РЕШЕНИЕ
№ 1420
гр. София, 28.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ
при участието на секретаря ИНА М. КИРИЛОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело №
20241110155356 по описа за 2024 година
Предявени са за разглеждане осъдителни искове с правно основание по: чл.7
т. 1, буква "а" от Регламент (ЕО) № 261/2004 и по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.
Производството по делото е образувано е по постъпила искова молба от Б. Ф. Ф.
срещу „УИЗ ЕЪР УНГАРИЯ“ Лтд, вписано в регистъра на дружествата под № 01-10-
140174, със седалище гр. Будапеща, Унгария“ чрез „УИЗ ЕЪР УНГАРИЯ Црт. - клон
България“ КЧТ с ЕИК: ********* и адрес: гр. София, ЗОНА ЛЕТИЩЕ СОФИЯ, сграда
ИВТ, общ. Столична, обл. София (столица) за осъждането на ответника да заплати на
ищцата сумите от: 1/ 782,33 лева /равностойност на 400 евро/ на осн. чл.7 т. 1, буква
"б" вр. чл. 5, т. 1, б. „в“ от Регламент (ЕО) № 261/2004 – обезщетение за отменен полет
№ W6 4301 от 02.07.2024 г. с направление летище София, България – летище Лондон
Лутън, Великобритания и 2/ 66,88 лева /равняваща се на 28,51 британски паунда/на
осн. чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, представляваща заплатена без основание цена за избор
на място за полет № W6 4304 от 08.07.2024 г. с направление летище Лондон Лутън,
Великобритания – летище София, България, ведно със законната лихва върху двете
суми, считано от предявяване на исковата молба до погасяването.
Ищецът твърди, че между страните бил сключен договор за въздушен превоз за
редовни полети № W6 4301 от 02.07.2024 г. с направление летище София, България –
летище Лондон Лутън, Великобритания и полет № W6 4304 от 08.07.2024 г. с
направление летище Лондон Лутън, Великобритания – летище София, България.
По отношение на полет № W6 4301 от 02.07.2024 г. с направление летище София,
България – летище Лондон Лутън, Великобритания твърди, че бил планиран за
излитане в 06:20 часа, но в 04:00 часа получил съобщение, че полетът е отменен.
Поради виновното неизпълнение от страна на ответника счита, че следва да му бъде
присъдено обезщетение. Поради виновното неизпълнение от страна на ответника
счита, че следва да му бъде присъдено обезщетение. Сочи се, че разстоянието между
1
началната и крайна дестинация е от 1500 км до 3500 км, поради което дължимото
обезщетение е в размер на 400 евро.
По отношение на полет № W6 4304 от 08.07.2024 г. с направление летище Лондон
Лутън, Великобритания – летище София, България твърди, че преди качване на борда
на самолета бил спрян от служителите на авиокомпанията и принуден да заплати
място в самолета, въпреки че при регистрацията за полета не е избрал такова
/първоначално бил избрал, но впоследствие се отказал от него, преди да завърши
процеса по чекиране за полета/. Служителите на ответното дружество отказали да
качат ищеца на борда на самолета, ако не заплати изисканата от тях цена за избор на
място. Ето защо ищецът заплатил сумата от 28,51 британски паунда, равняваща се на
66,88 лева с включена такса за превалутиране, след което бил допуснат да се качи на
самолета. Сочи, че тази сума е получена от ответната авиокомпания поради липса на
основание, тъй като ищецът не е избирал да използва услугата за избор на място.
До ответника били изпратени две извънсъдебни покани за заплащане на
дължимите суми, но последният отказал да ги заплати. Поради тези и останалите
изложени в исковата молба съображения, моли съда да осъди ответника да му заплати
процесните суми, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до
погасяване на задълженията. Претендира разноски.
С молба с вх. № 8277/10.01.2025 г. ответникът заявява, че признава предявените
искове, като твърди, че е погасил чрез плащане претендираните суми за обезщетения,
законна лихва до датата на плащането, адв. възнаграждение и държавна такса по
делото. Представя платежно нареждане за сумата от 1329,21 лева.
Ищецът, с молба с вх. № 20919/21.01.2025 г. признава извършеното от ответника
плащане, с което твърди, че действително са погасени сумите от двете главници,
законната лихва върху тях до момента на плащането, както и сумата от 50 лева
държавна такса и 400 лева адв. възнаграждение. Сочи обаче, че ответникът не е
погасил разноските и по втория предявен иск, а именно сумата от 50 лева държавна
такса и 400 лева адв. възнаграждение, поради което претендира единствено тези суми.
