на основание чл.55,
ал.1, пр.3 ЗЗД сумата от по 6 690,69 лв. на всеки от тях, представляваща
заплатен на отпаднало основание аванс в изпълнение на договор за извършване на
СМР от 30.05.2016 г.; сумата от по 54,00 лв.-обезщетение за забава върху
главницата за периода 11.07.2016 г.-08.08.2016 г.; на основание чл.92, ал.1 ЗЗД
сумата от по 36,96 лв.-неустойка по чл.19, ал.3 от договор за извършване на СМР
от 30.06.2016 г.; на основание чл.92, ал.1 ЗЗД сумата от по 3 350,00
лв.-неустойка по чл.19, ал.4 от договор за извършване на СМР от 30.05.2016 г.
В съдебно
заседание на 19.12.2018 г. първоинстанционният съд е обявил за безспорно и
ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че към 30.06.2016 г. ищцовото дружество не е извършвало в процесния обект
същински строителни действия освен изливането на подложен бетон, както и че към
30.06.2016 г. същото е напуснало обекта.
Разпитаният по
делото свидетел М.М.твърди, че е бил технически
ръководител на процесния обект през месец май-юни 2016 г.На обекта са изпълнили
само подложен бетон и повече не са ходили на него.Като подготовка за
строителството там е бил закаран фургон, който да служи за офис, електрическо
строително табло, тоалетна и част от строителните материали.Свидетелят твърди,
че когато са разглеждали обектите г-н Д. е открил грешка в конструкцията, която
и той е потвърдил, тъй като е имало голямо разминаване между кофражния и
арматурния план.Отношенията между г-н Д. и г-н Б. са приключили заради това, че
подложният бетон, който е трябвало да се налива, е с
дебелина 10 см, а г-н Б. е искал да е 5 см.На следващ етап е трябвало да се
положи хидроизолация, която е трябвало да бъде газо-пламъчна.На
обекта е била докарана такава с бентонитова основа,
за която няма сигурен детайл, който да гарантира сигурността на
изолацията.Заявява, че той е подписвал заповедната книга след като са я подписали и подпечатали тя е останала
при надзора.Твърди, че не е видял заповеди и я е предал празна.Твърди, че г-н Д.
го е уведомил, че подложният бетон е бил напукан, но
му е казал, че повече няма да се занимават с обекта, защото имат неразбирателство
с възложителя.Свидетелят не може да каже дали на обекта са доставяни
допълнителни материали-дъждобран, яке, гребло за сняг, тиксо хартиено, горелка
за патрон, диск за рязане на метал, пистолет, пяна, лепило, тухли и т.н.Напуснали
са обекта в края на месец юни.
Свидетелят П.Г.,
който е бил инвеститорски контрол на обекта твърди, че строителят „Еднофамилни
къщи“ не му е предоставил застраховка по ЗУТ.Поставеният на обекта подложен
бетон впоследствие се е нацепил, като цепките са били дълги, дълбоки и на места
с отвори повече от 3-4 мм.Бетонът не е бил подложен на ниво, на някои места е
бил под съответните нивелетни колчета, на друго над
тях, имало е промяна в хоризонталната нивелета от 4
до 8 см., бетонът не е бил на нивото на гредите, а би трябвало да бъде.Той е
сигнализирал за конструктивен проблем.На свидетеля не са били представени
документи във връзка с акт 14 за приемане на конструкцията.Свидетелят е
информирал г-н Д. по телефона, а на следващия ден са имали среща на обекта, при
която той му е предложил докато не се е случило продължително отваряне на
цепките, те да се премажат, да се погрижи за бетона след премахването му и е
изписал такава заповед как точно да стане.След като му е посочил недостатъците
при изпълнение на подложения бетон, г-н Д. не е предприел нищо и си е
тръгнал.На обекта е била доставена канцелария от г-н Д.-алуминиева конструкция
тип без колела.Заповедната книга се е съхранявала на обекта.Не е виждал
оставени на обекта строителни материали- дъждобран, яке, гребло за сняг, тиксо
хартиено, горелка за патрон, диск за рязане на метал, пистолет, пяна, лепило,
тухли и т.н., нито му е била представена опис-сметка за тях.Не е чувал да има
спорове между г-н Б. и г-н Д. по част Конструктивна.Свидетелят се е подписвал
под заповеди в заповедната книга в качеството му на инвеститорски контрол.Твърди,
че заповедната книга не е била при него.Обстоятелствата по заповедната книга не
се съобщават, всеки е длъжен да я следи и да черпи информация от нея.
