№ 142
гр. Шумен, 23.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в публично заседание на
девети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Мирослав Г. Маринов
Членове:Ралица Ив. ХаджиИ.
Йордан В. Димов
при участието на секретаря Станислава Ст. Стойчева
като разгледа докладваното от Мирослав Г. Маринов Въззивно гражданско
дело № 20233600500163 по описа за 2023 година
Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №937 от 15.12.2022г. по гр.д.№1158/2022г. с допуснати поправки на
очевидна фактическа грешка с решение №69/30.01.2023г. и решение №169/10.03.2023г.,
Районен съд - гр.Шумен е уважил предявените искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1,
т.2, и т.3 от КТ, като е признал за незаконно уволнението на Ш. М. А., извършено със
заповед № 93/05.04.2022г., на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ – дисциплинарно
уволнение, на директор на ДЛС “Паламара”, с. Венец – териториално поделение на
Североизточно държавно предприятие, и го е отменил, възстановил е ищеца на заеманата
преди уволнението длъжност "горски стражар" и е осъдил ответника да му заплати
обезщетение по чл.225, ал.1 КТ в размер на 7714,88 лева за периода 06.04.2022г. -
06.09.2022г., като е отхвърлил иска в останалата му част до пълния предявен размер от
13200 лева. Ответника е осъден да заплати на районния съд държавна такса и разноски в
размер на 1006,60 лева. На страните са присъдени деловодни разноски.
Недоволни от така постановеното решение останали и двете страни, като ищеца
обжалва решението на районния съд в отхвърлителната част, като посочва доводи за
неправилност и незаконосъобразност на решението, и моли съда да го отмени и постанови
друго, с което да уважи предявената с исковата молба претенция за обезщетение за 6 месеца,
а именно общо за сумата от 9247,76 лева. Ответника обжалва решението в частта, с която са
уважени предявените искове, и моли да бъде отменено решението в тази част, а исковите
претенции отхвърлени изцяло.
1
В срока по чл.263 от ГПК, въззиваемата страна Ш. М. А. е депозирала отговор на
жалбата, в който оборва доводите на насрещния жалбоподател.
Въззивните жалби са подадени в срок, редовни и процесуално допустими.
Съдът констатира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо, поради
което и спора следва да се разгледа по същество.
Шуменският окръжен съд, след като обсъди доводите изложени в жалбата,
становищата на страните, и прецени поотделно, и в съвкупност събраните по делото
доказателства, намери за установено следното от фактическа страна.
Районен съд - гр.Шумен е бил сезиран с обективно съединени искове с правно
основание, чл.344, ал.1, т.1, т.2, и т.3 от КТ, предявени от Ш. М. А. срещу ДЛС “Паламара”,
с. Венец – териториално поделение на Североизточно държавно предприятие. Между
страните не се спори, а и видно от приложените по делото трудов договор, допълнителни
споразумения, длъжностни характеристики и др., става ясно че ищеца е работил при
ответника, на длъжността „горски стражар“. Със заповед № 93/05.04.2022 г. на директора на
ответното предприятие, връчена на ищеца на 05.04.2022г. трудовото правоотношение между
страните било прекратено на основание чл.190, ал. 1, т.3 КТ, считано от 06.04.2022г.. Като
фактическо основание за това е отразено: „…на 18.02.2022г. не се явява на работа…
непристойно поведение на 09.02.2022г., в административната сграда на ДЛС…установена
след три проверки липса на дървесина-643пл.куб.м., за периода 29.11.2021г.-
16.03.2022г….“. За всяко от трите нарушения, описани в заповедта, от ищеца са изискани
обяснения, в съответствие с чл. 193 от КТ, като служителя е дал такива. Прието е, че тези
действия на ищеца представляват нарушение на трудовата дисциплина по чл. 187, ал.1, т.1,
т.8 пр.1 и 2, т.9 и т.10 КТ. От представената декларация, която ищеца подписал при
връчване на заповедта за уволнение е видно, че е отразено, че той не попада в някоя от
категориите лица, ползващи се със закрила при уволнение по чл. 333 от КТ“. Ищеца, а при
изискване на трудовото му досие, и ответника са представили Експертно решение на ТЕЛК
№90916/123/02.07.2021г. на МБАЛ Шумен АД, в което е приета 81% ТНР за срок от 3
години - до 01.07.2024г., поради общо заболяване "инсулинозависим захарен диабет, с
множествени усложнения".
