Решение по дело №721/2025 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл.84, ал.3, вр. чл.75, ал.1, т.2 и т.4 от Закон за убежището и бежанците (ЗУБ).

Образувано е по жалба на А. А. Х., гражданин на С., [ЛНЧ], с посочен по делото адрес: [населено място], [улица], против Решение №2257/07.03.2025г. на Председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет.

В жалбата се твърди, че оспореното решение е незаконосъобразно, поради съществено нарушение на административнопроизводствените правила и противоречие с приложимия материален закон. Административният орган приел, че в момента не бил налице вътрешен или международен въоръжен конфликт на цялата територия на [държава]. Отчитало се положението в страната като несигурно и напрегнато, но не се определяло насилието във всички части на страната като безогледно. Не била обсъдена приложимостта на хипотезата на чл.8, ал.6 от ЗУБ. Твърди се, че несигурността и размириците продължавали и никой не можел да предвиди как ще се развият събитията в [държава]. Навеждат се доводи, че поради обстановката там, евентуалното връщане на чужденеца ще застраши пряко негови основни неотменими права, като правото на живот и свобода, ще бъде изложен на риск от тежки посегателства. Твърди се, че актуалната информация относно [държава] и падането на режима на Б. А. опровергавали приложението на чл.8, ал.8 и чл.9, ал.5 от ЗУБ. Сочи се, че актуалната ситуация в [държава] отговаряла на тълкуването, дадено с Решение на СЕС от 30 януари 2014г. по дело С-285/12. В идентичен смисъл била позицията на ВКБООН от 16 декември 2024г., с която страната ни следвало да се съобрази. Следвало да се вземе предвид и най-новата практика на СЕС, съгласно Решение по дело С-406/22. Твърди се също, че административният орган не спазил императивното изискване на чл.75, ал.2 от ЗУБ, във връзка с чл.7, ал.2 от АПК. Като не било обсъдено от органа всичко изложено, съществувала и липса на мотиви в оспореното решение и съществено нарушение на административно-производствените правила. Известните факти били в преразказ, а изводите били напълно формални.

По подробно изложените в жалбата съображения се моли за отмяна на оспореното решение, със законните последици от това.

Ответникът – Председател на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет, в писмен отговор чрез процесуален представител изразява становище за неоснователност на жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково счита жалбата за неоснователна.

Съдът, като обсъди доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

С молби до Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет – подадени чрез Районно управление на МВР - Харманли с вх. №271000-8652/19.09.2024г. и чрез РПЦ – [населено място] към ДАБ с вх. №3619/20.09.2024г., А. А. Х. от [държава] е поискал закрила от Република България. Самоличността на чужденецът била установена по представен документ за самоличност и с декларация по чл.30, ал.1, т.3 от ЗУБ, с рег.№УП 34731/20.09.2024г., видно от която търсещото закрила лице се индивидуализирало с имената А. (собствено име) Х. (бащино име) А. (фамилно име), гражданин на С., роден на [дата]. в [държава], [населено място] а. З., женен. На 20.09.2024г. лицето е регистрирано с имената А. А. Х., роден на [дата]. в [държава], А., с постоанен адрес в [населено място] а. З., етническа принадлежност – а., религия – м. с., професия общ работник, с основно образование, женен, с представен документ за самоличност лична карта № *****, издадена на ****** в [държава]. В приложение към регистрационния лист са посочени данни за родителите, братята и сестрите, съпруга на търсещото закрила лице, с посочено местонахождение на всички – [държава].

С писмо с рег.№ УП 3473/25.09.2024г. на ДАБ, Началник отдел ПМЗД при РПЦ – Харманли е изискал от Държавна агенция „Национална сигурност” писмено становище по постъпилата молба за закрила. В писмо с рег. № М-20138/04.12.2024г. (рег. № УП 34731/05.12.2024г. в ДАБ при МС) на и.ф. Директор на Специализирана дирекция „Миграция“ – ДАНС е посочено, че не се възразява да бъде предоставена закрила в Р. [държава] на лицето, в случай, че отговаря на условията по ЗУБ.