Съдът не обсъжда
техническата експертиза на в.л. по гр.д.№ 44740/16 г., тъй като не е допусната
и приета по настоящото дело по предвидения в ГПК процесуален ред.
При така
установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Първоинстанционният съд е отхвърлил исковете с мотиви, че
страните са обвързани от силата на пресъдено нещо по
отношение на факта, че сключеният помежду им договор е развален, и че правото
да го развалят е принадлежало на ответниците, т.е. че ищецът е неизправна
страна.
Настоящият
съдебен състав счита, че силата на пресъдено нещо на
влязлото в сила решение по гр.д.№ 44740/16 г. на СРС, 43 с-в, с което са
уважени искове на ответниците в настоящото производство срещу изпълнителя с
правно основание чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД, чл.86, ал.1 ЗЗД и чл.92, ал.1 ЗЗД, не
се разпростира върху обстоятелството в чия полза е възникнало правото на
разваляне на договора, тъй като тези констатации намират отражение в мотивите
на решението.Съгласно разпоредбата на чл.298, ал.1 ГПК решението влиза в сила
само между същите страни, за същото искане и на същото основание, т.е. предмет
на силата на пресъдено
е само спорното право /както и възраженията за право на задържане и за
прихващания съгласно чл.298, ал.4 ГПК/.
Съгласно
разпоредбата на чл.267, ал.2 ЗЗД изпълнителят
има право на възнаграждение, ако изпълнението на работата е станало невъзможно
изцяло или отчасти вследствие негодността на материала или на проекта, дадени
от поръчващия, и изпълнителят своевременно го е предупредил.
Съдът намира, че
в полза на ищеца не е възникнало правото на възнаграждение по чл.267, ал.2 ЗЗД.От събраните по делото доказателства не се установи негодност на
проекта.Видно от представения КП № УТ2-25-2115/26/27.09.2016 г. на работна
група при община Елин Пелин, изготвен след подадено възражение срещу
първоначалния такъв от 11.08.2016 г. и след представяне на допълнителни
документи, констатираните в несъответствия по част „Конструктивна“ могат да се
отстранят със заповеди от авторския надзор, вписан в заповедната книга.При това
положение не е налице негодност на проекта, което да е породило невъзможност на
изпълнение на договора от страна на изпълнителя.Несъстоятелни са твърденията на
ищеца, че изпълнението на задълженията е следвало да стане непременно в
уговореното време.В договора е предвидена клауза за неустойка при забавено
изпълнение, както и възможност за удължаване на предвидените срокове вследствие
на непреодолима сила или извънредни обстоятелства, както и при неблагоприятни
метеорологични условия.При така изразената воля на страните не може да се
приеме, че задължението е следвало да се изпълни непременно в предвидените
срокове, и че кредиторът не би приел и по-късно изпълнение.
От събраните по
делото доказателства се установи, че ищецът е излял некачествено подложения
бетон и не е изпълнил предписанията, дадени със заповед № 5 от заповедната
книга на обекта, а самоволно е напуснал обекта, поради което възложителите са
отправили изявление за разваляне на договора, получено на 30.06.2016 г.С оглед
констатираните недостатъци на извършените от изпълнителя работи и липсата на
предприети действия по отстраняването им съгласно предписанията по заповедната
книга към датата на отправяне на изявлението от 30.06.2016 г. той не е бил
изправна страна и същото не е породило правни последици.Поради изложеното съдът
намира, че договорът е бил развален по инициатива на възложителите с писмо,
получено от въззивника на 30.06.2016 г.