Съдът намира, че с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 3 ГПК следва взема предвид
и фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното
право. В случая ответникът е представил доказателство за плащане на сумите и по
двата предявени иска, като ищецът е признал плащането. Налага се извод, че всички
елементи от фактическия състав на двата предявени иска са безспорни между
страните, задължението на ответника е погасено след предявяването на исковата
молба, поради което исковете следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.
По разноските:
С оглед изхода на делото, и като взе предвид, че погасяването е извършено чрез
плащане след образуване на делото, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищците направените разноски. Ищецът е сторил разноски за
държавна такса в размер на 100 лева и адв. възнаграждение в размер на 800 лева, за
което са представи доказателства. Ответникът е погасил част от тези разноски, а
именно – сумата от 50 лева държавна такса и 400 лева адв. възнаграждение. С молбата
от 10.01.2025 г. ответникът е направил възражение за прекомерност на претендираното
от ищеца адв. възнаграждение, в случай че надхвърля 400 лева. Възражението е
частично основателно.
Ищецът претендира сумата от 400 лева адв. възнаграждение по всеки от
предявените искове. Съгласно Определение № 29 от 20.01.2020 г. на ВКС по ч. т. д. №
2982/2019 г., II т. о., ТК, когато с една искова молба са предявени от един ищец срещу
определен ответник в обективно кумулативно съединение оценяеми искове, интересът,
2
върху който следва да се определи минималният размер на адвокатското
възнаграждение, е сборът от цената на всички искове. В конкретния случай сборът от
цената на всички искове възлиза на сумата от 849,21 лева.
На следващо място, съдът е задължен да определи размера на задължението с
оглед действителната правна и фактическа сложност на делото, като съгласно
възприетото с решение от 24.01.2024г. по дело С-438/22 на СЕС виждане чл.101, §1
ДФЕС във вр. с чл.4, §3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че
наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на
която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на
посочения чл.101, §1, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази
национална правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните
разноски за адвокатско възнаграждение, включително когато тази страна не е
подписала никакъв договор за адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение. От
изложеното следва, че съдът не е обвързан от размерите, разписани в Наредба
№1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а следва да
определи дължимото адвокатско възнаграждение за всеки отделен случай след
извършване на преценка относно правната и фактическа сложност на производството
и извършените от процесуалния представител действия. В случая повдигнатият спор
не се отличава с правна или фактическа сложност, която да е обусловена от събирани в
производството гласни доказателствени средства или експертни заключения.
Проведено е едно открито съдебно заседание, в което процесуалният представител на
ищеца не се е явил. Касае се за спор с константна и безпротиворечива съдебна
практика, като ответникът е погасил задължението си в хода на производството.
Предвид изложеното настоящият състав счита, че адвокатското възнаграждение в
полза на ищеца следва да бъде определено в размер на сумата от общо 600 лева.
Ответникът е заплатил сумата от 400 лева адв. възнаграждение, поради което
следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от още 200 лева адв.
възнаграждение, както и сумата от още 50 лева държавна такса.
Мотивиран от горното и на осн. чл. 235 ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Б. Ф. Ф., ЕГН ********** против ответника „УИЗ
ЕЪР УНГАРИЯ“ Лтд, вписано в регистъра на дружествата под № 01-10-140174, със
седалище гр. Будапеща, Унгария“ чрез УИЗ ЕЪР УНГАРИЯ Црт. - клон България КЧТ
с ЕИК: ********* и адрес: гр. София, ЗОНА ЛЕТИЩЕ СОФИЯ, сграда ИВТ, общ.
Столична, обл. София (столица) искове по: 1/ чл.7 т. 1, буква "б" вр. чл. 5, т. 1, б. „в“ от
Регламент (ЕО) № 261/2004 за сумата от по 782,33 лева /равностойност на 400 евро/ –
обезщетение за отменен полет № W6 4301 от 02.07.2024 г. с направление летище
София, България – летище Лондон Лутън, Великобритания и по 2/ чл. 55, ал. 1, предл.
1 ЗЗД за сумата от 66,88 лева /равняваща се на 28,51 британски паунда/,
представляваща заплатена без основание цена за избор на място за полет № W6 4304
от 08.07.2024 г. с направление летище Лондон Лутън, Великобритания – летище
София, България.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК „УИЗ ЕЪР УНГАРИЯ“ Лтд, вписано в
регистъра на дружествата под № 01-10-140174, със седалище гр. Будапеща, Унгария“
чрез УИЗ ЕЪР УНГАРИЯ Црт. - клон България КЧТ с ЕИК: ********* и адрес: гр.
София, ЗОНА ЛЕТИЩЕ СОФИЯ, сграда ИВТ, общ. Столична, обл. София (столица)
да заплати на Б. Ф. Ф., ЕГН сумата от 250 лева разноски по делото за платена
3
държавна такса и адв. възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4