На 20.01.2025г. с кандидата е проведено интервю по Глава шеста, Раздел I – чл.63а от ЗУБ, резултатите от което са отразени в Протокол с рег.№ УП 34731/20.01.2025г. В хода на интервюто жалбоподателят е посочил, че напуснал [държава] на 10.09.2024г. и преминал нелегално в [държава]. В [държава] влязъл на 19.09.2024г, незаконно. Вървели два дни в гората, после се придвижили с кола, която ги завела до районното управление. Посочил, че е роден и живял в [населено място], а през 20**г. се преместили в [населено място], същата област. Семейството му – съпругата му, родителите му, тримата му братя и трите му сестри останало да живее в А.. Разказал, че напуснал [държава] заради войната. Когато напускал [държава], в района на А. имало сражения между кюрдските сили и а. племена, а вечер излизали и ****. Селото им и района били под контрола на к. сили. Близките му, които останали в [държава] казвали, че след падането на властта на Б. А. нямало бомбардировки при тях, но от време на време имало стрелба. Твърди, че в страната си по произход не е имал проблеми заради религията или етноса си. Не бил арестуван, нито осъждан и не е имал проблеми с официалните власти. Не е членувал в политическа партия или организация, не е участвал във въоръжена групировка. Не е получавал заплахи. Посочил, че не желае да се върне в страната си, защото ако не к., то а. щели да го накарат да носи оръжие. Искал статут в Р.[държава], за да живее нормално и тук да дойде семейството му.

От младши експерт в РПЦ – Харманли до Председател на ДАБ при МС е адресирано Становище рег. №УП 34731/04.03.2025г., с което се предлага да се откаже предоставянето на статут на бежанец и на хуманитарен статут на чужденеца.

С процесното решение Председателят на ДАБ, на основание чл.75, ал.1, т.2 и т.4 от ЗУБ, е отказал да предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на А. А. Х.. Решението е връчено на лицето лично на 19.03.2025г., в присъствието на преводач.

Жалбата срещу решението е подадена на 24.03.2025г., видно от поставения входящ номер.

При така установеното от фактическа страна, от правна съдът намира следното:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена срещу годен за оспорване административен акт, от надлежна страна, за която е налице правен интерес от търсената защита, при спазване на 14-дневния срок за съдебно обжалване, предвиден в чл.84, ал.3 от ЗУБ.

Съдът, като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, счита жалбата за неоснователна.

Административният акт е издаден от компетентен орган и при постановяването му не е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, водещо до извод за неговата отмяна. Установява се от доказателствата по делото, че в хода на производството по общия ред, с чужденеца има проведено интервю, отразено в нарочен протокол, като интервюто е протекло в присъствието на преводач, на език, посочен от търсещия закрила като разбираем и владян от него, включително са налице и данни, че съдържанието на протокола също е прочетено на интервюирания в присъствието на преводача и на разбираемия за него език.

Обжалваното решение е в писмена форма, подписано е от издателя си и като цяло отговаря на общите изисквания за форма и съдържание по чл.59 от АПК. В него се сочат както фактически, така и правни основания за издаването му, което го прави надлежно мотивирано.

В частта му относно отказа за предоставяне статут на бежанец, административният орган е изложил съображенията, поради които счита, че на чужденеца не следва да се предостави такъв. Обсъдил е предоставените от жалбоподателя данни в бежанската му история и е приел за установено, че в същата няма доводи за релевантно преследване, нито се обосновава наличие на реална опасност от бъдещо такова. Посочил е, че не се установява молителят да е бил обект на преследване в държавата си по произход поради причини: раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група, политическо мнение или убеждение, поради което не са налице основанията по чл.8, ал.1 от ЗУБ, както и не се установява осъществено спрямо молителя преследване по смисъла на чл.8, ал.2-5 от ЗУБ.