Съгласно
разпоредбата на чл.70, ал.1 ЗУТ всички обстоятелства, свързани със строежа,
като предаване и приемане на строителната площадка, строителни и монтажни
работи, подлежащи на закриване, междинни и заключителни актове за приемане и
предаване на строителни и монтажни работи и други, се документират от
представителите на страните по сключените договори.Всички предписания, свързани
с изпълнението на строежа, издадени от оправомощените за това лица и
специализираните контролни органи, се вписват в заповедната книга на строежа,
която се съхранява на строежа.Съдът намира за недоказано твърдението за
антидатиране на заповедите в заповедната книга.Видно от изпратените от
ответниците до ищеца нотариална покана и покана чрез телепоща,
към датата на изпращането им-28.06.2016 г. те са описани и представени като
приложение към същите /като заповед №
5 е без допълнението, попълнено от геодезиста/.Тези заповеди са описани
и в изготвените от община Елин Пелин констативни протоколи, като в КП от
11.08.2016 г. изрично е посочено, че заповедната книга /която е описана сред
документите, намерени при посещение на място на обекта/ съдържа пет броя
заповеди с допълнение към заповед № 5-две страници от проектант-конструктор и
проектант-геодезист.Разпитаният по делото свидетел Г. също потвърди, че е
подписвал заповедната книга в качеството му на инвеститорски контрол, както и
че тя се е намирала на обекта, както и че лично той е уведомил изпълнителя за
констатираните недостатъци и за необходимостта от отстраняването им.
По
отношение на обстоятелството относно местонахождението на заповедната книга,
както и относно наличие на вписани заповеди в нея съдът кредитира показанията на свидетеля Г., който
възпроизвежда лични впечатления и показанията му съответстват на събраните по
делото писмени доказателства.
Поради изложените
съображения в полза на ищеца не е възникнало правото да претендира вреди по
чл.88, ал.1, изр.2 ЗЗД и предявените искове се явяват неоснователни.
Настоящият
съдебен състав констатира, че първоинстанционният съд
е дал неправилна правна квалификация на предявените искове като такива по
чл.79, ал.1 вр. чл.266, ал.1 вр.
чл.267, ал.2 ЗЗД и чл.79, ал.1 вр. чл.82 ЗЗД вместо
на основание чл.267, ал.2 ЗЗД и чл.88, ал.1, изр.2 ЗЗД.Не са налице основания
за обезсилване на решението, тъй като съдът се е произнесъл при събрани по
делото доказателства по фактическите твърдения и петитума
на исковата молба и е разпределил правилно доказателствената
тежест.Неточната правна квалификация обаче е довела до неправилно прилагане на материалноправна норма, поради което обжалваното решение
следва да се отмени и да се постанови ново решение с точната правна
квалификация /в този смисъл-Р № 61/13.07.2017 г. на ВКС, II ГО, гр.д.№ 3439/16 г.; Р № 45/20.04.2010 г., т.д.№ 516/09
г. на ВКС, II ТО; Р № 65/27.04.2016 г., гр.д.№
3693/15 г., ВКС, III ГО; Опр. № 322/05.03.2012 г., гр.д.№ 1299/11 г., ВКС, III ГО/.
С оглед изхода на
спора на основание чл.78, ал.3 ГПК в полза на въззиваемите
следва да се присъдят разноски за настоящата инстанция за адвокатско
възнаграждение в размер на 2 800 лв. съгласно представения списък по чл.80 ГПК.
