№ 422
гр. Пловдив, 28.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Атанаска Ан. Анастасова
при участието на секретаря Станка Т. Деведжиева
като разгледа докладваното от Атанаска Ан. Анастасова Административно
наказателно дело № 20215330205659 по описа за 2021 година
Производството и по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ № 36-
0000459/28.05.2021г. на Директора на РД „Автомобилна администрация“ /РД
„АА“/ - Пловдив, с което на Р. П. Н., ЕГН **********, са наложени следните
административни наказания: глоба в размер на 2 000 лв. за нарушение на
чл.31, ал.1, т.1 от Наредба № 34/06.12.1999г. на МТ, на основание чл.93, ал.1,
т.1 от Закона за автомобилните превози /ЗАвПр/; глоба в размер на 200 лв. за
нарушение на чл.31, ал.1, т.2 от Наредба № 34/06.12.1999г. на МТ, на
основание чл.105, ал.1 от ЗАвПр; глоба в размер на 2 000 лв. за нарушение на
чл.31, ал.1, т.3 от Наредба № 34/06.12.1999г. на МТ, на основание чл.93, ал.1,
т.1 от ЗАвПр.
Жалбоподателят Н., по съображения, изложени в жалбата, моли съда да
отмени процесното НП като неправилно и незаконосъобразно. Претендира
разноските по делото за адвокатско възнаграждение. Редовно призован, явява
се лично в съдебно заседание и се представлява от процесуалния му
представител адв. С.П., който поддържа жалбата, навежда допълнителни
доводи и прави същото искане за отмяна на НП.
Въззиваемата страна РД „АА“ – Пловдив, редовно призована, не
изпраща представител в съдебно заседание. В писмено становище,
депозирано до съда от директора на дирекцията, се излагат доводи за
потвърждаване на обжалваното НП. Прави се възражение за намаляване
1
размера на адвокатското възнаграждение до минимума, предвиден в
наредбата.
Съдът въз основа на събраните по делото доказателства, преценени
поотделно и в съвкупност, приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
Жалбата е подадена в преклузивния 14-дневен срок за обжалване,
изхожда от надлежна страна, при наличие на правен интерес, поради което е
допустима. Разгледана по същество същата е основателна.
От фактическа страна съдът установи следното:
На 07.04.2021г., около 00.30ч. в гр. Пловдив, бул. „Цар Борис III
Обединител“, от служители към Сектор „Пътна полиция“ – Пловдив, сред
които и св. Л. Ив. Д., била извършена проверка на жалбоподателя Н., като
водач на л. а. „Шкода“ с рег. № *** /такси/, собственост на И.П.П.. В хода на
извършената проверка било установено, че жалбоподателят Н., в качеството
му на таксиметров шофьор не представя: разрешително за извършване на
таксиметров превоз, валидно за територията на Община Пловдив; валидно
удостоверение за техническа изправност; пътна книжка, издадена и заварена
от регистриран търговец.
За тези констатации на място бил съставен Акт за установяване на
административно нарушение /АУАН/ с бл. № 787512/07.04.2021г. срещу Н. за
извършени от него три нарушения: по чл.31, ал.1, т.1 от Наредба №
34/06.12.1999г. на МТ, по чл.31, ал.1, т.2 от Наредба № 34/06.12.1999г. на МТ
и по чл.31, ал.1, т.3 от Наредба № 34/06.12.1999г. на МТ. Актът бил предявен
на жалбоподателя и подписан от него с изричното отбелязване, че има
възражения. Получил и препис от него.
В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН не били депозирани писмени
възражения срещу акта.
Въз основа на съставения АУАН било издадено обжалваното НП, с
което на Н. са наложени следните административни наказания: глоба в размер
на 2 000 лв. за нарушение на чл.31, ал.1, т.1 от Наредба № 34/06.12.1999г. на
МТ, на основание чл.93, ал.1, т.1 от Закона за автомобилните превози
/ЗАвПр/; глоба в размер на 200 лв. за нарушение на чл.31, ал.1, т.2 от Наредба
№ 34/06.12.1999г. на МТ, на основание чл.105, ал.1 от ЗАвПр; глоба в размер
на 2 000 лв. за нарушение на чл.31, ал.1, т.3 от Наредба № 34/06.12.1999г. на
МТ, на основание чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвПр за това, че не притежава
процесните документи.