Видно от данните по преписката, както и от съдържанието на процесното решение, не се установява административният орган да е пропуснал да изследва твърдян факт от бежанската история, свързан с личното положение на молителя. Относимите факти и обстоятелства са подробно анализирани, като въз основа на тях административният орган възприема, че те не установяват наличие на предприето по отношение на жалбоподателя преследване по смисъла на чл.8, ал.4 от ЗУБ в страната му по произход. Обстоятелството, че в решението не е обсъдена подробно възможността молителят да пътува и да се установи в дадена област в [държава], не представлява съществено процесуално нарушение, доколкото в случая обсъждането им не би променило крайния извод за неоснователност на молбата за закрила, съответно до издаване на акт с разпоредителна част, различна от тази в оспореното решение. Това е така, доколкото общото положение в [държава] не е до такава степен усложнено, че пътуванията и животът въз всички региони там да са напълно невъзможни.

При извършената проверка относно материалната законосъобразност на оспореното решение, съдът намира следното:

В нормата на чл.8, ал.1 от ЗУБ са посочени условията, при наличието на които на чужденец се предоставя статут на бежанец в Република България. Освен да се намира извън държавата си по произход, е необходимо чужденецът да не може или да не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея по причини, че от една страна изпитва основателно опасение от преследване, а от друга страна – това преследване да е поради някое от алтернативно изброените характеристики на субекта: неговата раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група. Наличието и основателността на опасенията следва да бъдат преценени с оглед представените в бежанската история на кандидата за статут данни, като се отчете произходът на преследването, дали последното води до нарушаване на основни права на човека и закрилата, която може да бъде получена от държавата по произход.

В настоящия случай правилно административният орган е преценил, че при проведеното с търсещия закрила интервю не се установява спрямо последния да е осъществено визираното в чл.8, ал.1 от ЗУБ преследване, релевантно за предоставянето на бежански статут. От жалбоподателя не са заявени конкретни обстоятелства, въз основа на които да може да се направи извод за опасение от преследване, основано на раса, религия, националност, политическо мнение, или принадлежността му към определена социална група. Съгласно разпоредбата на чл.8, ал.4 от ЗУБ, преследване е нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество или повторяемост, а според ал.5 на чл.8, действията на преследване могат да бъдат физическо или психическо насилие, законови, административни, полицейски или съдебни мерки, които са дискриминационни, или се прилагат с цел дискриминация. Твърдения за подобни действия жалбоподателят не е направил в разказаната от него бежанска история. Той не е бил арестуван, нямал е проблеми с официалните власти в [държава], не е била отправяна заплаха лично към него. Оспорващият не твърди в страната си на произход да е бил заплашван, преследван, да му е било упражнявано физическо насилие, или да е бил обект на репресии. Дискриминационни и други неблагоприятни мерки, водещи към риск от преследване в страната по произход, също не се установяват. Заявената от оспорващия информация е била подробно обсъдена от административния орган и последният правилно е приел, че тя не може да се счита за релевантна при преценката на основанията за предоставяне на закрила в случая.

По отношение на обстановката в [държава] към днешна дата, съдът взе предвид данните от информацията в приложената по административната преписка справка и тези от представените в хода на съдебното производство Справка вх. № МД-02-159/14.03.2025г. и Справка вх. № МД-02-160/14.03.2025г. на Дирекция „Международна дейност“ в ДАБ, като съобрази и данните от общодостъпни източници на информация за актуалното положение в страната след оттеглянето (свалянето) от власт на президента Б. А. през декември 2024г. В актуалния новинарски поток за тази страна е налице информация за възникнала в началото на март 2025г. ситуация на конфликт, изразяващ се във въоръжени сблъсъци. Следва обаче да се има предвид, че тези обстоятелства са се случили в крайбрежната провинция Л., както и в Т. и Х., в З. [държава], като има и данни за жертви сред цивилното население. Данни за този инцидент са изложени и в Справка вх.№МД-02-159/14.03.2025г. и съгласно тях лидерът на [държава] А. ал Шараа е обещал да потърси отговорност на всеки, замесен в нараняване на цивилни след дни на сблъсъци, при които се твърди, че с. сили за сигурност са убили стотици цивилни от а. религиозно малцинство и обявява, че е била сформирана независима комисия, която да разследва нарушенията срещу цивилни и да идентифицира отговорните за тях.