Съгласно т.5 от
ТР № 6/06.11.2013 г. по т.д.№ 6/12 г. на ОСГТК на ВКС направените от страните в
обезпечителното производство разноски се присъждат с окончателното съдебно
решение по съществото на спора с оглед крайния му изход.С оглед отхвърляне на
предявените искове въззивникът следва да бъде осъден да заплати на въззиваемите и разноските по обезпечителното производство.Ищецът
е направил възражението по чл.78, ал.5 ГПК по отношение претендираните разноски от ответниците за първоинстанционното
производство.Изчислен по реда на чл.7, ал.7 вр. чл.7,
ал.2, т.4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. размерът на адвокатското възнаграждение
в производството по обезпечаване на бъдещ иск възлиза на 1 299,55
лв.Поради изложеното определението по чл.248 ГПК следва да се отмени в частта,
с която първоинстанционният съд е отказал да присъди
разноски на въззиваемите в размер на 1 299,55
лв., а в останалата част частната жалба следва да се отхвърли като
неоснователна.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решението от 28.02.2019
г. на СРС, 36 с-в, по гр.д.№ 27743/18 г., с което са отхвърлени предявените от
„Е.к.“ ЕООД /с ново наименование „Е.к.“ ЕООД/ срещу Т.М.Б. и А.Ц.П. с правно
основание чл.79, ал.1 вр. чл.266, ал.1 вр. чл.267, ал.2 ЗЗД и чл.79, ал.1 вр.
чл.82 ЗЗД за осъждане на всеки от ответниците да
заплати сума в общ размер от 25 651,73 лв., представляваща както следва:
6 970,50 лв.-представляваща половината от възнаграждението за реално
извършени СМР по договор за извършване на строително-монтажни работи от 30.05.2016
г.; 5 299,84 лв.-представляваща половината от стойността на реално
причинените на ищеца имуществени вреди-закупени строителни материали за обекта;
13 381,40 лв.-представляваща половината от стойността на пропуснатите
ползи в резултат на разваляне на договора поради неизпълнението му от страна на
ответниците със законната лихва от датата на подаване
на исковата молба-11.09.2017 г. до окончателното им изплащане, ВМЕСТО КОЕТО
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от
„Е.к.“ ЕООД с ЕИК *******и със седалище и адрес на управление:*** и със съдебен
адрес:*** срещу Т.М.Б. с ЕГН ********** и А.Ц.П. с ЕГН **********, и двамата с
адрес: *** с правно основание чл.267, ал.2 ЗЗД за осъждане на всеки от тях да
заплати сума в размер на по 6 970,50 лв.-представляваща половината от
възнаграждението за реално извършени СМР по договор за извършване на строително-монтажни
работи от 30.05.2016 г., както и с правно основание чл.88, ал.1, изр.2 ЗЗД за
осъждане на ответниците всеки от тях да заплати сума
в размер на по 5 299,84 лв.-представляваща половината от стойността на
закупени строителни материали за обекта и 13 381,40 лв.-представляваща
половината от стойността на пропуснатите ползи в резултат на разваляне на
договора поради неизпълнението му от страна на ответниците,
като неоснователни.
ОТМЕНЯ определението от 06.06.2019 г. по чл.248 ГПК в частта, с която е отхвърлена
молбата по чл.248 ГПК на Т.М.Б. и А.Ц.П. за изменение на постановеното по
делото решение в частта относно разноските за сумата от 1 299,55 лв., ВМЕСТО
КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „Е.к.“ ЕООД с ЕИК
*******и със седалище и адрес на управление:*** и със съдебен адрес:*** да
заплати на Т.М.Б. с ЕГН ********** и А.Ц.П. с ЕГН **********, и двамата с
адрес: *** сумата от 1 299,55 лв. /хиляда двеста деветдесет и девет лева и
петдесет и пет стотинки/-разноски за адвокатско възнаграждение в производството
по касационно обжалване по обезпечителното производство.
ОТХВЪРЛЯ частната жалба
срещу определението от 06.06.2019 г. в останалата
част, като неоснователна.
ОСЪЖДА „Е.к.“ ЕООД с ЕИК
*******и със седалище и адрес на управление:*** и със съдебен адрес:*** да
заплати на Т.М.Б. с ЕГН ********** и А.Ц.П. с ЕГН **********, и двамата с
адрес: *** сумата от 2 800 лв. /две хиляди и осемстотин лева/ на основание
чл.78, ал.3 ГПК.
Решението подлежи
на касационно обжалване пред ВКС в 1-месечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.