Р Е Ш Е Н И Е
№ 86.
гр.***,
18.12.2019г.
***ки окръжен
съд, наказателно отделение,
в открито съдебно заседание на десети декември две хиляди и
деветнадесета година, в състав с председател П.Монев, членове А.Каменски и М.Хараламбиева,
при участието
на секретар Е.Александрова,
разгледа
в.н.ч.х.д. №373/2019г. на ДОС, докладвано от съдия Каменски
Производството е образувано по реда на гл.ХХI от НПК,
по жалба на частния тъжител Д.М.П. срещу присъда №36/04.09.2019г. по н.ч.х.д.№220/2019г.
на РС-гр.***.
С атакувания съдебен акт К.К.Н. е признат за невиновен
в това, че на 13.04.2017г. в гр.*** причинил на тъжителката лека телесна
повреда, представляваща временно разстройство на здравето, неопасно за живота,
резултат от счупване на втори кътен зъб в дясно на горната челюст с
кръвонасядане на лигавицата, кръвонасядания по външната повърхност на мишницата
на лява и дясна ръка,по вътрешната повърхност на дясна предмишница и вътрешната
повърхност на лявата подбедрица, поради което и на основание чл.304 от НПК
подсъдимият е оправдан по повдигнатото срещу него частно обвинение по чл.130,
ал.1 от НК. Предявения от П. срещу К. граждански иск за сумата от 4000лв,
представляващ претендирано ведно със законната лихва от 13.04.2017г.
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, е отхвърлен като неоснователен и
недоказан. На тъжителката са възложени деловодните разноски на подсъдимия.
Повереникът оспорва законосъобразността и
обосноваността на поднадзорния акт с твърдения за допуснато от първостепенния
съд неправилно прилагане на материалния закон. Пледира се за отмяна на
обжалваната присъда, признаване на подсъдимия за виновен в извършването на
вмененото с тъжбата престъпление и уважаване в пълен размер на гражданскоправната
претенция.
От страна на защитата е депозирано възражение срещу
процесната жалба. В съдебно заседание защитата пледира за потвърждаване на
първоинстанционния акт и присъждане на инстанционни разноски.
След като обсъди и прецени събрания в хода на разследването
доказателствен материал, както и становищата и доводите на страните, с оглед
правомощията по чл.314 от НПК настоящият състав извърши цялостна проверка на
поднадзорния акт и преюдициалните процесуални действия. Първоинстанционният
състав е бил сезиран с конкретно обвинение по чл.130, ал.1 от НК, очертано в
обстоятелствената част на процесната тъжба и допълнението към нея, изразяващо
се в следното:
На 13.04.2017г. пред входа на блока си П. копаела
градинката си с носена тесла, когато била нападната безпричинно от Н..
Подсъдимият я ударил последователно с лявата и дясната си ръка в лицето, хванал
я за предмишниците и я разтърсил, взел теслата от ръцете и и я ударил с нея,
след което я блъснал и повалил на земята, като продължил да и нанася удари по
цялото тяло с ритници, вследствие на което тъжителката изпаднала временно в
безсъзнание. Свестила се от продължаващи ритници, виковете и псувните на Н. и
гласовете на мъж и жена, които се опитвали да предотвратят побоя. Като един от
спасилите я разпознала впоследствие св.Ивелин Иванов.
По повод така възведеното обвинение първостепенният
съд е установил следната фактическа обстановка:
Д.П. и К.Н. са дългогодишни съседи в бл.29, вх.В,
ул.“Кл.Охридски“ в гр.***. Отношенията между двамата били изключително влошени.
На 13.04.2017г. двамата се срещнали пред входа на
блока и между двамата започнал ожесточен словесен конфликт. Дочувайки шума от
кавгата Ивелин Иванов, живеещ в съседния блок, излязъл отвън и станал очевидец на
пререканията на висок тон между подсъдимия и тъжителката. Свидетелят
категорично отрича между спорещите да е имало физически конфликт или някой от
тях да е държал в ръцете си тесла, нож или друго оръдие.
Същия ден тъжителката посетила дентален лекар, издал
медицинско удостоверение. При изходни данни за нанесен на П. побой с удари по
главата и тялото, стоматологът констатирал подутина и зачервяване в областта на
дясната буза и скула, интраорално забележимо кръвонасядане на лигавицата и
счупен горен десен молар, подлежащ на екстракция.