Следва да се има предвид фактът, че изложеното е спорадичен проблем със сигурността и че конфликтът не е обхванал значителни територии от [държава]. За да се приеме, че е налице преследване по смисъла на чл.8 от ЗУБ, изразяващо се в насилие, същото следва да е изключително и на цялата територия на съответната държава, което не се установява в случая. Ето защо, съдът приема, че настъпилите нови обстоятелства, в т.ч. смяната на властта в [държава], не водят до извод за съществена промяна в обществено-политическия живот там, която да рефлектира пряко върху гражданите ѝ, касателно наличие на предпоставките по чл.8 от ЗУБ. Към настоящия момент няма основания да се приеме, че в [държава] са налице преследвания на лица, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, или нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество или повторяемост. Данните от различните информационни източници не сочат към датата на постановяване на настоящия съдебен акт в [държава] да са регистрирани масови случаи на физическо или психическо насилие, правни, административни, полицейски или съдебни мерки, които са дискриминационни сами по себе си или се прилагат по дискриминационен начин, наказателно преследване или наказания, които са непропорционални или дискриминационни, да е налице отказ на съдебна защита, който се изразява в непропорционално или дискриминационно наказание, наказателно преследване или наказания за отказ да бъде отбита военна служба в случай на военни действия, действия, насочени срещу лицата по причина на техния пол или срещу деца.

Ето защо, не са налице основания за прилагане на чл.8 от ЗУБ по отношение на оспорващия, съответно няма основания за прилагане на чл.8, ал.6 от ЗУБ.

Съдът намира, че по отношение на жалбоподателя не са налице и предпоставките за предоставяне хуманитарен статут на основание чл.9, ал.1, т.1 и т.2 от ЗУБ. Жалбоподателят не е бил изложен и за него не съществува риск от посегателства по смисъла на посочените разпоредби.

В конкретния случай не съществуват и основания да се приеме наличие на обстоятелства по чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ.

В тази част на обжалваното решение, при позоваване на Справка вх.№МД-02-60/29.01.2025г. на Дирекция „Международна дейност“ към ДАБ, след като е обсъдил обстановката в страната на произход на чужденеца, административният орган е извършил преценка на необходимостта от прилагане на разширенията, дадени с Решение от 17 февруари 2009г. на СЕС, по тълкуването на член 15, буква „в“ от Директива 2004/83/ЕО, както и относно съдържанието на предоставената закрила във връзка с член 2, буква „д“ от същата директива и е приел, че по отношение на търсещия закрила не са налице предпоставките по чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ. Посочил е, че от така представената актуална информация е видно, че се наблюдава съществена промяна в политическата и икономическата ситуация в [държава]. Следвало да се вземе предвид и обстоятелството за влиянието на международни организации на територията на [държава], които предлагат услуги за закрила и подкрепа в полза на вътрешно разселени лица, търсещи убежище лица, бежанци, завърнали се лица и приемащи общности. Споделеното в справката насочвало на реалистични очаквания за затихване на конфликта в [държава]. Видно било, че много хора се завръщат в родината си и по родните си места. В конкретния случай нямало добре обоснован страх от преследване и индивидуализиране на заплахата за живота на кандидата. За да били налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут, безогледното насилие в [държава] следвало да е изключително, каквото всъщност не било. Не се установявало спрямо заявителя да били налице сериозни и потвърдени основания да се счита, че единствено на основание присъствието му на територията на държавата си по произход, той щял да бъде изправен пред реален риск да стане обект на заплаха, релевантна за предоставяне на хуманитарен статут.