На първо место, следва да бъде разгледано спазването на процедурата по чл.193, ал.1
от КТ и пълнотата на изложените мотиви - чл.195, ал.1 от КТ. В атакуваната заповед,
работодателят подробно, е описал в какво се състоят извършените от служителя нарушения,
като обстоятелствено е описал и установените факти по случая, включително и обясненията,
дадени от ищеца по повод организирано от работодателя изслушване. Изложеното в
заповедта е достатъчно ясно и конкретно, за да може служителят да получи пълна
информация за обстоятелствата, на които се основава дисциплинарното наказание, и да
организира защитата си. Спазена е и процедурата по изслушването на служителя по чл.193,
ал.1 от КТ. Преди налагане на процесното наказание, ищецът е бил изслушан от ответника
чрез приемане на трите му писмени обяснения, които също са преценявани от наказващия
2
орган в заповедта. Съобразно разпоредбата на чл.194, ал.1 КТ, че дисциплинарните
наказания следва да се налагат не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не
по- късно от една година от извършването му. В процесния случай /в съответствие и с
константната съдебна практика/, съдът намира, че е спазен двумесечния срок от откриване
на нарушението, както и едногодишния срок от извършването му. Установено е по
безсъмнен начин, наличието на осъществени нарушения на трудовата дисциплина по
смисъла на чл.190, ал.1, т.3 вр. чл.187 ал.1, т.1, т.8 пр.1 и 2, т.9 и т.10 КТ, както и датите на
извършването им, и липсата на наложени наказания за тези дисциплинарни нарушения.
Въпреки установяването в производството на осъществените от ищеца дисциплинарни
нарушения, доколкото служителя се е ползвал от закрилата на чл.333 КТ, към датата на
връчване на заповедта /чл.333, ал.7 КТ/, а работодателя не е спазил предвидената в
разпоредбата процедура, изискваща предварително разрешение на инспекцията по труда, и
мнението и на трудово-експертната лекарска комисия, уволнението е незаконосъобразно и
само на това основание следва да се отмени. Съобразно чл.333, ал.1, т.3 КТ, в случаите по
чл. 328, ал. 1, точки 2, 3, 5 и 11 и чл. 330, ал. 2, т. 6 /каквото е процесното/ работодателят
може да уволни само с предварително разрешение на инспекцията по труда за всеки отделен
случай работник или служител, боледуващ от болест, определена в наредба на министъра на
здравеопазването, а в ал.2 на горната разпоредба е предвидено и в случаите по т. 2 и 3 на
предходната алинея преди уволнението да се взема мнението и на трудово-експертната
лекарска комисия. В чл.1, ал.1, т.6 от НАРЕДБА № 5 от 20.02.1987 г. за болестите, при които
работниците, боледуващи от тях, имат особена закрила съгласно чл. 333, ал. 1 от Кодекса на
труда е посочена - "захарна болест". Предпоставките за закрила на лицата, страдащи от
заболяване, определено в Наредба № 5 от 20.02.1987 г., са от обективно естество и когато в
изпълнение на задължението си да събере предварителна информация по чл. 1, ал. 2 от
Наредба № 5, работодателят постави въпрос в анкета дали конкретният работник страда от
такава болест, отговорът на последния като субективна преценка, не е решаващ за
предпоставките на чл. 333, ал. 1, т. 3 от КТ. Отрицателният отговор на работника по въпрос
в анкета относно заболяване, не може да бъде преценен като злепоставящ усилията на
работодателя да изпълни задълженията, възложени му по чл. 1, ал. 2 от Наредба № 5 от
20.02.1987 г., ако преди анкетираното лице да отговори на поставения въпрос, данните за
здравословното състояние на същия са съобщени и станали известни на работодателя в
качеството му на осигурител, в който смисъл е и съдебната практика - Решение № 1017 от
22.12.2009 г. на ВКС по гр. д. № 315/2009 г., III г. о., и др.. В настоящия случай ответника се
домогва да установи, че към датата на връчване на заповедта за уволнение, той не е
разполагал с информация за заболяването на ищеца, а представеното от него, находящо се и
в трудовото досие експертно решение на ТЕЛК от 02.07.2021г., било представено от ищеца
на касиерката на предприятието след уволнението. Горната защитна теза е останала
недоказана, и единствено свидетеля Г.С., сочи, че това решение не било налично в досието,
а било представено от касиера на вещото лице, но с оглед служебната зависимост на
свидетеля от ответника, степента на достоверност на показанията му следва да се
преценяват от съда с оглед на всички други данни по делото, като се има предвид
3
възможната тяхна заинтересованост, а и показанията на свидетеля са противоречиви и не се
подкрепят от останалите събрани по делото доказателства. Ето защо първите два обективно
съединени иска следва да се уважат, а решението на първоинстанционния съд в частта, с
която уволнението е признато за незаконно, отменено е, и служителя е възстановен на
заеманата преди уволнението длъжност, следва да се потвърди.