На 18.04.2017г. П. била освидетелствана в „Съдебна
медицина“-МБАЛ-гр.***, а на 20.04.2017г. посетила и невролог, издал амбулаторен
лист. Въз основа на събраните медицинските документи на 15.05.2017г. съдебният
медик е издал допълнение към първоначалната СМ консултация. На тази база, по
преюдициалното ДП№562/2017г. на I РУ-МВР-гр.***
е изготвена комплексна СМЕ№II-94/2018г.,
съгласно която при твърдяно нанесения и на 13.04.2017г. побой тъжителката е
получила счупване на втори кътен зъб на горната челюст в дясно с кръвонасядане
на лигавицата, кръвонасядания по външната повърхност на мишницата на лява и
дясна ръка, по вътрешната повърхност на дясна предмишница и по вътрешната
повърхност на лявата подбедрица. Поради възможността за наслагване уврежданията
са определени на поне 3-4, окачествени са като резултат на удари с или върху
твърди тъпи предмети, изключена е възможността да са възникнали вследствие на
падане и е прието, че същите са могли да бъдат получени по начина заявен от П.-лично
в хода на разследването за престъпление от общ характер. За засегнатия кътен
зъб е установено, че същият е бил с поставена преди инцидента пломба, а
функцията е била възстановена няколко дена след счупването чрез повторно
пломбиране. На това основание установените увреждания-поотделно и в съвкупност
са били окачествени като временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
Неопределено време след инкриминирания случай
тъжителката разговаряла с К. К., който до 2016г. живеел в същия блок, както и
със съседката М. Д.. Пред свидетеля се оплакала, че известно време преди
разговора била нападната от подсъдимия в „тунела“ на блока. Н. я хванал за
врата, съборил я на земята, заплашвал, че ще я удуши и я ритал, предизвиквайки
насинявания по краката и. Пред Д= тъжителката
споделила, че докато разкопавала градинката си с тесла била нападната от
подсъдимия, който я съборил и заплашвал, като взел от ръцете и теслата.
Според сина на подсъдимия, от разговор с баща си
разбрал, че на 13.04.2017г. действително срещнал тъжителката пред блока. П.
посегнала да го удари с тесла, която той издърпал от ръцете и и впоследствие
предал в полицейското управление.
Така възприетата от първостепенния съд фактическа обстановка
изцяло се кредитира и от настоящия състав. Същата се гради върху показанията на
св.Ивелин Иванов-очевидец на скандала между тъжителката и подсъдимия от
13.04.2017г., представената от тъжителката медицинска документация, както и
върху заключението по изготвената комплексна СМЕ.
Посочен от частното обвинение И. е категоричен, че възприетият
от него конфликт между страните по делото е бил единствено и само вербален.
Докато е присъствал на мястото, между тъжителката и подсъдимия не е имало физическо
стълкновение, в т.ч. заплашване с или употреба на тесла, нож или други оръдия,
а свидетел на въпросното пререкание действително станала и млада жена, ползваща
таванските помещения на блока. Така на практика показанията на свидетеля явно
не потвърждават развитата от частното обвинение теза.
Обективно са оценени и показанията на свидетелите К.о К.
и М. Д.а. Правилно е съобразено, че на практика двамата пресъздават единствено
това, което самата тъжителка е споделила с тях неопределено време след също
толкова неопределен конфликт с подсъдимия, при това с вариации, съществено
отличаващи помежду си и със заявеното в тъжбата. Именно поради това показанията
им не могат да бъдат противопоставени на възприетите лично от Иванов факти, а и
не позволяват да бъде доказана причинно-следствена връзка между друга предходна
или последвала установеното скарване конкретна проява на подсъдимия и
установените към 13.04.2017г. увреждания, претърпени от тъжителката.
Спазвайки правилото по чл.103, ал.1 от НПК досежно
доказателствената тежест в процеса и и в съответствие с изискванията на чл.304
от НПК, първостепенният съд не е имал друга възможност освен да признае, че
твърдяното посредством тъжбата деяние не е извършено от Н., поради което
законосъобразно и обосновано е признал подсъдимия за невиновен и го оправдал по
повдигнатото срещу него частно обвинение. Същевременно въпросът досежно
авторството на инкриминираното деяние има пряко отражение и в областта на
деликтната отговорност, предопределяйки пълното отхвърляне на
гражданскоправната претенция като недоказана.
Воден от изложените констатации и съображения
настоящият състав счете депозираната от повереника жалба за неоснователна,
доколкото не е налице твърдяната необоснованост и неправилно прилагане на материалния
закон. Не са налице и други основания за отмяна или изменение на първостепенния
акт, поради което и на основание чл.338 от НПК съдът
Р Е
Ш И:
Потвърждава изцяло присъда №36/04.09.2019г. по
н.ч.х.д. №220/2019г. на РС-гр.***.
На основание чл.190 от НПК осъжда Д.М.П. с ЕГН:**********
да заплати на К.К.Н. с ЕГН:********** сумата от петстотин лева, представляваща
хонорар на упълномощения за въззивната инстанция защитник.
Решението е окончателно.
Председател: ………. Членове: ………. ……….