Съдът намира, че в тази му част решението е подробно мотивирано, като формираните от административния орган съображения, относими към датата на издаване на оспорения акт, се явяват правилни и обосновани. Същите са съобразени с изложената бежанска история, която е правилно възприета и съпоставена с реалната обстановка в [държава] като цяло.

Нормата на чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ е изцяло в синхрон с член 15, б. „в“ от Директива 2011/95/ЕО на Съвета от 13.12.2011 г. Със свое Решение от 17.02.2009г. по дело № C-465/07/M. E. and N. E. vs S. v. J./, по отправено от х. страна преюдициално запитване за приложението на член 15, б.“в“ от Директива 2004/83/ЕО на Съвета (отм.), Съдът на Общността (голям състав) е постановил, че въпросната норма следва да се тълкува в смисъл, че: 1. съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателства, че той представлява специфична цел, поради присъщи на неговото лично положение елементи; и 2. съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държавата- членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилното лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхна територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. Действително, понастоящем с Директива 2011/95/ЕС на европейския парламент и на съвета, Директива 2004/83/ЕО е отменена, но текста на член 15 от последната е преповторен в текста на член 15 от Директива 2011/95/ЕС, поради което и тълкуването, дадено с Решение от 17.02.2009г. по дело № С-465/2007г. на Съда на Европейския съюз, е запазило своето значение.

Съдът намира, че посочените хипотези от решението на Съда на Европейския съюз не са налице в случая, тъй като споделената пред орган на ДАБ информация за личното положение на жалбоподателя, както и останалите данни и доказателства, не водят до извод, че към настоящия момент на цялата територия на [държава] е налице конфликт, който да достига до ниво, пораждащо сериозни и потвърдени основания да се смята, че търсещият закрила, върнат в конкретен регион на тази страна, поради самия факт на присъствието си на територията, се излага на реална опасност да претърпи тежки заплахи срещу живота или личността си.

Видно от информацията в приложената по административната преписка справка и в представените в хода на съдебното производство Справка вх. № МД-02-159/14.03.2025г. и Справка вх. № МД-02-160/14.03.2025г., както и от данните в медиите, в периодите преди и около изготвянето им в [държава] са били налице проблеми, свързани със сигурността. Това обаче е било по-изразено само в отделни области (провинции), докато в други ситуацията в последните години е била сравнително спокойна на фона на общото положение в страната. В Справка с вх.№МД-02-159/14.03.2025г. са посочени данни, според които новите управляващи са съсредоточени върху възстановяването на [държава] и нейните институции след отстраняването от власт на Б. А.. Президентството обявява сформирането на комисия от експерти, включваща две жени, натоварена с изготвянето на конституционната декларация, регулираща преходната фаза в [държава]. Има и информация за проведената в Д. конференция за национален диалог, очертаваща пътя за новата [държава]. Посочено е и че в бюлетин на Върховния комисариат за бежанците на ООН от 7 март 2025г. било отразено, че по данни на Комисариата към 6 март 2025г. около 301 967 души са се завърнали в [държава] през съседни държави от началото на декември 2024 г. насам, а по данни от 26 февруари 2025г., 885 294 вътрешно разселени лица са се завърнали по домовете си. Клъстера за координация и управление на лагери показвал, че един милион вътрешно разселени лица, живеещи в лагери и обекти в Северозападна [държава], възнамерявали да се завърнат в районите си на произход в рамките на една година, 600 000 от тях дори преди края на лятото.