Описаната фактическа обстановка се потвърждава от писмените
доказателства по делото - АУАН/ с бл. № 787512/07.04.2021г., Заповед № РД-
08-30/24.01.2020г. на Министъра на транспорта, информационните
технологии и съобщенията, касов бон № 46078932, удостоверение за
психологическа годност № 3557765, както и от гласните доказателства -
показанията на актосъставителя Л. Ив. Д., който потвърждава авторството на
2
АУАН и направените в него констатации. Обяснява, че констатираните
нарушения, засягали непредставяне на необходимите по Наредба №
34/06.12.1999г. на МТ документи. Потвърждава, че проверката на
жалбоподателя била извършена в качеството му на таксиметров шофьор на
процесния автомобил, който бил в работен режим с включена „зелена
светлина“ и включен касов апарат. Съдът кредитира показанията на
актосъставителя като достоверни, обективни, непротиворечиви дотолкова,
доколкото потвърждават извършената проверка и качеството на водача на
процесния автомобил.
При така установената фактическа обстановка съдът намира следното
от правна страна:
По делото безспорно се установява, че жалбоподателят Н. в процесното
време и място е бил водач на таксиметров автомобил „Шкода“ с рег. № ***.
Последният е бил в работен режим, с включена „зелена светлина“ и включен
касов апарат, като това се потвърждава от категоричните показания на
актосъставителя Д., разпитан в качеството на свидетел в съдебно заседание.
Наличието или не на пътник не е определящо за съставомерносттта на
деянието, тъй като таксиметровият превоз е вид обществен превоз на пътници
съгласно чл.2 от Наредба № 34/06.12.1999г. на МТ, а видно от дефиницията
на §1, т.3 от ЗАвПр е ирелевантно обстоятелството дали превозното средство,
с което се извършва, е натоварено или не. По същество и до момента пред
съда не са представени процесните документи, което сочи на тяхната липса.
Въпреки установеното, при извършената служебна проверка съдът
констатира съществени нарушения на процесуалните правила, обуславящи
отмяната на обжалваното НП като незаконосъобразно поради следните
съображения:
В конкретния случай деятелността на жалбоподателя е квалифицирана
под нормата на чл.31, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от Наредба № 34/06.12.1999г. на МТ
за таксиметров превоз на пътници при управление на таксиметров автомобил.
Цитираната норма вменява задължение за всеки водач, управляващ
таксиметров автомобил, при поискване от контролните органи, да представи
документите, предоставени му от търговеца, а именно: разрешението за
извършване на таксиметров превоз, валидно за територията на съответната
община; валидно удостоверение за техническа изправност и знак за
техническа изправност, издадени по реда на Наредба № Н-32/2011г. за
периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните
превозни средства /Приложение № 7 към чл.38, ал.1 от Наредба № Н-
32/2011г./; пътна книжка, издадена и заверена от регистрирания търговец
/Приложение № 12/. Следователно, нарушението на посочения текст на
подзаконовия нормативен акт, за което жалбподателят е наказан с процесното
3
НП, е че при управление на таксиметров автомобил водачът не представя
посочените документи.
В конкретния случай, макар определената квалификация на трите
констатирани нарушения да е идентична в АУАН и НП, то прави
впечатление, че даденото описание на нарушението съществено се различава.
Различието идва от това, че първоначално актосъставителят е описал
нарушенията, касаещи конкретните документи за това, че жалбоподателят „не
ги представя“. По незнайно какви причини, кога и от кого формата на
изпълнителното деяние е поправена на „не притежава“, без това да е
удостоверено с подпис. Впоследствие в НП наказващият орган в
обстоятелствената му част сочи, че жалбоподателят „не притежава“
процесните документи.
Противоречието в какво точно се изразява изпълнителното деяние – в
„непредставяне“ или „непритежаване“ на разрешението за извършване на
таксиметров превоз, валидно удостоверение за техническа изправност и
пътна книжка, се задълбочава с разпитания като свидетел актосъставител,
който заявява, че нарушението се изразява в „непредставяне“ на документите.
По-нататък, никъде не е отразено откъде наказващият орган е стигнал
до извода за „непритежаване“ при положение, че нито се сочи, нито се
ангажират доказателства за извършена справка в системата, която справка да
доказва това обстоятелство. Наказващият орган е следвало да разпореди
извършването на проверка за причините водачът да не е в състояние да
представи документите при издаване на НП и едва след резултата от нея да
прецени вида и характера на извършеното нарушение.
В тази връзка именно с оглед непредставянето или непритежаването
изобщо на визираните в т.1, т.2 и т.3 на чл.31, ал.1 от Наредба №
34/06.12.1999г. на МТ документи, законодателят е предвидил логично
различно по размер наказание и основание същото да бъде наложено, с оглед
степента на обществена опасност в специални разпоредби, а не обща такава
по чл.105, ал.1 от ЗАвПр. Така в разпоредбата на чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвПр е
предвидено административно наказание глоба в размер на 2 000 лв. за водач
на моторно превозно средство, който извършва обществен превоз или превоз
за собствена сметка на пътници и товари и не притежава лиценз, заверено
копие на лиценз на Общността, разрешението, документа за регистрация или
други документи, които се изискват от регламент на европейските
институции, от този закон или от подзаконовите нормативни актове по
прилагането му, а непредставянето на същите се санкционира с далеч по-
благоприятно административно наказание – глоба в размер на 100 лв. на
основание чл.93, ал.2 от ЗАвПр.