Както правилно е посочил първоинстанционния съд в доклада си при разпределение
на доказателствената тежест, в тежест на ищеца е, и то при условията на главно и пълно
доказване, да установи оставането си без работа през периода, за който претендира
обезщетение. В този смисъл и задължителното тълкуване за съдилищата, дадено с
Тълкувателно решение № 6 от 15.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 6/2013 г., ОСГК.
Обезщетението, което се дължи при незаконосъобразно уволнение по чл.344, ал.1, т.3 вр.
чл.225, ал.1 КТ е за е в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през
което е останал без работа поради това уволнение, но за не повече от 6 месеца. В процесния
случай, той не само че не е успял да създаде абсолютна достоверност в истинността на
сочените от него правопораждащи фактически твърдения, но и ангажираните от него
доказателствени средства са оставили изключително разколебана сигурността в
релевантните за спора факти, и съобразно правилата за разпределение на доказателствената
тежест, съдът следва да зачете неблагоприятните им последици, които задължават съда да
приеме за неосъществили се релевантните факти, съответно правните им последици за
ненастъпили. При първоначалното оставяне на исковата молба без движение, с молба от
20.06.2022г., ищеца е отстранил нередовностите на исковата молба, и е представил заверено
копие на трудовата си книжка до страницата с атакуваното уволнение. В проведените
съдебни заседания по първоинстанционното дело на 07.09., 31.10., и 12.12.2022г. ищеца не е
ангажирал никакви доказателства за оставането си без работа след процесното уволнение -
регистрация в Агенция по заетостта, Дирекция "Бюро по труда", удостоверение от НАП,
както и да представи на виждане оригинала на трудовата си книжка, от която наред с
горните, също може да се констатира оставането без работа, при липса на отразени нови
трудови правоотношения на страницата, следваща атакуваното уволнение. В горното
тълкувателно решение №6/2014г. изрично е посочено, че фактът на безработица може да
бъде доказан, като се установи липсата на вписване на последващо трудово правоотношение
в трудовата книжка на ищеца, липса на регистрирано трудово правоотношение в НАП през
исковия период, регистриране на ищеца в бюрото по труда като безработен, или чрез
установяването на други обстоятелства, от които може да се направи извод за оставането без
работа. Трудовата книжка е официален удостоверителен документ за отразените в него
обстоятелства, който се съхранява от работника/служителя съгласно чл. 1, ал. 2 от Наредбата
за трудовата книжка и трудовия стаж /ДВ бр. 102/1993 г./. Предвид задължението на
работодателя по чл. 62, ал. 3 КТ за регистриране в тридневен срок на трудовите договори,
удостоверението от НАП също е годно доказателство за установяване състоянието на
безработица по трудово правоотношение. Декларацията, с която ищецът декларира оставане
без работа след уволнението, съставлява частен свидетелстващ документ, не е скрепена с
наказателна отговорност по чл. 313 НК, и поради това не може да удостовери надлежно
4
твърдяното обстоятелство. Предвид изложеното, и липсата на представени доказателства за
безработица на ищеца през целия исков период, съдът намира, че така предявения иск
следва да се отхвърли изцяло. Решението на първоинстанционния съд в частта, с която е
присъдено обезщетение по чл.344, ал.1, т.3 вр. чл.225, ал.1 КТ в размер на 7714,88 лева
следва да се отмени, а иска да се отхвърли в тази част. В отхвърлителната част за разликата
над 7714,88 лева до атакуваните с жалбата 9247,76 лева решението следва да се потвърди. В
необжалваната част решението е влязло в законна сила.
