РЕШЕНИЕ
№ 75
гр. Радомир, 26.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, ІІ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:АНТОН Р. ИГНАТОВ
при участието на секретаря В. М. К.
като разгледа докладваното от АНТОН Р. ИГНАТОВ Административно
наказателно дело № 20251730200206 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. ЗАНН.
С Наказателно постановление № ./06.08.2025 г., издадено от Началник РУ – Р. при
ОДМВР П., на жалбоподателя Р. М. Р. с ЕГН: **********, адрес: гр. П., ж.к. „Т.“ № ., вх. ., ет.
., ап. . е наложено административно наказание по чл.177, ал.1, т.3, б. „а“ от ЗДвП– „глоба” в
размер на 100 лв.
Наказателното постановление е обжалвано в срок от жалбоподателя и по изложените
от същия в жалбата и доразвити в съдебно заседание от неговия процесуален представител-
адв. М. от ПАК, обстоятелства и съображения, моли съда да го отмени изцяло.
Наказващият орган- Началник сектор в ОДМВР- П., Сектор „Пътна полиция“,
редовно призован е изпратил представител в съдебно заседание, като е изразил становище,
че жалбата следва да бъде оставена без последствие, като обжалваното наказателно
постановление бъде потвърдено.
Районният съд, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл. 14 и
чл.18 НПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в срок и като такава е процесуално допустима. Разгледана по
същество същата е неоснователна, по следните съображения:
От фактическа страна.
Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана със
съставянето на Акт за установяване на административно нарушение бл. № ./15.07.2025 г. на
1
И. М. А.- „полицейски инспектор“ при РУ – Р., ОДМВР - П.. Според констатациите в същия,
г-н Р. на 15.07.2025 г. около 14:07 часа, в с. Ж. общ. З., като законен представител на фирма
„Р. – 1“ ООД, е предоставил управлението на товарен автомобил „М. С.“, с рег. № РК . ВС, на
неправоспособен водач- П. К.Л., с ЕГН: **********. За нарушението е съставен АУАН серия
GA № .. С деянието е нарушена разпоредбата на чл.102, ал.1, т.1 от ЗДвП, поради което, на
основание чл.177, ал.1, т.3, б. „а“ от ЗДвП, е наложена глоба в размер на 100 лв.
По делото е разпитан като свидетел актосъставителятт И. А., на длъжност
„полицейски инспектор“ в сектор „З.“ към РУ – Р., ОДМВР – П. който твърди, че си спомня
за случая. На същия ден бил изпратен от дежурния на РУ-Р. в с.Ж. за оказване на съдействие
на служители от Гранична полиция, които били спрели товарен автомобил „Б.“. Водачът на
микробуса бил с отнето СУМПС няколко дни преди това. Отивайки на място, установил тези
неща и съставил акт на водача. Собственик на товарния автомобил било юридическо лице,
фирма, която била представлявана от Р. М. Р.. За управлението на буса, на водача бил
съставен акт, че го управлява като неправоспособен, а на собственика, лицето, което
представлява фирмата бил съставен акт по чл.102 за предоставяне на МПС на
неправоспособен водач. Според свидетеля нямало възражения при съставане на акта.
Въз основа на съставения АУАН, Началник РУ в ОДМВР П., РУ Р., упълномощен със
заповед рег. №./02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи, издал обжалваното
наказателно постановление № ./06.08.2025 г., с което на жалбоподателя Р. М. Р. с ЕГН:
**********, адрес: гр. П., ж.к. „Т.“ № . вх. ., ет. ., ап. ., са наложени следните
административни наказания: по чл.177, ал.1, т.3, б. „а“ от ЗДвП– „глоба” в размер на 100 лв.
От правна страна.
Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като
чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма
степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните
органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е
обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта
или в наказателното постановление, а е длъжен служебно да издири обективната истина и
приложимия по делото закон.
Съгласно чл.189, ал.1 от ЗДвП актовете, с които се установяват нарушенията по този
закон, се съставят от длъжностни лица на службите за контрол, предвидени в закона.
Съгласно чл.189, ал.12 ЗДвП, наказателните постановления се издават от министъра на
вътрешните работи или от определени от него лица. В процесния случай се установи, че
АУАН е съставен от компетентен актосъставител - полицейски инспектор при РУ - Р.,
ОДМВР - П., а НП е издадено от компетентен АНО - ВПД началник РУ Р., упълномощени
със Заповед с рег. № ./02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи.
Съдът констатира, че са спазени императивните процесуални правила при издаването
и на двата административни акта - тяхната форма и задължителни реквизити, съгласно
разпоредбите на чл.40, чл.42, чл.43, чл.57 и чл.58 ЗАНН.
В конкретния случай административнонаказателното производство е образувано със
съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН срок от извършване на нарушението,
2
респективно от открИ.е на нарушителя. От своя страна обжалваното наказателно
постановление е постановено в шест месечния срок. Ето защо са спазени всички давностни
срокове, визирани в разпоредбата на чл.34 ЗАНН, досежно законосъобразното ангажиране
на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя от формална страна.
В настоящия казус, жалбоподателят Р. М. Р. е санкциониран за това, че на 15.07.2025
г. около 14:07 часа в община З., на път Трети клас № ., като собственик на МПС, М.С. рег. №
РК . ВС, е предоставил управлението на товарен автомобил М. С. с рег. № РК .ВС на
неправоспособен водач П. К.Л., с което виновно е нарушил на чл.102, ал.1, т.1 от ЗДвП -
водач, собственик, упълномощен ползвател или длъжностно лице, което допуска или
предоставя управлението на МПС на лице, което не е правоспособен водач.