4
Коментираните нарушения на процесуалните правила са съществени,
тъй като пряко рефлектират върху правото на защита на жалбоподателя да
разбере за какво свое деяние е ангажирана отговорността му, нарушената
материална норма и правилно ли е съответстващото му за това деяние
наказание.
Отделно от това, като друго самостоятелно основание за отмяна е
нанесеното зачеркване и поправка в АУАН, касаещо изпълнителното деяние
на констатираните нарушения, без да има положен подпис на лицето, което ги
е направило и на наказаното лице, че е съгласно с тези поправки, както и кога
това е сторено. Абсолютно недопустимо е първият значим акт в
административнонаказателното производство да се оформя по такъв
ненагледен начин със зачерквания и поправки, извършени не по надлежния
ред, което от своя страна още веднъж установява нарушено право на защита
на наказаното лице, още повече че и съществено би се отразило на размера на
наказанието в случая. Нарушаване на правото на защита във всички случаи
води до порочност на издаденото НП и по никакъв начин не би следвало и не
спада в категорията на онези НП, които съобразно чл.53, ал.2 от ЗАНН се
издават дори и при допусната нередовност в акта, стига да е установено по
безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на
нарушителя и неговата вина поради изложените по-горе съображения. В
АУАН и НП, издадено въз основа на този акт, трябва да съществува единство
както между посочените като нарушени законови норми, така и между
словесното описание на нарушението.
При това положение, съдът счита, че процесното НП следва да се отмени
като незаконосъобразно.
По разноските:
Съгласно чл.63д, ал.1 от ЗАНН страните имат право на присъждане на
разноски по реда на АПК. В случая единствено от страна на жалбоподателя е
направено искане за разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 600
лв. Представени са доказателства за това, че същите са сторени – договор за
правна защита и съдействие, в който е записано, че възнаграждението е
изплатено в брой при подписването му, като в тази си част представлява
разписка за изплащането им. От въззиваемата страна е направено възражение
за прекомерност на адвокатското възнаграждение на жалбоподателя. Като
прецени данните по делото, съдът намира последното за частично
основателно. Съгласно чл.7, ал.2, т.2 от Наредбата за минималните размери
на адвокатските възнаграждения, за процесуално представителство, защита и
съдействие по дела при интерес от 1 000 лв. до 5 000 лв. – минималното
възнаграждение е фиксирана сума от 300 лева плюс 7 % за горницата над 1
000 лв. / т.е. плюс 224 лв., представляващи 7 % за горницата от 3 200 лв.,
5
предвид че общият материален интерес по делото е в размер на 4 200 лв./
Според разпоредбата на чл.36, ал.2 от Закон за адвокатурата, поисканият
размер трябва да бъде справедлив и обоснован и не по-малко от минималния
размер, предвиден в наредбата. Ето защо, с оглед фактическата и правна
сложност на делото, извършените действия на процесуалния представител и
материалния интерес по делото, съдът счете, че в случая, следва да бъде
уважена частично претенцията за присъждане на разноски от страна на
жалбоподателя, а именно до минималния размер от 524 лв. На основание т.6
от ДР на АПК в случая разноските следва да бъдат възложени върху това
юридическо лице, от което е част административнонаказващият орган, а това
е Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“.
сторени в производството пред въззивната инстанция, като
въззиваемата страна бъде осъдена да заплати тази сума, представляваща
разноски за заплатен адвокатски хонорар.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 36-0000459/28.05.2021г. на
Директора на РД „Автомобилна администрация“ - Пловдив, с което на Р. П.
Н., ЕГН **********, са наложени следните административни наказания:
глоба в размер на 2 000 лв. за нарушение на чл.31, ал.1, т.1 от Наредба №
34/06.12.1999г. на МТ, на основание чл.93, ал.1, т.1 от Закона за
автомобилните превози /ЗАвПр/; глоба в размер на 200 лв. за нарушение на
чл.31, ал.1, т.2 от Наредба № 34/06.12.1999г. на МТ, на основание чл.105, ал.1
от ЗАвПр; глоба в размер на 2 000 лв. за нарушение на чл.31, ал.1, т.3 от
Наредба № 34/06.12.1999г. на МТ, на основание чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвПр.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ ДА
ЗАПЛАТИ на Р. П. Н., ЕГН ********** сумата от 524 /петстотин двадесет и
четири/ лв., представляваща разноски по делото за адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в 14–дневен срок от съобщението до
страните за изготвянето му пред Административен съд - Пловдив по реда на
АПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
6