Решението следва да се коригира и в частта за присъдените разноски, като на ищеца
следва да се присъдят още 335,01 лева, освен присъдените 138,32 лева, а на ответника още
257,16 лева, освен присъдените 182,84 лева, като следва да се приеме, че определените
възнаграждения в договорите за правна помощ са по равно за всеки един от трите обективно
съединени иска, доколкото в тях липсва изрично диференциране. Решението следва да се
отмени и в частта, с която ответника е осъден да заплати държавна такса върху присъденото
обезщетение по чл.225, ал.1 КТ в размер на 308,60 лева, както и в частта, с която са
присъдени 638 лева разноски на съда, доколкото и двете експертизи не касаят или обуславят
уважената част от предявените искове. За въззивната инстанция на ищеца /съобразно горния
принцип на разпределение/ следва да се присъди 473,33 лева, а на ответника 400 лева.
Водим от горното, и на основание чл.271, ал.1 от ГПК, Шуменският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №937 от 15.12.2022г. по гр.д.№1158/2022г. с допуснати
поправки на очевидна фактическа грешка с решение №69/30.01.2023г. и решение
№169/10.03.2023г. по с.д., на Районен съд - гр.Шумен, В ЧАСТТА , с която уволнението на
Ш. М. А. с ЕГН **********, извършено със заповед № 93/05.04.2022г., на основание чл.
330, ал. 2, т. 6 от КТ – дисциплинарно уволнение, на директор на ДЛС “Паламара”, ЕИК
2016174120126, със седалище и адрес на управление – с. В.... – териториално поделение на
Североизточно държавно предприятие, е признато за незаконно и е отменено, КАКТО и В
ЧАСТТА, с която Ш. М. А. е възстановен, на заемана от него длъжност, преди уволнението
- “горски стражар” при ДЛС “Паламара”, и В ЧАСТТА с която е отхвърлен предявения от
Ш. М. А. срещу ДЛС “Паламара”, иск по чл. 344, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ, за
заплащане на обезщетение за разликата над 7714,88 лева до 9247,76 лева.
ОТМЕНЯ решение №937 от 15.12.2022г. по гр.д.№1158/2022г. с допуснати поправки
на очевидна фактическа грешка с решение №69/30.01.2023г. и решение №169/10.03.2023г.
по с.д., на Районен съд - гр.Шумен, само В ЧАСТТА , с която ДЛС “Паламара” с ЕИК
2016174120126 е осъдено да заплати на Ш. М. А. с ЕГН **********, на основание чл. 344,
ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ, сумата от 7714,88 лева – обезщетение за оставане без
работа при незаконно уволнение, за периода 06.04.2022г. – 06.09.2022г., КАКТО и В
ЧАСТТА, с която ДЛС “Паламара” с ЕИК 2016174120126 е осъдено да заплати по сметка на
Районен съд Шумен държавна такса в размер на 308,60 лева и 638 лева разноски, като
5
вместо него, ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Ш. М. А. с ЕГН ********** срещу ДЛС “Паламара” с
ЕИК 2016174120126, иск по чл. 344, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ, за заплащане на
сумата от 7714,88 лева – обезщетение за оставане без работа при незаконно уволнение, за
периода 06.04.2022г. – 06.09.2022г..
В необжалваната част, решението е влязло в законна сила.
ОСЪЖДА ДЛС “Паламара” с ЕИК 2016174120126 с. Венец – териториално
поделение на Североизточно държавно предприятие, ДА ЗАПЛАТИ на Ш. М. А. с ЕГН
**********, сумата от още 335,01 лв., представляваща деловодни разноски за първата
инстанция, и сумата от 473,33 лева, представляваща направените по делото разноски пред
въззивната инстанция.
ОСЪЖДА Ш. М. А. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на ДЛС “Паламара” с ЕИК
2016174120126 с. Венец – териториално поделение на Североизточно държавно
предприятие, сумата от още 257,16 лв., представляваща деловодни разноски за първата
инстанция, и сумата от 400 лева, представляваща направените по делото разноски пред
въззивната инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок считано от
23.05.2023г., при условията на чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6