Служебната ревизия на законосъобразността на протеклата
административнонаказателна процедура, чийто правен режим, по изричното препращане на
чл.189, ал.14 от ЗДвП е подчинен на ЗАНН, не открива допуснати нарушения на
процесуалните правила от категорията на съществените.
При съблюдаване на чл.40, ал.1 и чл.43, ал.1 и ал.2 от ЗАНН актът е изготвен и
подписан от съставителя в присъствието както на свидетел – И. А., който е служебно лице
при позволението на чл.189, ал.3 от ЗДвП, и който също е положил подпис, така и на
нарушителя, на когото е предявен за запознаване и подписване, след което му е връчен и
препис.
Актът и наказателното постановление съдържат изискуемите се от чл.42 и чл.57, ал.1
от ЗАНН задължителни реквизити и прецизно, пълно, точно и в кореспонденция с
установената фактическа обстановка индивидуализират противоправното деяние по време,
място и начин на извършване.
Анализът на конкретната доказателствена съвкупност дава основание на съда да
заключи, че жалбоподателят е осъществил състава на вмененото му административно
нарушение по чл.177, ал.1, т.3, б. „а“ от ЗДвП. Текстът му гласи: „Наказва се с глоба 300 лв.
собственик, длъжностно лице или водач, който допуска или предоставя управлението на
моторно превозно средство на лице, което, по б. „а“ не е правоспособен водач, не притежава
свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него
моторно превозно средство, или което е лишено от право да управлява моторно превозно
средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е
временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-
процесуалния кодекс, или свидетелството му е обявено за невалидно, тъй като е изгубено,
откраднато или повредено“.
Фактическият състав на чл.177, ал.1, т.3, б.“а“ от ЗДвП включва няколко елемента:
субект на нарушението - собственик на МПС (в конкретната хипотеза); изпълнително деяние
допуска управлението на горното МПС от лице, което не притежава свидетелство за
управление на МПС; субективна страна - виновно поведение при форма на вина
непредпазливост при изпълнително деяние „допуска“. Съдът намира, че са налице всички
елементи от този фактически състав. „Допускането“ като изпълнително деяние предвижда
3
форма на вина - евентуален умисъл или небрежност. В конкретната хипотеза съдът намира,
че дори и извършителят да не е предвиждал настъпването на общественоопасните
последици, същият е бил длъжен и е могъл да ги предвиди, поради което се касае за форма
на вина - небрежност (вид непредпазливост). Всяко лице носи отговорност за МПС, върху
което упражнява фактическа власт. Самата разпоредба на чл.102 от ЗДвП забранява
предоставянето на МПС на неправоспособни водачи. Нещо повече, законът предвижда като
наказуемо не само действието - фактическото предоставяне на автомобила на
неправоспособно лице, но и бездействието - състоящо се в липса на действие, което да
предотврати управлението на автомобила от неправоспособно лице.
Данните по делото формират категорично убеждение, че на 15.07.2025 г. в община З.,
жалбоподателят е предоставил /допуснал/ притежаваният от него товарен автомобил с рег. №
РК. ВС да бъде управляван от П. К. Л. - неправоспособния водач с ЕГН ********** на път,
отворен за обществено ползване - а именно: в община З., на път Трети клас № ., с което на
практика е нарушил цитирания по - горе текст. Като е предоставил МПС за управление,
който неправоспособен водач, на практика жалбоподателят е осъществил състава на
визираното нарушение, поради което правилно е ангажирана административно
наказателната му отговорност.
Не са налице условията на чл. 28 от ЗАНН за дефиниране на проявата като
маловажна, тъй като същото не разкрива по-ниска степен на обществена опасност от други
деяния от същия вид.
Правилен е бил и изборът на административно-наказателна норма, въз основа на
която да се реализира отговорността за извършеното нарушение- чл.177, ал.1, т.3, б. „а“ от
ЗДвП, доколкото собственикът на МПС е предоставил управлението на неправоспособен
водач. Наложената глоба в размер 100 лв., което е под така установеното в ЗДвП.
Предвид посоченото по горе, настоящия състав намира, че процесното Назакателно
постановление е доказано по категоричен начин с оглед установяване на виновно поведение
от страна на жалбоподателя и от друга страна виновно такова, поради което счита, че
процесното Назакателно постановление, следва да бъде потвърдено.
Относно размера на определеното наказание - „Глоба“ в размер на 100 лв., съдът
намира, че на осн. чл.177, ал.1, т.3, б. „а“ от ЗДвП, същото е съобразено със
законоустановения размер, като настоящия състав на съда намира същото за справедливо и
законосъобразно.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.2, т.5 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 2./06.08.2025 г., издадено от
Началник РУ – Р. при ОДМВР П., с което на жалбоподателя Р. М. Р. с ЕГН: **********,
адрес: гр. П., ж.к. „Т.“ № ., вх. ., ет. . ап.., е наложено административно наказание по чл.177,
4
ал.1, т.3, б. „а“ от ЗДвП– „глоба” в размер на 100 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд- Перник на
основанията, предвидени в Наказателно- процесуалния кодекс по реда на глава ХІІ от
Администранивнопроцесуалния кодекс в 14- дневен срок от получаване на съобщенията.
Съдия при Районен съд – Радомир: _______________________
5