Предвид информацията в справките и данните от други – общодостъпни, източници на информация, съдът приема, че като цяло е налице подобряване на общата обстановка в [държава]. Поемането на държавната власт в страната от нови субекти не променя положението в негативна насока, доколкото от данните става ясно, че смяната на властта не е довела до налагане или прилагане на смъртни наказания или екзекуции, или на изтезания, нечовешко или унизително отнасяне или наказание, или тежки заплахи срещу живота или личността на цивилни лица поради безогледно насилие. Напротив, засега тенденциите за общото положение в [държава] са по-скоро положителни. Според данните от последните седмици от общодостъпни информационни канали, тенденциите за подобряване на ситуацията в [държава] се запазват. Налице са и данни за милиони с., намиращи се извън страната си, които са изразили желание да се завърнат в родината си след свалянето на президента Б. А..

На фона на гореизложеното, информациите в медийното пространство и данните в Справка вх.№МД-02-159/14.03.2025г. за въоръжени сблъсъци в крайбрежни райони на [държава] в началото на март 2025г. не могат да обосноват извод за наличие на цялата територия на тази държава на фактически обстоятелства, които да са основание за прилагане на чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ в случая. Общото положение в [държава] е по-скоро обнадеждаващо, що се отнася до обстановката със сигурността в повечето области на страната и спазването на правата на човека на фона на положението в [държава] до 8 декември 2024г., когато се стигна до смяната на властта там. От така установеното в справките на ДАБ и от общодостъпната информация от други източници става ясно, че дори да се приеме, че е налице въоръжен конфликт в [държава], то същият явно, на първо място, не е повсеместен и освен това – не е насочен пряко към мирните граждани на тази страна. Съответно, не може да се счита, че със самото си присъствие в населено място, различно от родното му или от мястото, в което е живял преди отпътуването, жалбоподателят ще бъде изложен на тежки заплахи срещу живота или личността му поради безогледно насилие, породено от въоръжения конфликт. Макар обстановката в части от страната по произход на оспорващия да остава сложна и опасна, то не са налице ситуации, в които конфликтът понастоящем да е достигнал нива, при които съществува реален риск чужденецът да понесе тежки посегателства. Видно от изложеното по време на проведеното с жалбоподателя интервю, той е нямал взаимоотношения с армията и полицията, и не е извършвал политическа или друга особена дейност. Следователно, не може да се направи извода, че личното и общественото му положение предполагат същият да е в рискова група, чиято дейност да я постави в неблагоприятна позиция на фона на общата обстановка в [държава] и на фона на спорадичните проблеми със сигурността там. По смисъла на т.39 от горецитираното решение на съда в [държава], за да се предостави хуманитарен статут на молителя, следва безогледното насилие в [държава] да е изключително, каквото то не се установява да е от данните от приложените справки на Дирекция „Международна дейност“ при ДАБ и от другите източници на информация.

Ето защо, съдът счита, че за лицето не се установява наличието на предпоставките по чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ нито към момента на издаване на оспореното решение, нито към настоящия момент. Не се установява да е налице и реална опасност от тежки посегателства спрямо жалбоподателя, вследствие на събития, настъпили след напускане на държавата му по произход (чл.9, ал.3 ЗУБ).

Съдът намира за правилен и извода на административния орган, че по отношение на жалбоподателя не са налице и основанията, визирани в чл.9, ал.6 и ал.8 от ЗУБ. Последният не е заявил член на семейството му да е с предоставена международна закрила, нито молбата му за закрила е обоснована с други причини от хуманитарен характер.

Въз основа на всичко изложено и с оглед актуалното положение в [държава] към днешна дата, съдът прави заключение, че при издаване на решението си административният орган правилно е приложил закона и не е допуснал нарушение на административнопроизводствените правила с характер на съществено, което да представлява основание за отмяна на обжалвания акт. Оспореното решение не противоречи на материалноправните разпоредби, съответства на целта на закона, поради което подадената против него жалба следва да бъде отхвърлена, като неоснователна.

Водим от изложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на А. А. Х., гражданин на С., [ЛНЧ], против Решение №2257/07.03.2025г. на Председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.